Jump to content
Ани

1943_08_22 День на Любовьта

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

День на любовьта

Казано е въ Писанието, че знанието възгордява. – Кое знание прави човѣка гордѣливъ? – Обикновеното, човѣшкото знание. Който е придобилъ Божественото знание, той е скроменъ и смиренъ. Обаче, не всѣки ученъ е гордѣливъ. Има прости и неучени хора, които сѫ крайно гордѣливи. Обикновено, младитѣ моми сѫ гордѣливи. За тѣхъ гордостьта е като червилото и бѣлилото, съ които мажатъ лицата си. Както се бѣлосватъ кѫщитѣ отвънъ и отвѫтре, така момитѣ се бѣлосватъ и червисватъ отвънъ, а отвѫтре внасятъ гордостьта. Въ този смисълъ, гордостьта е вѫтрешна мазилка. Както дъждътъ и вѣтърътъ развалятъ мазилката на кѫщата, така и вѫтрешнитѣ и външни условия на живота разтърсватъ съзнанието на човѣка и постепенно го освобождаватъ отъ гордостьта. Остане ли гордостьта за дълго време въ човѣка, той постепенно се смалява, докато най-после се прегърби и остарѣе.

Стариятъ казва, че животътъ нѣма смисълъ и започва да слиза надолу. Слизането подразбира остаряване, а качването – подмладѣване. Слизането е свързано съ по-малко опасности отъ качването. Като слиза, човѣкъ отива въ долината на живота, дето има ядене и пиене. Ленивиятъ се стреми къмъ долината и равнината, защото тамъ условията за живота сѫ по-леки. – Какъвъ е произходътъ на лѣностьта? Кой я роди? – Гордостьта. Гордѣливиятъ е подобенъ на фаръ, който осветява пѫтя на параходитѣ. Значи, гордѣливиятъ стои на едно мѣсто и свети на хората. Той мисли, че е разрѣшилъ всички въпроси, за което хората трѣбва да му се кланятъ. Обаче, всѣки фаръ услужва само на едно пристанище, а не на всички. Тъй щото, каквато и да е светлината на гордѣливия, тя свети само до извѣстно мѣсто. Минешъ ли тази граница, светлината на гордѣливия не може да се използва. Даже и нашето слънце, което свети на цѣлата слънчева система, не може да изисква всички системи да отправятъ погледа си къмъ него. Всѣка система отъ планети си има свое слънце, къмъ което нейнитѣ планети отправятъ погледа и вниманието си. Трѣбва ли малкото дете, като се види въ огледалото и се хареса, да пожелае да остане завинаги сѫщото? Колкото и да си красивъ на извѣстна възрасть, не пожелавай да останешъ завинаги съ сѫщата красота и развитие. Хората остарѣватъ по единствената причина, че не познаватъ себе си. Да познавашъ себе си, това значи, да любишъ себе си, т. е. да любишъ Бога въ себе си. Безъ любовь и безъ обичь никакво познаване не сѫществува. Познаването е резултатъ на любовьта, а любовьта е процесъ на съграждане. Който не гради, той престава да живѣе. Който не люби Господа, лесно се поддава на изкушения. Разправяха ми за една отъ опитноститѣ на единъ богатъ и добродетеленъ човѣкъ. Често го посещавали бѣдни, нуждаещи се, да му искатъ помощь. Между тѣхъ било и едно десетгодишно момиченце, което отъ време на време носело писмо отъ майка си. Въ писмото майката описвала положението си и определяла отъ каква сума се нуждае. Сумата се движела отъ 300 ÷ 1000 лв. Момиченцето било чисто, добре облѣчено и се държало доста кокетно. Докато чакало отговоръ на писмото, то се разхождало изъ градината и си откѫсвало по единъ плодъ. Особено му харесвали лешницитѣ, откѫсвало си по нѣколко да си хапне, а нѣкога туряло въ джоба си за своята майка. Единъ день го запитали: Защо берешъ лешници безъ позволение? То отговорило надменно: Колкото съмъ взела, ще ги платя. Така отговаря гордиятъ човѣкъ. Това момиченце иска помощь отъ богаташа, а казва, че ще плати лешницитѣ. Не е въпросъ за плащането. Важно е, че човѣкъ нѣма право да бере плодове или кѫса цвѣтя безъ позволението на господаря. Въ случая, господарьтъ е богатиятъ човѣкъ, а Господарь на цѣлокупната природа е Богъ. Той помага и благославя онѣзи, които Го любятъ, които изпълняватъ Неговата воля. Следователно, ти можешъ да очаквашъ на помощьта на онзи, съ когото си свързанъ. Две души, които любятъ Бога, взаимно си помагатъ.

Една красива мома срѣща младъ момъкъ и въ нея се явява желание да го вземе за себе си. Момата представя малкото момиченце, което вижда лешницитѣ и пожелава да вземе нѣколко за себе си и нѣколко за майка си. Не може ли красивата мома да види младия момъкъ, безъ да го пожелае за себе си? Нека се радва, че всички могатъ да гледатъ момъка, да се възхищаватъ отъ него, безъ да принадлежи на нѣкого. Красивата мома и красивиятъ момъкъ принадлежатъ на Бога. Той има право да се разпорежда съ тѣхъ, но, въпреки това, оставя ги свободни. Ето защо, красивата мома трѣбва да иска позволение отъ Бога, да вземе ли момъка за себе си. Така трѣбва да постѫпва и красивиятъ момъкъ, по отношение на момата. Красивата мома и красивиятъ момъкъ сѫ лешници, които никой нѣма право да задържа за себе си, или да ги носи на майка си, безъ позволението на Онзи, Който ги е създалъ. Който пожелава красивитѣ нѣща за себе си, безъ позволението на тѣхния Създатель, върши престѫпление. Красивитѣ нѣща сѫ достояние на всички. Красотата е изразъ на истината.

Истината освобождава човѣка, знанието и мѫдростьта го правятъ силенъ, а любовьта му дава животъ. – Защо трѣбва да любя? – За да живѣешъ.– Защо трѣбва да придобивамъ знание? – За да бѫдешъ силенъ. – Защо трѣбва да обичамъ истината? – За да бѫдешъ свободенъ. Значи, ако не си свободенъ, не обичашъ истината; ако си слабъ, невѣжа, нѣмашъ отношение къмъ знанието и мѫдростьта; ако нѣмашъ животъ въ себе си, ти си далечъ отъ любовьта. Щомъ изгубишъ любовьта, ставашъ недоволенъ. Ако знаешъ причината на недоволството, можешъ да подобришъ живота си; ако не я знаешъ, страдашъ, мѫчишъ се, докато нѣщата изгубятъ смисълъ за тебе.

И тъй, щомъ сте недоволни, търсете причината за недоволството въ отсѫствието на любовьта въ живота ви. Кога сте изгубили любовьта си, не знаете. Затова казваме, че недоволството не е ваше. Вие го носите въ себе си, но сте го наследили отъ вашитѣ дѣди и баби, които сѫ живѣли хиляди години преди васъ. Въ който моментъ ви посѣти недоволството, спри се и си кажи: Какво искамъ отъ живота? Защо съмъ недоволенъ? Слънцето ме грѣе, праща своята светлина и топлина; вѣтърътъ ме милва, водата ме разхлажда, хлѣбътъ задоволява глада ми. Какво повече искамъ? Ще кажете, че се нуждаете отъ любовьта на хората. Ако е за любовь, търсете любовьта на Бога. Търсите ли любовьта на хората, вие се намирате въ кръчмата на живота. Кръчмарьтъ налива своето вино, упоява ви, развеселява ви, но това веселие продължава кратко време. Стремете се къмъ вѣчнитѣ нѣща, къмъ любовьта на Бога. Казано е: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. Познаването на Бога има отношение къмъ любовьта. Ще познаешъ Бога и ще Го възлюбишъ. Щомъ възлюбишъ Бога, ще възлюбишъ и ближния си, и себе си.

Въ природата сѫществува разуменъ порядъкъ, който не трѣбва да се нарушава. Злото не е въ това, че момиченцето изяло нѣколко лешника, но въ незачитане порядъка на природата. И Ева изяде единъ плодъ отъ забраненото дърво и даде отъ него на другаря си, но за този плодъ ги изпѫдиха отъ рая. Понѣкога малкитѣ погрѣшки носятъ лоши последствия. Кибритената клѣчка е малка, но ако запалите съ нея сламата въ плѣвника на земедѣлеца, нищо нѣма да остане отъ сламата и отъ плѣвника; ако я запалите и поставите между взривни вещества, тѣ ще произведатъ катастрофа. Въ човѣка има слама, която може да се запали, и взривни вещества, които могатъ да експлодиратъ. Достатъчно е да драснете една кибритена клѣчка, за да създаде нещастия и страдания на човѣка. Въ човѣка има различни бомби, останали отъ миналото, които всѣкога могатъ да го изненадатъ. Едни отъ бомбитѣ сѫ избухнали вече, и вие носите последствията отъ тѣхното разрушително действие. Има бомби, които още не сѫ избухнали, тѣ сѫ съ закѫснително действие. Когато най-малко очаквате, тогава ще избухнатъ и ще причинятъ голѣми пакости и нещастия. Изправяйте разрушението на избухналитѣ вече бомби. Пазѣте се отъ тѣзи, които въ бѫдеще ще избухнатъ. Нѣкой иска да стане царь, или пръвъ министъръ въ отечеството си, или поне владика. Това сѫ все голѣми желания, които единъ день ще избухнатъ и ще причинятъ катастрофи. Какво ще направи човѣкъ, ако стане царь? Много царе сѫ сѫществували, много министри сѫ управлявали своитѣ държави, много владици сѫ повдигали гласъ къмъ народа си, но светътъ още не е изправенъ. Светътъ е пъленъ съ министри, учени, философи, майки и бащи, проповѣдници и свещеници, но и тѣ още правятъ погрѣшки.

Преди години обикаляхъ България, правѣхъ научни измѣрвания на човѣшкитѣ глави и черепи. Мнозина ме питаха, дали виждамъ погрѣшкитѣ имъ и защо правя тѣзи измѣрвания. – Погрѣшкитѣ на хората не ме интересуватъ. Виждамъ ги и чрезъ тѣхъ уча себе си. Правя научни измѣрвания, за да намѣря добритѣ черти на хората. Като намѣря нѣщо добро, веднага го купувамъ и турямъ въ торбата си. При това, радвамъ се, когато срѣщна млада мома и младъ момъкъ, които иматъ чисти, възвишени желания. Тѣ могатъ да се обичатъ, но не имъ е позволено да желаятъ да ги носятъ на рѫце или на гръбъ. Младата мома, която е здрава и силна нѣма право да желае да се качи на гърба на момъка, да я носи. Това желание е неестествено. Майката и бащата носятъ на рѫцетѣ или на гърба си малкото си дете, което още не може да ходи, Това е въ реда на нѣщата. Обаче, не е позволено на пълнолетния вече синъ или пълнолетната дъщеря да се качватъ на гърба на родителитѣ си, да ги носятъ. Това желание е неестествено. Ще кажете, че родителитѣ носятъ децата си на рѫце отъ любовь. Любовьта е цѣнна дотогава, докато проявитѣ й сѫ естествени. Щомъ се яви една неестествена проява, или едно неестествено желание, любовьта изгубва своята цѣна и смисълъ. Такова нѣщо е и яденето. Всѣко ядене, което се отразява на стомаха добре, е приготвено съ любовь. Ако стомахътъ се разстрои, яденето е приготвено безъ любовь. Пазѣте се отъ мисли, чувства и постѫпки, които разстройватъ организма. Пазѣте се отъ храна, която разстройва стомаха.

Едно се иска отъ човѣка: да мисли,чувства и постѫпва правилно; да пѣе и свири хубаво; да се храни съ чиста и здравословна храна. Ако пѣешъ и свиришъ, ще пѣешъ така, че болниятъ да оздравѣе, а умрѣлиятъ да възкръсне. Това значи да прилагашъ новата музика. Ако пѣешъ или свиришъ и възвърнешъ живота на изсъхналото цвѣте, ти прилагашъ новата музика. Ако пѣешъ и свиришъ на цвѣте, което цъфти и се радва на живота, и скоро следъ това изсъхне, ти прилагашъ старата музика.

Време е вече хората да се освободятъ отъ старитѣ форми. Откажете се отъ всички мисли и постѫпки, които не се импулсиратъ отъ любовьта. Любовьта се изявява чрезъ даването. Само здравиятъ може да дава. Като дава, човѣкъ се радва, защото е послужилъ на Божествения подтикъ въ себе си. Божественото се изявява чрезъ даване, чрезъ пѣене и свирене, чрезъ прави мисли и чувства. То прави човѣка красивъ. Външно може да не е толкова красивъ, но вѫтрешно е красивъ: лицето му е озарено, засмѣно, отворено за доброто и красивото въ живота. Често външно красивитѣ сѫ вѫтрешно грозни и обратно: външно грознитѣ сѫ вѫтрешно красиви. Външно красивиятъ човѣкъ представя хубаво шише, пълно съ вода. Щомъ се изпразни шишето, човѣкъ обѣднява и погрознява. Вѫтрешно красивиятъ е езеро, което постоянно се пълни отъ притоцитѣ си. Той пои градинитѣ и ливадитѣ, и всичко около него се радва на животъ.

Какво представя красотата? – Това е въпросъ, на който мѫчно може да се отговори. Гледайте извѣстно време единъ красивъ човѣкъ, за да намѣрите на лицето му такава основна черта, която при всички условия на живота остава неизмѣнна. Линиитѣ на лицето въ красивия човѣкъ сѫ постоянни и неизмѣнни. Кое е красивото въ човѣка? Ще кажете, че очитѣ сѫ красиви. Очитѣ безъ лицето сѫ страшни. Клепачитѣ правятъ очитѣ красиви. Споредъ нѣкои, красотата на човѣка се крие въ лицето. Обаче, само, лицето не е красиво. Очитѣ, носа, устата, брадата правятъ лицето красиво. Ако устнитѣ увиснатъ, характерътъ на човѣка се изопачава. Въ мѫжетѣ това се скрива подъ мустацитѣ, а въ женитѣ – съ бѣлилото и червилото. Момцитѣ казватъ: Ние ще вървимъ нагоре, а вие – надолу и така ще оправимъ живота си. Добриятъ животъ подразбира добро свирене. Не е достатъчно да имашъ хубава цигулка и лѫкъ, но трѣбва да свиришъ на нея. Красотата трѣбва да се тури на работа. Музикантътъ трѣбва да свири, пѣвецътъ – да пѣе, но да не бѫдатъ кранове, които всѣки може да отваря и затваря. Ще свиришъ и пѣешъ на време и на мѣсто.

Често хората затварятъ умоветѣ и сърдцата си и казватъ, че сѫ остарѣли. Тѣ постоянно говорятъ за младинитѣ си, когато сѫ любили. Тѣ мислятъ, че сѫ познали истинската любовь, но сѫ я изгубили. Въ сѫщность, хората сѫ минавали и минаватъ презъ човѣшката любовь. Малцина сѫ познали любовьта като неизмѣнна, вѣчна и могѫща сила. Любовь, която се измѣня, не е истинска. Тя води къмъ разочарования и смърть. Единъ младъ, красивъ французинъ често се подигравалъ съ една стара баба. Тя рѣшила да му отмъсти и да му даде добъръ урокъ въ живота. За тази цель тя се дегизирала така, че никой не могълъ да я познае. Представила се като млада, енергична, пъргава мома. Понеже била опитна, тя успѣла да увлѣче младия момъкъ. Той се влюбилъ въ нея и се оженилъ. Още първата вечерь тя започнала да сваля маската на заблуждението: извадила изкуственитѣ си зѫби и перуката си; следъ това измила лицето си отъ червилото и бѣлилото и му се представила въ истинския си видъ. Като я видѣлъ, той се ужасилъ и избѣгалъ, излъганъ и разочарованъ. Грозна е бабата, защото изгубила силата, свободата, вѫтрешната си красота. Старата баба означава изгубване на истинската любовь. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да възприеме живота, който иде отъ Бога. – Кога ще стане това? – Когато дойде редътъ ти. – Много време чакамъ, но нищо не получавамъ – Зависи, кога си подалъ молбата. Ти не си единствениятъ. Милиони хора чакатъ реда си, и ти ще чакашъ. Докато сте на земята, вие трѣбва да дадете възможность на Бога да се прояви чрезъ васъ. Като отидете на онзи светъ, Той ще ви даде възможность да се проявитѣ, както знаете.

Кое е правото: ние да се проявимъ, или Богъ да се прояви? Кое, въ сѫщность, наричаме право? Правото участва въ онѣзи постѫпки, които се диктуватъ отъ любовьта, мѫдростьта и истината. Истината носи свобода, мѫдростьта – знание, знанието – сила, любовьта животъ, – а животътъ – движение. Ако не се радвашъ на живота, не се движишъ и не си полезенъ на ближния си, ти не разбирашъ любовьта. Единственото нѣщо, отъ което хората не се отегчаватъ, е любовьта. Щомъ се отегчавате, щомъ животътъ ви се обезсмисля, вие сте далечъ отъ любовьта. Който остарѣва преждевременно, той е вънъ отъ любовьта. – Защо остарявашъ? – Защото носишъ тежъкъ товаръ на гърба си. Снеми тежката си раница и тури по-лека, която можешъ да носишъ безъ прегърбване. За да не влѣзете преждевременно въ старостьта, вие трѣбва да се пазите отъ изкушения и съблазни. Иначе, ще внесете всичкото си довѣрие въ хората, а после ще се отдръпнете. – Защо? – Нѣкаква реакция е станала въ васъ. Въ това отношение, ние приличаме на Настрадинъ Ходжа, който миналъ презъ единъ мостъ и си казалъ: Ако нѣкой остави на моста 99 лири, нѣма да ги взема, ако не сѫ сто. Чулъ го единъ турски бей и рѣшилъ да го изпита. Турилъ на моста 99 лири, когато Настрадинъ Ходжа минавалъ по този пѫть. Като видѣлъ паритѣ, Ходжата бързо се навелъ да ги вземе. Въ това време богатиятъ го запиталъ: Ходжа, защо взе паритѣ? Нали каза, че ако не сѫ сто лири, нѣма да ги вземешъ? Една лира да е по-малко, ще се откажешъ отъ тѣхъ. Ходжата отговорилъ: Който е далъ 99 лири, ще даде още една, да станатъ сто. Значи, не можешъ да не вземешъ 99-тѣ лири, защото ще се намѣри нѣкой да ги открадне. Обаче, едната лира никой не може да открадне. Тя е фиктивна, нереална. Истинскитѣ нѣща всѣки може да краде, а нереалнитѣ – никой.

Днесь всички се питатъ, кога ще дойде мирътъ и кой ще го донесе. Трѣбва да се знае, че хората могатъ да правятъ войни, но никога не могатъ да донесатъ миръ. Мирътъ иде отъ възвишения светъ, отъ Бога. – Кога ще дойде мирътъ? – Когато любовьта влѣзе между хората. Тъй щото, очаквайте мира отъ Бога. Мнозина се разочароватъ, не вѣрватъ въ любовьта. Какъ ще вѣрватъ въ любовьта, когато не отварятъ сърдцата си за нея? Тѣ никога не сѫ обичали, а говорятъ за любовьта. Това е все едно да рисувашъ карикатури и да казвашъ, че си добъръ художникъ. Само онзи има право да говори за любовьта, който е любилъ. А само онзи люби истински, който произвежда радость въ душитѣ на окрѫжаващитѣ. Любовь, на която цѣлиятъ светъ се радва, е истинска. Ако никой не се радва на моята любовь, тя не е истинска. Когато яде овце, вълкътъ се радва, но куршумъ го очаква. Ще кажете, че той обича овцетѣ. Обича ги, но тази любовь носи нещастието му.

Отворете сърдцата си за Божията Любовь и бѫдете доволни отъ това, което имате. Радвайте се на всѣки човѣкъ, като на себе си. Знайте, че той живѣе въ васъ, и вие въ него. Ако той е красивъ, красотата е и ваша; ако е грозенъ, и грозотата му е ваша. Каквото виждате въ природата, знайте, че е заради васъ. Слънцето изгрѣва, растенията и дърветата цъвтятъ, рѣкитѣ, текатъ заради васъ. – Възможно ли е това? – Ако се радвате на слънцето, ще знаете, че то изгрѣва за васъ. Ако се радвате на дърветата, тѣ растатъ и цъвтятъ за васъ. Ако се радвате на рѣкитѣ, и тѣ текатъ за васъ. – Това е невъзможно? – Тамъ е погрѣшката на съвременнитѣ хора. Тѣ не вѣрватъ, че Богъ живѣе въ тѣхъ. Щомъ повѣрватъ, че Богъ живѣе въ тѣхъ, ще разбератъ, че всичко, което става въ природата, има отношение къмъ своя Създатель. Значи, слънцето изгрѣва, вѣтроветѣ духатъ, рѣкитѣ текатъ, растенията растатъ и цъвтятъ, птичкитѣ пѣятъ, животнитѣ играятъ, хората мислятъ и чувстватъ все заради Господа, за Онзи, Който ги е създалъ. Въ който моментъ Богъ напусне човѣка, цѣлата природа спира движението си. Тогава човѣкъ казва, че животътъ е изгубилъ смисъла си за него, че му е притъмняло предъ очитѣ и т. н. Докато държи въ ума си идеята за Бога, като за нѣщо красиво, възвишено, мощно, човѣкъ е радостенъ и веселъ. Щомъ изгуби тази идея, радостьта го напуща. Достатъчно е да зърнешъ крайчеца на дрехата на Господа, за да бѫдешъ щастливъ презъ цѣлия си животъ. Мойсей видя само края на дрехата Му и се зарадва, придоби такава сила, че можа да изпълни задачата, която му бѣше дадена.

И тъй, бѫдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Бѫдете благодарни, че слънцето изгрѣва за васъ и се ползвате отъ светлината му. Бѫдете благодарни за свежия въздухъ, който дишате. Бѫдете благодарни за водата, която пиете. Бѫдете благодарни за хлѣба, който ядете всѣки день. Какво по-голѣмо благо може да искате отъ това? Светлината сама влиза въ очитѣ ви, въздухътъ самъ влиза въ дробоветѣ ви, водата лесно влиза въ организма ви и хлѣба съ радость приемате въ устата си. – Защо трѣбва да обичамъ? – За да възприемешъ живота на сѫществата, които обичашъ. Дали обичашъ човѣкъ, животно или растение, ти черпишъ нѣщо отъ него. Ако четешъ книга, и отъ нея черпишъ нѣщо. Обичайте, за да ви обичатъ. Изядешъ единъ плодъ – посѣй сѣмето му. Така ще познаешъ любовьта. Възприемешъ една Божествена мисъль – приложи я. Вземетѣ ножицитѣ и прерѣжете всички връзки, съ които сте свързали и оплѣли Господа въ себе си. Вие Го държите само за себе си и следъ това искате да ви помага. Искате невъзможното. Махнете плочата, която сте турили върху Господа. Сами сте я турили, сами ще я вдигнете. Само така ще възкръсне Богъ въ васъ. Възкресението е новиятъ животъ.

Възлюбете Господа въ себе си, да оживѣе и възкръсне Той. Богъ ви е възлюбилъ, но вие не сте доволни отъ Неговата Любовь и търсите човѣшката. Какво представя човѣшката любовь? – Блато, пълно съ миазми, или мочури, въ които само се каляте. Божията Любовь е дълбока вода: бистра, чиста, въ която плуватъ само героитѣ и онѣзи, които любятъ Бога. Бѫдете и вие дълбоки води, да влизатъ въ васъ само добритѣ плувци. Който не може да плува, да не влиза тамъ. Бѫдете дълбоки води, най-малко девѣть километра дълбочина. Приемете любовьта въ себе си, за да ви помогне Богъ. Ще кажете, че любовьта е недостѫпна за васъ. Най-достѫпното нѣщо е любовьта, но за онзи, който я търси искрено. Щомъ влѣзе въ човѣка, тя го подмладява и повдига. Отъ тебе зависи да се подмладишъ. Като станешъ сутринь отъ сънь, погледни се въ огледалото и кажи: Днесь съмъ по-младъ отъ вчера, Нѣщо вѫтре въ тебе ще ти каже: Остарялъ си вече. Кажи: Не се преструвай. Снеми маската отъ лицето си и ще видишъ, че си младъ и красивъ.

Помнете: Богъ е великъ, милосърденъ, всѣблагъ. Той нѣма да остави страдание, което да не превърне въ радость. Вие си причинявате едни на други страдания, но Той не търпи това. Взима четката и ги заличава. Той не позволява да разваляте Неговитѣ картини. Не разваляйте Божественитѣ картини. Не бутайте Божественитѣ работи въ себе си. – Лошъ човѣкъ съмъ. – Не говори така. По отношение на Бога ти си добъръ, но не си работилъ достатъчно, да проявишъ доброто въ себе си. Работи, не стой на едно мѣсто, да не станешъ инвалидъ. – Лоши сѫ условията на живота: нѣмаме пари, нѣмаме кѫщи, боледуваме, убиватъ ни и т. н. Какво да правимъ? Казвамъ: Днесь цѣлиятъ светъ страда, пъшка, мѫчи се, вика за помощь. Светътъ е бурно море, можете да се удавите. Ако не знаете да плувате, не влизайте самъ въ морето. Обърнете се къмъ Бога, Той да бѫде съ васъ, при всички случаи на живота ви. Безъ Него вие сте загубени. Преди години бѣхъ въ Варна. Единъ день стоя на брѣга на морето и размишлявамъ. Следъ малко дойде отъ близкитѣ лозя единъ едъръ, снаженъ човѣкъ и веднага се хвърли въ морето, да се кѫпе. Поглеждамъ къмъ него, виждамъ, че се дави и вика за помощь. Отправихъ погледа си къмъ Бога, съсредоточихъ мисъльта си къмъ давѣщия и гледамъ, той изплува надъ водата. После пакъ потъна. Отново съсредоточавамъ мисъльта си, и той пакъ изплува. Тази борба се продължи два–три пѫти, докато изплува надъ водата и излѣзе на брѣга. Защо се дави този човѣкъ? Билъ изпотенъ, а водата – студена и станало бързо свиване на кръвоноснитѣ сѫдове. Като излѣзе на брѣга, казахъ му: Втори пѫть да не влизашъ изпотенъ въ морето, че можешъ да се удавишъ. Благодари на Бога, че бѣхъ на брѣга и видѣхъ, какъ се давишъ, та можахъ да ти помогна. Днесь любовьта казва и на васъ: Не влизайте въ морето сами. Докато любовьта е съ васъ, вие сте въ безопасность. Щомъ ви напусне, ще се удавите. Любовьта носи новото въ света. Потърсете я, и тя ще ви обнови. Това се отнася до Божията Любовь, а не до човѣшката. Ако разчитате на човѣшката любовь, загубени сте. Ето защо, каже ли нѣкой, че ви обича, поставете го на извѣстно разстояние отъ васъ и оттамъ гледайте. Попадне ли на вашия фокусъ, и той ще ви бѫде приятенъ, и вие на него. Тогава и грозниятъ, и красивиятъ ще ви бѫдатъ приятни. Иначе, ще дѣлите хората на добри и лоши, на красиви и грозни. Следователно, всички нѣща, поставени на своя фокусъ, сѫ красиви. Всички нѣща, поставени вънъ отъ своя фокусъ, сѫ грозни. Ако искате да бѫдете добри и красиви, не търсете любовьта, но фокуса на любовьта, и тамъ застанете. Изместите ли се съ единъ милиметъръ отъ фокуса на любовьта, вие губите добротата и красотата си.

Христосъ казва: „Вие сте сольта на земята, и ако сольта обезсолѣе, съ какво ще се осоли?" Сольта представя здравословното състояние на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Тя представя фокуса на любовьта. Който попадне въ този фокусъ, той познава Бога и себе си. Той не пита, какъ е обичалъ въ миналото, но какъ обича днесь. Всички познаватъ миналата любовь, която е внесла страданията и разочарованията въ живота, затова се стремятъ къмъ новата любовь, къмъ любовьта на настоящето, чрезъ която Богъ се изявява. Въ миналата любовь си давалъ на ближния си да пие вода отъ шишето, но днесь го завеждашъ при извора съ чиста кристална вода и казвашъ: Пий, колкото искашъ. Гребни вода отъ извора, иди да си измиешъ лицето, рѫцетѣ и краката си. Тази вода ще тѣ очисти и освежи; тя ще внесе вѫтрешенъ миръ и спокойствие въ тебе. Водата символизира живота. Колкото е по-чиста и отъ по-високо мѣсто иде тя, толкова животътъ е по-възвишенъ и чистъ. Този животъ прави човѣка доволенъ.

Съвременнитѣ хора не сѫ доволни, всѣки иска нѣщо повече отъ това, което му е дадено. Ако е чиновникъ или учитель въ нѣкой градъ или село, търси по-хубаво мѣсто. Това е неразбиране на нѣщата. Хубаво е мѣстото, дето човѣкъ е намѣрилъ Бога. Следователно, дето и да сте, търсете Бога. Между бѣднитѣ, страдащитѣ и нещастнитѣ има добри условия да намѣрите Бога и да имъ помогнете. Този е пѫтя, по който можете да проявитѣ силата си. Като работи за другитѣ, човѣкъ закрѣпва, става силенъ. Тъй щото, работете за ближнитѣ си, помагайте имъ, за да помагатъ и на васъ. Всѣки день влагайте по една нова мисъль въ ума си и по едно ново чувство въ сърдцето си. Можете ли да направите това, вие влизате въ деня на любовьта, въ който се изграждатъ красивитѣ, мощнитѣ и сладкитѣ нѣща.

Желая ви тази година, ако не всѣки день, поне единъ день да живѣете въ любовьта. Прекарате ли такъвъ день, нѣма да се страхувате отъ бомби, отъ болести и страдания. Като се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, българинътъ казва: „Мечка страхъ, мене не ме е страхъ”. Щомъ каже така, той се качва на крушата и отвисоко гледа на мѫчнотията. Като слѣзе отъ крушата, той не казва, че бѣгалъ отъ мечката, но казва, че се качилъ на дървото, да гледа отвисоко мечката.

„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята”.

Желая да бѫдете отъ кроткитѣ хора, отъ хората на любовьта, да наследите земята.

Да служимъ поне единъ день на любовьта, както Богъ изисква.

3. Беседа отъ Учителя, държана на 22 августъ, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×