Jump to content

1943_10_03 Проявениятъ животъ


Ани

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Проявениятъ животъ

Послание къмъ Евреитѣ, 13:1 ÷ 7

Нѣма по-велико нѣщо въ свѣта отъ проявения животъ. Въ този животъ се изявява любовьта. Всички говорятъ за любовьта, но малцина иматъ ясна представа за нея. Както и да се обяснява, още много време тя ще бѫде неразбрана. Понѣкога разбранитѣ нѣща причиняватъ голѣми нещастия и страдания на хората, а неразбранитѣ – голѣми блага. Въ това отношение, за предпочитане е да не разбирате любовьта и да благувате, отколкото да я разбирате и да бѫдете нещастни. Неразбраното и неразумно използвано богатство причинява страдания и нещастия, а разбраното и разумно използвано причинява радость и веселие. Бѣдниятъ е спокоенъ, не се страхува за живота си. Богатиятъ, който неразумно използва богатството си, живѣе подъ постояненъ страхъ да не го убиятъ и отнематъ живота и паритѣ му. – Защо гонятъ, биятъ и преследватъ богатия? Защо удрятъ съ чукъ и камъни замръзналия изворъ? – За да го пробиятъ нѣкѫде и да изтече водата му навънъ. Ако богатиятъ е замръзналъ, нека направи усилие да се разтопи навреме и да се влѣе въ сърдцата на хората, да не става нужда да го удрятъ съ камъни, да счупятъ леда, който го е сковалъ. Давайте изобилно отъ водата, която имате на разположение. Ако си богатъ, трѣбва да течешъ, да давашъ изобилно отъ себе си; не давашъ ли, чукътъ ще играе върху тебе. Ако си сиромахъ, ще работишъ усилено съ мотиката, съ ралото, съ перото, съ четката, съ лѫка; какъвто занаятъ имашъ, ще работишъ. Който не работи, нѣма да яде.

Единъ турчинъ стоялъ предъ дюкяна си и чукалъ кафе въ една голѣма чутура. Като вдигалъ и слагалъ чука въ чутурата, отъ време на време той изпъшквалъ и издавалъ звука „хъ-хъ”. Миналъ край него единъ младъ турчинъ, бездѣлникъ, и се спрелъ да погледа, какъ чука кафето. Дошло му на ума да вземе участие въ чукането на кафето и се обърналъ къмъ кафеджията съ думитѣ: Слушай, вмѣсто да вършишъ две работи, да чукашъ и да казвашъ „хъ”, остави последната работа за мене. Ти чукай кафето, а азъ ще казвамъ „хъ”, да тѣ улесня. Съгласенъ ли си? – Съгласенъ съмъ – отговорилъ стариятъ турчинъ. Той продължилъ чукането, а младиятъ турчинъ стоялъ около кафеджията и при всѣко вдигане и слагане на чука казвалъ „хъ”. Кафеджията очукалъ кафето си и влѣзълъ въ дюкяна да услужва на клиентитѣ си. Като събиралъ празнитѣ чаши, той получавалъ отъ клиентитѣ паритѣ, които турялъ въ една тенекиена кутия. Съдружникътъ му гледалъ, какъ кафеджията събиралъ паритѣ и му казалъ: Защо ме забравяшъ? Нали заедно чукахме кафето? И азъ имамъ право на половината отъ паритѣ. Кафеджията го погледналъ и нищо не му отговорилъ. Като видѣлъ, че нѣма да се споразумѣятъ, младиятъ турчинъ далъ кафеджията подъ сѫдъ. Сѫдията извикалъ и двамата, изслушалъ ги и следъ това издалъ присѫдата си въ полза на кафеджията. На младия турчинъ казалъ: Когато кафеджията туря паритѣ въ тенекиената кутия и се чува звука „тинъ”, това ще бѫде възнаграждението за твоята работа. Значи, паритѣ били за онзи, който чукалъ кафето, а „тинъ” за онзи, който казвалъ „хъ”.

И тъй, който не работи и не чука кафето въ живота, постоянно се разочарова. Разумна и съзнателна работа се иска отъ всички хора. Който е дошълъ на земята, трѣбва да работи. Земята заема важно мѣсто въ слънчевата система. Много възвишени сѫщества се стремятъ да дойдатъ на земята да следватъ земния университетъ. Прочутъ е този университетъ. Той се е прочулъ даже и на другитѣ планети. Който иска да се научи на редъ и порядъкъ, слиза на земята да следва земния университетъ. Първоначално земята била неустроена и пуста, но Богъ се заинтересувалъ отъ нея, работилъ шесть деня усилено, създалъ новъ редъ и порядъкъ, който нарѣкълъ „редъ на новия университетъ”. Следъ това създалъ човѣка и го поставилъ въ този университетъ да учи, да придобива знания и опитности, да развива и обработва своя умъ. Безъ знание и опитности умътъ е празна каса или непосѣта нива. Нива, по която не сѫ минали рало и мотика, е пълна съ тръни и бодили. Мисъльта прави ума цѣненъ и богатъ. Умътъ се нуждае отъ свѣтли и прави мисли. Тѣ носятъ благословение за човѣшката душа.

Радвайте се на благата, които носятъ умътъ и сърдцето. Колкото малки и да сѫ тѣзи блага, тѣ постепенно се увеличаватъ. Въ разумния свѣтъ малкитѣ нѣща растатъ и се увеличаватъ, а голѣмитѣ се смаляватъ. Ако си малъкъ, ще се увеличишъ; ако си голѣмъ, ще се смалишъ. Когато се изявява на земята, Богъ постоянно се смалява. Той е великъ, не може повече да расте и да се увеличава. Ако се прояви въ своето величие, Той ще бѫде недостѫпенъ за насъ. Ето защо, Богъ постоянно мисли, какъ да се изяви, да бѫде разбранъ и достѫпенъ за всички сѫщества. Слънцето, което е 1 500 000 пѫти по-голѣмо отъ земята, се вижда толкова малко, че и децата могатъ да го обхванатъ. Богъ постави слънцето на голѣмо разстояние отъ земята, да бѫде достѫпно за човѣшкото съзнание, да го приеме човѣкъ въ себе си и отдалечъ да го изучава. Човѣшкото съзнание не е развито още, не може да се ползува отъ голѣмитѣ нѣща. Ако слънцето би се проявило въ своята голѣмина, нищо не би останало отъ човѣка и отъ живота на земята. Не е лесно да видите слънцето въ истинската му голѣмина. Даже земята, която е много по-малка отъ слънцето, е недостѫпна още за човѣшкия умъ. Често хората си служатъ за нѣкого съ израза: Земята носи на гърба си. Съ това тѣ искатъ да покажатъ, колко силенъ и великъ е извѣстенъ човѣкъ. Невъзможно е човѣкъ да носи земята на гърба си. Преди всичко той е на земята, не може да я носи. Другъ е въпросътъ, ако е нѣкѫде въ пространството. Да носишъ земята на гърба си, това значи да носишъ грѣховетѣ на човѣчеството. За Христа се казва, че понесе грѣховетѣ на хората. Значи, той носѣше земята на гърба си. Христосъ е необикновенъ човѣкъ и може да направи това, което обикновениятъ не може да направи. Нѣкой казва, че като се помолилъ на Бога, завалѣлъ дъждъ и напоилъ изсъхналата земя. Това е възможно, ако молитвата му е чиста и свѣта. Обаче, молитвата на обикновения човѣкъ остава като гласъ въ пустинята. Много пророци сѫ говорили и говорятъ отъ името на Бога, но малцина отъ тѣхъ Го познаватъ. Тѣ говорятъ за Бога и Го описватъ като човѣкъ. Тази е причината, дето вмѣсто да повдигнатъ хората, тѣ ги отдалечаватъ отъ Бога. Затова казваме, че малкитѣ причини понѣкога произвеждатъ голѣми последствия. Напримѣръ, не всѣкога водата замръзва презъ зимата. Вънъ е студено, температурата е подъ 0°, но водата още не е замръзнала. Достатъчно е да дойде отвънъ едно малко сътресение, за да замръзне водата веднага. Сѫщото става и съ дъжда. Въздухътъ е влаженъ, наситенъ съ водни пари, но дъждъ още не вали. Събере ли се достатъчно прахъ въ въздуха, равновѣсието между воднитѣ пари се нарушава, и дъждътъ иде.

Следователно, малки причини указватъ влияние и върху човѣшкитѣ чувства. Срѣщате единъ спокоенъ, кротъкъ човѣкъ, съ урегулирани чувства. Кажѣте ли нѣщо, което разтръсва съзнанието му, той веднага изгубва своя миръ и започва да се безпокои. Докато се занимава съ нѣща, които не влизатъ въ живота му, човѣкъ винаги ще се смущава и нарушава вѫтрешното си равновѣсие. Всѣки иска да знае своето бѫдеще; всѣки иска да знае, какво ще излезе отъ него. На всѣки мога да кажа, какво ще излезе отъ него. Ако учи, ще свърши добре училището; ако не учи, нищо нѣма да постигне. И способниятъ, и неспособниятъ трѣбва да учатъ. Не е достатъчно да кажете, че спасението иде чрезъ Христовата кръвь, но съзнателна работа се иска отъ човѣка. Спасението е съзнателенъ, разуменъ процесъ, а не механически. Спасението иде чрезъ любовьта. Само любещиятъ може да се спаси. Ако спасението бѣше механически процесъ, свѣтътъ трѣбваше да е спасенъ досега. Наистина, днесь свѣтътъ е по-добъръ, отколкото въ миналото, но хората трѣбва да работятъ още много, докато постигнатъ това, което желаятъ. Въ далечното минало родителитѣ сѫ изяждали децата си, но днесь това се счита за голѣмо престѫпление. Има остатъци и отъ миналитѣ времена, но това е атавизъмъ, отъ който хората се пазятъ. Чувате нѣкой да казва: Ще тѣ изямъ отъ любовь. Това е криво разбиране на любовьта. И Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си”. Въ случая, подъ „плъть и кръвь” се разбира Словото Божие. Който не възприема Словото Божие, нѣма животъ въ себе си. Словото Божие представя още и плодоветѣ на дървото на живота. Съ тѣзи плодове трѣбва да се хранятъ всички хора, за да придобиятъ вѣчния животъ.

И тъй, хранете се съ свѣтлитѣ мисли и чувства на хората, за да се повдигате и да вървите напредъ. Какво изпитвате, когато четете книгитѣ на великитѣ писатели? Насърчавате се и сте готови на жертви и подвизи. Като четете нѣкоя обикновена книга, вие се обезсърчавате и не очаквате нищо отъ живота. Колкото по-високо стои човѣкъ, толкова повече свѣтлина излиза отъ него. Нѣщо меко, приятно изтича отъ него. За такъвъ човѣкъ се казва, че е магнетиченъ, действува добре върху ума и сърдцето на окрѫжаващитѣ. Въ негово присѫствие и най-възбудениятъ и нервенъ човѣкъ се успокоява. Магнетизмътъ е течение, което изтича свободно и независимо отъ човѣка. Това течение не трѣбва да се прекѫсва. – Кой може да прекѫсне магнетичното течение въ човѣка? – Лошиятъ и зълъ човѣкъ. Следователно, лошъ човѣкъ е онзи, който прекѫсва магнетичното течение въ своя ближенъ. Родениятъ отъ Бога никога не прави зло на ближния си. Красивата картина всѣкога си остава красива. Нищо не може да отнеме красотата й. Божественото винаги си остава Божествено. Ще кажете, че грѣхътъ опетнява човѣка. Обаче, грѣхътъ е трънъ, който временно създава мѫчнотии на човѣка. Щомъ го извади, мѫчнотията изчезва. Грѣхътъ, смъртьта сѫ временни прояви въ живота. Хората умиратъ, ангелитѣ падатъ, а Богъ работи. Докато умирашъ, човѣкъ си, но смъртьта ще тѣ спаси. Докато падашъ, ангелъ си; който пада, мѫчно става и мѫчно се спасява. Затова е казано въ Писанието: „Пазѣте се да не паднете и да не можете да станете”.

Какво представя смъртьта? – Смъртьта ограничава човѣка отъ благата на неговия умъ, на неговото сърдце, на неговата душа и на неговия духъ. Страшно е положението на онзи, който се е ограничилъ отъ благата, които Богъ му е далъ. Той преживява състоянието на гладния, който се стреми къмъ хлѣба, но хлѣбътъ бѣга далечъ отъ него. Той вижда предъ себе си трапеза, пълна съ вкусни ястия, но приближи ли се къмъ нея, тя бързо се отдалечава. Дни и нощи той простира рѫце къмъ трапезата, но не може да се докосне до нея. Съвременниятъ човѣкъ гони тази трапеза цѣлъ животъ, безъ да я достигне. Днесь иска да постигне нѣщо, утре – друго и, въ края на краищата, обезсърченъ, отчаянъ отъ живота, отпуща рѫце и казва: Нищо не постигнахъ. Не търсете пищнитѣ трапези. Не се стремете къмъ велики постижения. Малкитѣ постижения осмислятъ живота. Животътъ произлиза отъ малкитѣ сѣменца, които растатъ, развиватъ се и даватъ плодъ.

Всички хора, всички живи сѫщества искатъ да живѣятъ. Какво представя животътъ? Животътъ не е комедия. – Защо? –Защото въ комедията е представена смешната страна на нѣщата. Животътъ не е нито драма, нито трагедия. Драма е онова, което не тѣ задоволява. Ти си очаквалъ нѣщо повече, а въ последствие се разочаровашъ. Трагедията е възприемане на онова, което не тѣ задоволява и въ края го изхвърляшъ навънъ. Животътъ произтича отъ любовьта. – Какъ се изявява любовьта? Както изгрѣващото слънце. То изгрѣва всѣка сутринь и изпраща своето благословение на цѣлата земя. Каже ли, че ще изгрѣе, изгрѣва; каже ли, че ще залѣзе, залѣзва. То никога не измѣня на обѣщанието си. Достатъчно е да излезешъ на време да го посрѣщнешъ и изпратишъ, за да се увѣришъ въ истинностьта на думитѣ му. Бѫдете вѣрни на любовьта, както е вѣрно слънцето на своя пѫть. То следва своя пѫть неуклонно и радва всичко живо на земята. Затова се казва, че всичко иде отъ слънцето. То праща радости и скърби. Докато изгрѣва и залѣзва, радостьта посѣщава хората. Ако престане да изгрѣва и залѣзва, навсѣкѫде ще настѫпи мракъ и тъмнина, смърть и ограничение. Слънцето се разговаря съ хората чрезъ плодоветѣ и благата, които тѣ възприематъ. То стои високо и далечъ отъ тѣхъ и наблюдава, какъ тѣ използватъ благата. Радвайте се, докато слънцето се разговаря съ васъ и ви изпраща своитѣ блага. Стремете се къмъ любовьта като условие за живота. Мнозина се страхуватъ отъ нея. Тѣ мислятъ, че любовьта носи страдания. Дали живѣете съ любовь или безъ любовь, страданията сѫ неизбѣжни. За предпочитане е тогава да живѣешъ съ любовь, макаръ и да имашъ страдания. И апостолъ Павелъ мислѣше, че като проповѣдва Христовото учение, ще мине безъ страдания. Като го биха нѣколко пѫти, разбра, че се е заблуждавалъ, и казваше: „Братя, за да влѣземъ въ Царството Божие, ще минемъ презъ голѣми страдания”. Сега и азъ казвамъ: Който иска да придобие любовьта на Христа, ще мине по Неговия пѫть. Всѣки ще мине презъ смъртьта и презъ живота, да опита всички ограничения и страдания. Следъ това ще каже като Павла: „Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ”. Задъ всѣко страдание се крие Божията Любовь. Нѣма страдание въ свѣта, което въ бѫдеще Богъ да не превърне въ благо. Всички грѣшници, които приличатъ на черни вѫглени, ще станатъ въ бѫдеще диаманти, които царетѣ ще носятъ на коронитѣ си.

Новото време изисква нови хора, съ нови разбирания и нови методи на работа. Човѣшкиятъ умъ се нуждае отъ изобилна свѣтлина, съ която да разрѣшава задачитѣ на живота. Безъ свѣтлина животътъ е тежъкъ, ограниченъ и безсмисленъ. Пазѣте свѣтлината на ума си да не загасне. Който е загасилъ свѣщьта си, минава за лошъ човѣкъ. Той се движи въ нощьта на живота и, каквото намисли, добро или зло, скоро го реализира. Добъръ човѣкъ е онзи, който е запазилъ свѣтлината на ума си и добре обмисля постѫпкитѣ си.

Преди години наблюдавахъ отношението на единъ баща, по характеръ философъ, къмъ децата му. Отворилъ една философска книга, той четеше нѣщо. Въ това време децата му се качваха по раменетѣ, по главата, дърпаха го за косата, но той четеше, не имъ обръщаше внимание. Отъ време на време хвърляше погледъ къмъ тѣхъ, усмихваше се и си казваше: Деца сѫ, не разбиратъ, какво правятъ. Когато пораснатъ, ще поумнѣятъ, нѣма да постѫпватъ по този начинъ.

На какво може да се уподоби усмивката на любящитѣ баща и майка? – На слънчевата усмивка. Като изгрѣва, слънцето се усмихва и изпраща поздрава си далечъ по свѣта. Защо и човѣкъ да не се усмихва като слънцето? Отде придоби той навика да се мръщи и навѫсва? Нито луната и звѣздитѣ, нито дърветата и растенията, нито камънитѣ даже се мръщятъ. Ситиятъ е всѣкога радостенъ и усмихнатъ. Той има вѣра въ доброто и въ бѫдещето. Гладниятъ е мраченъ. Той се е обезвѣрилъ, изгубилъ е смисъла на живота. Вѣра и безвѣрие сѫ състояния, които постоянно се смѣнятъ. Ситиятъ вѣрва въ живота, а гладниятъ – въ смъртьта. И двамата трѣбва да уповаватъ на Бога, както правятъ растенията, които съ години стоятъ затворени въ земята. Тѣ вѣрватъ, че ще дойде день, когато ще извадятъ главитѣ си навънъ, ще видятъ свѣтлината и ще се ползуватъ разумно отъ нея. Тѣ очакватъ това време съ търпение и даватъ изобилно плодове, съ които хранятъ своитѣ ближни. Тѣ казватъ на човѣка: Вървете въ пѫтя на свѣтлината, и ние идемъ следъ васъ.

Съвременнитѣ хора живѣятъ, работятъ, мислятъ, но постиженията имъ сѫ слаби. Всѣки носи извѣстни дарби въ себе си, които не може да развие. – Защо? – Не знае, какъ да ги прояви. Слушате нѣкой музикантъ или пѣвецъ на сцената, възхищавате се отъ него, но той не е доволенъ отъ себе си. Той разбира, че не се е проявилъ, както трѣбва, има още да постига. Той свири или пѣе и поглежда къмъ публиката, оттамъ иска да почерпи сила. Публиката е сила, наистина, но ако всички го разбиратъ и оцѣняватъ. Мнозина го слушатъ, но малцина го разбиратъ. Ето защо, за да прояви своята дарба, музикантътъ или артистътъ трѣбва да отправи погледа си нагоре отдето идатъ силата и животътъ. Богъ е животъ и сила, следователно, Той иска и ние да живѣемъ и да бѫдемъ силни. Човѣкъ умира по единствената причина, че не поддържа връзката си съ Бога и не отправя погледа си къмъ Него. Богъ подава рѫката си на болния, иска да му помогне, но той отблъсква тази рѫка, разчита на лѣкарствата. Богъ отваря очитѣ на невѣжия, иска да му покаже, какъ да учи и работи, но той се отказва отъ тази помощь, мисли, че самъ може да постигне всичко. Човѣкъ самъ се мѫчи и труди, а не работи. Само просвѣтениятъ и съзнателенъ човѣкъ работи. Той е свързанъ съ Първата Причина на нѣщата и оттамъ черпи сила. При мѫчението и труда човѣкъ изразходва много енергия, а при работата – малко енергия. И тогава, ако е цигуларь, той свири и самъ се въодушевява отъ свиренето; ако е художникъ, самъ се въодушевява отъ картината си; ако е писатель, самъ се въодушевява отъ написаното. Нѣкой пише писмо на ближния си и пропуща букви, задрасква цѣли думи и после се извинява, че бързалъ, нѣмалъ време да препише писмото. Ако нѣма време, по-добре да не пише, да отложи писмото си за другъ день, когато е свободенъ. Другъ пъкъ пише писмо и започва съ едри, красиви букви. Колкото по-надолу отива, буквитѣ ставатъ ситни, едва се четатъ. И той се извинява, че бързалъ много. Той започва съ Божественото, съ щедростьта, а свършва съ човѣшкото. Това не е характеръ. Който иска да работи върху характера си, трѣбва да се стреми да пише красиво, чисто, самъ да е доволенъ отъ написаното. Не свързвайтѣ приятелство съ човѣкъ, който започва добре, а свършва зле. На такъвъ човѣкъ ще кажешъ: Когато писмата ти сѫ добре започнати и добре завършени, тогава ще завържемъ приятелство. Ще кажете, че написването на едно писмо е дребна работа, не може да опредѣли характера на човѣка. Не е така. Въ сѫщность, малкитѣ работи опредѣлятъ човѣшкия характеръ, а не голѣмитѣ.

И тъй, който се радва на малкитѣ блага, ще живѣе много години на земята. Който посрѣща страданието съ радость и се учи отъ него, ще живѣе дълго време на земята. Момъкъ, който остава вѣренъ на любовьта си, сѫщо ще живѣе дълго време на земята. Раздвои ли се, той веднага заболѣва. Това е все едно да ядешъ две яденета, които не се смилатъ въ едно и сѫщо време. Който иска да бѫде здравъ, не трѣбва да смѣсва хранитѣ. Ще ядешъ една храна, и като се смѣли, тогава ще приемешъ втора. Сѫщото се отнася до чувствата и мислитѣ. Не смѣсвайте мислитѣ и чувствата си. Само така ще поддържате хармонията между ума и сърдцето си. Въ това отношение Соломонъ направи погрѣшка, взѣ 300 жени и 900 наложници, но, въпреки това, не можа да разрѣши задачата си. Той искаше да изучи женското сърдце, но не можа. Въ края на краищата той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета”. Кѫде е погрѣшката: въ Соломона или въ женитѣ? Когато една майка роди едно лошо дете, кѫде е вината: въ майката или въ детето? Вината може да бѫде и въ майката, и въ детето, или само въ единия отъ тѣхъ. Има случаи, когато присадката на дървото е доброкачествена, а самото дърво е диво. И обратно: дървото е благородно, питомно, а присадката – дивачка. Следователно, майката може да е дивачка, а присадката – детето – благородно; или майката може да е благородна, а детето – дивачка. Днесь повечето хора сѫ присадени, а малко отъ тѣхъ сѫ родени отъ Бога. Ако се счупи присадката, човѣкъ се проявява такъвъ, какъвто е билъ първоначално – дивакъ. Какво може да излезе отъ дивакъ или дивачка?

И тъй, човѣкъ може да разчита само на три нѣща въ живота, които никога не се измѣнятъ. Тѣ сѫ първичниятъ подтикъ на любовьта, първичниятъ подтикъ на мѫдростьта и първичниятъ подтикъ на истината. Дойдете ли до вторичния подтикъ, въ тѣхъ се явява поляризиране, т. е. проява въ две посоки. Едната посока се изявява чрезъ даване, а другата – чрезъ взимане. Това виждаме и въ млѣкопитаещитѣ. Онѣзи отъ тѣхъ, които служеха на принципа на даването, станаха трѣвопасни; другитѣ, които служеха на принципа на взимането, станаха хищници–месоядци. Тѣ нападатъ трѣвопаснитѣ и ги изяждатъ. Банкеръ, който мисли само за забогатѣване, носи хищнически характеръ. Защо му е голѣмо богатство? Всѣки човѣкъ разполага съ богатство, което никой не може да му отнеме. Той се ползва отъ свѣтлината, отъ въздуха, отъ водата и отъ хлѣба, които природата изобилно дава. Да се ползватъ отъ тѣзи четири елемента, това е право, дадено на всѣки човѣкъ отъ Бога. Какво по-голѣмо благо може да се иска отъ това? Който носи свѣтлината въ себе си, всѣкога е веселъ, разположенъ; лицето му е свѣтло, ясно, а очитѣ – бистри, живи, подвижни. Щомъ изгуби свѣтлината си, той става мраченъ, сърдитъ; лицето му потъмнява, очитѣ се замъгляватъ. Той става недоволенъ и подозрителенъ. Каквото и да му се говори, той мисли, че го лъжатъ. Какъ се познава, кога човѣкъ не говори истината? Който не говори истината, всѣкога бърза. Каквото и да прави, все бърза, да го не видятъ и разбератъ намѣренията му. Ако е музикантъ, той преписва оттукъ-оттамъ цѣли пасажи отъ чужди произведения и ги представя за свои. Ако е писатель, взема чужди мисли отъ произведенията на други писатели и ги представя за свои. Само онова е твое, което никой не може да ти отнеме.

Единъ богатъ човѣкъ, но голѣмъ скѫперникъ, заболѣлъ тежко и не могълъ да се излекува. Смъртьта го дебнѣла, но той не могълъ да умре, мѫчилъ се, пъшкалъ, все за паритѣ си мислѣлъ. Най-после той поискалъ да му донесатъ две торби съ злато, да ги види за последенъ пѫть и да имъ се порадва. Взелъ торбитѣ въ рѫцетѣ си, подрънкалъ ги и спокойно си издъхналъ. Следъ това близкитѣ му извадили торбитѣ съ златото отъ рѫцетѣ му и, за спокойствие на душата му, турили при него две торби съ фалшиви монети. Истинското злато задържали за себе си, а стареца погребали съ фалшивитѣ пари.

Време е вече хората да се откажатъ отъ фалшивитѣ пари. Задръжте за себе си красивитѣ мисли, чувства и постѫпки, които сами сте родили. Тѣ сѫ истинскитѣ златни пари, които никога не се измѣнятъ. Тѣ сѫ плодъ на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашата воля. Тѣ сѫ резултатъ на съприкосновението между една възвишена душа и възвишенъ духъ. Тѣ ги създаватъ, а умътъ, сърдцето и волята ги възприематъ и предаватъ. Мислитѣ и чувствата опредѣлятъ типа и характера на човѣка. Напримѣръ, венериниятъ типъ е крѫглоликъ, жизнерадостенъ, разположенъ. Сатурнъ новиятъ типъ има продълговато лице съ тъменъ цвѣтъ, хлътнали очи. Той е повече недоволенъ, песимистъ, не намира смисълъ въ живота.

Единъ виденъ американски проповѣдникъ, поради често преяждане, разстроилъ стомаха си и заболѣлъ отъ диспепсия, т. е. запичане. Болестьта се отразила върху характера му. Той започналъ да гледа на живота песимистически, поради което и проповѣдитѣ му имали такъвъ характеръ. Говорелъ на слушателитѣ си за ада, за вѣчния огънь, за Божието наказание. Тѣ се изпоплашили и започнали да мислятъ, какво да правятъ съ своя проповѣдникъ. Като разбрали, кѫде е причината, посъветвали проповѣдника си да иде въ нѣкоя болница да се лѣкува. Той приелъ съвѣта имъ и влѣзълъ въ една болница. Лѣкаритѣ промили нѣколко пѫти стомаха му, подложили го на диета, и следъ извѣстно време той напусналъ болницата здравъ и разположенъ. Духътъ му се повдигналъ, и той започналъ да проповѣдва за добрия животъ, за рая и за благата на живота.

Какво се иска отъ човѣка? – Да яде умѣрено и на време; да лѣга и да става на време; да върши работата си на време. Съвременнитѣ хора се отличаватъ съ краенъ безпорядъкъ. Той е наследственъ, придобитъ отъ дѣди и прадѣди. Човѣкъ разполага съ възможности и сили да се справи съ този безпорядъкъ, да хармонизира живота си. Който нѣма редъ и порядъкъ въ себе си, извинява се, че не обръщалъ внимание на дребнитѣ нѣща. Не е така. Той е лишенъ отъ чувството за редъ и порядъкъ въ себе си. Споредъ френолозитѣ този центъръ се намира нѣкѫде надъ вѣждата. Като работи върху себе си, човѣкъ може да развие този центъръ. Дружете съ хора, у които редътъ е силно развитъ. Ако искате да станете музиканти, да развиете музикалното си чувство, дружете съ музикални хора. Свѣтътъ се нуждае отъ добри, разумни, музикални хора. Ще кажете, че сте наследили тѣзи си качества отъ дѣдитѣ си. Това, което сте наследили, за времето си е било добро, но вие трѣбва да работитѣ съзнателно върху себе си, да развивате придобититѣ дарби и способности. Новото време изисква нови разбирания, нови дарби, нови способности. Всѣки день, всѣки часъ носи нови условия и изисквания. Пропуснете ли ги, ще чакате дълго време, докато се повторятъ сѫщитѣ условия. Тренътъ върви въ опредѣленъ часъ. Не пропущайте този часъ, да не съжалявате за изгубенитѣ условия.

Не пропущайте добритѣ условия, при които животътъ се развива. Ако днесь намислишъ да извършишъ едно добро дѣло, не го отлагай за другия день. Отложишъ ли го, ти губишъ добритѣ условия, които деньтъ ти носи. Отлагането на добритѣ мисли, чувства и постѫпки води къмъ упадъкъ и деградиране. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще опазите моя законъ”. Божиятъ законъ се проявява еднакво къмъ голѣмитѣ и къмъ малкитѣ нѣща. На друго мѣсто Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ”. – Какъ ни е възлюбилъ Богъ? – Чрезъ грижитѣ, които полага за насъ, и чрезъ благата, които ни дава. Ние се радваме на благата, но забравяме, че въ всѣко благо се крие Богъ. Ядемъ сладки плодове, безъ да подозираме, че въ тѣхната сладчина е Богъ. Сладчината е Божествено качество. Свѣтлината сѫщо е Божествена проява, безразлично отъ где иде – отъ слънцето, отъ електрическата машина или отъ запалената свѣщъ. Отдето и да иде, свѣтлината има Божественъ произходъ. Тя се дължи на мисъльта на възвишенитѣ сѫщества, които живѣятъ на слънцето. Ако и тѣхната мисъль бѣше толкова егоистична, както на хората, свѣтътъ щѣше да тъне въ мракъ и тъмнина. Разумни и възвишени сѫ жителитѣ на слънцето. Тѣ наблюдаватъ живота на земята отдалечъ и познаватъ всички хора, знаятъ даже и имената имъ. Хората на земята не се познаватъ по име, но жителитѣ на слънцето ги познаватъ по прояви, по характеръ и по възможноститѣ, които се криятъ въ тѣхъ. – Възможно ли е това? – Нѣкога ще го провѣрите и ще се убѣдите въ истинностьта на моитѣ думи. Ако не можете да провѣрите това, което ви се казва, то остава недоказано. Всѣко нѣщо, което не може да се докаже, не се приема. Ако не сте видѣли черенъ човѣкъ, какъ ще си го представите само по описание? Обаче, на земята сѫществуватъ бѣли и черни хора, както има бѣли и черни мисли.

Какво става, когато съединитѣ една бѣла и една черна мисъль въ ума си? Ще се роди или черна, или бѣла мисъль – зависи отъ силата имъ. Ако бѣлата мисъль е по-интензивна отъ черната, отъ съчетанието ще се роди бѣла мисъль. Ако черната мисъль е по-силна, въ резултатъ ще се роди черна мисъль. Черно дете се ражда отъ черенъ баща и бѣла майка или отъ бѣлъ баща и черна майка. Ако майката и бащата сѫ бѣли, и децата имъ сѫ бѣли; ако и двамата сѫ черни, само черни деца се раждатъ! Отъ бѣла майка и черенъ баща или обратно раждатъ се и бѣли, и черни деца.

Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави,” Като знаете това, съчетавайте въ себе си възвишени и свѣтли мисли съ възвишени и свѣтли чувства и постѫпки. Стремете се къмъ съчетанието на възвишената си душа съ възвишенъ свѣтълъ духъ. Само така ще се родятъ въ васъ свѣтли и възвишени мисли, чувства и постѫпки. Тогава животътъ ви ще се осмисли и подобри. Срѣщали ли сте човѣкъ съ бѣло свѣтло лице, отъ когото да лъха любовь и истина? Въ погледа на такъвъ човѣкъ се чете истина и вѣра. Той има довѣрие въ всички хора, а самъ си служи съ абсолютната истина. Вложете довѣрието си къмъ всички хора, за да се ползвате и отъ тѣхното довѣрие. Вѣрвайте на добритѣ хора – на бѣдни и богати, на прости и учени. Човѣкъ се опредѣля по своя умъ и сърдце, т. е. по своитѣ мисли и чувства. Човѣкъ се опредѣля още и по своитѣ възвишени постѫпки, т. е. по проявитѣ на своята душа и на своя духъ.

Днесь мнозина очакватъ слизането на Христа на земята, Той да разрѣши въпроситѣ на живота. Всѣки день, всѣки моментъ Христосъ слиза на земята, но малцина съзнаватъ това. Важно е, какво ще намѣри Христосъ между хората. Той носи блага на човѣчеството, но какво ще получи въ замѣна на това? Той носи свобода и миръ, но какъ ще ги използуватъ хората? Преди да разбератъ и оцѣнятъ свободата и мира, хората трѣбва да оцѣнятъ свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба, които Христосъ изобилно дава. Оценявайтѣ благата, които постоянно ви се даватъ. Бѫдете будни, използвайте добритѣ условия безъ страхъ и отлагане.

Какво представя страхътъ? – Той е животинско чувство, което трѣбва да се възпитава. Човѣкъ трѣбва да се страхува отъ злото, а не отъ доброто. Затова казвамъ: Бѣгай отъ злото, стой при доброто. Бѣгай отъ лъжата, стой при истината. Всѣки день прави по едно малко добро, да знаешъ, че си направилъ нѣщо. Най-малкото добро повдига човѣшкия духъ и душа. Ето защо, въорѫжете се съ доброто, любовьта и истината, за да бѫдете съработници на Бога. Кой може да бѫде съработникъ на Бога? – Здравиятъ, силниятъ, разумниятъ. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да се отнася добре съ външнитѣ и вѫтрешни органи и да благодари за всичко, което му е дадено. Засега хората сѫ още наематели, нѣматъ собствени тѣла. И като наематели, тѣ трѣбва да се отнасятъ добре съ тѣлата си. Като живѣе добре, човѣкъ си създава собствено тѣло, съ което може да живѣе и на този, и на онзи свѣтъ. Не стана ли така и съ Христа? Той лежа три деня въ гроба, превърна смъртното си тѣло въ безсмъртно и възкръсна съ него. Задачата на съвременния човѣкъ е да постигне безсмъртието и вѣчния животъ. Това значи, да влѣзе той въ правия пѫть, да придобие вѣчния животъ, за който е казано: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ”. Казано е още: „Които чуятъ гласа ми въ последния день, ще оживѣятъ и възкръснатъ”.

Желая ви въ последния день, т. е. въ сегашнитѣ времена, да чуете гласа на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина, да станете, да възкръснете и да започнете новата работа.

Желая ви да облѣчете новата дреха, изтъкана отъ нищкитѣ на живота, на знанието и на свободата.

19. Беседа отъ Учителя, държана на 3 октомври, 1943 г., 10 ч. пр. об. София – Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...