Jump to content
Ани

1943_08_27 Жилища на човѣшката душа

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Жилища на човѣшката душа

Всички хора говорятъ за непостигнатия си идеалъ, въпреки това се стремятъ къмъ него. Детето ходи на училище, иска да се научи да чете и пише. То незабелязано минава отъ едно отдѣление въ друго, отъ единъ класъ въ другъ, докато стане момъкъ и свърши университетъ. Чувате го да казва: Най-после постигнахъ идеала си, свършихъ университетъ. Какво постигналъ? Научилъ азбуката и съчетаването на буквитѣ въ срички, думи и изречения. Ако младежътъ е свършилъ музикална академия, казва: Постигнахъ идеала си, научихъ се да пѣя и свиря. – Какво научилъ? – Нотитѣ и тѣхното съчетание.

Нека всѣки се запита: Какъвъ е идеалътъ на моя животъ? Ако всички хора иматъ идеалъ, защо сѫ недоволни? Нѣкой е недоволенъ, че е нисъкъ на ръстъ и поставя за идеалъ на живота си да стане високъ. – Защо е нисъкъ? – Малко ялъ. Отъ една капка вода става ли рѣка? Съ единъ конецъ прави ли се вѫже? Високиятъ е недоволенъ, че е високъ, иска да се смали. – Защо е високъ? – Защото много ялъ. Кой е правилъ опитъ да знае отъ колко нищки на паяжината може да се направи едно обикновено дебело вѫже? И да постигне желанието си, да стане високъ или нисъкъ, човѣкъ пакъ ще бѫде недоволенъ.

Защо сѫ недоволни хората? – Защото живѣятъ въ голѣмо еднообразие. Безъ да искатъ, тѣ повтарятъ нѣщата и сами се отегчаватъ. Природата не допуща никакво повтаряне. Колкото и да повтаряшъ една пѣсень, не можешъ да я изпѣешъ два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. – Защо? – Защото и ти си се измѣнилъ, и публиката се измѣнила, и обстановката е измѣнена. Като гладенъ, пѣешъ по единъ начинъ; като ситъ, пѣешъ по другъ начинъ. Като младъ, пѣешъ по единъ начинъ; като възрастенъ, пѣешъ по другъ начинъ, а като старъ – по трети начинъ. Добре, че има разнообразие въ живота ви, иначе, щѣхте преждевременно да умрете. Еднообразието умъртвява и състарява. То не носи животъ. Само новото носи животъ.

Помнете: Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да се движи по всички посоки: на изтокъ, западъ, сѣверъ и югъ. Ако строите кѫща, на коя страна ще турите лицето й? Кѫща, която е изложена на сѣверъ, се огрѣва отгоре, дето е слънцето; ако е изложена на югъ, огрѣва се отдолу; ако е изложена на изтокъ, пакъ се огрѣва отгоре; и най-после, ако е изложена на западъ, пакъ се огрѣва отдолу. Въ източнитѣ кѫщи слънцето постоянно изгрѣва, а въ западнитѣ – постоянно залѣзва. Кое предпочитате: слънцето да изгрѣва постоянно или да залѣзва? Ако има да взимате пари отъ нѣкого, ще желаете слънцето да грѣе, за да намѣрите своя длъжникъ. Ако сте длъжни нѣкому, ще желаете слънцето да залѣзва, за да не ви намѣри кредиторътъ.

И тъй, когато се говори за четиритѣ посоки на света, имаме предвидъ четири степени, т. е. четири точки на съзнанието. Коя точка ще изберешъ, това зависи отъ нуждата, която моментътъ диктува. Какъ ще опредѣлишъ, кое благо искашъ: хлѣбъ, вода, въздухъ или светлина? Ако си гладенъ, хлѣбъ ще искашъ; ако си жаденъ, вода ще искашъ; ако се задушавашъ, въздухъ ще искашъ; ако си въ тъмнина, светлина ще искашъ. Отъ какво се нуждае пѫтникътъ въ потъващия параходъ? – Отъ спасителенъ поясъ. – Отъ какво се нуждае човѣкъ презъ зимата? – Ако трѣбва да излѣзе вънъ отъ кѫщата си, той се нуждае отъ топла дреха и здрави обуща.

Каква е разликата между четиритѣ посоки на света, или четиритѣ точки на съзнанието? Изтокъ подразбира добритѣ условия на живота. Тамъ слънцето изгрѣва и носи животъ. Западъ подразбира нощь. Тогава луната свети. Изтокъ означава слънчева кѫща, западъ – лунна кѫща, сѣверъ – кѫща, поставена на видно мѣсто, а югъ – кѫща, поставена на пѫть, дето хората най-много минаватъ. Тамъ всички се спиратъ, ядатъ и пиятъ; едни отъ тѣхъ плащатъ, а други нищо не плащатъ, поради което се явяватъ спорове и недоразумѣния. Значи, човѣкъ живѣе едновременно въ четири кѫщи. Той живѣе въ кѫщата на своя умъ, на своето сърдце, на душата и на духа си. Кѫщитѣ на всички хора се различаватъ. Ако си на физическия светъ, ти живѣешъ въ тѣлото си. Щомъ влѣзешъ въ умствения светъ, напущашъ физическото си тѣло и влизашъ въ умственото. Така човѣкъ се движи въ четири тѣла: физическо, сърдечно или астрално, умствено и причинно, т. е. въ ума и сърдцето, въ душата и духа.

Четиритѣ посоки на света представятъ четиритѣ жилища, въ които обитава човѣкъ. Като съединимъ четиритѣ точки, образува се квадратъ, който е въ постоянно движение. При движението си, четиритѣ точки образуватъ окрѫжность. Преместването на човѣка отъ едно жилище въ друго е естественъ процесъ. Ти не можешъ да останешъ завинаги на една точка, както не можешъ да запазишъ завинаги богатството си. Ще бѫдешъ ту богатъ, ту бѣденъ. Като минавашъ презъ тѣзи състояния, ти постоянно ще се огъвашъ и изправяшъ. Каже ли нѣкой, че не иска да се огъва, това показва, че не разбира живота. Ако си бѣденъ, нѣколко деня не си ялъ и видишъ на пѫтя си една златна монета, нѣма ли да се огънешъ? Ще се наведешъ, ще вземешъ монетата и ще се изправишъ. Следователно, навеждането, за да вземешъ монетата отъ земята, е огъване. Навеждането има смисълъ, но когато човѣкъ придобива нѣщо цѣнно. А тъй, да се огънешъ за нищо и никакво, това е безпредмѣтно. Какво щѣше да стане, ако двама души едновременно намѣрятъ златната монета? И двамата ще се наведатъ: първиятъ ще хване единия край на монетата, а вториятъ – другия край. Докато не сѫ раздѣлили монетата, тѣ сѫ близко единъ до другъ. Щомъ раздѣлятъ монетата помежду си, тѣ се отдалечаватъ: единиятъ взима една посока, другиятъ – втора и продължаватъ пѫтя си. Значи, хората сѫ близки, докато не сѫ раздѣлили благата, които животътъ имъ дава. Щомъ раздѣлятъ благата си, тѣ се отдалечаватъ единъ отъ другъ, и всѣки поема своя пѫть.

Колко блага дава животътъ? – Главно четири: хлѣбъ, вода, въздухъ и светлина. Кое благо ще предпочете човѣкъ въ даденъ моментъ? Ако е гладенъ, ще поиска хлѣбъ; ако е жаденъ, ще поиска вода; ако е лишенъ отъ въздухъ и се задушава, ще поиска въздухъ; ако е въ тъмнина, ще поиска светлина. – Къмъ кой удъ отъ човѣшкото тѣло има отношение храната? – Къмъ устата, която е символъ на разумното слово. Водата минава презъ устата и заедно съ храната, съ хлѣба отива въ стомаха. Хлѣбътъ и водата отиватъ на едно и сѫщо мѣсто и взаимно си помагатъ. Въздухътъ има отношение къмъ носа и дробоветѣ. Той минава презъ носа и отива въ дробоветѣ. Светлината има отношение къмъ очитѣ.

Често хората изпадатъ въ мрачни състояния на духа, чувстватъ се неразположени и не знаятъ какъ да си помогнатъ. Тѣ сѫ обиколени съ блага, които не знаятъ да използватъ. За такива случаи се отнася поговорката: „Вода гази, жаденъ ходи”. Четири елемента сѫ въ състояние да смѣнятъ неразположението, да го превърнатъ отъ мрачно въ светло. Тѣ сѫ светлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ. Като знаете причината на неразположението, ще приложите единъ отъ четиритѣ елемента, който отговаря за дадения моментъ. Причината за неразположението на единъ и сѫщъ човѣкъ е различна. Тя може да се крие въ физическия, сърдечния, умствения или причинния светъ.

Представете си, че срѣщате единъ учитель отъ първоначалното училище. Разговаряте съ него, но виждате, че е недоволенъ отъ нѣщо. – Коя е причината за недоволството му? – Иска да стане гимназиаленъ учитель, да заеме по-високо положение. Каква е разликата между единъ първоначаленъ учитель, единъ гимназиаленъ и единъ професоръ? Споредъ мене, въ едно отношение положението на първоначалния учитель е най-добро. – Защо? – Ученицитѣ му най-много вѣрватъ въ него. Дойдатъ ли въ прогимназията, вѣрата на ученицитѣ въ учителитѣ се разколебава малко. Гимназиститѣ още по-малко вѣрватъ въ учителитѣ си, а студентитѣ даже критикуватъ професоритѣ си и спорятъ съ тѣхъ.

Какво представя критиката? – Търкане кожата па човѣка. Ако влѣзешъ въ банята да се кѫпешъ, добре е да тѣ критикува нѣкой, да тѣ изтърка, да махне кирта ти. Но ако излизашъ вече отъ банята и си окѫпанъ добре, критиката не е на мѣсто, ще ти причини голѣма болка. И природата си служи съ подобни разтривки, но знае кога и какъ да ги приложи. Като срѣщне нѣкой нечистъ човѣкъ, тя изважда изтривалката си и казва: Ела при мене, мое дете, да тѣ изчистя. Ти имашъ нужда отъ чистене. Тя го разтрие добре, очисти го и го пуща на свобода. Следователно, има смисълъ да тѣ критикува уменъ, справедливъ и любещъ човѣкъ.

Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота, че не могатъ да постигнатъ желанията си. Ако наистина не могатъ да постигнатъ желанията си, тѣ трѣбва да се радватъ. – Защо?– Дава имъ се възможность да работятъ повече. Като работятъ, все ще постигнатъ нѣщо. Всѫщностъ, хората сѫ недоволни, когато не се повтарятъ хубавитѣ нѣща. Това е невъзможно. Природата не обича еднообразието и повтарянето. Ти не можешъ да изпѣешъ една и сѫща пѣсень два пѫти, по единъ начинъ. Ако първия пѫть си я изпѣлъ добре, втория пѫть ще я изпѣешъ или по-хубаво, или по-лошо – състоянието, моментътъ сѫ различни. Напримѣръ, ако имате брашно, вода и соль, ще направите хлѣбъ. Ако втори пѫть ви дадатъ брашно, сирене, вода и соль, нѣма да направите пакъ хлѣбъ, но ще наточите баница. Ето какъ знаете да постѫпвате. Сами избѣгвате повтарянето на нѣщата. Защо се сърдите на живота и на природата, когато не ви позволяватъ да повтаряте едни и сѫщи нѣща?

Ще кажете, че това сѫ обикновени работи. Вие не страдате за хлѣбъ и за баница, но за това, че не сте постигнали никаква велика идея и възвишено желание. Напримѣръ, нѣкой е недоволенъ, че не е станалъ ученъ. Въ какво се заключава ученостьта? Ученъ човѣкъ ли е този, който носи голѣмъ товаръ въ главата си? Той разказва какъ се създалъ светътъ, какъ се огъвали земнитѣ пластове, какъ произлѣзълъ животътъ и т. н. Главата му е пълна съ теории, но следъ него дохожда другъ ученъ, който опровергава първитѣ теории и създава нови. Кой отъ двамата е по-близо до истината? Истински ученъ е онзи, който носи абсолютното, неизмѣнно знание.

Двама учени често се разговаряли върху научни въпроси. Единиятъ билъ крайно честолюбивъ, не позволявалъ да му правятъ никакви забележки. Единъ день, по невнимание, облѣкълъ жилетката си наопаки. Срѣща го вториятъ ученъ и му казва: Колѣга, жилетката ти е наопаки. Понеже не обичалъ да му правятъ забележки, той не призналъ факта, но се погледналъ и казалъ: Нарочно направихъ това. Досега всѣкога съмъ носилъ жилетката си на лице, днесь я обърнахъ наопаки, да видя какъ ще изглеждамъ. Другарьтъ му билъ деликатенъ човѣкъ, не искалъ да спори повече и казалъ: Да, и това е нѣкаква научна работа. Всѫщностъ, учениятъ облѣкълъ наопаки жилетката си отъ разсѣяность. Понеже този день ималъ да плаща една полица, той не мислилъ да прави научни опити, но търсилъ начинъ какъ да плати дълга си.

Въ единъ американски университетъ имало единъ строгъ професоръ, на когото студентитѣ често устройвали шеги, да го предизвикватъ. Единъ день тѣ разместили колелата на файтончето му: преднитѣ колела турили отзадъ, а заднитѣ – отпредъ. Като се качилъ на файтончето си, професорътъ видѣлъ, че нѣщо не е въ редъ, но не искалъ да се изложи предъ студентитѣ си и казалъ: Тѣзи дни дадохъ файтончето си на поправка, майсторътъ е направилъ тази погрѣшка. Той знаелъ, че студентитѣ му устроили тази шега, но не искалъ да признае това.

Такива размѣствания ставатъ въ живота на всѣки човѣкъ. Ако сѫ на физическия светъ, лесно се оправятъ. Обаче, мѫчно се оправятъ и разбиратъ разместванията въ духовния светъ. Тази е причината, дето хората страдатъ, мѫчатъ се и не разрѣшаватъ задачитѣ си. Нѣкой страда, че останалъ назадъ въ развитието си, всички го изпреварили. Той не разбира закона. Ако 20 души юнаци излѣзатъ да се борятъ, кой ще бѫде пръвъ? Пръвъ ще пуснатъ най-слабия, да се бори съ слабъ. После ще пуснатъ по-силнитѣ, а най-после ще пуснатъ най-силнитѣ. Значи, най-силнитѣ, героитѣ, оставатъ назадъ и последни. Истинскиятъ герой остава последенъ, да се види силата му. Така постѫпва и природата. Първо, тя пуща слабитѣ борци на сцената, а силнитѣ задържа за последния часъ. Тя не бърза, не дава нѣщата, когато човѣкъ ги желае. Силния оставя последенъ, на заденъ планъ. Като разбира закона, той чака търпѣливо времето си.

И тъй, като знаете това, не критикувайте природата. Каквото прави тя, всичко е за добро. Тя никого не повишава, нито понижава, но поставя всѣко сѫщество на своето мѣсто. Който я разбира, чака времето си и се радва на своитѣ придобивки. Който не я разбира, страда, мѫчи се. Природата го гледа и тихо му нашепва: Почакай още малко, твоятъ часъ не е дошълъ. Когато майката храни децата си, на кое отъ тѣхъ дава първо храна? – На най-малкото. То се нуждае отъ малко храна. Достатъчно е да му дадешъ малко млѣчице или хлѣбецъ, и то е доволно. Дойде ли редъ до по-голѣмитѣ, работата е по-сложна: ще наредишъ масата, ще сложишъ чаши, чинии, ще нарѣжешъ повече хлѣбъ, повече храна и т. н. Голѣмиятъ яде повече и е по-взискателенъ. Кое е по-добре: да ти сложатъ маса да се нахранишъ или безъ маса, както на малкото дете и на пѫтника? Ако си на планината и огладнѣешъ, ще търсишъ ли маса?

Човѣкъ е пѫтникъ, дошълъ на земята да се учи. Ако съзнавашъ това, не търси маса и тогава да ядешъ. Не търси и първото мѣсто. При пѫтуване нѣма първи мѣста. Едва си миналъ една стѫпка и първото мѣсто става последно. Това, което е предъ тебе, е първо мѣсто; което си изминалъ вече, е последно мѣсто. Радвай се, че си извървѣлъ извѣстенъ пѫть и си придобилъ една опитность. Не мисли, че мѣстото, на което стоишъ, е лошо. То е само за моментъ. Щомъ мръднешъ крака си, чака тѣ ново, по-добро мѣсто. Бѫдещето носи нѣщо по-добро, по-светло и величаво. Разбиране ти е нужно, за да виждашъ доброто навсѣкѫде въ живота. Ако ти предстои дълъгъ пѫть, за предпочитане е да носишъ захаринъ въ торбата си, вмѣсто захарь. Единъ килограмъ захаринъ се равнява на 500 кг захарь. Обаче, захарьта е по-хранителна отъ захарина.

Често хората се стремятъ къмъ изящнитѣ нѣща, къмъ велики идеи, безъ да подозиратъ, че това е захаринъ, а не захарь. Хубава е копринената дреха, но тя не подхожда за зимата. Облечешъ ли я презъ зимата, ще се простудишъ. Хубави гънки образува тя, прилѣга на тѣлото, но за лѣтото. Дреха, която не може да запази топлината на тѣлото, не е хигиенична; дреха, която не може да запази светлината, не е хигиенична; ако не е чиста, тя пакъ не е хигиенична. Хигиенична дреха е тази, която има качествата на твърдата материя - плътность, качествата на водата, на въздуха и на светлината. На сѫщото основание, казвамъ, че всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка трѣбва да съдържатъ четири качества: качеството на хлѣба – да задоволяватъ глада; качеството на водата – да утоляватъ жаждата; качеството на въздуха – да подобряватъ дишането и кръвообращението; качеството на светлината – да осветяватъ и най-скрититѣ мѣста въ човѣшкия организъмъ, да отварятъ пѫтя му и да го освобождаватъ отъ заблуждения и противорѣчия. Всѣка храна, която не носи качествата на твърдата, течната, въздухообразната и светлинната материя, не е хигиенична.

Стремете се къмъ хигиенична храна, къмъ хигиенични мисли, чувства и постѫпки.

Само светлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Въ истината е скритъ животътъ.

6. Беседа отъ Учителя, държана на 27 августъ 1943 г., 5 ч. с., София – Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×