Jump to content

1943_09_01 Номеръ първи


Ани

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Номеръ първи

Съвременнитѣ хора изпадатъ въ трудни положения на живота си и тогава не знаятъ, какво да правятъ. Напримѣръ, като нѣма хлѣбъ, гладниятъ не знае, какво да прави. Щомъ намѣри хлѣбъ, той знае вече, какво да прави. Като е жаденъ, човѣкъ пакъ не знае, какво да прави. Щомъ задоволи жаждата си, той знае вече, какво да прави. Това се отнася до светския и до религиозния човѣкъ. Каквито и да сѫ убѣжденията на хората, въ затруднения тѣ си приличатъ. И еднитѣ, и другитѣ говорятъ за реалностьта на нѣщата, безъ да я познаватъ. Тѣ я изучаватъ чрезъ отражение, поради което иматъ малко опитности за нея. Красивъ и великъ е реалниятъ животъ, но мѫчно се дохожда до него.

Представете си, че ви се дава случай да искате нѣщо сѫществено отъ разумната природа. Какво бихте поискали? Ако сте гладни, ще искате хлѣбъ, но вие сте сити; ако сте жадни, ще искате вода, но не сте жадни; ако сте болни, ще искате здраве, но не сте болни. Какво бихте искали тогава? Всѣки се стреми къмъ нѣщо, но какво, и той самъ не знае. Ако си пѫпка, ще желаешъ да се разпукнешъ; ако си разпукана пѫпка, ще желаешъ да цъвнешъ; ако си цъвналъ цвѣтъ, ще желаешъ да вържешъ, плодъ да станешъ; ако си плодъ, ще желаешъ да узрѣешъ и да тѣ сложатъ на трапезата на нѣкой виденъ човѣкъ, той да тѣ приеме на гости у себе си. Следователно, като ядете плодове, ябълки или круши, знайте, че всѣки плодъ иска да го приемете добре. Ако го поглеждате съ любовь, ще го приемете съ любовь. По вашата обхода къмъ него, плодътъ познава обичате ли го, или не. Мнозина ядатъ плодове, безъ да подозиратъ, че и тѣ чувствуватъ любовьта. Ще кажете, че това не е вѣрно. Може да вѣрвате, може и да не вѣрвате. Важно е, че всички живи сѫщества се стремятъ къмъ любовьта, поради което иматъ извѣстно отношение къмъ нея. Вълкътъ напада овцата и я изяжда. Овцата блѣе жално, иска да се освободи, страда, но вълкътъ не се интересува за нея. Той мисли, че овцата не страда и не чувствува никаква болка. Не е така. Тя не само чувства болки, но познава и любовьта на всички, които се приближаватъ къмъ нея. Вълкътъ мисли само за себе си, затова не влиза въ положението на овцата. Той си казва: За мене е важно азъ да съмъ доволенъ; какво е положението на другитѣ, не се интересувамъ.

И хората биватъ доволни и недоволни отъ живота си. Ако сѫ доволни, тѣ не чувстватъ нужда да изкажатъ доволството си; ако сѫ недоволни, търсятъ нѣкого, да изкажатъ недоволството си, да се освободятъ отъ него. И да се освободишъ отъ недоволството си, това е временно. На другия день пакъ ще бѫдешъ недоволенъ отъ нѣщо. Искашъ да отидешъ на разходка, но времето е облачно, студено, не ти позволява да посѣтишъ планината. Ти се сърдишъ на времето, защото не е продължило още день-два ясно, слънчево, да направишъ разходката си. Защо си недоволенъ отъ облачното време, и ти не знаешъ. Ако си дадешъ отчетъ, ще разберешъ, че причината на недоволството се крие въ облацитѣ. Като се наслояватъ на небето, тѣ отнематъ светлината и топлината, нуждни за човѣшкия организъмъ. Отсѫствието на топлината и на светлината, именно, създаватъ голѣмото недоволство. Понѣкога човѣкъ е недоволенъ, че нѣма достатъчно храна, да задоволи глада си. Нѣкога е недоволенъ, че преялъ. Изобщо, мѫчно може да се угоди на човѣка, да бѫде доволенъ. Недоволството, неразположението сѫ стари нѣща. Ние се занимаваме съ новитѣ, вѣчнитѣ истини, които никога не губятъ смисъла си. Напримѣръ, вѣчна истина е, че една мисъль, едно чувство или една постѫпка никога не се повтарятъ. Никога не може да се постѫпи два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Каже ли нѣкой, че много пѫти е любилъ, той не говори истината. Само веднъжъ можешъ да любишъ. Това, което наричашъ любовь, въ сѫщность е чувстване, разположение, настроение и т. н. Дойдешъ ли до любовьта, тя се проявява само веднъжъ. При това, любовьта е единна, цѣлостна и недѣлима. Великото, красивото се заключава въ малкитѣ работи. Следователно, достатъчно е да хапнешъ малко хлѣбъ, да пиешъ две–три глътки вода, да кажешъ две думи на нѣкого, но всичко това да е проникнато отъ любовь. Малки нѣща сѫ тѣ, но любовьта взима участие въ тѣхъ. Каквото направишъ съ любовь, съ години го помнишъ. Не само че го помнишъ, но приятно ти е да говоришъ за него.

Често се говори за приятни и неприятни нѣща въ живота. Кое е по-приятно на човѣка: Да печели, или да губи; да се качва на планината, или да слиза? Това зависи отъ състоянието, въ което се намира човѣкъ. За онзи, който иска да се разхожда, е приятно да се качва на планината, да прави усилия, да преодолява извѣстни мѫчнотии. Така той разрѣшава опредѣлена задача. Обаче, ако има работа, която трѣбва да свърши въ кратко време, за него е по-добре да слиза отъ планината. Той казва: Имамъ дългове, трѣбва да ги платя. Искамъ по-скоро да слѣза, да намѣря онзи, който ми обѣщалъ да ми помогне. Качи ли се на планината, той забравя дълговетѣ си – Какво показва това? – Че човѣкъ самъ усложнява положението си, самъ се товари и обременява съ дългове. Планината представя високо мѣсто, дето любовьта царува.

Следователно, който живѣе въ любовьта, той е свободенъ отъ дългове. Разумната природа, любовьта, Богъ, не държатъ човѣка отговоренъ за никакви дългове. Докато живѣе въ любовьта, въ Бога, той е свободенъ отъ тѣхъ. Щомъ напусне това мѣсто, дълговетѣ тръгватъ следъ него и не го оставятъ свободенъ нито за моментъ. Душата излиза отъ Бога чиста, непорочна. Щомъ влѣзе въ света, тя се оплита и опетнява. Следъ това човѣкъ казва, че светътъ е лошъ, условията тежки, хората жестоки. Наистина, има нѣщо лошо въ мислитѣ и чувствата на човѣка, но отде дойде то? Човѣкъ излиза отъ Бога съ голѣми знания, но като дойде на земята и ги приложи, прави много погрѣшки. Той си спомня за светлината и топлината, но като дойде на земята, не може да си запали огъня, да поддържа възприетата светлина и топлина. Той туря дърва на огъня, запалва ги, духа, но тѣ не могатъ да горятъ. Оказва се, че дървата сѫ влажни. Като му дотегне да духа, разхвърля дървата и започва да се оплаква: Защо никой не ми помага? Не знаятъ ли, че имамъ нужда отъ огънь?

Често хората изискватъ отъ близкитѣ си да разбератъ нуждитѣ имъ и да се притекатъ на помощь. Какъ могатъ да разбератъ нуждитѣ имъ? Ако се гледа по израза на лицето, мѫчно ще се познае, кой каква нужда има. Понѣкога една и сѫща нужда произвежда различни изрази на лицето. Нѣкой се огъва, превива се. – Защо? – Коремъ го боли. Другъ сѫщо се огъва. – Защо? – Боли го нѣкѫде: главата, гърдитѣ, стомахътъ – и той самъ не може да опредѣли. Трети се върти на една, на друга страна, не може да разрѣши даденъ въпросъ. Той вижда последствието, но причината не може да намѣри. Намира се въ положението на човѣкъ, който знае, какъ се яде хлѣбъ, но не знае, какъ се прави. Докато има, кой да мѣси хлѣбъ, добре се живѣе. Какво ще правишъ, обаче, ако нѣма кой да мѣси хлѣбъ? Щомъ нѣма кой да мѣси хлѣбъ, ти самъ ще почнешъ да мѣсишъ. Като си дошълъ на земята, трѣбва да се интересувашъ отъ всичко. Виждате райска птица и не се питате, защо е толкова красива, защо формата на тѣлото й е такава, но казвате: Райска птица е това! – нищо повече.

Въ последно време ученитѣ говорятъ за една муха, която се движи съ бързина около 1300 километра въ часъ. Тя надминава най-бързитѣ съвременни аероплани, които се движатъ съ бързина 700 ÷ 800 км въ часъ. Тази муха си изработила апаратъ, чрезъ който, съ малко енергия, добива голѣми постижения. Хората не се интересуватъ отъ растенията, насѣкомитѣ, животнитѣ, защото не разбиратъ, какво представятъ тѣ. Растенията и животнитѣ сѫ произведения на разумнитѣ сѫщества. Каквото изработятъ, тѣ го изнасятъ на изложба, да учатъ отъ тѣхъ по-нисшитѣ сѫщества. Това се отнася и до човѣка, за когото е казано: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое”. Човѣкъ е изложение на Бога, Който и досега не е престаналъ да работи върху него и да го усъвършенства. Както аеропланътъ, инструментитѣ, машинитѣ не могатъ сами да се усъвършенстватъ така и човѣкъ самъ не може да постигне съвършенство. Все трѣбва да му помогне нѣкой, поне да го стимулира, да го накара да учи. Ако майката и бащата сѫ любознателни, и децата имъ ще бѫдатъ такива. Следователно, не питайте, защо дъщерята или синътъ на нѣкои родители не обичатъ да учатъ. Дъщерята не учи, защото майката не е любознателна. Синътъ не учи, защото бащата не е любознателенъ.

Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. Понеже се стремятъ къмъ голѣми придобивки, тѣ пренебрѣгватъ малкитѣ процеси. Това е неразбиране на нѣщата. Може ли въ единъ день детето да стане голѣмъ, възрастенъ човѣкъ? День следъ день детето расте и се развива, докато на 21 година става пълнолетенъ младежъ и се радва на сила, здраве и младость. До 21 годишна възрасть то расте, следъ което растенето намалява. Радвайте се, докато мислите, чувствате и действате. – Защо? – Щомъ престанете да мислите, чувствате, действате, ще започнете да остарѣвате. Работете съ ума, сърдцето и волята си, да не загубите своята младость и жизненость. Щомъ изгуби младостьта си, човѣкъ губи и живота си. За такъвъ човѣкъ се казва, че неговото сдружение пропада.

Какво забелязваме между животнитѣ? — Самоизтрѣбване. Едни други се нападатъ и изяждатъ. Вълкътъ напада овцата, а овцата — трѣвата. Въ случая, вълкътъ представя злото, а овцата – доброто. Ако отъ червата на вълка и на овцата направятъ струни и ги поставятъ на цигулката, вълчата струна ще скѫса овчата. За да не става това, четиритѣ струни на цигулката трѣбва да бѫдатъ или отъ червата на вълка, или отъ овчи черва. Каквото е отношението между вълка и овцата, такова е нѣкога отношението между мислитѣ и чувствата на човѣка. Има мисли въ човѣка, които не си хармониратъ. Напримѣръ, една мисъль има вълчи произходъ, а друга – овчи. Вълчата изгонва овчата. Такова е понѣкога отношението между доброто и злото. Злото изгонва доброто, и въ резултатъ на това се явяватъ страдания, нещастия и смърть.

И тъй, когато хората питатъ, защо този момъкъ или тази мома умрѣха толкова млади, казвамъ: Тѣ бѣгатъ отъ мащѣха си или отъ своя пастрокъ. Когато младата мома или младиятъ момъкъ напуща дома си, причината за това е мащѣхата или пастрокътъ, които не се отнасятъ добре съ завареното дете. Коя дъщеря или кой синъ би избѣгалъ отъ собствената си майка и баща? Отъ добро никой не бѣга. Държишъ животно въ дома си. Докато го хранишъ, то остава въ дома ти. Щомъ престанешъ да го хранишъ, то отива на друго мѣсто. Тъй щото, умирането и напущането на дома, както и раждането, иматъ дълбокъ смисълъ. Всѣко нѣщо има своя дълбока, вѫтрѣшна причина.

Какво представя раждането? – Съзнателенъ вѫтрѣшенъ процесъ. Не е достатъчно човѣкъ да се роди външно, той трѣбва да се роди и вѫтрѣшно.

Какво представя раждането? – Придобиване на нѣщо ново. Както при физическото раждане, така и при духовното, човѣкъ все придобива нѣщо. Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави”. Значи, родениятъ по плъть грѣши. За да се освободи отъ погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да се роди по духъ, т. е. отъ Бога. Ще кажете, че начинътъ на раждането е важенъ. Това не зависи отъ човѣка. Цигуларьтъ избира цигулката си, а не цигулката цигуларя. Добриятъ цигуларь намира много цигулки, но ще избере само една, чрезъ която може да предаде най-добре изкуството си. Какъ ще я избере, това е негова работа. Той знае, коя цигулка е добра. И като засвири на нея, ще привлѣче вниманието на хората. Ако цигулката е система Страдивариусъ, той ще плати скѫпо за нея, но лесно ще изкара паритѣ си. Всѣки човѣкъ има по една цигулка Страдивариусъ въ себе си, която е захвърлилъ на тавана. Време е да я свали оттамъ, да я изчисти, нагласи и приложи на работа. Цигулката представя дарбата, дадена на човѣка. Обърнете внимание върху дарбата, която ви е дадена. Работете върху нея, за да я развиете, та единъ день да се ползвате и вие, и вашитѣ ближни.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че, въпреки усилията, които правятъ, работитѣ имъ не вървятъ добре, нѣщо ги спъва. Какво тѣ спъва? – Остарѣхъ вече, нѣма кой да ми помага. – Какъ ще ти се помогне? Ти си войникъ, но когато другаритѣ ти заминали, ти си спалъ. Следъ това се събуждашъ отъ сънь, но полкътъ заминалъ вече. Ти нѣмашъ връзка съ него, не знаешъ, кѫде е отишълъ. За да изпълнитѣ службата, която ви повѣряватъ, вие трѣбва да бѫдете на поста си, да не пропуснете нито едно отъ задълженията си. Какъвъ служитель е онзи, който се успива? Нѣкой иска да стане пръвъ министъръ въ отечеството си, но не си задава въпросъ, какво ново може да внесе за своитѣ съграждани. Ако си министъръ, трѣбва да внесешъ нѣкакво преобразование, отъ което ще се ползватъ всички граждани. Напримѣръ, ако въ нѣкои градове водата е въ малко количество, ще потърсишъ начинъ, да доставишъ отъ друго мѣсто вода, да задоволишъ нуждата на населението. Ако на нѣкои мѣста житото е слабо, ще ги снабдишъ съ доброкачествено жито, да бѫдатъ доволни и земедѣлцитѣ, и купувачитѣ. Като пръвъ министъръ, ще внесешъ такъвъ законъ, спорѣдъ който и женитѣ, и мѫжетѣ да се женятъ само единъ пѫть, т. е. единъ пѫть да любятъ, Любовьта е непреривенъ процесъ. Както слънцето изгрѣва единъ пѫть и не залѣзва, така и човѣкъ единъ пѫть люби. Ще кажете, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Привидно е така, защото земята се върти около осьта си и създава день и нощь. Въ сѫщность, слънцето свети постоянно, безъ да залѣзва.

Сѫщото се отнася и за любовьта. Тя е Божествена, непреривна проява. Човѣшката душа възприема любовьта направо отъ Бога, както земята възприема светлината отъ слънцето. Едно се иска отъ човѣка: когато слънцето изгрѣва, той да бѫде на време тамъ, да възприеме светлината му. Съ други думи казано: Когато Богъ изявява Любовьта си, човѣкъ трѣбва да бѫде на време тамъ, да възприеме Неговата Любовь. Започнешъ ли да се извинявашъ, че си закѫснѣлъ, понеже пѫтьтъ билъ трънливъ и мѫчно се върви, погрѣшката е въ тебе. Ти трѣбваше да бѫдешъ предвидливъ, да имашъ обуща на краката си, а не да ходишъ босъ. Щомъ си босъ, краката ти непремѣнно ще се набиятъ съ тръни и трѣбва да спирашъ на много мѣста, да ги вадишъ. По трънливия пѫть ще бѫдете обути, а по гладкия и чистъ пѫть можете да ходитѣ боси. Въ това отношение, животнитѣ лесно се справятъ. И за тѣхъ трънитѣ сѫ мѫчнотии, но тѣ иматъ естествени дебели обуща, които ги предпазватъ отъ убождане. – Коя е причината за сѫществуването на трънливи пѫтища? – Не търсете причината, но търсете начинъ, какъ да се освободите отъ тѣхъ.

Не питайте за причинитѣ на нѣщата, но търсете начинъ, какъ да се справяте съ последствията на причинитѣ. Не питайте, кѫде е Богъ, но изучавайте проявите Му. Богъ живѣе въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ, а се проектира и изявява чрезъ ума и сърдцето му. Следователно, щомъ се натъкнете на извѣстна мѫчнотия, не очаквайте помощь отвънъ. Обърнете се къмъ себе си, тамъ да намѣрите помощь. Ако очаквате помощь отъ приятеля си, който живѣе далечъ отъ васъ, той не може да ви помогне. Вие ще викате за помощь, но той нѣма да ви чуе. Не остава нищо друго, освѣнъ да нагодите радиото си, да му предадете желанието си да ви помогне. Той ще чуе гласа ви и ще изпрати помощьта си. Умътъ и сърдцето сѫ антенитѣ, а духътъ и душата – предавателитѣ и възприемателитѣ на човѣшкото радио. Ако сте отворили радиото си, ще ви чуятъ; ако не сте го отворили, никой не може да ви чуе.

Сега всѣки трѣбва да се запита, кой е номерътъ на неговото радио. Богъ говори винаги на радио номеръ първи. Следователно, щомъ станешъ сутринь отъ сънь, ще знаешъ, че първата мисъль, която мине презъ ума ти, е Божествена. Ако се намирашъ въ опасность, и дойдатъ нѣкакви мисли въ ума ти, слушай първата мисъль, тя е Божествена.

Единъ офицеръ разказваше една своя опитность отъ миналата война. – Излизамъ рано сутриньта на една височина, да разгледамъ положението. Нѣщо отвѫтрѣ ми казва: Махни се отъ това мѣсто, иди настрана. Оглеждамъ се, не виждамъ никакъвъ неприятель, всичко е тихо и спокойно. Мисля си: Защо трѣбва да се отстраня? Докато разсѫждавахъ, нѣщо ме удари по пръста. Пакъ ми се казва: Иди настрана. Този пѫть послушахъ гласа. Отместихъ се, и следъ малко на това мѣсто се изсипа градъ отъ куршуми. Казахъ си: Трѣбваше веднага да се вслушамъ въ първия гласъ. Азъ не виждахъ никаква опасность, но Божественото въ мене вижда и разбира положението на нѣщата.

Другъ офицеръ предава своята опитность отъ войната презъ 1914 г. Единъ день той заелъ съ войницитѣ си една позиция, която била на опасно мѣсто, но се оказала благоприятна за тѣхъ. Цѣлиятъ день неприятельтъ ги обстрѣлвалъ, но нито единъ войникъ не пострадалъ. Гранатитѣ падали предъ тѣхъ и задъ тѣхъ, но никого не улучили. На другия день сражението продължило. Офицерътъ почувствалъ, че трѣбва да промѣнятъ позицията, но войницитѣ настоявали да останатъ на сѫщото мѣсто. Понеже позицията имъ се оказала безопасна, тѣ мислили, че и сега ще бѫдатъ запазени. Офицерътъ настоявалъ да се премѣстятъ и тръгналъ да избира ново мѣсто. Въ това време една граната паднала въ окопа, дето били войницитѣ, и ги избила. Само офицерътъ останалъ живъ. Той извадилъ заключението: не мисли, че ако предния день си билъ въ безопасность, и следния день ще бѫде сѫщото. Всѣки день носи своето благо. Всѣки день има една безопасна зона, въ която неприятельтъ не може да тѣ засѣгне. Слушай гласа, който ти нашепва, кѫде да спрешъ. Той знае мѣстото на тази зона и тамъ тѣ насочва.

Всѣки иска да живѣе дълго време на земята, безъ да си задава въпросъ, какъ трѣбва да живѣе. Ако живѣе и прави дългове, които не може да плаща, по-добре да си замине отъ този светъ. Какъвъ смисълъ има да живѣешъ 120 години и да не служишъ на Бога? Това е все едно, да чакашъ на гарата 120 години, докато мине тренътъ да тѣ вземе. Нѣма защо да чакашъ. Вземи торбичката си и върви. Дето тѣ застигне тренътъ, тамъ ще се качишъ. – Кой тренъ очаква човѣкъ? – Който иде отъ Божествения светъ. Обаче, не чакайте той да спре предъ васъ и да ви вземе. Вървете вие къмъ него. Трѣбва ли детето да чака учителитѣ, да дойдатъ при него? То само ще отиде на училището, да слуша, какъ преподаватъ учителитѣ, и да се учи. Ако учи добре, учителитѣ ще бѫдатъ доволни отъ него. Като отивашъ на училище, разчитай на любовьта на своитѣ учи[тѣ]ли; разчитай на знанието, което ти даватъ; разчитай на истината, която тѣ разкриватъ предъ тебе. Така и ти ще се научишъ да любишъ и, когото срѣщнешъ, ще го посъвѣтвашъ, първо Бога да обича, а после хората. Нѣкой дава на близкитѣ си различни свещени предмѣти, да ги носятъ въ дрехитѣ си, за да ги пазятъ отъ опасности и злини. Това е фетишизъмъ. Не разчитайте на нищо, освѣнъ на Божията Любовь. Тя е въ сила да избави човѣка отъ всички злини и нещастия. Носете въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа си идѣята за Бога и на Него уповайте. Казано е въ Писанието: „Ако ме потърсите съ всичкото си сърдце, ще ме намѣрите”. Не можете да намѣрите Бога безъ любовь. Любовьта е непреривна; тя свързва човѣшката душа съ Бога и превръща страданията въ радость.

Като се натъкватъ на страдания, хората започватъ да се молятъ, да се освободятъ отъ тѣхъ. Молитвата има смисълъ, но не само когато си въ изпитания. Моли се преди да сѫ дошли изпитанията. Единъ день, като минавахъ презъ с. Гьозекенъ, срѣщнахъ единъ познатъ, на когото казахъ нѣщо отъ бѫдещето. Обикновено не правя това, но така се нареди, че трѣбваше да го предупредя. Казахъ му да бѫде внимателенъ, че следъ две години, на еди-кой си день ще си счупи крака. – Отде знаешъ? – веднага ме запита той. – Това не е важно за тебе. Запомни датата. Този день не излизай никѫде и се моли. – Не вѣрвамъ въ това – Ще провѣришъ, дали е вѣрно. Следъ две години той ми пише: Стана така, както ми предсказа. Дойде деньтъ, въ който ми бѣше казалъ, че ще пострадамъ. Понеже не повѣрвахъ на предсказанието, бѣхъ го забравилъ. Деньтъ бѣше дъждовенъ. Качихъ се на покрива да поправямъ нѣщо, но се подхлъзнахъ, паднахъ и си счупихъ крака. Едва тогава си спомнихъ думитѣ ти; спомнихъ си, че бѣше опредѣлено да пострадамъ този день.

Вѣрвайте на любовьта. Тя всѣкога си служи съ истината. При това, тя е последователна: отначало до края тя е издържана. Това се отнася до Божията Любовь. Обаче, човѣшката любовь въ началото се проявява по единъ начинъ, на края – по другъ начинъ. Ако сте момъкъ за женене, влѣзте въ едно сѣмейство, дето има нѣколко моми, да видите, какъ ще се отнесатъ съ васъ. Достатъчно е да проявите интересъ къмъ една отъ дъщеритѣ, за да бѫдете каненъ всѣки день на обѣдъ, да ядете вкусни баници. Щомъ се ожените, вниманието постепенно намалява, баницитѣ изчезватъ. Значи, началото е добро, краятъ – лошъ.

Така постѫпватъ и религиознитѣ хора. Влизате въ едно религиозно общество. Всички ви канятъ, гощаватъ ви, хвалятъ ви. Щомъ се опредѣлите и станете членъ на това общество, веднага започватъ да търсятъ погрѣшкитѣ ви, изучаватъ цѣлия ви животъ и ви критикуватъ. Защо още въ началото, при запознаването си, не ви казаха, че обичатъ да критикуватъ и да търсятъ погрѣшкитѣ на хората? Търпение е нужно на човѣка. И който иде при васъ, и вие, които го посрѣщате, трѣбва да бѫдете търпѣливи. Безъ търпение нѣма любовь. Велика сила е любовьта, но сѫщевременно тя е своеобразна. Отъ човѣшко гледище, нѣма по-своеобразна сила отъ любовьта. Можешъ да искашъ нѣщо отъ нея, но ако тя намира, че не е време за него, по никой начинъ нѣма да задоволи желанието ти. Ако веднага задоволи желанието ти, на края ще ти даде такъвъ урокъ, който никога не ще забравишъ. Любовьта не търпи никакви погрѣшки, никакво насилие.

Царски синъ се влюбилъ въ една красива царска дъщеря и се оженилъ за нея. Тя била горда, своеобразна, но той билъ готовъ на всѣкакви отстѫпки, само да го вземе за съпругъ. Една слабость ималъ той: обичалъ да яде чесънъ. Тъкмо това не могла да понася царската дъщеря. Единъ день той хапналъ малко чесънъ и следъ това отишълъ при своята възлюбена. Като усѣтила миризмата на чесънъ, тя се възмутила толкова много, че заповѣдала да го изпѫдятъ навънъ.

Какво представя чесънътъ? – Погрѣшкитѣ и слабоститѣ ни. Ако ядешъ чесънъ, любовьта ще тѣ изпрати тамъ, откѫдето си дошълъ. Ще кажете, че любовьта прощава. Щомъ тѣ изпрати навънъ, тя ти е простила вече, но ти си далечъ отъ нея. Любовьта не държи грѣшни хора при себе си. Тя даде нѣщо, колкото да задоволи глада имъ, и ги праща навънъ. Тя живѣе въ абсолютна чистота и светость. Отдалечъ още изхвърля навънъ всичкитѣ погрѣшки, слабости и престѫпления на хората, Светлината и топлината на любовьта сѫ толкова голѣми, че, каквато отрицателна сила попадне въ тѣхъ, напълно изгаря. Злобата, завистьта, омразата, невѣжеството, подозрѣнието, користолюбието изгарятъ въ любовьта. Докато си въ любовьта, отрицателнитѣ сили тѣ напущатъ. Щомъ излѣзешъ отъ любовьта, всички отново тръгватъ следъ тебе.

Защо трѣбва да се подозирате, да се съмнявате единъ въ другъ? Мѫжътъ се съмнѣва въ жена си, жената – въ мѫжа си. Тѣ се обиждатъ, наскърбяватъ, а после плачатъ единъ за другъ. Ако мѫжътъ замине за онзи светъ, жената плаче за него; ако жената замине по-рано, мѫжътъ плаче. Кой е виновенъ за смъртьта на мѫжа или на жената? – И двамата. Понеже се обиждатъ, Богъ заповѣдва на ангелитѣ си да взематъ единия отъ тѣхъ. Живѣйте добре, за да не заминете преждевременно за онзи светъ. Живѣйте добре, за да запазите добри спомѣни единъ за другъ.

Единъ селянинъ обичалъ да яде печени яйца, но жена му не позволявала. Тя събирала яйцата за други нужди. Единъ день жената заболѣла и умрѣла. Като се върналъ отъ гробищата, мѫжътъ отишълъ направо въ курника, взелъ нѣколко яйца да ги опече. Той си казалъ: Сега поне ще си хапна спокойно яйцата, нѣма кой да ми се кара. Опекълъ яйцата и, тъкмо се готвелъ да си хапне, вратата се отворила, и нѣколко съсѣдки влѣзли въ стаята, дошли да го утѣшаватъ. За моментъ той забравилъ, че жена му умрѣла, и набързо турилъ яйцата въ пазвата си. Горещитѣ яйца така го парели, че сълзи му потекли отъ очитѣ. Съсѣдкитѣ му помислили, че плаче отъ скръбь за жена си и започнали да го утѣшаватъ: Голѣмъ е огъньтъ ти, но ще мине. Времето лѣкува всички болести. – Прави сте, голѣмъ е външниятъ огънь, но още по-голѣмъ е този, който е въ гърдитѣ ми.

Има два вида страдания: естествени и изкуствени. Естественитѣ страдания облагородѣватъ и повдигатъ човѣка, а изкуственитѣ го ожесточаватъ. Избѣгвайте неестественитѣ страдания, които опетняватъ човѣшката душа. Защо ще мислишъ за хората, че не живѣятъ добре и правятъ погрѣшки? Защо трѣбва да се товаришъ напразно? Занимавай се съ своитѣ работи, а не съ чуждитѣ. Бѫди благодаренъ на това, което имашъ.

Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени”. Само онзи не сѫди, който мисли право. Това се изисква днесь отъ всички хора. Мислете право, за да бѫдете всѣки моментъ готови, когато ви повика Богъ при себе си. Богъ извиква при себе си и млади, и стари. Какъ ще отидете при Него: съ огнена колесница, както Илия, или съ колесницата на любовьта? Илия замина за онзи светъ съ огнена колесница и остави кожуха си на Елисей, следъ което той стана пророкъ. Безъ този кожухъ, Елисей не би станалъ пророкъ. Облѣчете се и вие съ кожуха на любовьта, за да станете пророци. Чрезъ този кожухъ се проявява Божиятъ Духъ. Той говори на всѣки човѣкъ, който има радио, и се съобщава съ разумния светъ. Колкото по-добри хора има въ единъ народъ, толкова по-голѣмо благословение му се дава. Добриятъ човѣкъ е сѫщевременно и добъръ пророкъ. Радвайте се, ако между васъ има много пророци. Въ това отношение, България е богата съ пророци и ясновидци. Въ който градъ или село отидете, все ще намѣрите поне единъ ясновидецъ. Въ селата има баби-пророчици, които помагатъ на хората при мѫчнотиитѣ имъ. Достатъчно е нѣкой селянинъ да изгуби кравата или вола си, за да му предскаже бабата, кѫде е отишълъ. Ако ясновидецътъ предскаже нѣщо, което 100 % е вѣрно, предсказването му е отъ Божествения светъ. Ако предсказването му е отъ човѣшкия светъ, истинностьта на думитѣ му е 50 %. И най-после, има случаи на предсказване, вѣрно само едно на сто. При такова предсказване човѣкъ трѣбва да приема нѣщата съ голѣма предпазливость.

Едно време Кортеза се проявяваше като голѣма ясновидка. Най-главната черта на характера й бѣше справедливостьта. Благодарение на това, тя всѣкога казваше истината. Ако не можеше да каже нѣщо на човѣка, тя го съвѣтваше да дойде другъ пѫть. Най-важното, което се искаше отъ нея, бѣше да насочи хората къмъ Бога. На първо мѣсто да проявятъ любовь къмъ Бога и да разбератъ, че любовьта е единствената сила, която може да спаси човѣка. Любовьта повдига и облагородява човѣка. Всичко, което желае да постигне, става съ помощьта на любовьта. Самъ човѣкъ нищо не може да постигне. Хиляди сѫщества работятъ чрезъ неговия умъ и неговото сърдце. Тѣ му нашепватъ, какво трѣбва да направи и какъ да го направи. Да остане на него, самъ да направи нѣщо, ще излѣзе цѣла каша. Следователно, слушайте, какво ви се говори отвънъ, но разчитайте на онова, което отвѫтрѣ ви се тълкува. Ако не разбирашъ всичко, не трѣбва да се обезсърчавашъ. Павелъ прие Христовото учение, безъ да го разбираше напълно. Когато гонѣше християнитѣ, Христосъ го срѣщна възсѣдналъ на конь и му каза: „Савле, защо ме гонишъ? Ако мислишъ, че съ коня, който си възсѣдналъ, т. е. съ човѣшкия умъ можешъ да оправишъ света, ти си на кривъ пѫть”. Павелъ видя голѣма светлина и падна отъ коня си, следъ което стана ревностенъ последователь на Христа. Той отиде да проповѣдва любовьта даже между езичницитѣ. Той написа най-хубавото послание за любовьта въ 13 глава отъ I Послание къмъ Коринтянитѣ. Никой другъ не е писалъ толкова хубаво за любовьта, както Павелъ. Въ това отношение, той имаше голѣмо прозрѣние.

И тъй, любете Бога въ всички хора. Дето и да Го видите, възлюбете Го. Това е мѫчна работа, но възможна. Когато Богъ проектира светлината си чрезъ твоя умъ, ти ставашъ уменъ. Когато Богъ проектира топлината си чрезъ твоето сърдце, ти ставашъ добъръ. Това означаватъ думитѣ: „Ако Словото ми пребѫдва въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ”. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Въ каквато форма и да се изявява любовьта, животътъ е единъ и сѫщъ. Въ този смисълъ, службата на министъра и на простия работникъ е една и сѫща. Не е важно, каква служба вършишъ въ обществото; важно е, какъ я изпълнявашъ. Работете всичко съ любовь. Пишешъ писмо, напиши го съ любовь. Ако направишъ погрѣшка въ писмото си, не се извинявай, че си бързалъ. Любовьта не позволява нито да се бърза много, нито да се закѫснѣва. Въ любовьта всѣко нѣщо трѣбва да се прави точно на време и на мѣсто. Като дойде навреме и на мѣсто, тя ще направи това, което никой не може да свърши. Тогава всички ще бѫдатъ здрави, разумни и силни. Любовьта носи доволство и щастие. Любовьта не се купува съ пари. Както водата, въздухътъ и светлината не се купуватъ, така и любовьта не може да се купи съ нищо материално. Тя стои надъ всичко.

Любовьта е сила, която съ думи не се описва. Който иска да я опита, трѣбва да стане дете. Затова е казано въ Писанието, че който не стане като малкитѣ деца, не може да влѣзе въ Царството Божие”. – Какъ може да стане това? – Не питай, какъ, но стани дете. Детето не пита, какъ се постигатъ нѣщата, но вѣрва въ тѣхното постигане. Вѣра е нужна на човѣка. Кажатъ ли ти да обичашъ Господа, обикни Го. Какъ ще Го обикнешъ, не питай. Ще кажешъ, че не си Го виждалъ. Това е невъзможно. Какъ не си Го виждалъ? Богъ е навсѣкѫде и въ всичко. Достатъчно е да помислишъ за Него съ любовь, за да Го видишъ и познаешъ.

Сега и на васъ казвамъ: Откажете се отъ недоволството и следвайте пѫтя на любовьта. Щомъ я стигнете, откажете се отъ всичко старо и несѫществено. Приемете сѫщественото и вървете напредъ. Това изисква любовьта. На онзи, който се е отрѣкълъ отъ старото, любовьта отваря голѣми възможности и постижения. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го е привлѣкълъ. Никой не може да отиде при Отца ми, ако Азъ не му покажа пѫтя”. Следователно, ако нѣкой дойде при васъ, не го задържайте, но покажете му пѫтя. Затова е изпратенъ при васъ. Задържате ли го за себе си, вие правите голѣма грѣшка. Всѣки търси любовьта. Не спирайте никого въ неговия пѫть. Нѣма по-красивъ пѫть отъ пѫтя на любовьта. Нѣма по-звучна, по-красива пѣсень отъ пѣсеньта на любовьта.

Единъ поетъ пише:

Азъ нѣма сълзи да проливамъ, че дивна младость не видѣхъ, че мойтѣ спомѣни сѫ мрачни, че мойта пѣсень не звънти.

Азъ нѣма сълзи да проливамъ за слънцето на моя день, който облаци покриватъ, за моя светълъ, ясенъ день.

Какви ли бури азъ не срѣщнахъ? Разбитъ азъ пѣя тиха пѣсень и, вмѣсто кървави сълзи, въ мене пѣсеньта звучи.

Най-после поетътъ завършва съ думитѣ: Това е новото, което сега азъ научихъ.

9. Беседа отъ Учителя, държана на 1 септември, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...