Jump to content

1943_08_15 Вѣчното благо


Ани

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Вѣчното благо

Размишление върху мисъльта: Богъ е вѣчниятъ изворъ на живота.

Въ десета глава отъ Евангелието на Матея Христосъ обръща вниманието на ученицитѣ си върху онова, което имъ е нужно въ живота. Така Той иска да ги освободи отъ излишни грижи и потрѣби.

Въ 12 глава отъ Марка Христосъ отговаря на въпроси, зададени отъ фарисеитѣ и садукеитѣ. Тѣ оставатъ учудени отъ отговоритѣ на Христа, макаръ че не имъ понасяло.

Като изучаватъ свещенитѣ книги, въ които е описанъ живота на миналитѣ поколѣния, хората виждатъ предразположението на човѣка къмъ погрѣшки и опущения. Всички хора искатъ да угодятъ на Бога, че, като отидатъ на онзи светъ, да живѣятъ добре, да бѫдатъ между ангели и светии. Ако искашъ само да надзърнешъ въ онзи светъ, да видишъ, какъ живѣятъ възвишенитѣ сѫщества, това е лесна работа. То е все едно, да отидешъ на театъръ, да видишъ, какъ играятъ актьоритѣ и да се върнешъ у дома си. Обаче, това не е постижение. Има смисълъ да отидешъ на онзи светъ, но да живѣешъ както живѣятъ възвишенитѣ сѫщества, да се приобщишъ къмъ тѣхъ. Евреитѣ разбраха буквално Писанието, поради което и до днесь страдатъ. И до днесь още те носятъ последствията на своето криво разбиране за истинския животъ. Не се живѣе по буквата на нѣщата. Буквата умъртвява, а Духътъ оживѣва.

Съвременнитѣ хора, християни или не, изпадатъ въ погрѣшкитѣ на евреитѣ. Днесь християнски народи воюватъ помежду си. Въ името Божие тѣ вършатъ нѣща, които не сѫ угодни на Бога. Въпреки това, тѣ казватъ, че, каквото става на земята, е въ реда на нѣщата. Но да оставимъ настрана работитѣ на външния светъ. Ние нѣмаме право да сѫдимъ никого. Който е създалъ света, Той има право да сѫди. Защо воюватъ хората, това е тѣхна работа; защо се върти земята, това е нейна работа; защо грѣе слънцето, това е негова работа; защо растатъ дърветата, това е тѣхна работа; защо текатъ рѣкитѣ, това е тѣхна работа; защо човѣкъ живѣе така, а не иначе, и това е негова работа. Ние нѣмаме право да се бъркаме въ нѣща, които сѫ далечъ отъ насъ.

Задачата на човѣка е да намѣри сѫщественото въ живота. – Кое е сѫщественото? – Вѫтрешнитѣ прояви на живота, изявенъ чрезъ чувствата и мислитѣ на човѣка. Казано е за човѣка, че Богъ вдѫхналъ въ ноздритѣ му дихание, и той станалъ жива душа, започналъ да чувствува. Значи, първо се явили чувствата въ човѣка, а после – мислитѣ му. Като резултатъ на чувствата и мислитѣ се явяватъ човѣшкитѣ постѫпки. Щомъ чувствата и мислитѣ на човѣка сѫ прави, и постѫпкитѣ му ще бѫдатъ прави. Ще кажете, че, за да постѫпва право, човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ. Не е така. Не всѣки ученъ постѫпва право. Важно е да мисли и чувствува право. Христосъ дава примѣръ за лошия и недобросъвѣстенъ домоначалникъ, който ялъ и пилъ и не изпълнилъ волята на своя господарь. Този домоначалникъ не управлявалъ мислитѣ и чувствата си, както трѣбва. Той се разпусналъ, заради което господарьтъ му не останалъ доволенъ отъ него. На всѣки човѣкъ е дадена задачата да бѫде домоначалникъ на своитѣ мисли и чувства, да ги направлява правилно. Но той яде и пие съ тѣхъ и не изпълнява работата си добре. Така той измѫчва ума, сърдцето и душата си. Следъ това се запитва: Какво ме очаква на онзи светъ? – Скърцане съ зѫби.

Какво трѣбва да се прави, за да се наследи добъръ, чистъ животъ? Всѣки иска да живѣе добре, въпреки това, пренебрѣгва своя животъ, а се интересува, кой какъ живѣе. Постоянно чувате да се казва, че нѣкой не живѣе добре, не мисли и не чувствува право, не ходи ритмично. Така трѣбва да постѫпва само онзи, който е изправилъ живота си. Но, който се изправилъ, той помага на хората и никого не сѫди. – Какъ трѣбва да ходи човѣкъ? – Това е въпросъ отъ голѣмо значение. Не е безразлично, какъ стѫпвашъ и какъ се движишъ. Разумниятъ светъ държи смѣтка за всѣка неправилно изразходвана енергия. На всѣка изразходвана енергия отговаря извѣстна придобивка. Следователно, човѣкъ има право да изразходва извѣстно количество енергия, но срѣщу нея трѣбва да е спечелилъ или придобилъ нѣщо. Можешъ да ходишъ по театри, по концѣрти, но непремѣнно трѣбва да придобиешъ нѣщо. Така се оправдава употрѣбената енергия. Ако нищо не придобивашъ, ще тѣ държатъ отговоренъ за енергията, която си изразходвалъ. За всичко въ живота се плаща. Който не разбира този законъ, самъ се пита, защо работитѣ му не вървятъ добре. – Много просто – правишъ погрѣшки. Какво се иска отъ цигуларя, който свири въ симфонически оркестъръ? – Чистота и точность въ свиренето. Ако грѣши и не свири чисто, ще го изпѫдятъ. Който живѣе въ широкия светъ, може да прави погрѣшки. Но ако се готви за Царството Божие, тамъ не могатъ да го приематъ. Въ Царството Божие приематъ хора, които не грѣшатъ, които се отказали вече отъ слабоститѣ на обикновения човѣкъ.

Нѣкой критикува ближнитѣ си и се готви да влѣзе въ Царството Божие. Това е невъзможно. Тамъ критиката е абсолютно изключена. Той критикува своя ближенъ, но самъ не знае, какъ да постѫпва. Ако го поставятъ на мѣстото на неговия ближенъ, и той ще направи сѫщитѣ погрѣшки, а нѣкога и по-голѣми отъ него. Разговарятъ се двама приятели. Единиятъ пита другия: Защо се подхлъзна? – Не можахъ да се задържа. – Защо не можа да се задържишъ? – Наклонътъ бѣше голѣмъ. Хванахъ се, но наклонътъ ме повлече. – Слабохарактеренъ си, затова не издържа. – Покажи ми, какъ да се държа. Какво става въ края на краищата? Онзи, който морализира приятеля си, стѫпва на наклонената площь, но веднага се подхлъзва и пада по-лошо отъ първия. И това е естествено. Кой обикновенъ човѣкъ, хвърленъ въ гореща вода, не се изгорилъ? Ще кажете, че внимание се изисква. Колкото и да си внимателенъ, горещата вода ще тѣ изгори. Нѣкои хора сѫ крайно внимателни, но, въпреки това, сѫ изгаряли крака, рѫката си съ гореща вода. Важно е, какво да се прави противъ изгореното. Най-напредъ трѣбва да се намаже съ кисело млѣко.

Да се върнемъ къмъ сѫщественото. Кое е сѫщественото въ живота? – Служенето на Бога. Да служишъ на Бога, това значи, да си готовъ на всѣкакви жертви за любовьта. Кой човѣкъ би напусналъ нощемъ топлото си легло, за да отиде да помогне на нѣкой страдащъ? Той ще се върти на една, на друга страна въ леглото си и ще отложи излизането си за другия день подъ предлогъ, че времето не е хубаво, че не е разположенъ и др. Той говори за служене на Бога, за любовь къмъ ближния, а не е готовъ на най-малката жертва. Това не е служене, не е любовь. Като не иска да изпълни Божията воля, човѣкъ казва: Тази работа не е за мене. – Коя работа е за тебе? Мѫжътъ се отказва отъ своето предназначение; жената се отказва отъ своето предназначение, децата – сѫщо и, въ края на краищата, всички сѫ недоволни отъ живота си. Мѫжъ, който не може да въздействува на жена си съ своя умъ, не е на мѣстото си; жена, която не може да въздействува на мѫжа си съ своето сърдце, сѫщо не е на мѣстото си. И най-после, ако майката и бащата не могатъ да въздействуватъ съ ума и сърдцето си на своитѣ деца, тѣ не сѫ на мѣстото си. Не е майка, нито баща онзи, който само ражда децата си, безъ да може да имъ въздейства. Това раждане е подобно на излюпването на яйца въ инкубаторитѣ. Пиленцата се излюпватъ, но майка нѣматъ. Следователно, не е лесно да родишъ дете; не е лесно да родишъ една светла мисъль, едно светло чувство или една възвишена постѫпка. Раждането подразбира минаване презъ голѣми изпитания и страдания. Мнозина се питатъ, защо трѣбва човѣкъ да страда. На този въпросъ се поставя другъ: Защо пъкъ да не страда? Да се задава такъвъ въпросъ, това значи, да питате, защо човѣкъ трѣбва да диша, да яде, да пие вода. Не може ли да живѣе безъ въздухъ, безъ вода и храна? Който иска да живѣе безъ въздухъ, безъ вода и храна, да отиде въ другия светъ, дето престава и дишането, и храненето. Обаче, докато е на земята, човѣкъ диша, пие вода и се храни. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да възприема светлина, въздухъ, вода и храна. Животътъ на земята безъ ядене е цѣлъ адъ. Значи, раятъ на земята се крие въ яденето. Когато нѣкое възвишено сѫщество иска да види земния рай, то слиза между хората, въ време на ядене. Ако иска да види небесния рай, човѣкъ се качва на небето въ моментъ, когато тамошнитѣ жители ядатъ.

И тъй, човѣкъ трѣбва да има ясна представа за храненето. Велико нѣщо е да ядешъ отъ храната, която Богъ е приготвилъ за човѣка отпреди хиляди години. Още при създаването на човѣка, у Бога възникнала идѣята за неговото хранене. Да се хранишъ, това подразбира да възприемашъ Божествения животъ. Да възприемашъ Божествения животъ, това значи, да се хранишъ съ светлина, въздухъ, вода и хлѣбъ. Човѣкъ трѣбва да има свещено отношение къмъ светлината, въздуха, водата и хлѣба, да ги разбира. Не е достатъчно да отворишъ очитѣ си и да кажешъ, че около тебе е светло; не е достатъчно да разширишъ дробоветѣ си и да поемешъ въздухъ; не е достатъчно да пиешъ вода, да ядешъ хлѣбъ и да кажешъ, че си задоволилъ жаждата и глада си. Това е механическо отнасяне къмъ нѣщата. Ти ще използвашъ разумно благата на живота, само когато ги приемашъ съзнателно и съ любовь. Иначе, ще виждашъ светлината около себе си, но ще живѣешъ въ тъмнина; ще дишашъ въздухъ, и пакъ ще се задушавашъ; ще пиешъ вода, и все жаденъ ще ходишъ; ще ядешъ вкусни ястия, но, въпреки това, ще остарявашъ. Възприемайте всичко съ любовь. Само така ще се ползвате отъ Божието благословение. Вършете всичко съ любовь. Любовьта трѣбва да присѫтствува въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство и всѣка постѫпка. При любовьта плодоветѣ зрѣятъ и сладки ставатъ; безъ любовь плодоветѣ оставатъ зелени и горчиви. При любовьта водата тече и върши работа; вънъ отъ любовьта, водата престава да тече, хваща жабунякъ и се вмирисва. Дето е любовьта, тамъ има хармония и красота. Вънъ отъ любовьта, хората се критикуватъ, сърдятъ се, плачатъ, страдатъ, и животътъ имъ се обезсмисля. Дето е любовьта, тамъ е раятъ. Въ безлюбието пъкъ е адътъ. Въ рая цари законътъ на свободата и любовьта, а въ ада – законътъ на ограничението, насилието и безлюбието. На вратата на ада виси надписъ: Тукъ управляватъ силнитѣ. Следователно, ако мислишъ, че силата ще ти помага, знай, че всѣкога ще се намѣри по-силенъ отъ тебе. Въ рая, силниятъ слугува на слабия по любовь; въ ада, слабиятъ слугува на силния по принуждение.

Какво означава слугуването? – Да слугувашъ, това значи, да изпълнявашъ разумно закона на любовьта. Лесно се говори за служенето, но трѣбва да знаешъ, какъ да служишъ. Какъ ще кърми майката новороденото си дете, ако нѣма млѣко? Значи, служительтъ трѣбва да има млѣко, храна, съ която да подържа живота на онѣзи, на които служи. Това означава стихътъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си”. Ще кажете, че има нѣщо противорѣчиво въ този стихъ. Защо детето може да се храни съ млѣкото на майка си, а възрастниятъ не може да се храни съ плътьта и кръвьта на Христа? Каквото представя майчиното млѣко за детето, такова е Христовата плъть и кръвь за Неговитѣ последователи. Плътьта и кръвьта на Христа представятъ Божието Слово. Затова Христосъ казва: „Не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога”. Казано е още въ Евангелието: „Всичко, каквото искате, ще ви се даде. Каквото вържете на земята, ще бѫде вързано и на небето; каквото развържете на земята, ще бѫде развързано и на небето. Ако кажете на тази планина да се премѣсти, тя ще се премѣсти”. Всичко това е възможно, когато се върши въ името Божие, когато прилагате Божието Слово. – Може ли да се мѣстятъ планини? – Планината символизира извѣстна мѫчнотия. Защо, въ името Божие, да не премѣстишъ мѫчнотията отъ пѫтя си и да продължишъ свободно движението си?

Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ да мѣсти мѫчнотиитѣ и изпитанията си. За да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, религиозниятъ си служи съ вѣрата, а учениятъ – съ знанието си. Но за това сѫ нуждни силна вѣра и голѣмо знание. Единъ бѣденъ, религиозенъ човѣкъ постоянно се молилъ на Бога да се подобри животътъ му по нѣкакъвъ начинъ. Макаръ и бѣденъ, той билъ доволенъ отъ положението си, но жена му постоянно го ругаела, натяквала му за вѣрата и упованието му въ Бога и казвала: Каква полза имашъ отъ вѣрата си въ Бога? Вижъ, съсѣдитѣ не вѣрватъ въ Бога, не правятъ добрини, но всѣки день животътъ имъ се подобрява: хамбаритѣ имъ сѫ пълни, говедата се увеличаватъ, паритѣ – сѫщо. Дотегнало на бѣдния човѣкъ да слуша укоритѣ на жена си, но пакъ не роптаелъ. Случило се, че най-богатиятъ му съсѣдъ заболѣлъ и билъ на смъртно легло – никой не могълъ да му помогне. Богъ внушилъ на бѣдния човѣкъ, да вземе 20 върбови листа, да ги свари и да даде на болния си съсѣдъ да пие, съ условие, да го възнагради щедро. Ако му плати добре, ще оздравѣе; иначе, ще отиде на онзи светъ. Бѣдниятъ съсѣдъ изпълнилъ съвѣта на Господа и се явилъ при болния съ готово лѣкарство. Той предалъ думитѣ на Господа, както му било внушено. Богатиятъ, доволенъ отъ щастливия случай, казалъ на съсѣда си: Приятелю, давамъ ти 200000 лева. Ако е нужно, ще ти дамъ двойно. – Достатъчно ми сѫ 200000 – отговорилъ бѣдниятъ и скроменъ съсѣдъ. Болниятъ пилъ отъ лѣкарството, и следъ нѣколко деня здравето му се подобрило.

Ще кажете, че бѣдниятъ си послужилъ съ изнудване. Това не е изнудване, но методъ, чрезъ който богатиятъ се учи да разтваря сърдцето си. Ако е въпросъ за изнудване, всички съвременни хора си служатъ съ насилие, предъ което съзнателно затварятъ очитѣ си, да не виждатъ и разбиратъ. На кого принадлежи златото въ света? На кого принадлежи житото? На кого принадлежатъ всички блага въ живота? Всичко принадлежи на възвишенитѣ, на разумнитѣ сѫщества, които работятъ съ името на Бога. Въпреки това, хората взиматъ тѣзи блага и разполагатъ съ тѣхъ, както намиратъ за добре. Съ тѣхното злато се вършатъ голѣми престѫпления. Американцитѣ, които минаватъ за уменъ народъ, преди години, въ голѣмото изобилие на жито, рѣшили да си служатъ съ жито, вмѣсто съ вѫглища. Тѣ намѣрили, че при това плодородие, житото ще замѣсти вѫглищата за индустриални цѣли. Ако това е станало, не е ли насилие? Житото е дадено за храна на хората, а не за гориво.

Всѣки народъ има извѣстно неразбиране на Божия законъ, поради което носи последствията. Мнозина злоупотрѣбяватъ съ житото. Ако сѫ производители, искатъ да го продаватъ скѫпо, да печелятъ. Ако сѫ купувачи, искатъ да го купуватъ евтино, съ сѫщото желание – да печелятъ. Не е позволено да се злоупотрѣбява съ житото. Продай го на цѣна, която да посрѣщне разходитѣ и труда ти. Купи го на цѣна, която да не ощети производителя. Голѣмото плодородие се дължи не толкова на външнитѣ условия, колкото на вѫтрешнитѣ. Като съединитѣ външнитѣ и вѫтрешнитѣ благоприятни условия, изобилието ще бѫде още по-голѣмо. Днесь земедѣлецътъ се оплаква отъ лоша година, отъ неплодородие и т. н. – Защо? – Защото работата му е безъ любовь. Той оре нивата си безъ любовь: бие воловетѣ си, кара се съ работницитѣ си, съ жена си и децата си. Той жъналъ, млѣлъ житото си пакъ безъ любовь. Фурнаджията мѣсилъ и пекълъ хлѣба безъ любовь. Какво може да даде такъвъ хлѣбъ? Направете опитъ да посѣете единъ декаръ земя съ жито, но презъ всичкото време да работитѣ съ любовь: да разорете земята, да посѣете и ожънете житото съ любовь; да го смѣлите на воденицата съ любовь; да го омѣсите и опечете съ любовь. Яжте следъ това този хлѣбъ и ще видите, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Презъ всичкото време на работата си да не кажете една лоша дума, да не отправите единъ лошъ погледъ, да не допуснете една лоша мисъль, или лошо чувство. Това значи, да работи човѣкъ съ любовь.

Кое е отличителното качество на добрия човѣкъ? Какъ се познава, кой живѣе добре и кой води лошъ животъ? На това вие сами ще отговорите. Важно е, че Богъ благославя всѣки, който прави добро. Ето, тази година българитѣ направиха едно добро, заради което имъ се даде голѣмо плодородие. Какво е това добро, нѣма да кажа, да не се съблазнятъ. Ако продължаватъ да правятъ добрини, въ бѫдеще ги очаква по-голѣмо благословение. Ако не живѣятъ добре, всичкитѣ блага ще имъ се отнематъ. У Бога нѣма лицеприятие. Всѣки човѣкъ, религиозенъ или светски, трѣбва да се отличава поне съ едно добро качество. Светскиятъ човѣкъ е откровенъ, готовъ да признае погрѣшката си. Когато е трѣзвъ, той е затворенъ въ себе си. Като се напие, става откровенъ. Срѣщамъ единъ пиянъ, който се клати по улицата, спира ме за моментъ и казва: Господине, вижъ, какъ съмъ се напилъ като магаре. – Имашъ грѣшка, магарето не се напива, защото пие само чиста, хубава вода. Ако вървишъ следъ него, ще научишъ, кѫде се намира най-хубавата вода. Ти пиешъ отъ бъчвитѣ на кръчмаритѣ, затова се напивашъ. – Вижъ, господине, Господъ, ме създалъ човѣкъ, съ достойнство, пъкъ азъ ходя да мѣря улицитѣ, да падамъ и ставамъ по тѣхъ. Какво да правя, за да се освободя отъ тази слабость? Цѣли 20 години служа на виното. Искамъ да се освободя отъ този господарь, но той ме яхналъ здраво, кара ме да пия, а после ми се подиграва. Азъ падамъ, удрямъ глава си, а той стои настрана и се подсмива. – Отъ тебе зависи да напуснешъ този господарь. Ако имашъ искрено желание да се освободишъ отъ него, азъ ще ти помогна, ще тѣ науча да пиешъ чиста вода, вмѣсто вино.

Често хората се гнѣвятъ и даватъ ходъ на гнѣва въ себе си да се прояви. Така тѣ развалятъ доброто си разположение. Тъкмо дошълъ нѣкой възвишенъ духъ у тѣхъ, създалъ имъ добро разположение и условия за работа, и той се разгнѣвилъ, започне да вика, да се сърди и загубва доброто, което придобилъ. Защо да не се въздържа? Посѣти ли тѣ любовьта, бѫди внимателенъ да не я изгубишъ. Единъ младъ българинъ се оженилъ, но работитѣ му не вървѣли добре. Заплатата му била малка, едва се прехранвали. Родило му се детенце. Той се чудѣлъ, отде ще вземе пари да го кръсти. На другия день, като отивалъ на работа, намѣрилъ на земята сто лева. Взелъ ги и се зарадвалъ, че ще си помогне съ тѣхъ, да кръсти детето си. Тогава сто лева бѣха много пари. Не се минало много, директорътъ го повишилъ. Отъ день на день работитѣ му тръгнали напредъ, положението му се подобрило. Така продължавало шесть години. Единъ день той се провинилъ въ нѣщо, направилъ нѣкаква погрѣшка. Скоро детето му заболѣло и умрѣло. Следъ това го уволнили отъ работата му, и всичко тръгнало назадъ. – Защо? – Той сгрѣшилъ по отношение на любовьта. Следователно, бѫдете внимателни къмъ любовьта. Когато ви посѣти, тя носи голѣми блага и благословения. Направите ли нѣкаква погрѣшка къмъ нея, тя веднага ще ви напусне. Щомъ загубите любовьта, загубвате и благата, които тя носи. Като знаете това, не се отказвайте отъ любовьта.

Време е вече хората да приематъ любовьта и да влѣзатъ въ новия животъ. Земята излиза отъ 13-та сфера, въ която е била досега – сфера на изпитания и страдания, на нещастия и мѫчнотии. Въ бѫдеще нѣма да дохождатъ лоши хора на земята, нѣма условия за тѣхъ. Тѣ ще изчезнатъ така, както сѫ изчезнали голѣмитѣ допотопни животни. Казано е въ Писанието: „Кроткитѣ ще наследятъ земята”. Колко отъ сегашнитѣ хора сѫ кандидати за това наследство? Малко хора сѫ готови да наследятъ земята. Много цигулари има днесь, но малцина могатъ да участвуватъ въ симфонически оркестъръ. Много християни има на земята, но малцина свирятъ въ симфоничния оркестъръ на живота. Не е лесно да свиришъ по всичкитѣ правила на новата музика. Време е всѣки да направи опитъ, да прояви изкуството, силата и умѣнието си въ свирене, въ правене на добро.

Преди години пѫтувахъ съ параходъ, връщахъ се въ България. До мене сѣдѣше едно младо момиче, добре облѣчено, а до него – единъ апашъ, който дебнеше да го обере. Тъкмо се приготви да бръкне въ джоба, азъ го погледна и му се заканя. Той видя, че го разбирамъ, и се отказа отъ намѣрението си. Азъ се загледахъ нѣкѫде. Въ това време апашътъ си помисли, че съмъ го забравилъ, и пакъ се приготви да бръкне въ джоба на момичето, но азъ го погледнахъ въ очитѣ и му се заканихъ. Той си даде видъ, че нѣма лошо намѣрение. Като видя, че азъ постоянно го следя, той си помисли, че съмъ по-голѣмъ майсторъ отъ него, и се отказа отъ мисъльта си да обере младото момиче. Пакъ го погледнахъ и мислено му казахъ: Ако си тръгналъ да обирашъ хората, иди поне при нѣкой голѣмъ богаташъ. Като го оберешъ, ще има и за тебе, и за него. Какво ще вземешъ отъ това момиче? То едва има за себе си. Следователно, ако си апашъ, трѣбва да знаешъ, кѫде да отидешъ и кого да оберешъ. Ако си пророкъ или гадатель, кажи на човѣка, какво му липсва. Нѣкой отива при гадатель, да му каже, кога ще се ожени, ще бѫде ли щастливъ и т. н. Това е човѣшка работа. Кажи на човѣка, какво му недостига, да знае, какъ и върху какво да работи. Ако съмъ гадатель, ето какво ще кажа на съвременнитѣ хора; Сърдцата ви сѫ студени, а умоветѣ ви сѫ въ тъмнина. – Защо? – Защото сърдцата ви сѫ затворени за Божията Любовь, а умоветѣ ви за Божията Мѫдрость и светлина. Каква любовь е тази, която днесь топли, а утре смразява човѣка? Дойде единъ младъ момъкъ въ дома ви, приемате го добре, но той отвлича дъщеря ви. Тя напуща дома си и бѣга съ младия момъкъ, който й говори за любовь. Следъ една година тя напуща дома на своя възлюбенъ и се връща пакъ при васъ. Това не е любовь.

Често идатъ при мене да ме питатъ, отъ Бога ли съмъ изпратенъ, или не. Отъ Бога съмъ изпратенъ. Не само азъ, но всички хора сме изпратени отъ Бога. Въ това нѣма съмнѣние. Важно е, обаче, дали вършимъ Божията воля. България, напримѣръ, изпраща свой посланикъ въ нѣкоя държава, да я представя. Че е посланикъ, никой не се съмнѣва, но важно е, дали той върши необходимото, за да бѫде въ услуга на своята държава. Нѣкой минава за добъръ човѣкъ, но важно е, дали, като учитель, е добъръ. Способниятъ учитель се издига предъ своитѣ ученици. Хората нѣматъ още ясна представа за Бога и за отношенията си къмъ Него, затова мислятъ, че могатъ да живѣятъ, както разбиратъ. Не е така. Ако растението, рибата, птицата, млѣкопитаещото живѣятъ, както разбиратъ, иматъ право на това. Но на човѣка не е позволено да живѣе, както разбира. Ако дѣдо ти е билъ пияница, и ти вървишъ по неговия пѫть, не може да се оправдавашъ, че така разбирашъ живота. Преди всичко, това не е твое разбиране. Право разбиране има само свободниятъ човѣкъ. Свободенъ е онзи, на когото умътъ, сърдцето, душата и духътъ сѫ свободни.

Свободата на човѣка се опредѣля отъ прилагане на любовьта, мѫдростьта и истината. Тъй щото, ако си българинъ, ти трѣбва да бѫдешъ свободенъ, да прилагашъ великитѣ Божии закони и добродетели. България има нужда отъ добри, умни и справедливи майки и бащи, учители и свещеници, чиновници, управници. Отде ще дойдатъ тѣзи българи? Отъ чужбина ли? Пакъ отъ България, но тѣ трѣбва да се приготвятъ. Българскиятъ народъ трѣбва да започне съзнателна работа, да приготви истински музиканти, писатели, учени, художници, поети. Българитѣ трѣбва да бѫдатъ носители на Божията Любовь.

Има два вида хора на земята: еднитѣ сѫ носители на любовьта, а другитѣ – носители на безлюбието; носители на светлината и носители на тъмнината; носители на правдата и носители на неправдата. Отъ прилагането на едното или на другото се опредѣлятъ резултатитѣ. Сегашнитѣ войни, смутове и безпорядъкъ се дължатъ на прилагането на безлюбието, на тъмнината и неправдата. Това се дължи на миналото на човѣчеството. Сега е краятъ на вѣка, или, спорѣдъ индуситѣ, ликвидиране на човѣшката карма. Дошло е време да се платятъ всички полици. Никакво отлагане на дълговетѣ не се позволява. Щомъ се платятъ дълговетѣ, човѣшкитѣ умове и сърдца ще се обновятъ. – Остаряхме вече не можемъ повече да работимъ. – Сега, именно, сте за работа. Сега трѣбва да възприемете новата светлина и топлина, които ще повдигнатъ умоветѣ и сърдцата ви. – Не мога самъ да се повдигна, трѣбва да имамъ добра жена и добри деца, да ми помагатъ. – Споредъ мене, добрата жена, добритѣ приятели, въ едно отношение, спъватъ човѣка. Добрата жена задоволява всичкитѣ нужди на мѫжа си, а добритѣ приятели ядатъ и пиятъ съ него по цѣли дни, докато го опропастятъ. Добре е понѣкога жената и приятелитѣ на човѣка да бѫдатъ лоши, да държатъ мисъльта му постоянно нащрекъ. Така той ще се научи да работи, да влага ума, сърдцето и волята си въ действие.

Мнозина говорятъ за нови идеи, за нови хора. – Какъ се изявява новиятъ човѣкъ? – Въ вѫтрешнитѣ възможности, които се криятъ въ него. Не е важно да има човѣкъ много знания; важно е да прилага това, което знае. Една баба ми разказваше: Не зная, синко, какво става съ мене. Не съмъ учена, нѣмамъ знания, а като туря рѫцетѣ си върху нѣкой боленъ, следъ нѣколко часа той оздравѣва. Каквото и да го боли – глава, гърди, коремъ, кракъ или рѫка, достатъчно е да го пипна на болното мѣсто, за да мине болката му. И азъ не зная, какъ лѣкувамъ хората. Пари отъ никого не взимамъ. Ако нѣкой ми даде нѣщо доброволно, отъ любовь, приемамъ го съ благодарность. Ако не ми даде, и за това благодаря. Който не вѣрва въ този начинъ на лѣкуване, търси лѣкарь. И това е добре, но ако нѣма лѣкарь, по-добре да се остави на лѣкуването на нѣкой напредналъ братъ или сестра, да положи рѫцетѣ си върху него и да го излѣкува.

И тъй, помнете: безъ любовь животътъ е мѫчение; съ любовь животътъ е рай и блаженство. Дето е любовьта, тамъ всичко е приятно. Ако любовьта е и у васъ, българитѣ, трѣбва ли да се безпокоитѣ и смущаватѣ? Вижте, колко е хубавъ днешниятъ день! Вие гледате слънцето, радвате му се, но се питате: Дали нѣма да дойдатъ аероплани отгоре, да ни очукатъ? – Отъ васъ зависи. Ако дадете мѣсто на любовьта въ себе си, никой нѣма да посѣгне върху васъ; ако не приемете любовьта, ще ви биятъ. Значи, биятъ обикновено хората на безлюбието. Днесь се биятъ християнски народи, защото нѣматъ любовь помежду си. Не могатъ ли да се обърнатъ къмъ Господа, да приложатъ любовьта? При това, днесь се биятъ умни хора. – Защо се биятъ съвременнитѣ народи? – Това е тѣхна работа, тѣ носятъ отговорностьта за това, което правятъ. Нѣкой мисли, че се обърналъ къмъ Бога, а продължава да се бие съ ближнитѣ си. Кой човѣкъ е извършилъ Божията воля, както трѣбва? Кой е свирилъ на хората безкористно, безъ да мисли за плащане? Всѣки излиза на сцената да свири, но има предвидъ, колко ще му платятъ. Нѣкой обича нѣкого, но има предвидъ, какво е направилъ този човѣкъ за него. – Това не е важно. Първо ти трѣбва да се научишъ да обичашъ, а после – другитѣ да тѣ обичатъ. Единъ младъ човѣкъ разправяше, че преди да се влюби, билъ голѣмъ побойникъ: биелъ по-малкитѣ си братя и сестри. Като се влюбилъ, престаналъ да бие. – Възможно ли е това? – За онзи, който знае да свири, всичко е възможно.

Единъ българинъ обичалъ да проповѣдва за Господа. Дето отивалъ, все проповѣдвалъ. Като го слушали само да говори, казвали му: Това всѣки знае. Я се впрегни на работа, да тѣ видимъ, какъ работишъ. Той извадилъ цигулката си и започналъ да пѣе и да свири. – Всички се захласнали въ него. Като свършилъ, казали: Този човѣкъ заслужава да го нагостимъ. Нахранили го добре и го поканили и другъ пѫть да имъ пѣе и свири. Това е любовь. Който не знае да пѣе и да свири, нѣма любовь въ себе си.

Какво прави младата мома, като се влюби? – Започва да пѣе. Щомъ изгуби любовьта, тя млъква, не се чува вече гласътъ й. Значи, първиятъ признакъ, по който познаваме присѫствието на любовьта, е пѣнието. За това е казано: „Който пѣе, зло не мисли”. Любещиятъ има отличителни белези. Ако хванешъ рѫката му, ще усѣтишъ приятна, мека топлина. Сѫщевременно той се разширява и физически, и психически. Ако измѣрите рѫката или врата му, преди да прояви любовьта си и следъ като я прояви, ще забележите извѣстно разширяване. Отъ лицето на любещия излиза светлина. Той е свързанъ съ разумната природа. Да любишъ, това значи, да разполагашъ съ капитала на цѣлата природа. Любещиятъ се ползва отъ живота на всички хора. Тази е причината, дето той лесно рѣшава задачитѣ си и лесно се справя съ мѫчнотиитѣ.

Какво се иска отъ съвременнитѣ хора? – Да приложатъ любовьта къмъ всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Който люби, има еднакви отношения и къмъ растенията, и къмъ хората. Той познава нуждитѣ на всички сѫщества и на време имъ се притича на помощь. Растението се нуждае отъ добра почва и вода. Ако не го поливашъ, то изсъхва скоро. На сѫщото основание казвамъ: Животъ, който не се полива отъ любовьта, е изложенъ на страдание. Умъ, който не се полива отъ любовьта, е изложенъ на ограничения и заблуждения. Душа, лишена отъ любовь, е осѫдена на страдание и смърть. Единственото нѣщо, което прави човѣка безсмъртенъ, е любовьта. Тя е причина да дойде човѣкъ на земята. Следователно, изучавайте любовьта въ всичкитѣ й прояви, като започнете отъ материалната и дойдете до Божествената. Всѣка постѫпка, въ която участвува любовьта, внася благодарность и доволство въ човѣка. Кой боленъ нѣма да благодари на онзи, който го излѣкувалъ? Кой нѣма да благодари на лѣкаря, който намѣстилъ счупения му кракъ? Какво ще бѫде положението на онзи, когото бѣсятъ, ако го свалите отъ вѫжето и му подарите живота? Той ще заживѣе новъ животъ и ще ви остане благодаренъ за вѣчни времена. Мислите ли, че, ако влѣзете въ единъ домъ и внесете миръ и съгласие между членоветѣ, нѣма да ви благодарятъ? Ако хората се нуждаятъ едни отъ други и взаимно си помагатъ, защо трѣбва да сѫществуватъ раздори, несъгласия и огорчения? Хората ли създадоха земята, че я дѣлятъ помежду си? Богъ създаде и небето, и земята.

Следователно, хората трѣбва да изпълняватъ Божиитѣ закони, които сѫ написани въ тѣхнитѣ умове, сърдца и души. Който изпълнява Божиитѣ закони, лесно ще изпълни и човѣшкитѣ. Който не изпълнява Божиитѣ закони, самъ се натъква на противорѣчия и мѫчнотии. Какво иска съвременниятъ човѣкъ? Ако иска земя, достатъчно има. Не го ли задоволи земята, да отиде на Луната, на Юпитеръ, на Венера, дето има голѣми пространства. Защо да нѣмаме довѣрие въ Бога, Който ни изпратилъ на земята? Щомъ живѣемъ и се движимъ въ Него, Той има предвидъ нашитѣ нужди и ги задоволява. Защо тогава да не Му служимъ съ любовь и довѣрие? Защо да не сме готови да се жертвуваме за Него поне дотолкова, доколкото мѫжътъ се жертвува за жената, жената за мѫжа, родителитѣ за децата? Ако всички хора се жертвуватъ за Бога, за великата любовь, труднитѣ въпроси щѣха лесно да се разрѣшатъ.

Човѣшкиятъ животъ е времененъ. Следователно, и благата, къмъ които хората се стремятъ, сѫ временни. Има вѣчни блага, но тѣ сѫ въ самия човѣкъ. Въпреки това, всѣки се стреми къмъ онова, което днесь може да придобие. Малцина мислятъ за бѫдещето, което имъ носи вѣчнитѣ блага. Какво е положението на войника, който отива на бойното поле? Какво е положението на майката, на която децата умиратъ едно следъ друго? Какви блага я очакватъ? Всички хора страдатъ, търсятъ причината за страданията си, но и да намѣрятъ причината, мѫчно се изправятъ. За всѣко нѣщо има причина. Често децата умиратъ отъ омраза. Бащата се влюби въ друга жена, която влиза въ стълкновение съ първата му жена. Ако дветѣ жени не се примирятъ, децата на първата започватъ едно следъ друго да умиратъ. Ще кажете, че този мѫжъ постѫпилъ честно, развелъ се съ жена си и се оженилъ за втората. Това, обаче, не примирява дветѣ жени. Следъ време мѫжътъ може да се влюби въ трета жена и да изневѣри на втората. Тогава ще се яви омраза между втората и третата жена, и ще започнатъ да умиратъ децата на втората. Не е позволено да се злоупотрѣбява съ любовьта. За да не се изопачава любовьта, преди всичко, човѣкъ трѣбва да обича Бога. И тогава любовьта къмъ Единния ще бѫде любовь къмъ всички. И любовьта къмъ всички ще бѫде любовь къмъ Единния. Не изхожда ли отъ любовьта къмъ Бога, човѣкъ става разточителенъ въ любовьта си. И, въ края на краищата, той започва да се страхува отъ хората, да се рѫководи отъ общественото мнѣние. Той не иска да знае, какво мисли Богъ за него, но има предвидъ мнѣнието на обществото и на хората. Всѣки иска да си поживѣе, както разбира, а после да става съ него, каквото е опредѣлено. Ако умре, да умре, но поне да си е поживѣлъ.

Какво представя смъртьта? Знаете ли, какво значи да умрешъ? Ще кажешъ, че като умрешъ, ще тѣ заровятъ, и всичко се свършва съ тебе. Не е така. Тѣлото ти ще се разложи, наистина, ти ще престанешъ да дишашъ, но ще запазишъ съзнанието си: ще чувашъ всичко, което става около тебе, ще се мѫчишъ и ще обикаляшъ гроба си, безъ да можешъ да се отделишъ отъ него. Помнете: човѣкъ не е дошълъ на земята да се удоволствува само, но да учи, да твори, да приема и предава Божията Любовь. Каже ли нѣкой, че не може да обича, той не говори истината. Истински човѣкъ е този, който възприема и предава любовьта. Пазѣте се да не изгубите довѣрието на Онзи, Който ни е изпратилъ на земята. Богъ гледа еднакво на всички сѫщества. На всички дава свобода да се проявятъ, както тѣ разбиратъ. Той оставя всѣки самъ да понесе последствията на своя животъ. Ако е живѣлъ добре, ще понесе последствията на доброто; ако е живѣлъ лошо, ще понесе последствията на злото. Кой каквото е посѣлъ, това ще пожъне. На лошия човѣкъ казва: Промѣни живота си. На добрия казва: Следвай този пѫть и върви напредъ. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога”. Христосъ дойде на земята, когато светътъ бѣше пъленъ съ езически идеи. Въпреки това, Той проповѣдваше Словото Божие, проповѣдваше любовьта, съ единственото желание да освободи човѣшкитѣ умове отъ заблужденията, да внесе светлина въ тѣхъ, да ги просвети. Съвременнитѣ християни сѫ сравнително по-свободни отъ езичницитѣ, на които Христосъ проповѣдваше. Сегашната свобода на хората се дължи на християнството, на християнскитѣ майки и бащи. Трѣбва ли човѣчеството да спре дотукъ? Защо съвременнитѣ хора не работятъ върху сърдцето си, да придобиятъ истинската любовь, която да ги освободи напълно отъ езичеството? Любовьта е въ състояние да преобрази света. Мислете върху любовьта, работете съ нея, за да подобрите живота си.

Мнозина се оплакватъ отъ страданията си, отъ бѣднотията и търсятъ начинъ да се освободятъ, да заживѣятъ добре. Само любовьта може да освободи човѣка отъ страданията и сиромашията. Ако си бѣденъ и нѣмашъ никаква работа, събирай костилки отъ праскови, зарзали, сливи и започни да ги садишъ. Следъ нѣколко години ще израснатъ хиляди плодни дървета, които ще тѣ направятъ богатъ. Посаждай сѣмена и костилки отъ плодни дървета, но съ любовь. Ако не можешъ да направишъ това, напълни една стомна съ чиста, пресна вода и започни да посѣщавашъ улицитѣ, по които се разхождатъ богатитѣ хора. Като ожаднѣятъ, тѣ ще поискатъ вода, да уталожатъ жаждата си. Предлагай вода на всички жадни, безъ да очаквашъ нѣщо отъ тѣхъ. Като останатъ доволни отъ тебе, тѣ сами ще тѣ възнаградятъ. Прави всичко съ любовь и не мисли за възнаграждението. Любовьта ще ти проправи пѫтя. Тя разполага съ много методи, чрезъ които човѣкъ може да подобри живота си. Снахата се оплаква отъ свѣкърва си. – Защо се оплаква? – Защото не се отнасяла къмъ нея съ любовь. Нека снахата приложи любовьта къмъ свѣкърва си. Какъ ще я приложи? Като й готви, като пере дрехитѣ й съ любовь. Вмѣсто да мачка дрехитѣ й и да я нарича изедница, нека пере спокойно, като презъ всичкото време мисли добро за свѣкърва си. Защо снахата да не гледа на свѣкърва си като на своя майка? Щомъ обича сина й, защо да не обича онази, която го е родила? Чудно е, какъ можешъ да обичашъ ябълки или круши, а да не обичашъ дървото, което ги родило ! Ще кажете, че свѣкървата и свѣкърътъ сѫ лоши. Не е така. Всѣко дърво, което ражда добри плодове, е добро. Отглеждайте дървото съ любовь, за да бѫдатъ плодоветѣ му добри. Христосъ казва: „Който не влиза презъ вратата на любовьта, е крадецъ и разбойникъ”. Който е дошълъ на земята и не служи на Бога, той е крадецъ и разбойникъ. Който служи на Бога, той е добъръ човѣкъ.

Желая ви да бѫдете служители на любовьта. Прилагайте любовьта въ най-малкитѣ работи. Ако имате своя земя, садете въ нея различни плодни дървета. Ако нѣмате своя земя, садете въ чужди ниви и градини. Важно е да се занимавате съ плоднитѣ дървета. Като изгрѣва слънцето, изпѣйте си по една пѣсень, или изсвирете нѣщо на цигулката или на пиано. Добре е сѫщо, следъ изгрѣвъ слънце, да отидете на нѣкой чистъ изворъ, да си донесѣте пресна вода. Не съжалявайте, че ще изгубите малко време. Трудътъ ви ще се възнагради. Носенето на вода обновява и укрѣпва човѣшкия организъмъ. Ще кажете, че идатъ старини и трѣбва да пазите силитѣ си. Дето е любовьта, тамъ старость не сѫществува. Старостьта подразбира безлюбие. Казано е въ Писанието: „Който очаква любовьта, ще се обнови”. Обновяването има отношение къмъ възкресението. Да възкръснешъ, това значи, да влѣзешъ въ Царството Божие. Който живѣе въ Царството Божие, той е готовъ да реализира всичко, което Богъ е вложилъ въ него. Ако музикалното чувство е добре развито въ човѣка, той ще работи въ музиката и ще се прояви като музикантъ. Значи, музикантътъ ще служи на Бога чрезъ музиката, художникътъ – чрезъ художеството, земедѣлецътъ – чрезъ земята. Докато е на земята, човѣкъ ще служи на Бога съ всички средства и методи, които земниятъ животъ му дава.

Идатъ нови времена, нови условия, новъ животъ. – За кого? – За добритѣ хора. Само добритѣ и любещитѣ хора иматъ бѫдеще. Само тѣ иматъ добри условия. За лошитѣ хора и за онѣзи, които живѣятъ въ безлюбието, нѣма бѫдеще, нѣма добри условия. Това е законъ, който сами ще опитате. Който иска да смекчи сѫдбата си и да избѣгне отъ закона на кармата, трѣбва да приложи доброволно любовьта, а не насилствено. Любовьта освобождава човѣка отъ всички мѫчнотии и страдания, отъ всички противорѣчия и заблуждения. Достатъчно е гѫсеницата да се превърне на пеперуда, за да се освободи отъ мѫчнотиитѣ си. Пеперудата се храни съ чиста, хубава храна. Ето защо, прилагайте любовьта и вървѣте напредъ.

Какво представя любовьта? За нѣкои любовьта е празна работа, нищо не дава. Не е така. Любовьта е мощна сила. Ако човѣкътъ на любовьта мине покрай болния и отправи погледа си къмъ него, болестьта веднага ще го напусне. Ако любещиятъ мине покрай просякъ, на когото чинийката е празна, достатъчно е мислено да се наведе и му даде една монета, за да направятъ сѫщото всички минувачи. Който мине покрай просѣка, ще се наведе и ще му тури извѣстна сума въ чинийката. Въ единъ-два часа чинийката ще бѫде пълна съ пари. Съзнателно, или несъзнателно, хората вървятъ по стѫпкитѣ на любещитѣ и имъ подражаватъ. Като знаете това, прилагайте любовьта смѣло и непрестанно. На онзи, който прилага любовьта, косъмъ отъ главата му не пада безъ Божията воля. Така е казалъ Христосъ. Отъ този стихъ се вижда, че косъмътъ представя нѣщо цѣнно.

Единъ руски князъ се оженилъ за млада, красива графиня. Той носѣлъ само княжеската титла, но пари нѣмалъ – изпадналъ князъ. Жена му била крайно суетна и взискателна. Тя искала да живѣе богато, въ голѣмъ разкошъ, задоволена въ всичкитѣ си желания. Понеже я обичалъ, князътъ искалъ да задоволи желанията й. Като окултистъ, той билъ въ връзка съ едно общество на гноми, къмъ които се обърналъ за съвѣтъ, какъ да си достави повече пари, да задоволи желанията на жена си. Тѣ му казали, че ще му даватъ по една торба злато срѣщу десеть косъма отъ главата му. Князътъ се зарадвалъ, приелъ задължението и подписалъ договора. Почти всѣка седмица получавалъ една торба злато, срѣщу която давалъ по десеть косъма. Седмицитѣ вървѣли една следъ друга, и главата на княза постепенно оголявала. Единъ день гномитѣ го посрѣщнали съ думитѣ: Договорътъ е вече безсиленъ. – Защо? – Защото главата ти е вече съвсѣмъ гола, нѣмашъ нито единъ косъмъ на нея. Обезсърченъ и отчаянъ, той се върналъ при жена си съ оголѣла глава и безъ петь пари въ джоба си.

Какво представятъ космитѣ? – Антени, чрезъ които човѣкъ се съобщава съ Божествения светъ. Докато главата ти е покрита съ косми, ти си щастливъ, защото имашъ връзка съ възвишенитѣ сѫщества. Щомъ главата ти оголѣе, нещастия и страдания тѣ сполетяватъ – връзката ти съ възвишенитѣ сѫщества се прекѫсва. Човѣкъ е доволенъ, радостенъ, докато радиото му работи. Щомъ се развали радиото му, той става недоволенъ и скръбенъ.

Желая ви, тази година да приложите доброволно любовьта. При каквито условия да се намирате, както да ви приематъ хората, приложете любовьта. Когато ученицитѣ на Христа ходѣли по градоветѣ да проповѣдватъ, на много мѣста не ги приемали. Тѣ казвали на Христа: „Учителю, прати огънь отъ небето, да накаже онѣзи, които не ни приематъ”. Христосъ имъ отговорилъ: „Синъ человѣчески дойде да помогне на хората въ името на любовьта, а не да ги погуби”. Сега и на васъ казвамъ: Прилагайте любовьта, безъ да очаквате нѣщо отъ Бога и отъ хората. Всѣки има поне по една дарба въ себе си, на която може да разчита. Разчитайте на доброто, което Богъ е вложилъ въ васъ. То ще даде своя плодъ. Въпреки това, хората сѫ недоволни отъ живота си и сѫ въ постоянно противорѣчие съ Бога. Но Богъ е рѣшилъ да ги примири съ себе си и да оправи света по начинъ, какъвто никой не предполага. Засега хората оправятъ света, по стария начинъ. Богъ се заелъ вече да оправи света, но по новъ начинъ – чрезъ любовьта. Затова е казано въ Писанието: „Които чуятъ гласа на Бога, ще оживѣятъ, ще станатъ и ще възкръснатъ”. Когато дойде любовьта въ света, Богъ ще тури новъ редъ и порядъкъ между хората; недоразумѣнията и кръвопролитията ще престанатъ – навсѣкѫде ще има изобилие: жито, плодове, храни. Майкитѣ ще раждатъ най-много по две деца: момче и момиче. Учителитѣ ще иматъ най-много по двама ученика: единъ ученикъ и една ученичка.

Помнете: Единствената сила, която може да оправи света, е любовьта. Тя иде вече. Дали вѣрвате въ това, или не, не е важно. Който е създалъ света, Той ще го оправи. Той е обѣщалъ да изпрати любовьта си между хората и ще изпълни обѣщанието си. Каквото е казалъ, ще го изпълни. Въ Неговитѣ обѣщания нѣма обратни рѣшения. Бѫдещето е на Бога. Той ще посѣти добритѣ хора, като изпълни душитѣ и сърдцата имъ съ своята любовь. Отъ памтивѣка Богъ е посѣщавалъ хората съ любовьта си, но тѣ не сѫ я приемали. Нека всѣки си каже: Господи, съзнахъ погрѣшката си. Любовьта Ти дойде при мене, но не я приехъ, поради което останахъ назадъ въ пѫтя си. Решихъ вече да я приема и приложа. Посѣти ме, Господи, пакъ. Готовъ съмъ да изпълня Твоята воля и да приложа любовьта.

1. Беседа отъ Учителя, държана на 15 августъ, 1943 г. 5 ч. с. София. – Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...