Jump to content

1943_09_05 Блаженствата


Ани

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Блаженствата

Матѣя 5 гл.

Въ пета глава отъ Евангелието на Матѣя се говори за блаженстватa. Тя представлява само часть отъ това, което Христосъ е говорилъ. Добре щѣше да бѫде, ако имахме цѣлата беседа на Христосъ. Като се говори за блаженствата, нѣкои ги разбиратъ буквално. Въ сѫщность, тѣ криятъ въ себе си вѫтрѣшенъ, духовенъ смисълъ. Който разглежда нѣщата материално, казва: Човѣкъ може да прави добро съ пари. Не е така. Доброто не е материално. Да мислите, че доброто се крие въ материалното, това е все едно, да мислите, че въ буквитѣ се крие силата на словото. Много нѣща опредѣлятъ силата на словото, не само буквитѣ. Буквитѣ сѫ външенъ изразъ на словото. Както словото не е въ буквитѣ, така и доброто не се изразява въ даване на пари. Паритѣ сѫ азбука, външни знаци, чрезъ които се изразява само едната страна на нѣщата. Често се говори за сѣтивата, като средство за запознаване съ външния светъ. Значи, и сѣтивата сѫ особенъ родъ азбука. Петь сѣтива имаме, значи, разполагаме съ петь метода, чрезъ които се домогваме до петь различни света. Зрението ни запознава съ светлината, слухътъ – съ звука, обонянието – съ миризмитѣ, носътъ – съ вкуса, осезанието – съ различнитѣ промѣни на температурата. Всѣко сѣтиво е на мѣстото си. Следователно, страшно е, когато едно отъ сѣтивата се развали. Обаче, отъ всички сѣтива най-нуженъ за физическия светъ е вкусътъ. Когато вкусътъ се изгуби, човѣкъ престава да яде, а съ това заедно и животътъ му се прекратява. Ако човѣкъ изгуби зрѣнието или слуха си, все още може да живѣе. Изгуби ли вкуса, и животътъ му се изгубва.

Много отъ съвременнитѣ хора се занимаватъ съ несѫществени работи, а пренебрѣгватъ сѫщественото. Тѣ разрѣшаватъ въпроса за яденето – какво да ядатъ и какъ да изкаратъ прехраната си, безъ да се интересуватъ за сѫщественото въ живота. Животнитѣ сѫ разрѣшили по-добре въпроса за храната отъ хората. Месояднитѣ се хранятъ съ месо, трѣвопаснитѣ – съ трѣва, птицитѣ – съ зърна, съ мушици. Само човѣкътъ се блъска около въпроса за храната и се чуди, какво да предпочете – месо, растителна храна или плодове. Тази е причината, дето хората постоянно се тревожатъ. Ако хлѣбътъ имъ е недостатъченъ, или ако нѣма мазнини, захарь, тѣ се безпокоятъ, ставатъ недоволни и нещастни. Наистина, днесь липсватъ много нѣща – война има. Преди войната всичко бѣше въ изобилие, хората бѣха задоволени. Въпреки това, бѣха ли по-добри, отколкото сѫ днесь? Ако задоволите всички нужди на човѣка, ще стане ли толкова добъръ, колкото трѣбва? Вѣрно е, че храната прави човѣка добъръ, но не само физическата храна. Подъ „храна” разбираме онова, което човѣкъ възприема чрезъ ума, сърдцето и стомаха си. За ума е нужна умствена храна, за сърдцето – сърдечна, а за стомаха – физическа, материална. Следователно, който храни ума, сърдцето и тѣлото си съ чиста, доброкачествена храна, той става добъръ, разуменъ човѣкъ.

Казва се въ Писанието, че когато Мойсей извелъ евреитѣ отъ Египетъ, трѣбвало дълго време да се хранятъ съ манна – друга храна нѣмало въ пустинята. Тѣ събирали всѣки день манна, колкото за деня; само въ петъкъ събирали за два дена, и за сѫбота, защото сѫботата бѣше опредѣленъ день за Бога. Но, за да се осигурятъ, и презъ другитѣ дни тѣ събирали повече храна, отколкото имъ трѣбвало за деня. За неизпълнение на наредбитѣ, трѣбвало Мойсей да ги наказва. Тѣ често роптаели противъ манната и съжалявали за вкусната и разнообразна храна, която имали въ Египетъ. Не само евреитѣ, но всички хора разбраха, че осигуряването не помага. Ще вземешъ хлѣбъ повече, отколкото трѣбва, но ще го хвърлишъ. Ако го оставишъ на влажно мѣсто, той мухлясва. Ще кажете, че опитахте вече, какво значи да живѣешъ съ 250 ÷ 300 гр. хлѣбъ, и то не чисто пшениченъ, но смѣсь отъ рѫжъ, царевица, соя и др. Сега разбрахте цѣната на хлѣба. Мнозина разстроиха стомаха си, разболѣха се, изгубиха охота къмъ ядене. Ще кажете, че е опасно да ядете хлѣбъ, направенъ отъ различни брашна. Опасенъ и врѣденъ е, наистина, такъвъ хлѣбъ, но не по-малко опасности си причиняватъ хората, когато внасятъ въ своето вѣрую различни качества брашно. При това, едното качество е вгорчено, другото не е доброкачествено и т. н. Какво ще правитѣ съ такова вѣрую? Или ще се откажете отъ него, или ще се принудите да го приемете. Въ края на краищата, стомахътъ ви ще се разстрои. И физическата, и духовната, и умствената храна трѣбва да бѫде чиста, доброкачествена и прясна.

И тъй, давайте съотвѣтна храна на удоветѣ си, за да се развиватъ правилно. Очитѣ ще храните съ мека и приятна светлина. Учете се да разлагате светлината и да се ползвате отъ различнитѣ цвѣтове, както това правятъ и растенията. Въ това отношение, растенията знаятъ по-добре изкуството да разлагатъ светлината и да се ползватъ отъ цвѣтоветѣ й. Едни растения си правятъ червена дреха, други – жълта, трети – синя и т. н. Ако въ човѣшкия животъ преобладаваше червената светлина, хората щѣха да бѫдатъ войнствени. Ако преобладаваше портокаления цвѣтъ, всички щѣха да бѫдатъ крайни индивидуалисти; всѣки ще мисли, че светътъ е създаденъ само за него. Ако преобладаваше жълтиятъ цвѣтъ умътъ щѣше да бѫде крайно развитъ. Дето умътъ на човѣка е много развитъ, страданията му сѫ голѣми. Ако преобладаваше синиятъ цвѣтъ, човѣкъ щѣше да се отличава съ чрезмѣрно развито религиозно чувство. Той щѣше да бѫде голѣмъ догматикъ: каквото каже той, или въ каквото вѣрва, думата му трѣбва да се изпълни. Неговото вѣрую е истинно и право. Какво се иска отъ човѣка? – Да си изработи правиленъ възгледъ за живота и за природата. Това се придобива чрезъ опитноститѣ въ живота. Той учи, прилага и така придобива светско и религиозно знание. Като четете Библията, и вие се учите отъ опитноститѣ на миналитѣ вѣкове. Така се запознавате съ живота на древностьта и дохождате до сегашнитѣ времена. Съвременниятъ човѣкъ се интересува отъ всичко, но най-много отъ това, което лично го засѣга. Той се интересува главно отъ хлѣба, отъ жилището, отъ облѣклото си и най-после отъ знанието. Той иска да знае езици, за да се съобщава съ различнитѣ народи. Добре е да знаешъ езици, да се запознаешъ съ добродетелитѣ на всѣки народъ. Но наредъ съ тѣхнитѣ добродетели ти ще изучавашъ и тѣхнитѣ слабости и недѫзи. Ако не знаешъ френски, или другъ чуждъ езикъ, каквото и да ти се говори, добро или лошо, нищо нѣма да разберешъ. Каквито обидни думи и да ти казватъ, ти ще гледашъ спокойно, като че не се отнася до тебе. Езикътъ на съвременнитѣ хора не е още пречистенъ. Много думи иматъ лошо значение. Тѣ не отговарятъ още на името „културни”, което се дава на нѣкои народи. Както източнитѣ, така и западнитѣ народи трѣбва да работятъ върху езика си, да го пречистятъ.

Доказано е, че съвременнитѣ хора се спъватъ отъ външни нѣща. Тази е причината, дето даватъ криви тълкувания на думитѣ и ги изопачаватъ. Тѣ говорятъ за ада и влагатъ въ това понятие нечувани нѣща. Кой е билъ въ ада и се върналъ оттамъ, за да знае, дали е истина това, което се говори? Какъвъ е огъньтъ въ ада, за който се казва, че който попадне въ него, вѣчно гори? Въ обикновения огънь нѣщата се запалватъ и изгарятъ, а въ огъня на ада вѣчно горятъ. Казва се още, че въ ада ще има вѣчно скърцане съ зѫби. Единъ свещеникъ често казвалъ на слугата си: Стояне, вѣченъ огънь и мѫчение, вѣчно скърцане съ зѫби ни чака въ ада. Слугата погледналъ спокойно господаря си и казалъ: Азъ трѣбва да мисля за това, дѣдо попѣ. Ти нѣмашъ зѫби, нѣма защо да се безпокоишъ. За тебе не е страшно, ти нѣма съ какво да скърцашъ. Страшенъ е адътъ за онзи, който живѣе въ безлюбието. Който живѣе въ любовьта, не се страхува отъ ада и отъ вѣчния огънь.

Човѣкъ се нуждае отъ светлина, която постоянно се усилва, но не отъ обикновената, механическа светлина. Като попадне въ червения цвѣтъ на живата светлина, човѣкъ става активенъ. Тя е носителка на живота. Докато е подъ влиянието на тази светлина, той се радва на здраве и животъ. Щомъ светлината го напусне, той започва да боледува и губи силата си. Колкото повече се намалява влиянието на червения цвѣтъ въ човѣка, толкова повече се увеличаватъ болеститѣ въ него. Жълтиятъ цвѣтъ на светлината оказва влияние върху човѣшкия умъ. Намаляването на този цвѣтъ предизвиква тъмнина въ ума, неразбиране на нѣщата и противорѣчия. Синиятъ цвѣтъ влияе върху духовното начало въ човѣка. Той събужда въ него любовь къмъ Бога и опредѣля отношенията му къмъ Божественитѣ прояви. Следователно, безъ червения цвѣтъ човѣкъ не може да придобие живота; безъ жълтия цвѣтъ не може да бѫде уменъ; безъ синия цвѣтъ не може да бѫде религиозенъ или духовенъ. Всѣка дума носи извѣстенъ цвѣтъ. Кажешъ ли на болния една дума, която съдържа червения цвѣтъ, той ще оздравѣе; кажешъ ли на глупавия дума, която съдържа жълтия цвѣтъ, той ще поумнѣе; кажешъ ли на нерелигиозния дума съ синъ цвѣтъ, той ще стане религиозенъ. Често чувате да се говори, че трѣбва да живѣете добре, да бѫдете умни, да вѣрвате въ Бога, но нито животътъ ви става по-добъръ, нито разумностьта ви се увеличава, нито ставате вѣрващи. – Защо нищо не постигате? – Защото думитѣ, които изговаряте, не съдържатъ съотвѣтнитѣ цвѣтове.

Какво правятъ религиознитѣ хора? Тѣ четатъ Библията, Евангелието, безъ да разбиратъ дълбокия имъ смисълъ. Тѣ не могатъ да възприематъ цвѣтоветѣ на думитѣ, които четатъ. Щомъ не възприематъ цвѣтоветѣ имъ, думитѣ оставатъ неразбрани. Сега и вие четете пета глава отъ Матѣя за блаженствата, безъ да възприемате светлината, която тѣ съдържатъ. Деветьтѣ блаженства представятъ девѣть метода за възприемане на Божествената светлина, която повдига човѣшкия умъ, сърдцето и душата. Говори се за нищия духомъ. Какво може да постигне нищиятъ духомъ? Той е въ състояние да превърне нисшата, необработена материя въ висша. Дайте на нищия духомъ непрана вълна, той ще я изпере, изпреде, изтъче и ще даде на хората готовъ платъ да си шиятъ дрехи.

„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята”. ( 5 ст.). Значи, за да наследи земята, човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ. – Кой човѣкъ наричаме кротъкъ? – Който има добра обхода съ себе си и съ своитѣ ближни. Той не влиза въ стълкновение съ никого. Ще кажете, че кроткиятъ човѣкъ не прави зло. Не е въпросъ да не прави зло; важно е да прави добро. Много хора се въздържатъ отъ злото, но и добро не правятъ. Който не прави нито зло, нито добро, все едно, че нищо не прави. Казано е въ Писанието, че Богъ забрани на човѣка да яде отъ дървото за познаване на доброто и на злото, но той не послуша. Първитѣ човѣци ядоха отъ това дърво. И до днесь още хората ядатъ отъ забраненото дърво и продължаватъ да правятъ зло: крадатъ, убиватъ, лъжатъ. Ще откраднешъ хлѣбъ или пари отъ касата и ще ги задържишъ за себе си. Хлѣбътъ ще мухляса, паритѣ ще останатъ безъ обръщение и, въ края на краищата, ти си направилъ зло. Защо не опечешъ хлѣбъ и, докато е пресенъ още, не дадешъ на ближния си да хапне отъ него? Защо не извадишъ пари отъ касата си и да дадешъ на ближния си да си услужи съ тѣхъ? Това е най-малкото добро, което можешъ да направишъ.

„Познаване на доброто и на злото”. Думата „познаване” подразбира отношение. Да познавашъ, какви сѫ твоитѣ права и задължения къмъ кѫщата ти, това е законъ за собственость. Имашъ кѫща, която можешъ да владѣешъ само чрезъ крѣпостенъ актъ. За да познавашъ единъ езикъ, трѣбва да го говоришъ. Като говоришъ френски или нѣмски, напримѣръ, ти познавашъ едновременно и добритѣ, и лошитѣ му качества. Всѣко нѣщо има две страни: добра и лоша. Следователно, и сѫществата отъ духовния светъ биватъ добри и лоши. Добритѣ сѫщества правятъ добро на хората, а лошитѣ имъ причиняватъ пакости. Добритѣ сѫщества създадоха добритѣ мисли, чувства и постѫпки; тѣ създадоха добритѣ и полезни растения и животни, за да бѫдатъ въ услуга на човѣчеството. Лошитѣ сѫщества създадоха лошитѣ мисли, чувства и постѫпки. Тѣ създадоха врѣднитѣ растения и животни, да пакостятъ на хората. Това, което осакатява и изопачава човѣшкия умъ, сърдце и воля, е зло. Това, което подобрява състоянието на ума, сърдцето и волята, е добро, Ако не можешъ да различавашъ доброто отъ злото, ти нѣмашъ никакво знание. Отдалечаването на човѣка отъ Бога е зло. Приближаването му къмъ Бога е добро. Това сѫ два процеса, които се извършватъ постепенно, а не изведнъжъ. Можешъ ли изведнъжъ да премѣстишъ сѣверния човѣкъ въ тропическитѣ мѣста? Можешъ ли изведнъжъ да премѣстишъ човѣка отъ топлитѣ мѣста на сѣверния полюсъ? И едното, и другото трѣбва да става постепенно. Стане ли изведнъжъ, и двамата ще умратъ. Не е лесно да свикне човѣкъ на голѣма горѣщина, или на голѣмъ студъ. Не е лесно да стане човѣкъ духовенъ, уменъ или добъръ. Не е лесно да разбира, дали една мисъль е добра, или лоша. За да разберешъ нѣщо, трѣбва да познавашъ неговитѣ качества. За да различавашъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ, като добри или лоши, трѣбва да познавашъ тѣхнитѣ качества.

„Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно царството небесно”. (3 ст.). Подъ „царство небесно” се разбиратъ всички благоприятни условия, при които човѣкъ може да постигне, каквото пожелае. Въ този смисълъ, царетѣ трѣбва да бѫдатъ нищи духомъ, защото разполагатъ съ благоприятни условия. Значи, тѣхно е царството небесно.

„Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утѣшатъ”. (4 ст.). Който иска да се утѣши, трѣбва да бѫде нажаленъ. Това е първото условие. Утѣхата е проява на Божията Любовь. Следователно, не можешъ да бѫдешъ утѣшенъ, докато не тѣ обичатъ. Може ли да тѣ утѣши онзи, който не тѣ обича? Страшно е положението на човѣка, когото не обичатъ. Той минава презъ голѣми страдания. Като обичате нѣкого, давате му най-хубавитѣ нѣща. Ако не го обичате, давате му най-лошитѣ работи. На онзи, когото обичате, давате голѣмо угощение: печено агне, кокошка или прасенце. Добре е за него, че ще си хапне печено агне, но питайте агнето, какво ще каже. Колкото и да го залъгвате, положението му е тежко. Ще го убѣждавате, че като влѣзе въ васъ, то се повдига: отъ четириного животно минава въ двуного. Съ това искате да кажете, че давате сто на сто отъ себе си за агнето. Въ сѫщность, агнето дава нѣщо отъ себе си, а не вие.

Единъ турчинъ отишълъ при единъ банкеръ да му иска 200 лири на заемъ. За да се домогне до заема, той казалъ на банкера: Готовъ съмъ да платя 100 % лихва, само да ми услужишъ. Банкерътъ се съгласилъ и далъ 200 лири на турчина. Следъ шесть мѣсеца длъжникътъ донесълъ сто лири лихва на кредитора си и го запиталъ: Доволенъ ли си отъ мене? Доволенъ съмъ, но кога ще платишъ майката на паритѣ? – Остави тази работа. Вземи сега лихвитѣ на паритѣ, а за майката не мисли. Следъ като далъ сто лири срѣщу дълга си, той не се явилъ вече предъ банкера.

Мнозина постѫпватъ като този турчинъ. Тѣ се молятъ на Бога да имъ даде знание, мѫдрость, за да дадатъ и тѣ нѣщо на хората. Тѣ искатъ да се покажатъ добри, но така не се прави добро. Да направишъ добро на ближния си, това значи, да му дадешъ нѣщо отъ себе си. Ако искашъ да дадешъ плодъ на човѣка, не купувай отъ пазара, но му откѫсни отъ дървото, което самъ си посадилъ. Давай отъ плодоветѣ на своя трудъ, на своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Ако искашъ да утѣшишъ нажаления, не му цитирай стихове.отъ Евангелието, но посади въ земята мисъльта, която искашъ да му кажешъ, и, когато порастѣ и даде плодъ, предложи му да си хапне. Това значи, да давашъ на ближния си отъ доброто, което носишъ въ себе си. Какъ ще предадешъ вѣра на човѣка, ако самъ я нѣмашъ? Какъ ще направишъ човѣка кротъкъ, ако самъ нѣмашъ кротость? Какъ ще обяснишъ безкористието? Нищиятъ духомъ е абсолютно безкористенъ.

„Блажени милостивитѣ, защото тѣ помилвани ще бѫдатъ”. (7 ст.). Какъ ще проявишъ милосѫрдието, ако самъ не си милосърденъ? Милосърдниятъ слиза до нивото, дето живѣятъ обикновенитѣ хора. Ако търсите милостиви хора, ще ги намѣрите между бѣднитѣ, страдащитѣ, болнитѣ. Достатъчно е да отидете въ единъ отъ крайнитѣ квартали на Лондонъ и Ню Йоркъ, да опитате, доколко сте милосърдни. Тамъ ще срѣщнете множество момчета и момичета, които не знаятъ майка си и баща си; тѣ се намиратъ въ крайна мизерия: боси, окѫсани, гладни, бездомници. Ако тукъ не се трогне сърдцето ви, ще знаете, че не сте милосърдни. За да минешъ отъ единия край на този кварталъ до другия, трѣбва да има стражарь да тѣ пази. Жалко е положението на тѣзи хора. Мизерията е изопачила човѣшкия образъ въ тѣхъ.

Като изучава проявитѣ си, човѣкъ дохожда до сѫщитѣ състояния, въ които се намиратъ жителитѣ на крайнитѣ квартали въ голѣмитѣ столици. Като не обичате нѣкого, готови сте да се нахвърлите върху него, да го биете, да го задушите. Ако го обичате, готови сте да му дадете всичко, което имате: пари, дрехи, обуща и т. н. Коя е причината за крайноститѣ, въ които човѣкъ изпада? – Връзката му съ два различни света. Докато не познава и двата света и не различава проявитѣ имъ, човѣкъ всѣкога се натъква на различни влияния. Както не е все едно, дали химикътъ получава вода или нѣкое експлозивно вещество, така не е все едно, съ кой светъ ще се свърже човѣкъ: съ възвишения, или съ нисшия. Нѣкои думи, съ които си служатъ хората, иматъ свойствата на водата – чистятъ, освежаватъ, възрастватъ; други думи сѫ подобни на азотната киселина: дето паднатъ, всичко изгарятъ. За да не причинявате пакости на себе си, нито на своитѣ ближни, служете си съ думи, които приличатъ на водата, а не съ такива, подобни на азотната киселина. Ако капне вода на дрехата ви, не причинява зло; капне ли азотна киселина, дрехата изгаря.

Всѣко нѣщо, което разваля добритѣ. мисли, чувства и постѫпки, е азотна киселина. Подъ азотна киселина окултиститѣ разбиратъ човѣкъ, крайно самостоятеленъ, гордъ. Значи, гордостьта се дължи на присѫствието на азота въ човѣшкия организъмъ. Като елементъ, азотътъ е крайно инертенъ, неактивенъ, не влиза лесно въ съединение съ другитѣ елементи. Обаче, съедини ли се съ водорода и кислорода, той образува азотна киселина и става активенъ и опасенъ. Поотдѣлно водородътъ и кислородътъ не сѫ опасни елементи, но заедно съ азота тѣ образуватъ силната и разяждаща азотна киселина. Глицѣринътъ е безврѣдно съединение. Внесе ли се въ него азотъ, получава се нитроглицѣринъ – силенъ експлозивъ. Отъ него приготвятъ динамита. Първи, които откриха експлозивнитѣ вещества, сѫ падналитѣ ангели. Тѣ живѣятъ между хората, дето и до днесь правятъ най-страшнитѣ експлозиви

Често се проповѣдва на хората да приложатъ любовьта, като цѣръ противъ експлозивитѣ. Всички болести, недѫзи, скърби се лѣкуватъ съ любовьта. Затова е казано, че знанието възгордява, а любовьта – назидава. Знание безъ любовь носи нещастие; знание съ любовь носи благословение. Животъ, въ който гордостьта се проявява, носи нещастие; животъ, роденъ отъ любовьта, носи щастие. Който търси щастие безъ любовь, той е на кривъ пѫть. Не можешъ да бѫдешъ щастливъ, когато окрѫжаващитѣ живѣятъ въ безлюбие. Не можешъ да бѫдешъ щастливъ, когато окрѫжаващитѣ сѫ нещастни. Ако не знаешъ, какъ да възприемешъ любовьта и какъ да я предадешъ, не можешъ да бѫдешъ щастливъ. Да възприемешъ любовьта за себе си и да я запазишъ чиста, както излиза отъ Бога, това наричаме „любовь”. Да предадешъ любовьта на ближнитѣ си така чиста, както си я приелъ, това наричаме „обичь”. Ако при приемането и предаването на любовьта внесешъ извѣстна нечистота въ нея, ти се натъквашъ на нещастия. Обаче, ако и въ двата случая я запазишъ чиста, както си я приелъ, ти се ползвашъ отъ Божието благословение.

Днесь всички хора очакватъ мира. Какъ ще дойде мирътъ? Защо се биятъ и каратъ хората? Защо водятъ войни? – За материални блага. Всички народи искатъ да спечелятъ повече земя, да станатъ богати. Вѣчниятъ миръ ще дойде, когато хората се научатъ да възприематъ и предаватъ любовьта така чиста, както сѫ я приели отъ Бога. Мирътъ ще дойде, когато слугитѣ изпълняватъ заповѣдитѣ на господаря си така, както сѫ ги получили. Ако господарьтъ даде на слугата си десеть хиляди лева да ги разпредѣли между бѣдни, и слугата задържи половината отъ паритѣ за себе си, мирътъ нѣма да дойде. Слугитѣ трѣбва точно да изпълняватъ заповѣдитѣ на господаритѣ си. И господаритѣ трѣбва точно да изпълняватъ волята на Бога, своя Отецъ. Тогава думитѣ на Христа „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря”, придобиватъ смисълъ.

И тъй, изучавайте блаженствата, като вѫтрешни процеси. Чрезъ тѣхъ ще научите доброто, което се проявява вънъ отъ васъ и вѫтрѣ въ васъ. Чрезъ блаженствата човѣкъ се пречиства и подготвя за възприемане на любовьта. Блажени сте, ако възприемате и предавате правилно любовьта. Блажени сте, ако вършитѣ Божията воля. Който върши Божията воля, той е житель на София, т. е. житель на света, дето царува мѫдростьта. София е мѣсто на мѫдростьта. Който не върши Божията воля, той е вънъ отъ София, вънъ отъ мѫдростьта, въ провинцията. Напуснете провинцията и влѣзте въ София, въ света на мѫдростьта, да изпълнитѣ Божията воля съ любовь. Това значи, да бѫде човѣкъ добъръ. Истински добъръ е онзи, който нѣма нито едно престѫпление въ миналия и сегашния си животъ. Следователно, ако имашъ само едно петно въ миналото си, непремѣнно трѣбва да го изчистишъ. Като изправяшъ сегашния си животъ, ти оправяшъ и миналия. Докато не изправишъ миналия си животъ, не можешъ да бѫдешъ добъръ. Изправѣнето на живота ви има отношение къмъ любовьта. Само любовьта е въ сила да изправи погрѣшкитѣ на човѣка. Да вѣрваме въ Бога, Който ни учи, какъ да изправяме погрѣшкитѣ на миналото и какъ да живѣемъ въ настоящето.

11. Беседа отъ Учителя, държана на 5 септември, 1943 г., 5 ч. с. София – Изгрѣва.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...