Jump to content

1942_08_29 Любовь и обичь


Ани

Recommended Posts

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г..
Първо издание, София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Любовь и обичь

Размишление върху любовьта и обичьта.

Всѣки си задава въпроса, какво нѣщо е човѣкътъ. За да се задава този въпросъ, това показва, че човѣкъ нѣма ясна представа за себе си. Гледате човѣка въ движение, имате една представа за него; гледате го, когато спи, имате друга представа. Когато спи, той затваря очитѣ си, тихъ и спокоенъ е; отъ време на време нѣкой мускулъ на лицето му трепва, и той се обръща на една или на друга страна. Нѣкои хора спятъ спокойно, не се обръщатъ; на която страна легнатъ вечерь, на сѫщата страна се намиратъ сутринь. Други пъкъ се обръщатъ ту на дѣсната, ту на лѣвата си страна, ту на гръбъ — неспокойно спятъ. Когато сѫ будни, хората сѫщо се различаватъ: едни говорятъ тихо, меко, а други — високо, грубо. Ако питате нѣкого, защо говори толкова високо, ще ви каже, че така му е удобно. Когато има да взима, човѣкъ говори високо; когато има да дава, говори тихо, низко. Важно е да разбирате вѫтрешния смисълъ на високото и на низкото говорене.

Задава се още и въпросътъ: какво нѣщо е топлината и какво — студътъ? По какво се различаватъ тѣ? — По броя на трептенията, на амплитудитѣ, на разстоянието, което заематъ. Тази е причината, поради която мѣркитѣ, съ които опредѣлятъ топлината, сѫ различни отъ тѣзи, съ които опредѣлятъ студа. Знаковетѣ, съ които се опредѣлятъ, сѫщо сѫ различни. При това, студътъ достига най-много до минусъ 273°, а топлината — до милиони градуси.

Както се разглежда въпросътъ за студа и топлината, така се разглежда въпросътъ за тъмнината и свѣтлината, за злото и доброто. Какво представя доброто и какво — злото? Всѣко нѣщо, което поставя живота за основа, е добро; всѣко нѣщо, което поставя смъртьта за основа, е зло. Доброто се разбира само отъ разумния човѣкъ, на когото съзнанието е будно, който никога не спи. Който спи, той не разбира доброто. Той говори за него, казва за нѣкого, че е добъръ, но не разбира сѫщностьта на доброто. Казваме: Добра нива е онази, която ражда добро жито; добро лозе е онова, което ражда добро грозде; добра, чиста вода е онази, която носи въ себе си благата на живота.

Що е човѣкътъ? — Сѫщество, което се движи отъ едно мѣсто на друго. Той е свързанъ за земята, по-далечъ отъ нея не може да отиде. Той поглежда къмъ луната и си мисли за условията, които сѫществуватъ тамъ. Какво има на луната? Вечерь има голѣмъ студъ, а презъ деня — голѣма горещина. Тя действува върху въображението на човѣка. Подъ нейно влияние той си мисли, че е красивъ, богатъ, ученъ, но като излѣзе отъ въображението си, вижда, че всичко това било илюзия. Като дойде до мисъльта и чувствата, човѣкъ разбира, че ангелитѣ живѣятъ въ тѣзи свѣтове. Тъй щото, човѣкъ мисли и чувствува чрезъ ума и сърдцето на ангелитѣ. Чистата и права мисъль е достояние на ангелитѣ. Това, което хората наричатъ мисъль, е въ сѫщность въображение.

Единъ младъ циганинъ турилъ на главата си едно гърне съ млѣко и тръгналъ да го продава. Като вървѣлъ, той си мислѣлъ за бѫдещето и си представилъ, че, като продаде млѣкото, ще си купи една кокошка, която ще снесе много яйца. Яйцата ще се излюпятъ, ще си има пиленца. Като пораснатъ пиленцата, той ще ги продаде и ще си купи агне; то ще порасне, ще стане голѣма овца. Тя ще му роди нѣколко агънца, които ще продаде и ще си купи една крава. После ще продаде теленцата, ще си купи конь, ще го впрегне и ще работи съ него, докато забогатѣе. Като стане богатъ, ще си намѣри една красива циганка, която ще му роди едно красиво циганче. Така си рисувалъ живота циганинътъ и подскочилъ отъ радость. Гърнето паднало на земята, млѣкото се разлѣло, и той се озовалъ предъ разбити мечти — нито циганката, нито циганчето постигналъ.

Мнозина живѣятъ съ въображението си, като младия циганинъ, но, въ края на краищата, изгубватъ реалното. Човѣкъ трѣбва да мисли. Той е дошълъ на земята да работи и да учи, а не да благува. Дълго време трѣбва да учи, докато разбере живота и неговитѣ прояви. Не е достатъчно да има цигулка, да знае, кой я направилъ, отъ какво дърво е, какви сѫ струнитѣ, но той трѣбва да свири. Не е достатъчно да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, но трѣбва да бѫде добъръ цигуларь. Нѣкой казва: Азъ съмъ човѣкъ. Това значи: Азъ имамъ цигулка, т. е. цигуларь съмъ. Богъ ме е създалъ. — Значи, добъръ майсторъ е направилъ цигулката ти, но тя трѣбва да знае да говори. Всѣки човѣкъ има цигулка. Колкото и да не знае да свири, поне четиритѣ струни може да докосне; после, ще я нагласи и ще изсвири нѣщо. Модерниятъ и опитенъ цигуларь ще изсвири нѣщо отъ Бетховенъ, отъ Моцартъ, отъ Бахъ. Обикновениятъ цигуларь ще изсвири една народна или хороводна пѣсень. Както знае да говори човѣкъ, така знае и да свири на своята цигулка. Тѣлото е цигулката, която му е дадена да обработва. Тоноветѣ, които излизатъ отъ цигулката, представятъ неговата мисъль. Колкото по-чисти сѫ тоноветѣ, толкова мисъльта е по-права. Като свири, човѣкъ храни душата си. Той се нуждае, освенъ отъ физическа, още и отъ духовна храна.

Като живѣе, човѣкъ минава презъ нѣколко процеси: хранене, мислене и чувствуване. Храната е материалътъ, който се използува за подържане на организма. Мисъльта и чувствуването сѫ градивни процеси. Тѣ използуватъ физическия и духовния материалъ за съграждане на физическото, на умственото и на сърдечното тѣло на човѣка. Красивъ е човѣкътъ, но бѫдещиятъ човѣкъ ще се различава коренно отъ днешния. Каквато ще бѫде разликата между бѫдещия и сегашния човѣкъ, такава е разликата между сегашния и миналия. Има единъ образъ, къмъ който се стреми човѣкъ. Това е образътъ, който Богъ е направилъ още при създаването на свѣтаъ. За него се казва: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“.

Ние се интересуваме отъ храната дотолкова, доколкото можемъ да извадимъ отъ нея живота. Ако човѣкъ не мисли върху това, което Ботъ е създалъ, той не може да се ползува отъ живота, който е скритъ въ цѣлата природа. За да се ползуваме отъ природата, трѣбва да проявимъ и външенъ, и вѫтрешенъ животъ. Външниятъ животъ се изразява чрезъ движение, а вѫтрешниятъ — чрезъ мисъль, чувствуване и действие. Движи се физическиятъ човѣкъ, за когото се казва, че е направенъ отъ пръсть. За да стане жива душа, която да мисли, чувствува и действува, трѣбвало е Богъ да вдъхне презъ ноздритѣ му отъ своето дихание. Красивъ е билъ първиятъ човѣкъ, но следъ грѣхопадането се е изопачилъ. Днесъ той трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да се изправи, да се върне тамъ, отдето се е отклонилъ. Каква е дрехата, съ която били облѣчени първитѣ хора? Ще кажете, че тѣ били облѣчени съ дрехи, каквито сегашнитѣ хора носятъ. И на сегашнитѣ хора липсва нѣщо. Тѣхнитѣ дрехи не сѫ изработени съ любовь. За да бѫдатъ здравословни, преди всичко, овчарьтъ трѣбва да бѫде добъръ, разуменъ и справедливъ. Като пасе овцетѣ си, трѣбва да се отнася добре съ тѣхъ, да не ги ругае, да не ги бие, лоши думи да не имъ казва. Щомъ се отнася добре съ тѣхъ, тѣ доброволно ще си даватъ вълната. Който я купи, трѣбва да я пере съ чиста вода, да я преде и тъче съ разположение и радость. Вретеното, на което се преде човѣшкиятъ животъ, не е нищо друго, освенъ земята, която се върти около себе си и около слънцето. Богъ е направилъ първата дреха на човѣка отъ преждата, която земята изработила.

Сега, за насъ е важно, какво Богъ е направилъ; за човѣка пъкъ е ценно, какво той може да направи. Ще туримъ на мѣсто основата, вѫтъка и ще започнемъ да тъчемъ. Като изтъчемъ плата, ще намѣримъ добъръ шивачъ, да скрои и ушие дрехата. Който облѣче дреха, изработена съ любовь, той ще чуе най-хубавата пѣсень, която едва ли нѣкога се е пѣла въ свѣта. Това значи, да си изработи човѣкъ сватбарска дреха, съ която да влѣзе въ небето. Подъ думата „небе“ разбираме разумния свѣтъ, между сѫщества, които любятъ. Разумнитѣ и възвишени сѫщества любятъ, а човѣкъ обича. Любовьта се изявява чрезъ музика и пѣсни, написани въ мажорни и миньорни гами. Мажорнитѣ пѣсни иматъ сила, а миньорнитѣ — мекота. Въ обикновената музика подъ миньорни пѣсни разбиратъ такива, които съдържатъ тонове съ понижение.

Какво представя човѣкъ? — Копие отъ първоначалния, истински оригиналъ. „Познай себе си!“ — е казалъ единъ отъ старитѣ гръцки философи. За да се познае, човѣкъ трѣбва да познае първо своя оригиналъ. Оригиналътъ, по който човѣкъ е създаденъ, се отличава по три нѣща: доброта, сила и разумность. Отъ доброто, като основа на живота, се вади градивенъ материалъ. Силата произвежда движението. Като се подвижилъ, човѣкъ станалъ жива душа. Дето има движение, тамъ е животътъ. Разумностьта пъкъ подразбира словото и мисъльта. Като мисли, човѣкъ дохожда до положението да съзнава, че живѣе не само за себе си, но и за своитѣ ближни. Ако мисли само за себе си, той се отдалечава отъ истинския животъ и изпада въ статическо положение. Колкото повече навлиза въ Божествения свѣтъ, човѣкъ опредѣля отношенията си къмъ Бога, като Неговъ синъ, и разбира, че безъ любовь нѣма животъ. Като люби Бога, той люби и ближния, и себе си. Адамъ сгрѣши, защото още не бѣше се опредѣлилъ. Той живѣеше въ рая, но не се ползуваше отъ условията, които му бѣха дадени. Той съзнаваше, че не е готовъ още да живѣе въ рая, съ Бога, и пожела да има другарка, съ която да се разговаря. Желанието му, да има около себе си сѫщество, подобно на него, стана причина да излѣзе отъ рая.

Сегашнитѣ хора сѫ извънъ рая. Следъ излизането на Адамъ и Ева отъ рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първитѣ човѣци отъ рая? — Изкусительтъ. Той започна да имъ описва красотата на външния свѣтъ, съ което ги съблазни. Обаче, тѣ не знаеха, какъ да излѣзатъ. Той имъ даде съветъ да направятъ нѣкаква погрѣшка, съ която да проявятъ неподчинение на Божиитѣ заповѣди. Погрѣшката на Адама се заключаваше въ неговото скрито желание, да получи единъ плодъ направо отъ рѫката на Ева. Той самъ си кѫсаше плодове, когато пожелаеше, но не бѣше опиталъ, какво значи, да получи плодъ отъ рѫката на Ева. Тя възприе желанието на Адама и, при първия случай, който ѝ се представи, тя му поднесе единъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Не само това, но тя даже му показа, какъ се яде този плодъ. Първо тя хапна отъ него, а после даде и на Адама. Щомъ ядоха отъ забранения плодъ, царскитѣ мантии паднаха отъ гърба имъ, и тѣ се намѣриха предъ отворената врата на рая.

Какво става съ човѣкъ, който грѣши и прави престѫпления? Стражари го хващатъ и го затварятъ, като турятъ на ръцетѣ и краката му вериги. Щомъ влѣзе въ затвора, той е далечъ вече отъ бащиния си домъ. Той влиза въ новъ свѣтъ, но лишенъ отъ свѣтлина и свобода. На наученъ езикъ казано, той слиза въ гѫста, неорганизирана материя. Като се натъкне на тѣзи условия, човѣкъ започва да мисли, какво да прави, за да излѣзе отъ ограничението. Той се чуди на положението си: богатъ е, но не е доволенъ — нѣщо му липсва.

Единъ младъ селянинъ, отъ Варненскитѣ села, се отличавалъ между момцитѣ, свои другари, съ голѣма сила и необикновено здраве. Прочутъ билъ между селянитѣ. Всички го знаели като голѣмъ юнакъ и борецъ. Едно му недостигало — момитѣ не го харесвали и бѣгали отъ него. Той често казвалъ на майка си: Мамо, не зная, какво да правя съ тази сила и това здраве, които Богъ ми е далъ. Защо, ми сѫ, щомъ момитѣ не ме харесватъ. Единъ день той заболѣлъ отъ тежка болесть, която го газила три години. Като отслабналъ съвършено, той казалъ на майка си: Мамо, да ми върне Богъ здравето и силата, и съ камъни да ме товари, на всичко съмъ готовъ. Сега той разбралъ, че здравето и силата сѫ за предпочитане въ свѣта.

Сегашнитѣ хора иматъ сила, знание, здраве, богатства, но пакъ сѫ недоволни. Защо? — Защото мнозина отъ тѣхъ ги използуватъ криво, не знаятъ, кѫде да ги приложатъ. Силниятъ прилага силата си тамъ, дето не трѣбва. Като намѣри нѣкой слабъ, бърза да го повали на земята, да му покаже, че е силенъ. Излиза, другъ, по-силенъ отъ него, и го поваля на земята. Вториятъ пъкъ срѣща по-силенъ, който поваля него и т. н. Така и ученитѣ, и богатитѣ се борятъ помежду си, всѣки иска да излѣзе пръвъ, да събори противника си. При това положение, могатъ ли хората да се обичатъ? Докато се тъпчатъ едни други, никаква любовъ не може да сѫществува между тѣхъ. Въ свѣта сѫществуватъ две категории хора: учени и невежи, силни и слаби, добри и лоши, праведни и грѣшни, красиви и грозни. Учениятъ казва на невежия: Признавашъ ли ме за ученъ? — и го повали на земята. Добриятъ казва на лошия: Признавашъ ли ме за добъръ? — и го повали на земята. Така постѫпватъ и праведниятъ, и грозниятъ, но, въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ сѫ нещастни. Слабиятъ иска да стане силенъ, грозниятъ — красивъ, невежиятъ— ученъ, грѣшникътъ — добъръ, но съ цель да господствуватъ надъ по-слабитѣ отъ себе си. Това е криво разбиране на живота.

Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ добри, силни и справедливи хора, които да кажатъ: Слабъ е този човѣкъ, но да не го натискаме; ако е падналъ, да му дадемъ възможность да стане, да се изчисти и да върви напредъ. Какво прави майката съ детето си? — Дълго време тя го кѫпе, докато го изчисти и вложи въ съзнанието му идеята за чистота. Като плаче, тя се вслушва въ гласа му, радва се, че то пѣе. Въ плача му тя схваща музикални тонове. Тя е доволна, че то взима вече основния тонъ. Следъ това въ нея се явява желание, да стѫпи детето ѝ на краката си и да започне да се движи. Най-после въ нея се заражда желание детето ѝ да учи. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на всички хора едни къмъ други. Ще каже нѣкой, че въздиша, че има страдания. — Това е въ реда на нѣщата. Безъ страдания и безъ радости не може. — Искамъ да се радвамъ, да бѫда силенъ, да забогатѣя. — Това сѫ задачи, които сами ще решавате. Така вие се учите и придобивате знания. Тъй щото, дойдете ли до натискане, до поваляне нѣкого на земята, ще знаете, че това не е позволено. Камъкътъ да натиска камъкъ, това е естествено, но човѣкъ да натиска човѣка, това не е позволено. Добриятъ човѣкъ освобождава потиснатия.

Докато хората продължаватъ да се натискатъ едни-други, животътъ нѣма смисълъ. Като се обезсърдчаватъ, мнозина казватъ, че нѣма защо да живѣятъ, всичко е безсмислено за тѣхъ. Вземете примѣръ отъ очитѣ, ушитѣ, устата, рѫцетѣ и краката. За кого живѣятъ очитѣ? — За свѣтлината? Ушитѣ? — За звука. Устата? — За яденето. Рѫцетѣ? — За работата. Краката? — За ходене. Човѣкъ е дошълъ на земята, за да се познае. Всѣки трѣбва да знае, защо е роденъ и какво може да направи. Всѣки трѣбва да се запознае съ душата си, т. е. съ доброто; после трѣбва да се запознае съ сърдцето си — съ живота и най-после, съ своя умъ — съ мисъльта си. Щомъ се запознае съ душата, съ сърдцето и съ ума си, той придобива истинската красота. Безъ красота нѣма щастие и доволство. Грозотата е родила недоволството и неблагодарностьта красотата е родила доволството и благодарностьта. Благодарнитѣ хора сѫ станали разумни, красиви, добри, силни, а неблагодарнитѣ — невежи, грозни, лоши и слаби. — Слабъ човѣкъ съмъ. Какво трѣбва да правя, да се освободя отъ безсилието? — Да благодаришъ за всичко, което ти е дадено. Както ученицитѣ се срѣщатъ съ учителитѣ си, така и ти ще се срѣщашъ съ Господа, Той — на своята катедра, а ти — на своето столче, и оттамъ ще се разговаряте: Той ще те учи, а ти ще възприемашъ и прилагашъ.

Като не разбиратъ причинитѣ на злото, мнозина ги търсятъ въ дявола и него считатъ виновенъ за всичко. Тѣ не сѫ прави. Дяволътъ е внесълъ стремежи и желания въ хората, да постигнатъ велики нѣща, да станатъ господари на свѣта. Нѣкои майки и бащи сѫ заели тѣзи служби по потикъ, внесенъ пакъ отъ дявола. Много хора сѫ станали учени, музиканти все по сѫщата причина. Красиви нѣща е създалъ дяволътъ, затова не трѣбва да го обвинявате. Той каза на Ева, че, ако яде отъ плода на забраненото дърво, ще стане силна като Бога. Ще кажете, че той е виновенъ за падането на човѣчеството и за съгрѣшаването на първитѣ хора. Вината не е въ дявола, но въ Ева. Тя трѣбваше да го попита, по кой начинъ да изяде плода. Дяволътъ учи хората на нѣщо, но тѣ трѣбва да го разбиратъ. Ако не разбиратъ, нека питатъ, но да не бързатъ да прилагатъ учението му.

Единъ свѣтски човѣкъ се обърналъ къмъ Бога и станалъ религиозенъ. Той си купилъ една Библия, турилъ я подъ възглавницата си и, безъ да я чете, очаквалъ да се наредятъ работитѣ му. Какво станало? Не само че работитѣ му не се наредили добре, но отъ день на день положението му се влошавало. Той си казалъ : Чудно нѣщо! Откакъ купихъ тази книга, работитѣ ми се объркаха повече. Ще я туря въ огъня, да изгори, да се освободя отъ нея. Решилъ и изпълнилъ решението си. Библията изгорѣла, но случайно едно крайче отъ една страница не изгорѣло. Той взелъ листчето и прочелъ: „Богъ е Любовь“. Ще скрия това листче въ джоба си, казалъ си той, и ще мисля върху него, да видя, какъвъ ще бѫде резултатътъ. Какво било очудването му, когато отъ този день, именно, работитѣ му тръгнали добре. Той турилъ въ сърдцето и въ ума си мисъльта, че Богъ е Любовь, и работитѣ му се оправили.

Следователно, не носи Библията на гърба си, нито я туряй подъ възглавницата си. Носи всѣки день въ ума, въ сърдцето и въ волята си мисъльта, че Богъ е Любовь, за да постигнешъ всичко, което душата ти желае. Понеже сме направени по образъ и подобие на Бога, ще станемъ като Него. Богъ е мислилъ хиляди и милиони години наредъ, докато създаде свѣта, докато направи човѣка и му даде всички блага и условия за добъръ животъ. Единъ день, когато човѣкъ се пробуди, ще разбере, какво е правилъ Богъ и колко време е мислилъ, за да се прояви. Следъ всичко това ще кажете, че Богъ не мисли за васъ. Всичко следи Той, нищо не може да избѣгне отъ Неговото око. Той следи и най-малкитѣ движения на човѣшката мисъль. Той следи и най-слабитѣ чувствувания и движения и знае, какъ мисли, чувствува и постѫпва всѣки човѣкъ. Той следи и най-малкитѣ му движения и постѫпки. Всѣки моментъ Богъ внася възвишени и свѣтли импулси въ човѣка, подтиква го да направи това или онова. Но често хората се колебаятъ, отпущатъ се, отлагатъ, не искатъ да дадатъ ходъ на доброто, което имъ се нашепва. Колко учени хора, колко търговци сѫ изпуснали моментитѣ да помогнатъ на нѣкой нуждаещъ. Учениятъ погледне къмъ невежия, който иска помощь отъ него, но той го отминава, като казва: Нѣмамъ свободно време. Петь минути иска човѣкътъ. Отдѣли му петь минути отъ времето си и продължи научнитѣ си изследвания. Търговецътъ седи въ дюкяна си, нѣкой беденъ го безпокои, иска помощь отъ него. — Нѣмамъ пари за раздаване, иди да работишъ! Какво ти костува да му дадешъ единъ левъ? Ако пожертвувашъ нѣщо за ближния си, и за тебе ще пожертвуватъ. Ако не си готовъ за жертва, вмѣсто него, тебе ще поставятъ на работа. Природата ще ти прати болесть, ще те тури налегло и ще те застави да се обръщашъ на една и на друга страна въ леглото си, да се въртишъ съ часове. Следъ това ще се оплаквашъ, че си далъ за лѣкари и за лѣкарства хиляди левове. Защо да не кажешъ „Богъ е Любовь“ и да дадешъ на бедния нѣколко лева? Любовьта е въ сърдцето. Вложи любовьта въ ближния си, и той самъ ще започне да работи. Любовьта ще го подтикне къмъ дейность.

Често хората ме запитватъ, вѣрвамъ ли въ Христа. Азъ не отговарямъ на този въпросъ, но се стремя да правя добро на всички, които искатъ нѣщо отъ мене. Като имъ направя добро, казвамъ имъ: Вложете Бога, т. е. любовьта въ сърдцето си, и всичкитѣ ви работи постепенно ще се наредятъ. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ сърдцата ви.“ Когато Богъ направи жилище въ човѣшкото сърдце, тогава всичко ще се оправи. Кога майката и бащата сѫ щастливи? — Когато се роди първото имъ дете. Кога човѣкъ е щастливъ? — Когато въ ума му се роди първата мисъль, въ сърдцето — първото чувство — и въ волята — първата постѫпка. — Да видимъ лицето на Бога. — Когато погледнете небето, осѣяно отъ милиарди звезди, вие вече Го виждате. Многобройнитѣ звезди на небето сѫ изразъ на Божието лице. Красивата синева на небето е другъ образъ на Божието лице. Отъ това лице се излѫчва свѣтлина, която прониква цѣлия свѣтъ и на всички дава по нѣщо. На всѣки човѣкъ тя казва: Бѫди добъръ! Нека доброто расте и се развива въ тебе. Бѫди силенъ! Употрѣби силата си за добро. Бѫди уменъ! Употрѣби разумностьта си за произвеждане на свѣтлина. Прави добро на всички хора, на всички живи сѫщества.

Вложете въ сърдцата си думитѣ „Богъ е Любовь“, за да оживѣятъ, както посаденитѣ въ земята семена израстватъ и се развиватъ. Когато тѣзи думи оживѣятъ въ сърдцата ви, вашето дърво на живота ще се окичи съ зрѣли, сладки плодове. Красиво е всѣко плодно дърво, което ражда. Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ, а Отецъ ми е земедѣлецътъ. Всѣка прѫчка, която дава плодъ, се обрѣзва; а която не дава плодъ, отсича се и въ огъня се хвърля“. Казано е, че дървото се познава по плода; сѫщото се отнася и до насъ. Нашитѣ свѣтли мисли и чувства, нашитѣ добри постѫпки създаватъ нашия образъ, отъ който излиза сила. Тѣ сѫ плодоветѣ на нашия животъ. По тѣхъ ни познаватъ и въ този, и въ онзи свѣтъ. Човѣкъ се обича за това, което дава отъ себе си на другитѣ хора. Понеже Богъ е вложилъ въ насъ своитѣ свѣтли мисли и чувства, ние трѣбва да Го обичаме. Като Го възлюбимъ съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и сила, каквото пожелаемъ и каквото очакваме, ще ни се даде. Съ любовь всичко се придобива; безъ любовь нищо не се придобива. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ Го възлюбихъ“. Той даде всичко заради Господа, да изяви любовьта си къмъ Него.

Всички хора трѣбва да дадатъ нѣщо отъ себе си за Господа, но трѣбва и да приематъ нѣщо отъ Него. Давайте, за да приемате. Когато нѣкой ви залюби, той ви изпраща любовно писмо, съ което отивате при Бога и Го питате: Защо ме люби този човѣкъ? — Отвори писмото и прочети. Какво правятъ нѣкои моми и момци, когато се влюбятъ? — Тѣ бѣгатъ. Момата бѣга отъ момъка, а момъкътъ — отъ момата. Защо бѣгатъ? — Да не изгорятъ. — Това, което изгаря хората, не е любовь. Когато нѣкой момъкъ залюби млада мома, тя почернява — лицето ѝ става тъмно. Това е любовьта на адепта, който изкуси Ева. Той обещава на момата златни кули: царица ще я направи, ще я носи на рѫце, слуги ще има на разположение, ще я облича въ коприни, нищо нѣма да работи. Много обещания дава, но нищо не изпълнява. Другъ момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, и лицето ѝ свѣтне. Тя става весела, подвижна, пъргава. Той нищо не ѝ обещава, но казва, че тя трѣбва да отвори сърдцето си за всички, които я обичатъ; да излѣзе отъ инертното, очаквателно положение, да стане на крака и да отмѣни майка си въ работата.

Разправятъ единъ анекдотъ, който се случилъ въ Бостонъ, съ американския председатель на Щатитѣ — Вашингтонъ. Единъ день той билъ на пазара, наблюдавалъ, какъ хората купуватъ и продаватъ. По едно време той спрѣлъ вниманието си върху единъ богаташъ, който купилъ единъ пуякъ, но се озърталъ, търсѣлъ човѣкъ, да му го занесе вкѫщи. Намѣрилъ нѣколко носачи, но не се установилъ нито на единъ, скѫпо му се видѣло това, което искали. Тогава Вашингтонъ се приближилъ къмъ богатия господинъ и му казалъ: Азъ мога да ви услужа. Той веднага взелъ пуяка и тръгналъ следъ богаташа. Като стигналъ до кѫщата му, спрѣлъ се и подалъ пуяка на собственика. Последниятъ бръкналъ въ джоба си, извадилъ единъ доларъ и го подалъ на носача. — Благодаря, господине, не се нуждая отъ пари. — Какъ, да не би и ти да си недоволенъ отъ възнаграждението? Въ този моментъ Вашингтонъ извадилъ картичката си и я подалъ на богаташа. Той останалъ крайно изненаданъ и засраменъ, като прочелъ името на Вашингтона. Следъ това той тихо добавилъ: Ако азъ мога да нося пуяка, защо да не направишъ и ти сѫщото? При това, не мога да взема пари за услугата, защото уважавамъ пуяка. Моля те, да не го колишъ. Ако ме обичашъ, ще го оставишъ въ двора си на свобода. Нека ти остане за споменъ, да знаешъ, че нѣкога Вашингтонъ, председатель на Щатитѣ, ти е носилъ пуякъ.

Не прави ли сѫщото и Богъ? Ти вървишъ напредъ, а Той следъ тебе, носи пуяка ти, за което Му давашъ единъ доларъ възнаграждение. Колко хубави и свѣтли мисли, чувства и желания ти донася Богъ, за които ти Му плащашъ по единъ доларъ. Ако Го обичашъ, ще задържишъ Неговитѣ мисли и чувства въ сърдцето си. Тѣ ще те повдигнатъ и ще ти предадатъ по-голѣма цена. Ще приемашъ съ радость и съ благодарность всичко, което Богъ ти донася и ще си кажешъ: Това, което Богъ прави за мене, и азъ мога да направя за .другитѣ. Това е новото, което носи нови идеи, ново разбиране за живота. Днесъ всички говорятъ за любовьта, търсятъ я, но като я намѣрятъ, въ края на краищата, тя ги изгаря. Да говорите за любовьта, това значи, да проявявате Бога, всѣки да Го види и познае. Иначе, любовьта нѣма смисълъ. Ще кажете, че любовьта причинява страдания, че който ви обича, сѫщевременно ви измъчва. Любовьта никога не измѫчва. Злото мъчи човѣка, съ единствената цель, да го накара да обикне Бога. То не казва на човѣка, какъ да Го обича, но го заставя да обича. Изобщо, злото доставя материалъ за работа, а доброто гради. Доброто показва на човѣка, какъ трѣбва да обича. Казано е въ Евангелието: „Не противи се на злото“. Сега се иска още нѣщо: не само да не се противишъ на злото, но и да го обикнешъ. Като го обикнешъ, то ще се разтопи. Злото е твърдо като камъкъ. Ако не можешъ да го разтопишъ, ще ударишъ главата си въ него и ще я разбиешъ. Мѫчно се разтопява злото, но, ако успѣешъ, ще го превърнешъ въ течность и въ пара и ще лъхне къмъ тебе като вѣтрецъ. Тогава ще видишъ, че Богъ се крие задъ злото. Дрехата, съ която е облѣчено злото, е създадена отъ човѣка. Кой е цѣрътъ срещу злото? — Любовьта.

Въ кой свѣтъ най-много се проявява злото? — Въ човѣшкия. Тамъ то се шири навсѣкѫде. Въ ангелския свѣтъ е само началото на злото. Въ Божествения свѣтъ, обаче, никакво зло не сѫществува. Обикнете злото, за да се освободите отъ неговия тормозъ. Ако нѣкой ти е неприятенъ, обикни го; не можешъ ли самъ да постигнешъ това, извикай нѣколко свои приятели да ти помогнатъ. Любовьта е колективецъ процесъ, и въ нейно име всичко се постига. Тя е процесъ, който се изявява на открито. Когато влюбенитѣ се криятъ и бѣгатъ отъ хората, тѣ свършватъ съ катастрофа. Лицето на влюбения трѣбва да бѫде свѣтло, а не тъмно. Щомъ потъмнѣе, той е на кривъ пѫть. Като се влюби, болниятъ оздравява, глупавиятъ поумнява. Любовьта произвежда превратъ въ човѣка. Тя го прави смѣлъ и решителенъ, готовъ на всички жертви. Той се отваря за всички хора и ги обиква. Може ли човѣкъ да обича всички хора? Както житното зърно, въ продължение на нѣколко години, може да се размножи толкова, че да изхрани цѣлия свѣтъ, така и любещиятъ може да обича всички живи сѫщества.

Вложете въ умоветѣ и въ сърдцата си думитѣ „Богъ е Любовь“, за да постигнете желанията си. — Бедни сме, слаби сме, невежи сме. — Щомъ Богъ не е съ васъ, разбира се, че ще бѫдете бедни, слаби и невежи. Отворете се за Божествената свѣтлина, да увеличите амплитудата на своитѣ мисли, чувства и действия. Любовьта носи всички възможности въ себе си. Предъ нея и злото се отваря като доброто. Предъ любовьта и ангелътъ на смъртьта е красивъ. Той има две лица: предъ човѣка на безлюбието открива грозното си лице; предъ любещия той отваря своето красиво и засмѣно лице и го носи презъ пространството на онзи свѣтъ, докато го постави на опредѣленото мѣсто. Докато е на земята, човѣкъ се лута натукъ-натамъ, не знае кого да обича. Като замине на онзи свѣтъ, той обиква Бога, защото остава самъ.

Време е вече да вложите любовьта въ сърдцето си и, когото срещнете, вашъ приятель или неприятель, да сте готови да си подадете рѫка въ името на любовьта. Бѫдете готови, да раздадете всичко, каквото имате, въ името на любовьта. Какво е направилъ единъ разбойникъ? Като разбралъ, че Богъ е Любовь, вложилъ любовьта въ сърдцето си и, каквото открадналъ, върналъ го на хората, които ограбилъ. Той имъ казалъ: Всичко това правя въ името на любовьта и желая, всички да се превърнемъ отъ разбойници на добри, праведни хора, да проповѣдваме навсѣкѫде любовьта.

Помнете: безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Като любите, всѣки да си постави за задача, да намѣри първата майка, първия баща, първия приятель въ свѣта. После ще намѣрите първия човѣкъ, който е проявилъ щедрость. Ако не познавате първата майка, първия баща, първия приятель въ свѣта, нищо не можете да постигнете. Човѣкъ трѣбва да има образецъ за всички нѣща, за да върви напредъ. Любовьта носи истинскитѣ образци. Следвайте я, за да се ползувате отъ нейнитѣ възможности и блага.

Поставете си днесъ като задача, когото срещнете, да намѣрите една добра чърта въ него, изразена въ очитѣ, въ ушитѣ, въ носа, въ устата, въ движенията или другаде нѣкѫде. И, като го видите, да ви стане приятно. Всѣки човѣкъ носи нѣщо хубаво въ себе си, за което заслужава да бѫде добре посрещнатъ. Вземете примѣръ отъ младитѣ моми и момци. Като се срещнатъ, тѣ веднага намиратъ по една хубава чърта единъ въ другъ, за която сѫ готови да се жертвуватъ. Като се оженятъ, тѣ забравятъ, че иматъ нѣщо хубаво, и развалятъ отношенията си. Търсете Божественото, както въ себе си, така и въ своя ближенъ, да разчитате на него. Какво прави българинътъ, когато жъне нивата си? Той отдѣля житото отъ плѣвата: житото туря въ хамбара, защото разчита на него; плѣвата дава на добитъка. Правете и вие сѫщото. Ако се жените, разчитайте на Божественото въ човѣка, т. е.на житото въ него, а не на плѣвата — на човѣшкото. Разчитайте на любовьта, на чистото жито, отъ което може да се направи хубавъ хлѣбъ. Разчитайте на онази любовь, която кара сърдцето, ума и душата да трептятъ по особенъ начинъ. Това е чистата, истинска любовь. Въ нея болниятъ оздравява, умрѣлиятъ оживява и възкръсва. Казано е въ Писанието: „Които чуятъ гласа ми, ще оживѣятъ и възкръснатъ.“

Какъ ще посрещнете любовьта днесъ? Тя ще ви посети по особенъ начинъ. Ще бѫде облѣчена скромно, едва ще я познаете. Тя не е облѣчена въ царска мантия, както вие си мислите. Красива е любовьта, но скромно облѣчена. Изкуство е да я познаете въ дрехата на смирението. Ако я познаете, тя ще ви даде единъ отъ плодоветѣ на живота, отъ който ще оживѣете и възкръснете. Безлюбието носи плодове на смъртьта, а любовьта — плодове на живота и на безсмъртието. Любовьта дава на всѣки човѣкъ първия плодъ, първия погледъ, първата усмивка, първото движение. Идването на любовьта подразбира оживяването и възкресението. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ вашитѣ души“. Който приема любовьта, приема и нейното благословение. Виждайте благословението на любовьта въ всичко, което днесъ става въ свѣта — добро или лошо. Божието благословение е навсѣкѫде — и въ доброто, и въ злото. Отъ васъ зависи, да го приемете, или да го отхвърлите.

*

21. Беседа отъ Учителя, държана на

29 августъ, 5. ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...