Jump to content
Ани

1943_09_03 Проявенъ и непроявенъ

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Проявенъ и непроявенъ

Въ съвременнитѣ училища по химия се изучаватъ различни химически елементи, но не се запитватъ, какъ се отразява, напримѣръ, на човѣшкия организъмъ присѫствието на по-голѣмо или по-малко количество водородъ, кислородъ, азотъ и вѫглеродъ. Сѫщо така се изучаватъ различни разтвори и смѣси, Питамъ: Какъвъ е вкусътъ на смѣсь отъ захарь и соль? – Неприятенъ. Ако употрѣбите нѣкѫде захарь вмѣсто соль и обратно, соль вмѣсто захарь, пакъ ще имате неприятенъ вкусъ. Напримѣръ, не е приятно да пиете кафе съ соль. Безъ да искате, ще се мръщите.

Какво е действието на сольта и на захарьта върху тѣлата? Отъ една страна сольта запича, сгѫстява, втвърдява нѣщата, а отъ друга страна спира растенето имъ; захарьта ги разширява. Има идеи, които действува върху човѣшкия умъ или като сольта, или като захарьта. Първитѣ сгѫстяватъ, втвърдяватъ, запичатъ и ограничаватъ процеситѣ, а вторитѣ ги разширяватъ. Това сѫ. процеси, които ставатъ въ неорганическия, органическия и психическия светъ. Отъ гледище на тритѣ света различаваме три вида свойства на единъ и сѫщъ елементъ. Напримѣръ, водородътъ, който влиза въ растенията, се различава отъ водорода въ животнитѣ; водородътъ, който влиза въ животинското царство, се различава отъ водорода въ хората. Даже и въ хората водородътъ се различава. Слаба, едва забележима е разликата, но за опитния наблюдатель сѫществува тънко различие. Съвременната химия не се занимава съ тѣзи въпроси, но бѫдещата ще ги изучава. Като се говори за сольта, казваме, че и тя бива: неорганическа, която сгѫстява, втвърдява, запича и ограничава нѣщата; органическа, която само осолява, и психическа, която се проявява главно въ умствения и сърдечния светъ – тя обединява мислитѣ и чувствата. За тази соль е казано въ Писанието: „Ако сольта обезсолѣе, хвърля се навънъ”. Стремете се къмъ психическата соль, която обединява нѣщата.

Съвременнитѣ хора живѣятъ въ светъ, дето нѣщата привидно сѫ разхвърляни, както звѣздитѣ и планетитѣ въ пространството. На пръвъ погледъ изглежда, че между звѣздитѣ, планетитѣ, островитѣ, хората има празни пространства, които ги отдалечаватъ едни отъ други, правятъ ги независими, разхвърляни, чужди помежду си. Въ природата не сѫществуватъ празни пространства. Всичко е изпълнено съ особена, рѣдка материя, невидима за обикновеното око. Небеснитѣ тѣла се движатъ въ етера, който отъ гледище на духовния светъ представя водна среда. Отъ сѫщото гледище светлината представя въздухообразна среда. И светлината минава презъ етера, както и твърдитѣ тѣла. И хората сѫ свързани помежду си съ нѣщо невидимо, което оказва извѣстно влияние върху тѣхъ. Тази е причината, дето хората, съзнателно или несъзнателно, си влияятъ. Разговаряшъ се съ единъ човѣкъ, външно красивъ, добре облѣченъ, но нѣщо неприятно излиза отъ него. Говоришъ съ него, но искашъ по-скоро да се отдалечишъ. Слушашъ единъ цигуларь, който не ти е приятенъ. Цигулката му е хубава, добре свири, но, въпреки това, не ти се слуша, искашъ да го напуснешъ. – Защо? – Защото излѫчва нѣщо неприятно отъ себе си. Нѣкой е гнѣвенъ, лесно се сърди. Който се приближи до него, възприема настроението му и започва да се сърди като него. Значи, човѣкъ излѫчва особена, динамическа енергия, която се отразява и върху окрѫжаващитѣ. Достатъчно е да се докоснете съ тритѣ си пръста до този центъръ, за да успокоите разгнѣвения. – Кѫде е този центъръ? – Питайте децата. Когато майката се разгнѣви и се готви да бие детето си, то веднага я прегръща и започва да я глади по главата. Така детето трансформира гнѣвната енергия на майка си, и тя се успокоява. Задъ ушитѣ на човѣка има единъ центъръ, на който се събира повече енергия, отколкото трѣбва. Той започва да се дразни, сърди се, готовъ е да се кара съ всички хора. Ако може да трансформира тази енергия, да я впрегне на работа, лесно се освобождава отъ гнѣва си. Тя е особенъ родъ електрическа енергия. Такова е състоянието и на мухитѣ лѣтно време, когато въ атмосферата има голѣмо количество електричество. То се събира на хоботчетата имъ, като на остриета, и ги дразни. Тогава мухитѣ хапятъ много и се освобождаватъ отъ излишното електричество, Между електричеството на човѣка и това на мухата става обмѣна. Мухата се освобождава, а човѣкъ започва да се дразни. За да не изпадате въ състоянието на мухата, да се дразните, сърдите, да хапете, потърсете начинъ да се справите съ излишната енергия около ушити си. Започнете да рѣжете дърва съ трионъ или брадва, или да копаете. Ако не можете да направите това, пипнете върха на носа си четири – петь пѫти. Важно е да намѣрите начинъ да превърнете енергията на гнѣва въ работа.

Човѣкъ представя вѫзелъ отъ различни сили, които произвеждатъ различни състояния и настроения въ него. Тѣзи сили причиняватъ извѣстни движения. Тази е причината, дето човѣкъ не е спокоенъ. Виждате го нѣкога да се почесва по главата, по рѫката, по крака, по колѣното. Като се почесва, той прави движения, които сѫ осмислени. Ако го попитате, защо се почесва по рѫката, и той може да не знае причината за това, но като се наблюдава съзнателно, ще намѣри причината за всѣко свое действие. Всѣко движение, всѣко трепване на тѣлото, или на нѣкой отъ неговитѣ удове, представя азбука, съ която човѣкъ си служи, съзнателно или несъзнателно. Безъ движения нищо не се постига, но тѣ трѣбва да бѫдатъ естествени. Какво движение ще направишъ, когато искашъ да откѫснешъ единъ плодъ? Първо ще се приближишъ до дървото и ще проточишъ рѫката си. Ако си далечъ отъ дървото и проточишъ рѫката си, движението ще бѫде безсмислено. Приближи се къмъ дървото, погледни нагоре и проточи рѫката си. Това движение ще бѫде на мѣсто. Когато давате нѣщо на човѣкъ, когото не обичате, правите такова движение, въ което се чете небрѣжность. Ако го обичате, правите красиво, хармонично движение съ рѫката си. Човѣкъ е динамо, отъ което изтичатъ различни сили. При всѣко огъване на рѫката, на крака, силитѣ, които изтичатъ, биватъ хармонични или нехармонични. Като знаете това, стремете се къмъ хармонични движения. Тѣ произтичатъ отъ любовьта, която свива и разпуща правилно мускулитѣ. Ако искате да си починѣте, отпуснете рѫцетѣ си настрана, въ спокойно състояние на мускулитѣ. Почивката подразбира временно прекратяване действието на динамото въ човѣка.

Сега всички хора се оплакватъ отъ нервность. Тѣ не подозиратъ, че тѣхната нервность се дължи на невѣжеството имъ. Тѣ не знаятъ, какъ да почиватъ. Нѣкой седне на столъ, наведе се надолу и мисли, че си почива. Другъ ходи изъ стаята, нищо не мисли, нищо не работи и казва, че си почива. Нито едното е почивка, нито другото. Може да си починешъ на столъ, но трѣбва да отпуснешъ всичкитѣ си мускули, да се облѣгнешъ спокойно на стола. Може и съ ходене да си починешъ, но трѣбва да ходишъ ритмично. Да си почивашъ, това значи, да канализирашъ силитѣ на своя организъмъ така, че да протичатъ хармонично, плавно, безъ насилие и напрежение. Така може да се възпитаватъ и децата, и възрастнитѣ. Впрегни енергиитѣ си на разумна, съзнателна работа. Така ще оправишъ себе си. А що се отнася до оправѣне на света, това не е твоя работа. Светътъ е оправенъ, нѣма защо човѣкъ да го оправя. Който е създалъ света, Той има грижа за него. Да мислите, че светътъ може да се оправи вънъ отъ хората, това е механическо разбиране на въпроса. Богъ работи чрезъ разумното сърдце на човѣка, чрезъ светлия му умъ, чрезъ неговата съзнателна душа и възвишенъ духъ. Щомъ е така, Той непрестанно оправя и повдига хората, а чрезъ тѣхъ преустройва и света.

Нѣкой иска да стане щедъръ, да се освободи отъ скѫперничеството. Той търси начинъ да превърне скѫперничеството въ щедрость. – Какъ може да постигне това? – Чрезъ писане. Който е скѫперникъ, да прави опити да пише едро. Всѣка буква да бѫде едро написана. Ако нѣкой е крайно разточителенъ, да пише ситни букви. Така човѣкъ може да въздействува на характера си. Отъ значение е буквитѣ да бѫдатъ свързани, а не разпилени. Който свързва буквитѣ въ думитѣ, той има творчески характеръ; мислитѣ му сѫ непреривни, а не разхвърляни. Обръщайте внимание на почерка си, за да подобрите характера си. Почеркътъ оказва влияние върху възпитанието на детето. Ето защо, при новото възпитание трѣбва да се обръща голѣмо внимание на почерка.

Мнозина страдатъ отъ еднообразие въ живота, което има отношение къмъ миналото. Разнообразието е въ бѫдещето. Въ миналото се криятъ погрѣшкитѣ на хората. Затова е казано, че историята е наука на миналото. Бѫдещето крие условия и възможности за изправѣне на погрѣшкитѣ. Като се говори за погрѣшки, имаме предвидъ животинското естество на човѣка, което не мисли. Който не мисли, той грѣши. Следователно, човѣкъ изправя погрѣшкитѣ на животното; ангелитѣ изправятъ погрѣшкитѣ на човѣка. Ако синътъ върви по линията на бащата, лесно изправя неговитѣ погрѣшки. Понеже синътъ представя бѫдещето, а бащата – миналото, казваме, че бѫдещето изправя погрѣшкитѣ на миналото.

Единъ младежъ казвалъ: Азъ не пия никакви спиртни питиета. Никой не ми е проповѣдвалъ върху въздържането, но самъ се отказахъ да пия. – Защо? – Защото баща ми обичаше да пие. Колкото повече пиеше той, толкова повече растѣше въ мене отвращение къмъ спиртнитѣ питиета. Това, което виждахъ отъ баща си, ме направи голѣмъ трезвеникъ и въздържатель. Освѣнъ това, бездействието на баща ми внасяше въ мене голѣмо желание за работа. Значи, слабостьта на бащата направи сина работливъ и способенъ. Затова, като се натъкнете на нѣкаква погрѣшка въ себе си, не се мѫчете да я изправите, но турете я на работа. Какъ ще изправите кривата линия? Тя всѣкога ще си остане крива, но може да се тури нѣкѫде на работа, да се ползвате отъ нея.

Предъ единъ знаменитъ художникъ начертали нѣколко счупени, криви и прави линии, да видятъ, какво може да направи отъ тѣхъ. Той погледналъ, усмихналъ се и започналъ да рисува. Следъ нѣколко минути на хартията имало красива фигура, съставена отъ линиитѣ, които му били дадени. Той поставилъ всѣка линия на своето мѣсто така, че образувалъ красива, хармонична фигура. Майсторътъ знае кѫде да поставя линиитѣ и какъ да ги съчетава.

Какво представятъ кривитѣ и счупенитѣ линии въ живота? – Погрѣшкитѣ на хората. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде художникъ, да знае, кѫде и какъ да поставя погрѣшкитѣ си, да изработи отъ тѣхъ нѣщо красиво и хармонично. Причината за нѣкои погрѣшки се крие въ налѣгането на въздуха; други погрѣшки се дължатъ на недостатъчното количество вода въ организма. Липсата на вода въ организма прави човѣка нервенъ, сухъ. Той започва да се дразни, става рѣзъкъ и готовъ да се сърди и кара съ всички. Така той нарушава своя вѫтрѣшенъ миръ и прави погрѣшки. – Какъ може да се въздействува на нервностьта? – Чрезъ гореща вода. Вземете чаша гореща, врѣла вода и пийте лъжичка по лъжичка. Презъ това време наблюдавайте, следъ коя лъжичка ще се успокоите. Можете да изпиете две-три лъжички, десетина или цѣлата чаша и следъ това да се смѣни състоянието ви. Ако нѣмате гореща вода, може да направите опита и съ студена вода. Оставите ли се на течението на гнѣва, ще изразходвате напразно много енергия. Пестете енергията на организма си. Ако можете да я трансформирате въ работа, вие сте спечелили нѣщо цѣнно. Не е лошо, че се гнѣви човѣкъ; лошо е, когато не използва енергията на гнѣва. Понѣкога, въ гнѣвно състояние, човѣкъ върши повече работа, отколкото въ спокойно, тихо състояние. Въ първия случай, той е активенъ, има импулсъ за работа. Въ втория случай, той е пасивенъ и нѣма разположение за работа. Активниятъ е очарованъ отъ живота; пасивниятъ е разочарованъ. Това е естествено положение на нѣщата. Когато единъ се очарова, другъ непремѣнно ще се разочарова. Двама студенти се явяватъ на конкурсъ за една и сѫща стипендия: единиятъ получава стипендията и се очарова; другиятъ нищо не получава и се разочарова. Първиятъ печели – очарованъ е; вториятъ губи – разочарованъ е. При това, колкото по-голѣма е загубата, толкова по-голѣмо е разочарованието; колкото по-голѣма е печалбата, толкова по-голѣмо е очарованието. Децата се очароватъ отъ малко. Дайте единъ левъ на детето, за да видите радостьта и очарованието му. На възрастния трѣбва да дадете много пари, за да се очарова. За да не се разочаровате, дръжте въ ума си мисъльта, че сте богати. Богатството на цѣлата земя е ваше богатство. Защо да не мислите така? Богатството на всѣки човѣкъ е заровено нѣкѫде въ земята. Той трѣбва да знае, кѫде е богатството му, и да отиде самъ да го разкопае. Нѣкои благородни метали – злато, сребро, платина сѫ заровени въ човѣка; много вѫглища, руди има въ неговата почва; цѣнни сили и енергии се криятъ въ дълбочината на неговата душа. Той трѣбва да намѣри това богатство, да го изрови и обработи.

Единъ американецъ, земедѣлецъ, намѣрилъ една голѣма плоча въ една отъ своитѣ ниви. Като обработвалъ нивата си, рѣшилъ да махне плочата, защото заемала голѣмо пространство. Като я вдигналъ, оказало се, че подъ нея почвата била най-добра и богата. – Какво показва това? – Че и подъ камѣнистата почва на вашето естество се крие нѣщо добро, благородно и богато. Вдигнете плочата и обработвайте доброто, което се крие подъ нея. Всѣки човѣкъ носи въ себе си условия и възможности за обработване на грубата почва. Напримѣръ, нѣкой се оплаква отъ свой колѣга, че го преследва. – Какво трѣбва да направи, за да смекчи лошото влияние на колѣгата си? – Да постави единъ свой приятель между себе си и него. Ако не успѣе, да постави двама, трима, най-много шесть души съ добри влияния. Тѣ ще трансформиратъ грубитѣ трептения на неговия неприятель и ще настане примиряване. Ако колѣгата ви има продълговато лице и сухи, дълги пръсти, поставете между васъ и него човѣкъ съ крѫгло лице и кѫси, въздебели пръсти. Сприхавитѣ хора изразходватъ много енергия. Тѣ сѫ като попивателна хартия. Всичко възприематъ, поради което лесно се цапатъ, и сами си отварятъ много работа. Когато трѣбва да проявите доброто, дружете съ сприхави хора. Тѣ сѫ крайно енергични и експедитивни, нищо не отлагатъ. Когато предстои да кажете нѣкоя обидна или груба дума, търсете спокойни, разположени натури, които отлагатъ нѣщата. Значи, дойдете ли до доброто, не отлагайте; дойдете ли до злото, отлагайте. Изучавайте проявитѣ на хората и се ползвайте отъ доброто, което носятъ въ себе си. Отъ всѣки човѣкъ можете да научите нѣщо.

И тъй, ако сте учитель, научѣте се да отлагате и да прилагате. Злото ще отлагате, доброто ще прилагате. Дойде при васъ единъ ученикъ и се оплаква, че му взели единъ левъ. Не бързайте да търсите виновника и да го наказвате, но кажете на пострадалия: Ето, азъ ти давамъ единъ левъ, който другарьтъ ти взелъ. Този методъ ще подействува добре върху онзи, който взелъ безъ позволение нѣщо отъ другаря си, и върху онзи, на когото е взето. Не губете напразно време и енергия. Тръгнете ли да търсите виновника и да го наказвате, вие губите енергия и време за дребни работи. Прилагайте новитѣ методи при възпитанието и самовъзпитанието. Като срѣщнешъ единъ човѣкъ, не казвай, че е лошъ, но кажи: Този човѣкъ не е проявенъ още, не е проявилъ доброто въ себе си. И за себе си не казвай, че си лошъ, но кажи, че не си проявенъ. Ако си добъръ, кажи, че си проявенъ вече. Следователно, дойдете ли до злото, до лошитѣ прояви, кажете, че не сте още проявени. Дойдете ли до доброто, проявени сте вече. Да останатъ въ ума ви думитѣ: „проявенъ” по отношение на доброто и „непроявенъ” по отношение на злото. Кога се проявяватъ нѣщата: презъ деня, или вечерь? Презъ деня, при дневната светлина. Всичко, което се проявява презъ деня, е добро. Слънцето грѣе презъ деня, растенията цъвтятъ, връзватъ плодъ, и плодътъ узрѣва пакъ презъ деня. Събраната енергия презъ деня се обработва вечерь, а презъ деня се проявява. Въ заключение, казвамъ: Злото е непроявенъ процесъ, а доброто – проявенъ.

Следователно, за да не си пакоститѣ сами, служете си съ думитѣ „проявенъ и непроявенъ”, вмѣсто съ думитѣ „добъръ и лошъ”. Не казвай, че си нервенъ, но кажи, че твоята нервна система не се е проявила още. Щомъ се успокоишъ, кажи: Моята нервна система се прояви. Като направишъ една погрѣшка, кажи: Натоварихъ се. Щомъ изправишъ погрѣшката си, кажи: Разтоварихъ се. Не си служете съ думи, които обрѣменяватъ мозъчнитѣ центровѣ. Не мисли за доброто и злото, защото никога нѣма да ги разрешишъ.– Какво представя злото? – Зеленъ, недозрялъ плодъ. – Доброто? – Зрялъ плодъ. Злото е горчивото въ живота, а доброто – сладкото. Горчивото изсушава, сгѫстява, ограничава човѣка, а сладкото го разширява и обновява. Горчивото съкращава човѣшкия животъ, а сладкото го продължава. Ухапе ли ви комаръ, благодарете. Ако не бѣше ви ухапалъ комаръ, можѣше змия да ви ухапе. Кое отъ дветѣ е по-добро?

Прилагайте новитѣ методи въ живота си, за да вървите въ правия пѫть. Това значи, да не мислите за лошото и злото въ света, но да го превръщате въ добро. Заместете злото съ непроявенитѣ сили, а доброто – съ проявенитѣ, и всѣкога ще следвате правия и красивъ пѫть.

10. Беседа отъ Учителя, държана на 3 септември, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×