Jump to content
Ани

1943_10_03 Четиритѣ правила

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Четиритѣ правила

– Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.

Кое е най-важното въ живота? – Познаването. Безъ познаване на нѣщата животътъ не може да се прояви. Съвременнитѣ хора познаватъ живота чрезъ раждането и чрезъ смъртьта. Като процеси, първо се явило раждането, а после смъртьта. Тя е резултатъ на човѣшкитѣ погрѣшки и престѫпления. – Кога грѣши човѣкъ? – Когато не спазва извѣстни правила и закони, установени отъ разумната, жива природа. Като не разбира законитѣ на живота, човѣкъ се стреми къмъ несѫществени, непотрѣбни нѣща. Той възприема такова вѣрую, което всѣки моментъ му изневѣрява. Това не е истинско вѣрую. Вѣрвашъ въ Бога на думи, но щомъ се натъкнешъ на изпитание, вѣруюто не ти помага. Истинското вѣрую е това, което има отношение не само къмъ хората, но и къмъ животнитѣ и растенията. Въ това вѣрую човѣкъ живѣе и се движи, безъ да го съзнава. Единственото нѣщо, въ което всички хора вѣрватъ, е свѣтлината. Тя се възприема само чрезъ очитѣ. Като влиза въ очитѣ му, тя милва и гали човѣшката душа. Нѣма друга сила въ природата, която може да милва и гали, както свѣтлината. Щомъ напусне човѣка, той изпада въ тъмнина, и мѫчнотиитѣ го следватъ. Ученитѣ даватъ различни обяснения за свѣтлината и топлината, както музикантитѣ обясняватъ тоноветѣ. Тѣ опредѣлятъ трептенията на всѣки тонъ, неговата височина, сила и мекота, безъ да подозиратъ, че всѣки тонъ има отношение къмъ живота. Пѣете гамата „до, ре, ми, фа, соль, ла, си, до”, и не знаете, че „до” представя основния тонъ на живота и неговата първа проява. Посяването на сѣмката въ земята и изникването й представя тона „до”. Докато поникне, сѣмката минава презъ извѣстни мѫчнотии и борба. Затова се казва, че животътъ е борба, движение, подтикъ.

И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да познава законитѣ на свѣтлината, която носи миръ и разширяване на човѣшката душа. Тя е първата храна, съ която душата се заквасва. Когато престане да възприема тази храна, човѣкъ страда, обезсърчава се и се спъва въ живота си. Всѣки трѣбва да знае, какъ да възприема свѣтлината и да я предава. Както свѣтлината, така и музиката е храна за човѣшката душа. Кой не се е наслаждавалъ отъ хубавото свирене? Голѣма е насладата, която човѣкъ получава отъ свиренето и слушането на цигулка. Въ рѫцетѣ на добрия музикантъ цигулката говори. Цигулката представя човѣшката душа, а лѫкътъ – човѣшката воля. Всѣки трѣбва да свири на своята цигулка, а не само да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, да разправя, какъ е направена, колко струва и т. н. Ти имашъ цигулка и ще свиришъ на нея. Най-красивата мелодия и хармония, която излиза отъ цигулката, е животътъ. Ще държишъ цигулката правилно, ще движишъ лѫка добре и ще напипвашъ мѣстата на тоноветѣ точно, всѣки тонъ да бѫде чистъ, ясенъ и мекъ. Ще работишъ върху ухото си, да го развивашъ. Казватъ за нѣкого, че свири добре. Разумниятъ свѣтъ не се задоволява само съ единъ цигуларь. Всички хора трѣбва да свирятъ добре. Който влѣзе въ оркестъра, трѣбва да свири добре. Животътъ е великъ симфониченъ оркестъръ, въ който всѣки музикантъ трѣбва да бѫде господарь на своя инструментъ. Ако умътъ, сърдцето, волята, душата и духътъ на човѣка не сѫ нагласени, както трѣбва, никакъвъ тонъ не могатъ да произведатъ. Всѣки инструментъ има свой основенъ тонъ. Следователно, умътъ, сърдцето, волята, душата и духътъ сѫщо иматъ свой основенъ тонъ, който всѣки трѣбва да знае. Това е необходимо за хармонията, както въ цѣлокупния животъ, така и въ индивидуалния.

Това сѫ философски въпроси, които заслужаватъ вниманието на всѣки човѣкъ. Ще кажете, че за това е нужно знание. Прави сте, знание е нужно на човѣка, но не само на теория. Теория безъ практика нищо не представя. Какъвъ смисълъ иматъ научнитѣ теории за яденето, ако самъ не ядешъ и не опиташъ яденето? Ще ти разказватъ, кои сѫ органитѣ на храносмилателната система, какъ се възприема храната, какъ се дъвче, гълта, смила въ стомаха, всмуква въ червата, а не ти даватъ да хапнешъ нѣщо и да опиташъ този процесъ въ себе си? Който яде, той знае, какво означаватъ думитѣ „днесь ядохъ сладко, съ охота”. Който яде съ охота и разположение, той е попадналъ на основния тонъ на храненето. Той зависи отъ основния тонъ на свѣтлината. Ако не вземете правилно основния тонъ на свѣтлината, която слиза отъ Божествения свѣтъ, не можете да попаднете на останалитѣ основни тонове въ живота. Ако при дневната свѣтлина се спъвашъ въ работитѣ си, този день нищо не можешъ да постигнешъ. Ако цигуларьтъ излѣзе на сцената и започне да напипва мѣстата на тоноветѣ, той не е добъръ цигуларь. Гениалниятъ цигуларь има добре развита интуиция, знае точно мѣстата на тоноветѣ. По отношение на цигулката си той е ясновидецъ; вижда, кѫде се намира всѣки тонъ и правилно го взима. Преди да стѫпи кракътъ му на сцената, той е разполагалъ съ инструмента си и го владѣялъ.

Помнете: Безъ свѣтлина животътъ винаги остава неразбранъ. Свѣтлината носи всички възможности и условия за развиване на човѣшкия умъ, сърдце, воля, душа и духъ. Първиятъ органъ за възприемане на свѣтлината е окото. Който не може да си служи съ очитѣ и да ги владѣе, не възприема правилно свѣтлината и не може да се ползва отъ нея. Нощнитѣ и дневнитѣ животни се различаватъ по начина, по който възприематъ свѣтлината. Въ първитѣ очитѣ сѫ широко отворени, а въ вторитѣ не сѫ толкова отворени. Съвременнитѣ хора не възприематъ нужното количество свѣтлина. Защо я икономисватъ, и тѣ не знаятъ. Обаче, тази икономия се отразява върху здравето имъ, както и върху умствения и сърдечния имъ животъ. Чувате нѣкой да казва: Имамъ знание, но само за себе си. Това показва, че свѣтлината на този човѣкъ е малка, колкото е свѣтлината на една – две свѣщи. Той си служи съ свѣтлината на свѣщи, направени отъ хора, а не съ свѣтлината на Божественото Слънце. Това показва, че небето и земята на съвременнитѣ хора сѫ създадени, но още не сѫ устроени. Първо е създадено небето, затова трѣбва първо да се устрои. Следъ това иде устройването на земята. – Трѣбва да живѣемъ! – Това значи създаване на новитѣ условия, устройване на вѫтрешния животъ въ човѣка. Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста”.

Първиятъ членъ на живота гласи: „Азъ вѣрвамъ въ свѣтлината, която ни носи всичкитѣ възможности на живота”. Щомъ свѣтлината ти носи всичкитѣ възможности, ти ще свършишъ най-малката работа: ще отваряшъ и затваряшъ клепачитѣ си на време. Следъ това ще се оставишъ на свѣтлината да тѣ гали свободно, както тя разбира. Погрѣшката на съвременнитѣ хора се заключава въ това, че не се оставятъ на свѣтлината, но искатъ тѣ да я хванатъ и галятъ. Това е користолюбие. Не се опитвайте вие да хванете свѣтлината, но застанете съ свято почитание къмъ нея и чакайте тя да ви хване и погали. Всѣки, когото свѣтлината погали, истински човѣкъ става. Всѣки, когото свѣтлината погали, гений, светия и ангелъ става. Когото свѣтлината не погали, нищо отъ него не става. Нѣкои ангели пожелаха да хванатъ и помилватъ свѣтлината, но изгубиха своето знание и свобода. Оставете се свободно на лѫчитѣ на свѣтлината, тя да ви гали и милва. Невъзможно е да обичашъ, преди да си обичанъ. Единственъ Богъ е въ състояние да накара човѣка да обича. Какъ ще обичашъ, като не знаешъ, какво нѣщо е обичьта? Първо трѣбва да си опиталъ обичьта и после да я проявишъ навънъ. Като опитвашъ обичьта, ти взимашъ нѣщо отъ нея, оцѣнявашъ го и после го прилагашъ къмъ другитѣ. Обичьта иде отъ любовьта, а казано е, че Богъ е Любовь. Когато Богъ изпраща Любовьта си къмъ тебе, ти трѣбва да бѫдешъ тихъ и спокоенъ, да се отворишъ за нея. Като възприемешъ любовьта, съ нея заедно иде и свѣтлината.

И тъй, първата проява на любовьта е свѣтлината. Щомъ влѣзе въ човѣка, свѣтлината му донася знание и свобода. Затова се казва, че нѣма по-красиво, по-цѣнно нѣщо отъ свѣтлината. Безъ свѣтлината свѣтътъ е затворенъ за насъ. Щомъ дойде свѣтлината, цѣлиятъ свѣтъ се разкрива предъ насъ, и ние го изучаваме. Както изучавате цвѣтята по уханието имъ, плодоветѣ по тѣхния вкусъ, така и външниятъ и вѫтрешниятъ свѣтъ се разкриватъ за васъ спорѣдъ степеньта на свѣтлината на вашето съзнание. Колкото повече човѣкъ разтваря ума и сърдцето си за свѣтлината, толкова повече любовь има въ себе си. Любещиятъ обича и цвѣтята, и плодоветѣ, и животнитѣ. Той разбира скрития смисълъ въ живота. Като влѣзе котка въ неговия домъ, той не я пѫди, оставя я да донесе благословението, което е възприела отгоре. Какво прави котката, като влѣзе въ единъ домъ? Първо тя започва да се умилква около господаря, господарката, сина и дъщерята; после седне на полата на домакинята и, ако тя не я бутне, започва да преде. Съ това тя иска да каже: Чистота е нужна на хората! Каквато работа предприематъ, да бѫде всичко съ любовь и постоянство, съ чистота и безкористие. Всѣко животно има свой езикъ, който трѣбва да се разбира. Като мърка, тя обръща вниманието на хората къмъ себе си, съ което ги учи на щедрость. Тя казва: Работникътъ трѣбва да бѫде чистъ, любещъ, щедъръ. Само така той може да приеме и предаде правилно Божието благословение.

Вториятъ членъ отъ вѣруюто на живота гласи: Правилно възприемане и предаване на въздуха, т. е. правилно вдишване и издишване. Всѣки да си каже: Вѣрвамъ въ въздуха, който вдишвамъ и издишвамъ. Този процесъ е свързанъ съ човѣшката мисъль. Не можешъ да мислишъ право, ако не дишашъ правилно. Понеже мисъльта е свързана съ свѣтлината, ти не можешъ да възприемашъ свѣтлината правилно, ако не дишашъ дълбоко. Човѣкъ е потопенъ въ свѣтлината и трѣбва да се ползва отъ реда и порядъка, който сѫществува въ нея. Излагайте се на свѣтлината, да гали и милва клеткитѣ на вашия организъмъ. Така ще дишате чистия и свежъ въздухъ. Вслушвайте се въ пѣсеньта на свѣтлината, за да се научите да пѣете като нея. Нѣма по-красива пѣсень отъ пѣсеньта на свѣтлината. Затова е казано, че Богъ е Любовь, Богъ е Видѣлина, Богъ е Свѣтлина.

Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, пѣсни й пѣятъ, но, въ края на краищата, се измѫчватъ и страдатъ. – Защо страдатъ? – Гладни сѫ. Гладътъ е на мѣстото си, когато човѣкъ започва да мисли за работа. Първата мисъль на гладния е да се нахрани. Щомъ се нахрани, той започва да работи. Самиятъ процесъ на хранене, който се изразява въ отваряне и затваряне на устата, е работа. Добре е човѣкъ да знае, колко пѫти отваря и затваря устата си, докато се нахрани. Ще ядешъ и ще броишъ, колко хапки си изялъ. Ще дишашъ и ще броишъ, колко вдишки и издишки правишъ въ минута. Ако не дишашъ правилно, и животътъ не се проявява правилно. Въздухътъ е носитель на Божествената топлина, чрезъ която се изявява животътъ. Свѣтлината и въздухътъ представятъ срѣда, опорни точки, върху които е съграденъ небесниятъ животъ.

Третиятъ членъ отъ вѣруюто на живота гласи: Вѣрвамъ въ водата, носителка на живота. Водата е условие, а не срѣда, както свѣтлината и въздухътъ. Било е време, когато човѣкъ е билъ потопенъ въ водата, но вече е излѣзълъ отъ нея. И днесь водата не е срѣда за него, но условие. Единственото нѣщо, което уталожва жаждата на човѣшката душа, е водата. Като се говори за водата, не разбираме морската, изворна и рѫчна вода, но онази, която е въ пространството, т. е. въ невидимия, въ етерния свѣтъ. На земята водата е повече въ течно и твърдо състояние, а малко въ въздухообразно състояние, въ видъ на пари. Въ каквото състояние и да се намира, тя е съставена отъ два обема водородъ, който гори и не поддържа горѣнето, и единъ обемъ кислородъ, който поддържа горѣнето, а самъ не гори. Кислородътъ е мѫжкиятъ принципъ, който дава часть отъ любовьта си. Като приема любовьта на кислорода, водородътъ се запалва и гори. Значи, дето е любовьта, тамъ всѣкога има горѣне. Приятни сѫ свѣтлината, пламъкътъ и топлината на това горѣне. Понеже любовьта ражда живота, затова и животътъ самъ по себе си е горѣне. Ако въ мислитѣ и чувствата на човѣка нѣма Божествена топлина, водата не прониква въ него. Топлината е влага, която прониква въ Битието, а оттамъ и въ живота на всички живи сѫщества, съ цель да ги научи, какъ да живѣятъ.

Мнозина казватъ, че знаятъ, какъ се пие вода, какъ се яде хлѣбъ. Въ сѫщность, малцина знаятъ това. Изкуство е да знаешъ, какъ да пиешъ вода. Школа е нужна за това. Нѣкой вдигне чашата съ вода, приближи я до устата си и наведнъжъ я изпие. Така не се пие вода. Ще вземешъ чашата съ водата, ще я погледнешъ, ще я приближишъ до устнитѣ си и ще приемешъ съ устата си само една глътка. Докато я пиешъ, ще мислишъ само за нея. Само така водата пречиства организма. Само така тя внася Божественото благо въ човѣка. Ще приемешъ водата вѫтрѣшно, за пречистване. Съвременнитѣ хора правятъ водни бани външно, но резултатътъ имъ е слабъ. Ако човѣкъ не прави редовно, всѣки день по три пѫти – сутринь, на обѣдъ и вечерь по една вѫтрѣшна баня съ чиста вода, не може да разчита на никаква хигиена. Както възприемате водата, така ще възприемате свѣтлината и въздуха. Това значи да бѫдете здрави, разположени, доволни.

Четвъртиятъ членъ на вѣруюто на живота гласи: Яжъ хлѣбъ съ благодарность, дъвчи го добре и никога не преяждай. Само така ще бѫдешъ здравъ и щастливъ. Съвременнитѣ хора се стремятъ, именно, къмъ това, да бѫдатъ здрави, бодри, да живѣятъ дълго време на земята. Това значи хармониченъ животъ. И сегашниятъ животъ на хората не е лошъ, но пѫтьтъ, по който вървятъ, е удълженъ. Ако не бѣха сгрѣшили, пѫтьтъ имъ щѣше да бѫде по-кѫсъ и съ по-малко мѫчнотии и изпитания. Добре е да попадне човѣкъ въ кѫсия пѫть, но той изисква усилена, съзнателна работа. Ако не работишъ, ще пѫтувашъ по-дълго време и, въ края на краищата, пакъ ще свършишъ университетъ. Ако не го свършишъ за четири или петь години, ще свършишъ за 50 години.

Единъ младъ момъкъ прекаралъ младенческия си животъ, както и годинитѣ на своята зрѣлость, въ веселие, въ ядене и пиене, въ разходки съ приятели и приятелки. Като станалъ на 70 години, опомнилъ се, видѣлъ, че изгубилъ годинитѣ за работа и учене, но не се отчаялъ. Макаръ и на тази възрасть, той се записалъ въ единъ отъ европейскитѣ университети и започналъ усърдно да учи. На 120 годишната си възрасть той свършилъ вече нѣколко факултета, и така завършилъ образованието си на земята. Той прекаралъ 50 години въ университета, но училъ съ любовь и придобилъ знание, което било подкрѣпено съ опитноститѣ на неговия животъ.

И тъй, има хора, които се домогватъ до истинското знание въ срокъ отъ четири години; има хора, които придобиватъ това знание въ продължение на 50 и повече години. Отъ човѣка зависи да придобие знанието си въ кѫсъ или дълъгъ периодъ отъ време. Да придобиешъ знание въ четири години, това значи да свиришъ на четиритѣ струни на цигулката като виденъ майсторъ цигуларь. Много, работа, много упражнения, много свирене е нужно, докато станешъ добъръ цигуларь. Ще свиришъ най-малко по три часа на день, да разработишъ пръститѣ си, да придобиешъ необходимата техника. Каквото изкуство и да искате да придобиете, трѣбва да работите съзнателно, да използвате външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия и възможности. Отъ човѣка се иска усилие, трудъ и работа. Само така той може да развие своитѣ дарби и способности. Първо свѣтлината му иде на помощь. Тя взима участие въ обработване на инертната материя въ неговия организъмъ. Съ други думи казано: свѣтлината взима участие въ преустройване на човѣшкия организъмъ. Както сѫществува твърда инертна материя, така има и въздухообразна инертна материя. Напримѣръ, азотътъ е инертенъ газъ, който трѣбва да се преработи. Окултната наука търси методъ за превръщането на неактивния, инертенъ азотъ въ активенъ. По своята инертность азотътъ минава за голѣмъ консерваторъ. На него се дължи падението на хората и на ангелитѣ. За да се справимъ съ него, трѣбва да познаваме свойствата му, да му се подчиняваме, безъ да се заробваме. Изисквате ли той да ви се подчинява, незабелязано ще попаднете подъ неговото влияние. Като пѣете, вие ще се вслушвате въ тоноветѣ, а не тѣ въ васъ. При това, ще се ползвате отъ тѣхъ и при лѣкуването си. Ако ви боли рѫка, кракъ, не търсете лѣкарь, но започнете да пѣете на болката си. Можете ли да вземете тона „до” правилно, болката ще мине. – Защо иде болестьта? – Да научи хората да работятъ. Понеже богатитѣ малко работятъ, болеститѣ идатъ върху тѣхъ като възпитателно срѣдство – да станатъ работливи и щедри. Значи, болестьта е за богатия, а здравето – за бѣдния. Щомъ заболеешъ, кажи: Азъ съмъ бѣденъ, искамъ да работя, да бѫда здравъ. Като разбере, че нѣма какво да вземе отъ тебе, болестьта ще тѣ напусне и ще влѣзе въ нѣкой богатъ. За богатия болестьта е подтикъ да отвори сърдцето си, да стане щедъръ. Здравето е подтикъ за бѣдния да поддържа разположението му къмъ работата. Първоначално богатиятъ е билъ бѣденъ; като работилъ, станалъ богатъ. Щомъ престаналъ да работи, започналъ да боледува. Следователно, ако богатиятъ не боледува, не е богатъ. Когато богатиятъ е здравъ, казваме, че се намира на кривъ пѫть. Ако бѣдниятъ е здравъ, казваме, че е на правъ пѫть. Щомъ заболѣе, той е на кривъ пѫть вече. Значи, болестьта е процесъ на разтоваряне. Тя напада богатитѣ, за да ги разтовари. Бѣдниятъ трѣбва да бѫде здравъ, да работи, за да се натовари. Здравето е право на бѣдния, а болестьта – право на богатия. Ако боледувашъ и разберешъ значението на болестьта, ще раздадешъ богатството си правилно и ще започнешъ да работишъ. Разумното разтоваряне и товарене представя истинското растене на човѣка. Богатството се втича и изтича, както водата. Използвайте и двата процеса разумно.

Като се говори за болеститѣ, ние нѣмаме предвидъ статическитѣ болести, които оставятъ утайки въ човѣшкия организъмъ. Ние говоримъ за онѣзи болести, които обновяватъ човѣка и внасятъ нови подтици въ него. Толстой боледувалъ три-четири пѫти презъ живота си и следъ всѣко боледуване дохождалъ до ново прозрѣние, придобивалъ нови възгледи. Той бѣше богатъ човѣкъ, но доброволно раздаваше богатството си. Той пишеше, работѣше за цѣлото човѣчество. – Защо хората не приеха неговитѣ идеи? – Защото не бѣха готови. Днесь насилието работи въ свѣта, а не любовьта. Обаче, всички се убѣждаватъ постепенно, че насилието не може да оправи свѣта. Човѣкъ трѣбва да възприема нѣщата естествено, безъ насилие, както приема свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба. Всѣко нѣщо, прието съ любовь, внася радость и разположение въ човѣка. Приемайте всичко съ любовь и свобода. Предавайте всичко съ любовь и свобода. Това създава човѣка, който благодари за свѣтлината, за въздуха, за водата и за хлѣба, които получава на всѣко време и навсѣкѫде. Така той уталожва и външната, и вѫтрешната си жажда. Нѣкои утоляватъ жаждата си съ вино или ракия. Вмѣсто да я утолятъ, тѣ я усилватъ. Жаждата се гаси съ живата вода, съ водата на любовьта. Виното, въ малко количество употрѣбено, помага при храносмилането. То се препорѫчва на слаби стомаси. На здравитѣ хора обаче, препорѫчватъ сладко, неферментирало вино.

Запишете си четиритѣ члена отъ вѣруюто на живота: Вѣрвамъ въ силата на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба. Вѣрвамъ въ първото Божие благо – свѣтлината, чрезъ която е създаденъ свѣтътъ. Вѣрвамъ въ въздуха – проводникъ на живота, който обвива цѣлата земя. Вѣрвамъ въ водата, която носи скритата топлина – условие за растене на човѣшката душа. Вѣрвамъ въ хлѣба, който носи материалъ за съграждане на моята бѫдеща сграда. Който не разбира смисъла на свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба, казва, че вѣрва въ Христа. Той не подозира, че Христосъ е въ свѣтлината, въ въздуха, въ водата и въ хлѣба. Христосъ самъ казва за себе си: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, има животъ въ себе си”. Съ други думи казано: Който яде живия хлѣбъ, той е уменъ, добъръ и силенъ. – Кой е уменъ човѣкъ? – Който може да управлява цѣлото човѣчество. – Кой е добъръ? – Който поддържа това управление. – Кой е силенъ? – Който поддържа реда и порядъка и на умнитѣ, и на добритѣ. Следователно, ако не си най-уменъ, най-добъръ и най-силенъ, ти не можешъ да поддържашъ Божествения редъ на нѣщата. Богъ разчита на свѣтлината на нашия умъ, на доброто въ нашето сърдце и на силата въ нашата воля. Апостолъ Павелъ казва: „Въ моята слабость се проявява Божията сила”. По отношение на Божията сила, и най-силниятъ е слабъ. Обикновено Богъ е на страната на слабия. – Какво се иска отъ човѣка? – Да използва благата на живота: свѣтлината и топлината, въздуха, водата и хлѣба. Чрезъ тѣхъ той се домогва до истинското знание. Само така той може да бѫде уменъ, добъръ и силенъ. Ако такъвъ човѣкъ заболѣе, нѣма да търси веднага лѣкарь, но първо ще се помоли на Бога. Стане ли нужда за лѣкарь, той ще се обърне къмъ този, когото обича. Между лѣкаря и болния трѣбва да сѫществува взаимна любовь. Ще кажете, че като платите на лѣкаря, той е длъженъ да ви помага. Не може да ти помогне онзи, който не тѣ обича. Ако тѣ обича, и безъ пари ще ти помогне. Любовьта опредѣля отношенията между хората. Като знаете това, не свързвайте приятелство съ хора, които не обичате. Приятельтъ ви трѣбва да носи свѣтлина въ своя умъ. Дето нѣма свѣтлина, топлина и сила, т. е. разумность, доброта и сила, хората се биятъ, каратъ се и постоянно воюватъ помежду си.

Днесь всички се питатъ, кога ще се свърши войната. Войната нѣма да се свърши никога. – Защо? – Защото причината за войната е въ самия човѣкъ. Докато злото е господарь на човѣка, той постоянно ще воюва. Въ всѣки домъ има война: отъ една страна, мѫжътъ и жената воюватъ помежду си; отъ друга страна, децата воюватъ. Двама млади се оженили по любовь. Отъ време на време мѫжътъ си позволявалъ да удря на жена си по една – две плѣсници. Тя търпяла две години. Обаче, единъ день рѣшила да даде добъръ урокъ на мѫжа. Тъкмо се готвелъ да я удари, тя го пресрещнала и му ударила една силна плѣсница. Той премълчалъ, не казалъ нищо, но не си позволилъ вече да вдигне рѫка върху нея. Той разбралъ, че съ плѣсници работитѣ не се нареждатъ. Една плѣсница може да се понесе, но повече не се позволяватъ. Ако плѣсницитѣ могатъ да оправятъ свѣта, пръвъ Богъ би си послужилъ съ тѣхъ въ рая. Когато Адамъ и Ева сгрѣшиха, Богъ не ги би, но ги търсѣше цѣлъ день и, следъ като намѣри Адама, запита го: Адаме, кѫде си? Защо се криешъ? – Убояхъ се, Господи, отъ Тебе и се скрихъ. – Защо не изпълни волята ми? – Другарката, която ми даде, ме излъга и накара да ямъ отъ забранения плодъ. Богъ нищо не отговори. После запита Ева: Защо яде отъ забранения плодъ? – Змията ме излъга. Азъ мислѣхъ, че всичко, което Си създалъ, е чисто и си служи съ истината. Богъ изслуша и двамата и каза: Нали ви заповѣдахъ да не ядете отъ дървото за познаване на доброто и злото? Докато не обикнете това дърво, не трѣбва да ядете отъ плодоветѣ му. Въ това се заключава вашата погрѣшка. Преди да изпълните съвѣта на змията, трѣбваше да изпълните моята заповѣдь. Ако бѣхте отишли двамата до забраненото дърво, нѣмаше да сгрѣшите. Ева отидѣ сама и се подаде на думитѣ на змията.

И тъй, всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да бѫде проникнато отъ любовь. За всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да се допитвате до Господа. Ако Той одобри желанието ви, можете да го реализирате. Не предприемайте нищо безъ съгласието на Бога. Ако обичате нѣкого, ще отидете при Бога, да искате Неговото съгласие и съвѣтъ, Той да ви упѫти, какъ да постѫпите. Богъ е любовь, следователно, Той ще ви научи, какъ да обичате. Какво трѣбва да направите за онзи, когото обичате? Първо, ще внесете свѣтлина въ ума му, топлина въ сърдцето му и сила, т. е. животъ въ душата му. Отъ свѣтлината, топлината и живота ще създадете тѣлото, въ което вашиятъ възлюбленъ ще дойде да живѣе. Който нѣма поне една свѣтла мисъль, едно свѣтло чувство, една свѣтла постѫпка, които да му послужатъ за основа, той не може да разчита на живота. Само при това положение можете да разберете стиха: „Да възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила и съ всичката си душа”. Не можешъ да възлюбишъ Господа, ако не си възлюбилъ свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба. Безъ тѣхъ нѣма животъ, безъ тѣхъ не може да се изяви любовьта. Докато живѣешъ на земята, ще възприемашъ свѣтлината и топлината на слънцето, ще възприемашъ въздуха, водата и хлѣба. Щомъ напуснешъ физическия свѣтъ и влѣзешъ въ духовния, пакъ ще възприемашъ сѫщитѣ елементи, но въ по-висока гама. Въ духовния свѣтъ човѣкъ диша етеръ, а не въздухъ. Той си изработва ново, етерно тѣло, чрезъ което се приспособява къмъ условията на духовния свѣтъ. Докато е на земята, човѣкъ диша съ дробове, нагодени за въздуха. Съ физическитѣ си дробове той не може да направи стѫпка напредъ или нагоре къмъ духовния свѣтъ. Съвременнитѣ учени говорятъ за луната, но и тамъ човѣкъ не може да живѣе съ физическото си тѣло. Друго по-фино тѣло е нужно за луната.

„Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медь, що звънти, или кимвалъ, що дрънка”. – Кога говори човѣкъ? –Когато има свѣтлина. Значи, можешъ да говоришъ само за това, което виждашъ. Можешъ да говоришъ, само когато възприемашъ свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба. Не е достатъчно само да възприемашъ тѣзи елементи, но трѣбва да ги възлюбишъ. Тогава една часть отъ тѣхъ остава въ организма ти като условие за развитието ти, а друга часть излиза навънъ като условие за проява на любовьта, която си приелъ. Въ заключение на това казвамъ: Приемай и предавай всичко съ любовь. Яжъ съ любовь, за да растешъ и да се развивашъ правилно. Ако не ядешъ съ любовь, ти самъ ще се отровишъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето”. – Кѫде ще намѣрите този хлѣбъ? – Въ всичко, което Богъ е далъ за храна на човѣка. Откѫснешъ единъ плодъ и веднага го изядешъ. Защо не помислишъ за свѣтлината, топлината, въздуха и водата, които сѫ го създали? Този плодъ е живиятъ хлѣбъ за който Христосъ говори. Приеми го съ благодарность и любовь. Всѣки плодъ носи животъ въ себе си. Благодари за живота, който си възприелъ.

И тъй, приемайте благата съ любовь и предавайте ги съ любовь. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, да приема и предава нѣщата безъ любовь. Обичашъ нѣкого искашъ да го цѣлунешъ, но нѣмашъ любовь въ себе си. Не цѣлувай безъ любовь. Ако имашъ любовь, ще цѣлувашъ, както цѣлуватъ свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ. Като прониква свѣтлината въ мозъка, топлината въ слънчевия вѫзелъ, въздухътъ въ дробоветѣ и водата въ стомаха, това е вѫтрѣшенъ, съзнателенъ процесъ на любовьта. Приемайте свѣтлината съ любовь, за да освободите ума си отъ ограниченията и тежеститѣ на живота. Приемайте въздуха съ любовь, за да освободите сърдцето си отъ горчивитѣ и зли чувства. Приемайте водата съ любовь, за да се радвате на правилно кръвообращение. Приемайте хлѣба съ любовь, за да имате здравъ стомахъ. Радвайте се, когато приемате и предавате нѣщата съ любовь.

Време е вече да изучавате свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба музикално, да създадете пѣсни за тѣхъ. Нѣщата ставатъ ясни и разбрани, когато се възпѣятъ. Докато не се научите да пѣете и свирите на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба, не бихте могли нито да учитѣ, нито да дишате, да пиете вода и да ядете хлѣбъ. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до истинското учене, дишане, ядене и пиене. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на другия свѣтъ, всичко ще научатъ. Не е така. И да отидете на онзи свѣтъ, преди всичко, трѣбва да сте придобили изкуството да се ползвате отъ свѣтлината и въздуха като превозни срѣдства. Безъ превозни срѣдства никѫде не можешъ да отидешъ. Превозно срѣдство за ангелския свѣтъ сѫ свѣтлината и въздухътъ; за разумния човѣшки свѣтъ превозно срѣдство е водата, за доброто – хлѣбътъ. Кѫде ще отидешъ безъ превозни срѣдства? Кѫде ще отидешъ безъ крака, безъ рѫце, безъ очи, уши, уста и носъ? Безъ очи не можешъ да възприемашъ свѣтлината; безъ уши не можешъ да възприемашъ звука, безъ уста не можешъ да говоришъ, безъ носъ не можешъ да възприемашъ миризмитѣ и вкуса на предметитѣ.

Какво представятъ свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ? – Тѣ сѫ рѫцетѣ и краката на Бога. Свѣтлината е дѣсната рѫка на Бога, а въздухътъ – лѣвата. Водата е дѣсниятъ кракъ на Бога, а хлѣбътъ – лѣвиятъ. Любовьта е главата на Бога. Щомъ познавате проявитѣ на Божията глава, на Божиитѣ рѫце и крака, вие сте въ връзка съ Божествения организъмъ, на който представяте удове. Разчитайте на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба като прояви на Бога, за Когото е казано, че е Любовь. Тѣ носятъ животъ, здраве и радость за всички живи сѫщества. Кой не е опиталъ живата свѣтлина, живия въздухъ, живата вода и живия хлѣбъ? Тѣ носятъ Божието благословение. Дето присѫства Богъ, тамъ нѣма противорѣчия, нѣма страдания, нѣма смърть.

Днесь небето е чисто, ясно, безъ облаци. Това показва, че трѣбва да живѣете въ любовьта, проявена чрезъ свѣтлината и въздуха; свържете приятелство съ водата и хлѣба. Този е начинътъ, по който можете да прекарате поне единъ день въ любовьта. Направете опитъ още днесь да проявитѣ любовьта, както сте я възприели. Да живѣешъ въ свѣтлината и въздуха и да се запознаешъ съ водата и съ хлѣба, това значи да говоришъ съ езика на любовьта. Мѫчно се разбира този езикъ, но безъ него животътъ нѣма съдържание и смисълъ. Съ други думи казано: Безъ свѣтлина, безъ въздухъ, безъ вода и безъ хлѣбъ любовьта не може да се разбере. Тѣ сѫ четири необходими елемента за растенето и развиването на всички живи сѫщества. И най-малкото сѣме се нуждае отъ свѣтлина, въздухъ, вода и почва. Дайте му тѣзи елементи и не се грижете повече за него. То ще се храни отъ тѣхъ и ще израстѣ, ще цъвне и ще завърже. Нищо друго не ви остава, освѣнъ да благодарите за всичко, което ви е дадено. Благодарете за изобилния животъ, за изобилната свѣтлина и за изобилната сила, които ви сѫ дадени. Тѣ ще ви направятъ умни, добри и силни.

И тъй, възприемайте свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба така, както приемате живота. Божествениятъ животъ нека тече въ всѣка ваша мисъль, въ всѣко чувство и въ всѣка постѫпка. Това значи, да проявитѣ Бога въ себе си. Казано е въ Писанието: „Да се вѣсели Богъ въ насъ и ние въ Него”. Това подразбира стиха: „Възлюбилъ си истината въ човѣка”.

Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!” Сѫдбата е въ рѫцетѣ на Бога, а човѣкъ трѣбва да прощава на ближния си. Това е пѫтьтъ къмъ любовьта. Задачата на човѣка е да прощава и да се изправя. Каквато погрѣшка да е направилъ съ рѫцетѣ, краката, очитѣ, ушитѣ или устата си, той трѣбва да я изправи. Любовьта е единствениятъ пѫть за изправѣне на погрѣшкитѣ. Любовьта е единствениятъ пѫть за освобождаване на човѣка отъ ограниченията и заблужденията. Само свободниятъ може да се ползва разумно отъ свѣтлината, отъ въздуха, отъ водата и отъ хлѣба.

Работете съзнателно върху себе си и освѣтявайте името Божие чрезъ всѣка своя мисъль, чувство и постѫпка. Така ще придобиете вѫтрѣшенъ миръ. Така ще се радвате на Божието благословение.

18. Беседа отъ Учителя, държана на 3 октомври, 1943 г. 5. ч. с. София – Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×