Jump to content

1943_09_08 Възприемане и предаване


Ани

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Възприемане и предаване

Съвременнитѣ хора искатъ да иматъ добро разположение, да иматъ светълъ умъ и права мисъль, а сѫщо така добри чувства и постѫпки. Въпреки това, или малко успѣватъ въ желанието си, или почти нищо не постигатъ. – Защо? – Защото не спазватъ извѣстни правила, не внимаватъ, когато работятъ. Ако шивачътъ шие невнимателно, може да убоде единъ отъ пръститѣ си съ иглата и да причини инфекция на рѫката си. Малкото бодване нарушава равновѣсието въ цѣлия организъмъ. Следователно, за да бѫде разположенъ и да мисли право, човѣкъ не трѣбва да си причинява никаква инфекция нито въ ума, нито въ сърдцето, нито въ душата. Пазѣте ума, сърдцето и душата си чисти, неопетнени. – Искамъ да опитамъ нѣщата. – Не можешъ да опитвашъ всичко. Какъ ще опиташъ вкуса на захарь, залята съ азотна киселина? Докоснешъ ли езика си до парченце отъ тази захарь, ще си причинишъ болка. Всѣки опитъ трѣбва да бѫде разуменъ и на мѣсто. Допускате ли невѣрни, криви мисли и чувства въ ума и сърдцето си, сами се отравяте. Невѣрнитѣ мисли и чувства, както и кривитѣ постѫпки, съдържатъ отрова въ себе си.

Хората не успѣватъ въ живота си, защото нѣматъ ясна представа за себе си. Мнозина мислятъ, че могатъ да направятъ, каквото желаятъ. Нека попълнятъ една полица, сами да се подпишатъ и да отидатъ въ нѣкоя банка, да получатъ срѣщу нея извѣстна сума. Така ще разбератъ, могатъ ли да постигнатъ желанието си. Още на първата врата ще имъ откажатъ. Нека се опитатъ да кажатъ на единъ отъ чиновницитѣ стиха отъ Евангелието „Богъ е Любовь” и да получатъ срѣщу това желаната сума. За да опита силата си, човѣкъ трѣбва да направи опитъ. Безъ опити нищо не се постига. Ще кажете: Ние можемъ да постигнемъ всичко. Кои сѫ тѣзи „ние”? При това, не е достатъчно само да кажете нѣщо, но трѣбва да опитате силата на думитѣ, съ които си служите. Кажѣте, напримѣръ, че ще се подмладите и наистина, да се подмладите. Спрегнете глагола „подмладявамъ се” въ всички лица и станете млади. Кажѣте: „Азъ ще се подмладя, ти ще се подмладишъ, той ще се подмлади. Ние, които следваме пѫтя на доброто, ще се подмладимъ. Вие, които следвате пѫтя на доброто, ще се подмладите. Тѣ, които следватъ пѫтя на доброто, ще се подмладятъ”. Следвайте пѫтя на доброто, за да се подмладите. Не вървите ли въ този пѫть непремѣнно ще остарѣете. Има смисълъ да остарѣешъ, но да станешъ мѫдъръ и разуменъ. Обаче, страшно е да остарѣешъ и да обезумѣешъ. Страшно е и да бѫдешъ младъ, но пъленъ съ слабости и недѫзи. Такава старость и младость не сѫ Божествени.

Какво представляватъ младиятъ момъкъ и младата мома? – Тѣ сѫ търговци, които купуватъ и продаватъ на едро. Щомъ видятъ нѣкоя хубава кѫща или нива, веднага пожелаватъ да я купятъ. Младата мома купува момъка, а момъкътъ – младата мома. Има нѣщо въ младитѣ, което може да се купи; това е стоката, която се продава и купува. Обаче, самата мома и момъка никой не може да купи. Погрѣшката на момъка се заключава въ това, че като купува стоката на момата, той мисли, че купува и момата. И момата се заблуждава въ сѫщото. Тя може да купи стоката на момъка, но момъка никога не може да купи. Това е все едно да мислишъ, че като купувашъ дърва на пазара, съ тѣхъ заедно купувашъ и магарето.

Единъ човѣкъ отива на пазара да си купи дърва. Вижда едно магаре, добре натоварено, и пита селянина: Колко продавашъ магарето? Селянинътъ казалъ цѣната. Купувачътъ вади пари и плаща. Тръгва да си отива и потегля магарето съ себе си. – Стой, кѫде водишъ магарето? – Купихъ го, затова го водя у дома си. – Лъжешъ се, приятелю, азъ ти продадохъ товара дърва, който магарето носѣше, но не и самото магаре. Дървата ще вземешъ, а магарето ще оставишъ на господаря му. Не е позволено да мислишъ криво и да правишъ подобни погрѣшки. Животътъ налага извѣстни правила на човѣка, които трѣбва да спазва. Иначе, самъ ще си създаде страдания. Ако си цигуларь, преди всичко, ще държишъ цигулката правилно, ще управлявашъ лѫка добре и следъ това ще свиришъ предъ публика. Не спазвашъ ли нужднитѣ правила, каквито усилия да правишъ, никой нѣма да тѣ хареса. Публиката ще тѣ освирка и ще тѣ застави да напуснешъ сцената.

Сега азъ искамъ да ви дамъ такова знание, което да осмисли живота ви и да ви направи щастливи. Това не значи, че трѣбва да се откажете отъ старото си знание. Ако знанието, което имате, ви задоволява, дръжте го; ако не ви задоволява и ви прави нещастни, турете го настрана. Знаешъ нѣщо, но не си сигуренъ въ знанието си, не си го провѣрилъ. Откажи се отъ това знание. Споредъ едни учени, разстоянието отъ земята до слънцето е 92 милиона мили, а спорѣдъ други – 93 милиона. Кое отъ дветѣ изчисления е вѣрно? Ще кажетѣ, че единъ милионъ мили не е голѣма разлика. Не е така. Какво ще бѫде положението ти, ако тръгнешъ за слънцето спорѣдъ изчисленията на първитѣ учени? Като извървишъ това разстояние, ще се окаже, че трѣбва да пѫтувашъ още единъ милионъ мили. Ти не си готовъ, ще увиснешъ въ пространството и ще пропаднешъ. Другъ е въпросътъ, ако разликата е половинъ метъръ – ще прескочишъ. Даже единъ метъръ да е, пакъ не е страшно – ще скочишъ. Ако е десеть метра – загубенъ си. Ако е единъ милионъ мили? Всѣка невѣрна мисъль внася тъмнина въ ума; всѣко невѣрно чувство внася студъ въ сърдцето, и всѣка невѣрна постѫпка внася безсилие въ волята. Това значи загуба. Всѣка вѣрна мисъль внася светлина въ ума; всѣко вѣрно чувство внася топлина въ сърдцето; всѣка вѣрна постѫпка внася сила въ волята. Това значи печалба, придобивка. Ето защо, ако искаме да бѫдемъ умни, мислитѣ ни трѣбва да бѫдатъ вѣрни; ако искаме да бѫдемъ добри, чувствата ни трѣбва да бѫдатъ вѣрни; ако искаме да бѫдемъ силни, постѫпкитѣ ни трѣбва да бѫдатъ вѣрни.

И тъй, не е достатъчно да се стремишъ къмъ силата, но трѣбва да имашъ предвидъ условието, за да бѫдешъ силенъ. Самъ по себе си човѣкъ не може да бѫде силенъ. Ако не е съ Богъ, и Богъ – съ него, не може да бѫде силенъ. Ако човѣкъ не пребѫдва въ Богъ, и Богъ – въ човѣка, той не може да разчита на никаква сила. Въ обективенъ смисълъ, ти не можешъ да бѫдешъ силенъ, ако въздухътъ не влиза и излиза отъ тебе, т. е. ако не вдишашъ въздуха и не го издишашъ. Да вдишаме въздухъ, това значи, въздухътъ да пребѫдва въ насъ; да издишаме въздухъ, това значи, ние да пребѫдваме въ него. Ако не можешъ да вдишвашъ дълбоко въздухъ и да го издишашъ, не можешъ да бѫдешъ силенъ. Като вдишашъ и издишашъ въздухъ, ти любишъ, т. е. приемашъ и предавашъ Любовьта. Любовьта иде отъ Богъ и влиза въ насъ. Следъ това ние я предаваме на ближнитѣ си. Като вдишашъ, ти приемашъ Любовьта. Като издишашъ, ти я предавашъ на ближнитѣ си. Приемането и предаването на Любовьта не е нищо друго, освѣнъ вдишка и издишка. Това прави човѣка силенъ. – Защо трѣбва да обичамъ? Защо трѣбва да възприемамъ Божията Любовь? – За да възприемешъ живота. Ако не проявишъ любовь къмъ ближния си, животътъ не може да дойде.

Като се говори за връзката между Любовьта и живота, нѣкои запитватъ: Вѣрно ли е това? – Може да опитате. Какъ познавате, дали водата, която ви предлагатъ, е чиста? – Като се пие. Ще вземете чаша вода и ще я изпиете. Ако усѣщате приятность, лекота на стомаха си, водата е хубава; ако усѣщате тежесть на стомаха си, тя не е добра за пиене. Така провѣрявате и качеството на хлѣба. Доброкачествениятъ хлѣбъ се отразява добре на стомаха. Добрата и светла мисъль се отразява добре върху ума; лошата мисъль причинява тъмнина въ ума. Доброто чувство произвежда лекота и приятность на сърдцето; лошото чувство причинява мѫка и неразположение на сърдцето. Добрата постѫпка внася сила въ волята; лошата постѫпка разслабва волята. Три нѣща сѫ въ състояние да нарушатъ равновѣсието на човѣка: когато не възприема, както трѣбва, светлината, топлината и силата. Щомъ ги възприема правилно, равновѣсието му се възстановява.

Често чувате да се говори: Да се обичаме! – Какъ ще познае човѣкъ, че го обичате? – Отъ вашия погледъ. Ако го погледнете, и погледътъ ви внесе нѣщо въ него, вие го обичате. Погледнешъ ли го единъ пѫть съ любовь, престани да го гледашъ. Ако продължавашъ дълго време да го гледашъ и все му давашъ нѣщо, той ще затвори очитѣ си и ще каже: Достатъчно е това, преядохъ, не мога повече да нося. Видишъ ли, че нѣкой затваря очитѣ си предъ тебе, не питай, защо ги затваря, но отстрани погледа си отъ него. Много си му далъ. Ако ти затворишъ очитѣ си, това показва, че не искашъ да му дадешъ много. Тогава той ще продължава да тѣ гледа, иска да му дадешъ още. Нѣкой пѫть, който взема си затваря очитѣ, а нѣкога – който дава. Който дава малко, затваря очитѣ си. Който взема много, сѫщо си затваря очитѣ. Трѣбва да бѫдете внимателни, да знаете, колко да давате и колко да взимате.

Друга погрѣшка, която правятъ хората, е отлагането. Тѣ отлагатъ работата си за онзи светъ и казватъ: Като заминемъ за другия светъ, тогава ще се проявимъ, ще направимъ това, което тукъ не сме могли. Значи, въ кѫщи не можешъ да пѣешъ, но като излѣзешъ на сцената, ще пѣешъ. Ако въ кѫщи не можешъ да пѣешъ, на сцената съвсѣмъ ще пропаднешъ. Ако на земята не живѣешъ добре, на небето ще живѣешъ още по-лошо. Който отива на онзи светъ, трѣбва да е свършилъ земнитѣ науки. Ти си свършилъ само първи класъ и мислишъ, че като отидешъ на небето, ще постѫпишъ въ университетъ. Това е невъзможно. Тамъ живѣятъ възвишени сѫщества, съ висока наука. Не се живѣе лесно между тѣхъ. Тѣ говорятъ на високъ езикъ, занимаватъ се съ висока наука, а ти за нищо не си готовъ. Слушашъ, безъ да разбирашъ; гледашъ, безъ да виждашъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да възприема Любовьта. Дали е на земята, или на небето, това се иска отъ него. – Какъ да възприема Любовьта, като съмъ тѫженъ, огорченъ и обиденъ? – Отвори капацитѣ на прозорцитѣ си, да влѣзе светлината презъ тѣхъ. Излѣзъ рано сутриньта навънъ и посрѣщни слънцето. Каквото ти даде то, приеми го съ благодарность. Така скръбьта ти ще се превърне въ радость. Отваряшъ една книга, искашъ да четешъ – не можешъ. Вечерь е, тъмнина е навсѣкѫде. Почакай малко, докато слънцето изгрѣе. Отвори тогава прозорцитѣ си и чети. Ти си отворилъ книгата, но не навреме. Бѫди буденъ, когато слънцето изгрѣва, за да възприемешъ Божествената светлина и топлина. Любовьта ни дава възможность да четемъ; мѫдростьта ни дава възможность да разбираме, а истината – да прилагаме. Любовьта носи сѣмената на живота, мѫдростьта – условията за тѣхното посаждане, а истината – условия за възрастването имъ. Ако нѣмашъ сѣме, не можешъ да садишъ; ако не си го посѣлъ, не може да израстѣ. Който само говори за садене, безъ да сади, той живѣе съ теория безъ практика. Такъвъ животъ остава безрезултатенъ.

Изпѣйте пѣсеньта: „Азъ ще се подмладя, ти ще се подмладишъ, той ще се подмлади”. Ще кажете, че това е детинска пѣсень. Детинскитѣ работи носятъ животъ. Тѣ обработватъ почвата и посаждатъ сѣмената. Щомъ сѣмето е посѣто въ добра почва, скоро израства. – Трѣбва ли сѣмето да се посади въ земята? – Това е неизбѣженъ пѫть. Единъ трѣбва да замине за онзи светъ, за да се роди другъ. Щомъ се роди единъ, другъ трѣбва да замине. Единъ слиза, другъ се качва. И обратно: единъ се качва, другъ слиза. Между този и онзи светъ трѣбва да става обмѣна. – Какво става, когато вѫжето на кофата, съ която вадятъ вода, се скѫса? – Веднага спускатъ кука въ кладенеца, за да извадятъ кофата. Слизането и възлизането сѫ естествени процеси въ Божествения светъ. И като слиза, и като възлиза, човѣкъ трѣбва да носи нѣщо съ себе си. Ако нищо не носи, той нарушава равновѣсието въ Божествения светъ. Христосъ казва: „Събирайте съкровища”. Не можешъ да слѣзешъ на земята, нито да възлѣзешъ на онзи светъ, ако не носишъ поне едно съкровище съ себе си. Носи поне една идея, че Богъ тѣ обича, и ти Го обичашъ. Така ти ще приемешъ Неговата Любовь и ще предадешъ своята. Не приемешъ ли Любовьта и не я ли предадешъ на другитѣ, не можешъ да отидешъ на онзи светъ, не можешъ да познаешъ Богъ. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. Не можешъ да познаешъ Богъ, ако нищо не си приелъ отъ Него и нищо не си далъ отъ себе си. Даване, жертва сѫ нуждни въ света. Богъ дава и жертва всичко, и ти ще следвашъ Неговия примѣръ. Безъ даване и безъ жертва нѣма условия за познаване.

Какво представя Любовьта?

– Условие за равновѣсие въ живота. Тя е перпендикулярътъ на живота – ОВ. Другитѣ линии сѫ отклонения отъ перпендикуляра. Тѣ представятъ мѫдростьта и истината. Отъ пресичането на тѣзи линии се образува буквата Ж. Горната часть на буквата представя законъ на възприемане, а долната – законъ на предаване. Двата закона заедно представятъ жертвата, която влиза въ живота. Животъ безъ жертва не сѫществува. Отъ това гледище, казвамъ: Животътъ представлява съвкупность отъ два процеса – отъ възприемане и предаване. Следователно, който иска да живѣе, трѣбва да възприема отъ Богъ и да предава на ближния си. Не можешъ ли да спазишъ двата процеса, не можешъ да живѣешъ. Ако искашъ да придобиешъ истинския животъ, нѣма само да теоретизирашъ, но ще вземешъ сѣмето, ще го посадишъ и ще чакашъ плодъ. По плода ще познаешъ, какъ си възприемалъ и предавалъ. Ако плодътъ е киселъ, вие сте чрезмѣрно активенъ. Ако плодътъ е много сладъкъ, вие сте чрезмѣрно добъръ. Ако плодътъ е стипчивъ, още не сте изработили това, което се иска отъ васъ.

Мнозина се питатъ, ще се познаятъ ли на онзи светъ. – Ако се обичатъ, ще се познаятъ. Познаването има отношение къмъ Любовьта. Ако обичашъ човѣка, ще познаешъ, колко е добъръ, ученъ или силенъ. – Кой човѣкъ е силенъ? – Който прави добро, който възприема и предава нѣщата правилно. Той прилага всичко, което говори. За силния, теорията и практиката сѫ така свързани, както за химика теорията и опита. Не е химикъ този, който говори за кислорода, водорода, азота и вѫглерода, безъ да ги познава. Като говори за тѣхъ, той ги вижда, познава свойствата имъ и ги различава. Кислородътъ поддържа горѣнето, активенъ е, но самъ той не гори; водородътъ гори, но не поддържа горѣнето; азотътъ нито гори, нито поддържа горѣнето – той е голѣмъ консерваторъ. На земята азотътъ задушава, пречи на живота и на горѣнето, но въ духовния светъ има голѣмо значение. Тамъ той не позволява на злото да се шири. Щомъ срѣщне на пѫтя си злото, лошитѣ мисли и желания, веднага ги задушава. Който иска да се справи съ азота на земята, трѣбва да има Любовь. Само Любовьта и доброто парализиратъ свойствата на азота. Първоначално апостолъ Павелъ се оплаквалъ, че, въпреки желанието си да прави добро, не успѣва. – Защо? – Азотътъ му препятствалъ. Обаче, когато възприелъ Божията Любовь, никаква сила не могла да му се противопостави. Той казва: „Нищо не е въ състояние да ме отдѣли отъ Христа, отъ Неговата любовь”.

Като пѣете пѣсеньта "Азъ ще се подмладя”, ще разберете смисъла на подмладяването. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка, да се подмлади въ Любовьта и да придобие живота. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка, да се подмлади въ мѫдростьта и да придобие знанието и светлината. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка, да се подмлади въ истината и да придобие свободата. Младитѣ придобиватъ животъ, знание и свобода, но трѣбва да ги проявятъ. Да се подмладишъ, това значи, правилно да възприемашъ и предавашъ, правилно да вдишвашъ и издишвашъ. Приемешъ ли нѣщо съ любовь, благодари за него. Предадешъ ли нѣщо съ любовь, пакъ благодари. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да възприема и предава нѣщата съ любовь и свобода. Това значи, да живѣешъ за Богъ.

Дръжте се за перпендикуляра на живота, т. е. за Любовьта. Казва се, че Богъ е неизмѣненъ. – Защо? – Защото е перпендикуляръ, основа, мѣрка на живота. Нѣма сила въ света, която може да измѣсти перпендикуляра на живота. Единъ е перпендикулярътъ, но проявитѣ му сѫ много. Затова казваме, че Любовьта се проявява като животъ, знание, светлина, свобода, сила, движение, учение и работа. Различавайте проявитѣ на Любовьта и вървете напредъ. – Защо нѣкои хора не се обичатъ? – Защото не даватъ това, което възприематъ, нито възприематъ това, което имъ се дава. Щомъ възприемането и предаването не става правилно, и Любовьта не се проявява. Хората се обичатъ, когато обмѣната между тѣхъ е правилна. – Кѫде е мѣстото на перпендикуляра въ човѣшкото лице? – На носа. Носътъ е самиятъ перпендикуляръ. Линиитѣ, теглени отъ основата на носа къмъ очитѣ, представятъ мѫдростьта и истината. Значи, Любовьта е въ носа, а мѫдростьта и истината – въ очитѣ. Чрезъ едното око се проявява знанието, а чрезъ другото – свободата. Следователно, ти можешъ да обичашъ човѣка, ако имашъ знание и свобода. Който възприема и предава Любовьта, той е свободенъ човѣкъ, той има знание. Казваме, че децата сѫ свободни. – Защо сѫ свободни? – Защото възприематъ правилно и предаватъ правилно майчината любовь. Възрастнитѣ не сѫ свободни, защото, когато възприематъ и предаватъ любовьта, мислятъ. Тѣ казватъ: Този не заслужава моята любовь, онзи не я заслужава. Какво щѣше да стане съ хората, ако и слънцето разсѫждаваше като тѣхъ? То щѣше да мисли, на кого да изпраща светлината си и на кого да не я изпраща. И, въ края на краищата, светътъ щѣше да потъне въ мракъ. Днесь, когато хората воюватъ, когато се биятъ и унищожаватъ, слънцето грѣе еднакво и навсѣкѫде изпраща своята светлина и топлина.

Днесь българскиятъ народъ плаче за своя царь. – Кога плаче човѣкъ? – Когато настане суша. Сушата втвърдява земята; каквото посѣешъ, не расте. Сълзитѣ обаче, ще полѣятъ земята, и житото ще израстѣ. Следъ това иде редъ на житото, и то започва да плаче. Презъ голѣми страдания минава житото, но то израства отново и дава плодъ. Затова е казано, че ако сѣмето не падне на земята и не изгние, не може да израстѣ и да даде плодъ. Следователно, нека плачатъ българитѣ, да полѣятъ сухата земя. Нека плачатъ българитѣ, да израстѣ житото имъ. Следъ това ще се радватъ на плодородието, на новия животъ. Българскиятъ царь и сега живѣе. Той дава докладъ предъ Господъ за българитѣ, за тѣхнитѣ нужди. Плачете за изгубенитѣ възможности. Радвайте се, ако сте приложили Любовьта. – Кога губи човѣкъ възможноститѣ си? – Когато не прилага Любовьта. Прилагайте Любовьта и не се страхувайте. Нѣкой говори за Любовьта, но прави разлика между хората. Той намира, че не всѣки човѣкъ заслужава любовьта му. Това е криво разбиране. Любовьта чисти всичко. Тъй щото и грѣшниятъ, и нечистиятъ ставатъ чисти отъ Любовьта. Когато отива при Богъ, човѣкъ се очиства. Когато се отдалечава отъ Него, отново става нечистъ. Каже ли нѣкой, че е нечистъ, това показва, че има малко любовь въ себе си. Каже ли, че е чистъ, любовьта му е по-голѣма. Дръжте прозорцитѣ си всѣкога отворени за да не губите любовьта си, да възприемате Божията Любовь и да я предавате. Безъ Любовьта нѣма никакъвъ подтикъ въ живота. Любовьта къмъ Богъ е първиятъ подтикъ въ живота. Любовьта къмъ ближния е вториятъ подтикъ, а любовьта къмъ себе си е третиятъ подтикъ. Съ други думи казано: Първиятъ подтикъ на Любовьта иде отъ бащата, вториятъ подтикъ иде отъ майката, а третиятъ – отъ детето. Трѣбва да възприемемъ Любовьта, както бащата я дава. Да предадемъ Любовьта, както майката я предава. Детето пъкъ да предава любовьта си къмъ майка си и баща си, както я приема отъ тѣхъ.

И тъй, искате ли да знаете, какво представя Любовьта и какъ може да се възприеме и предаде, обърнете внимание на възприемането и предаването на своитѣ мисли и чувства. Ако не можете да възприемете и предадете правилно една светла мисъль, едно светло чувство и една светла постѫпка, вие не разбирате Любовьта. Който възприема и предава правилно мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, той се намира подъ влиянието на Любовьта, като основа на живота му; на мѫдростьта, като знание и светлина, и на истината, като условие за съграждане на неговата външна форма – черупката на неговия животъ. Това е влиянието на Духа върху човѣшката душа. За Него е казано, че оживѣва и възкресява. За да оживѣете, ставайте рано сутринь, да възприемате слънчевитѣ лѫчи. Отворете широко очитѣ и ушитѣ си да виждате Онзи, Който ви говори, и да слушате думитѣ Му. Не пропускайте моментитѣ. Единъ моментъ отъ Божието време струва милиарди. Съ нищо не може да се плати единъ такъвъ моментъ.

Като слушатъ да имъ се говори така, мнозина казватъ: Остаряхме вече, защо не знаехме това по-рано, когато бѣхме млади? – Ако бѣхъ дошълъ по-рано, нищо нѣмаше да се постигне. Тогава бѣхте търговци, занимавахте се съ купуване и продаване на стоки. Тогава мислѣхте само за пари, да спечелите, колкото може повече. Каквото и да ви говорѣхъ, щѣхте да кажете: Остави ни свободни, сега имаме търговски предприятия, които не можемъ да напуснемъ. Едно време сте били видни търговци, общественици, талантливи и гениални хора. Днесь всичко сте изгубили и сте станали обикновени хора. Човѣкъ губи лесно онова, което е спечелилъ лесно. Не е лошо, че сте били видни хора и сте слѣзли до положението на обикновени хора. Човѣкъ се учи и при дветѣ положения. Като виденъ човѣкъ, той възприема; като обикновенъ, дава нѣщо отъ себе си. По-рано носилъ високи титли, а сега е обикновенъ човѣкъ, отъ когото всички искатъ да даде нѣщо. Който го срѣщне, казва му: Хайде, дай нѣщо отъ това, което си възприелъ отъ Господа.

Законъ е: който живѣе въ Божествения светъ, трѣбва да дава изобилно. Не питай, дали нѣкой заслужава твоята любовь, или не я заслужава. Давай изобилно отъ любовьта. Тя е изворъ, който постоянно тече и пои всичко, каквото срѣщне на пѫтя си. Всѣки, който се е разколебалъ въ даването и се е опиталъ да ограничи Любовьта, се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Слушай гласа на Любовьта. Адамъ чу гласа на Богъ, но не повѣрва на думитѣ Му. Богъ ясно и категорично му каза: „Отъ всички плодове на Рая ще ядешъ; нѣма да ядешъ само отъ дървото за познаване на доброто и злото”. Въпреки това, той яде, и самъ се осѫди на страдания и смърть. Ще кажете, че може да не е разбралъ думитѣ на Господъ. – Разбралъ ги е, но проявилъ непослушание. Другъ е въпросътъ, ако Богъ му бѣше казалъ да яде само отъ едно дърво, а отъ всички останали да не яде. Адамъ трѣбваше да не яде само отъ едно дърво, но той не послуша Господъ.

Помни: Никога не излизай отъ фокуса, въ който Богъ тѣ е поставилъ. Никога не пожелавай, като човѣкъ, да изпиташъ положението на животното. Никога не пожелавай, като човѣкъ, да опиташъ положението, въ което се намира ангелътъ. Не се връщай назадъ, нито преждевременно отивай напредъ. И при единия, и при другия случай ти ще спрешъ развитието си. Не излизай преждевременно отъ формата, въ която си поставенъ. Какво ще стане съ овцата, ако пожелае да види, какъ живѣе вълкътъ? Тя ще плати съ живота си. Следователно, нито овцата трѣбва да посѣщава вълка, нито вълкътъ да посѣщава овцата. Вечерь вълкътъ се опитва да прескочи плета, да посѣти овцетѣ, но често плаща съ живота си.

Откажете се отъ стария навикъ да прескачате плета на съсѣдитѣ си. Откажете се отъ стария навикъ да преяждате. Ще ядете единъ пѫть сутринь, после на обѣдъ, и вечерь. Сутринь и вечерь ще ядете по-малко, а на обѣдъ ще се нахраните добре, безъ да преяждате. Новиятъ животъ изисква ново разбиране – разбирането на Любовьта. Само Любовьта е въ състояние да ви освободи отъ всички противорѣчия, отъ всички мѫчнотии и заблуждения.

Какво е нужно на съвременнитѣ хора? – Прилагане. Знание иматъ, но то трѣбва да се приложи. Въ каквото положение да се намирашъ, каквато работа да изпълнявашъ, навсѣкѫде и въ всичко прилагай Любовьта. Ако си търговецъ и на вратата си написалъ: „днесь съ пари, утре безъ пари”, махни този надписъ и напиши: „Днесь съ любовь, и утре съ любовь”. Спазвайте правилото: Колкото си приелъ отъ Богъ, толкова и ти ще дадешъ. Ако приемешъ повече, отколкото трѣбва, и дадешъ повече, отколкото трѣбва, и въ двата случая нарушавашъ равновѣсието въ Божествения светъ. Спазвате ли закона за приемането и даването, светътъ ще се оправи магически. Двама души не се разбиратъ, защото не възприематъ и не предаватъ Любовьта правилно. Чуете ли, че мѫжъ и жена, майка и дъщеря, баща и синъ, учитель и ученикъ не се разбиратъ, ще знаете, коя е причината. И двамата не възприематъ еднакво Любовьта. Учитель, който не обича ученицитѣ си, не може да преподава добре. Ученикъ, който не обича учителитѣ си, не възприема добре преподаденото. Ако не обичате Богъ, Той не може да се прояви чрезъ васъ. Хората страдатъ, мѫчатъ се, боледуватъ, умиратъ. – Защо? – Това е последствие на тѣхното безлюбие. Който не обича Богъ съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и сила, за да се прояви Той чрезъ него, не може да влѣзе въ Царството Божие.

Ставайте рано сутринь, да възприемате слънчевитѣ лѫчи. Слънцето изгрѣва, деньтъ е ясенъ, излѣзте навънъ да се порадвате на Божия день. Когато слънцето изгрѣва, Любовьта се проявява въ нашата душа. Да възприемемъ енергията, която Любовьта ни дава. Постоянно да възприемаме и постоянно да предаваме Любовьта. Не се отказвайте отъ светлината и топлината на Любовьта, отъ чистия планински въздухъ, отъ свежата и чиста вода, отъ пресния и доброкачественъ хлѣбъ. Това предлагатъ днесь на всички хора по лицето на земята.

13. Беседа отъ Учителя, държана на 8-ми септември, 1943 г., 5 ч. с., София – Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...