Jump to content

1943_08_29 Единствената сила


Ани

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Единствената сила

Послание на Якова, 1 гл. 12 и 13 ст.

Скръбьта и радостьта сѫ две състояния, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Следователно, той трѣбва да ги изучава. Скръбьта може да се уподоби на залѣзъ въ човѣшкия животъ, а радостьта – на изгрѣвъ. При скръбьта човѣкъ е въ тъмнина, нищо не вижда, нищо не го радва. При радостьта той е въ светлина, всичко вижда, на всичко се радва. Често хората смѣсватъ понятията „виждане и гледане”, които, въ сѫщность, се различаватъ. Виждането е свързано съ знанието, което има отношение къмъ живота. Да знаешъ, това значи, да живѣешъ. Да знаешъ нѣщо, това значи, да имашъ съзнание, да преживѣешъ нѣщо и да придобиешъ извѣстна опитность. Въ съзнанието на човѣка влиза и мисъль, и чувство. Мисъльта образува външната форма на нѣщата, чувствата – тѣхното съдържание, а силата – волята, направлението имъ.

Всички хора искатъ да знаятъ нѣщата, да ги разбиратъ, за да подобрятъ живота си. Въпреки това, има нѣщо, което имъ препятства. – Кое препятства на човѣка да живѣе добре? – Недоволството. Единъ човѣкъ има жена, деца, кѫща, имотъ – доволенъ е отъ живота си. Другъ изгубилъ жена си, нѣма деца, нѣма кѫща – недоволенъ е. Той казва: Нѣмамъ жена. Ако този човѣкъ разбира вѫтрешния смисълъ на думата „жена”, щѣше да бѫде доволенъ отъ положението си. Хората сѫ изопачили понятията, поради което сами си създаватъ страдания. Думата „жена” означава животъ. Ако съзнавашъ, какво представя животътъ, и да имашъ, и да нѣмашъ жена, ти ще бѫдешъ доволенъ, защото имашъ най-важното – живота.

Съвременнитѣ хора трѣбва да работятъ върху себе си, да очистятъ съзнанието си отъ всички криви и изопачени образи и понятия. Нѣкой говори за вкусно, сладко ядене и подразбира печена кокошка, агънце или прасенце. Той казва: Вкусно нѣщо е кокошчицата, агънцето или прасенцето. Добре е, отъ време на време, да си хапвашъ отъ тѣхното месце. За тебе е добре, но не и за тѣхъ. Питай агънцето или прасенцето, доволни ли сѫ отъ тебе, като туряшъ ножа си на врата имъ.

Ако следъ като ядешъ кокошка, агънце или прасенце, можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие, яжъ, колкото искашъ. Обаче, ако ядешъ месото имъ и следъ това тѣ изпѫдятъ отъ Царството Божие, не се докосвай до тѣхъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, които изкарватъ човѣка вънъ отъ Царството Божие, не сѫ на мѣсто.

Подъ „Царство Божие” се разбиратъ добритѣ условия, при които човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае. Да влѣзешъ въ Царството Божие, това значи, да си въ реалностьта на живота, дето нѣма смърть, дето нѣщата сѫ непреривни. Излѣзе ли отъ това Царство, човѣкъ отново влиза въ областьта на смъртьта, въ най-грубата материя, дето животътъ изгубва всѣкакъвъ смисълъ. Смъртьта работи съ изостаналата материя на миналото, отъ която никой не може да се ползва. Всички изостанали човѣшки и ангелски мисли и чувства представятъ материалъ, съ който работи смъртьта. Който попадне въ тѣзи остатъци, задушава се и умира. Затова се казва, че смъртьта ограничава и задушава човѣка. Смъртьта отнема всички сѣтива на човѣка, оголва го, и той остава само като съзнание, въ което като презъ калейдоскопъ, минава миналиятъ му животъ. Той съзнава, че нѣкога е живѣлъ, работилъ, движилъ се, но е лишенъ вече отъ всѣкаква дейность. Спомня си, че ималъ баща, майка, но сега е самъ, нищо не вижда, не чува. Иска да пипне нѣщо – рѫце нѣма; да се подвижи – крака нѣма. Страшно е положението на човѣкъ, който е влѣзълъ въ областьта на смъртьта и не може да излѣзе оттамъ.

Колкото и да се говори на хората за смъртьта и за живота, за ада и за рая, тѣ не могатъ да си ги представятъ ясно. Смъртьта и адътъ сѫ толкова далечни понятия за тѣхъ, колкото животътъ и раятъ. Всѫщностъ, смъртьта и животътъ, адътъ и раятъ сѫ въ самитѣ тѣхъ. Който грѣши и не живѣе добре, той е мъртъвъ за всичко онова, къмъ което душата му се стреми. Който не прилага любовьта, той е въ ада, въ безлюбието. Следователно, ако приложишъ любовьта, ти влизашъ вече въ рая, въ Божествения светъ. Отъ човѣка зависи да живѣе, или да умре, да влѣзе въ рая, или въ ада. Всичко е около него. Която врата отвори, въ нея ще влѣзе. Ако се движишъ съ бързината на биволска кола, луната е далечъ отъ тебе; ако се движишъ съ бързината на светлината, луната е близо. Единъ съвремененъ ученъ прави изчисления за бързината, съ която се движи човѣшката мисъль и тази на светлината, и намира, че отношението между тѣхната бързина е такова, каквото е отношението между бързината на биволската кола и на светлината. Той изчислилъ, че човѣшката мисъль се движи съ бързина три квадрилиона и 600 билиона километра въ секунда. Ако и човѣшкото съзнание се движи съ такава бързина, всѣки моментъ то ще присѫства навсѣкѫде въ вселената. Тогава нѣма да има далечни и близки нѣща за човѣка. Това се отнася до интензивната човѣшка мисъль, въ която се криятъ голѣми възможности. Това се отнася и до Божественото съзнание, т. е. до свръхсъзнанието, къмъ което се стреми всѣки човѣкъ. Задача на човѣка е да прояви своето свръхсъзнание, да прояви любовьта, въ която се криятъ всички възможности на живота.

Велико нѣщо е Божията Любовь, която ражда живота. Велико нѣщо е Божията Мѫдрость, отъ която произлиза знанието и светлината. Велико нѣщо е Божията Истина, на която се дължи безграничната свобода. Знаете ли, какво грамадно пространство сѫществува отъ една звѣзда до друга, или отъ едно слънце до друго? Въ пространството отъ едно слънце до друго могатъ да се настанятъ около три хиляди слънчеви системи, като нашата. Можете да си представите, на какво разстояние се намиратъ тѣзи слънца едно отъ друго. Грамаднитѣ разстояния сѫ причина за голѣмата свобода. Тѣ се движатъ свободно, безъ опасность отъ стълкновение.

Като не разбиратъ закона на свободата, хората искатъ да се сближаватъ. Не могатъ ли да постигнатъ това, тѣ страдатъ. Чувате нѣкой да се оплаква, че нѣма близки. Не съжалявайте, че нѣмате близки. Щомъ се сближите съ хората, веднага ще се скарате. Близостьта създава недоразумѣния. Хората иматъ велики идеи, а малки жилища, поради което ставатъ сблъсквания и катастрофи въ идеитѣ имъ. Само въ главата си човѣкъ има около три милиарда и 600 милиона разумни душички, които сѫ принудени да живѣятъ въ такова тѣсно жилище. Като кѫща, главата, въ която се помества мозъкътъ, е пространство отъ 19 см. дължина, 15 ÷ 16 см. широчина и 15 ÷ 16 см. височина. Колко разумни, интелигентни трѣбва да бѫдатъ тѣзи душички, за да живѣятъ въ пълна хармония, да пазятъ извѣстенъ редъ и порядъкъ помежду си. И следъ всичко това, ще каже нѣкой, че е самотенъ, че никой не го обича. Той не говори истината. Милиарди душички работятъ за него. Човѣкъ има една велика душа – царица на неговия животъ, за която работятъ милиони и милиарди душички – работнички и работници. Всички говорятъ за царицата на кошера, но тя не може безъ работницитѣ си. Така и човѣкъ говори за душата си, безъ да подозира, че нейната дейность се дължи на усилието, което правятъ множеството душички-работнички около нея.

И тъй, като сравнявате човѣка съ пчелния кошеръ, нѣщата ставатъ ясни. Така си обяснявате, защо единъ човѣкъ, външно грозенъ, може да ви стане приятенъ и любимъ. – Кога? – Когато видитѣ душата му, като светълъ лѫчъ, като изгрѣващо слънце. Каквото прави този човѣкъ, както и да ви говори, вие се възхищавате отъ него, радвате му се. Любовьта е проникнала въ душата му и го прави красивъ, светълъ и любещъ.

Какъ се проявява любовьта? Колко фази претърпѣва, докато слѣзе на земята? Първоначално, любовьта се проявява на голѣми разстояния. Когато обичашъ нѣкого, ти си доволенъ само да мислишъ за него, да го видишъ отъ далечъ. После започвашъ да желаешъ по-голѣма близость: да чуешъ гласа му, да хванешъ рѫката му, да ти напише нѣщо. Той се приближава къмъ тебе, и ти го наричашъ гълѫбче, пиленце. Това е втората фаза на любовьта. Всѣка фаза има опредѣлена граница, до която може да стигне. Минешъ ли и втората граница, ти слизашъ до третата фаза, дето близостьта води къмъ раздѣла. Гълѫбчето се превръща въ кукумявка. Какъвъ символъ е кукумявката? – Кѫща, надъ която кацне кукумявка, запустѣва. Такова предание сѫществува. Много естествено! Щомъ гълѫбчето става кукумявка, раздѣлата между влюбенитѣ е неизбѣжна. Кукумявката е барометъръ на любовьта. Тя предсказва или разваляне, или оправяне на времето. Съ други думи казано: кукумявката предсказва степеньта на любовьта – дали се увеличава, или намалява. Вината не е въ кукумявката. Тя само предсказва, какво ще стане съ времето и съ любовьта, и заставя човѣка да вземе предпазителни мѣрки. Тя се отличава отъ гълѫба по начина на храненето и живѣенето. Гълѫбътъ е вегетарианецъ, а кукумявката – месоядна птица. И при най-тежкитѣ условия на живота, гълѫбътъ си остава вегетарианецъ. Съ това той поощрява хората къмъ добъръ и чистъ животъ. Защо и човѣкъ да не живѣе добре и при най-лошитѣ условия? Гълѫбътъ е дневна птица, а кукумявката – нощна. Тѣ представятъ два различни живота. Следователно, който живѣе при условията на деня, се отличава съ единъ характеръ; който живѣе при условията на нощьта, се отличава съ другъ характеръ. Това се отразява и върху очитѣ на хората. Който се родилъ вечерь или средъ нощь, има голѣми, широко отворени очи. Родениятъ презъ деня има малки очи; той възприема по-малко светлина. Колкото по-голѣми и ненаситни желания има човѣкъ, толкова по-голѣми и широко отворени сѫ очитѣ му за външния светъ. Ненаситнитѣ желания сѫ нощни птици. Користолюбието е сѫщо нощна птица Защо ти сѫ много кѫщи, много книги, много пари? Човѣкъ има две очи, две уши, единъ носъ, една уста – повече не му трѣбватъ. Ще каже нѣкой, че съ повече очи ще вижда всичко и навсѣкѫде. Достатъчно ти сѫ дветѣ очи, които Богъ ти е далъ.

Да се говори за много очи, подразбираме онѣзи условия на миналото, когато човѣкъ виждалъ съ цѣлото си тѣло. Подъ „минало” разбираме времето преди грѣхопадането, когато човѣкъ е живѣлъ добре и спазвалъ Божиитѣ закони. Съвременниятъ човѣкъ вижда само съ очитѣ си, чува съ ушитѣ си, вкусва съ езика си, опитва миризмата съ носа си, поради което тѣлото му е още въ тъмнина. Очитѣ, ушитѣ, носътъ изпълняватъ днесь специфична служба, не си помагатъ взаимно. Ще дойде день, когато очитѣ, ушитѣ, носътъ съзнателно ще помагатъ на рѫцетѣ и краката. Долната часть на тѣлото, отъ кръста нататъкъ, е въ зависимость отъ главата и сѣтивата. Здравословното състояние на организма се опредѣля отъ нормалното състояние на главата, на сѣтивата, както и на цѣлата нервна система. Очитѣ иматъ отношение къмъ истината, ушитѣ – къмъ мѫдростьта, устата – къмъ любовьта. Дръжте въ изправность тѣзи органи, за да бѫдете въ връзка съ великитѣ добродетели на живота.

Какво представя любовьта? – Строителната сила въ живота и въ цѣлокупната природа. Когато любовьта престане да строи, смъртьта иде. Когато любовьта престане да строи въ човѣка, той умира. Който иска да живѣе, трѣбва да даде мѣсто на любовьта въ себе си, да се прояви тя като строителенъ процесъ. Да живѣешъ, това значи, да тѣ обичатъ и да обичашъ. Следователно, живѣй и люби, за да преустроишъ своя организъмъ, да станешъ новъ човѣкъ, годенъ за новитѣ условия и за новия животъ. Това сѫ проповѣдвали всички Велики Учители на човѣчеството: Мойсей, Буда, Христосъ. – Кое учение е по-право? – Всѣко учение, което носи любовьта, има единъ и сѫщъ източникъ. Следователно, всѣко учение на любовьта е право и истинно. Последователитѣ на различнитѣ религиозни учения сѫ внесли заблуждения въ тѣхъ, поради което възгледитѣ на хората сѫ раздѣлени. Основата на всѣко Божествено учение е любовьта. Ако искашъ да бѫдешъ здравъ, силенъ и способенъ, ще любишъ. Ще кажете, че любовьта спъва развитието на човѣка. Не е вѣрно. Любовьта е първиятъ подтикъ на живота, мѫдростьта е вториятъ подтикъ, а истината – третиятъ подтикъ. Всичко въ света се движи благодарение на тѣзи велики подтици. Земята, слънцето, звѣздитѣ, хората, животнитѣ се движатъ по силата на любовьта, мѫдростьта и истината. Тѣ сѫ неизмѣнни центровѣ, около които всичко се върти. Слънцето се движи съ бързина 250 км. въ секунда, а земята – съ бързина 29 км. въ секунда. Както земята не може да сѫществува безъ слънцето, така и човѣкъ не може да сѫществува безъ любовь къмъ Бога. Земята не може да роди нищо безъ слънцето, но и човѣкъ не може да роди и да създаде нѣщо безъ Слънцето на живота. Помнете: Божественото учение се заключава въ любовь къмъ Бога. – Какъ ще си обяснимъ сегашния животъ, въ който сѫществуватъ убийства, престѫпления и недоразумѣния? – Това е животътъ на безлюбието. Този животъ не ни интересува. Ние се интересуваме отъ любовьта, а не отъ безлюбието. Ако ядешъ какъвъ и да е плодъ и не чувствувашъ неговата любовь, никѫде нѣма да намѣришъ любовьта. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си”. Значи, като ядешъ плода, ти придобивашъ животъ. Какво ще кажете за човѣка, когото не можете да ядете? Човѣка не можете да ядете, но плода му ще ядете. Кой е плодътъ на човѣка? – Неговото слово. Ако думитѣ, които излизатъ отъ устата на човѣка, не внасятъ животъ въ близкитѣ му, тѣ не сѫ още узрѣли. Словото на човѣка трѣбва да бѫде зрѣлъ плодъ, отъ който да се ползватъ всички.

Мощна сила е човѣшката речь. – Кога? – Когато е изпълнена съ любовь. Христосъ взе петьтѣ хлѣба, преломи ги, благослови ги въ името на любовьта и съ тѣхъ нахрани петхиляденъ народъ. Словото, което Христосъ изрече, стана проводникъ на Божията Любовь. Тя слѣзе отъ небето, оживи хлѣба и го умножи. Тъй щото, ако нѣкой влѣзе въ дома ти, и животътъ ти не се подобри, едно отъ дветѣ е вѣрно: или той не тѣ обича, или ти не го обичашъ. Нещастието произтича отъ безлюбието. – Какво да правя, като не обичамъ даденъ човѣкъ? – Ще възприемешъ любовьта въ себе си като творческа, строителна сила и ще го обикнешъ. Богъ го е създалъ, поставилъ го на нѣкаква работа, а ти не го обичашъ. Ако не бѣше нуженъ, нѣмаше да сѫществува. Всичко, което Богъ е създалъ, е потрѣбно и на мѣстото си. Богъ казва: „Азъ творя и доброто, и злото”. Да се радваме, че е така, защото Той знае, кѫде да приложи доброто и кѫде – злото, но човѣкъ не знае, кѫде и какъ да ги прилага. Затова, именно, когато си служи съ едно и сѫщо вещество и за добро, и за зло, той често причинява нещастия. Напримѣръ, човѣкъ използва азотната киселина въ бояджийството, но я използва и за правене на експлозиви. Ако пие отъ нея, още повече ще пострада. Попадне ли въ рѫката ви елементъ на злото, научѣте закона на превръщането. Превърнете злото въ добро.

Много думи, съ които хората си служатъ, сѫ подобни на азотната киселина. Дето паднатъ, причиняватъ изгаряне. Напримѣръ, нѣкой пише или казва, че нѣма разумность въ света, че Богъ не сѫществува. Това е азотна киселина, която изгаря кожата и причинява нещастия. Кой е опиталъ и провѣрилъ истинностьта на тѣзи думи? Другъ казва, че мрази нѣкого. Знае ли той, какво означава думата „мразя”? Опиталъ ли е действието й върху себе си? Да мразишъ, това значи, да смразишъ нѣщо, да намалишъ топлината му, да се превърне въ ледъ. Не употрѣбявайте думи, на които не разбирате смисъла. Защо трѣбва да мразишъ единъ човѣкъ? Искашъ да го смразишъ ли, да го превърнешъ въ ледъ? Природата е дала достатъчно количество ледъ, но зимѣ, когато е необходимъ. Презъ лѣтото хората нѣматъ нужда отъ ледъ. Потрѣбва ли имъ, напримѣръ, тѣ си служатъ съ втечненъ амонякъ. Така тѣ превръщатъ водата въ ледъ. Това става съ особени уреди. Трѣбва ли и ти да ставашъ машина, да намалявашъ топлината на ближния си, да го смразявашъ? Не е изкуство да мразишъ; изкуство е да любишъ, да превърнешъ омразата въ любовь. Да мразишъ, това значи да пробиешъ дупка въ здраво шише.

Единъ грънчарь направилъ 10 хиляди грънци, отъ които само сто напълнилъ съ масло и ги турилъ настрана. Като погледналъ къмъ грънцитѣ, той си казалъ: Благодаря на Бога, осигурихъ се. Като ги продамъ, ще си почивамъ, нѣма повече да упражнявамъ този занаятъ. Единъ день падналъ гръмъ на работилницата му и пробилъ празнитѣ грънци. Здрави останали само стотѣ, които напълнилъ съ масло.

Съвременнитѣ хора страдатъ отъ своитѣ празни, пробити грънци. Само пълнитѣ съ любовь грънци оставатъ здрави. На тѣхъ може да разчита човѣкъ. Любовьта е основа на живота. – Първо, къмъ кого трѣбва да прояви човѣкъ любовьта си? – Къмъ Бога, после къмъ своя ближенъ и най-после къмъ себе си. – Кѫде ще намѣримъ Бога? – Въ меката и приятна светлина, въ чистия въздухъ, въ чистата вода и въ доброкачествения хлѣбъ. Богъ е въ цѣлата природа, въ всичко живо, което Той е създалъ и направилъ. Четешъ, напримѣръ, Евангелието и си доволенъ. – Защо си доволенъ? – Защото се разговаряшъ съ Христа. Като четешъ Неговитѣ светли и възвишени Слова, намирашъ, че Той е говорилъ само презъ светли, слънчеви дни. Затова, именно, Словото на Христа наричаме Слово на деня, т. е. на светлината. Следователно, четете Свещенитѣ книги, Евангелието, за да се свържете съ Христа, носительтъ на любовьта. Безъ любовь нищо не се постига. Ще каже нѣкой, че чрезъ самообразованието ще постигне всичко. Той не знае, че за да постигне това, ползва се отъ труда, усилието и работата на хиляди интелигентни сѫщества, живѣли преди него и работили съ любовь. Благодарете на всички, които сѫ допринесли нѣщо за вашето развитие. Това значи, да цѣни човѣкъ малкитѣ работи и малкитѣ придобивки.

Често децата играятъ съ цвѣтя, насѣкоми и постѫпватъ лошо съ тѣхъ. Нѣкое дете хване една муха, откѫсне главичката, крилцата й и я захвърля. После отиде при нѣкое красиво цвѣте, помирише го, хареса го и го откѫсне. Поиграе си малко съ него и го захвърля настрана. Не е позволено да измѫчвате насѣкомитѣ и да кѫсате цвѣтята. Колкото малко да е насекомото, като го измѫчвате и отнемате живота му, съ това прекѫсвате единъ Божественъ процесъ. Сѫщото може да кажемъ и по отношение кѫсането на цвѣтята. Ще кажете, че вѣтърътъ и бурята кѫсатъ цвѣтята и листата на дърветата. Силниятъ вѣтъръ и бурята се предизвикватъ отъ неестествения животъ на хората. Лошиятъ животъ на хората разваля времето, а добриятъ животъ го изправя. Отъ 45 години небето въ България постепенно се изяснява, може да се сравни съ италианското. Това е добъръ признакъ. Изобщо, човѣшката мисъль оказва влияние върху подобрението или развалянето на времето, и небето става ту по светло, ту се замъглява.

Преди години бѣхъ въ Търново, дето правѣхъ научни изследвания. Единъ день излѣзохъ въ града и спрехъ погледа си на източната часть, която водеше къмъ едно близко село. Цѣлото небе бѣше мрачно, облачно. Селото бѣше сѫщо потънало въ облаци. Само малка часть отъ небето бѣше отворена и ясна. Казвамъ на приятеля си, който ме придружаваше: Погледни къмъ селото, дето е светлата часть на небето. Тамъ живѣе единъ добъръ, праведенъ човѣкъ. – Познавашъ ли го? – Не го познавамъ, но по светлината на небето сѫдя за неговата мисъль. Тя е пробила небето.– Наистина, има такъвъ човѣкъ въ селото – отговори моятъ приятель. Цѣлото село го знае, обича и уважава. – Неговата мисъль е светла, затова си пробила пѫть въ облачното небе. Това показва, че той има връзка съ разумния светъ.

Какво представятъ скръбьта и страданието? Това сѫ облаци, които правятъ небето мъгливо и мрачно. Скръбьта поставя човѣка на изпитъ, да приложи любовьта си, да разсѣе облацитѣ на небето. Ако не може да направи това, той е слабъ човѣкъ. Говори за любовь къмъ Бога, а не може да изчисти небето отъ облацитѣ. Това не е любовь. Любовьта побѣждава всички мѫчнотии. Следователно, като се натъкнешъ на мѫчнотии, не питай защо идатъ, но приложи любовьта. Любовьта събужда Божественото Начало въ човѣка. Той е готовъ вече да се жертвува за Бога и за ближния си. Събуди ли се Божественото въ човѣка, не питай, обича ли тѣ, или не. Той първо обиква Бога, а въ тази любовь се крие и любовьта му къмъ всички хора. Любовьта събужда, оживѣва, възраства и възкресява всички живи сѫщества. Виждате една малка, затворена, безжизнена пѫпка. Погледне ли я слънцето, тя се разпуква, отваря, и отъ нея излиза красивъ, благоуханенъ цвѣтъ. Следъ това цвѣтътъ окапва, но завързва малъкъ, горчивъ плодъ. Изложенъ на слънчевитѣ лѫчи, той постоянно приема любовьта на слънцето и расте, зрѣе, докато стане красивъ, сладъкъ плодъ. Това прави любовьта и съ човѣка. Първоначално той е малка, свита пѫпчица. Щомъ я възлюби Богъ, тя се разраства, пуква се и отъ нея излиза красивъ, ароматенъ цвѣтъ. Следъ време отъ цвѣта се образува плодъ. Щомъ Богъ го възлюби, той става голѣмъ, сладъкъ и отъ всички желанъ.

И тъй, обичайте, за да бѫдете здрави, силни, умни, да заемете добро обществено положение. Обичайте, за да си отворите пѫть въ Царството Божие, да се движите свободно изъ вселената. Обичайте, за да ви обичатъ. Любещиятъ е безсмъртенъ. За него се отнася стиха: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ”. За любещия и затворътъ се отваря, веригитѣ отъ краката му падатъ, и той излиза на свобода. За човѣка на безлюбието животътъ е пълно ограничение. Той е лишенъ отъ светлината и топлината на слънцето. Следователно, отворете сърдцата си за любовьта, да дадете възможность на Бога да се прояви чрезъ васъ. До отворимъ сърдцата си за Божията Любовь и да станемъ съработници съ Него. Коя жена е обичала мѫжа си, безъ да вижда погрѣшкитѣ му, безъ да му каже една горчива дума? Ако жената може да обича мѫжа си така, тя би могла да го обърне къмъ Бога. Ако мѫжътъ може да обича жена си така, и той би я преобразилъ. Като не разбиратъ любовьта, хората живѣятъ въ заблуждения и мислятъ, че трѣбва да обичатъ само добрия, умния, богатия. Не е така. Обичай човѣка заради Божественото въ него. Който люби, той е свободенъ човѣкъ.

Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Той е дълготърпѣливъ, милостивъ и любещъ. Той е опредѣлилъ всички хора да влѣзатъ въ Царството Божие. Колкото по-рано влѣзе човѣкъ, толкова по-добре за него; колкото по-кѫсно влѣзе, толкова по-голѣми страдания го очакватъ. Защо не вѣрвате въ ума, въ сърдцето и въ душата си? Душата носи капитала, съ който човѣкъ си служи, а умътъ и сърдцето го обработватъ. Ако нѣма кой да обработва капитала на човѣшката душа, човѣкъ нищо не може да постигне. Въ душата се криятъ възвишенитѣ и благородни мисли и чувства, които минаватъ презъ ума и сърдцето. Възприемайте този капиталъ и се пазѣте отъ лошитѣ мисли и чувства, които идатъ отъ чуждъ източникъ. Отправяйте погледа си къмъ Онзи Източникъ, отдето иде животътъ, който възкресява, повдига и възраства. Любовьта е единствената сила, която лѣкува болни, повдига паднали, съживѣва и възкресява мъртви. – Защо умрѣлиятъ не може да възкръсне? – Не е обичанъ, както трѣбва. Достатъчно е да го любятъ близкитѣ му, както Богъ люби, за да възкръсне той и да се върне отъ онзи светъ. Това се отнася не само за отдѣлнитѣ хора, но и за сѣмействата, обществата и народитѣ. – Кой народъ носи въ душата си Божията Любовь? – Който обича своитѣ управници и своитѣ сънародници. Щомъ той обича, и него обичатъ. Като обича ближнитѣ си, той обича всички народи и заслужено носи името си „великъ народъ”. Името му остава за вѣчни времена написано въ книгата на великитѣ народи. Всичко се дължи на любовьта. Народъ, който не обича сънародницитѣ си, не може да обича и другитѣ народи. Той е осѫденъ на заличаване отъ книгата на великитѣ народи. Всѣки човѣкъ, всѣко сѣмейство, всѣко общество, всѣки народъ, който люби, има бѫдеще. Това е законъ, който се проявява всѣки день въ живота. Богъ е създалъ света за проява на любовьта. Който влиза въ този светъ, доброволно се подчинява на неговитѣ закони. Не иска ли да се подчинява, ще го изпѫдятъ навънъ. Въ света на любовьта нѣма нищо отрицателно. Любещиятъ и въ огънь да влѣзе, не изгаря; и диви звѣрове да го обикалятъ, нѣма да го нападатъ и разкѫсатъ. Любещиятъ знае, какъ и кога да иска; той знае, какъ и кога да дава. Ако има нѣщо, което трѣбва да даде на Бога, това е сърдцето. Казано е: „Сине мой, дай ми сърдцето си!”. Като изчисти сърдцето на човѣка, Богъ иска ума му и най-после – душата му. Той ще ги очисти, повдигне, обогати и ще ги върне на човѣка стократно обогатени. Следователно, не се страхувайте отъ Бога, но уповавайте на Него и повѣрявайте Му се като на свой великъ, любещъ и благъ Баща.

Приложете вѣрата и любовьта си къмъ Бога, и животътъ ви ще се подобри. Христосъ казва: „Ако ме любитѣ, ще опазите Словото ми. Ако Словото ми пребѫдва въ васъ, и вие пребѫдвате въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ, и Азъ ще ви се изявя”. Когато Богъ се изяви на хората, всички ще възкръснатъ и ще се познаятъ помежду си. – Кога ще стане това? – Въ последния день. – Кой е по-следниятъ день? – Въ който Слънцето на Любовьта изгрѣе и освети пѫтя на всички хора. Тогава навсѣкѫде ще бѫде светло, и всички ще се познаватъ. Това значи, да заживѣятъ хората братски помежду си, въ миръ и любовь. Това очакватъ днесь всички хора, всички народи на земята.

Поставете любовьта като броня противъ злинитѣ въ света. Тя е единствената сила, която никакво орѫдие не може да пробие. Тя е корабъ въ бурното море, който никаква сила не може да потопи. Тя е богатство, което никой не може да открадне. Тя е знание, което никога не се губи. Всичко възвишено и благородно произтича отъ любовьта. Повѣрете съкровищата си на Бога на Любовьта и отъ нищо не се страхувайте.

Много цвѣтя е посадилъ Богъ въ човѣшкитѣ души. Остава още едно цвѣте. Посадете и него въ душата си. Дайте му условия да израстѣ, да цъвне и върже плодъ. То се нуждае отъ слънчевата светлина и топлина, то се нуждае отъ топлината на любовьта, отъ светлината на мѫдростьта и отъ силата на истината.

8. Беседа отъ Учителя, държана на 29 августъ, 1943 г. 10 ч. съ. София – Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...