Jump to content

1943_09_12 Пѫтьтъ къмъ изтокъ


Ани

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Пѫтьтъ къмъ изтокъ

Една отъ класическитѣ глави на Посланията, това е 13 гл. отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ

„Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медь, що звънти, или кимвалъ, що дрънка”. (1 ст.). Значи, ще бѫдешъ празно шише, безъ съдържание. Ако говорътъ не е посоленъ съ любовь, отъ човѣшки и отъ ангелски езикъ да излиза, пакъ ще бѫде безъ съдържание. Какъвъ човѣкъ си, ако нѣмашъ любовь? Ще приличашъ на кимвалъ, що дрънка. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде краснорѣчивъ. Любовьта прави хората краснорѣчиви. – Дотегна ни да слушаме все за любовьта. – Това, което дотѣга на човѣка, не е любовь. Любовьта осмисля всички отношения между хората. Тя осмисля всички прояви на ума, на сърдцето и на волята. Тя осмисля всички мисли, чувства и постѫпки. Мисъльта е сложенъ процесъ. Съ любовьта, обаче, и мисъльта става лѣкъ процесъ. Затова е казано, че само онзи мисли, който люби. Любовьта и обичьта сѫщо така сѫ сложни процеси. Разумнитѣ сѫщества, ангелитѣ, които стоятъ толкова високо, гледатъ на любовьта като на нѣщо недосегаемо, а хората си играятъ съ нея. – Защо? – Защото не я разбиратъ. Момъкъ обича една мома и влиза въ дома й съ обуща, каленъ, нечистъ, както иде отвънъ. Той не разбира любовьта, не може да я оцѣни, поради което гледа на нея като на нѣщо обикновено. Ако момъкътъ разбира и цѣни любовьта, преди да влѣзе въ дома на своята възлюбена, ще измие лицето, рѫцетѣ, краката си десеть пѫти съ чиста вода и тогава ще се рѣши да влѣзе. За предпочитане е да влѣзе босъ, гологлавъ, но съ чисто лице, съ чисти рѫце и крака, отколкото да бѫде облѣченъ, обутъ и безъ любовь въ сърдцето си. Който има любовь въ себе си, той е всѣкога чистъ, измитъ и облѣченъ.

Мнозина си въобразяватъ, че знаятъ всичко, че носятъ любовьта, но се заблуждаватъ. Тѣ мислятъ, че сѫ голѣмо величие, отъ високъ произходъ. Прави сѫ, тѣ сѫ отъ високо произхождение, дошли отъ различни планети на слънчевата система, но не сѫ издържали изпита си. Богъ ги създалъ по образъ и подобие свое, изпратилъ ги е на земята да се учатъ, но не имъ се учи. Тѣ говорятъ за своето минало, когато сѫ били голѣми величини. Ако питатъ мене, ще имъ кажа, че въ миналото сѫ заемали по-ниско положение отъ сегашното. Въ миналото нѣкой е билъ пчела, която жилела, или кобра, която хапвала и тровела хората, или тигъръ, или крокодилъ, който гълталъ жертвитѣ си цѣли. Това ви се вижда чудно, не ви се иска да го приемете и казвате, че човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога. Излизането отъ Бога подразбира познаване на любовьта.

Който познава любовьта, говори за величието на Бога, а не за своето. Да говоришъ за величието на Бога, безъ да познавашъ любовьта, това значи да си въ положението на дете, което има цигулка, но не знае да свири. Майката изважда детето на сцената, дава му цигулката да свири и се хвали, че детето й е гениално. Обаче отъ него нищо не излиза. Лесно се купува цигулка, но мѫчно се свири на нея. Лесно се говори за пѣние, но, да станешъ пѣвецъ, много работа се иска. Всѣки трѣбва да отговаря на мнѣнието, което има за себе си. Погледнешъ се въ огледалото и мислишъ, че си много красивъ. Въ какво се заключава красотата на лицето ти? Въ очитѣ, ушитѣ, носа, устата или въ брадата ти? Красотата има отношение къмъ добротата. Следователно, пипни космитѣ на главата или на брадата си и самъ ще разберешъ доколко си добъръ. Ако космитѣ ти сѫ твърди, ти не си мекъ по характеръ, нито си много добъръ. Вижъ каква миризма излиза отъ тебе, да разберешъ, дали си добъръ или не. Отъ добрия човѣкъ излиза приятно ухание. Добре, че обонянието на съвременнитѣ хора не е толкова силно, да усѣщатъ лошота миризма, която излиза отъ лошия човѣкъ. Влизате въ нѣкой домъ, дето мѫжътъ е крайно ревнивъ. Той пази жена си, да не я погледне другъ. Той не усѣща каква лоша миризма излиза отъ нея и я пази като нѣкаква светиня.

Страшно е положението на човѣкъ, който не разбира живота и отношенията между живитѣ сѫщества. Нѣкой нарисувалъ една икона на Христа преди 45 ÷ 50 г. и мисли, че прилича на Него. Всѫщностъ, никаква прилика не сѫществува. Христосъ е живѣлъ преди две хиляди години, образътъ му е билъ съвършено различенъ отъ нарисувания. Въпреки това, хората благоговѣятъ предъ рисувания образъ, предъ иконата на Христа. На иконата се кланятъ, почитатъ я и уважаватъ, но щомъ стане въпросъ за нѣкой живъ човѣкъ, малцина искатъ да знаятъ нѣщо за него. Иконата следъ време се изтрива, а спомѣнътъ за живия човѣкъ остава. Има моми, които постоянно носятъ портрета на своя възлюбенъ въ себе си и дето седнатъ и станатъ, вадятъ го и го цѣлуватъ. Това отношение е нереално, но когато придобие истинския, реаленъ образъ, тогава, на общо основание, той се налага на човѣка.

И тъй, който нѣма правилно отношение къмъ хората, не може да има правилно отношение къмъ духа, душата, ума и сърдцето си. Често той се отнася грубо и къмъ своитѣ удове, къмъ рѫцетѣ и краката си. Рѫцетѣ и краката сѫ група отъ разумни сѫщества, които иматъ своя мисъль, свои намѣрения. Човѣкъ поглежда рѫката си, но не вижда какво е вложено въ нея. Той не може да си представи каква енергия отъ Божествения светъ е вложена въ рѫцетѣ, краката и цѣлото тѣло. Благодарение на тази енергия рѫката е толкова пластична, че еднакво може да върши и добри, и лоши дѣла. Работи, докато си още на земята. – Какво положение ще заема на онзи светъ? Какъвъ ще бѫда тамъ? – Какъвто си билъ на земята. Ако глухиятъ и слѣпиятъ отидатъ на онзи светъ, нищо нѣма да видятъ; и тамъ ще бѫдатъ слѣпи и глухи, както били на земята. Въ духовния светъ цари вѣчно мълчание. Въ музиката сѫщо има мълчание, както въ природата. Въ музиката мълчанието се означава съ пауза. Паузата подразбира отдалечаване отъ музикалния центъръ, поради което не чувашъ ясно. Като настройва ухото си, човѣкъ започва постепенно да чува и най-отдалеченитѣ тонове. Тогава паузата се прекратява. Говорътъ, пѣнието сѫ написани ноти на петолинието, по които човѣкъ чете и разбира живота.

„И ако имамъ пророчество и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ”. (2 ст.). Нѣкой мисли, че има голѣми знания, че може да прави чудеса. Питамъ: Имашъ ли любовь? Ако нѣмашъ любовь, знанието ти нищо не представя. – Мога да лѣкувамъ болни. – Имашъ ли любовь? Ако нѣмашъ любовь, изкуството да лѣкувашъ болни пропада. Да лѣкувашъ болни, това значи да сваляшъ раницата отъ гърбоветѣ имъ. Голѣмо изкуство ли е това? Понѣкога е добре да боледува човѣкъ. Ако хората не боледуваха, щѣха да се натъкнатъ на голѣми нещастия. Толстой, който боледувалъ четири–петь пѫти въ живота си, казва, че следъ всѣко боледуване предъ него се откривалъ новъ светъ. Въпреки това, всѣки иска да бѫде здравъ. Ако заболѣе нѣкой, веднага търси лѣкарь. Каже ли му нѣщо за болестьта, той се изплашва, вмѣсто да си помогне и положението му се влошава. Никой не може да избѣгне страданието, което природата му изпраща. Ако избѣгне едно страдание, ще го сполетятъ две, три и повече. Природата е строга и взискателна. Най-многото, което може да направи, е да смекчи страданието му, да го предаде въ музикална гама. Съ музиката нѣщата се понасятъ по-лесно. Страданията иматъ за цель да калятъ човѣка, да го направятъ силенъ, подобенъ на Бога. Казано е, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога”. – Кой човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие? – Родениятъ отъ Бога. Ако не си роденъ отъ Бога, не можешъ да бѫдешъ подобенъ на Него. Казано е още, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Следователно, ако искате да проявите подобието си съ Бога, трѣбва да се родите отъ Него.

„И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползвамъ”. (3 ст.). Нѣкой мисли, че като умре, ще бѫде посрѣщнатъ на онзи светъ съ слава и почести. Важно е какъ е умрѣлъ: съ любовь или безъ любовь. Ако е умрѣлъ безъ любовь, нищо не се ползва. Човѣкъ влиза въ по-страшенъ затворъ. Може да влѣзе въ водата и да попадне въ устата на крокодилъ или на китъ.

„Любовьта дълготърпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се гордѣе”. (4 ст.).

„Любовьта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло”. (5 ст.). – Това сѫ трудни, неразбрани нѣща. – Какво значи да бѫдешъ търпѣливъ? – Като видишъ единъ красивъ и единъ грозенъ човѣкъ, еднакво да ги понасяшъ, да имашъ еднакво разположение къмъ тѣхъ. Кое е цѣнното въ човѣка? Ако срѣщнешъ красивъ човѣкъ, ти изпитвашъ приятность. Какво ще стане съ твоето разположение къмъ красивия, ако той тѣ обере? Какво ще кажешъ за грозния, който ти се притича веднага на помощь? Ти си счупилъ крака си, а той намѣства счупената кость, превързва крака ти и тѣ занася у дома си. Значи, красивиятъ има вѣра въ себе си, знае, че ще тѣ предразположи съ красотата си, ще спечели довѣрието ти. Той тѣ пленилъ съ думитѣ си, както и съ красотата си. Ти се поддавашъ на неговото обаяние и той тѣ обира. Пазѣте се отъ хора, които могатъ да ви обератъ и убиятъ. Тѣ сѫ крадци и разбойници.

Въ Америка нѣкѫде имало единъ толкова краснорѣчивъ проповѣдникъ, че който го слушалъ, захласвалъ се, забравялъ всичко, което по-рано го вълнувало. Единъ голѣмъ апашъ чулъ за този проповѣдникъ и си казалъ: И азъ ще отида да го послушамъ. Той е много удобенъ за мене. Като проповѣдва, хората ще се захласнатъ и пренесатъ на онзи светъ. Азъ ще използвамъ тѣхното състояние и ще ги обера. Единъ недѣленъ день той отишълъ на проповѣдьта и започналъ да слуша. Увлеченъ въ думитѣ на проповѣдника, той не усѣтилъ какъ се захласналъ и забравилъ защо дошълъ. Недоволенъ отъ себе си, той посѣтилъ събранието още нѣколко пѫти, съ надежда да бѫде буденъ, да не се увлича отъ проповѣдьта. Обаче всѣкога оставалъ изненаданъ: захласвалъ се и не могълъ да приложи занаята си. Най-после той си казалъ: Ако посѣщавамъ тѣзи проповѣди, въ края на краищата ще забравя занаята си. Опасно нѣщо е този проповѣдникъ, нѣма повече да го посѣщавамъ.

Коя е причината за захласването на хората? Достатъчно е да събудишъ интересъ въ човѣка къмъ нѣщо, за да се захласне той моментално. Кажи на нѣкого, че на еди-кое си мѣсто има заровени пари и вижъ какъ ще се захласне. Той забравя всичкитѣ си работи и мисли само за едно: да намѣри посоченото мѣсто и да извади оттамъ паритѣ. Често се говорятъ отвлѣчени нѣща на хората и тѣ или забравятъ какво трѣбва да правятъ, или си въобразяватъ, че знаятъ всичко. Казва се, че трѣбва да бѫдемъ добри, умни, справедливи и т. н. Доброто, разумностьта, справедливостьта сѫ отвлѣчени понятия. Въпреки това, мнозина казватъ, че разбиратъ тѣзи нѣща, че сѫ добри, разумни и справедливи.

Единъ виденъ пианистъ отишълъ въ Америка да дава концѣрти. Случило се, че единъ отъ голѣмитѣ американски милиардери не могълъ да присѫства на концѣрта. Затова той поканилъ пианиста у дома си, да му посвири. Пианистътъ отишълъ въ опредѣления часъ въ дома на милиардера, дето очаквалъ да види много хора – познати и приятели на милиардера. Каква била изненадата му, когато видѣлъ, че милиардерътъ билъ самъ съ кученцето си. Пианистътъ започналъ да свири и така се увлѣкълъ въ свиренето и не забелязалъ, че кученцето залаяло. Тогава милиардерътъ казалъ: Достатъчно, спри вече! Далъ му хиляда долара и благодарилъ за свиренето. Значи, кученцето опредѣля свиренето на пианиста. Ако не бѣше залаяло, трѣбвало да свири още. Наистина, кучето познава нѣкои работи, но мѫчно може да опредѣли доброто свирене. То познава дали нѣкой човѣкъ е добъръ. На добрия човѣкъ то не лае. Срѣщне ли лошъ човѣкъ, хвърля се върху него и го лае.

Защо кучетата хапятъ нѣкои хора, а други не хапятъ? Има обяснение за това, но нѣма защо да се спираме на причинитѣ. Важно е, че кучетата могатъ да се укротяватъ. Двама англичани се разговаряли за кучета. Единиятъ казалъ, че не го хапятъ кучета. Другиятъ настоявалъ, че може да насъска кучетата си срѣщу него и да го ухапятъ. Хванали се на басъ кой отъ двамата ще излѣзе правъ въ твърдѣнието си. Първиятъ начерталъ една голѣма окрѫжность и влѣзълъ въ центъра. Вториятъ взелъ своитѣ 40 кучета, порода булдогъ и ги насъскалъ срѣщу другаря си. Кучетата започнали да лаятъ и да се хвърлятъ къмъ непознатия, но не могли да минатъ окрѫжностьта и да се приближатъ къмъ човѣка. Той стоялъ въ центъра и обикалялъ около него. Въ момента, когато кучетата били най-разярени, той свирналъ съ уста и тѣ моментално млъкнали, подвили опашка и се отдалечили. Така той спечелилъ баса.

„Любовьта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло” (5 ст.).

„На неправдата се не радва, а сърадва се на истината”. (6 ст.).

„Всичко претърпѣва, на всичко хваща вѣра, на всичко се надява, всичко търпи”. (7 ст.).

„Любовьта никога не отпада”. (8 ст.). – Сѫщественото качество на любовьта е, че въ нея не става никаква промѣна. Единствената сила, която не губи равновѣсието си, е любовьта. Единствената сила, която разрѣшава противорѣчията и внася миръ и хармония въ живота, е любовьта. Противорѣчията, злинитѣ въ областьта на любовьта се превръщатъ въ симфония.

„Другитѣ, обаче, пророчества ли сѫ, ще се прекратятъ; езици ли сѫ, ще престанатъ; знание ли е, ще изчезне”. (8 ст.).

„Защото отчасти знаемъ и отчасти пророкуваме”. (9 ст.). – Пророчество безъ любовь не е истинско. Говоръ безъ любовь не е истински. Всѣко нѣщо, направено безъ любовь, нѣма съдържание и смисълъ. За такова нѣщо се казва, че е медъ, що звънти и кимвалъ, що дрънка.

„Но когато дойде съвършеното, тогазъ това, което е отчасти, ще се прекрати”. (10 ст.).

„Когато бѣхъ младенецъ, като младенецъ говорѣхъ, като младенецъ мѫдрувахъ, като младенецъ размишлявахъ; но откакъ станахъ мѫжъ, напуснахъ, което е младенческо”. (11 ст.).

„Защото сега видимъ мрачкаво, както презъ огледало, а тогава ще гледаме лице съ лице; сега познавамъ отчасти, а тогава ще позная, както съмъ и познатъ”. (12 ст.).

„А сега оставатъ тѣзи тритѣ – вѣра, надежда, любовь; но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта”. (13 ст.). Павелъ написа най-хубавата глава за любовьта, но не бѣше човѣкъ на любовьта. Първоначално той поддържаше стария законъ, поради което гонѣше християнитѣ. Той се запитваше: Какъ смѣятъ тѣ да нарушаватъ Мойсѣевия законъ? Обаче, като разбра смисъла на любовьта, той каза: Всичко считамъ за изметъ, за да придобия любовьта”. Като не разбиратъ смисъла на любовьта въ всичкитѣ й прояви, хората я дѣлятъ на нисша и висша. Любовьта е единна и недѣлима. Тя е сила, която поглъща всичко: и чувствата, и мислитѣ, и постѫпкитѣ. Турена на едното блюдо на везнитѣ, тя се уравновѣсява съ всички сили на света. Има ли нѣщо лошо въ това, което е силно? Има ли нѣщо лошо въ водопада, който бучи отдалечъ? Лошото е въ неразбирането на нѣщата. Разумниятъ може да използва енергията, която се развива въ бушуващата вода. Ако американцитѣ могатъ да използватъ всичката енергия на Ниагарския водопадъ, ще залѣятъ съ нея цѣла Америка, а излишъка ще изпратятъ въ Европа. Засега тѣ сѫ използвали само часть отъ енергията на водопада за осветление.

Всѣки човѣкъ има по единъ водопадъ въ себе си. Ако може да използва енергията му, богатъ става; ако не може да я използва, ще се удави въ водата му, както е станало съ много американци. Двама млади американци се разхождали съ лодка по горното течение на Ниагарския водопадъ. При едно несполучливо обръщане на лодката, тѣ се намѣрили въ буйнитѣ, течащи води на водопада. Единиятъ отъ тѣхъ се удавилъ, а другиятъ, следъ усилена борба, успѣлъ да се залови за една голѣма скала и останалъ тамъ, докато го спасятъ. Водата бушувала, ревала подъ него, а той стоялъ и чакалъ спасение. Тогава нѣмало аероплани, да му подадатъ вѫже отгоре, да се хване за него. Параходъ тамъ не върви, лодка сѫщо не може да отиде до скалата. Стоятъ американци на брѣга и мислятъ, какъ да го спасятъ. Най-после той билъ спасенъ по нѣкакъвъ начинъ.

Кой човѣкъ се спасява? – Грѣшниятъ. – Кой може да спаси човѣка отъ грѣха? – Любовьта. Затова се казва, че Христосъ дойде на земята да спаси човѣчеството отъ грѣха. Само Христосъ можа да понесе тази тежка задача и да я изпълни. Той бѣше свързанъ съ Бога, съ Неговата Любовь, която му помагаше. Ще кажете, че хората грѣшатъ отъ любовь и заради любовьта. Щомъ любовьта е причина за грѣха, тя ще освободи човѣчеството отъ грѣха. Тя иде въ света, да извади навънъ грѣха и да спаси хората отъ него. Изопачената любовь е внесла злото въ света, а правата, добре разбрана любовь е внесла доброто. Това сѫ дветѣ майки и двамата бащи, които раждатъ доброто и злото въ човѣка. Какъ ще си обясните факта, че една и сѫща майка ражда две деца – едното добро и благородно, а другото – лошо, престѫпно? Коя е причината, че въ единъ и сѫщъ човѣкъ се раждатъ две чувства или две мисли – едната светла и възвишена, а другата – престѫпна? Доброто въ човѣка е родено отъ добрия баща и добрата майка, а злото – отъ лошия баща и лошата майка. Значи, човѣкъ се намира подъ влиянието па две различни начала: на доброто и на злото. Следователно, той трѣбва да различава дветѣ влияния въ себе си, да знае кой му говори. Нѣкой казва, че Господъ му говори, а сѫщевременно прави зло. Той се самозаблуждава. Дето е Богъ, тамъ е доброто, тамъ е любовьта. Днесь любовьта иде въ света да помогне на хората, да ги извади отъ невѣжеството, отъ заблужденията, отъ противорѣчията, въ които сами сѫ изпаднали.

Животътъ на съвременнитѣ хора е изопаченъ. – Кой го изопачи? – Падналитѣ ангели и хората. Ангелитѣ започнаха да го изопачаватъ, а хората завършиха този процесъ. Богъ е рѣшилъ да изправи света, да го изчисти, затова допуща страданията, като процесъ на чистене. Пречистването става чрезъ тѣлото, чрезъ ума и чрезъ сърдцето. Страданията на тѣлото сѫ най-голѣми, на сърдцето – по-малки, а на ума – най-малки. Когато страданията сѫ много голѣми, човѣкъ изгубва съзнанието си. Така страданията се прекратяватъ. Не се страхувайте отъ страданията, но радвайте се на всичко, което иде да ви изчисти. Нѣкой иска да обработи земята си, но, по нѣмане на инструментъ, той рови съ рѫцетѣ си, като къртица. Защо ще осакатява рѫцетѣ си? Защо ще си причинява излишни страдания? Нѣкога е било необходимо къртицата да се зарови въ земята и съ якитѣ си крака да си пробива пѫть и да си търси храната. Тогава условията на живота сѫ били много лоши. Днесь условията сѫ по-добри, но къртицата още не може да се убѣди да напусне стария животъ и да излѣзе вънъ. Сега условията на живота сѫ по-добри и за хората, но и тѣ мѫчно се убѣждаватъ да напуснатъ стария животъ и да влѣзатъ въ новия – въ живота на любовьта. И въ любовьта има страдания, но лесно се носятъ. Въ безлюбието страданията осакатяватъ, съсипватъ човѣка. Любовьта иде да освободи човѣка отъ ненужднитѣ страдания, отъ сиромашията, отъ болеститѣ и противорѣчията. Тя може да направи за човѣка всичко, каквото той пожелае. И, въпреки това, човѣкъ ходи тукъ-тамъ да се моли да му помогнатъ. Пише любовни писма на единъ, на другъ, но не получава отговоръ на писмата си. – Защо? – Моли се безъ любовь. Молитва безъ любовь не се приема. Работа безъ любовь не е производителна. Мисъль безъ любовь не дава плодове.

Всѣко нѣщо, направено безъ любовь, изчезва. Кѫде сѫ Асирийското и Вавилонското царство? Кѫде е великата Римска империя? Всѣка държава, която не е основана на любовьта, ще изчезне. Днесь насилието господства навсѣкѫде: и въ войнитѣ, и въ обикновения, привидно тихъ и спокоенъ, животъ на хората. Тѣ мислятъ, че побѣдата ще донесе миръ и свобода. Не е така. Никоя война досега не е донесла миръ и нѣма да го донесе.

Любовьта ще донесе мира и свободата. Тя ще освободи хората отъ заблужденията имъ и ще ги задоволи. Светътъ ще се оправи, когато слънцето на човѣшката душа изгрѣе. Днесь има условия за това. Нѣма по-лесно нѣщо за човѣка отъ това, да намѣри любовьта въ себе си и да я прояви. Но и по-мѫчно нѣщо отъ това нѣма. За знаещия нѣщата лесно се постигатъ, за невѣжия – мѫчно. Тръгналъ си да копаешъ злато въ земята, но объркашъ посоката. Вмѣсто на изтокъ, ти отивашъ па западъ и се отдалечавашъ отъ мѣстото, Обърни се, направи ѫгълъ отъ 180° и ще намѣришъ мѣстото, дето е заровено златото. Ти се отдалечавашъ отъ любовьта, а при това искашъ да реализирашъ желанието си. Обърни се, направи ѫгълъ отъ 180° и ще намѣришъ мѣстото, което търсишъ. Знанието, богатството, любовьта, които търсишъ, сѫ на изтокъ, дето изгрѣва слънцето на живота.

Мнозина питатъ, кѫде е любовьта и какъ ще я намѣрятъ. Обърнете се на изтокъ. Тамъ е любовьта, тамъ е Богъ. Обърнете ли се на западъ, всичко ще изгубите. Който отива на изтокъ, печели; който отива на западъ, губи. Ангелитѣ, които напуснаха небето, за да търсятъ съкровища, изгубиха и това, което имаха. И хората, които напуснаха рая, за да търсятъ знание, богатство и слава, изгубиха всичко, което имъ бѣше дадено. Така сгрѣшиха и първитѣ човѣци. Всички хора сѫ малджии, всички търсятъ богатство, заровено въ земята. Кой човѣкъ не е желалъ да бѫде богатъ, ученъ, силенъ, да има кѫщи, ниви, имоти, да се разхожда съ файтонъ и съ автомобилъ, да посѣщава концѣрти и театри? Не сѫ лоши тѣзи желания, но нищо не допринасятъ. Въ края на краищата, светътъ се е превърналъ въ голѣма гробница, дето лежатъ коститѣ на млади моми и момци, на майки и бащи, учители и ученици, свещеници и проповѣдници, управляващи, управляеми и т. н. Казвате: Красивъ е светътъ. – Кой светъ е красивъ? Ако говорите за Божия светъ, прави сте, красивъ е този светъ. Но ако говорите за човѣшкия светъ, дето се чуватъ пъшкания и вопли, мѫчения и страдания, насилие и ужасъ – нищо красиво нѣма въ него. Човѣшкиятъ светъ не може да ни радва. Човѣшкиятъ светъ не е нищо друго, освѣнъ драма, комедия или трагедия, въ която сами себе си измѫчватъ и убиватъ, сами себе си осмиватъ. Какво красиво има въ такава драма или комедия? Откажете се отъ вашия светъ, обърнете се на изтокъ и влѣзте въ Божия светъ, въ света на любовьта, на вѣчния миръ и радость, на вѣчния животъ.

Често хората си въобразяватъ, че могатъ да постигнатъ много нѣща, да станатъ велики. Човѣкъ може да постигне нѣщо, докато се качва по планината, да стигне най-високия връхъ. Това е изкачване нагоре, до пълна възрасть. Дойде ли до тази точка, повече не може да се повдига. Той е стигналъ върха. Оттамъ нѣма изходъ: или въ пропастьта ще падне, или ще се върне назадъ. Връщането е за предпочитане предъ падането въ пропастьта. Да се обърнешъ въ друга посока е за предпочитане предъ връщането. Щомъ дойдешъ до крайната посока, ще се обърнешъ къмъ Изтокъ, къмъ Извора на живота. Ще вървишъ напредъ и ще слушашъ гласа на Разумното Начало въ себе си. Ако не слушашъ този гласъ, ще паднешъ въ пропастьта.

Единъ бѣденъ, но разуменъ човѣкъ, минавалъ презъ една гора и видѣлъ на пѫтя си голѣма пропасть. Понеже презъ този пѫть минавали много пѫтници, той се спрелъ за малко, да предупреди нѣкои отъ тѣхъ, да не паднатъ въ пропастьта. По едно време той видѣлъ, че наближава единъ пѫтникъ, богатъ търговецъ, замисленъ въ своитѣ работи. Бѣдниятъ се изпречилъ на пѫтя му и казалъ: Приятелю, отбий се надѣсно, да не пострадашъ. – Съ какво право се изпречвашъ на пѫтя ми? Азъ зная, кѫде вървя, не ми препятствай! Махналъ съ рѫка и продължилъ пѫтя си. Едва изминалъ стотина метра и се чулъ викъ. Богатиятъ падналъ въ пропастьта и започналъ да вика за помощь: Братко, помогни ми да излѣза отъ тази дупка. Бѣдниятъ се приближилъ, хвърлилъ едно вѫже и му помогналъ да излѣзе. Следъ това казалъ: Нали тѣ предупредихъ, че има опасность на пѫтя ти? Защо не ме послуша? – Ще слушамъ вече. Бързахъ, не искахъ да ме спиратъ въ пѫтя.

Следователно, когато Разумностьта ви говори, трѣбва да слушате. Не питайте, какво право иматъ да ви спиратъ на пѫтя; не питайте, защо този простакъ ви дава съвѣтъ. Щомъ Разумностьта говори, слушайте я. Дали говори чрезъ дете или чрезъ възрастенъ, слушайте гласа й. Дали простъ или ученъ ви говори, щомъ съвѣтътъ му е разуменъ, слушайте го. Простъ човѣкъ е онзи, който говори безъ любовь. Който говори съ любовь, е разуменъ. Слушайте гласа на Разумностьта въ себе си. Този гласъ е гласътъ на любовьта, която говори изключително истината. Следвайте гласа на любовьта, погледа на любовьта и нейнитѣ движения. Тя показва посоката, къмъ която човѣкъ трѣбва да се движи. Измѣнете посоката па движението си, която води къмъ стария животъ и следвайте новата посока на любовьта. Тя е пѫть къмъ Изтокъ, дето цари абсолютна чистота. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се чисти, да придобие поне частична чистота. Не частична чистота, но абсолютна чистота е нужна на хората. Въ новия пѫть на живота ще има и драма, и комедия, и трагедия, но не като тѣзи на стария животъ. Трагедията на старозавѣтния се заключава въ това, че отнели ябълката му и я дали на другъ. Той плаче, страда, че отнели нѣщо отъ живота му. Трагедията на праведния се заключава въ сѫщото, но той не страда. Той се радва и казва: Все едно е, дали азъ ще изямъ ябълката или моятъ ближенъ. Значи, ако ти изядешъ ябълката, това не е драма; ако ближниятъ ти я изяде, това е вече драма. Азъ поддържамъ онази драма или трагедия, когато ябълката минава отъ тебе въ твоя ближенъ. Нека драмата влѣзе въ тебе, а не само отвънъ да я изучавашъ. Досега хората сѫ страдали фиктивно. Когато страданието проникне дълбоко въ душитѣ имъ, светътъ ще се оправи. Съвременнитѣ хора не познаватъ още истинскитѣ страдания. Тѣ се мѫчатъ, страдатъ, но душитѣ имъ още не сѫ засегнати. За да спечели човѣшкитѣ души, Христосъ дойде на земята и пострада. Така Той показа пѫтя на човѣчеството къмъ спасение. Единствената сила въ света, която желае доброто и щастието на човѣчеството, е любовьта.

И тъй, върнете се отъ пѫтя, по който досега сте вървѣли. Престанете да тѫпчете надѣсно и налѣво, на западъ и на изтокъ. Една посока трѣбва да държите – нагоре, къмъ любовьта – перпендикулярътъ на живота. Като хванете тази посока, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви ще станатъ светли. Щомъ светлината се яви, деньтъ настѫпва. Колкото повече се намалява светлината, топлината и силата, толкова деньтъ се намалява и настава нощь. На старитѣ казвамъ: Обърнете се подъ ѫгълъ 180°, дето младитѣ вървятъ. Младитѣ и старитѣ трѣбва да се срѣщнатъ, а тѣ се разминаватъ. Тази е причината, дето и еднитѣ, и другитѣ не успѣватъ. Младитѣ тръгватъ къмъ изтокъ, да търсятъ богатство. Като дойдатъ до извѣстно мѣсто, тѣ се разколебаватъ и казватъ: Не е този пѫтьтъ, ще вървимъ по пѫтя на нашитѣ дѣди и прадѣди. Пѫтьтъ на старитѣ е къмъ западъ. Не ходете по този пѫть. Обърнете се и следвайте новия пѫть – къмъ Изтокъ. Не търсете любовьта тамъ, дето дѣдо ти я търсилъ. Единствениятъ пѫть, по който можемъ да намѣримъ любовьта, е Христовиятъ пѫть – пѫтьтъ къмъ Бога. Като дойде голѣмото страдание, Христосъ каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша”. Най-после Той каза: „Господи, да бѫде Твоята воля! Въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си”. Какво изгуби Христосъ, като се пожертва? Не само, че нищо не изгуби, но се прослави, великъ човѣкъ стана. Докато човѣкъ държи духа си въ своитѣ рѫце, обикновенъ ще си остане. Въ който моментъ предаде духа си въ рѫцетѣ на Бога, великъ ще стане. Това значи, да възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила и да станешъ служитель на любовьта.

Помни: Следвай пѫтя къмъ Изтокъ. Това се постига чрезъ любовьта. Люби Бога, люби ближния си, люби и себе си, за да намѣришъ пѫтя, който води къмъ Изтокъ. Колкото повече се отваряшъ за любовьта, толкова повече се приближавашъ къмъ Бога. Затова е казано: „Да възлюбишъ Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, душа и сила и ближния като себе си”.

15. Беседа отъ Учителя, държана на 12 септември 1943 г., 5 ч. с., София – Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...