Jump to content

1942_08_30 Опознаване


Ани

Recommended Posts

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г..
Първо издание, София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Опознаване

Размишление върху най-ценното, което дава любовьта.

Сегашнитѣ хора сѫ много замислени, но мислитѣ имъ сѫ най-разнообразни; тѣ не мислятъ за едни и сѫщи нѣща. Старитѣ казватъ: Какво ще се прави? Краката не ни държатъ вече, ще се мре, а трѣбва да се дава отчетъ за живота. Значи, старитѣ се смущаватъ отъ смъртьта. Възрастнитѣ, които иматъ деца, казватъ: Какво ще се прави съ тѣзи деца? Животътъ е скѫпъ, пари трѣбва, да се учатъ, грижи и условия сѫ нуждни за възпитанието имъ. Младитѣ моми и момци мислятъ, какъ по-здраво да хванатъ плячката си, да не я изпуснатъ. Момата мисли да хване здраво момъка, какъ да го върже по-добре. Момъкътъ мисли, какъ да хвърли мрежата, да хване сигурно момата, за да не я изпусне. Какво мислятъ децата, за тѣхъ нѣма да говоря.

Едно е нуждно за човѣка: да знае, какво да изповѣдва и какъ да го изповѣдва. Тъкмо това малцина знаятъ. Ще кажете, че е лесно да колѣничишъ, да туришъ главата си подъ епатрихила и да се изповѣдашъ, а който изповѣдва, само да слуша. Ако единъ гладенъ човѣкъ дойде въ кѫщата ви, какво ще направите съ него? Вие сте свещеникъ, въ широкъ смисълъ на думата, ще извадите епатрихила си и ще му кажете да колѣничи, да му прочетете една-две молитви. Ще му четете молитви, но той ще ви каже: Братко, три деня не съмъ ялъ, гладенъ съмъ. Добре е да му прочетешъ една-две молитви, но какво ще правишъ после? Все ще снемешъ епатрихила отъ главата си. Готовъ ли си следъ това да го нахранишъ? Гладниятъ се нуждае отъ хлѣбъ, а не отъ молитви.

Кое е най-ценното, което любовьта дава? Като отидешъ при любовьта, тя ще те прати при мѫдростьта, да се запознаешъ съ нея и да придобиешъ знанието, което тя носи въ себе си. Мѫдростьта пъкъ ще те изпрати при истината, която ще ти даде свобода — най-ценното за човѣшката душа. Нѣма по-ценни нѣща въ живота отъ знанието и свободата. Тѣ отварятъ пѫть навсѣкѫде. Който е придобилъ живота, знанието и свободата, той се е запозналъ съ трима приятели отъ небето — съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината. Който се е сподобилъ съ тѣзи приятели, той е човѣкъ безъ недѫзи и слабости. Той се ползува отъ ценнитѣ подаръци на своитѣ приятели. Любовьта му подарява живота, мѫдростьта — знанието, а истината — свободата. Да притежавашъ тѣзи подаръци, това значи, да живѣешъ между свѣтли, разумни и свободни сѫщества. Който има тѣзи подаръци, а не се ползува отъ тѣхъ, самъ прави живота си тежъкъ и безсмисленъ.

Въ дома на едного, който минавалъ за набоженъ, дошълъ единъ мѫдрецъ, добъръ гадатель. Набожниятъ не разбралъ, какъвъ човѣкъ е влѣзълъ въ дома му, защото мѫдрецътъ билъ скромно облѣченъ, като обикновенъ човѣкъ. Като поседѣлъ малко, мѫдрецътъ казалъ: Дай ми Библията си, да ти предскажа нѣщо. Взелъ той Библията и написалъ съ пръстъ, вънъ на корицата, думата „любовь“. Съдържателна е тази дума, но мѫдрецътъ обърналъ внимание на друго нѣщо. Какъ може да пише човѣкъ съ пръстъ върху една книга и написаното да се чете, ако тази книга не е прашасала? Следъ това мѫдрецътъ запиталъ домакина: Четете ли Библията? — Да си кажа истината, повече отъ десеть години не съмъ я челъ. Мѫдрецътъ отговорилъ: Ти притежавашъ едно богатство, което не знаешъ, какъ да използувашъ. Ако бѣше го използувалъ, ти щѣше да разберешъ смисъла на думата, която написахъ върху корицата на Библията.

Мнозина четатъ Библията, говорятъ за Бога, но малцина познаватъ любовьта, мѫдростьта и истината. Може ли да каже нѣкой, че е челъ и чете Словото Божие, ако не се е запозналъ съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината? За него Словото Божие е затворена книга. Дълго време плакалъ Иоанъ, като видѣлъ предъ себе си книга, затворена съ седемь печата. Той не могълъ да отвори книгата, но ако би я отворилъ, не би могълъ да чете. Да отворишъ една книга, това значи, словото въ нея да оживѣе, редоветѣ, думитѣ и буквитѣ да се размърдатъ, да излѣзе нѣщо отъ четенето. Най-после дошълъ единъ ангелъ при Йоана и казалъ: Има единъ, който може да отвори книгата и да размърда редоветѣ ѝ. — Кой е той? — Това е агнето, агнецътъ Божи — любовьта. Агнецътъ Божи е огъньтъ, който излиза отъ любовьта. Той отваря книгитѣ, размърдва словото и чете.

Казано е, обаче: Любовьта носи живота. Всѣки търси охолния животъ, да бѫде богатъ, да разполага съ пари. Не е лошо да има човѣкъ пари, но трѣбва да има обхода къмъ тѣхъ, да знае, какъ да ги използува. Едни богати използуватъ свободно богатството си, открито казватъ, колко пари иматъ. Тѣ сѫ смѣли, не скриватъ нищо отъ богатството си. Други сѫ страхливи, не смѣятъ да разполагатъ съ богатството си и казватъ, че нѣматъ нищо. Тѣ предпочитатъ да минаватъ за сиромаси, отколкото да се признаятъ за богати. И религиознитѣ постѫпватъ по сѫщия начинъ: едни сѫ смѣли, открито изповѣдватъ убеждението и вѣруюто си. Други сѫ страхливи, не се изказватъ, да не имъ вземе нѣкой богатството. Въпрѣки това, държавата създава закони, съ които преследва богатитѣ, особено онѣзи, които сѫ забогатѣли незаконно. Едно време турцитѣ преследвали българскитѣ чорбаджии, които забогатѣвали много. На всѣки 45—50 години, тѣ обявявали голѣмо преследване противъ тѣхъ, докато съвършено ги опропастявали. Като имъ обератъ всичко, оставяли ги свободни. Не правятъ ли сѫщото и пчеларитѣ съ своитѣ пчели? Като видятъ, че единъ кошеръ е забогатѣлъ, тѣ идватъ съ своитѣ пушалки, опушатъ пчелитѣ, взиматъ меда имъ и за тѣхъ оставятъ по 10—12 кгр., да иматъ за презъ зимата. Ако кошерътъ е събралъ около 30—40 кгр., тѣ взиматъ 30 кгр. за себе си, а 10 кгр. за пчелитѣ. Който може да взима медъ отъ пчелитѣ, той е уменъ човѣкъ. Сегашнитѣ пчелари проявявзтъ по-голѣма човѣщина къмъ пчелитѣ, въ сравнение съ миналитѣ. Едно време пчеларитѣ избивали пчелитѣ и така имъ взимаха меда. Сегашнитѣ сѫ внимателни къмъ живота на пчелитѣ. Взиматъ пушалката, като кадилница на свещеника, и започватъ да кадятъ. Пчелитѣ се изплашватъ, замайватъ се, сгушатъ се около царицата, и пчеларьтъ работи свободно, вади медъ, туря нови рамки и казва: Бѫдете благодарни, нови рамки ви турямъ, да има какво да работите. Като извади, колкото медъ иска, той затваря кошеритѣ и оставя пчелитѣ отново да събиратъ медъ. Той постѫпва съ тѣхъ по евангелски, сподѣля благото, което тѣ иматъ, раздѣля го между себе си и тѣхъ. Като разсѫждава спокойно, пчеларьтъ си казва: Пчелитѣ правятъ меда, но взиматъ нектара и праха отъ цвѣтята, всичко не е тѣхно. На сѫщото основание, и азъ имамъ право да взимамъ медъ отъ пчелитѣ.

Всѣки човѣкъ представя кошеръ съ хиляди пчели въ него, които работятъ за неговото благосъстояние. Единъ день Богъ — Господарьтъ му, ще дойде при него, да види, какъвъ медъ е изработенъ и да вземе часть и за себе си. Какъ искате да дойде Господарьтъ ви при васъ: по старъ начинъ, да издави пчелитѣ въ вода, или по новъ начинъ — съ кадилница въ рѫка, само да ги замае. Нито по старъ, нито по новъ, модеренъ начинъ. Вие трѣбва да очаквате Господаря си съ любовь и доброволно да Му отстѫпите меда си. Той знае, колко да вземе за себе си и колко да остави за васъ. Защо пчеларитѣ постѫпватъ съ насилие къмъ пчелитѣ? — Защото пчелата е користолюбива. Като приготвя медъ, тя има предъ видъ само себе си. Щомъ се приближи нѣкой до кошера, тя го посрѣща съ бръмчене, като го запитва: Какво искашъ? Нѣмашъ работа при насъ. Скоро да си вървишъ, че ще те ужиля. Ако не разбере езика ѝ, тя го жили. За да я възпита, сегашниятъ пчеларь отива при нея съ кадилницата си и я опушва. Като се замае, тя вече отстѫпва. Учете се да давате доброволно, за да не става нужда да ви пушатъ.

Кое е сѫщественото въ човѣшкия животъ? — Задоволяване на естественитѣ нужди на човѣка. Човѣкъ е пѫтникъ, дошълъ на земята да се учи и да работи. Като пѫтува, той все ще се отбие въ единъ домъ, дето ще го посрещнатъ добре. Ще му дадатъ топла вода да измие краката си, да се преоблѣче. Следъ това ще му сложатъ хлѣбъ, топло ядене, да се нахрани. Най-после ще му предложатъ легло, да си почине. Рано сутриньта, той ще стане, ще благодари и ще продължи своя пѫть. Каквото е отношението на човѣка къмъ тѣлото му, такова трѣбва да бѫде отношението му и къмъ неговия умъ, къмъ неговото сърдце и къмъ неговата душа. И тѣ се нуждаятъ отъ почивка. Като работятъ презъ деня, вечерь трѣбва да си починатъ, да се освободятъ отъ всички грижи и безпокойства. Да се грижи и безпокои онзи, който има деца, а нѣма овце, които да му даватъ млѣко, това е въ реда на нѣщата. Но трѣбва ли да се безпокои овчарьтъ, който има стотици овце на разположение? Да се безпокои циганинътъ, който не знае, кѫде ще осъмне, кѫде ще замръкне, това е естествено. Но да се безпокои онзи, който се е свързалъ съ Бога и всѣки моментъ се ползува отъ Неговитѣ блага, това не е естествено.

Нови времена идатъ, нови хора сѫ нуждни на свѣта. Христосъ дава Притчата за петтѣ разумни и петтѣ неразумни деви, които очаквали младоженика. Първитѣ петь били готови, кадилницитѣ имъ били пълни съ масло; вторитѣ петь не били готови, и когато дошълъ младоженикътъ, тѣ тръгнали да търсятъ масло за кадилницитѣ си, но вратата се заключила следъ тѣхъ, и тѣ останали отвънъ. Свѣтътъ се нуждае отъ готови хора, на които кадилницитѣ сѫ пълни съ масло и които очакватъ идването на любовьта. Българитѣ иматъ обичай да палятъ вечерь кандило. Защо сѫ нуждни кандила? Тѣ ги палятъ главно за покойницитѣ, да имъ е свѣтло на онзи свѣтъ. Много отъ заминалитѣ за онзи свѣтъ се намиратъ въ тъмнина, преследвани и измѫчвани отъ тѣхни неприятели — лоши духове. За да не се мѫчи нито на този, нито на онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има кандило, което постоянно да гори и свѣти. Следователно, който се мѫчи, нѣма кандило. Всѣки трѣбва да носи въ себе си кандилото на мѫдростьта, напълнено съ маслото на истината и запалено отъ огъня на любовьта. Запалите ли веднъжъ това кандило, то постоянно свѣти. Въ който домъ свѣти такова кандило, Божественитѣ блага непрестанно текатъ.

Като се отегчатъ отъ земния животъ, хората искатъ да отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ да благуватъ. Само онзи може да се ползува отъ благата на другия свѣтъ, на когото кандилото постоянно свѣти. Онзи, на когото кандилото не свѣти, като отиде въ другия свѣтъ, още на третия день ще се отегчи. Защо? — Нѣма какво да работи. Тамъ има много работа, но той не е готовъ, не знае какво да прави. Каквато работа му дадатъ, той вдига рамене, нищо не може да свърши. Представете си, че влизате въ оркестъръ, въ който свирятъ 50-60 цигулари, всички съ музикално образование, цигулкитѣ имъ се сливатъ въ едно. Вие слушате, чудите се, какво да правите. Имате цигулка, но не знаете да свирите като тѣхъ. Щомъ вземете първия тактъ, веднага започвате да грѣшите. Вие виждате, че пръститѣ на музикантитѣ се движатъ по цигулкитѣ, но не разбирате, какво свирятъ. Пъкъ и ухото ви не е развито, не можете да различавате тоноветѣ. Колкото и да е хубава тази музика, ще се отегчите и ще пожелаете да се върнете у дома си. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който не е подготвенъ да свири въ симфонически оркестъръ. Дали е на земята, или на онзи свѣтъ, положението му е едно и сѫщо. Ако е на земята, ще пожелае да се върне у дома си, да свири още много години, докато го приематъ въ оркестъра. Ако е на онзи свѣтъ, ще пожелае да слѣзе на земята, да използува условията, които нѣкога му били дадени.

Невидимиятъ свѣтъ е хармониченъ, тамъ не се допущатъ никакви дисонанси. На земята хората говорятъ високо, викатъ, крѣскатъ. За невидимия свѣтъ тѣхниятъ говоръ е буря и гръмъ. Казватъ за нѣкого, че говори тихо, не го чуватъ отдалечъ. Колкото тихо да се говори на земята, на онзи свѣтъ го възприематъ като гърмотевица. Ако влѣзете въ обществото на ангелитѣ, само ще виждате, че устата имъ се движи, но нищо нѣма да чувате. Хората нѣматъ представа за невидимия свѣтъ и за сѫществата, които живѣятъ тамъ. Затова тѣ говорятъ за любовьта, искатъ да я придобиятъ, безъ да знаятъ, отде иде и какъ се придобива. Любовьта слиза отъ възвишенитѣ свѣтове. Никой не може да я придобие, ако предварително не се е научилъ да дава. Преди всичко, вие нѣмате съответенъ сѫдъ, въ който да ви сипятъ любовьта. Ако отидете въ разумния свѣтъ, можете да си вземете, колкото искате любовь, но сѫдъ трѣбва да имате. Кѫде ще турите любовьта, ако на земята още не сте си приготвили сѫдъ? Ще кажете, че ще вземете кола, съ която да я пренесете. Това не се позволява. Всѣки самъ ще си донесе сѫдъ, въ който ще му турятъ толкова, колкото може да носи — ни повече, ни по-малко. Като знаете това, ще се пазите отъ заблуждения, да мислите, че можете да бѫдете много добъръ, че имате много любовь въ себе си.

Като е дошълъ на земята, на човѣка е точно опредѣлено, колко добъръ може да бѫде или колко любовь може да носи въ сърдцето си. Има случаи въ живота, когато и да иска, човѣкъ не може да прояви добротата си. Представете си, че въ дома на една млада жена дойде гостенка млада, красива мома. Тя е пѫтувала нѣколко деня, уморила се е, изгладнѣла и ожаднѣла. По обичая, домакинитѣ трѣбва да я посрещнатъ любезно. Ако домакинътъ я посрещне добре и я погледне мило, даде ѝ вода да се измие, приготви ѝ закуска, домакинята ще бѫде недоволна, ще се свие сърдцето ѝ, ще почне да ревнува. Ще кажете, че грѣшката е въ жената, тя трѣбва да се издигне високо, да не се подава на ревностьта. Вината не е само въ жената. Кога ревнува човѣкъ? — Когато остане на последно мѣсто. За да не се яви ревность, мѫжътъ трѣбва да даде първото мѣсто на жена си. Той ще я остави, тя да услужи на момата. Когато услужва, жената ще познае, каква е момата, която влиза въ дома ѝ. Ако е добра, разумна и справедлива, тя ще види въ лицето ѝ ангелъ и ще я посрещне добре. Следъ това ще даде пѫть на мѫжа си, да я посрещне добре, да ѝ услужи, както той може. Когато жената даде право на мѫжа си да услужи на момата, последната ще приеме услугата му и ще го благослови. Жената ще я цѣлуне и ще я приеме като сестра. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията между разумнитѣ мѫже и жени, между разумнитѣ хора.

Съвременнитѣ хора страдатъ, разочароватъ се отъ любовьта, защото сѫ размѣстили нѣщата. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде на мѣстото си. Днесъ много майки цѣлуватъ децата си по лицето, по устата, по крачетата. Нѣкои майки особено обичатъ да цѣлуватъ крачетата на децата си. Като ги окѫпятъ, тѣ започватъ да ги повиватъ и цѣлуватъ рѫцетѣ и краката имъ. Това не е правилно. Майката трѣбва да цѣлува детето си по челото, по странитѣ, по устата, а бащата — по крачетата. Мѫжътъ и жената сѫ объркали своитѣ работи и задължения, затова страдатъ. Мѫжътъ трѣбва да цѣлува краката на детето си, а жената — по лицето. Защо? — Понеже мѫжътъ е направенъ отъ пръсть, взета отъ земята, трѣбва да върви отдолу нагоре; понеже жената е направена отъ реброто на мѫжа, трѣбва да слиза отгоре надолу.

Следователно, когато хората ревнуватъ, това показва, че тѣ живѣятъ въ свѣта на безпорядъка. Има нѣщо, което имъ недостига, поради което тѣ се страхуватъ, че нѣкой може да ги измѣсти, т. е. да отнеме мѣстото имъ, което сѫ заели. Кой може да измѣсти способниятъ професоръ по математика? Никой не е въ състояние да го измѣсти, защото той решава и най-мѫчнитѣ задачи. Кой може да заеме мѣстото на видния и способенъ цигуларь въ оркестъра? Ако може нѣкой да го замѣсти, той ще бѫде или по способенъ отъ него, или равенъ на него. Ако е по-способенъ, радвайте се, защото ще се учите отъ него. Трѣбва ли човѣкъ да се смущава при това положение? Способниятъ и даровитъ човѣкъ все ще остави нѣщо на човѣчеството. Обаче, обикновениятъ ученъ, професоръ или музикантъ, нека има търпение и смирение, да работи, докато дойде до едно по-високо положение, да заеме достойно мѣстото на способния и даровитъ човѣкъ.

И тъй, учете се, работете прилежно, за да придобиете любовьта, следъ което ще давате отъ нея и на другитѣ. Докато взимате нѣщо отъ любовьта, вие се учите отъ нея. Щомъ можете да предавате нѣщо отъ нея, вие сте въ положението на първокласния ученъ и музикантъ. Ще обичате и ще съзнавате, че много има да учите. Ще изучавате и разбирате законитѣ на човѣшката мисъль, на човѣшкото сърдце и на човѣшката душа. Ако не ги разберете, ще влѣзете въ дисхармонията на живота. И тогава, дисхармонията, на която ще се натъкнете, ще се създаде първо отъ вашата възлюбена и отъ децата, които сте родили. Ще съжалявате, че сте се оженили, че сте родили толкова деца. Това значи, да се намѣрите въ положението на рибата, която хвърля по 300,000 семенца — хайверъ, отъ които нищо не придобива. Коя риба познава децата си? Кѫде отиватъ нейнитѣ деца? — Въ нѣкоя уста.

Има ли смисълъ човѣкъ, като рибата, да ражда много деца, които да не познава, нито тѣ да го познаватъ? Ако е въпросъ да реализира желанията си, не е ли по-добре да роди нѣколко свѣтли мисли и чувства, съ които да се огради, отколкото да роди нѣколко деца, чужди на неговия умъ, на неговото сърдце и на неговата душа. Свѣтлитѣ мисли, желания и постѫпки правятъ човѣка мощенъ, готовъ за велики подвизи. Какво ще прави човѣкъ въ днешнитѣ времена, ако, като рибата, роди триста хиляди деца? За едно дете днесъ сѫ нуждни стотици хиляди лева, за да получи образование. Колко милиарди ще трѣбватъ за триста хиляди деца? Заблуждение е да се отхранватъ много деца. Многото деца представятъ безбройнитѣ човѣшки желания. Едно дете е достатъчно, важно е да го възпиташъ и образовашъ, да излѣзе добъръ гражданинъ и на земята, и на небето. Като поставишъ много огледала предъ единъ образъ, той ще се умножи. Отъ едното ще получишъ хиляди. Това представя многото човѣшки желания. Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ отражение на едно единствено желание на човѣка въ много огледала. Кое е това желание? — Желанието на човѣшката душа да служи на Бога и да се слѣе съ Него. Единственото желание на човѣка е да намѣри любовьта, да я познае и да ѝ служи. Докато не е реализиралъ още желанието си, той ще го вижда въ много огледала, ще се раздвоява и ще живѣе въ заблуждения.

Сегашнитѣ хора говорятъ за любовьта и я търсятъ тамъ, дето я нѣма. Ако искате да намѣрите любовьта, търсете я навсѣкжде — въ цвѣтята, дърветата, изворитѣ, мушицитѣ, бръмбарчетата и постепенно отивайте къмъ по-голѣмитѣ величини — хората. Търсете я между смиренитѣ хора. Горделивиятъ човѣкъ не дава мѣсто на любовьта въ себе си. Между насѣкомитѣ комарътъ е горделивъ. Той кацва на човѣка, съ цель да прави научни изследвания на кръвьта му. Пчелата пъкъ излиза да се бори съ него съ жилото си. Като извади жилото си и го забие нѣкѫде по тѣлото му, тя не може да го извади и умира. Въ това отношение осата е по-умна отъ пчелата. И тя жили, но не забива жилото си дълбоко, затова може да си служи съ него много пѫти. Пчелата не се е научила още да воюва. Тя не знае да прилага правилно любовьта. Това показва, че злото и доброто се проявяватъ паралелно въ органическия свѣтъ. Пчелата дава медъ, но сѫщевременно лошо жили. Така постѫпватъ всички хора, мѫже и жени, момци и моми. Отъ една страна даватъ медъ, а отъ друга — жилятъ. Когато млада мома или младъ момъкъ влѣзатъ въ нѣкой домъ, родителитѣ се страхуватъ, да не се обърка умътъ на тѣхната дъщеря, или на тѣхния синъ. И едното е възможно, и другото е възможно. Тѣ могатъ да объркатъ ума на дъщерята или на сина, но могатъ и да внесатъ нѣщо добро въ тѣхъ — зависи, коя страна ще обърнатъ къмъ васъ — свѣтлата, или тъмната страна.

Какво представятъ доброто и злото? — Доброто е младата мома, а злото — младиятъ момъкъ. Когато доброто влѣзе въ нѣкой домъ, то обръща умоветѣ на членоветѣ въ семейството, и тѣ започватъ да раздаватъ на бедни, на страдащи. Който ги наблюдава отвънъ, казва: Така не може да се живѣе, човѣкъ скоро ще остане на пѫтя. Когато злото влѣзе въ нѣкой домъ, то започва да обира. Въ този случай, домакинитѣ трѣбва да проявятъ доброто въ себе си и да започнатъ да възпитаватъ злото. Следователно, ако въ дома ви дойде доброто, т. е. момата, тя ще поправи вашия синъ. Ако въ дома ви дойде злото, т. е. момъкътъ, дъщеря ви ще го възпитава. Доброто въ човѣка се задължава да внесе нѣщо въ злото, да го повдигне. Злото навсѣкѫде търси доброто. Дето и да се намѣри човѣкъ — при злото, или при доброто, всѣкога трѣбва да съзнава, че има добро въ свѣта. Отъ кои момци бѣше Христосъ? — Отъ онѣзи, които даватъ ходъ само на любовьта и на доброто. Докато човѣкъ, мѫжъ или жена, момъкъ или мома, обича баща си и майка си повече отъ свѣта, той има синовни отношения къмъ тѣхъ и къмъ Бога. Ако даде предимство на любовьта си къмъ свѣта, за смѣтка на любовьта си къмъ своитѣ родители, той вече е направилъ първия грѣхъ. Какъ може човѣкъ да обича свѣта повече отъ онѣзи, които сѫ го родили и му даватъ всички блага въ живота? Свѣтътъ нищо не дава, той само взима, черпи жизненитѣ сокове на сѫществата. Какво ще кажете за онзи домъ, който изчерпва последнитѣ сили на своя ближенъ? Момъкъ или мома, когато се женятъ, трѣбва да се пазятъ отъ такъвъ домъ. Това значи свързване съ свѣта, съ злото въ него, а не съ доброто. Свързвайте се съ доброто, а възпитавайте злото.

Мнозина питатъ какво представя новото учение. Новото учение не е нищо друго, освенъ запознаване на човѣка съ любовьта. Щомъ се запознае съ любовьта, тя ще го запознае съ мѫдростьта, а последната — съ истината. И ако човѣкъ придобие отъ любовьта животъ, отъ мѫдростьта — знание и свѣтлина и отъ истината — свобода, той е на правъ пѫть. Ако животътъ му даде възможность да се движи, движението — възможность да се учи, а учението — възможность за работа и освобождаване отъ ограниченията, той е на правъ пѫть. Който не може да се запознае съ принципитѣ на живота — любовьта, мѫдростьта и истината, той е осѫденъ на страдания. Той плаче, вайка се, не може да намѣри изходенъ пѫть въ живота си. Добре е човѣкъ да плаче, но ако сълзитѣ му носятъ благословение. Иначе, тѣ сѫ вредни, както за него, така и за окрѫжаващитѣ. Има сълзи, които сѫ отровни. Има сълзи, които горятъ, дето паднатъ; тѣ сѫ като киселинитѣ, съ които си служи химията. Какво носѣха сълзитѣ, които Христосъ пролѣ за евреи ския народъ? Съ тѣзи сълзи Той искаше да имъ каже: Вие не приемате учението на любовьта, но ще минете презъ голѣми страдания и горчевини. Следъ това ще дойде Божието благословение върху васъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да изпълнява Божията воля, за да се излѣе благословението върху него, както пролѣтниятъ и есененъ дъждъ се изливатъ върху посѣтото жито. Пазете се да не предизвикате сълзи на очитѣ на Христа отъ това, че не сте изпълнили Божията воля. Блажени сте, ако очитѣ на Христа се пълнятъ съ сълзи отъ радость, че изпълнявате Божията воля. Следователно, когато плачете, когато мислите, когато чувствувате или когато действувате, първо вие трѣбва да бѫдете доволни отъ себе си, оть сълзитѣ, които проливате. Често хората се срамуватъ отъ любовьта. Защо? Любовьта е запалена свѣщь. Трѣбва ли да криете запалената свѣщь и да се срамувате отъ нея? Запалишъ ли свѣщьта си, ще я туришъ на видно мѣсто, да освѣтява пѫтя на всички, които се заблудили. Като запалишъ огъня си, ще го туришъ на такова мѣсто, всички хора да се отопляватъ. Огъньтъ на любовьта не изгаря човѣшкитѣ сърдца, но ги повдига и обновява. Любовь, която изгаря човѣшкитѣ сърдца, не е истинска. Знание, което възгордява човѣка, не е истинско; знание, което разширява човѣшкия умъ и смирява човѣка, е истинско. Отличителното качество на любещия, на знаещия и на свободния е смирението. Той знае, какво прави, какво мисли, затова не се дразни за нищо и никакво. Това е човѣкътъ на новото учение.

Щастливъ е онзи, който може да срещне човѣкъ отъ новото учение и да му услужи. Новиятъ човѣкъ не говори за себе си, но ще го познаете по проявитѣ му. Ако го познаете, ще ви се усмихне. И ако не го познаете, пакъ ще ви се усмихне. Новиятъ човѣкъ разбира Словото Божие и го прилага. Това му придава особена вѫтрешна красота. Той и външно е красивъ: главата му е добре оформена, чъртитѣ на лицето му сѫ красиви. Челото, носътъ, устата, веждитѣ му сѫ правилни и красиви. Отъ всѣка клетка на организма му излиза животъ и енергия. Който иска да придобие Божието благословение, трѣбва да отвори сърдцето си за Божествената любовь и свѣтлина, както житнитѣ зрънца и плоднитѣ семена се разпукватъ, за да приематъ слънчевата свѣтлина и топлина. Всѣко зрънце, всѣко семе, които се разтварятъ за слънчевата свѣтлина и топлина, израстватъ и даватъ плодъ; всѣко зрънце и всѣко семе, които не се отварятъ, не израстватъ, лишаватъ се отъ животъ.

Задава се въпросъ, какъ да се отвори човѣкъ за свѣтлината и топлината на Божественото слънце? — Както отваря куфаритѣ си. Какво правите, когато заминавате за чужбина или се връщате оттамъ? Щомъ дойдете до границата, гранични чиновници ви спиратъ, за да разгледатъ куфаритѣ ви, да видятъ, какво носите. Както отваряте куфаритѣ си, така ще отворите сърдцата си и, което е за земята, ще остане на земята; което е за небето, ще го вземете съ себе си, като вѣченъ капиталъ на своята душа. Земното остава на земята, а небесното — на небето. Ако земното отиде на небето, а небесното остане на земята, човѣкъ самъ се спъва. Трѣбва ли той да се пита, какво е нуждно за земята и какво — за небето? Трѣбва да се знае, че има едно нѣщо, което е еднакво нуждно и за земята, и за небето. Това е служене на Бога и любовь къмъ Бога. Следователно, не питайте, кого трѣбва да обичаме. Единъ ни обича и Едного трѣбва да обичаме. Кѫде ще Го намѣримъ? Или въ майка си, или въ баща си, или въ брата си, или въ сестра си и най-после въ приятеля си.

Много видни жени, съ високо обществена положение, обичатъ кучета и ги водятъ съ верижки, разхождатъ ги по улицитѣ. Тѣ се занимаватъ съ тѣхъ по цѣли часове: кѫпятъ ги, чистятъ ги, радватъ имъ се като на деца. Ще кажете, че това не е естествено. Малко ли бедни деца и сираци има, че трѣбва да се занимаватъ съ кучета, да изразходватъ срѣдства по тѣхъ? Право е това, но тѣ не сѫ срещнали дете, което е могло да направи това, което малкото кученце е направило. То отворило сърдцето на нѣкоя дама, и тя го обикнала. Ще кажете, че животното е по-глупаво отъ човѣка. И това е право, но има животни, които нѣкога проявяватъ по-голѣма интелигентность отъ човѣка. Какво ще кажете за ослицата на пророкъ Валаама? За нея се казва, че тя видѣла ангела, преди господарьтъ ѝ да го види. И когато той я биелъ, за да върви напредъ, тя проговорила и му обърнала внимание на видението, че ангелъ стои предъ тѣхъ. Следъ това ангелътъ проговорилъ на пророка: „Нѣма да се връщашъ отъ пѫтя си, но ще отидешъ тамъ, задето си тръгналъ, и ще говоришъ това, което вложа въ устата ти.“

Днесъ всички хора, като Валаама, сѫ тръгнали за нѣкѫде съ своята ослица. Нѣма да имъ кажа, че трѣбва да се върнатъ. Нека продължаватъ пѫтя си, но да слушатъ внимателно, какво ще имъ каже ангелътъ. Каквото имъ каже, точно да го предадатъ на онзи, къмъ когото сѫ тръгнали. Словото Божие трѣбва да се разнесе по цѣлия свѣтъ, а съ него заедно и Божиитѣ блага. Следователно, не казвайте, че сте бедни, че нѣмате нищо, че сте неразположени, защото не говорите истината. Вие живѣете въ свѣтъ, дето Богъ е господарь. Той раздава изобилно благата си. На васъ не ви остава нищо друго, освенъ да отворите широко умоветѣ, сърдцата и душитѣ си, за да възприемете Божиитѣ блага. Отворете ушитѣ си, да чуете думитѣ, които Той ще ви каже, за да ги предадете на време тамъ, дето трѣбва. Само така вие ще се запознаете съ ангелитѣ — служителитѣ на любовьта; съ херувимитѣ и серафимитѣ, които стоятъ най-близо до Бога, и съ всички възвишени сѫщества, които работятъ за прилагане на Божествения редъ въ свѣта.

Когато се говори за познаването на Бога, трѣбва да се иматъ предъ видъ три Негови качества. Той е вселюбещъ, всемѫдъръ и истиненъ. Любовьта е сила, която при никакви условия не се измѣня. Всичко може да се измѣни, но любовьта — никога. Какво представя мѫдростьта? — Това, което носи свѣтлина и знание и никога не се измѣня. Какво нѣщо е истината? — Това, което носи свобода за човѣшката душа, и на което всѣкога може да се разчита. Който носи въ себе си любовьта, мѫдростьта и истината, и въ ада да влѣзе, огъньтъ нѣма да го изгори, грозотата нѣма да го уплаши и ограничението нѣма да го обхване. Вратата на ада сама ще се отваря и затваря предъ него, за да може той свободно да влиза и да излиза. Животъ безъ любовь не може да се прояви; знание безъ свѣтлина не може да се придобие и истина безъ свобода не може да се приложи. Който се е запозналъ съ любовьта, ще възкръсне; който се е запозналъ съ мѫдростьта, ще се облѣче съ най-красивата дреха — съ дрехата на свѣтлината; който се е запозналъ съ истината, ще придобие свобода, да ходи, дето иска, да проповѣдва Словото Божие.

Желая тази сутринь да се отворятъ очитѣ ви, и всѣки да види своя ангелъ, който го рѫководи. За всѣки човѣкъ е опредѣленъ по единъ ангелъ, да се грижи за него; ангелитѣ се споразумѣватъ помежду си, тѣ не искатъ да знаятъ, кой е по-голѣмъ отъ тѣхъ. Тѣ знаятъ, че всички сѫ носители на Божията Любовь и проповѣдници на Божието Слово. Единственото нѣщо, което може да приближи човѣка до Бога, е любовьта; единственото нѣщо, което приближава човѣка до Бога, е мѫдростьта; единственото нѣщо, което приближава човѣка до Бога, е истината. Щомъ дойде до Извора на живота, човѣкъ започва вече да се учи да ходи, дето иска, да прави, каквото намира за добре. Той се ползува съ довѣрието на сѫществата отъ разумния свѣтъ. Дето е любовьта, тамъ животътъ се проявява въ своята пълнота; дето е мѫдростьта, тамъ знанието се изявява въ своята истинска свѣтлина; дето е истината, тамъ свободата се проявява такава, каквато душата я желае.

Време е вече да се запознаете съ любовьта, мѫдростьта и истината. Ако се запознаете още днесъ, ще се подмладите. Оставите ли за другъ животъ, нищо нѣма да постигнете. И въ другия животъ ще бѫдете такива, каквито сте днесъ. Настоящето опредѣля бѫдещето. За мнозина се вижда невъзможно запознаването имъ съ любовьта, мѫдростьта и истината. Щомъ ядешъ, ти можешъ да се запознаешъ съ любовьта, която ражда живота; щомъ знаешъ да четешъ, ти можешъ да се запознаешъ и съ мѫдростьта, която носи знанието. Щомъ имашъ очи да наблюдавашъ нѣщата, ти ще видишъ красотата навсѣкѫде: въ хората, въ животнитѣ и въ растенията. Достатъчно е да изчистите външно и вѫтрешно човѣка, за да видите Божественото му лице, озарено отъ красота, отъ свѣтлина и отъ любовь. Затова, именно, Богъ поглежда благосклонно на всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Когато любовьта посети бръмбаритѣ, чува се бръмчене между тѣхъ; когато посети дърветата, чува се шумолене на листата и на клонетѣ. Който не познава действието на любовьта, казва, че шумъ се вдига въ природата. Това не е шумъ, но изявяване радостьта на живитѣ сѫщества отъ посещението, което любовьта имъ е направила. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не се радва на топлината и на свѣтлината; нѣма сѫщество, което да не търси любовьта, за да се радва на нейнитѣ топли и свѣтли лѫчи.

Единъ день Александъръ Велики пожелалъ да види Диогена, гръцки философъ, за когото чувалъ да се говорятъ интересни нѣща. Той го намѣрилъ вънъ нѣкѫде, на открито, въ една бъчва. Следъ като се разговарялъ съ него, Александъръ Велики го запиталъ: Съ какво мога да ти услужа? — Нищо не искамъ. Моля те само да се отдалечишъ, да не ми закривашъ слънцето, искамъ свободно да ме огрѣва. Колко хора днесъ биха имали смѣлостьта на Диогена, да отговорятъ така на Александъръ Велики. Следъ това Александъръ Велики казалъ: Ако не бѣхъ това, което съмъ днесъ, щѣхъ да пожелая да бѫда на мѣстото на Диогена. Ако зададете сѫщия въпросъ на любещия, какъвто зададоха на Диогена, и той би отговорилъ, че не се нуждае отъ никаква услуга, освенъ никой да не застава предь слънцето, да прѣчи на слънчевитѣ лѫчи да го огрѣватъ.

Всѣки трѣбва да се освободи отъ мисъльта, че е голѣмъ, че може да бѫде господарь, да заповѣдва на другитѣ. Къмъ голѣмство се стреми и малкото дете. То иска да порасне, да стане господарь, да заповѣдва. Преди да стане господарь, човѣкъ трѣбва да е билъ слуга. Първо ще бѫдешъ слуга, а най-после господарь. Само мѫдриятъ, любещиятъ, истинолюбивиятъ може да бѫде господарь. Истински господарь е онзи, който не причинява зло на никого.

Кое е за предпочитане: да ездишъ, или да те ездатъ; да давашъ, или да взимашъ; да бѫдешъ уменъ, или глупавъ; да бѫдешъ силенъ, или слабъ? Когато човѣкъ прави зло, глупостьта и безсилието сѫ на мѣсто; когато прави добро, разумностьта, знанието и силата сѫ на мѣсто. Постѫпвайте така, че да изявявате Онзи, Който живѣе въ душитѣ ви. Съ други думи казано: Изявявайте се такива, каквито сте. Какъвъ е човѣкъ? — Какъвто първоначално е създаденъ. Казано е за човѣка, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Значи, той може да се проявява като Създателя си. Какво по-голѣмо благо може да очаквате? Вложи любовьта въ сърдцето си, мѫдростьта въ ума си, а истината въ душата си, за да проявишъ Бога, да се радватъ всички около тебе.

Лесно се говори за любовь, мѫдрость, истина, но, докато дойде до тѣхъ, човѣкъ минава презъ по-достѫпни области. Въ това отношение, различаваме нѣколко категории прояви на човѣка: движение, животъ и любовь — първа категория. Ако не се движишъ, не можешъ да проявишъ животъ; ако не живѣешъ, не можешъ да любишъ и да те любятъ. Проявата на любовьта е животъ, а проявата на живота — движение. Животътъ е най-хубавата музика и най-мелодичната пѣсень, каквито добриятъ музикантъ и пѣвецъ могатъ да изпълнятъ.

Мѫдрость, знание и свѣтлина — втора Категория на прояви. Ако нѣмашъ свѣтлина, не можешъ да учишъ и да придобивашъ знания, не можешъ да станешъ мѫдъръ. Стремете се къмъ добритѣ и разумнитѣ хора, да се учите отъ тѣхъ. Какъ ще станете цигулари, ако не слушате добри, знаменити майстори? Истински майсторъ - цигуларь е онзи, който обича цигулката си. Като свири, двойникътъ му влиза въ цигулката, и той поставя всѣки пръстъ на опредѣленото мѣсто. Между него и цигулката му сѫществува вѫтрешенъ афинитетъ. Тоноветѣ, които излизатъ отъ цигулката, съ чисти, меки. Тѣ се отличаватъ и съ голѣма сила и яснота. Това се отнася не само до музиката, но и до пѣнието и движенията. Въ всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да влагате любовь и разположение. Тогава движенията и гимнастическитѣ упражнения ще ви направятъ силни, да помагате на другитѣ. Всѣко упражнение, направено съ любовь и разположение, внася такава сила въ васъ, че можете да спасите и давещия. Всѣко повдигане на рѫката представя изнасяне навънъ книгата на вашия животъ. Всѣки може да чете по тази книга. Линията на живота на рѫката огражда областьта на Венера — областьта на любовьта, която слиза по палеца. Той се поставя срещу всички пръсти, което показва, че е въ съгласие съ тѣхъ. Четиритѣ пръста съ четиритѣ струни на цигулката. Отнемете ли палеца, човѣкъ губи основата на живота. Ако линията на живота е слабо развита, и любовьта на човѣка е слаба. Освенъ линията на живота, има още две важни линии на рѫката: линията на ума и линията на сърдцето. Изобщо, рѫката е свидетель на цѣлия човѣшки животъ. По нея можете да четете историята му: какъ е живѣлъ, какви мисли и чувства сѫ го вълнували. Който знае да чете по рѫката, даже само по палеца може да разбере миналия и сегашния животъ на човѣка. Нѣкои криятъ палеца си между другитѣ пръсти. Не крий палеца си, но го хвани и кажи: Господи, благодаря Ти, че ми показвашъ пѫтя на любовьта. Както Ти проявявашъ любовьта си къмъ мене, така азъ ще проявя обичьта си къмъ Тебе.

И тъй, когато сте обезсърдчени, неразположени, погледнете палеца си, хванете го и се зарадвайте за всичко, което ви е дадено. Всички клетки въ васъ трѣбва да благодарятъ и да се радватъ, че живѣятъ и се ползуватъ отъ благата на живота. Отворете сърдцата си предъ Бога, да види, какво има въ тѣхъ, и да ви помогне. Той знае всичко, но вие трѣбва да бѫдете готови, да се отворите за Неговата свѣтлина. Бѫдете чистосърдечни и искрени. Не крийте нищо отъ Бога и не се критикувайте. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Нѣма по-голѣмо благо отъ свободата на мисъльта, на чувствата и на действията. Нѣма по-голѣмо благо и отъ познаването: да познавашъ себе си, да познавашъ ближния си, а сѫщо така и тѣ да те познаватъ. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ“. Да познаваме Бога въ всички Негови проявления — това е новиятъ животъ, който иде вече въ свѣта. Виждайте Бога навсѣкѫде — въ камънитѣ, въ водитѣ, въ растенията, въ звездитѣ, въ животнитѣ, въ хората и кажете: Благословенъ е Господъ, Който се проявява навсѣкѫде и ни говори чрезъ всички живи сѫщества. Благословено е името Му сега, всѣкога и презъ всичкитѣ вѣкове.

Единъ младъ момъкъ се спрѣлъ предъ единъ изворъ да пие вода. При него се приближила една стара жена, уморена, запъхтѣна. — Бабо, отде идешъ? — запиталъ я момъкътъ. — Отдалечъ, синко; много съмъ уморена, много е патила главата ми. — Седни, бабо, да си поприказваме. Седнала бабата при извора и разказала своята история. — Какъ ти е името, бабо? Искамъ да се запозная съ тебе. Вмѣсто да каже името си, бабата свалила маската отъ лицето си и бързо се отдалечила съ думитѣ: Млади човѣче, ако не искашъ да остарѣвашъ, търси Бога, да Го видишъ и познаешъ. Голѣма била изненадата на момъка: вмѣсто образа на бабата, видѣлъ млада, красива мома. Той запомнилъ лицето ѝ, но запомнилъ и думитѣ ѝ.

*

22. Беседа отъ Учителя, държана на

30 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...