Jump to content
Ани

1943_08_23 Гласътъ на душата

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Гласътъ на душата

Мнозина се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. – Защо не успѣватъ? – Защото движенията имъ не сѫ ритмични. Тѣ сѫ лишени отъ музикалность и хармония. Природата не търпи никаква дисхармония въ царството си. Вънъ отъ нейното царство, вънъ отъ органическия светъ може да сѫществува дисхармония, но въ самата природа дисхармонията е изключена. Който нѣма хармонични движения, носи лошитѣ последствия на дисхармонията въ себе си.

Като се говори за хармония въ движенията, имаме предвидъ хармония въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ. Похвалишъ нѣкого и мислишъ, че си постѫпилъ право. Правата постѫпка се опредѣля отъ последствията си. Ако човѣкътъ, когото похвалишъ, е доволенъ, думитѣ ти сѫ хармонични. Ако не е доволенъ, думитѣ ти сѫ нехармонични. Като погалишъ котката си, и тя може да бѫде доволна, или недоволна отъ тебе. Можешъ да я погладишъ така, че да й стане приятно; можешъ и да прекалишъ въ милването си. Тогава тя започва да се дразни и може да тѣ одращи. Ти си произвелъ въ нея повече електричество, отколкото трѣбва. Нѣкой ви погледне красиво, каже ви нѣколко сладки думи, но вие не сте доволни отъ него. – Защо? – Думитѣ и погледътъ му сѫ външно красиви, но сѫ лишени отъ съдържание – движенията имъ не сѫ хармонични. Значи, и думитѣ иматъ движения. Казвашъ на нѣкого: Азъ тѣ обичамъ. Съ какво движение ще изразишъ любовьта си? – Азъ съмъ готовъ да се пожертвамъ за тебе. – Съ какво движение ще изразишъ самопожертването си? Следователно, думитѣ иматъ съдържание, смисълъ и сила, когато отговарятъ на движенията, които ги придружаватъ. Ако нѣма хармония между думитѣ и движенията на човѣка, казваме, че той не говори истината. Какъ ще проявишъ любовьта и обичьта си къмъ нѣкого, ако движенията, които правишъ, не отговарятъ на думитѣ и чувствата ти? Казвашъ, че обичашъ, а сърдцето ти се свива. Каква любовь е тази, която свива човѣшкото сърдце? Говорятъ за любовь, а се страхуватъ отъ нея. Това е неразбиране на любовьта. Говорятъ за любовь, безъ да я изучаватъ въ всичкитѣ й прояви, отъ нисшитѣ до висшитѣ. Поглеждате къмъ два гълѫба, които си гукатъ, но не обръщате внимание на тѣхната любовь. Казвате: Птича любовь е това! Не заслужава да й се обръща внимание. Въ сѫщность, и въ тѣхната любовь има нѣщо цѣнно. Наблюдавайте само да видите, какви красиви движения правятъ тѣ, когато изразяватъ любовьта си. Нѣма по-велико нѣщо отъ движението. Голѣма красота се крие въ движенията! Има велики цигулари, които движатъ рѫката и пръститѣ си съ голѣма красота. При това, не всѣки пръстъ може да взима четвърть тонъ. Това се поддава само на безименния пръстъ. Този тонъ дава насока на пѣсеньта или на музиката. Дето участвува четвърть тонъ, тамъ всички работи ставатъ добре. Дето отсѫства любовьта, тамъ всичко е лишено отъ съдържание и красота. Като свири четвъртини тонове, музикантътъ прави едва уловими движения, пълни съ хармония и ритъмъ. Каквито сѫ движенията на четвъртината тонъ, такива сѫ движенията и на двата пръста, палецътъ и показалецътъ, допрени единъ до другъ. Единъ е резултатътъ, когато се наведешъ да вдигнешъ нѣщо отъ земята съ палеца и показалеца; съвсѣмъ другъ е резултатътъ, когато вдигнешъ нѣщо отъ земята съ тритѣ, четиритѣ или петьтѣ си пръста. Чрезъ палеца и показалеца се излива благородството и Божественото естество на човѣка. Чрезъ петьтѣ пръста се излива човѣшкото и животинското му естество. Ето защо, за предпочитане е да хващашъ само съ двата си пръста, отколкото съ всичкитѣ пръсти, или съ цѣлата рѫка.

Хората обичатъ да се морализиратъ, да проповѣдватъ едни на други, да се възпитаватъ. Не е лошо това, но, преди да морализирашъ другитѣ, вижъ, доколко ти си изправилъ живота си. Ще проповѣдвашъ на хората да бѫдатъ спокойни, да иматъ самообладание, а ти самъ не владѣешъ удоветѣ си. Говоришъ, а мигашъ съ очитѣ си, или очитѣ ти се движатъ нервно, неспокойно. Ако ти самъ не обърнешъ внимание на очитѣ си, тази нервность ще причини разстройство на цѣлия организъмъ: ще тѣ заболи глава, гърди, стомахъ и др. Понѣкога нервностьта на човѣка се изразява въ характера му. Той става сприхавъ, сърди се лесно, готовъ е да удари всѣкиго, който се изпречи на пѫтя му. Ако е волѣва натура, ще се въздържи. Не е въпросъ въ въздържането, но човѣкъ трѣбва да измѣни движенията си, да ги направи хармонични. Ако движението на рѫката ти е насочено навънъ, измѣни посоката му, отправи го навѫтре, къмъ себе си. Така може самъ да си въздействашъ. Ако плувашъ въ морето, естествено е да правишъ движения навънъ, за да се движишъ лесно. Понѣкога ще правишъ движения и навѫтре, а нѣкога ще плувашъ на гръбъ. Така ще познаешъ, доколко можешъ да пазишъ равновѣсие. Ще дишашъ дълбоко, ще поемашъ въздухъ и леко ще се носишъ по вълнитѣ.

Светътъ е море. Който влиза въ него, трѣбва да знае да плува, да пази равновѣсие и да не се смущава. Какъвъ смисълъ има да казвашъ, че Богъ е всѣмѫдъръ, всѣблагъ и всѣлюбящъ, а да си въ постояненъ страхъ и безпокойство? Това значи отсѫствие на единство и хармония между думитѣ ти и живота ти. Казвашъ, че Богъ е навсѣкѫде, а самъ не вѣрвашъ на думитѣ си. Говоришъ съ нѣкого и си недоволенъ отъ него, че не се отнесълъ съ тебе, както трѣбва, и го критикувашъ. Божиятъ гласъ отвѫтре ти казва: Не си правъ, не мислишъ добре. Ти чувашъ гласа на Бога, но продължавашъ да критикувашъ ближния си. Защо не се вслушвашъ въ думитѣ на Онзи, Когото наричашъ свой Баща и Учитель? Това е неразбиране на живота, на словото, което ти се проповѣдва. Следъ всичко това очаквашъ да отидешъ на онзи светъ, да тѣ приематъ съ музика и пѣсни, като герой отъ фронта. Други се питатъ, какво ще правятъ, като отидатъ на онзи светъ. Наистина, не е лесно да отговорите на този въпросъ. Това е все едно, гѫсеницата да пита, какво ще прави, като се превърне на пеперуда. Тя знае единъ пѫть на живота: да пълзи и да яде листата на дърветата. Какъ ще живѣе като пеперудата, не може да си представи. И човѣкътъ, който е живѣлъ само за земята, не може да си представи, какъвъ е небесниятъ животъ. Той пита: Има ли ядене и пиене на небето? Има ли разходки, обличане на нови дрехи, игри и забави? Има ли музика и пѣсни, както на земята? Каквото и да му говорите, той не може да има ясна представа за небето. Като не може да разбере небесния животъ, най-после човѣкъ казва: Нищо не ме интересува вече! Така казва и стариятъ човѣкъ.

И тъй, докато е младъ, човѣкъ се интересува отъ всичко. Щомъ остарѣе, интересътъ му къмъ живота постепенно намалява, докато се ограничи въ нѣщо дребно, малко. За такъвъ човѣкъ казватъ, че издребнялъ. Такова е положението и на онѣзи търговци, които постепенно губятъ. Запримѣръ, нѣкой книжарь първоначално доставя различни пособия и книги – научни, литературни. Каквато книга потърсятъ, доставя я. Обаче, работата му постепенно намалява. Дойде нѣкой, иска една книга, нѣма я; иска втора, трета книга, и нея нѣма. Най-после, като се изредятъ всички книги, които по-рано ималъ, а днесь ги нѣма, питатъ го: Какво продавате? – Календарчета. И това не е лошо; въ календарчето сѫ написани годишнитѣ времена, мѣсецитѣ, седмицитѣ, днитѣ присѫственитѣ и неприсѫствени. Важно е, като продавашъ календарчета, да знаешъ, какво е предназначението на всѣки мѣсецъ, на всѣка седмица и на всѣки день отъ годината. Не знаешъ ли това, ти издребнявашъ и преждевременно остарявашъ. Трѣбва да знаешъ предназначението на всичко, което имашъ въ себе си и вънъ отъ себе си. Казвашъ, че имашъ глава, сърдце, но трѣбва да знаешъ тѣхното предназначение. – За какво е предназначена главата? – Да мисли. – Сърдцето? – Да чувства. – Волята? – Да работи. Ако размѣсите дейностьта на различнитѣ органи въ тѣлото си, животътъ ви се свършва. Не може главата да чувства, сърдцето да мисли, волята да мисли, или да чувства. Всѣки органъ, външенъ или вѫтрешенъ, има точно опредѣлено предназначение.

Миналитѣ поколѣния забъркаха една каша, отъ която сегашнитѣ хора не сѫ доволни. Тѣ изтъкаха такива платове, отъ които сегашното поколѣние не е доволно. Ние носимъ дрехи, изтъкани преди хиляди вѣкове. Днесь тѣ не ни харесватъ, не прилягатъ на тѣлото ни, но нѣмаме още нови, да ги изместимъ. Миналитѣ поколѣния развалиха стомаха на съвременния човѣкъ. Понеже не е доволенъ отъ стомаха си, той го нарича търбухъ и казва, че въ бѫдеще търбухътъ ще се унищожи. Стомахъ и търбухъ сѫ две различни състояния, презъ които човѣкъ минава. Стомахътъ е свързанъ съ естественото желание на човѣка да яде, да поддържа организма си. Търбухътъ е свързанъ съ неестественото желание на човѣка да преяжда, да се удоволствува, поради което е разстроилъ стомаха си. Който ялъ умѣрено, светия станалъ; който преяждалъ и се удоволствувалъ, станалъ чревоугодникъ. И въ едното, и въ другото състояние се явява нѣщо ненормално. Като яде малко и лишава стомаха си отъ необходимата храна, човѣкъ печели на негова смѣтка и го изтощава. Предвидено е, напримѣръ, сто лева дневно за стомаха. Той му дава 20 ÷ 30 лв., а останалитѣ спестява. Така изтощава стомаха си. Другъ го претоваря; вмѣсто сто лева, опредѣля му 200 ÷ 300 лв. Това е разточителность. Природата не търпи крайности. Тя не позволява нито много да постишъ, нито да преяждашъ. Постътъ се позволява само като почивка, като методъ за каляване на волята, а не за въздържане. Който има здравъ стомахъ, е магнетиченъ, разположенъ човѣкъ. Симпатичната нервна система у него е въ хармония съ мозъчната система. Човѣкъ се храни не само съ хлѣбъ и вода, но още съ въздухъ и светлина. Ето защо, за да бѫде напълно здравъ, стомахътъ, дробоветѣ и нервната му система трѣбва да бѫдатъ въ изправность. Ако една отъ системитѣ не е въ изправность, това се проявява въ характера му. Той става недоволенъ, лесно се сърди. Каквото и да му даватъ, каквато услуга и да му направятъ, все е недоволенъ, все ще намѣри нѣщо, за което да се сърди. Такъвъ човѣкъ е подозрителенъ, въ всичко се съмнѣва. Той се съмнѣва, че ще го обератъ, ще взематъ паритѣ му и се безпокои. Има нѣща, които сѫ свързани съ човѣка, но има нѣща, които стоятъ вънъ отъ него. Не е позволено да вземешъ на човѣка това, което е свързано съ него. Паритѣ не сѫ свързани съ човѣка, тѣ сѫ вънъ отъ него. Следователно, не губи присѫствие на духа си отъ това, че нѣкой тѣ обралъ. Обаче, не е позволено да отнемешъ ума или сърдцето на човѣка. Тѣ сѫ неразривно свързани съ него. Не е позволено да отнемешъ душата на човѣка. Всѣко нѣщо, вложено въ нея, принадлежи на самия човѣкъ. Има цигулари, които, при поврѣда на цигулката си, припадатъ и боледуватъ. Тѣ сѫ вложили нѣщо отъ душата си въ своята цигулка. Това показва, че душата принадлежи на самия човѣкъ, като неинъ собственикъ.

Стремете се къмъ хармонични движения на очитѣ, на рѫцетѣ, на цѣлото тѣло. Пазѣте се отъ дисхармоничнитѣ движения, като неестествени, чужди. Пазѣте се отъ подражания. Не всѣко движение, което прави човѣкъ, е хармонично. Добритѣ и праведни хора се отличаватъ съ правилни движения. Децата, докато сѫ още малки, свободни отъ чужди влияния, иматъ хармонични движения. Когато малкото дете гледа, първо то отправя погледа си нагоре, после погледне къмъ човѣка, който го забавлява. Съ това то иска да каже: Трѣбва да се живѣе така, както Богъ изисква, а не както хората учатъ. Дисхармоничнитѣ движения разстройватъ организма, както лошата и развалена храна. Наблюдавайте движенията си, както и тѣзи на своитѣ близки, за да се предпазвате отъ неправилните и неестествени. Казвате за нѣкого, че е ангелъ. Защо го наричате така? Защото всичко въ него е красиво и хармонично: думитѣ, движенията, постѫпкитѣ му. Какъ трѣбва да посрѣщнешъ човѣка? – Както посрѣщашъ слънцето. – Какъ трѣбва да гледашъ човѣка? – Както гледашъ изгрѣващото слънце. Излѣзъ рано сутринь преди изгрѣвъ на слънцето, и почакай да видишъ първитѣ лѫчи. Погледай най-много десеть секунди и се прибери въ стаята си. Ако останешъ още една-две минути, ще изгубишъ хубавото, което си придобилъ. Видишъ ли нѣщо красиво, хвърли бързо погледъ къмъ него и отправи погледа си на друга страна. Не е позволено да задържашъ погледа си съ часове върху красивитѣ нѣща. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо красиво. За да го намѣришъ, погледни набързо челото, носа, брадата му; следъ това спри погледа си на очитѣ, на ушитѣ, на вѣждитѣ му и благодари, че си възприелъ нѣщо хубаво отъ него. Даже и да не знаешъ, откѫде излиза красивото, не е важно; важно е, че всѣки човѣкъ излѫчва нѣщо светло отъ себе си. Ако гледашъ нѣкого дълго време, за да откриешъ нѣщо лошо въ него, той ще се затвори, ще се вкамѣни, и ти ще се уплашишъ. – Трѣбва ли човѣкъ да се затваря, да се крие отъ хората? – Човѣкъ е подобенъ на цвѣтята. Когато слънцето изгрѣва, цвѣтята се разтварятъ и растатъ. Щомъ залѣзе слънцето, тѣ се затварятъ и скриватъ. Следователно, ако си лѫчъ отъ изгрѣващото слънце, хората ще се отварятъ за тебе и ще ти се радватъ; ако си лѫчъ отъ залѣзващото слънце, всички ще се криятъ отъ тебе.

Въ света сѫществуватъ три закона, къмъ които се стремятъ всички хора, съзнателно или несъзнателно. Първиятъ законъ има отношение къмъ здравословното състояние на човѣка. Той е законътъ на любовьта. Въ любовьта не сѫществуватъ болести. Любещиятъ е здравъ, силенъ, мощенъ човѣкъ.

Вториятъ законъ е на мѫдростьта, който изключва тъмнината и невѣжеството. Да живѣешъ въ закона на мѫдростьта, това значи, да бѫдешъ вънъ отъ всѣкакви заблуждения и противорѣчия.

Третиятъ законъ е на истината, който изключва ограниченията и робството. Не можешъ да бѫдешъ свободенъ отъ ограничението, ако не познавашъ закона на истината.

Какво нѣщо е любовьта? – Това, което носи животъ и здраве на всички живи сѫщества. – Какво нѣщо е мѫдростьта? – Това, което премахва противорѣчията и тъмнината въ живота. – Какво нѣщо е истината? – Това, което премахва робството и ограничението. — Къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ? — Къмъ идеалното, къмъ реалното, което никога не се измѣня. Хората, животнитѣ, растенията сѫ подложени на постоянни промѣни. Това, което се измѣня въ тѣхъ, е нереално; обаче, има нѣщо неизмѣнно и въ човѣка, и въ животното, и въ растението. Хармонията, както и хармоничнитѣ движения, сѫ неизмѣнни. Въ тѣхъ всичко е на мѣстото си. Всѣка храна, всѣки плодъ, приети съ любовь, отиватъ на мѣстото си; всѣка вдишка, направена съ любовь, отива на мѣстото си. Всѣка мисъль и всѣко чувство, приети съ любовь, сѫ хармонични и лесно се реализиратъ. Ако търсите хармонични движения, ще ги намѣрите и въ детето, което пълзи по земята, и въ възрастния, и въ стария човѣкъ. Който разбира тѣзи движения, въ тѣхъ се вижда таланта на човѣка. Ще кажете, че крадецътъ и апашътъ нѣматъ хармонични движения. Ако сѫ опитни, и въ тѣхъ има нѣщо хармонично, обаче, низходящо. Човѣкътъ на хармонията знае, какъ да постѫпва и съ апаша, и съ добродетелнитѣ хора.

Единъ добъръ, разуменъ човѣкъ усѣтилъ, че апашъ бърка въ джоба му. Той не се възмутилъ, но спокойно му хваналъ рѫката, усмихналъ се и казалъ: Слушай, приятелю, остави азъ да бръкна въ джоба си; ще ти дамъ повече, отколкото ти можешъ да вземешъ съ твоята рѫка. Не бъркайте въ чуждитѣ джобове. Не кѫсайте плодове отъ чуждитѣ градини. Нѣкои деца кѫсатъ плодове отъ дърветата и, като видятъ, че не сѫ още зрѣли, хвърлятъ ги на земята. Други кѫсатъ зрѣли плодове, турятъ ги въ джобоветѣ си и отминаватъ спокойно. Тѣ не знаятъ, че всѣка кражба, всѣка лъжа носи своитѣ последствия даже въ далечното бѫдеще. Ще дойде день, когато нещастията ще се сипятъ върху тѣхъ. Тѣ сѫ резултатъ на кражби, лъжи и престѫпления въ далечното минало.

Следователно, който иска да се освободи отъ последствията на миналото, трѣбва да прилага любовьта, мѫдростьта и истината. Каквото правишъ, да е проникнато отъ любовьта, мѫдростьта и истината. Любовьта включва живота, мѫдростьта - знанието, а истината - свободата. Каквото правишъ мисли за любовьта, която носи живота; мисли за мѫдростьта, която носи знанието; мисли за истината, която носи свободата. Нѣкой мисли, че, като отиде на онзи светъ, ще научи всичко, Той и сега живѣе въ онзи светъ, нѣма защо да отлага нѣщата. Този и онзи светъ сѫ на едно и сѫщо мѣсто. Човѣкъ изучава земния животъ съ помощьта на петь сѣтива. Съ тѣзи сѣтива той си служи и въ музиката. Тамъ тѣ сѫ нарѣчени петолиние. На всѣко сѣтиво отговаря по една линия.

И тъй, изучавайте живота, но изучавайте и музиката, като спомагателно средство на живота. Първата работа на ученика по музика е да се запознае съ петолинието, на което се пишатъ нотитѣ. Има разлика между нотитѣ, които се пишатъ на линиитѣ и на между линията, както и между тѣзи, които се пишатъ на прибавенитѣ ноти подъ и надъ петолинието. Основниятъ тонъ на първата гама е „до”, който се пише на първата прибавена линия подъ петолинието. Този тонъ е положителенъ, дава нѣщо отъ себе си. Изобщо, всички ноти, които се пишатъ на линиитѣ, даватъ нѣщо отъ себе си. Тонътъ „ре” означава движение напредъ, за да постигнешъ нѣщо. Можешъ да постигнешъ нѣщо, ако си поставилъ основа. Безъ основа никакво постижение не можешъ да имашъ. Може ли да се движи локомотивътъ, ако нѣма дърва и вѫглища? Тонътъ, „ми” подразбира цельта, къмъ която се движишъ. Значи, при „до” човѣкъ се ражда, при „ре” започва да се движи, при „ми” отива на училище. Тонътъ „фа” е първоначалното училище; тонътъ „соль” – прогимназията, „ла” – гимназията, а „си” – университетътъ. Докато изпѣешъ цѣлата гама, ти си се родилъ, подвижилъ напредъ, влѣзълъ въ училище, свършилъ си курса на наукитѣ и влизашъ въ живота, да приложишъ наученото.

Сега, като изучавате музиката, ще спрете вниманието си върху значението на тоноветѣ, съ които си служите. Не е достатъчно само да пѣешъ нотитѣ „до, ре, ми, фа” и т. н., но трѣбва да знаешъ, отде излизашъ и накѫде отивашъ. Ако не излизашъ, подтикнатъ отъ любовьта, ако нѣмашъ подтика на мѫдростьта и не отивашъ къмъ подтика на истината, не можешъ да имашъ идеалъ въ живота си. Като се движи, човѣкъ трѣбва да знае, че е здравъ, че може да махне противорѣчията отъ пѫтя си и да се освободи отъ ограниченията. Ще бѫдешъ здравъ, ще вървишъ напредъ и ще изучавашъ и прилагашъ музиката, която си служи и съ диези, и съ бемоли. Диезътъ има отношение къмъ ума, а бемолътъ – къмъ сърдцето. Така е въ органическата музика. Всѣко страдание е музикална пиеса, която се дава на човѣка да я изпълни по всички правила на музиката. Страданието трѣбва да се превърне въ радость. Затова е казано въ Писанието: „Жена, кога ражда, въ скръбь е, но като роди дете, забравя страданието си, и скръбьта й се превръща въ радость”. – Докога ще страда човѣкъ? – Докато роди нѣщо, и скръбьта му се превърне въ радость. Съ други думи казано: Страданието се превръща въ музика и пѣсень. Музикалниятъ човѣкъ има красиви, хармонични движения.

Гледате единъ човѣкъ и казвате, че е красивъ. – Кѫде се крие красотата му? – Въ челото, носа и брадата му. Това не е достатъчно. Между челото, носа и брадата на човѣка трѣбва да има извѣстно съотношение. Нѣма ли съотношение между удоветѣ на лицето, човѣкъ не е красивъ и въ движенията му нѣма хармония. Красотата е свързана съ хармонията, която изразява вѫтрешно, душевно спокойствие. Не можешъ да бѫдешъ красивъ, ако умътъ, сърдцето, душата и духътъ ти не сѫ будни. Щастие е да срѣщнешъ такъвъ човѣкъ. На него можешъ да разчиташъ. Казвате: Отзивчивъ е този човѣкъ. – Защо е отзивчивъ? – Защото душата му е отворена за страданията и радоститѣ на хората. Тъй щото, ако питате, какво нѣщо е душата, ще знаете, че тя е единствената сила въ човѣка, която никога не се отказва отъ доброто, никога не грѣши и не прави престѫпления. Душата запазва завинаги своята чистота. Тя не може да се петни, понеже не грѣши. Грѣхътъ и престѫпленията сѫ достояние на ума и на сърдцето, но никога на душата. Умътъ е изврътливъ, хитъръ, а сърдцето – довѣрчиво и лесно се поддава на съблазни и изкушения. Душата не грѣши и не познава съблазнитѣ.

Мнозина минаватъ за учени, за философи, но лесно могатъ да се излъжатъ. Обаче, има нѣща въ човѣка, които никога не се лъжатъ. Напримѣръ, душата не се лъже. Стомахътъ сѫщо не се лъже. Езикътъ и устата се лъжатъ, тѣ лесно се подкупватъ. Достатъчно е да поставитѣ нѣщо близо до очитѣ, устата и езика, за да го пожелаятъ, безъ да мислятъ, че могатъ да се излъжатъ. Устата и езикътъ приематъ всѣкаква храна, но щомъ влѣзе въ стомаха, ако не е чиста и здравословна, последниятъ казва: Вънъ! Скоро на двора! Храната не е добра, трѣбва да се изхвърли. Сърдцето и умътъ могатъ да допуснатъ нѣщо нечисто и нездравословно въ себе си, но душата – никога. Влѣзе ли нѣщо нечисто въ нея, тя казва: Скоро навънъ! Значи, три нѣща въ човѣка не се лъжатъ: стомахътъ, душата и духътъ, който го рѫководи. Радвайте се и благодарете, че има въ васъ трима, които следятъ, какво възприемате и, ако не го одобрятъ, изхвърлятъ го навънъ.

Ще кажете, че знаете всичко, което ви се говори. Не е въпросъ за знанието, но за прилагането. Щомъ имате знания, приложете ги. Ако знаешъ да се молишъ, трѣбва да получишъ отговоръ на молитвата си. Ти се молишъ за хлѣбъ, но не го получавашъ, – не знаешъ да се молишъ. Не говори много на Господа, но кажи само две думи: Господи, гладенъ съмъ. Богъ разбира нуждитѣ на човѣка и му се притича на помощь. Кой човѣкъ досега се обърналъ къмъ Бога съ молба, да му даде сила и условия да помага на своитѣ по-слаби братя? Колко души могатъ да се изпратятъ днесь между страдащитѣ да имъ помагатъ безкористно за Господа? Ще кажете, че сте готови за тази работа. Не само на думи да сте готови, но на дѣло. Лесно се говори, мѫчно се изпълнява. Хората се нуждаятъ отъ истински моралъ, който е единъ и за земята, и за небето. Молишъ се на Бога, а сѫщевременно отправяшъ лоши мисли и чувства къмъ ближния си. Ти не виждашъ това, не искашъ да го признаешъ, но разумнитѣ сѫщества правятъ снимки на твоитѣ външни и вѫтрешни прояви. Затова е казано, че нѣма нищо скрито – покрито въ света. Единъ день, като напуснешъ земята, ще отидешъ при разумнитѣ сѫщества, и тѣ ще ти покажатъ фотографии отъ живота ти на земята. Трѣбва ли да се извинявате, че и хората се отнасяли зле съ васъ? Нищо не ви извинява. Двама стражари ще ви водятъ въ затвора, ще ви ругаятъ, ще ви биятъ, но вие ще се разговаряте съ Бога и ще вървите напредъ. – Какъ е възможно това? Да ме биятъ, безъ да кажа дума, безъ да се защитя! – За силния е възможно всичко. Той разрѣшава мѫчнотиитѣ си при всички условия на живота. Слабиятъ не може да ги рѣшава даже и при добри условия. Следователно, признайте, че сте слаби, и не се извинявайте. Не мислете за лошитѣ работи въ живота; не мислете за болести и страдания. За какво трѣбва да мислите? Като станете сутринь отъ сънь, не мислете, че ви боли нѣщо, или че имате да плащате, но помислете за най-добрия си приятель, за най-доброто си дете. После можете да мислите и за лошия си приятель, за лошото си дете, но първата ви мисъль трѣбва да бѫде светла. Даже и да не е живо доброто ви дете, пакъ помислете за него. Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ. Умрелите сѫ живи. Като изядете единъ орѣхъ, умира ли той? Орѣхътъ не умира, но влиза въ стомаха на богатъ, виденъ човѣкъ. Той е на по-добро мѣсто, отколкото е билъ по-рано. Следователно, като умира, и човѣкъ отива на по-добро мѣсто. Хората не вѣрватъ въ това и се страхуватъ; не знаятъ, кѫде ще отидатъ следъ смъртьта си. Често се запитвате, какво трѣбва да правите презъ живота си, за да се справяте съ мѫчнотиитѣ си. – Слушайтѣ гласа на душата си, която никога не се лъже. Ако си въ противорѣчие и не знаешъ, какъ да постѫпишъ, спри се за моментъ въ себе си и драсни кибритъ, да запалишъ огъня на своя олтаръ. Огъньтъ ще се запали, светлина ще се яви, и ти ще чуешъ гласа на душата, който ще тѣ упѫти. Чуешъ ли този гласъ, ти ще разрешишъ противорѣчието си. Преди да чуешъ гласа на душата си, не говори нищо. Ако бързашъ да се произнесешъ за нѣщо, думитѣ ти ще бѫдатъ груби, нехармонични. Докато не чуешъ свещения гласъ на душата си, не трѣбва и да пѣешъ. Пѣсеньта трѣбва да минава по естественъ пѫть отъ една гама въ друга. Едва сега намѣрихъ пѫтя за прекарване на българскитѣ пѣсни отъ човѣшката въ Божествената гама отъ обикновената хармония въ възвишената, духовна хармония. Обикновената хармония предава на българскитѣ пѣсни нѣщо затворено, твърдо. Влѣзатъ ли въ Божествената хармония, тѣ се отварятъ и смекчаватъ. Едва сега открихъ причината за противорѣчието, въ което живѣе българинътъ. То се крие въ затворенитѣ интервали на неговата музика. Българинътъ е преживѣлъ нѣщо, поради което изгубилъ религиозното си чувство.

Българинътъ има добри черти; справедливъ, съвѣстенъ, твърдъ е той – славѣнинъ по душа. Едно важно чувство му липсва – любовь къмъ Бога. Мѣстото на това чувство е на горната часть на главата. Тамъ трѣбва да работи българинътъ, да развие това чувство. Славѣнинътъ е съвѣстенъ, затова не допуща лъжата. Ако запали плѣвника на съсѣда си, едва се отдалечи нѣколко крачки отъ плѣвника, обърне се, погледне къмъ него и казва; Азъ, Стоянъ, запалихъ плѣвника на съсѣда си. Той признава погрѣшката си. Съсѣдътъ може да го чуе и да разбере, кой извършилъ пожара. Това е обща черта, отъ която страдатъ всички хора, не само славѣнинътъ. Всички хора правятъ погрѣшки, но не знаятъ, какъ да ги изправятъ. Школа е нужна за това. Изправяйте погрѣшкитѣ си, докато сте още на земята. Тукъ погрѣшкитѣ се изправятъ по-лесно, отколкото въ духовния светъ.

Единъ английски мисионеръ отишълъ въ Африка да проповѣдва на туземното население. Една вечерь, както почивалъ въ стаята си, предъ него застаналъ единъ старъ човѣкъ и му казалъ: Братко, азъ съмъ отъ невидимия светъ. Живяхъ преди 200 години на земята, въ Англия, въ еди–кой си градъ; проповѣдвахъ на хората, но направихъ много погрѣшки, които и до днесь не мога да изправя. Проповѣдвай и на мене, да просветне съзнанието ми, да си пробия пѫть нагоре. Проповѣдникътъ влѣзълъ въ положението му и започналъ да му говори. На другата вечерь дошълъ още единъ човѣкъ отъ невидимия светъ съ сѫщата молба. Всѣка вечерь броятъ на заминалитѣ се увеличавалъ и въ продължение на единъ мѣсецъ стаята се изпълнила съ слушатели отъ невидимия светъ. Той се уморилъ толкова много, че не могълъ да продължи работата си. Трѣбвало да се върне въ Англия, да възстанови силитѣ си. Тукъ той провѣрилъ даннитѣ, които нѣкои отъ заминалитѣ му изнесли, и се увѣрилъ, че наистина такива хора сѫ живѣли преди 200 и повече години. Следователно, изправяйте погрѣшкитѣ си още на земята. Тукъ една погрѣшка може да се изправи най-много за 40 години, а на онзи светъ и за 200 години не може. Ползвайте се отъ условията на земята, за да изправите живота си.

Слушайтѣ гласа на душата си, която никога не се лъже и не лъже.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.

5. Беседа отъ Учителя, държана на 23 августъ, 1943 г., 5 ч. с. София – Изгрѣвъ

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×