Jump to content
Ани

1944_01_02 Сито и дармонъ

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Сито и дармонъ

Матѣя, 5 гл.

Въ пета глава отъ Евангелието на Матѣя се говори за блаженствата, които иматъ отношение къмъ онѣзи хора, които възприематъ и предаватъ нѣщата добре. Който не възприема добре нѣщата, не може и да ги предава добре. Който не е изучавалъ музиката добре, не може и да я предаде добре. Който вижда добре, може да разбира добре, а понѣкога не разбира добре нѣщата. Обикновено за младия се казва, че вижда добре, но не всѣкога разбира това, което вижда. Младиятъ има здрави очи, вижда ясно, каквото чете, но не всѣкога прониква въ съдържанието и смисъла на прочетеното. Стариятъ обратно: не вижда добре, но разбира това, което е прочелъ и чулъ. Понѣкога е за предпочитане човѣкъ да недовижда, но всичко да разбира, отколкото да вижда всичко и да не разбира. Добриятъ цигуларь вижда нотитѣ, разбира, какъ трѣбва да ги изпълни и не прави погрѣшки.. Той носи качествата на младия и на стария, т. е. той едновременно вижда и разбира. Всѣки тонъ, който излиза отъ неговата цигулка, е соченъ, пъленъ съ съдържание и смисълъ.

Често се говори за любовьта, мѫдростьта и истината като велики прояви на живота. Не е достатъчно да се говори за тѣхъ като научни понятия, но тѣ трѣбва да се възприематъ и предаватъ правилно, въ тѣхната дълбочина и смисълъ. Това е все едно да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината, съ каква бързина се движи, колко трептения прави въ секунда, безъ да я виждашъ и разбирашъ. За предпочитане е, следователно, да възприемате и предавате правилно свѣтлината и любовьта, отколкото само да знаете, какво представятъ тѣ, безъ да се ползвате отъ тѣхъ. Малцина знаятъ, какво представя любовьта, но всички се стремятъ къмъ нея. Любовьта не е дреха за обличане, нито въздухъ за дишане, но е толкова необходима за човѣка, колкото сѫ необходими свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ. Въ който моментъ любовьта напусне човѣка, той се вкисва, става недоволенъ, мраченъ, песимистъ. Страшно е да се вкисне човѣкъ. Да си малко недоволенъ, това лесно се понася, но голѣмото недоволство руши и събаря. Слабото вкисване е поносимо, но крайното вкисване е разрушителенъ процесъ.

Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? Да възприема и предава нѣщата добре, това е задача и на учения, и на простия. Учениятъ се натоварилъ съ много теории, които го спъватъ. Другъ е въпросътъ, ако теориитѣ му сѫ приложими. Ако адвокатътъ знае всички закони, но не може да ги прилага на мѣсто, нищо не се ползва; ако сѫдията сѫди хората, и тѣ сѫ недоволни отъ него, нищо не се ползва. Понеже сѫдията сѫди лошитѣ, престѫпнитѣ хора, той нищо не придобива. Тѣ се настройватъ срѣщу него, и той си създава лоши отношения съ тѣхъ. Затова Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени !” Иде день, когато сѫдиитѣ ще сѫдятъ по другъ начинъ: вмѣсто смъртни присѫди и затворъ, ще дадатъ свобода на престѫпницитѣ. Ще ги поставятъ при условия да работятъ земята и сами да се ползватъ отъ придобивкитѣ си. Тѣ ще бѫдатъ далечъ отъ добритѣ хора, но свободни да се радватъ на живота и на труда си. За предпочитане е да отговоришъ на злото съ добро, отколкото съ зло. Ако не правишъ добро, губишъ; ако правишъ добро, печелишъ. При злото резултатътъ е обратенъ: ако не правишъ зло, печелишъ; ако правишъ зло, губишъ. Разумниятъ човѣкъ печели и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като прави добро и не прави зло. Неразумниятъ губи и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като не прави добро и прави зло.

Днесь всѣки се интересува, какво носи новата 1944 г. Тя носи новата мисъль, че който прави добро, всѣкога печели. Това се крие въ едната четворка. Другата четворка подразбира: който не прави зло, всѣкога печели. Богъ учи народитѣ да правятъ добро и да не правятъ зло, за да печелятъ всѣкога. Сега народитѣ се биятъ, не изпълняватъ Божия законъ, поради което губятъ. Новата година казва на цѣлото човѣчество: Ако правитѣ добро и не правите зло, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. – Вѣрно ли е това? – Вѣрно е 101 %. Това е абсолютенъ законъ, който всѣки трѣбва да запише въ ума, въ сърдцето и въ душата си. За да изпълнятъ този законъ, нѣкои искатъ да премахнатъ злото отъ свѣта. Това е невъзможно. Махне ли се злото, половината свѣтъ престава да сѫществува”. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бѫдете будни да не правите зло. Това се постига съ прилагане на доброто. Ще правите добро и ще работите за доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за васъ. Досега хората сѫ работили за злото, т. е. тѣ сѫ били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Направете доброто господарь и го оставете свободно; то знае, какво да прави. Ще кажете, че не знаете, какъ да направите доброто господарь. Ако малкото пиленце, едва що излюпено, знае да яде, какъ да не знаете вие да работитѣ съ доброто? Малкото пиленце разбира езика на майка си, а вие не разбирате езика на вашата майка – любовьта. Това е невъзможно. Когато малкото дете се опари отъ запалената свѣщъ, достатъчно е майка му да каже „гѫшъ”, и то веднага оттегля пръста си отъ пламъка. Колко пѫти сте чували и вашата майка да казва „гѫшъ”, да оттеглите пръста си отъ огъня на злото! Не трѣбва ли и вие да я слушате? – Това трѣбва да се докаже научно. Докато се докаже научно, пръстътъ ви ще изгори.

Свѣтътъ се нуждае отъ добри и здрави работници, съ здрави очи, уши, носъ, уста. Свѣтътъ се нуждае отъ работници съ здрави рѫце и крака, съ здравъ мозъкъ, съ здрави дробове, съ здравъ стомахъ. Здравиятъ има силенъ, живъ косъмъ. Приятно е да гледашъ косата на здравия човѣкъ. Какъвъ трѣбва да бѫде цвѣтътъ на космитѣ? – Ако мѫжътъ има черна коса, жената трѣбва да има бѣла; ако косата на жената е черна, на мѫжа трѣбва да бѫде бѣла. Само така тѣ ще се допълватъ. Черниятъ цвѣтъ означава взимане, а бѣлиятъ – даване. Следователно, ако си съ черна коса, трѣбва да знаешъ, добре ли възприемашъ; ако си съ бѣли коси, трѣбва да знаешъ, добре ли давашъ. Сиромахътъ не се нуждае отъ бѣла коса. Той нѣма какво да дава. Ако косата му е черна, тя е на мѣстото си. Той ще взима, докато забогатѣе и тогава ще дава. Значи, богатиятъ трѣбва да има бѣла коса, а бѣдниятъ – черна. Побелѣе ли главата ви преждевременно, трѣбва да я боядисате, да стане черна. Това е символично изяснение, въ което се крие дълбока истина.

Какво представятъ космитѣ?– Антени, чрезъ които човѣкъ се съобщава съ невидимия свѣтъ. Който не може да възприема отъ разумния свѣтъ, той е прекѫсналъ своята антена и трѣбва отново да я свърже. Това е невъзможно. – Невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога. Когато се натъкне на невъзможни нѣща, човѣкъ създава различни теории и учения, съ които прикрива нѣщата. Да носишъ чадъръ лѣтно време при голѣми горѣщини, това е въ реда на нѣщата. Обаче, защо ти е чадъръ зимно време, при голѣмъ студъ? Всѣки чадъръ, употрѣбенъ не на мѣсто, носи голѣми нещастия за човѣчеството. Дето трѣбва, природата е турила чадъръ. Какъвъ по-добъръ чадъръ искате отъ косата? Тя пречупва свѣтлината правилно и намалява така силата й, че се възприема безболезнено и безопасно. Носишъ ли чадъръ не навреме, ти се лишавашъ отъ благото, което слънчевата свѣтлина носи. Ако носишъ обуща на краката си, ще внимавашъ да не бѫдатъ тѣсни и островръхи, каквито модата препорѫчва. Между обувката и кракътъ трѣбва да има поне половинъ милиметъръ празно пространство, та да се провѣтря кракътъ свободно. Които следватъ модата, носятъ обувки съ високи токове, едва пристѫпватъ. И това е неестествено. Хора, които носятъ високи токове, нѣматъ възвишени мисли. Тѣ искатъ по изкуственъ начинъ да си предадатъ височина, но изкуственитѣ нѣща нищо не предаватъ. Ако е въпросъ за мода, следвайте модата на природата, въ която има нѣщо завършено и полезно. Всѣка форма, чрезъ която се възприематъ и предаватъ Божиитѣ блага, е на мѣсто, Всѣка форма, която препятства на това възприемане и предаване, не е на мѣстото си. Сѫщото се отнася и до мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Стремете се къмъ такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ добри проводници на Божественото. Тѣ възприематъ и предаватъ правилно Божиитѣ мисли и чувства. Следователно, докато косата на човѣка възприема и предава правилно слънчевата свѣтлина и топлина, той е здравъ и разуменъ. Наруши ли се това възприемане и предаване, човѣкъ заболѣва. Радвайте се, докато очитѣ и ушитѣ ви сѫ здрави, да възприематъ и предаватъ добре слънчевата свѣтлина и топлина.

Помнете: Здравето зависи отъ правилното възприемане и предаване на нѣщата. Ще ядешъ, т. е. ще възприемашъ съ мѣрка и ще давашъ отъ себе си съ мѣрка. Що се отнася до възприемане и предаване на енергията, ще спазвате сѫщия законъ. За всѣко нѣщо ще възприемате и предавате толкова енергия, колкото е потрѣбно. Така ще запазите хармонията на своя животъ. Обаче, дойде ли до доброто, законътъ е другъ: колкото повече правите добро, толкова по-голѣма е хармонията въ живота. Който не разбира тѣзи закони, постѫпва точно обратно: въздържа се отъ доброто и прави зло. Какво ще кажете за касапина, който коли десетки и стотици говеда, агнета и овце? Следъ него иде гостилничарьтъ, който кълца и рѣже на ситно месото, прави отъ него пържоли и кебапчета, да възбуди апетита на своитѣ клиенти къмъ виното и ракията. Въ бѫдеще този занаятъ ще му причини хиляди нещастия и страдания, но днесь той е далечъ отъ истината, не може да разбере положението си. Когато започне да страда, най-малко сто души около него ще се ползватъ отъ страданието му. Ако той не страда, стотина души около него ще пострадатъ. Сѫщото се отнася и до васъ. Ако вие рѣжете месото и не страдате, стотина души около васъ ще страдатъ; започнете ли вие да страдате, тѣ ще се радватъ, защото ще се ползватъ отъ вашитѣ страдания. Ето защо, казвамъ да не рѣжете месото, за да се ползвате и вие, и окрѫжаващитѣ отъ съвѣта ми! Месото представя грѣха въ живота. Пазѣте се отъ грѣха; да не правитѣ отъ него нито пържоли, нито кебапчета.

Мнозина ме запитватъ, защо говоря толкова за Божията Любовь. Много просто, любовьта е единствената мощна сила, която носи добро и за васъ, и за онѣзи, които идватъ следъ васъ; тя носи добро и за настоящия, и за бѫдещия вѣкъ. Чрезъ любовьта се постигатъ всички идеали на човѣшката душа. Ако искашъ да имашъ добъръ приятель, обичай Бога. Ако искашъ да имашъ добри деца, обичай Бога. Ако си търговецъ и търсишъ добри клиенти, обичай Бога. Любовьта трѣбва да има приложение навсѣкѫде. Не се ли прилага, нѣма смисълъ да се говори за нея. Като се възприема и прилага, тя носи благо за цѣлото човѣчество. Само единъ погледъ на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Една постѫпка на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Парче хлѣбъ, дадено въ името на любовьта, спасява свѣта. Мощна, велика сила е любовьта. Тя твори, пресъздава и организира нѣщата. Който иска да се увѣри въ думитѣ ми, нека приложи и опита силата на любовьта. Любовьта първо се прилага, а после се говори за нея. Не питай, дали тѣ обичатъ хората и колко тѣ обичатъ. Това зависи отъ тебе – шишето ти е малко. Малко шише, малко любовь събира. Ако шишето ти е голѣмо, ще събере повече любовь. Не се сърди на хората, че малко тѣ обичатъ. Отвори шишето си, т. е. сърдцето си, и любовьта на хората ще се влѣе въ тебе. Не сѫ виновни тѣ, че малко любовь ти даватъ. Не е виновна за това и природата. Справедливи трѣбва да бѫдете! Колкото повече сте се разширили, толкова повече любовь ще получите. Това зависи отъ съдържанието на вашето сърдце.

И тъй, отворете ума, сърдцето и душата си, да възприемате Божията Любовь и свѣтлина, Божията Мѫдрость и Свобода. Законъ е: Колкото възприема човѣкъ, толкова трѣбва да дава. На красивата мисъль отговаряйте сѫщо съ красива. На възвишено и благородно чувство отговаряйте сѫщо съ възвишено и благородно. На добра постѫпка отговаряйте съ добра. Мислитѣ представятъ пари, а чувството – материалъ, срѣщу който се даватъ пари. За добъръ материалъ ще дадешъ много пари, но нѣма да съжалявашъ. Ако за простъ материалъ дадешъ много пари, ще съжалявашъ, че си се излъгалъ. Мисли добре за онзи, който храни добри чувства къмъ тебе. Храни добри чувства къмъ онзи, който мисли добре за тебе. Това значи да цѣнишъ приятеля си, и той да тѣ оцѣнява. Между мислитѣ и чувствата трѣбва да има пълна хармония. Единъ богатъ човѣкъ ималъ връзки съ много хора, които му правѣли различни услуги, но той никога не благодарялъ. Той не познавалъ, какво нѣщо е благодарность. Никого не ценялъ и не зачиталъ; мислѣлъ, че съ богатството си може да постигне, каквото желае. Единъ день, като се връщалъ отъ търговия, падналъ на пѫтя и си счупилъ крака. Понеже билъ самъ, нѣмало кой да го вдигне и да му помогне. Започналъ да стене и да се оглежда, дано дойде отъ нѣкѫде човѣкъ да му помогне. Въ този моментъ той видѣлъ една млада жизнена мома, която веднага се затичала къмъ него и го запитала, какво му е, защо лежи на пѫтя и стене. Той показалъ счупения си кракъ и поискалъ помощь. Момата веднага свалила кърпата отъ главата си и здраво превързала счупения му кракъ. Намѣрила кола, помогнала да го вдигнатъ и внимателно го придружила до дома му. Трогнатъ отъ грижитѣ и милосѫрдието на момата къмъ него, той за пръвъ пѫть въ живота си прошепналъ думата „благодаря”.

Да благодаримъ на всѣко живо сѫщество за най-малката услуга, която ни прави. Да благодаримъ на Бога за всички грижи, за всички блага, които отправя къмъ насъ. – Какво е Богъ и кѫде е Той? – Въ душата на младата мома, която завързва счупения кракъ на богатия и го придружава до дома му. Тя става причина да се смекчи сърдцето на този човѣкъ и да изкаже той благодарность за пръвъ пѫть въ живота си. Тъй щото, питате ли, кѫде е Богъ, ще знаете, че Той е въ любовьта, въ доброто, въ разумностьта, въ силата. – Какво представя човѣкътъ? – Този въпросъ не е важенъ. Щомъ Богъ се проявява въ човѣкъ, това е човѣкътъ. Щомъ човѣкъ се проявява, това е Богъ. Богъ е голѣмата, велика любовь, а човѣкъ – малката. Богъ е голѣмото добро, а човѣкъ – малкото. Въ Бога е голѣмото изобилие, а въ човѣка – малкото. Богъ храни и голѣмитѣ, и малкитѣ, а човѣкъ – само малкитѣ. Остане ли на човѣка да храни голѣмитѣ животни, тѣ ще умратъ отъ гладъ. Презъ рѫката на Бога тече изобилно, както презъ дупката на дармона. Ако пресѣвашъ жито презъ дармона, то ще мине презъ дупкитѣ, а на дармона ще останатъ сламкитѣ. Презъ ситното сито се пресѣва брашното отъ трицитѣ. Обикновенитѣ хора сѫ ситни сита. Ако даватъ нѣщо, пресѣватъ го презъ ситно сито, малко да падне. Тази е причината, поради която тѣ иматъ много трици, съ години да ги продаватъ. Когото срѣщнете днесь, все за трици говори. Нѣкой казва, че не го обичали, че работата му не вървѣла добре, че ближнитѣ му пакостятъ и т. н. Това сѫ все трици, които скѫпо продаватъ. Оставете настрана ситното сито и го замѣстете съ дармона. Каквото и да правитѣ, Божественото жито не се пресѣва съ ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, презъ дармонъ или презъ ситно сито, то е едно и сѫщо. Поне не си губи времето съ ситното сито. Мислишъ ли, че като прекарвашъ нѣщата презъ ситното сито, ще се освободишъ отъ злото? Божественото жито не търпи нито дармонъ, нито ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, отъ него трици не падатъ. Съ ситното сито ще изгубишъ времето си, и пакъ ще мине, каквото си го сипалъ. Чистото си е всѣкога чисто.

Какво представятъ дармонътъ и какво ситното сито? – Божествена и човѣшка мѣрка за нѣщата. Съ дармона опредѣлямъ Божественитѣ нѣща, а съ ситото – човѣшкитѣ. Който иска да познае сѫдружника си, нека следи, какъ постѫпва той. Ако въ отношенията си съ своитѣ ближни прилага ситото, а къмъ себе си дармона, откажи се отъ него. Ако къмъ себе си прилага ситото, а къмъ ближнитѣ си дармона, може да разчиташъ на него. Ако трѣбва да дѣлишъ хлѣба съ ближния си, и той вземе за себе си по-голѣмата часть, не разчитай на него. Той мисли само за себе си. Който мисли само за себе си, работи съ ситото. Който мисли повече за другитѣ, а по-малко за себе си, той работи съ дармона. Какво би станало съ васъ, ако Богъ прилага за всѣка ваша постѫпка ситото, а не дармона? Какво би станало съ свѣта, ако Той правѣше разлика между добритѣ и лошитѣ хора? Благодарение, че Богъ постѫпва еднакво справедливо и къмъ добритѣ, и къмъ лошитѣ хора, свѣтътъ продължава да сѫществува и да се развива. Ето защо, при сегашнитѣ условия на живота, и ситото, и дармонътъ сѫ на мѣстото си.

Каква идея се крие въ дармона и въ ситото? Като Божествена мѣрка, дармонътъ представя условие за прокарване на най-хубавитѣ работи въ човѣшкия животъ. Като употрѣбявалъ дармона, българинътъ направилъ една погрѣшка – турилъ два пѫти по-голѣми дупки, отколкото трѣбва! Въ желанието си да получи повече блага, той разширилъ дупкитѣ му. При това, той прилага дармона само за себе си, а не и за своитѣ близки. Стане ли въпросъ да дава нѣщо отъ себе си, той си служи съ ситото. По направа, сегашното сито е по-близо до първичния дармонъ. Той се отклонилъ значително отъ своя първообразъ. Едно се иска отъ сегашния човѣкъ: да употрѣбява дармона и ситото на мѣсто. Като грѣшатъ близкитѣ му, той поставя за мѣрка ситото и тънко пресѣва нѣщата. Ако самъ грѣши, служи си съ дармона, да не вижда погрѣшкитѣ си. Значи, къмъ себе си е крайно снизходителенъ и мекъ, а къмъ окрѫжаващитѣ – строгъ и безпощаденъ. Докато опредѣляшъ нѣщата съ две мѣрки, отношенията ти съ хората не сѫ прави.

И тъй, отъ гледището на дветѣ мѣрки, хората биватъ снизходителни или строги, скрити или потайни и искрени или открити. Който мисли за доброто, е откритъ, искренъ човѣкъ. Който мисли за злото, е затворенъ, неискренъ човѣкъ. Въ любовьта всичко е отворено, свѣтло и ясно. Достатъчно е да знае човѣкъ да чете, за да вижда всичко, което е написано тамъ. Само така той ще разбере и оцѣни любовьта. Виждане е необходимо на съвременнитѣ хора, а не гледане. Като вижда, той ще разбере и оцѣни грижитѣ, вниманието и любовьта, съ които родителитѣ му сѫ го отгледали. Като вижда, той ще благодари на всѣки, който го е обърналъ къмъ Бога и насочилъ въ правия пѫть. Всѣко добро, направено отъ когото и да е, има голѣма стойность. Оценявайтѣ доброто и любовьта, които хората отправятъ къмъ васъ. Любовьта заставя свѣтлитѣ сѫщества да слѣзатъ на земята и да помагатъ на хората. Любовьта застави и Христа да се пожертвува за цѣлото човѣчество. Той бѣше богатъ, разполагаше съ велики добродетели, но въпреки това, хората не Го оцѣниха и Го разпнаха. Трѣбва ли да постѫпвате и вие така съ хората, които ви обичатъ? Разумность се иска отъ всички, да знаете, какъ да постѫпвате съ онѣзи, които ви любятъ. Новата година, която иде сега, не търпи неблагодарни хора.

Днесь всички хора очакватъ мира. Всички се питатъ, кога ще се сключи миръ. Отговорътъ на този въпросъ е въ самитѣ васъ. Отъ васъ зависи, кога ще дойде мирътъ. Пита ме нѣкой, ще се ожени ли или не. Отъ тебе зависи. Сѣмето пита: Ще изникна ли? – Отъ тебе зависи. Сѣмето носи възможноститѣ за своето изникване и растене въ себе си, а условията за това сѫ вънъ отъ него. Богъ ни дава условия да проявимъ доброто; отъ насъ зависи, да го проявимъ, или не. Използвайте условията, и възможноститѣ ще се проявятъ. Новата година свършва съ две четворки – строги числа. Едната четворка подразбира Божествената мѫдрость и знание, а втората – Божествената истина и свобода. Числото четири не търпи никаква лъжа. Затова годината ще бѫде строга и взискателна. Тя изисква разумни и истинолюбиви хора. Четворката, квадратътъ е основа на нѣщата. Ако основата е здрава, и кѫщата ще бѫде здрава. На здрава основа може да се построи цѣлъ градъ. Сѫщевременно числото четири означава сѣмейството: майката, бащата, братътъ и сестрата. Ако майката, бащата, синътъ и дъщерята сѫ разумни, по-добро число отъ четворката нѣма. Ако не сѫ разумни, по-лошо число отъ нея нѣма. Неразумниятъ се страхува отъ числото четири; разумниятъ не само че не се страхува, но работи съзнателно съ него. Каже ли нѣкой, че работитѣ му не вървятъ добре, причината се крие въ запушенитѣ дупки на дармона. Какво трѣбва да направите, за да се нареждатъ работитѣ ви добре? – Да отпушите дупкитѣ на вашия дармонъ. Тази година трѣбва да се отпушатъ дупкитѣ на дармона, да потекатъ Божиитѣ блага свободно. Дармонътъ е инструментъ, на който хората не сѫ се още научили да свирятъ. Запушатъ ли се дупкитѣ му, никакъвъ звукъ не излиза. Всѣки музикаленъ инструментъ има дупки, презъ които звукътъ излиза свободно. Умътъ и сърдцето сѫ инструменти, съ които човѣкъ трѣбва да свири. Благодарете на Бога за свѣтлия умъ, който ви е далъ. Поддържайте го въ изправность, за да може свѣтлината свободно да минава презъ него. Благодарете на Бога за възвишеното сърдце, което ви е далъ. Поддържайте и него въ изправность, да бѫдатъ отдушницитѣ му всѣкога отворени, за да става горѣнето пълно. Ако горѣнето въ сърдцето не е пълно, образуватъ се димъ, сажди, и трѣбва да дойде нѣкой отвънъ да изчисти комина, отъ дето влиза чистиятъ въздухъ. Коминътъ на огнището трѣбва да бѫде добре направенъ, че отъ дето и да духа вѣтъръ, да става пълно горѣне. И човѣкъ е подобенъ на огнище, въ което трѣбва да става пълно горѣне. Това огнище е изложено на вѣтрове, които идатъ отъ четири посоки: източенъ вѣтъръ, отъ дето иде Божията Правда; сѣверенъ вѣтъръ, свързанъ съ Божествената истина; юженъ – свързанъ съ Божественото Добро, и западенъ, който опредѣля добрата и правилна обхода.

И тъй, четиритѣ посоки на свѣта показватъ качествата, които трѣбва да придобие всѣки човѣкъ. Изтокъ е качество на справѣдливостьта, западъ - на добрата обхода, сѣверъ – на истината и свободата, югъ – на доброто, благото въ свѣта. Между правдата, добрата обхода, истината и свободата, както и благото, сѫществува вѫтрѣшна хармония, която едва сега хората започватъ да изучаватъ. Правда безъ истина не може да се прояви; истина безъ добро не може да се прояви. Човѣкъ започва съ правдата, т. е. съ движението. Въ музиката движението се изразява съ тона „ре”. Наистина, за да се прояви, за да възприема и предава нѣщата добре, човѣкъ трѣбва да има подтикъ. Ако не възприемашъ свѣтлина и въздухъ, колкото трѣбва, не, можешъ да се ползвашъ отъ тѣхъ, не можешъ да се ползвашъ отъ мисъльта и чувствата си. Това е достояние само на онзи, у когото Божественото съзнание или свръхсъзнание е пробудено. Само той извлича живота отъ въздуха и свѣтлината и се ползува отъ него. Той благодари и като възприема, и като предава въздуха и свѣтлината, поради което се радва на добро здраве и добро разположение на духа.

Съвременнитѣ хора страдатъ, понеже не знаятъ, кога и какъ да благодарятъ. Ще благодаришъ и когато възприемашъ, и когато давашъ. Първо ще възприемешъ – ще благодаришъ; после ще дадешъ – пакъ ще благодаришъ, че ти е дадена възможность да се проявишъ. Хората не знаятъ още да благодарятъ, а се стремятъ да направятъ нѣщо особено. Какво особено ще направишъ? Ако искашъ да създадешъ новъ свѣтъ, ще потърсишъ образецъ, по който ще се рѫководишъ. Какъвъ свѣтъ познавашъ, освѣнъ този, който Богъ е създалъ? Следователно, ще направишъ свѣтъ, подобенъ на този, който виждашъ. Въ края на краищата, ти ще копирашъ нѣщата, безъ да създадешъ нѣщо ново. Оригиналътъ е единъ, и той принадлежи изключително на Бога. Ако отидешъ въ българско училище, ще учишъ това, което българитѣ сѫ създали. Дето и да отидешъ, ще изучавашъ това, което до този моментъ е създадено, но ти не можешъ да създадешъ нищо ново. Човѣкъ е дошълъ на земята да изучава това, което Богъ е създалъ. Никой нѣма право да дава тонъ на нѣщата. Ще изучавашъ нѣщата такива, каквито сѫ създадени, безъ особено мнѣние. Твоето мнѣние ще бѫде като мнѣнието на Онзи, Който е създалъ нѣщата. Ще кажешъ, че искашъ да направишъ хората щастливи. Какъ ще ги направишъ щастливи, когато не знаешъ нуждитѣ имъ? Ти не знаешъ, съ какво се хранятъ, какви умствени и сърдечни нужди иматъ, а ще ги направишъ щастливи. Това е невъзможно.

Бѫдете вѣрни на Бога, на това, което е вложилъ Той въ васъ. Бѫдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Разполагайте съ онова, което носите въ себе си, за да се ползвате отъ него и вие, и вашитѣ ближни. Радвайте се за правата, които природата ви е дала. Радвайте се на всѣка човѣшка проява, безъ да се критикувате. И млади, и стари, свирете, пѣйте и веселѣте се. Младиятъ ще свири игриви пѣсни, стариятъ – класически, и двамата ще се допълватъ. Задачата на младия е да възприема, а на стария – да предава. Така тѣ могатъ да се обмѣнятъ. Обмѣна трѣбва да става между ума и сърдцето: когато умътъ възприема, сърдцето трѣбва да предава; когато сърдцето възприема, умътъ трѣбва да предава. Възприемането и предаването на ума и на сърдцето трѣбва да става правилно. За това сте дошли на земята, да се учите да възприемате и предавате правилно. Нѣкой мисли, че знае много, че нѣма какво повече да учи. Той едва е постѫпилъ въ забавачницата, не е започналъ още да учи, а мисли, че знае много. Който мисли, че знае много, нека се опита да развие темата за любовьта или за доброто, самъ да види, колко знае. Като знае много, нека се опита да влѣзе между лоши хора и да ги превърне въ свои приятели, безъ да се скара съ нѣкого. Ще кажете, че това е възможно. Опитайте се и вижте, колко ще издържите.

Единъ американецъ се басиралъ, че може да се съблѣче голъ и така да обиколи цѣлия свет. Той се явилъ предъ много хора, хвърлилъ се голъ въ водата, но следъ това, отъ никого незабелязанъ, облѣкълъ се въ тънки книжни дрехи и така тръгналъ по свѣта. Обиколилъ цѣла Америка, дето разнасялъ фирми на различни фабрики и предприятия, за което му плащали скѫпо. Така той разбогатѣлъ, купилъ си различни дрехи и съ пълни куфари обиколилъ свѣта. Наистина, той изпълнилъ обѣщанието си, че ще обиколи свѣта, но не голъ, а съ скѫпи дрехи. Не всичко, което човѣкъ мисли, че може да направи, му се подава. Не всичко, което е право за васъ, е право и за другитѣ. Нѣкой обича червения цвѣтъ, другъ – синия, трети – жълтия. Не казвай, че червениятъ, или зелениятъ, или другъ нѣкой цвѣтъ не е хубавъ. Нека всѣки се облича, както желае. Нека всѣки се проявява свободно. Днесь младитѣ се обличатъ въ бѣли, въ свѣтли дрехи, а старитѣ – въ черни. Отъ обикновено, човѣшко гледище, това е право, но отъ окултно гледище не е право. Бѣлиятъ цвѣтъ означава предаване, а черниятъ – възприемане. Следователно, стариятъ трѣбва да се облича въ бѣли дрехи – да дава, а младиятъ – въ черни, да взима. Всѣки цвѣтъ има извѣстно значение. Червениятъ цвѣтъ има отношение къмъ живота, синиятъ къмъ вѣрата, жълтиятъ къмъ ума, зелениятъ къмъ материалнитѣ блага и т. н. Дали хората вѣрватъ или не вѣрватъ въ значението на цвѣтоветѣ, това не е важно. Цвѣтоветѣ оказватъ влияние върху хората, безъ да съзнаватъ това. Просвѣтениятъ човѣкъ знае тѣзи нѣща, а обикновениятъ не знае. Той трѣбва още много да учи, докато придобие истинското знание. Съзнанието на обикновения човѣкъ, който живѣе само за земята, не е пробудено още, поради което той бърза, иска да постигне всичко изведнъжъ. Въ това отношение той прилича на деца, които нѣматъ търпение да дочакатъ опичането на питата и постоянно безпокоятъ майка си съ въпроса: Мамо, опече ли се питата? Ако майката е разумна, трѣбва да приспи детето си и когато питата се опече, да го събуди.

Мнозина нѣматъ търпение да дочакатъ края на нѣщата и казватъ: Кога ще свърша работата си? Нетърпението е резултатъ на неестествения човѣшки животъ. Всѣки си поставя задача, какво трѣбва да спечели презъ годината. Ако не успѣе да придобие желаното, той се измѫчва. За да не се измѫчвате, казвамъ: Пожелайте презъ тази година да възприемете добре Божията Любовь и да я предадете добре; да възприемете добре Божията Мѫдрость и знание и да ги предадете добре; да възприемете добре Божията Истина и свобода и да ги предадете добре; да възприемете добре правилната обхода, справѣдливостьта и доброто и да ги предадете добре.

„Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Божие”,

„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята”.

„Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарѣкатъ”.

Пожелавамъ ви да бѫдете нищи духомъ и да влѣзете въ Царството Божие.

Пожелавамъ ви да бѫдете кротки и да наследите земята.

Пожелавамъ ви да бѫдете миротворци и да станете Синове Божии.

Благодарете за миналото, което сега се изявява.

Благодарете за настоящето, което става всѣки моментъ.

Благодарете за бѫдещето, което ще стане.

20-та Беседа отъ Учителя, държана на 2 януари, 1944 г. 5. ч. с. София – Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×