Jump to content
Ани

1943_09_10 Хармония въ живота

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Хармония въ живота

На какво се дължатъ погрѣшкитѣ въ живота? – На отсѫствието на светлина, топлина и сила. Когато се движи въ тъмнина, човѣкъ непремѣнно ще направи нѣкаква погрѣшка. Когато вънъ е студено и трѣбва да работи, човѣкъ се отпуща, става ленивъ и недѣятеленъ. Така той ще пропусне нѣщо отъ работата си и ще сгрѣши. Когато изгуби силата си, той пакъ прави погрѣшки. Ако на гърба на слабия турите товаръ отъ 50 кг., той не може да издържи тази тежесть. Насрѣдъ пѫтя ще падне, и товарътъ ще пострада. Какво ще стане, ако той носи на гърба си сандъкъ съ стъклени предмѣти? Докато живѣете въ човѣшкия порядъкъ, все ще направите нѣкаква погрѣшка. Влѣзете ли въ Божествения порядъкъ, тамъ не сѫществуватъ погрѣшки.

Като се говори за животъ безъ погрѣшки, съвременнитѣ хора казватъ, че е невъзможно човѣкъ да не грѣши, не може безъ погрѣшки. Ние се интересуваме, отъ кѫде е дошла частицата „не”, отъ кѫде е произлѣзла отрицателната форма на глагола „мога”. Каже ли нѣкой „не мога да направя това или онова”, той живѣе въ човѣшкия порядъкъ. Този порядъкъ е създалъ отрицателната частица „не”. Затова е казано, че невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Невъзможното за човѣшкия порядъкъ е възможно за Божествения. Съ други думи казано: Невъзможното въ тъмнината е възможно въ светлината; невъзможното въ студа е възможно въ топлината; невъзможното въ безсилието е възможно въ силата. Докато не разбирате условията на живота, всѣкога ще бѫдете въ противорѣчия. Виждате, напримѣръ, че нѣкой бърза, и се чудите, коя е причината за това. Много естествено, той слиза отъ планината, дето наклонътъ е голѣмъ и безъ да иска, бърза. Другъ нѣкой върви бавно, навежда се, върти се надѣсно-налѣво, обикаля. Чудите се, защо върви така. Нѣма нищо чудно. Той се качва по планината, пѫтьтъ е стръменъ, не може да ходи правъ, безъ огъване. Ето защо, за да не изпадате въ противорѣчия, въ всѣка проява на човѣка трѣбва да виждате присѫствието или отсѫствието на светлина, топлина и сила. Щомъ нѣкой не иска да работи, това показва, че, или е тъмно около него, или е студено. Какъ се работи въ тъмнина и въ студъ? Ако тѣ биятъ, и ти се обезсилишъ, какъ ще работишъ? Светлината, топлината и силата сѫ стимули въ човѣшкия животъ. Нѣма ли тѣзи импулси, човѣкъ очаква да му се плати. Той работи за пари. При това, колкото повече му се плаща, толкова по-голѣмъ импулсъ придобива и по-добре работи. Турете мързеливия човѣкъ на едното блюдо на везнитѣ и наблюдавайте, какво става. Въ първо време той е толкова тежъкъ, че везнитѣ не се мръдватъ. Започвате да турятѣ пари на другото блюдо. Туряте сто лева, първото блюдо не се мърда; турятѣ двеста, едва се поклаща. Постепенно увеличавате паритѣ, дохождате до хиляда, две хиляди, три хиляди лева, най-после второто блюдо се повдига и уравновѣсява съ първото. Тогава човѣкътъ казва: Готовъ съмъ вече да работя.

Често чувате да се говори: Трѣбва да живѣемъ добре. Повече идеализъмъ е нуженъ въ живота. Другъ порядъкъ трѣбва да се създаде. Питамъ: Какъвъ порядъкъ ще създадатъ съвременнитѣ хора? Какъвъ идеалъ ще внесатъ въ живота? Ще кажете, че правото трѣбва да се постави като идеалъ въ живота. Добре е това, но, преди всичко, трѣбва да се започне отъ най-малкитѣ прояви въ живота. За какво право ще говоришъ, ако не си далъ еднакво право на буквитѣ, съ които си служишъ? Напишешъ една дума отъ петь букви, и всичкитѣ букви сѫ различни по голѣмина. Напишешъ едно писмо, което едва се чете. Една буква голѣма, втората малка, третата още по-малка, а последнитѣ даже недописани. На края на писмото се извинявашъ, че си бързалъ много. Защо бързашъ толкова? Нали говоришъ за право въ света? Защо не отдадешъ нужното право и на буквитѣ? Ще кажете, че „ъ” и „ь” на края на думитѣ не сѫ важни, нѣматъ голѣмо значение за смисъла на думата. Какво ще правите, ако пишете писмо на английски езикъ, дето има думи, на които се пишатъ нѣколко букви безъ да се четатъ? – Защо сѫ нужди и тѣзи букви? – Не може безъ тѣхъ. Една отъ причинитѣ за вмъкването на тѣзи букви представлява борба срѣщу лѣностьта въ човѣка. Тѣ служатъ като стражари, които заставятъ човѣка да бѫде работливъ, дѣеспособенъ. Мързи тѣ, или не, бързашъ, или не бързашъ, ще ги напишешъ. Днесь хората сѫ работливи, и безъ стражари вършатъ работата си, но, въпреки това, стражаритѣ си оставатъ. Всѣки човѣкъ е обиколенъ отъ единъ или двама стражари, които следятъ, какъ върши работата си. Безъ стражари не може. Тѣ следятъ, какво прави човѣкъ – добро или зло, какви мисли и чувства го вълнуватъ и т. н.

Единъ българинъ отишълъ на гости у кума си, който билъ шеговитъ човѣкъ. Изобщо, българинътъ е духовитъ, обича хумора. Кумътъ рѣшилъ да устрои една шега на кумеца си. Жена му приготвила обѣдъ и, както било горѣщо яденето, сипали го въ чинии. Кумецътъ, бързъ, енергиченъ човѣкъ, веднага започналъ да яде, но изгорилъ устата си. Понеже не искалъ да изплюе яденето, той започналъ да го обръща на една и на друга страна въ устата си, докато изстине. За да не го забележи кумътъ, той погледналъ нагоре и запиталъ: Отъ кѫде взехте, куме, тѣзи греди? Кумътъ отговорилъ: Отъ Лакомъ долъ. Кумецътъ искалъ да скрие погрѣшката си, затова гледалъ нагоре. Така постѫпватъ мнозина. Нѣкой цигуларь свири предъ публика. Ако изпусне една нота или изпълни невѣрно нѣкои тактове, публиката може да не забележи това – зависи отъ нейното ухо. Музикалната публика схваща и най-малкитѣ погрѣшки на цигуларя. Тя е стражъ, който го дебне. Ако публиката не е музикална, погрѣшкитѣ оставатъ незабелязани. Обаче, погрѣшкитѣ на цигуларя се отразяватъ върху живота му. Музикантътъ, изобщо, трѣбва да бѫде точенъ и изпълнителенъ. Ако изпуска нѣкои тонове, той става скѫперникъ, отнема се нѣщо отъ характера му. Музикантътъ трѣбва да дава отъ себе си, да проявява щедрость. Той се нуждае отъ точность и щедрость въ изпълнението. Това се иска отъ всички хора. Ако пишешъ писмо на приятеля си, не бѫди скѫперникъ, да напишешъ две-три думи. Напиши му едно светло, топло, силно писмо, да го зарадвашъ. Ще кажете, че има лаконическа речь. Тя се употрѣбява въ рѣдки, важни случаи. Цезаръ, римски пълководецъ, казалъ: „Дойдохъ, видѣхъ и побѣдихъ!” Помнете: Както външнитѣ, така и вѫтрешнитѣ прояви на човѣка опредѣлятъ неговия характеръ. Сѫщото се отнася до удоветѣ на човѣшкия организъмъ, до тѣхната форма и голѣмина. Напримѣръ, човѣкъ съ кѫси пръсти обобщава нѣщата. Много нѣща вижда той, но веднага ги обобщава. Той се движи по периферията на крѫга, интересува се отъ неговата голѣмина. Той мечтае за голѣми работи. Човѣкъ съ дълги пръсти има отношение повече къмъ единичнитѣ нѣща, до подробноститѣ. Той влиза въ центъра на крѫга, отъ дето тегли радиуси и върви по тѣхъ. Колко е голѣмъ крѫгътъ, това не го интересува. Той се интересува отъ съдържанието. Достатъчно е да погледнете пръститѣ на човѣка, за да познаете, какъ е работилъ въ миналото и какъ работи сега. Природата е написала всичко върху човѣка. Като го погледнете, познавате, кои нѣща спъватъ развитието му и кои благоприятстватъ.

Три нѣща препятстватъ на човѣка: алчностьта, тщеславието и гордостьта. Това сѫ недѫзи, които сѫществуватъ въ цѣлия органически светъ. Гордостьта се проявява, когато нѣщата се изнасятъ, каквито не сѫ въ действителность. Кокошката, която има пиленца, срѣщне на пѫтя си волъ и се ежи, иска да го уплаши, да му покаже, че е голѣма, силна. Каква е нейната сила предъ тази на вола? И котката, като срѣщне нѣкаква опасность, настръхва, иска да плаши голѣмитѣ. И човѣкътъ често се представя по-силенъ, по-голѣмъ, отколкото е въ действителность. Това е все гордость. Единъ турчинъ се хвалелъ, че, като билъ въ Багдатъ, прескачалъ голѣми трапове, дълбоки 20 метра. – Прескочи и тука такъвъ трапъ. – Не мога, условията въ България сѫ особени, не сѫ както въ Багдатъ. Единъ цигуларь дава концертъ, всички вѣстници пишатъ за него. Обаче, концертътъ не излиза, както очакватъ. Цигуларьтъ се извинява съ публиката: не била много музикална, или салонътъ не билъ добре отопленъ. Въ сѫщность, вината е въ него: не си е доялъ, или преялъ; проявилъ е тщеславието и гордостьта си. Ще ядешъ умѣрено, безъ да преяждашъ; ще свиришъ умѣрено, да не се уморявашъ. Пази нервната си система, да не се претоваря. Така ще изпълнишъ задачата си добре и на време.

Хората се питатъ, какъвъ ще бѫде животътъ имъ, какво ги очаква въ бѫдеще. Бѫдещето на човѣка зависи отъ хармоничния животъ. Ако между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му има хармония, светло бѫдеще го очаква. Ако рибата ме пита, какво я очаква въ бѫдеще, казвамъ: Скара тѣ очаква. Ако водата ме пита, какво я очаква, казвамъ: Очаква тѣ и добро, и зло. Докато водата е далечъ отъ човѣка, добро я очаква. Влѣзе ли въ човѣшкия животъ, и добро, и зло я очаква. Хората ще я турятъ на работа, дето тя не иска. Така тя ще изгуби чистотата си. Следъ това ще я изхвърлятъ навънъ, като непотрѣбна, и ще търсятъ чиста вода. Въ човѣшкия животъ водата минава презъ чисти мѣста, но и презъ нечисти. Следъ това хората се стремятъ къмъ идеаленъ, чистъ животъ. На земята е невъзможно да живѣешъ въ абсолютна чистота. – Защо? – Защото приемашъ чистъ въздухъ, задържашъ го извѣстно време въ себе си и го изхвърляшъ навънъ нечистъ. Приемашъ чиста вода, която следъ време изхвърляшъ нечиста.

Хората искатъ да бѫдатъ търпѣливи, но и това още не е възможно. Докато правишъ 10 вдишки и 10 издишки въ минута, ти не можешъ да бѫдешъ търпѣливъ. За търпѣливия човѣкъ е нормално да прави три вдишки и три издишки на минута. За Бога е казано, че е дълготърпѣливъ. Той прави само една вдишка и една издишка презъ цѣлата вѣчность. Съвременната наука счита нормално дишане, да поемашъ десеть пѫти въздухъ въ минута и десеть пѫти да издишашъ, десеть вдишки и десеть издишки. Нервнитѣ хора дишатъ бързо, слабогръдитѣ – сѫщо. При нормалното дишане, което става тихо, спокойно, безъ шумъ, човѣкъ изпитва приятность и разположение. Като спи, здравиятъ човѣкъ диша толкова тихо, че не се чува, не можешъ да разберешъ живъ ли е, или не. Нѣкой, като спи, хърка. Това показва, че дишането му не е правилно. Трѣбва да се обръща внимание на дишането, понеже е свързано съ мисъльта. Който не диша правилно, той не може да мисли добре. За такъвъ човѣкъ се казва, че липсва светлина въ мислитѣ му, топлина въ чувствата му или сила въ душата му. Умътъ е мѣрка, която опредѣля характера, количеството и светлината на мислитѣ, сърдцето е мѣрка за чувствата, а волята – мѣрка за силата на постѫпкитѣ. Силна воля има онзи, на когото постѫпкитѣ сѫ възвишени и благородни.

Светълъ умъ, топло сърдце и силна воля сѫ нуждни на човѣка, за да изправя погрѣшкитѣ си. Иначе, той ще грѣши, безъ да признава и съзнава погрѣшкитѣ си. Защо да не признаешъ погрѣшката си? Ще кажешъ, че, съ признаване на погрѣшката си, ще понижишъ достойнството си. Не е така. Като грѣшишъ, ти понижавашъ достойнството си. Като изправяшъ погрѣшкитѣ си, ти се повдигашъ предъ себе си и предъ хората. Кой печели повече: който грѣши, или който изправя погрѣшката си; който учи, или който не учи; който работи, или който не работи?

Като е дошълъ на земята, човѣкъ ще учи, ще работи, за да се усъвършенства. Презъ много фази и състояния ще мине той, докато научи уроцитѣ си. Така той дохожда до положение да разбира смисъла на противорѣчията, да цѣни и добритѣ, и лошитѣ условия. Самъ ли живѣе, или въ общество на хора, все ще придобие нѣщо цѣнно въ характера си. Има животни, които живѣятъ сами, но първоначално сѫ живѣли въ стада. Изобщо, за животнитѣ стадното състояние е по-естествено отъ единичния животъ. Овцетѣ и до днесь се движатъ на стада: едни отъ тѣхъ вървятъ напредъ, а други – назадъ. – Какво печелятъ първитѣ и какво – последнитѣ? – Първитѣ ядатъ най-чистата храна. Понеже преди тѣхъ не сѫ минали други животни, храната е запазила чистотата си. Последнитѣ сѫ принудени да ядатъ отѫпкана и нечиста храна. Ако сѫ умни и внимателни, тѣ стѫпватъ предпазливо и избиратъ неутѫпканата и чиста храна. Оттукъ вадимъ заключението: срѣщнете ли човѣкъ, който е невнимателенъ и бързъ, ще знаете, че той е заемалъ първо мѣсто и нѣмалъ никакви препятствия. Който е внимателенъ, предпазливъ и взискателенъ, както въ храната си, така и въ отношенията си, той е заемалъ последното мѣсто въ обществото. Способнитѣ ученици, които заематъ първитѣ мѣста, развиватъ гордость и самоуважение къмъ себе си. Да имашъ самоуважение, това е естествено качество; да бѫдешъ гордъ, това е неестествена проява на човѣка. Гордостьта представя натегнато състояние на струнитѣ, а самоуважението и достойнството – нормално състояние на струнитѣ. Ако обтегнешъ струнитѣ на цигулката повече, отколкото трѣбва, тѣ непремѣнно ще се скѫсатъ. Ако ги обтегнешъ, колкото трѣбва, ще свиришъ добре и съ разположение.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху самовъзпитанието си. Да се самовъзпитавашъ, това значи, да знаешъ, отде да започнешъ. Ще работишъ върху очитѣ, ушитѣ и устата си. Очитѣ сѫ свързани съ ума и светлината, която излиза отъ него; ушитъ сѫ свързани съ сърдцето и топлината, която излиза отъ него; устата е свързана съ душата и силата, която излиза отъ нея. Зѫбитѣ представятъ волята, чрезъ която се изявява силата. Езикътъ прави прегледъ на храната, обработва я и я изпраща въ стомаха. Като говори, човѣкъ пакъ си служи съ езика. Значи, той предава думитѣ, които се отличаватъ една отъ друга по съдържание и смисълъ.

Трояка е службата на езика: опитва храната, обработва я въ устата и предава думитѣ, т. е., човѣшката речь. Езикътъ играе важна роля при възпитанието на човѣка. Казватъ за нѣкого, че има невъзпитанъ, т. е. невъздържанъ езикъ. За другъ казватъ, че езикътъ му е възпитанъ. Животнитѣ се поздравяватъ съ езика си. И змията, като срѣщне човѣкъ, вади езика си. Това не означава, че иска да хапе. Тя се радва на човѣка, а той, като не разбира проявитѣ й, взима камъкъ и я убива. Когато хората се срѣщатъ, поздравяватъ се съ кимане на глава и се усмихватъ, Езикътъ диктува положението. Ако си доволенъ отъ нѣкого, усмихвашъ му се; ако си недоволенъ, ставашъ строгъ и сериозенъ. Понеже езикътъ е свързанъ съ вкуса, казваме, че вкусътъ опредѣля разположението или неразположението на човѣка. Ако си ялъ лоша храна, ти си неразположенъ и сърдитъ; ако си ялъ вкусна, чиста храна, ти си разположенъ, веселъ. Когато човѣкъ се усмихва, устнитѣ му се повдигатъ; когато има песимистично разположение, устнитѣ падатъ надолу. За да въздействате на песимистичното си състояние, трѣбва да се наблюдавате, да не падатъ устнитѣ ви. Ѫглитѣ на устата трѣбва да се повдигатъ нагоре. Пазѣте се отъ обезсърчаването, което води къмъ песимизъмъ. Когато се обезсърдчите или когато осиромашѣете, поглеждайте нагоре, къмъ небето, а не къмъ земята. Всичко светло и красиво иде отъ небето.

Желая ви да бѫдете разумни, да употрѣбявате светлината, топлината и силата на мѣсто. Азъ не говоря за грубата светлина, която ослѣпѣва очитѣ; не говоря за грубата топлина, която изгаря; не говоря и за грубата физическа сила, която се превръща въ насилие, Не говоря и за грубитѣ мисли, чувства и постѫпки, които се борятъ помежду си. Щомъ забележите, че две мисли, чувства и постѫпки се борятъ, веднага ги примирете. Не допускайте никаква борба въ себе си. Вѫтрешната борба уморява човѣка и преждевременно го състарява. Примирявай странитѣ, които се борятъ въ тебе, безъ да взимашъ страна. Щомъ вземешъ страна, ти пречишъ на възпитанието си.

Задачата на човѣка е да постави въ хармония светлитѣ човѣшки мисли, чувства и постѫпки. Само така той ще се домогне до Божествената светлина, топлина и сила, които правятъ живота му хармониченъ.

Само светлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Въ истината е скритъ животътъ.

14. Беседа отъ Учителя, държана на 10 септември, 1943 г. 5. ч. с., София – Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×