Jump to content
Ани

1943_08_29 Раждането

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Раждането

Иоанъ, 3 глава.

Размишление.

Зимата е приятель на леда. Докато зимата продължава, ледътъ е здравъ, якъ, всѣки може да минава по него. Пролѣтьта и лѣтото сѫ неприятели на леда. Щомъ дойде пролѣтьта, ледътъ започва да се топи, омеква и губи своята самостоятелность. Ако искате да минете нѣкоя рѣка безъ мостъ, трѣбва да чакате зимата. Тогава и пешеходци, и коли минаватъ по замръзналата рѣка безъ мостъ. Презъ пролѣтьта и лѣтото, за да минете рѣката, трѣбва да потърсите мостъ. Дълбока е рѣката, не можете да я прегазите безъ мостъ. Често мостовете на хората се топятъ и преминаването отъ единия брѣгъ на рѫката до другия става невъзможно. – Защо се топятъ мостоветѣ на хората? – Защото иматъ неприятели. Пролѣтьта и лѣтото, които сѫ неприятели на леда, на леденитѣ мостове, сѫ добри приятели на здравето, на плодородието, на житото, на водата, на въздуха. Значи, това, което подържа якостьта на моста, става причина да треперятъ хората, да се свиватъ отъ студъ.

Мнозина иматъ криво разбиране за живота. Тѣ се питатъ, защо се ражда човѣкъ. Това е все едно, да питате, защо изгрѣва слънцето. Слънцето изгрѣва, защото земята се върти около своята ось. Като се завърти единъ пѫть около осьта си, земята ражда слънчевитѣ лѫчи. Значи, родениятъ човѣкъ е лѫчъ отъ слънцето на живота. – Какво представлява смъртьта? – Събиране на слънчевитѣ лѫчи, или залѣзване на слънцето. Въ този смисълъ, раждането означава излизане на слънчевитѣ лѫчи отъ слънцето на живота; умирането означава прибиране или скриване на слънчевитѣ лѫчи къмъ центъра на самото слънце на живота. Смъртьта е най-голѣмиятъ и страшенъ затворъ, въ който човѣкъ може да попадне. Страшенъ е този затворъ, защото е лишенъ отъ всѣкаква светлина. Понѣкога смъртьта е най-голѣмото зло, което може да сполети човѣка, но понѣкога е най-голѣмото добро. Това зависи отъ схващането и разбирането на човѣка.

Съвременнитѣ учени разискватъ върху въпроса за създаването на земята, но и до днесь още не сѫ го разрѣшили. Много теории сѫществуватъ по този въпросъ, но нито една отъ тѣхъ не се е домогнала до абсолютната истина. Всички деца питатъ майка си, кой е направилъ Бога, но никоя майка не може да отговори на този въпросъ. Мѫчно може да се даде положителенъ отговоръ на този въпросъ, както е мѫчно да се отговори абсолютно на въпроса, какъ е създадена земята. Всички знаятъ, че земята се движи около своята ось, около слънцето, но кой я кара да се движи, това е неразрѣшенъ въпросъ. И тукъ се даватъ различни теории, но, доколко сѫ вѣрни тѣ, и доколко отговарятъ на абсолютната истина, това е въпросъ. Предположенията на ученитѣ не всѣкога сѫ абсолютно истинни. Знаете, че зимата е приятель на леда, а пролѣтьта и лѣтото – нейни неприятели, но защо е така, не можете да отговорите. Зимата е голѣмъ аристократъ, обича да си почива, да стои на едно мѣсто. Като види скования ледъ около себе си, тя казва: Не се безпокой, почини си! Нека други работятъ вмѣсто тебе. Като дойдатъ пролѣтьта и лѣтото, тогава ще работишъ. Тогава ще разберешъ, че съ седене на едно мѣсто нищо не се постига. Сега хората не се нуждаятъ отъ мостове. Трѣбва да се измѣнишъ, да станешъ вода и да поливашъ градинитѣ, трѣвитѣ и дърветата; следъ това ще тръгнешъ да търсишъ морето, отъ което си излѣзълъ. Ще се влѣешъ въ него и ще станешъ съзнателна часть отъ Цѣлото.

Питате: Какъ да напусна мѣстото си? –Доброволно ще го напуснешъ. Ако не, насила ще тѣ заставятъ да го напуснешъ. Слънцето заставя всички сѫщества да се движатъ. То не се нуждае отъ мостове. То заставя сѫществата да се движатъ, да работятъ, да изкарватъ прехраната си и да почиватъ. Следователно, слънцето е причина за нѣколко хубави нѣща въ света: да огладнѣешъ, да се наядешъ, да си починешъ и следъ това да отидешъ на работа. Ако си мостъ нѣкѫде, не питай, защо си мостъ. Ще изгрѣе слънцето, ще тѣ стопи, ще започнешъ да се движишъ и да вършишъ нѣкаква работа. Не питай, защо вече не си мостъ, защо се движишъ свободно отъ едно мѣсто на друго и вършишъ нѣкаква работа. Колкото и да търсишъ причинитѣ на нѣщата, нѣма да ги намѣришъ. – Кой е виновенъ за пропукването и стопѣването на леда? – Слънцето. – Кой е виновенъ за замръзването на водата? – Пакъ слънцето. Въ първия случай слънцето изпраща лѫчитѣ си по цѣлата земя; въ втория случай то ги събира къмъ себе си. Слънцето ту дава кредитъ на сѫществата, ту го отнема. Защо дава кредита си и защо го отнема, това е негова работа. Нѣма защо да питашъ. Понѣкога зимата дава кредитъ, понѣкога пролѣтьта и лѣтото отнематъ кредита. И обратно: понѣкога зимата отнема кредита, а пролѣтьта и лѣтото го даватъ. Ще кажете, че това не е човѣщина. То е другъ въпросъ. Слънцето заповѣдва да се вдигнатъ мостоветѣ, и рѣкитѣ да потекатъ.

Много отъ съвременнитѣ хора иматъ разбиране подобно на това, което ледътъ има. Тѣ се питатъ, кой ги заставя да се движатъ и кѫде трѣбва да вървятъ. Слънцето ги кара да се движатъ. Много естествено. Докато е зима, ще бѫдешъ мостъ и ще стоишъ на едно мѣсто. Щомъ дойде пролѣтьта, ще отстѫпишъ отъ своето положение, ще се превърнешъ на вода и ще работишъ. Какво е състоянието на р. Марица пролѣть и какво – презъ лѣтото? Презъ пролѣтьта тя е буйна, шуми, не може да се прегази. Затова пѣятъ за нея: „Шуми Марица”. Презъ лѣтото тя става малка и навсѣкѫде може да се прегази. – Кой е виновенъ за това? – Сушата. – Какво носи сушата? – Гладъ. – Защо хамбаритѣ сѫ пълни? – За да ядатъ хората. – Защо хамбаритѣ сѫ празни? – Защото ядатъ, гладни сѫ хората. – Защо трѣбва да се изпразватъ хамбаритѣ? – За да живѣятъ хората. Ако не се изпразваха хамбаритѣ, животътъ нѣмаше да сѫществува. Следователно, когато ледътъ се топи, хората оживяватъ; когато водата замръзва, хората умиратъ, т. е. ограничаватъ се.

Зимата, пролѣтьта, лѣтото и есеньта иматъ своето значение, но когато хората ги разбиратъ. Ако не ги разбиратъ, тѣ се натъкватъ на противорѣчия, както пропадналиятъ търговецъ. Той седи въ магазина си, но нѣма стока, не дохождатъ клиенти, не знае, какво да прави. Такова е положението и на жадния пѫтникъ, който стои предъ хубавъ планински изворъ, но му даватъ да пие вода отъ малко шишенце. Жаждата му е голѣма. Той поглежда къмъ чистия, кристаленъ изворъ, но не му позволяватъ да пие вода отъ него. – Защо трѣбва човѣкъ да минава презъ противорѣчия? – За да стане смиренъ. Преди да слѣзе на земята, човѣкъ е смиренъ, обикаля ту тази, ту онази майка, ту този, или онзи баща, убѣждава ги да го приематъ, да стане тѣхно дете. Той имъ говори: Приемете ме въ вашия домъ, готовъ съмъ на всичко. Ще порасна, ще се грижа за васъ, ще ви помагамъ, ще видите, какво дете сте родили. Нѣма да съжалявате, че сте ме прибрали. Като се роди, всички обѣщания се забравятъ, и детето се проявява такова, каквото е: започва да плаче, да се сърди, да се налага – генералъ става. То иска да го кѫпятъ, повиватъ, да го хранятъ съ специална храна, приготвена отъ майката. Колкото повече расте, толкова по-самостоятелно става. И най-после, като стане 21 годишенъ момъкъ или мома, проявява се като майка си и баща си, има особено мнѣние за всичко. Синътъ и дъщерята започватъ да търсятъ своитѣ възлюбени. Щомъ ги намѣрятъ, искатъ да се отдѣлятъ отъ родителитѣ си. Тѣ ги напущатъ и започватъ да живѣятъ сами.

Какво трѣбва да правятъ родителитѣ, за да не страдатъ синоветѣ и дъщеритѣ имъ? Тѣ трѣбва да следватъ примѣра на пчелитѣ. Пчелитѣ казватъ: Ние не позволяваме на нашата царица да ни напуща, освѣнъ когато кошерътъ се рои. И тогава, тя не излиза сама, но цѣлиятъ кошеръ върви заедно съ нея. Следователно, който се осмѣли да изнесе вънъ отъ себе си една своя светла мисъль, или едно светло чувство на показъ, предъ хората, скѫпо плаща. Дръжте своята свещена мисъль или идея въ душата си, никой да не я вижда, никой да не знае, какво живѣе въ духа или въ душитѣ ви. Работничкитѣ излизатъ отъ кошери и се връщатъ назадъ по нѣколко пѫти на день, да събиратъ медъ, но царицата седи въ кошера, снася яйца и не излиза навънъ. Щомъ излѣзе, всички я последватъ. Тя излиза навънъ съ голѣма свита. Това наричатъ пчеларитѣ „роене на кошера”. Всѣка пчела познава гласа на своята царица и й се подчинява. Ако царицата изчезне, или сама напусне кошера, между пчелитѣ настава голѣмъ смутъ.

И тъй, докато Божествената царица живѣе въ вашата душа, всичкитѣ ви работи се нареждатъ добре. Щомъ тази царица напусне душата ви, всичко тръгва назадъ. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви се объркватъ. При това положение, и животътъ изгубва смисълъ за човѣка. Докато царицата е въ кошера, пчелитѣ работятъ, животъ има между тѣхъ. Щомъ тя напусне кошера, между пчелитѣ настава пълна дисхармония. За да се възстанови хармонията, пчелитѣ започватъ да хранятъ нова царица, да замѣстятъ първата. Като порасне новата царица и започне да снася яйца, пчелитѣ отново се развеселяватъ и започватъ усилена работа. Следователно, като се обезсърдчите, ще знаете, че вашата царица е напуснала кошера. Останете ли сами, животътъ ви се обезсмисля и ще се питате, какво представя животътъ, кой го е създалъ, защо е създаденъ и т. н. На тѣзи въпроси не може да се отговори. Животътъ е подобенъ на вода, която постоянно тече. Животътъ на различнитѣ сѫщества се различава по бързината си. Отъ наклона на водата зависи бързината на движението й. Сѫщото се отнася и до живота. Колкото по-голѣма е височината, отъ дето слиза животътъ, толкова по-интензивенъ е той. Височината на живота е толкова необходима, колкото е необходимъ наклонътъ на водата. Въ притчата за блудния синъ се говори за онзи животъ, който се отличавалъ съ голѣмъ наклонъ. Баща му билъ въ духовния светъ. Тамъ синътъ се молѣлъ на баща си да му даде здраво тѣло, съ което да слѣзе на земята между хората, да се учи и да придобива знания и опитности. Като слѣзълъ на земята, той не изпълнилъ обѣщанието си. Вмѣсто да учи, той се запозналъ съ моми и момци, ялъ и пилъ съ тѣхъ, черпилъ всички, защото билъ богатъ. Като изялъ и изпилъ всичко, приятелитѣ му го напуснали. Той останалъ самъ, безъ никакви средства, и се принудилъ да стане свинарь. Но и тукъ положението му било тежко. Той не можелъ да се храни даже съ рожковитѣ, които служели за храна на свинецъ. Разкаянъ и обезсърченъ той се принудилъ да напусне свинарството и да се върне при баща си, да му се помоли да го приеме като последенъ слуга. Ще кажете, че синътъ не билъ готовъ да се бори съ живота. Нѣма защо да се бори съ живота. Може ли комарътъ да се бори съ слона? Комаръ съ комаръ може да се бори, но излѣзе ли срѣщу него по-силно животно, комарътъ трѣбва да отстѫпи. Следователно, животътъ е слонъ, съ който никой не трѣбва да се бори. Животътъ трѣбва да се изучава, но никои нѣма право да се бори съ него.

Изобщо, всѣка дума има смисълъ, когато се употрѣби на своето мѣсто. Напримѣръ, думитѣ „боря, чупя” не сѫ хубави, ако се употрѣбяватъ безразборно. Това значи, да не разбираме тѣхния произходъ и съставъ. Напримѣръ, думата „чупя, чупи” е съставена отъ две срички: „чу” и „пи”. Сричката „чу”, отдѣлно взета, представя глагола „чувамъ, слушамъ”, а „пи” означава глаголъ „пия”. Достатъчно е да чувашъ правилно и да пиешъ на време и на мѣсто, за да не чупишъ главата си. Който не чува добре и не пие добре, лесна може да счупи главата си. Чупятъ се несѫщественитѣ, нереални нѣща. Обаче, сѫщественитѣ нѣща никой не може да ги счупи. Кой ще счупи хлѣба, водата, въздуха и светлината? Никой не може да ги счупи. Ще кажете, че хлѣбътъ се чупи. Не е така, никой не може да счупи хлѣба. Отъ хлѣба изтича животътъ, Понеже животътъ нито се чупи, нито се дѣли, затова казваме, че и хлѣбътъ, който носи животъ въ себе си, не се чупи.

Често се казва, че човѣкъ умира. И това не е вѣрно. Човѣкъ не умира, но отива въ света на мира, да се освободи отъ всички земни страдания. Умира, т. е. отива въ другъ светъ, дето царува миръ и спокойствие. Докато си на земята, ти постоянно излизашъ на бойни полета, дето си изложенъ на куршуми. На земята всѣки моментъ можешъ да бѫдешъ раненъ, осакатенъ или убитъ. Да умрешъ, това значи, да напуснешъ бойното поле и да отидешъ въ другъ светъ, дето хората живѣятъ братски. Има ли нѣщо страшно въ смъртьта? Въпреки това, хората питатъ, защо умира човѣкъ. Много просто, за да влѣзе въ онзи светъ, дето поправятъ всички счупени, развалени, изопачени нѣща. Ако кракътъ, рѫката или главата ти е счупена на бойното поле, ще тѣ изпратятъ на онзи светъ, да намѣстятъ счупенитѣ кости. Ако си изопачилъ ума или сърдцето си, пакъ ще тѣ изпратятъ тамъ, да ги изправятъ. Следъ всичко това, стоишъ и питашъ, кѫде е Господъ. Ако Го търсишъ вънъ отъ себе си, никога нѣма да Го намѣришъ. Богъ е създалъ външния светъ, но това не значи, че Той е само въ този светъ. Външниятъ светъ е отражение на вѫтрешния, на истинския светъ, който считаме абсолютно реаленъ. Значи, външниятъ светъ е отражение на реалния, на вѫтрешния, въ който Богъ се проявява. Че е така, познаваме по следния фактъ: човѣкъ счита света за реаленъ, когато е въ съзнание. Щомъ изгуби съзнанието си, и светътъ изчезва за него. Докато любовьта присѫства въ човѣка, и светътъ сѫществува за него. Щомъ любовьта го напусне, и светътъ престава да сѫществува за него.

Всички хора четатъ молитвата „Отче нашъ”. Тамъ е казано: „Отче нашъ, Който си на небесата, да се свети името Твое, да дойде Царството Твое”... Осветяването на Божието име има отношение къмъ любовьта. Не можешъ да осветишъ Божието име, ако нѣмашъ любовь. Който иска да освети Божието име, трѣбва да носи любовьта въ ума, въ сърдцето, въ душата си, т. е. да бѫде запаленъ съ любовьта отъ всички страни. Когато се говори за Божието Царство и Божията Правда, имаме предъ видъ Божията Мѫдрость. Безъ мѫдростьта, Божието Царство и Божията Правда нѣматъ никакъвъ смисълъ. Божията воля пъкъ има отношение къмъ Божията Истина. Следователно, никой не може да изпълни Божията воля, ако не носи истината въ себе си.

И тъй, ако въ душата ни не царува любовьта, ако въ духа ни не царува мѫдростьта и ако въ волята ни не царува истината, цѣлиятъ светъ остава за насъ неразбранъ. – Защо е недоволенъ човѣкъ? – Защото не носи любовьта въ душата си, мѫдростьта – въ духа си, истината – въ волята си. Любовьта, мѫдростьта и истината сѫ създали света като забава за всички живи сѫщества. На всѣки човѣкъ е дадено нѣщо специфично, съ което да се занимава. Който не може да намѣри специфичното за себе си, той всѣкога е недоволенъ. Всѣки търси нѣщо голѣмо: голѣмо добро, голѣма сила, голѣма любовь. Никой не подозира, че задъ голѣмитѣ нѣща се крие злото. Влѣзешъ ли въ света на злото, тамъ ще търсишъ голѣмото зло, за да намѣришъ малкото добро. Грѣшката на хората се заключава въ това, че тѣ търсятъ голѣмото добро и малкото зло. Голѣмото добро изисква голѣма жертва. Ако искашъ да бѫдешъ добъръ, трѣбва да си голѣмъ, неизчерпаемъ изворъ. Докато работишъ, докато имашъ енергия, ти си въ общение съ хората, всички тѣ търсятъ, всички разчитатъ на тебе. Въ този случай, ти си изворъ, при който идатъ жадни пѫтници да утолятъ жаждата си. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да съзнава, че служи на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да търси Царството Божие и Неговата Правда. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да съзнава, че служи на Бога и изпълнява Неговата воля.

Какъ познавате, кое действие е съгласно съ Божията воля и кое не е съгласно? Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко действие, изпълнени съ любовь, сѫ въ съгласие съ Божията воля. Слушашъ единъ добъръ пѣвецъ или добъръ музикантъ. Щомъ свърши пѣсеньта, ти му рѫкоплѣскашъ. Докато пѣе или свири, ти мълчишъ. Щомъ свърши концѣрта, ти рѫкоплѣскашъ. Нѣкои не рѫкоплѣскатъ, мислятъ, че като не нарушаватъ тишината, съ това изказватъ възхищението си. Не е така. И който рѫкоплѣска, сѫщо се възхищава, благодари и поощрява пѣвеца. Мнозина рѫкоплѣскатъ още преди започване на пѣсеньта. Едва излѣзе пѣвецътъ на сцената, тѣ започватъ да му рѫкоплѣскатъ. Следователно, всѣко движение, направено съ любовь, е на мѣсто. Рѫкоплѣскай съ любовь, мълчи и слушай пакъ съ любовь. Като рѫкоплѣска, човѣкъ иска да каже: Приеми благословението на онова, което Богъ е вложилъ въ моитѣ рѫце. Въ този смисълъ, рѫкоплѣскането и рѫкуването сѫ на мѣсто. Слушашъ нѣкой да говори, да пѣе или да свири хубаво – рѫкоплѣскай му. Срѣщнешъ единъ добъръ човѣкъ,– рѫкувай се съ него. Хвани здраво рѫката му и му предай сила отъ себе си.

Като говоря за рѫкоплѣскането, не го разглеждамъ само по форма. Азъ не поддържамъ външнитѣ форми и движения, но казвамъ, че всѣко движение има смисълъ, когато е изпълнено съ любовь. Азъ не рѫкоплѣскамъ външно; другитѣ правятъ това заради мене. Азъ рѫкоплѣскамъ вѫтрѣшно, по умъ, по сърдце и по душа. Сѫщевременно рѫкоплѣскамъ на ума, на сърдцето, на душата и на духа на онзи, който свири или пѣе на сцената. Значи, рѫкоплѣскането е и външенъ, и вѫтрѣшенъ процесъ. Допирашъ, приближавашъ рѫцетѣ си и се обмѣняшъ. Като спасявашъ давѣщия се, ти му рѫкоплѣскашъ: приближавашъ рѫцетѣ си, прегръщашъ го и го изваждашъ отъ водата. Майката туря детето си въ коритото и започва да го кѫпе – и това е особенъ родъ рѫкоплѣскане.

Ново разбиране е нужно на хората. Докато живѣятъ съ старитѣ разбирания, тѣ плачатъ, страдатъ, безъ да знаятъ причинитѣ на страданията си. Нѣкой умрѣлъ, т. е. заминалъ за онзи светъ, и близкитѣ му плачатъ. Днесь цѣлиятъ български народъ плаче за своя царь. – Какво означава смъртьта? – Заминаване за онзи светъ, дето всѣки човѣкъ дава докладъ за всичко, което е направилъ на земята. Българскиятъ царь е сега на докладъ при Господа, т. е. при Любовьта. Да царувашъ, това значи, да оставишъ Богъ да царува въ тебе. Така всѣки човѣкъ може да царува, първо на себе си, на своята душа и духъ, на своя умъ и сърдце; следъ това той царува и на другитѣ. Докато любовьта, мѫдростьта и истината царуватъ въ човѣка, царуването е на мѣсто. Казвате: Кой ще рѫководи сега българския народъ? – Който го е рѫководилъ досега.

Богъ рѫководи всички народи. Който Го слуша, великъ народъ става; който не Го слуша, самъ се осѫжда на страдания. Кой рѫководѣше еврейския народъ въ миналото? Ще кажете, Давидъ, Соломонъ и други царе сѫ го рѫководили. Давидъ, Соломонъ сѫ били проводници на Бога. Въ сѫщность, Богъ го е рѫководилъ. И днесь, когато евреитѣ нѣматъ царь, пакъ Той ги рѫководи. За насъ умрѣли хора не сѫществуватъ. Умрелитѣ сѫ толкова живи, колкото и живитѣ, които виждате да се движатъ и говорятъ. Българскиятъ царь е живъ: отиде при Господа да докладва, какъ вървятъ работитѣ. на България. За извѣстно време въ България се налага трауръ, а християнската църква отъ две хиляди години е все въ трауръ. Съ това показватъ, че Христосъ страдалъ за човѣчеството, следъ което билъ разпнатъ. Наистина, Христосъ страда, разпнаха Го, но следъ това възкръсна. Време е вече да се свали траура. Всички свещеници и проповѣдници на Христовото учение трѣбва да се облѣкатъ въ бѣли дрехи, да се радватъ, че Христосъ е възкръсналъ. Живъ е Христосъ, и днесь Той управлява света въ името на Господа. Не се съмнѣвайте въ това и не спорете, дали е възкръсналъ, или не. Възкръсналъ е Христосъ и живѣе между всички страдащи, нещастни, онеправдани. Той носи новото въ света. Любовьта Христова е навсѣкѫде. Съ нея работи Христосъ и оправя обърканитѣ работи на хората.

Днесь всички говорятъ за царя, за неговитѣ добродетели. Той се отличаваше съ голѣма досетливость и отзивчивость къмъ страданията на хората. Станеше ли нѣкѫде нещастие или катастрофа, той пръвъ биваше тамъ. Знаеше, какъ да помогне и утѣши пострадалитѣ. Днесь всички се питатъ, кой ще рѫководи сѫдбинитѣ на България. – Който рѫководи сѫдбинитѣ на всички народи, Той ще рѫководи и българския народъ. Всички хора сѫ служители на Бога. Съзнателно или несъзнателно, тѣ Му се подчиняватъ. Всички българи се молеха на Бога, да оздравѣе царьтъ. Той и сега е живъ. Важно е да се молятъ, докладътъ на царя да бѫде добъръ, да се одобри, и българитѣ да получатъ Божието благословение. Българитѣ и всички останали народи трѣбва да се молятъ за идване на Царството Божие на земята. Това ще се ознаменува съ велики и светли дни. Тогава нѣма да има бѣдни, болни, страдащи хора по лицето на земята. Новъ порядъкъ ще дойде на земята – порядъкътъ на любовьта.

И тъй, дали сте на земята, или я напущате, стремете се да попаднете въ рѫцетѣ на любовьта, тя да ви приеме въ обятията си. Има ли дете въ света, което да е родено съ любовь и да е умрѣло? Всички сѫщества, родени съ любовь, сѫ живи. И на този, и на онзи светъ да сѫ, тѣ живѣятъ. И обратно: всѣко сѫщество, родено безъ любовь, е мъртво. И на земята да е, и на онзи светъ, то е въ положението на умрѣлия. То ходи, движи се, говори, но съзнанието му за живота е заспало. Щастие е за човѣка да се роди съ любовь и да умре съ любовь. Бѫдещето се нуждае отъ работници на Бога, които да Го обичатъ и да оставятъ Той да царува въ тѣхнитѣ сърдца, умове и души.

Да пожелаемъ добъръ пѫть на Българския царь, да следва пѫтя на Любовьта, да носи мира и радостьта. Ганди казва: „Когато умра азъ, не само Индия ще бѫде свободна, но цѣлиятъ светъ ще се освободи отъ заблужденията и ограниченията”. Така трѣбва да каже всѣки човѣкъ за себе си. Тогава и животътъ, и смъртьта иматъ смисълъ. Смърть, която не носи освобождаване, нѣма смисълъ. Обаче, ако смъртьта носи освобождаване, тя се осмисля. Тогава и тя е раждане. Значи, има два вида раждане: по плъть и по духъ. Когато слиза на земята, човѣкъ се ражда по плъть; когато напуща земята и отива на онзи светъ, той се ражда по духъ. Затова, именно, Христосъ казва: „Ако се не родите отъ вода и духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие”. Човѣкъ трѣбва да се роди два пѫти: по плъть, т. е. по вода, и по духъ, т. е. излизане отъ утробата на майка си и заминаване за онзи светъ.

Защо хората заминаватъ за другия светъ? – Да приложатъ любовьта. Това, което човѣкъ не може да приложи на земята, ще го приложи на онзи светъ. Следователно, и Българскиятъ царь сега ще бѫде по-добъръ работникъ, ще приложи всичко онова, което не е могълъ да приложи на земята. Когато хората дойдатъ до положение да се радватъ, и когато се раждатъ, и когато умиратъ, светътъ ще се оправи. „Роденото отъ плътьта, плъть е; роденото отъ Духа, духъ е. Ако не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие”.

„Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ Небесни”. – Кога човѣкъ е съвършенъ? – Когато се роди отъ любовьта, отъ мѫдростьта и отъ истината. Това означава раждане отъ Духа. Който мине презъ тритѣ процеса на раждането – презъ любовьта, мѫдростьта и истината, той влиза въ новия порядъкъ на нѣщата и разбира дълбокитѣ прояви на живота. Това значи роденъ отъ Бога. Казано е: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Истина, истина ви казвамъ: Ако не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие”.

Желая ви да се родите по закона на любовьта, да умрѣте по закона на мѫдростьта и да станете съвършени, както е съвършенъ Отецъ нашъ Небесни, т. е. да се родимъ по закона на истината и да дадемъ своя докладъ предъ Господа, отъ който да се ползватъ всички хора на земята.

7. Беседа отъ Учителя, държана на 29 августъ, 1943 г., 5 ч. с. София - Изгревъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×