Jump to content

1943_09_12 Изворъ на Любовьта


Ани

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Изворъ на любовьта

I. Послание Петрово, 4 гл.

Често хората се запитватъ, защо сѫ дошли на земята. – Много просто – да страдатъ. Това не трѣбва да ги плаши. Страданието има своята добра страна. Причината за нѣкои страдания е доброто. Ще кажете, че злото произвежда страдания. Злото причинява мѫчение, а доброто – страдание. Следователно, на първо мѣсто, човѣкъ е пратенъ на земята да страда; на второ мѣсто – да се учи и на трето мѣсто – да помага. Който не разбира своето предназначение, често се натъква на противорѣчия. Като не разбира своето предназначение, той иска да стане божество, да постигне всичко, каквото желае. Обаче, трѣбва да знаете, че великитѣ нѣща мѫчно се постигатъ. Лесно можешъ да пренесешъ прашецътъ отъ едно мѣсто на друго, но мѫчно се пренася голѣмъ товаръ, мѫчно се пренася една планина.

Единъ виденъ руски цигуларь слушалъ другъ цигуларь да свири. Понеже последниятъ билъ по-голѣмъ майсторъ отъ него, той се обезсърдчилъ и, като се върналъ у дома си се самоубилъ. Той се отчаялъ, че никога нѣма да постигне изкуството на своя колѣга-цигуларь. Самоубийството е резултатъ на чрезмѣрно честолюбие въ човѣка. Не е геройство да се самоубиешъ; геройство е да се справишъ съ страданието.

И тъй, ще знаете, че човѣкъ страда, когато е лишенъ отъ доброто, отъ хубавитѣ нѣща въ живота. Обере тѣ нѣкой, страдашъ; умре детето ти, страдашъ; изгубишъ възлюблѣния си, страдашъ; изгубишъ службата си, страдашъ. Значи, страданието се причинява отъ загубата на нѣщо, което си обичалъ и цѣнилъ. За да не страдашъ, трѣбва да разполагашъ съ много блага и цѣнности. Ако взематъ жената на нѣкого, какво ще прави той? – Никой не може да открадне жена. Тя не е предмѣтъ, който може да се краде. Който се опита да открадне жена, той пада въ бездънна пропасть.

Жената е най-голѣмата сила въ света. Подъ „жена” разбирамъ живота. Кой може да открадне живота? Велика сила е животътъ. Формитѣ на живота се разрушаватъ, но самиятъ животъ – никога. Щомъ се разруши една форма, създава се втора, трета и т. н. Може ли водата въ природата да се изгуби? Отъ едно мѣсто ще се изгуби, на друго ще отиде. Отъ едно мѣсто ще изчезне, на друго ще се яви. Може ли нѣкой да открадне слънцето? Може ли да открадне земята? И земята, и слънцето вървятъ по свой пѫть, никой не може да ги отклони отъ пѫтя имъ, нито да ги открадне. Дръжте въ ума си мисъльта: има нѣща, които никой не може да открадне. Има нѣща, които могатъ да се крадатъ. Радвайте се, че сѫ ви взели това, което може да се отнема. Ако си боленъ и ти взематъ обущата, радвай се. Вънъ е топло, слънцето грѣе. За предпочитане е тогава да ходишъ босъ, да възприемашъ енергията на земята, отколкото да бѫдешъ обутъ. Така ще се излѣкувашъ. Щомъ дойде лѣтото, събуйте се боси; свалете рѫкавицитѣ отъ рѫцетѣ си, булата отъ лицата си и се изложете на слънчевитѣ лѫчи. Свалете всички физически, сърдечни и умствени була отъ себе си, за да се ползвате отъ слънчевата светлина и топлина. Сега срѣщате богати, образовани хора безъ чорапи, съ една подложка на крака и едно ремѫче. Това сѫ тѣхнитѣ обувки. Тѣ възприематъ енергията на земята направо чрезъ кожата си и така се лѣкуватъ. Зимно време въпросътъ е поставенъ другояче. Не можешъ безъ обувки. Условията сѫ сурови, следователно, човѣкъ не трѣбва да се излага.

Сега, да дойдемъ до сѫщественото: да различаваме проявитѣ на хората и да знаемъ тѣхнитѣ причини. Нѣкои хора сѫ мрачни, песимисти. Причината на тѣхния песимизъмъ се крие въ миналото, въ живота на дѣдитѣ и прадѣдитѣ имъ. Песимистътъ е крайно страхливъ, съ слаба вѣра и надежда. Нѣкои хора сѫ вѣсели, жизнерадостни. И тѣ сѫ наследили тази черта отъ своитѣ дѣди и прадѣди. Вѣрата и надеждата въ тѣхъ сѫ силно развити. Заекътъ, макаръ и страхливъ, има силно развита надежда. Той е веселъ. Това се дължи на крѫглата форма на лицето му. Като го подгони хрътката, той хуква да бѣга и си мисли: Благодаря на хрътката, че стана причина да удължа заднитѣ си крака, да бѣгамъ бързо. Нагоре заекътъ бѣга силно, затова обича баиритѣ. Обаче, бѣга ли надолу, отъ време на време се спъва, преобръща се и забавя движението си. Тогава хрътката лесно може да го стигне.

Изучавайте себе си, изучавайте хората, животнитѣ и растенията, за да дойдете до понятието „козмиченъ човѣкъ”. Въ това понятие се включва цѣлата вселена. Козмичниятъ човѣкъ представя Божествения организъмъ, на Който ние сме удове. Голѣмъ, необятенъ е козмичниятъ човѣкъ, поради което виждаме само отдѣлнитѣ му части, разхвърляни изъ цѣлата вселена. Виждашъ единъ човѣкъ, втори, трети, като отдѣлни единици. Въ сѫщность, между всички хора, животни и растения има тѣсна връзка, както между удоветѣ на единъ и сѫщъ организъмъ! Ще дойде день, когато хората ще виждатъ тази връзка и ще се ползуватъ отъ нея. Това показва, че съвременнитѣ хора има още много да учатъ, докато дойдатъ до истинското познаване на нѣщата.

Днесь всички говорятъ за душата и духа, безъ да знаятъ, кѫде е тѣхното седалище. То се намира нѣкѫде въ мозъка, отдето тѣ наблюдаватъ живота на човѣка и го направляватъ. Кѫде точно е мѣстото имъ, малцина знаятъ. Не е важно да знаете мѣстото на душата и на духа; важно е да имъ давате възможность да се проявяватъ. Хранете душата си съ любовьта, а духа си – съ мѫдростьта. Колкото повече хора обичате, толкова по-широка и необятна става душата ви; колкото по-малко хора обичате, толкова повече душата се затваря. Всички сѣтива сѫ въ услуга на душата. Сѫщо така умътъ, сърдцето и волята сѫ въ услуга на душата. Ето защо, дръжте въ изправность сѣтивата си. Дръжте въ изправность мозъка и сърдцето си, да изпълняватъ службата си правилно. Само така хората могатъ да бѫдатъ щастливи. Докато не направятъ връзка съ духовния светъ, съ всички разумни сѫщества, тѣ ще останатъ далечъ отъ истината, отъ знанието и любовьта.

Мнозина казватъ, че разбиратъ живота, а се отнасятъ съ пренебрѣжение къмъ камънитѣ, даже къмъ растенията и животнитѣ. Щомъ пренебрѣгватъ камънитѣ, разбирането имъ за живота е ограничено. Споредъ нѣкои учени, камънитѣ сѫ спящи сѫщества, които единъ день ще се пробудятъ. Който гледа на тѣхъ като на живи сѫщества, не си позволява да ги удря, чука или мѣсти безъ нужда. Много хора сѫ пострадали отъ тѣхъ, когато ги удрятъ съ чукъ. Отъ камънитѣ се отчупватъ малки парченца, които влизатъ въ очитѣ имъ и ги ослѣпяватъ. Има камъни, които по никой начинъ не трѣбва да мѣстите, нито да удряте. Който се осмѣли да направи това безъ позволение, скѫпо плаща. Макаръ и спящи сѫщества, камънитѣ оказватъ влияние върху хората. Ако може да се говори за влияние на камънитѣ, колко повече хората си влияятъ едни на други! Първото влияние на човѣка иде отъ майката и бащата. Майката влияе на детето си, докато е още въ утробата й, чрезъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Не по-малко влияние върху развитието на детето оказва храната на брѣменната жена, както и тази, която дава на детето си следъ раждането му. Отъ духовния животъ на майката зависи, какво ще бѫде детето. Майката може да роди обикновенъ човѣкъ, талантливъ, гениаленъ или светия. Отъ нейния сърдеченъ и умственъ животъ зависи бѫдещето на детето. Майка, която не носи отговорность за своя животъ, има предвидъ само сегашнитѣ условия. Тя не мисли за бѫдещето, за цѣлокупния животъ. Въ това отношение тя прилича на Настрадинъ Ходжа, който казва: „Когато умре жена ми, половината светъ се свършва за мене. Когато умра азъ, цѣлиятъ светъ се свършва”. Обаче, и следъ смъртьта на Настрадинъ Ходжа светътъ продължава да сѫществува.

Човѣкъ дохожда много пѫти на земята, а не само единъ пѫть. – Колко пѫти дохожда? – Колкото пѫти иска – отъ него зависи. Обикновениятъ човѣкъ се преражда на всѣки 45 години. Ако той слиза на земята да се учи, разумнитѣ сѫщества му опредѣлятъ, въ кое сѣмейство ще се роди. Той нѣма свободенъ изборъ. Ако човѣкъ идва на земята съзнателно, да помага на хората, той има свободенъ изборъ, да се роди, дето иска. Колкото по-напредналъ е човѣкъ въ развитието си, толкова по-голѣма свобода има при слизането си на земята. Гениалнитѣ хора и светиитѣ идатъ рѣдко на земята, когато човѣчеството отбелязва епоха въ своя животъ. Великитѣ Учители пъкъ идатъ на земята презъ всѣки две хиляди години. Тѣ внасятъ голѣмо преобразование въ човѣшкия животъ.

Време е вече хората да изучаватъ светлината въ качествено и количествено отношение. Така тѣ ще разбератъ, че светлината се различава по качество отъ посоката и ѫгъла на падането й. Не е все едно, дали светлината пада перпендикулярно или подъ наклонъ. Изучавайте светлината, въздуха, водата и хлѣба, за да разберете сѫщественото въ живота. За мнозина това не сѫ интересни нѣща. Тѣ се интересуватъ отъ духовни въпроси. Изучаватъ Библията като свещена книга, въ която мислятъ, че ще намѣрятъ всичко, което ги интересува.

Свещена книга е Библията, но другъ е истинскиятъ оригиналъ. Това е Библията на Божествения светъ, въ която е изразенъ цѣлокупниятъ животъ. Отъ нея излизатъ и духовната, и физическата Библии като копия, т. е. отражения на живота. Божествената Библия се чете само отъ гениални хора и светии. Тѣ правятъ преводи отъ нея и ги даватъ на хората, да се учатъ отъ тѣхъ. Всѣка мисъль, свалена отъ Божествения светъ, претърпѣва две пречупвания: първо, минава презъ ангелския светъ, а после, презъ човѣшкия светъ. Тази е причината, поради която Божественитѣ идеи понѣкога се изопачаватъ. Колкото по високо е организиранъ човѣшкиятъ умъ, толкова по-вѣрно схваща идеитѣ, които слизатъ отъ Божествения светъ. Какво, въ сѫщность, представя Божествениятъ светъ? Той е толкова красивъ, че съ никакво перо не може да се опише. Само за мигъ се отваря той за обикновения човѣкъ и пакъ се затваря. Може ли за толкова малко време да се изучи и познае?

Въ древностьта единъ ученикъ на окултна школа помолилъ учителя си да го заведе въ Божествения светъ; само да го зърне, и пакъ да се върне назадъ. Най-после учительтъ изпълнилъ желанието му. Поставилъ го въ магнетиченъ сънь и го завелъ въ Божествения светъ. Като се намѣрилъ въ този красивъ светъ, ученикътъ започналъ съ жадность да хвърля погледи навсѣкѫде. Учительтъ се въорѫжилъ съ търпение, да го чака. Като видѣлъ, че той нѣма намѣрение да се връща, казалъ му: Хайде да слизаме. – Почакай малко, едва съмъ дошълъ. Нищо не съмъ видѣлъ още. Учительтъ му отговорилъ: Ти пожела да дойдешъ само за единъ моментъ тука, а се изминаха вече 250 години. Какво показва това? – Че за красивитѣ нѣща нѣма време. За красивитѣ нѣща времето се съкращава, а за лошитѣ и грознитѣ – се удължава.

Съвременнитѣ хора не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, нито законитѣ, които го управляватъ, затова критикуватъ нѣщата. Съ критика нищо не се постига. – Защо идатъ страданията? Защо моитѣ страдания сѫ толкова голѣми? Все на моята глава ли трѣбва да се сипятъ? – Това е криво мислене. Ти живѣешъ себично, не се вглеждашъ въ живота на окрѫжаващитѣ, да разберешъ, че и тѣ страдатъ, дори повече отъ тебе. Единъ човѣкъ постоянно се оплаквалъ отъ страданията си. Той мислѣлъ, че кръстътъ, който му е даденъ да носи, не е по силитѣ му. Единъ ангелъ го чулъ и дошълъ при него, да му помогне. – Какво искашъ? – запиталъ го ангелътъ. – Искамъ да се намалятъ страданията ми, да ми се даде по-малъкъ кръстъ. – Желанието ти може да се задоволи. Върви следъ мене. Ангелътъ го завелъ въ една голѣма стая, дето се намирали кръстоветѣ на всички хора, и го оставилъ свободенъ, самъ да си избере кръстъ. Човѣкътъ разгледалъ всички кръстове, вдигалъ ги, слагалъ ги, да опита тежестьта имъ, и най-после видѣлъ, настрана нѣкѫде, едно малко, леко кръстче. – Ето, това кръстче искамъ. – Това е твоятъ кръстъ, който ти бѣше даденъ да носишъ и отъ който постоянно се оплакваше. Той взелъ кръста си и, засраменъ, излѣзълъ вънъ.

Много хора мислятъ като този човѣкъ. Тѣ приличатъ на деца, които се оплакватъ, че майка имъ не ги обича. – Защо не ги обича? – Защото имъ дала малка ябълка, защото тънко имъ намазала хлѣба съ масло. Ако имъ бѣше дала голѣма ябълка или дебело намазано парче хлѣбъ съ масло, ще кажатъ, че ги обича. Така не се разсѫждава.

Всички хора – учени и прости, богати и бѣдни – сѫ поставени на изпитъ. На едного Провидението дава голѣма ябълка, на другъ – малка ябълка и наблюдава, какъ ще я приематъ. На едного сипва ядене съ голѣма лъжица, на другъ – съ малка лъжица и пакъ наблюдава. Ако гледате къмъ голѣмата ябълка или голѣмата лъжица на съсѣда си и се сърдите, не сте издържали изпита си. Ако се радвате, че неговата ябълка е по-голѣма, вие сте издържали изпита си. Тогава Провидението пише: Това дете ще стане великъ човѣкъ.

Ползвайте се отъ опитноститѣ на миналото. Не мислете, че въ миналото не сѫ живѣли културни хора. Въ миналото сѫ живѣли по-културни хора отъ сегашнитѣ, но и по-некултурни е имало. Съвременнитѣ хора разполагатъ съ по-добри и богати условия отъ миналитѣ, но малцина ги използватъ, както трѣбва. Едно време хората не сѫ разполагали съ радио, съ самолети, както сегашнитѣ хора. Когато се яви идеята за самолетъ, хората очакваха той да имъ донесе щастие. Днесь, обаче, самолетътъ носи нещастие на човѣчеството. Той снася своитѣ разрушителни яйца навсѣкѫде, дето трѣбва и не трѣбва, като причинява голѣми пакости и злини. Тѣзи яйца раздѣлятъ хората, смразяватъ ги и ги отдалечаватъ едни отъ други. Такива яйца срѣщаме и въ отношенията на хората.

Двама приятели се обичатъ, често се срѣщатъ, разговарятъ се братски и взаимно си помагатъ. Единъ день тѣ срѣщатъ млада, красива мома, която поглежда къмъ тѣхъ, усмихва имъ се и си отминава. Тя е хвърлила вече яйцето на раздора помежду имъ. Въ първо време тѣ само се произнасятъ за нея, че е красива мома. Като я срѣщнатъ втори пѫть, момата спира вниманието си повече върху единия отъ тѣхъ. Този погледъ е второто яйце, което ги раздѣля. Тѣ се настройватъ единъ противъ другъ и се скарватъ. Коя е причината, че момата спряла погледа си повече върху единия? Ако погледътъ й е Божественъ лѫчъ, естествено е тя да отправи погледа си върху онзи, който е по-студенъ. – Кой се грѣе повече на слънце? – Който е по-измръзналъ. Който е по-топълъ, по-малко се грѣе на слънцето. На какво се дължи разположението на момата къмъ единия отъ приятелитѣ? Двамата приятели сѫ два извора, които минаватъ презъ различни земни пластове. Отъ кой изворъ ще пие момата? Ако е разумна и слуша интуицията си, тя ще пие отъ онзи изворъ, който минава презъ по-чисти земни пластове. Тя казва: Искамъ да пия чиста вода, да бѫда здрава и да не страдамъ. Ако пия отъ нечистата вода, ще попадна въ човѣшкия порядъкъ и ще страдамъ. Ще кажете, че нечистата вода може да се пречисти, да се маскира нечистотата й. Ще й турятъ малко сиропъ, ще се оцвѣти и ще стане приятна за пиене. И това е възможно. Окото и вкусътъ могатъ да се залъжатъ, но стомахътъ – никога. Щомъ влѣзе нечиста вода или храна въ него, той започва да протестира.

Помнете: Любовьта е изворъ. Дето мине, тя напоява, оросява, освѣжава. Който е пилъ отъ извора на любовьта, и боленъ да е, оздравѣва; отчаянъ и обезсърченъ да е, насърчава се. Единъ княжески синъ се влюбилъ въ една красива мома, която не отговаряла на чувствата му. Той се отчаялъ толкова много, че рѣшилъ да се самоубие. Момата го срѣщнала, спряла го и му казала две думи. Лицето му светнало отъ радость, той веднага се усмихналъ и се отказалъ отъ намѣрението да се самоубие. Интересно е, какви сѫ дветѣ думи. Това не е важно; важно е, че следъ тѣзи думи младиятъ князъ казалъ: Има смисълъ животътъ. Заслужава човѣкъ да се жертвува за любовьта. Когато момъкътъ обича една мома, тя трѣбва да знае, че Богъ я обича чрезъ него. И когато момата обича момъка, пакъ Богъ го обича чрезъ нея. Радвайте се на любовьта, която се проявява чрезъ хората. Любовьта иде отъ Бога но чрезъ хората. Когато слушате музика на радиото, отъ него ли иде тя? Радиото само предава музиката, безъ да я произвежда. На сѫщото основание, бѫдете и вие проводници на Божията Любовь. Колкото по-добре я предавате, толкова по-голѣмо е Божието благословение върху васъ.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ вѣра и любовь. Проявѣте вѣрата, за да се справите съ съмнѣнието. Приложете любовьта, за да видите плодоветѣ на живота. Ако имате едно сѣменце, не питайте, може ли да стане отъ него голѣмо дърво, но го посѣйте въ земята, да се укрѣпи вѣрата ви. Като го поливате и окопавате съ любовь, сѣменцето ще се превърне на голѣмо дърво, което ще дава сладки плодове. Това правятъ вѣрата и любовьта. Христосъ казва: „Ако имашъ вѣра като синапово зърно, и кажешъ на планината да се помѣсти, тя ще се помѣсти”. Какво подразбира думата „планина”? Може ли човѣкъ да мѣсти планината? Този стихъ има вѫтрѣшенъ, скритъ смисълъ. Планината подразбира скръбь, бѣднотия, болѣсти, мѫчнотии и др. Който има вѣра, може да премѣства скърбитѣ си, да се освобождава отъ тѣхъ. Скръбьта може да бѫде голѣма като планина, но вѣрващиятъ лесно се справя съ нея. Той казва на скръбьта: Премести се, да дойде радостьта. На бѣдностьта казва: Дай мѣстото си на богатството. На невѣжеството казва: Дай мѣстото си на знанието. Вѣрващиятъ постига всичко. – Кой вѣрващъ? – Който приема нѣщата по духъ, а не по буква.

Радвайте се на онѣзи дарби, на онова богатство и знание, задъ които стои Богъ. Никоя сила въ света не е въ състояние да отнеме тѣзи дарби, това богатство и знание. Радвайте се на всички хора – учени и прости, бѣдни и богати, умни и глупави, здрави и болни. Ще кажете, че не можете да се радвате на глупавия, на болния, на бѣдния. Радвайте се и на тѣхъ, за да подобрите положението имъ. Да се радвате на всички хора, това значи, да виждате въ тѣхъ доброто, а не слабоститѣ и недѫзитѣ имъ. Преди години, когато правѣхъ своитѣ научни изследвания въ България, навсѣкѫде си пробивахъ пѫть, защото търсѣхъ само добродетелитѣ на хората. Казвахъ имъ, че се интересувамъ отъ добродетелитѣ, а не отъ недѫзитѣ имъ. Тѣ познаватъ недѫзитѣ си по-добре отъ мене, но не познаватъ добродетелитѣ си. За тѣхъ, именно, имъ говорѣхъ. Като изнасяхъ добритѣ черти на хората, не срѣщнахъ никакви противорѣчия. Казвалъ съмъ понѣкога недѫзитѣ и отрицателнитѣ черти, но само когато могатъ да ги изправятъ. Иначе, нѣма смисълъ да се занимавамъ съ отрицателнитѣ сили въ природата.

Използвайте условията въ сегашния животъ, за да развивате дарбитѣ и способноститѣ си. Ако искашъ да станешъ пѣвецъ, посѣщавай добри пѣвци, да тѣ импулсиратъ; ако искашъ да проявишъ доброто въ себе си, дружи съ добри хора – тѣ сѫ проводници на Божественото. Свързвай се съ разумни и възвишени сѫщества, да възприемешъ нѣщо отъ тѣхъ. На по-нискостоящитѣ отъ тебе ти ще дадешъ нѣщо. Това значи правилна обмѣна между хората. Отгоре ще приемашъ, надолу ще давашъ. Докато хората не отправятъ ума си къмъ Божествения светъ, отдето ще възприематъ, тѣ не могатъ да разчитатъ на никаква култура. Културата се предава отъ висшия къмъ нисшия светъ и отъ нисшия къмъ по-нисшия. Умътъ, сърдцето и душата сѫ проводници на благата, дарбитѣ и способноститѣ, които идатъ отъ възвишения светъ. Умътъ отдѣлно представя мѫжа, а сърдцето – жената. Умътъ и сърдцето заедно представятъ цѣлокупния човѣкъ, въ когото влизатъ 60 милиарда душички: 30 милиарда мѫжки и 30 милиарда женски. Приблизително толкова души сѫществуватъ и на земята. Това твърди окултната наука. За да се развива правилно детето, трѣбва да мине отъ любовьта къмъ мѫдростьта. Детето представя истината. Христосъ казва: „Ако не станешъ като малкитѣ деца, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие”. Съ други думи казано: Ако не възприемешъ любовьта, мѫдростьта и истината, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Ако не минешъ презъ формата на жената и на мѫжа, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Какво представя мѫжътъ? – Сѫщество, което влиза въ царството на любовьта. – Какво е жената? – Сѫщество, което влиза въ царството на мѫдростьта. – Какво е детето? – Сѫщество, което влиза въ царството на истината. Мѫжътъ въвежда жената въ царството на любовьта; жената въвежда мѫжа въ царството на мѫдростьта, а детето въвежда майката и бащата въ царството на истината. Тази е връзката, която сѫществува между бащата, майката и детето. При това положение, животътъ се осмисля. Като знаете това, отнасяйте се съ почить и уважение единъ къмъ другъ, за да използвате разумно великитѣ Божествени блага и да направите живота си приятенъ и щастливъ. Много хора живѣятъ въ голѣмо изобилие, но не знаятъ, какъ да го използватъ. Имашъ четири – петь деца, но не разполагашъ съ срѣдства, да имъ дадешъ нужното образование. Две деца сѫ нуждни на човѣка: едно момче и едно момиче. Децата сѫ богатство. Стремете се къмъ това богатство, безъ да бѫдете алчни. Малко деца – малко желания. Важно е, човѣкъ да реализира желанията си, а не да ги трупа. Защо ще се обремѣнявашъ съ богатство, отъ което не можешъ да се ползвашъ? Много злато има заровено въ земята, но то се разкрива само на онзи, който е развилъ обонянието си, отдалечъ да го помирисва. Щомъ го намѣри, той ще си вземе толкова, колкото му е потрѣбно. Ще каже нѣкой, че не се интересува отъ златото. Ще се интересувашъ отъ златото като срѣдство въ живота ти, а не като цель. Въ този смисълъ, ще се интересувашъ отъ всичко, което помага за твоето развитие. Така ще се интересувашъ и отъ мѫжа, и отъ жената, и отъ детето.

Да се радваме на всичко, което ни обикаля. Да се радваме на светлината и топлината, на въздуха, на водата и на хлѣба. Да се радваме, че живѣемъ въ единъ вѣкъ, когато можемъ да се опознаемъ помежду си; да познаемъ мѫжа, жената и детето. Това е една отъ великитѣ задачи, която ще рѣшимъ въ бѫдеще.

16. Беседа отъ Учителя, държана на 12 септември, 1943 г. 10 ч. с., София – Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...