Jump to content

1942_09_20 Смисълътъ на живота


Ани

Recommended Posts

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г..
Първо издание, София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Смисълътъ на живота

Размишление.

Иоана 14 :1—17.

Често хората се запитватъ, има ли смисълъ животътъ? — Животътъ има смисълъ за онѣзи, които го разбиратъ. Разбраниятъ животъ е радость, неразбраниятъ — скръбь и страдание, а злеприложениятъ — мѫчение. Като се натъкватъ на мѫчнотии и страдания, хората започватъ да търсятъ Бога. Тѣ Го търсятъ отъ памти-вѣка. И доднесъ още продължаватъ да Го търсятъ. Вѣрващитѣ мислятъ, че сѫ Го намѣрили и Го познаватъ. Познаване, което не произвежда превратъ въ човѣка, е външно познаване, подобно на външната мазилка на кѫщата. Нѣкой замаже кѫщата си отвънъ съ бѣла боя или съ варь и мисли, че и той е станалъ бѣлъ. Външното познаване на нѣщата е подобно на приготвянето на мъртвеца: обличатъ го съ нови дрехи, турятъ му пръстени, украшения, накичатъ го съ цвѣтя и следъ това го заравятъ въ земята. Казватъ: Така трѣбва да бѫде. Отъ умрѣлия оставатъ само кости. И отъ житното зърно, като се посади въ земята, оставатъ само кости, но следъ време то израства и дава плодъ. Ако следъ известно време умрѣлиятъ не израсте и не даде плодъ, криво е разбралъ живота, криво е позналъ Бога. Защо е допусната смъртьта? — Да се изпита вѣруюто на хората. Чрезъ нея се познава, доколко човѣкъ е разбралъ Бога и доколко вѣрва въ Него. Ако Го е позналъ, той ще израсте и ще даде плодъ. Ако не Го е позналъ, отъ него ще останатъ само сухи кости.

Ученитѣ дѣлятъ годината на четири времена: пролѣть, лѣто, есень и зима. Сега сме въ есенното равноденствие. Пролѣтьта е детинството на човѣка, лѣтото — юношеството, есеньта — възмѫжаването, а зимата — старостьта. Зимата приготвя условия за детинството, детинството — за юношеството, юношеството — за възмѫжаването, а възмѫжаването — за старостьта. Четиритѣ възрасти съставятъ единъ годишенъ цикълъ. Понеже сега иде есень, ние влизаме въ възмѫжаването, което носи плодоветѣ на живота. Старостьта се ползува отъ тѣзи плодове, но трѣбва разумно да ги използува. Ако косата на стария е побѣлѣла, това показва, че той е придобилъ нѣщо. Има единъ статиченъ бѣлъ цвѣтъ, съ който мажатъ кѫщитѣ отвънъ. Той се получава отъ варовититѣ камъни. Обаче, има единъ бѣлъ цвѣтъ, който символизира чистотата. Въ този смисълъ, старостьта, бѣлиятъ цвѣтъ и чистотата съ синоними. Тѣ съ степени на една и сѫща гама, на една и сѫща Божествена идея.

Мнозина мислятъ, че сѫ остарѣли. Това е крива идея. Да мисли човѣкъ, че е остарѣлъ, това значи, да се самоизлъгва. Старъ е онзи, който е поумнѣлъ, който е станалъ мѫдъръ. Ако не сте поумнѣли и не сте мѫдри, стари ли сте? — Краката ми сѫ отслабнали, не ме държатъ. — Ако на старини краката ви сѫ отслабнали, това показва, че или на младини не сте живѣли, както трѣбва, или не сте разбрали живота. Стариятъ човѣкъ има повече свѣтлина въ себе си, затова не се интересува отъ външния свѣтъ. Той живѣе въ своята свѣтлина, за да разглежда живота си, да си даде отчетъ, какъ е живѣлъ и какъ е използувалъ условията, които му били дадени. Той разглежда мисъльта си, да види, какво е останало отъ всички мисли, които сѫ минавали презъ главата му. Правата мисъль е материалътъ, отъ който се гради духовното и Божественото тѣло на човѣка. Непотрѣбнитѣ мисли трѣбва да се изхвърлятъ навънъ, а да останатъ само онѣзи, които могатъ да се използуватъ като градивенъ материалъ. Стариятъ човѣкъ трѣбва да разбира качеството на градивния материалъ и да го поставя на мѣстото му. Тури ли веднъжъ материала на мѣсто, повече не трѣбва да го движи. За направеното не трѣбва да съжалява. Какво виждаме въ живота? Нѣкой старъ съжалява, че не се е оженилъ. Чудно нѣщо, той е станалъ причина майка му и баща му да се оженятъ, а съжалява, че самъ не се е оженилъ. Щомъ е майсторъ да жени другитѣ, и той е жененъ. Който е майсторъ на лъжата, самъ си служи съ нея. Не е въпросъ да се говори за лъжата, важно е да се придобие истината — онова всемогѫщо начало, което избавя човѣка отъ всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мѫчнотии, всички слабости. Тя освобождава човѣка отъ робството и ограничението, отъ невежеството и насилието. Истината освобождава човѣка и отъ смъртьта.

Когато се изнася истината предъ хора, които не я разбиратъ и не я обичатъ, тѣ се отегчаватъ отъ нея. Да изнасяшъ слабоститѣ и погрѣшкитѣ на хората, това не е истина. Истината открива пѫтя къмъ любовьта. Който търси слабоститѣ на хората, самъ попада въ тѣхъ. Който вижда погрѣшкитѣ имъ, самъ попада въ тѣхната мрежа. Нѣкой говори противъ пиенето, а самъ пие. Като видятъ хората, че си носи шишенце съ ракия, запитватъ го, какво има въ шишето. Той казва, че носи нѣкакъвъ цѣръ. Понеже не може да издържи на убеждението си, да не пие спиртни питиета, той прибѣгва до лъжа. Ще каже нѣкой, че не може да се живѣе безъ вино. Безъ вода не може да се живѣе, а не безъ вино. Ако е нуждно виното, защо да не се пие сладко вино? Гроздениятъ сокъ е за предпочитане. Когато ферментира и се превръща въ вино, образуватъ се отрови, които сѫ вредни за организма. Квасътъ или маята, отъ която се образува виното, не е нищо друго, освенъ малки сѫщества, ферменти, които се размножаватъ въ сока и оставатъ не— чистотиитѣ си въ него. Какво може да се очаква отъ хора, които се хранятъ съ нечистотиитѣ на ферментитѣ? Сладкото вино е отъ Божественъ произходъ, а ферментиралото — отъ човѣшки.

Като сравняваме сладкото вино съ ферментиралото, това не значи, че всички хора ще се откажатъ отъ виното. Ние разглеждаме въпроса научно, а не отъ морална гледна точка. Каквото и да говорите на вълка противъ яденето на овце, той пакъ ще напада овцетѣ и ще ги яде. Той е убеденъ, че безъ овца не може да живѣе и се мѫчи да убеди и нея, че, като влѣзе въ него, положението ѝ ще бѫде по-добро. Той й казва: Докато те ямъ, ще се помѫчишъ малко, но следъ това ще бѫдешъ добре, ще влѣзешъ въ рая. Азъ ще те храня, ще се грижа за тебе. Останешъ ли сама въ живота, ще имашъ голѣми мѫчнотии. Погрѣшката не е въ вълка, но въ овцата, която вѣрва въ неговото учение. Когато се откаже отъ учението на вълка, овцата ще запази кожата си. Тогава вълкътъ никога нѣма да я напада.

Единъ момъкъ обещалъ на една млада мома, че, ако се съгласи да се ожени за него, ще я направи княгиня: ще има хубава кѫща, по две-три слугини, ще се разхожда съ файтонъ, ще я облича въ коприна, ще я кичи съ скѫпоценности. Тя се подала на обещанията му и се оженила за него. Каква била изненадата ѝ, когато, вмѣсто златнитѣ кули, които очаквала, сама трѣбвало да стане слугиня. Той нѣмалъ никаква работа, затова и двамата трѣбвало да ходятъ по чужди кѫщи, да работятъ, за да изкарватъ прехраната си. Защо е трѣбвало момъкътъ да лъже момата? Ако тя не се е родила княгиня, тежко ѝ да очаква на този момъкъ, той да я направи княгиня. Ако момъкъ или мома се женятъ, за да може единиятъ да храни другия, тѣ вършатъ престѫпление противъ себе си, противъ своята душа. Богъ е далъ на човѣка всичкитѣ блага на живота. Той изпраща храната, водата, въздуха и свѣтлината, и, следъ всичко това, ще дойде мѫжътъ или жената да си казватъ единъ на другъ: Знаешъ ли, че азъ те храня? Това е първата лъжа, съ която тѣ си служатъ. Никой никого не храни. Човѣкъ е слуга на Божественото. Чрезъ него Божественото се проявява. Човѣкъ е проводникъ на благата, които идатъ отгоре. Колкото по-добъръ проводникъ е той, толкова по-голѣмо благословение го очаква.

Човѣкъ трѣбва да мисли право, за да предава Божественитѣ мисли право. Трѣбва ли да казвате на хората, че сѫ лоши? По естество човѣкъ е добъръ, но не постѫпва споредъ добрината, която е вложена въ него. Затова, именно, той е отговоренъ. Ако лошиятъ постѫпва споредъ лошавината си, никой не го държи отговоренъ. Въ този смисълъ, и вълкътъ не е отговоренъ за дѣлата си. Като огладнѣе, той казва на овцата: Гладенъ съмъ, ще умра отъ гладъ. За да не умра, единъ отъ насъ трѣбва да се пожертува: или ти, или азъ. Богъ е създалъ и мене, и тебе, Той трѣбва да се грижи и за двама ни. Понеже въ дадения моментъ азъ нѣмамъ храна, като по-силенъ, ще те нападна, ще те накарамъ да се пожертвувашъ за мене.

Единъ отъ учителитѣ на Индия размишлявалъ единъ день върху дѣлата на Брама. Близо до едно дърво висѣла люлчица, въ която спало детето на една бедна вдовица. Тя оставила за малко време детето си само, докато свърши нѣкаква работа. Въ това време една кобра се приближила къмъ люлката. Индусътъ започналъ да мисли: Кобрата може да ухапе детето. Какво трѣбва да направя азъ въ дадения случай? Ако убия кобрата, ще спася детето, но азъ нѣмамъ право да се мѣся въ Божиитѣ работи. Богъ създаде и детето, и кобрата. Следователно, Той има грижа за тѣхъ. Докато размишлявалъ, какъ трѣбва да постѫпи, кобрата повдигнала главата си нагоре и ухапала детето, което веднага издъхнало. Следъ години индусътъ умрѣлъ и, като се явилъ предъ Господа, да даде отчетъ за дѣлата си, Той го попиталъ: Защо не уби кобрата, за да спасишъ детето на бедната вдовица? Ти мислѣше, че, ако вземешъ участие въ тази работа, ще те обвинятъ въ намѣса на моитѣ планове. Като остави кобрата да ухапе детето, ти мислѣше, че ще изпълнишъ моята воля. Нѣмаше ли да изпълнишъ волята ми, ако бѣше убилъ кобрата? Понеже не разбра, каква бѣше волята ми, ще те изпратя пакъ на земята, да научишъ законитѣ и да знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Не можа ли да кажешъ на кобрата тебе да ухапе, а не детето? Така поне щѣше да приложишъ закона на жертвата.

Нѣкои хора минаватъ за миролюбиви, но когато се натъкватъ на злото. По отношение на злото човѣкъ може да не му се противи, но не може да, бѫде миролюбивъ. Какъ ще бѫдешъ миролюбивъ къмъ него, ако то иска да ти се наложи? Какъ ще бѫдешъ миролюбивъ къмъ доброто, ако и то пожелае да ти се наложи? Който се оставя на злото и на доброто да му се налагатъ, тѣ да упражняватъ насилие върху него, той е отговоренъ и въ двата случая. И злото, и доброто трѣбва да се проявяватъ по закона на любовьта. И злото може да говори меко, както доброто. Ако иска да каже на нѣкого, че не постѫпва добре, то може да му каже меко, съ тихъ, спокоенъ гласъ. Нѣкой се извинява, че не може да говори меко, защото страда, боли го нѣщо. Болката и страданието сѫ причинени повече отъ страхъ, отколкото отъ нѣщо, което много ви измѫчва. Ако, наистина, болката ви е голѣма, турете рѫцетѣ си на болното мѣсто, съсрѣдоточете мисъльта си и кажете: Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. Като чуе, че говорите за вѣчния животъ, болката ще се изплаши и ще ви напусне. Ще кажете, че само лѣкарьтъ може да ви помогне. Щомъ мислите така, идете при лѣкарь. И лѣкарьтъ предава нѣщо на болния и усилва вѣрата му. Който отива при лѣкарь, дължи му нѣщо, трѣбва да се изплати. Изобщо, всички хора, които дохождатъ при васъ, все ви дължатъ нѣщо. Когато отивате при тѣхъ, вие имъ дължите нѣщо.

Мнозина искатъ да знаятъ, ще се познаватъ ли въ другия свѣтъ. — Безъ любовь хората не могатъ да се познаватъ. Дето е любовьта, тамъ е познаването. За да познаешъ човѣка, ти трѣбва да го обичашъ. Детето познава майка си, защото взима нѣщо отъ нея. Като я познава, сѫщевременно то я обича. Ученикътъ обича учителя си, понеже учительтъ му дава нѣщо. Всички хора обичатъ слънцето, понеже взиматъ нѣщо отъ него. Хората обичатъ плодоветѣ, защото получаватъ нѣщо отъ тѣхъ. Следователно, човѣкъ познава всички нѣща, които му даватъ нѣщо. Невъзможно е да те познава нѣкой, ако никога нищо не си му далъ.

И тъй, като заболѣете, не се страхувайте, но турете рѫцетѣ си на болното мѣсто и кажете: Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ. Това е животъ вѣченъ, да позная любовьта, мѫдростьта и истината. Това е животъ вѣченъ, да позная, че Богъ е Духъ, Който царува навсѣкѫде. Ще кажете, че това е заблуждение. Не е ли заблуждение, да вѣрвашъ въ горчивия цѣръ, или въ инжекцията? И лѣкаритѣ помагатъ на хората, тѣ сѫ придобили изкуството да лѣкуватъ болни, но добре е, покрай тази работа, да имъ проповѣдватъ хигиена на здравето. Въ едно отношение лѣкарътъ е голѣмъ моралистъ. Той знае причинитѣ на болеститѣ и, ако нѣкой се оплаче отъ болки въ краката, ще му каже: Краката те болятъ, защото риташъ много. Престани да риташъ, и болкитѣ ще минатъ. — Боли ме устата, ранички имамъ вѫтре. — Престани да говоришъ криви, изопачени работи, и раничкитѣ ще минатъ. — Оглушахъ, не чувамъ добре. — Не давай ухо на лошитѣ думи, и слухътъ ти ще се възстанови. — Очитѣ ми отслабнаха. — Възлюби истината, и очитѣ ти ще се усилятъ. Когато възлюбятъ истината, хората влизатъ въ реалния свѣтъ, дето нѣщата сѫ вѣчни и истинни. Докато живѣятъ въ нереалния, въ преходния свѣтъ, тѣ сѫ въ сѣнката на истината. Стремете се къмъ реалностьта, за да придобиете истинския животъ, истинското знание и истинската свобода.

Какво ще правятъ онѣзи, които сѫ въ есеньта на живота? — Ще събиратъ плодоветѣ си. — За себе ли ще ги задържатъ, или ще даватъ отъ тѣхъ и на другитѣ? Вижте какво прави изворътъ. Той пои растения и животни, малки мушици и бръмбарчета, но, въпрѣки това, продължава пѫтя си, съ цель да се влѣе въ морето, и тамъ да даде нѣщо отъ себе си. Човѣкъ не трѣбва да се задоволява само съ едно добро. Много добрини трѣбва да направи той и да не изпуща случаитѣ за правене на добро. Само да се говори за доброто, това още не значи правене на добро. Да се говори за истината и да се прилага истината, това сѫ две различни нѣща. Да се страхувашъ отъ хората и да се страхувашъ отъ Бога, това сѫ две различни нѣща. Последниятъ страхъ е естественъ, а първиятъ — неестественъ. Хората се страхуватъ и отъ смъртьта и често си задаватъ въпроса: Кѫде ще отида, като умра? — Нѣма кѫде да ходишъ. Кѫде отива житото, когато излѣзе отъ хамбара? — Въ земята. Като израсте и даде плодъ, пакъ отива въ хамбара. Кѫде се чувствува житното зърно по-добре: въ хамбара, или въ земята? Въ хамбара то е спокойно, нѣма влага, дъждъ — нѣма противоречия. Въ земята житното зърно е изложено на голѣми противоречия, но тукъ, именно, то расте и се развива. Божествениятъ животъ се проявява чрезъ противоречията. Следователно, който търси щастието, нека влѣзе въ Божествения хамбаръ. Тамъ условията за животъ сѫ леки. Само едно е лошото, че ще бѫдешъ потиснатъ. Мѣстото е тѣсно, и всички ще се трупатъ едни върху други. Който иска да бѫде на широко, да отиде на Божествената нива. Тамъ го очакватъ страдания и противоречия: ще плаче, ще вика, докато се примири, но поне ще расте, ще се развива и плодъ ще даде. Това показва, че човѣкъ е въ правия пѫть на живота. Който иска да се учи. ще напусне хамбара и ще се посѣе на Божествената нива, да получи Божието благословение.

Сегашнитѣ хора страдатъ, оплакватъ се ютъ живота, но тѣ не знаятъ, че страданията имъ се дължатъ на неразбиране на нѣщата. Тѣ сѫ объркали мѣстата имъ и, като не знаятъ, кѫде да ги турятъ, страдатъ. Мѣстото на житото презъ зимата е въ хамбара, а презъ пролѣтьта — на нивата. Посѣете ли житото презъ зимата, то нищо нѣма да роди. Сѫщото се отнася и до Словото. Ако Словото не се приложи на своето мѣсто, не може да внесе миръ въ душата на човѣка, нито свѣтлина въ ума и радость въ сърдцето му. За това Слово казваме, че му липсва нѣщо. Всѣка дума, казана не на мѣсто и на време, измѫчва и обезнадеждва човѣка. Защо трѣбва да кажете на нѣкого, че не е добъръ? — Всичко, създадено отъ Бога, е добро. Следователно, и човѣкъ е добъръ, но, като музикантъ, въ дадения случай, не свири добре. Той има хубава цигулка, съ доброкачествени струни, добъръ лѫкъ, добъръ професоръ, прилежни другари, но има нѣщо, което не задоволява неговия професоръ. Не може ли да свири повече и да научи урока си добре? Да живѣешъ, това е велико изкуство. Човѣкъ трѣбва да се научи да живѣе правилно, споредъ изискванията на това изкуство. Ако не живѣете добре, за какво ще ви обича Богъ?

За какво младиятъ момъкъ обича момата? За очитѣ ѝ, за носа, за веждитѣ, за устата, или за фигурата ѝ? Все ще намѣри нѣщо хубаво въ нея, за което ще я обикне. За какво момата обича момъка? — За нѣщо хубаво въ него. Ако е боленъ, той ще търси лѣкарь — не се интересува отъ моми, но и момитѣ не се интересуватъ отъ него. Ако човѣкъ не обича любовьта, мѫдростьта и истината, и Богъ нѣма да го обича; ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Защо никой не го обича? — Защото нищо не може да направи. Да се радваме, че можемъ да се движимъ, да отидемъ на планината, да посетимъ нѣкой чистъ изворъ, да срещнемъ нѣкой свой приятель. Да се радваме, че учимъ, че придобиваме знания. Да се радваме, че можемъ да работимъ, да влѣземъ въ връзка съ своитѣ ближни.

Като се говори за работа, нѣкои мислятъ, че работа има само на земята. Не, човѣкъ работи и на този, и на онзи свѣтъ. Който отиде на онзи свѣтъ, трѣбва да е изработилъ нѣщо и да занесе изработеното съ себе си, за да разбератъ, каква нова работа да му дадатъ. Всѣки човѣкъ представя нѣщо отъ себе си. Нѣкой изобразява плодъ, другъ — изворъ, трети — ноти, по които може да се изпѣе или изсвири нѣкаква пѣсень. Каквато форма да представя човѣкъ, важно е тя да бѫде красива — да обърне внимание на сѫществата отъ възвишения свѣтъ. Ангелитѣ обичатъ красиви души. Ако твоята душа не е облѣчена съ красива дреха, какъ ще се явишъ въ ангелския свѣтъ? Тамъ не приематъ голи хора — всѣки трѣбва да бѫде облѣченъ. Нѣкои религиозни мислятъ, че, като отидатъ на онзи свѣтъ, Христосъ ще ги облѣче. Всѣки самъ ще облѣче своя умъ, своето сърдце, своята душа и своя духъ, и то съ дрехи отъ най-красива и фина материя. Да мисли човѣкъ, че Христосъ ще го облѣче, т. е. ще го спаси, това е криво разбиране. Спасява се само онзи, който е готовъ да работи. Като отиде на онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да занесе нѣщо. Плодъ се иска отъ всѣки човѣкъ.

Какво занесе блудниятъ синъ, като се върна при баща си? Той напусна бащиния си домъ отъ гордость, че не иска да го рѫководятъ други. Той си въобрази, че е голѣмъ и самъ може да се управлява. Влѣзе въ широкия свѣтъ и тамъ се изгуби. Като разбра, какво нѣщо е свѣтътъ, върна се при баща си съ плодъ въ рѫка и каза: Татко, живѣхъ при тебе като твой синъ, но не разбрахъ любовьта ти. Въ главата ми се роди идеята да те напусна, да отида въ свѣта, тамъ да приложа онова, което зная. Обаче, свѣтътъ ме погълна, азъ влѣзохъ въ него, окаляхъ се, пропиляхъ всичкото си богатство и сега се връщамъ при тебе да се уча. Не искамъ да ме приемешъ като твой синъ; приеми ме като единъ отъ твоитѣ последни слуги, да ходя на нивитѣ, да ора и копая. Тогава баща му го цѣлуна, пригърна и облѣче въ нова премѣна. Той билъ доволенъ, че синътъ му донесе единъ добъръ плодъ — смирението.

Мнозина се стремятъ къмъ онзи свѣтъ, съ надежда, че ще ги посрещнатъ ангели, съ вѣнци на главата и съ китари въ рѫце, съ пѣсни и музика. Какъ ще ви посрещнатъ ангелитѣ, това е тѣхна работа. Какъ ще ви посрещне Богъ, и това е Негова работа. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какъ ще го посрещнатъ. Това зависи отъ васъ, отъ това, което носите съ себе си. Лесно се туря вѣнецъ на човѣшката глава, но, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е приготвилъ нѣщо за своя вѣнецъ, за своята красива дреха. Безъ любовь и безъ обичь нѣма спасение. Безъ любовь никаква дреха не може да се изтъче. Любовьта и обичьта сѫ мощни сили, съ които Божиятъ Духъ работи. Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трѣбва да се тъче съ любовь и съ обичь.

Днесъ всички очакватъ идването на Христа. Тѣ казватъ, че само Христосъ може да оправи свѣта. — Преди две хиляди години Христосъ бѣше на земята, но не оправи свѣта. И днесъ пакъ нѣма да го оправи. Защо? — Хората очакватъ оправянето и спасението на свѣта по магически начинъ, безъ нѣкакво усилие отъ тѣхна страна. Когато дойде на земята, Христосъ ще обърне нѣщата наопаки. Силнитѣ, които сѫ разчитали на силата си, ще ги направи слаби, а слабитѣ — силни. Какво сѫ направили хората за Господа, че очакватъ отъ Него спасение? Ще кажатъ нѣкои, че познаватъ Господа. Това не е достатъчно. Тѣ Го познаватъ дотолкова, доколкото интереситѣ имъ се задоволяватъ. Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ съ пчели, които жилятъ. Щомъ жилятъ, тѣ не могатъ да работятъ. Такива пчели сѫ стражари на кошера. Отъ кого пазятъ кошера? — Отъ крадци и разбойници. Тѣ се страхуватъ да не дойде нѣкой отвънъ, да вземе меда имъ. Споредъ мене, истински работници сѫ онѣзи, които даватъ меда си доброволно. Тѣ работятъ за Бога и отъ нищо не се страхуватъ. Лесно се вади медъ отъ пчелитѣ, но колко хора, като пчелитѣ, сѫ събирали соковетѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината и сѫ ги вложили въ душата си? Колко хора сѫ вложили соковетѣ на знанието, свободата и движението въ своята душа? Който не е вложилъ нѣщо ценно въ душата си, постоянно се оплаква, че душата му е праздна. Ако душата му е праздна, нека я отвори за любовьта, за мѫдростьта и за истината. Любовьта ще внесе въ него животъ и движение, мѫдростьта — знание и свѣтлина, а истината — свобода. Любовьта ще вложи въ душата му милосърдието, да помага на ближния си, като на себе си.

Нѣкои казватъ, че искатъ да бѫдатъ Синове Божии. Само онзи може да бѫде Синъ Божи, който е проводникъ на Божията Любовь. Той може да бѫде и ученикъ, и учитель; той може да бѫде и майка, и баща. Докато не стане проводникъ на Божията Любовь, човѣкъ нищо не може да постигне. Каквото придобие, скоро ще го изгуби. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ.“ Който люби, той придобива знания и помага на другитѣ.

Често хората се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на човѣшкия животъ. Отговорътъ е простъ: човѣкъ живѣе, за да си изработи права и чиста мисъль, да облагороди сърдцето си и да усили волята си. Чистата и права мисъль изключва всѣкакви тревоги и безпокойства. Защо трѣбва човѣкъ да се безпокои отъ това, което става въ свѣта? Богъ царува въ свѣта. Какво страшно има тогава? Вѣрвайте въ живота, а не въ неговитѣ сѣнки. Вѣрвайте въ радоститѣ и страданията като носители на Божиитѣ блага. Страданията представятъ плодове на коренитѣ на живота, а радоститѣ — плодове на клонетѣ. Човѣшката душа е градината, въ която тѣзи плодове зрѣятъ. Отъ време на време Богъ поглежда къмъ тѣзи плодове и се весели. Хората пъкъ се радватъ на плодоветѣ, които зрѣятъ въ душитѣ имъ. Като се погледнатъ едни други, тѣ се радватъ на това, което сѫ изработили. Достатъчно е да погледнатъ къмъ нѣкое красиво ухо, за да разбератъ, че този човѣкъ е уменъ. Красивата уста пъкъ говори за любовьта въ човѣка; красивитѣ очи — за истината, която работи въ него; красивиятъ носъ — за разумностьта; красивата брада — за силната воля; красивото чело — за способноститѣ, които човѣкъ е развилъ.

Какъвъ човѣкъ е този, който се е прегърбилъ отъ условията на живота? Здрави, бодри, работоспособни хора сѫ нуждни на свѣта. Това изисква новата религия. Каква религия е тази, която не може да подмлади човѣка? Каква старость е тази, която не може да използува условията на възмѫжаването, на юношеството и на детинството? Стариятъ трѣбва да носи благата на всички възрасти въ себе си и да ги предава на младитѣ. Благата на човѣшкия животъ трѣбва да се предаватъ отъ единъ човѣкъ на другъ, да се създава движение. Понеже влизате вече въ възмѫжаването, вземете благата на вашата възрасть, като плодове, и ги принесете въ жертва предъ олтаря на Бога, да се весели, че има хора, които, и при тежкитѣ условия на живота, могатъ да Му служатъ. Цѣлото небе и цѣлата земя се радва на онѣзи, които служатъ на Бога съ любовь.

„Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Така казва Христосъ. Нека всѣки отъ васъ каже: Както ме Отецъ познава, така и азъ Го познавамъ. Както Той изпълнява нашитѣ желания, така и ние да изпълняваме Неговата воля.

*

24. Беседа отъ Учителя, държана на

20 септемврий, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...