Jump to content
Ани

1943_08_22 Новото въ живота

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Новото въ живота

Първо послание на Йоана

Често хората се запитватъ защо остарѣватъ, но не могатъ да си отговорятъ на този въпросъ. Какво ще правите, ако се създаде законъ, спорѣдъ който всѣки преждевременно остарѣлъ да се накаже? Въ едно предание се казва, че въ древностьта, когато бащата доживявалъ до 120 години, синътъ го турялъ въ кошъ и го занасялъ въ гората, тамъ да умре. Единъ синъ изпълнилъ този обичай: турилъ баща си въ кошъ и го занесълъ въ гората. Съ сина заедно тръгнало и малкото му момченце, за да изпрати дѣдо си. Като се връщали, детето запитало баща си: „Татко, защо остави коша въ гората? Да се върнемъ назадъ да го вземемъ.” – „Защо ти трѣбва кошътъ?” – „За да има съ какво и азъ единъ день да тѣ занеса въ гората.” Бащата се засрамилъ отъ думитѣ на детето си, върналъ се въ гората и завелъ баща си обратно въ дома си, дето той спокойно умрѣлъ.

Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да бѫде младъ и постоянно да се подмладява. Който говори за старость, той не разбира законитѣ на живота. Нѣкой е на 45 ÷ 50 години и вече мисли, че е старъ, че разбира нѣщата и може да съвѣтва младитѣ какъ да живѣятъ. Ако е въпросъ за старость, за мѫдрость, идете при Господа. Той е най-мѫдриятъ и може да учи всички хора. Колко старъ е 120-годишниятъ човѣкъ? Една слънчева година е равна на 200 милиона земни години. Значи за да се обърне Слънцето единъ пѫть около своята ось, нуждни му сѫ 200 милиона земни години. Изчислете тогава каква часть отъ времето представляватъ 120 човѣшки години по отношение на една слънчева година. Като знаете това, не говорѣте за старость. Тщеславие е да мислишъ, че си старъ. Само боговетѣ сѫ стари. Като ви е пратилъ на Земята, Богъ е ималъ предвидъ да научите закона за подмладяването. Досега сте изучавали закона за остаряването; отсега нататъкъ ще изучавате закона за подмладяването. Затова Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.”

Влизането въ Царството Божие подразбира новитѣ условия на живота. Ако не си здравъ, ако нѣмашъ светли мисли, топли чувства и възвишени постѫпки, не можешъ да използвашъ новитѣ условия. Какъвъ смисълъ ще иматъ за тебе хубавата храна, чистиятъ въздухъ, чистата вода и приятната светлина? Ядешъ, но тежко ти става на стомаха и на главата; дишашъ чистия въздухъ, но дробоветѣ ти сѫ слаби – задушавашъ се; пиешъ чиста вода, но стомахътъ ти не я понася; светлината влиза въ очитѣ ти, но бързо ги затваряшъ – слаби сѫ, не можешъ да се ползвашъ и отъ светлината. Викашъ лѣкарь да ти помогне: туря тѣ на легло, прави ти инжекции, но и това не помага. Казвашъ: „Наказахъ се, остарѣхъ вече, нѣма спасение.” Вината не е само у васъ. Много условия, външни и вѫтрешни, сѫ причинили преждевременното остаряване. Погрѣшката е въ лековѣрието на човѣка: той е повѣрвалъ, че друго сѫщество, а не Богъ, може да му донесе благото на живота. Въ всички е вѣрвалъ, на всички се е надявалъ, но не и на Бога. Какво ще бѫде положението ви, ако ви съблѣкатъ голъ и намажатъ тѣлото ви съ медъ? – Пчелитѣ ще ви накацатъ и ще ви жилятъ безпощадно. Виновни ли сѫ пчелитѣ? Тѣ кацатъ върху васъ заради меда, ни най-малко не мислятъ, че ви е неприятно кацането и жиленето имъ. Вината е въ онзи, който ви е съблѣкълъ голъ и е оставилъ на пчелитѣ да събиратъ медъ отъ васъ; вината е и у васъ, че сте повѣрвали на този човѣкъ. Той ви казалъ, че ще станете щастливи и вие сте повѣрвали.

Единъ французинъ описва една отъ своитѣ опитности въ топлитѣ страни. Като обикалялъ забележителнитѣ мѣста на тропическитѣ области, той получилъ слънчевъ ударъ и падналъ на земята полумъртъвъ, но вѫтрешно запазилъ съзнанието си. Въ това време една кобра лѣгнала върху него като върху неодушевенъ предмѣтъ и спокойно очаквала нѣкаква жертва. Ужасъ го обхваналъ. Той си помислилъ: „Едно малко помръдване отъ моя страна, и азъ съмъ въ устата на кобрата.” Не стига това, но той почувствалъ, че небето се заоблачава, че става тъмно и всѣки моментъ ще завали. Какво да прави при това положение? Той лежалъ въ долина, а дъждътъ носѣлъ голѣми порои, които могатъ да го залѣятъ отгоре и да го удавятъ. Намиралъ се между две голѣми опасности: кобрата и страшния порой. Помолилъ се вѫтрешно и повдигналъ съзнанието си къмъ Бога. Какво усѣтилъ? – Една лекота. Кобрата се мръднала, отдалечила се отъ него и съзнанието му постепенно се възвърнало. Станалъ на крака и бавно поелъ пѫтя си. Следъ десетина минути дъждътъ завалялъ. Пороятъ се спусналъ къмъ долината, но той билъ вече вънъ отъ опасностьта. Никога въ живота си той не билъ изпитвалъ такова напрежение и такъвъ ужасъ.

Не ходете безъ Любовьта на опасни мѣста. Не правете голѣми усилия, за да не изразходвате излишна енергия. Едни хора остарѣватъ отъ безразборно изразходване на жизнена енергия. Други пъкъ остарѣватъ отъ неработене. Едни много работятъ, други – малко; едни много ядатъ и преяждатъ, други малко ядатъ и повече гладуватъ. Това сѫ крайности въ живота, които сѫ причина за преждевременното остаряване. Балансирайте крайноститѣ и вие ще се подмладите. Съберѣте на едно мѣсто онѣзи, които не работятъ, и тѣзи, които много работятъ. Съберѣте на едно мѣсто богатитѣ и бѣднитѣ и тѣ взаимно ще си помогнатъ. Богатиятъ ще даде часть отъ яденето си на бѣдния; бѣдниятъ пъкъ ще предаде часть отъ работната си енергия на богатия – и въ края на краищата и двамата ще бѫдатъ здрави и ще се подмладятъ.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ естествени, разумни движения. Докато е малко, детето живѣе естествено, движенията му сѫ свободни. Колкото повече расте, животътъ му се изопачава, става неестественъ. Защо? – Защото то се намира подъ влиянието на много учители. Единъ го учи по единъ начинъ, другъ – по другъ начинъ. Единъ му казва: „Това не прави.” Другъ казва: „Това прави.” Най-после човѣкъ дохожда до положението да не знае какво да прави и какво да не прави. Седнешъ – не знаешъ какъ да поставишъ краката си. Туряшъ дѣсния кракъ върху лѣвия, лѣвия върху дѣсния, но пакъ не си доволенъ. Почешешъ се отгоре на главата, почешешъ се задъ тила, но не си доволенъ и казвашъ, че животътъ ти е дотегналъ. Започвашъ да се молишъ на Господа, но не знаешъ какъ да се молишъ. Представи си, че Слънцето е Богъ. Какъ ще се молишъ тогава? – Ще излѣзешъ вънъ, на открито, и ще започнешъ да гледашъ къмъ него. Ако Слънцето грѣе силно, ще затворишъ очитѣ си и тихо ще се помолишъ, следъ това ще обърнешъ гърба си къмъ него да възприемешъ лѫчитѣ му. Богъ не иска да Му се говори много. Ако си гладенъ, ще кажешъ: „Господи, гладенъ съмъ.” Ако си бѣденъ, ще се помолишъ да ти помогне. Нѣкой се моли и разправя цѣлата си история, че баща му и майка му умрѣли. Всѫщностъ това не е истина. Нито баща му е умрѣлъ, нито майка му: тѣ сѫ забегнали нѣкѫде, скрили сѫ се отъ сина си, който не работи и очаква всичко наготово. Бащата заминава за онзи светъ, когато синътъ е ленивъ и не иска да работи. Като остане самъ, синътъ се принуждава да работи, да изкарва прехраната си.

Едно се иска отъ човѣка: да дойде до положителното. Въ какво се заключава положителното? – Въ Любовьта. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да люби и да обича. Всѣки се стреми къмъ това, но не знае какъ да обича и да люби. Какъ ще обичашъ едно цвѣте, една птица или едно животно? Като обичашъ човѣка, цѣлувашъ го, милвашъ го, прегръщашъ го. Какъ ще цѣлунешъ цвѣтето, какъ ще прегърнешъ птицата? Ако цѣлувашъ и прегръщашъ цвѣтята, ще ги развалишъ. Достатъчно е да благодаришъ за уханието на цвѣтята. Тѣхното ухание е цѣлувка – щомъ изпращатъ своитѣ цѣлувки, ти ще имъ благодаришъ. Ще кажете, че цѣлувкитѣ и прегръдкитѣ сѫ приети въ сегашния порядъкъ на нѣщата.

Време е да напуснете стария порядъкъ. Той е отживѣлъ вече времето си. Той представлява нѣщо архаично, каквото представляватъ днесь допотопнитѣ животни. Какъвъ смисълъ има днесь сѫществуването на мамута? За да се изхрани, нуждни сѫ му хиляди килограми храна. И до днесь има остатъци отъ мамутитѣ: това сѫ ненаситнитѣ човѣшки желания. Нѣкой има пълни хамбари съ жито, но и тѣ не му стигатъ, още повече иска. Както сѫ изчезнали голѣмитѣ допотопни животни, така ще изчезнатъ ненаситнитѣ човѣшки желания. Нѣкой иска да стане виденъ човѣкъ, светия – всички да му се кланятъ. Какво значи да бѫдешъ светия? Азъ уподобявамъ светията на златно перо, съ което можешъ да напишешъ едно любовно писмо, което внася светлина въ човѣшкия умъ и топлина въ човѣшкото сърдце. Любовьта на светията минава презъ перото, съ което пише. Не е светия онзи, който не свети и не разнася благословението си навсѣкѫде. Добре е да се стремишъ къмъ светийство, да тѣ посрѣщатъ навсѣкѫде съ радость, но трѣбва да отговаряшъ на извѣстни изисквания. Светията е узрѣлъ, сладъкъ плодъ, който всички желаятъ.

Какво правите, ако ви дадатъ киселъ, недоузрялъ плодъ? – Вкусвате го и веднага го хвърляте на земята. Светията е доволенъ отъ положението си. Следователно ти не можешъ да бѫдешъ светия, ако си недоволенъ. Бѣдниятъ е недоволенъ, че нѣма пари, кѫщи, имоти. Болниятъ е недоволенъ, че не е здравъ. Всѣки се стреми къмъ това, което му липсва. Какво се иска отъ човѣка, за да превърне недоволството въ доволство? – Да работи, да придобие онова, което му е нужно.

Кой човѣкъ е здравъ? – На когото и майка му, и баща му сѫ здрави. Децата не могатъ да бѫдатъ здрави, ако родителитѣ не сѫ здрави. Ако бащата е здравъ, и децата, които вървятъ по бащина линия, сѫ здрави, съ здрави зѫби. И обратното е вѣрно: ако бащата не е здравъ, и децата, които вървятъ по негова линия, не сѫ здрави. Сѫщото се отнася и до майката. Това е законъ, който постоянно се провѣрява въ живота. Отъ какво се развалятъ зѫбитѣ? – Отъ рѣзката температура. Не е позволено да пиешъ студена вода следъ горещо кафе или чай. Въ това отношение американцитѣ живѣятъ неестествено. Следъ горещо кафе тѣ ядатъ сладоледъ. Тази е причината, дето зѫбитѣ на повечето американци сѫ развалени. Тѣ страдатъ и отъ разстройство на стомаха. Любовьта не търпи рѣзки промѣни. Омразата е ледено течение на човѣшкото сърдце, а любовьта – топло течение. Затова именно Любовьта изключва омразата. Какво ще стане съ човѣка, ако се движи между едно топло и едно студено течение? – Нѣма да се мине много време, и той ще започне да страда отъ разстройство на стомаха и болки въ зѫбитѣ.

Мнозина се запитватъ защо нѣматъ успѣхъ въ живота си. Много просто, тѣ се занимаватъ съ чужди работи, занимаватъ се съ реформи на чуждия животъ. Тѣ искатъ да преобразятъ живота на другитѣ хора и ги критикуватъ. Чувате напримѣръ да се говори, че нѣкой мѫжъ билъ воденъ за носа отъ жена си или мѫжътъ водѣлъ жена си за носа. Носътъ е символъ на човѣшкия умъ. Какво лошо има въ това, ако една умна жена води мѫжа си или ако единъ уменъ мѫжъ води жена си? Разумниятъ мѫжъ или разумната жена иматъ предимство въ живота. По-добре ли е да се качите на кола, карана отъ лудъ, необузданъ конь? Той рита, изправя се на краката, не иска да върви. Ако се оставите на такъвъ конь, той ще ви хвърли въ пропастьта.

Като изучавате човѣшката глава, ще видите, че въ мозъка има различни центровѣ, които се отразяватъ различно върху неговия характеръ. Ако бутнете задната часть на главата, въ тила, ще предизвикате единъ родъ енергии; ако бутнете предната часть на главата, ще предизвикате другъ родъ енергии; ако бутнете главата отстрани, ще предизвикате трети видъ енергии. Хора съ широки глави сѫ крайно издръжливи: и 20 години да го обсаждашъ, той може да издържи. Хора съ дълги глави сѫ кавалеристи или летци – тѣ постоянно нападатъ. Вечерь, когато не ги очаквашъ, тѣ идатъ съ аеропланитѣ си и хвърлятъ бомби отъ различенъ калибъръ. Сегашнитѣ хора се възмущаватъ отъ бомбитѣ, безъ да подозиратъ, че тѣ си служатъ съ думи, които иматъ разрушително действие, както бомбитѣ. Една силна дума – напримѣръ мразя тѣ, следъ четири поколѣния ще произведе голѣми разрушения. Защо да не кажешъ на ближния си обичамъ тѣ и да се ползвашъ отъ благото на Любовьта? Следъ четири поколѣния тази дума ще донесе голѣмо благословение. – „Какъ да му кажа, че го обичамъ, когато не заслужава моята любовь?” – Ти заслужавашъ ли Любовьта на Бога, ти по-красиво и по-благоуханно цвѣте ли си отъ ближния си? Малко хора съмъ срѣщалъ, отъ които да се разнася благоухание, подобно на карамфилъ, теменуга, роза и др. Повечето хора разнасятъ лоша, неприятна миризма. Какъ ги търпятъ възвишенитѣ сѫщества, а тѣ не могатъ да търпятъ никого!

Хората се нуждаятъ отъ знания, които да ги въведатъ въ новия животъ. Не е достатъчно да слушашъ какво ти се говори и да кажешъ, че разбирашъ всичко. Не е достатъчно да кажешъ, че си слушалъ хубава музика, но и ти трѣбва да свиришъ. Прилагайте музиката на всѣка стѫпка въ живота си – безъ музика нѣма успѣхъ. И земедѣлецътъ трѣбва да си служи съ музиката. Правилъ съмъ опитъ съ музика при посаждане на житото и зная какъ расте при различнитѣ гами. Прилагайте музиката като методъ за лѣкуване. Напримѣръ заболѣе нѣкой религиозенъ и очаква да дойде ангелъ да го излѣкува; ако е безбожникъ, търси лѣкарь. Защо и двамата да не изпѣятъ една пѣсень на Господа като молитва или хваление? Нека болниятъ се обърне къмъ Бога и мислено или гласно да изпѣе пѣсеньта: „Обичамъ тѣ, Господи! Обичамъ Твоитѣ дръвчета и трѣвици, Твоитѣ извори и рѣки, Твоитѣ долини и планини. Обичамъ, Господи, всичко, което си създалъ.” Жената е недоволна отъ мѫжа си и постоянно се оплаква, че Господъ й е изпратилъ толкова лошъ човѣкъ – цѣлъ животъ да се разправя съ него. Защо обвинявате Господа? – Вие сами намѣрихте този мѫжъ; на всичко отгоре му дадохте и 200 ÷ 300 хиляди лева. Вие сами си купихте този мѫжъ, а търсите вината отвънъ. Сърдите се, че той е изялъ паритѣ ви. Не се сърдете на никого, но благодарете, че сте се свързали съ човѣкъ, отъ когото можете да научите нѣщо.

Велика е науката за живота, скѫпо струва тя. Единъ американецъ се оженилъ за една богата арменка. Той обичалъ да разполага съ пари и всѣки день изразходвалъ голѣми суми. Дошълъ деньтъ, когато употрѣбилъ и последната пара. Като видѣлъ, че нѣма вече нито стотинка, той се обърналъ къмъ жена си съ думитѣ: „Дай ми пари!” – „Нѣмамъ нищо, ти ги изразходва.” – „Иди при баща си, той има средства, длъженъ е да ти даде.” Тя отишла при баща си, но повече не се върнала. Не злоупотрѣбявайте съ любовьта, не злоупотрѣбявайте съ довѣрието на своя ближенъ. Съ други думи казано: не злоупотрѣбявайте съ ума и сърдцето си, нито съ ума и сърдцето на своя ближенъ. Само така ще бѫдете свободни.

Човѣкъ е дошълъ на Земята като пѫтникъ, който трѣбва да извѫрви извѣстенъ пѫть. Той трѣбва да бѫде свободенъ, самъ да туря и сваля раницата си. Ако знаешъ само да се товаришъ, а не знаешъ да се разтоварвашъ, ти разбирашъ живота наполовина. Ако знаешъ само да се разтоварвашъ, а не знаешъ да се товаришъ, ти разбирашъ живота наполовина. Трѣбва да знаешъ и да се товаришъ, и да се разтоварвашъ. Това значи пълно разбиране и познаване на живота. Нѣкой иска да стане богатъ и търси начинъ за леко забогатѣване: купува лотарийни билети, но милионътъ не иде. Защо да не развиешъ обонянието си и да намѣришъ златото по миризмата му? Златото има особена миризма. Който има развито обоняние, лесно може да открие златото въ Природата. Въ земята има заровено злато на много мѣста и въ голѣмо количество. Хората го търсятъ подъ единъ или другъ камъкъ, нарѣчени „камъни на щастието”, но то не може лесно да се намѣри. Който има обичь къмъ златото, по-лесно ще го намѣри, отколкото да очаква на лотария. При лотарията взема участие математиката. Трѣбва да изучавате висшата духовна математика и тогава да знаете кой билетъ печели. По-лесно е да придобиете обичь къмъ златото, отколкото да станете математикъ, който се ползва отъ законитѣ на висшата математика. Ако спрете вниманието си на номерата отъ три последователни печалби на милиона, ще можете съ една малка погрѣшка, най-много до единица, да намѣрите номера на следващата печалба.

Ще кажете, че печалбитѣ, щастието сѫ случайни нѣща. Не е така. Нищо въ Природата не съ случайно. Въ Разумната Природа нѣма случайности и произволи. За да спечели нѣкой на лотария, трѣбва да гласуватъ за него. Колкото повече сѫщества отъ невидимия светъ гласуватъ за него, толкова по-голѣма е вѣроятностьта да спечели той. Мнозина искатъ да спечелятъ, но малцина иматъ това щастие. Нѣкои идатъ при мене да ме питатъ кой билетъ печели милиона и обѣщаватъ, ако спечелятъ, да дадатъ голѣма сума на Братството. Това не може да ме подкупи. Ако е за богатство, азъ зная кѫде колко скѫпоцѣнни камъни, злато и лѣчебни билки има въ Природата. Ако е въпросъ за богатство, достатъчно е да излѣкувамъ единъ богатъ човѣкъ, за да получа голѣмо възнаграждение. Обаче азъ никога не злоупотрѣбявамъ съ довѣрието, което ми е дадено. Всѣки самъ може да се лѣкува. Най-силното и сигурно лѣкарство срѣщу всички болести е Любовьта. Всѣки може да направи опитъ съ Любовьта и да се увѣри въ нейната сила. Като заболѣе нѣкой, нека напълни една чаша съ чиста планинска вода и да накара единъ добъръ, любещъ човѣкъ да потопи пръститѣ си въ водата два-три пѫти; следъ това нека изпие водата и да следи какъвъ резултатъ ще има.

На какво се дължатъ болеститѣ въ човѣшкия животъ? – На извѣстенъ недоимѫкъ въ организма. Напримѣръ малокръвието е резултатъ на недостатъчно количество червени кръвни тѣлца въ кръвьта. Колкото по-голѣмъ е броятъ на червенитѣ кръвни тѣлца, толкова повече жизнена енергия има човѣкъ. Червениятъ цвѣтъ има отношение къмъ живота; жълтиятъ цвѣтъ е храна за ума, синиятъ – за душата. Светлината и топлината сѫ условия за смекчаване на сърдцето. Дето сѫ светлината и топлината, тамъ е Любовьта. Значи само Любовьта е въ състояние да смекчи сърдцето. „Кого да любя?” – Ще любишъ Този, Който тѣ е създалъ. Ще Го слушашъ, ще учишъ и ще изпълнявашъ Неговата воля. Ако чуешъ гласа Му рано сутриньта, не се обръщай на едната или на другата страна да си доспишъ, но стани веднага. Колкото и да е рано, не се колебай – стани веднага и започни своята работа: ако си художникъ, вземи четката, платното и боитѣ си, за да нарисувашъ нѣщо; ако си писатель, вземи перото и напиши нѣщо хубаво; ако си занаятчия, направи нѣщо отъ занаята си.

Въ турско време въ Варна живѣлъ единъ обущарь, когото всички наричали „щастливиятъ обущарь”. Защо го наричали така? – Защото всѣка сутринь, като отивалъ въ дюкяна си, намиралъ по единъ чифтъ готови обуща. Чудѣлъ се кой влизалъ въ дюкяна му и ушивалъ по единъ чифтъ обуща. Той не подозиралъ, че причината за това се крие въ него. Понеже билъ сомнамбулъ, всѣка вечерь той ставалъ отъ леглото си, отивалъ въ дюкяна и ушивалъ по единъ чифтъ обуща. Следъ това отново лѣгалъ да спи. На сутриньта пакъ отивалъ въ дюкяна си и се чудѣлъ кой е влизалъ вѫтре и е оставилъ новитѣ обуща. Макаръ и сомнамбулъ, той прилагалъ закона да не отлага реализирането на Божественитѣ мисли. Като ги отлага, човѣкъ си създава лоши навици, отъ които мѫчно се освобождава. Лошитѣ навици сѫ парчета отъ счупени шишета, изхвърлени по улицитѣ: който мине босъ по тѣхъ, наранява се и страда. Като се натъква на такива пѫтища, човѣкъ започва да ги избѣгва. Хубавитѣ улици и шосета сѫ станали недостѫпни именно поради нахвърлянитѣ по тѣхъ стъкла. Изчистетѣ пѫтищата, по които вървите, за да не си причинявате сами страдания!

Внимание се изисква отъ човѣка, за да знае какъ да върви и самъ да избира пѫтя си. Ето защо, като вървите по пѫтищата, никога не оставяйте своитѣ лоши мисли, чувства и постѫпки, разхвърляни по тѣхъ. Щомъ се натъкнете на лоши мисли и чувства на пѫтя си, върнете се обратно, за да освободите ума и сърдцето си отъ погрѣшкитѣ на миналото. Така именно вие ще се радвате на това, което сте направили, и ще възлюбите Бога. Когато се обърнаха къмъ Христа съ думитѣ „Учителю благи”, Той отговори: „Защо Ме наричате благъ? Благъ е само Богъ.” Ние живѣемъ въ Бога, Който е благъ. Следователно щомъ Богъ е благъ, и ние трѣбва да бѫдемъ благи. Това не се постига чрезъ насилие. Обаче човѣкъ не може да бѫде благъ, ако не прилага това, което му е дадено и е вложено въ него. Не можешъ да бѫдешъ добъръ, ако не си храненъ съ доброкачествена храна; не можешъ да се движишъ свободно по пѫтя, ако нѣмашъ достатъчно светлина.

Казано е въ Писанието, че единъ день Земята ще се запали и всичко, което се намира на нея, ще изгори. Това се отнася за днитѣ на безлюбието. Който живѣе въ Любовьта, не може да изгори. Защо? – Той е облѣченъ въ дрехата на Любовьта, която не гори. Тя е подобна на азбѣстъ. И сега хората любятъ, но сами не сѫ доволни отъ любовьта си. Ще дойде день, когато тѣ ще придобиятъ новата Любовь. Тѣ се приготвятъ за нея чрезъ сегашната любовь. Колкото и да е несъвършена любовьта на съвременнитѣ хора, все пакъ тя е приготовление за бѫдещата. Безъ сегашната любовь бѫдещата остава неразбрана. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, за да се освободи отъ желанието си да обсебва. Като обикне нѣкого, той пожелава да го задържи само за себе си и съ това разваля любовьта. Щомъ си намѣрилъ хубавъ изворъ, ще го оставишъ на разположение на всички хора – и тѣ иматъ право да пиятъ отъ тази вода. Тѣ ще пиятъ отъ водата, която е опредѣлена за тѣхъ, а ти – отъ своята вода. Следователно никой не може да отнеме твоята любовь. Ти не можешъ да пиешъ отъ всѣки изворъ. Опредѣлено е на човѣка отъ кой изворъ да пие, колко вода да пие и по кое време. Не е позволено на човѣка да пие вода по всѣко време. Отидешъ ли при единъ изворъ, първо ще го изчистишъ; после ще измиешъ лицето, рѫцетѣ и краката си, ще благодаришъ, че си го намѣрилъ, и следъ това ще гребнешъ нѣколко пѫти съ рѫцетѣ си и ще задоволишъ жаждата си.

Учете се да благодарите за всичко, което ви се дава. При най-малкия неуспѣхъ хората сѫ готови да се оплакватъ: и като млади, и като стари тѣ постоянно се оплакватъ. Нѣкой се оплаква, че баща му или майка му сѫ го били. Кога биятъ човѣка? – Когато не работи. Единъ албанецъ, 60-годишенъ човѣкъ, се оплакалъ на пашата, че баща му го билъ. Това било въ времето на Херцеговинското възстание. Пашата се заинтересувалъ да види този баща, който бие 60-годишния си синъ. Завеждатъ го при единъ 100-годишенъ старецъ – здравъ, снаженъ човѣкъ. Пашата го запиталъ: „Защо биешъ сина си?” – „Защото не работи. И моятъ баща има право да ме бие, ако не работя.” Той завелъ пашата при своя баща, 140-годишенъ старецъ. Значи и 60, и 100-годишенъ да си, ако не работишъ, ще тѣ биятъ.

Пазѣте се отъ много говорене. Работи, безъ да казвашъ какво правишъ или какво си направилъ. Говоришъ ли много за работата си, всичко ще развалишъ. Оставете работата да говори сама за себе си. – „Кога ще говори?” – Когато освѣнъ васъ могатъ да се ползватъ отъ нея и други хора. Всѣки день присаждай по едно дръвче – отъ диво да го превърнешъ въ питомно. Ще дойде день, когато и ти, и твоитѣ близки ще се ползватъ отъ твоя трудъ. Това значи работа. Който мине покрай дръвчетата, ще си откѫсне единъ плодъ, ще накваси гърлото си и ще тѣ благослови. Който може да присажда дивитѣ дръвчета и да ги облагородява, ще облагородѣва и своитѣ чувства. Това значи да превърнешъ ада въ рай, грозотата – въ красота. И тогава, естествено, човѣкъ се стреми къмъ красотата. Какво допринася красотата? – Тя храни света. Тази е причината, дето всички хора се кланятъ на красотата. Човѣшката душа е красива. Когато се проявява, тя предава на лицето светлина, подвижность и чистота. Ценете тази красота! Отворете сърдцето си, за да приемете светлината и топлината на живота, за да дадете възможность на душата си да се прояви. Нѣкой е затворилъ ума и сърдцето си за благата на живота и казва, че никой не го обича. Той не говори истината. Светлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ го обичатъ, милватъ го, галятъ го, задоволяватъ жаждата и глада му – и следъ това той казва, че не го обича никой. Не говорѣте невѣрни нѣща! Бѫдете искрени и чистосърдечни, за да се научите да виждате нѣщата въ тѣхната истинска проява.

Мнозина сѫ ми разказвали за онзи светъ, но свѣденията имъ се различаватъ. Едни сѫ по-близо до Истината, а други сѫ далече. Единъ познатъ ми казваше, че ходилъ на онзи светъ и видѣлъ тамъ своитѣ близки покойници, заедно съ други покойници, наредени около маси, върху които имало чинии, приготвени за ядене. Всички седѣли и мълчали, никой нищо не говорѣлъ. Другъ единъ ми разказваше за онзи светъ, но неговитѣ свѣдения бѣха по-вѣрни. Въ края на живота си той постѫпилъ като калугеръ въ единъ манастиръ да служи на Бога. Единъ день той получилъ нови цървули. Старитѣ скѫсани цървули далъ на единъ отъ другаритѣ си, бѣденъ калугеръ. Една вечерь сънувалъ, че се е преселилъ на онзи светъ, и разказалъ на близкитѣ си какво е видѣлъ тамъ. На една голѣма маса били сложени чинии за ядене. Около масата били наредени всички покойници: всѣки очаквалъ да му се даде ядене. И моятъ познатъ билъ на масата, но предъ него нѣмало чиния. Вмѣсто чиния той видѣлъ своитѣ скѫсани цървули. Дошълъ единъ отъ прислужницитѣ и започналъ да сипва на всички ядене въ чиниитѣ имъ. Като дошълъ до него, взелъ скѫсанитѣ цървули, за да му сипе ядене. – „Моля ти се, не бързай да ми сипвашъ. Азъ не ямъ отъ скѫсани цървули. Отде сте взели тѣзи цървули?” – „Това сѫ цървулитѣ, които си подарилъ на своя ближенъ. Съ тѣхъ си искалъ да направишъ едно добро, но то не се приема горе. Каквото си правилъ на Земята, това ще намѣришъ на Небето.“

Изобщо земниятъ животъ е отражение на небесния и обратно: небесниятъ е отражение на земния. Важно е човѣкъ да разбира нѣщата и правилно да ги превежда. Затова е казано: „Каквото вържешъ на земята, вързано ще бѫде на небето. И каквото развържешъ на земята, развързано ще бѫде на небето.” Ще кажете, че не ви интересува онзи светъ, че не искате да знаете ще ви посрѣщне ли тамъ нѣкой, или не. Не е така. И тамъ ще тѣ посрѣщнатъ сѫщества, както и на Земята сѫ тѣ посрѣщнали. Когато малкото дете слѣзе на Земята, първо го посрѣщатъ майка му и баща му. Ако има по-голѣми братя и сестри, и тѣ го посрѣщатъ. Всички му се радватъ, галятъ го, пѣсни му пѣятъ. Всѣки трѣбва да се запита: „Кой ще ме посрѣщне на онзи светъ?” Каквито сѫ законитѣ на Земята, такива сѫ и на онзи светъ. Любовьта – великиятъ законъ на Живота, действа и на Земята, и на Небето. Колкото по-отзивчивъ и отворенъ е човѣкъ за Любовьта, толкова повече се изявява тя къмъ него. Земята може да стане рай. Това зависи отъ хората, отъ тѣхнитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако има нѣщо криво и изопачено на Земята, това се дължи на лошитѣ мисли, чувства и постѫпки на хората. Лошиятъ животъ разстройва нервната имъ система, дробоветѣ, стомаха. За да се подобри животътъ на хората, както и здравословното имъ състояние, на всички се препорѫчва външна и вѫтрешна чистота. Чистотата е въ състояние да закрѣпи здравето на човѣка, да запази енергията и да продължи живота му.

Съвременнитѣ хора боледуватъ, защото не знаятъ какъ да се хранятъ, кога да лѣгатъ и да ставатъ отъ сънь. Мнозина ставатъ сутринь въ 4 часа. Този часъ принадлежи на Земята, затова не е удобенъ. Ако ставате въ два часа, това време е на Луната, пакъ не е удобно. Добри часове сѫ 12 ч. средъ полунощь, единъ часа, три, петь и шесть часа. Повечето хора ставатъ въ шесть часа. Нѣкои спятъ кѫсно, до девѣть или десеть часа – това е крайно нехигиенично време. Добре е да се образува една група отъ десеть души, които да приложатъ Божественитѣ закони и да видятъ тѣхнитѣ резултати. Нека направятъ опитъ поне за една година да не се интересуватъ отъ живота на хората. Че двама души се карали и били, това да не ги интересува. Ако вълкътъ яде овца, ако паякътъ смуче кръвьта на мухитѣ, ако вѣтърътъ брули листата на дърветата – и това да не ги интересува. Кой каквото прави, добро или зло, това е негова работа. Ти като човѣкъ си рѣшилъ да направишъ единъ опитъ и ще го направишъ. Всѣки е свободенъ да прави, каквото иска, но въ края на краищата ще носи последствията на своята свобода. Паякътъ смуче кръвьта на мухитѣ, за което самъ ще носи отговорностьта. Другъ е въпросътъ, ако той е благороденъ и може да послуша съвѣта ви. Казвате му да не напада мухитѣ, но той може да ви послуша, може и да влѣзе въ споръ съ васъ. Има упорити паяци, които ще ви запитатъ на какво основание се мѣсите въ тѣхната работа. Единъ день, когато съзнанието на паяка се пробуди, той ще разбере мисъльта ви и ще ви слуша – тогава нѣма да напада мухитѣ. Вие гледате на мухитѣ, на паяцитѣ съ пренебрѣжение, като на дребни сѫщества. Малки сѫ тѣ, но разумни. И въ тѣхъ работи извѣстна интелигентность. Който може да слѣзе до нивото на мухата, ще разбере живота й. Той ще знае, че задъ нея, както задъ аероплана, автомобила и колата, се крие разумно сѫщество, което ги управлява. Въ този смисълъ мухата, мравката, паякътъ сѫ превозни средства, чрезъ които се пренасятъ нѣкои нѣща. Така тѣ възприематъ нѣщо ново отъ външния светъ. Мухитѣ обичатъ да се шегуватъ и закачатъ съ хората: едва изгонишъ мухата отъ носа си, тя кацне на ухото; оттамъ я изгонишъ, тя кацне на челото.

Сега, като се върнете по домоветѣ си, забравете на колко години сте и се върнете назадъ, до 12-годишна възрасть. Това може да стане въ съзнанието ви. Ще си представите, че тежите малко, колкото тежи едно 12-годишно дете, на което материята е чиста, свободна отъ мазнини. Възрастниятъ човѣкъ има много мазнини, които сѫ причина за различни болести. Болеститѣ се причиняватъ отъ наслояванията въ човѣшкия организъмъ. Мазнинитѣ трѣбва да изгорятъ, за да стане коренно пречистване на организма. За това пречистване се говори въ Писанието. Казва Богъ: „Ще създамъ ново небе и нова земя.” Старата материя трѣбва да се обработи и пречисти. Остане ли човѣкъ съ старата материя въ себе си, тя ще го отнесе на онзи светъ. – „Възможно ли е това?” – Ще опитате. Обаче не чакайте да дойде огъньтъ, че тогава да се очистите.

При единъ български чорбаджия дошли турци да му искатъ пари. Това било въ турско време. Първоначално той не искалъ да каже кѫде сѫ паритѣ му, но като видѣлъ нажеженитѣ вериги, казалъ: „Ето паритѣ! Всичко оставямъ на ваше разположение. Радвамъ се, че ми се дава възможность да кажа истината.” Тѣ взели паритѣ му, но следъ време ги върнали и казали: „Понеже каза истината, вземи си паритѣ. Ние обираме само онѣзи, които не говорятъ истината.” Мнозина чакатъ да турятъ веригата на врата имъ и тогава да кажатъ истината. Говорете истината, преди да е дошълъ ножътъ на врата ви. Всички очакватъ нѣкаква побѣда. Ако чакате побѣда, нека тя бѫде побѣда на Любовьта. Нека се обикнатъ всички мѫже и жени, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици. Нека се обикнатъ всички народи. Нека навсѣкѫде царьтъ Обичьта и Любовьта. Кога ще стане това? – Въ нашитѣ времена. Въ сегашнитѣ времена ще стане такова чудо, каквото никога въ света не е ставало. Които иматъ очи, ще го видятъ; които нѣматъ очи, ще напуснатъ този светъ и ще си отидатъ тамъ, отдето сѫ дошли.

Казано е въ Писанието: „Написалъ е Богъ името ти върху дланьта Си.” За кого се отнася този стихъ? – За онзи, който следва Божия пѫть и изпълнява Неговата воля. Желая ви да бѫдете вѣрни на Господа, да изпълнявате Волята Му, за да напише имената ви върху Своята длань. Бѫдете смѣли и рѣшителни – каквото и да се случи въ живота ви, вървѣте напредъ. Щомъ вървите въ правия пѫть, не се обиждайте отъ думитѣ на хората. Че нѣкой ви казалъ обидна дума, това не е още истината. Хората лесно се обиждатъ и сѫ готови да отмъщаватъ. Тѣ не познаватъ още обидата, не знаятъ какво значатъ хули и огорчения. Не зная дали има човѣкъ въ България, който да е получилъ толкова хули и обиди, колкото мене. Каквото престѫпление да стане, все мене търсятъ виновенъ. Нѣкой умрѣлъ – азъ съмъ виновенъ; нѣкой полудѣлъ – азъ съмъ виновенъ; нѣкой напусналъ жена си – азъ съмъ виновенъ; нѣкой не искалъ да плати дълговетѣ си – азъ съмъ виновенъ; двама души се били – азъ съмъ виновенъ; нѣкои се сѫдятъ – пакъ азъ съмъ виновенъ. Понеже за всичко съмъ виновенъ, рѣшихъ да оправя света, да изправя живота на всички хора, на всички майки и бащи, на всички сѫдии и управници – да не оставя човѣкъ на Земята да прави погрѣшки и престѫпления. Който ме слуша, ще придобие Любовьта и лицето му ще светне. Който не ме слуша, остенъ ще играе по него. Като слушамъ постояннитѣ оплаквания и неблагодарности на хората, казвамъ: Господи, прости имъ! Тѣ не знаятъ какво правятъ. Тѣ ядатъ, пиятъ и не благодарятъ. И като иматъ, и като нѣматъ, едно и сѫщо казватъ: „Дай, Господи!” И следъ това, каквото лошо става въ света, все Ти си виновенъ за всичко.

Сега да не се занимаваме съ света. Ако е въпросъ за светскитѣ хора, често тѣ проявяватъ по-голѣма вѣра отъ религиознитѣ. Ако поискашъ пари назаемъ отъ религиозния, ще ти каже, че нѣма, не може да ти услужи. Питамъ го внушавамъ ли му довѣрие, като ме гледа. Той ми казва, че нѣма пари. Обръщамъ се къмъ светския човѣкъ за пари, той веднага бръква въ касата и ми дава. – „Да дамъ полица.” – „Нѣма нужда, ти ми внушавашъ довѣрие.” Не мислете, че вѣрващитѣ хора сѫ само въ религиознитѣ общества. Тѣ сѫ пръснати навсѣкѫде по света и слушатъ моитѣ проповѣди. Тѣ иматъ радио, съ което си служатъ. Богъ е навсѣкѫде. Следователно Той е прекрасна видѣлина, топлина и сила, съ които храни цѣлото човѣчество. Човѣкъ се храни съ светлина, топлина и сила. Човѣкъ се храни отъ изобилието на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Тази храна носи свободата, знанието и живота. Стремете се къмъ нея, за да бѫдете всѣкога здрави, любещи и красиви.

Днесь ме слушатъ и стари, и млади. Старитѣ казватъ: „Нашата работа се свърши вече, да му мислятъ младитѣ, предъ които е бѫдещето.” – Какво пречи на старитѣ да бѫдатъ млади? Забравете, че сте стари, изменете възгледитѣ си за живота и ще се подмладите. Не гледайте подозрително на хората. Дойде нѣкой при васъ, говори ви, а вие се съмнявате въ него, искате да знаете какво му е намѣрението. Много просто: ако е съ стремежа на паяка, ще изсмуче кръвьта ви; ако е добъръ човѣкъ, намѣрението му е да ви даде нѣщо; ако е любещъ, намѣрението му е да ви даде отъ своя животъ; ако е човѣкъ на обичьта, намѣрението му е да ви оцѣни, да ви даде заслуженото мѣсто – той оцѣнява нѣщата. Това сѫ нѣща строго опредѣлени. Защо се страхувате отъ онѣзи, които ви обичатъ? Вие живѣете и се радвате благодарение на тѣхнитѣ подтици.

Съвременниятъ човѣкъ още не вижда онѣзи, които го любятъ. Той минава край тѣхъ и не спира вниманието си да приеме тѣхната любовь. Безброй цвѣтя цъвтятъ заради него, изпращатъ му своята любовь, но той не я разбира. Мине край едно цвѣте, помирише го и казва: „Цвѣте е това!” Той ще го откѫсне или ще го стѫпче – не подозира, че благоуханието на цвѣтето е любовьта му къмъ човѣка. Плодоветѣ се жертватъ за човѣка пакъ отъ любовь; изворитѣ, вѣтърътъ, светлината – всички се жертватъ отъ любовь за човѣка и му предлагатъ своитѣ блага. Защо да не благодаримъ за всичко това, защо да не превърнемъ неблагодарностьта въ благодарность? Неблагодарностьта осакатява и преждевременно състарява човѣка, а благодарностьта оживѣва, възраства и подмладява. Защо боледуватъ хората? – Защото сѫ неблагодарни. – „Какво да правимъ, за да се излѣкуваме?” – Приложете благодарностьта въ живота, бѫдете благодарни за най-малкото благо, което ви се дава. То е скрито отъ погледа на обикновения човѣкъ, затова не може да се оцѣни. Разумниятъ и просветенъ човѣкъ вижда и най-малкото благо, оцѣнява го и му се радва.

Съвременнитѣ хора разполагатъ съ голѣми знания и богатства, но пакъ сѫ недоволни, искатъ нѣщо повече. Ще бѫдатъ ли доволни, ако иматъ свободенъ билетъ за Луната? Като отидатъ на Луната, ще разбератъ вѣрно ли е това, което ученитѣ пишатъ за нея. Това, което пишатъ за Луната, е отчасти вѣрно. Тѣ виждатъ само външната й страна, не могатъ да проникнатъ въ вѫтрешностьта й. Едно време турцитѣ носѣха часовници, затворени въ нѣколко капака. Външно часовникътъ бѣше голѣмъ като костенурка. Когато искаше да види колко е часътъ, турчинътъ изваждаше часовника отъ джоба си и започваше да отваря капацитѣ. Като отвори петь капака, въ последния се виждаше едно малко часовниче. Погледне колко е часътъ и следъ това затваря последователно всичкитѣ капаци. Сѫщественото е часовничето, а капацитѣ сѫ цѣнни като сребро.

Много отъ сегашнитѣ хора сѫ затворени въ такива капаци, които сѫ безпредмѣтни. Единъ капакъ е достатъченъ. Останалитѣ раздайте на бѣднитѣ. Задръжте за себе си часовника и единъ капакъ, а съ четиритѣ направете едно добро. Знаете ли кой часъ отъ деня е опредѣленъ за правене на добро, кой часъ е опредѣленъ за милосърдие, за възприемане и предаване на светли мисли и чувства, кой часъ е опредѣленъ за справедливи постѫпки? За всѣко нѣщо има точно опредѣлено време, както въ музиката. Който спазва времето, свири добре; който не го спазва, не е добъръ музикантъ. Служете на вашитѣ светли мисли и чувства, служете на вашитѣ благородни и справедливи постѫпки – тѣ сѫ красиви цвѣтя въ градината на вашата душа. Който иска да бѫде здравъ, да не страда, нека отглежда цвѣтя. Тѣ лѣкуватъ, съживяватъ и подмладѣватъ човѣка. Отворете сърдцата и умоветѣ си едни за други, както цвѣтята се отварятъ за светлината. Като срѣщнешъ единъ човѣкъ, погледни го спокойно въ очитѣ, поздрави го мислено и му предай поздравъ отъ неговитѣ ближни.

Вие не знаете какъ да се обхождате съ близкитѣ си, които сѫ между васъ, а очаквате съобщение отъ заминалитѣ за онзи светъ. Невидимиятъ светъ е пъленъ съ писма, които не отиватъ на мѣстоназначението си. Защо? – Не сѫ написани съ любовь. Тамъ се приематъ само писма, написани съ перото на Любовьта. Ако нѣмате любовь къмъ онѣзи, съ които се срѣщате всѣки день, не можете да имате любовь и къмъ покойницитѣ си. Ще напишешъ едно писмо по задължение. Това не е любовь. Ще направишъ молитва по задължение, но нѣма да получишъ отговоръ. Трѣбва да се молишъ отъ сърдце. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да отправи ума и сърдцето си къмъ Бога съ любовь. Тази молитва действа успокоително. Това е все едно да станешъ сутринь рано и да отидешъ на планината, при единъ чистъ планински изворъ, който постоянно блика. Отдалече още виждашъ, че ще утолишъ жаждата си. Дето е Богъ, тамъ всички сѫщества живѣятъ въ любовь и сѫ готови на услуги. Достатъчно е Богъ да отправи мисъльта си къмъ нѣкое страдащо сѫщество, за да я възприематъ всички и да изявятъ желание да отидатъ и да му помогнатъ. Надпреварване има между тѣхъ кой по-бързо да изпълни Божията воля. Въ това се заключава новото.

Чувате нѣкой да казва: „Моля ти се, направи ми една услуга за Господа, за да ти провърви.” Нѣма защо да убѣждавате човѣка така – и безъ това му върви. Човѣкъ е милиардеръ, разполага съ грамадно богатство. Само мозъкътъ му струва десеть милиарда злато. Ще кажете, че като умре, човѣкъ ще остави това богатство на Земята. Физическиятъ мозъкъ ще остане, но той ще вземе на онзи светъ духовния си мозъкъ, въ който е написана цѣлата история на неговия животъ. Въ мозъка сѫ складирани знанията, които човѣкъ носи отъ вѣкове. Нищо въ Природата не се губи. Тѣлото на човѣка струва около 500 милиарда злато, а въ бѫдеще ще струва още повече. Който не разбира това, мисли, че то нищо не струва. Радвай се на тѣлото си, радвай се на рѫката си, на пръститѣ си. Всѣки пръстъ е свързанъ съ единъ разуменъ светъ, отъ който изтичатъ жизнени енергии. Малкиятъ пръстъ е свързанъ съ Меркурий, отдето черпи своитѣ сили и възможности. Безименниятъ пръстъ е свързанъ съ Слънцето, отдето се ползва отъ живота, отъ изкуството и музиката. Средниятъ пръстъ е свързанъ съ Сатурнъ, съ света на справѣдливостьта. Показалецътъ е свързанъ съ Юпитеръ, съ света на благородството. Палецътъ е свързанъ съ Божествения светъ. Ако искашъ да намѣришъ Бога, хвани палеца си, помилвай го и ще получишъ отговоръ на въпроса, който тѣ интересува. Вие хващате пръститѣ си грубо, чупите ги, дърпате ги. Това не се позволява. Ще милвашъ пръститѣ си, ще се отнасяшъ съ тѣхъ нѣжно и съ любовь. Ако готвишъ ядене, нѣма да бъркашъ съ пръститѣ си направо въ тенджерата, нѣма да пържишъ лука и да горишъ рѫцетѣ си. Който иска да бѫде здравъ, ще яде непърженъ лукъ. Само болниятъ отъ гръдна болесть може да яде пърженъ лукъ – като лѣкарство.

Който иска да бѫде здравъ, да яде готвено отъ човѣкъ, който го обича. Който иска да придобива знание, да намѣри учитель, който го обича. Сѫщото се отнася и до шиенето на дрехи, на обуща и др. Обръщайте се за услуга само къмъ онзи, който ви обича. Любовьта трѣбва да се постави за основа на всички ваши предприятия въ физическия, духовния и умствения светъ. Това е новото въ живота. Помнете: всѣки човѣкъ е проводникъ на Божественото. Въ всѣки човѣкъ има желание да изпълнява Божията воля. Затова казвамъ: не се връщайте къмъ миналото, но вървѣте напредъ, въ настоящето и бѫдещето, въ които е скритъ Божествениятъ животъ. Подмладяването и успѣхътъ зависятъ отъ новото, което иде вече въ света. Ако вѣрвате, работитѣ ще се наредятъ добре; ако не вѣрвате, пакъ ще успѣете, но ще минете презъ голѣми мѫчнотии. За да използвате условията на живота, трѣбва да бѫдете разумни.

Единъ опитенъ апашъ въ Англия попадналъ въ затвора, дето вързали рѫцетѣ и краката му съ вѫжета. Въ бързината си надзирательтъ забравилъ въ стаята на апаша запалена свѣщъ. Апашътъ се огледалъ натукъ-натамъ, проучилъ обстановката и се домѫкналъ до свѣщьта. Турилъ вѫжето, съ което били вързани рѫцетѣ му на свѣщьта, и то прегорело. Следъ това вдигналъ краката си къмъ свѣщьта да прегори второто вѫже и така освободилъ и краката си. Следъ това взелъ чаршафа отъ леглото си, накѫсалъ го на дълги парчета, които вързалъ здраво едно за друго, за да му послужатъ за вѫже. Тихо отворилъ прозореца на стаята, закачилъ вѫжето на дръжката и се спусналъ по него. Така той се освободилъ отъ рѫцетѣ на английскитѣ полицаи. Какво показва това? – Че колкото и да е хитъръ дяволътъ, все ще остави една свѣщъ, която, ако си уменъ, можешъ да използвашъ. Следователно щомъ тѣ затворятъ, използвай свѣщьта, която нѣкой по-уменъ отъ тебе е забравилъ. Умниятъ може да тѣ затвори, но сѫщевременно той оставя една свѣщъ да ти свети, за да опита ума ти.

И тъй, прилагайте Любовьта въ всички области на живота си и тя ще ви освободи. Прилагайте Любовьта, безъ да говорите за своитѣ постижения. Ще се хвали нѣкой, че е ходилъ на Слънцето, на Сириусъ, на всички планети. Не трѣбва само да се говори, доказателства сѫ нуждни. Какъ ще докаже, че е ходилъ на Слънцето? Другъ ще каже, че има любовь въ душата си. Какъ ще докаже това? Че Слънцето има любовь къмъ насъ, виждаме по благата, които ни дава: ябълки, круши, череши, сливи, жито и др. Онѣзи сѫщества, които живѣятъ на Слънцето, изпращатъ чрезъ него благата си, обичатъ ви и мислятъ добре за васъ. На Слънцето има нѣколко депутати българи и нѣколко депутатки българки, които представятъ България. На Слънцето има и нѣколко българи студенти и студентки, изпратени тамъ да се учатъ. – „Кои сѫ тѣ?” – Това е духовна тайна. Благодарете, че сте влѣзли вече въ Божествения светъ, който постепенно се открива предъ васъ. Ако бѫдете вѣрни на Любовьта, въ този и въ бѫдещия животъ ще се ползвате отъ всички блага, които тя носи; ще се ползвате отъ условията и възможноститѣ, които тя разкрива предъ васъ. Наумъ не е дохождало на човѣка за това, което бѫдещето му носи. Голѣма тайна е скрита въ Божията Любовь.

Желая ви да приемете Божията Любовь и да пѫтувате съ нея въ всички светове. Само така ще разберете какво значи радость, веселие, братство, равенство и любовь. Тогава всѣки ще каже: „Заслужава си да страда човѣкъ, за да придобие Божията Любовь.” Днешнитѣ страдания не могатъ да се сравнятъ съ радостьта и славата, които ни очакватъ въ бѫдеще на Земята, на Слънцето и на звѣздитѣ.

Турете Любовьта за основа на живота си. Въ нея се криятъ условията и възможноститѣ за здраве, щастие и успѣхъ.

Тайна молитва

4. Беседа отъ Учителя, държана на 22 августъ, 1943 г. 10 ч. с. София – Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×