Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1915_05_24 Божествениятъ Промисълъ

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 21 юни 2014 - 06:27

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки). 
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

image003.png

Божествениятъ Промисълъ.

 

„Но и космитѣ на главата ви

всичкитѣ сѫ изброени И така,

не бойте се: вие сте отъ много

врабчета по-добри“.*)

 

*) Ев. Лука, 12: 7.

Съврѣменнитѣ хора трѣбва съ много аргументи, факти и логически заключения да убѣждавашъ, че има Божественъ Промисълъ, Който чрѣзъ извѣстни закони направлява човѣшкия животъ. Всички мисли, желания и дѣйствия се опрѣдѣлятъ отъ извѣстни закони. По нѣкой пѫть на туй, което се случва въ живота, което е странно за насъ, ние даваме криво тълкуване и вслѣдствие на това сме си образували съ течение на врѣмето и въ редъ поколѣния една чудновата философия, че всичко въ свѣта било произволно, т. е. че нѣмало редъ, поредъкъ, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т. н. Има ли нужда да доказвамъ, че това е голѣмо заблуждение?

Като наблюдаваме живота на Христа,виждаме,че Христосъ всѣкога е обръщалъ внимание върху малкитѣ нѣща.Той казва направо на ученицитѣ Си: «Не бойте се: вашиятъ животъ е осигуренъ», и имъ привежда примѣръ, че отъ петьтѣ врабчета нито едно не пада на земята безъ волята на Отца. Защо Христосъ не е взелъ едно врабче, а е взелъ числото петь? Тукъ има единъ законъ, и всѣки, който се намира въ този законъ на числото петь, той не пада безъ волята на Отца. Съ второто сравнение Христосъ ни казва: «Вие сте осигурени, космитѣ на главата ви всичкитѣ сѫ изброени», — и спира тамъ. Може да си кажемъ: «Каква важность има, че нашитѣ косми сѫ били изброени?» Именно, тамъ е важното. За да бѫдатъ прѣброени тия косми отъ Господа, да ги държи Той въ Своята смѣтка, тѣ трѣбва въ себе си да иматъ нѣкакво значение. А знаете ли колко сѫ тия косми на главата? Мнозина сѫ ги прѣброявали. Нѣкои хора иматъ 250 хиляди, други 320 хиляди косъма. И за всички тия косми се държи смѣтка отъ Господа, както единъ градинарь държи смѣтка за своитѣ плодни дървета— туря на всѣко дръвче нумеръ.Ние можемъ да изтръгнемъ единъ косъмъ отъ главата си и да го хвърлимъ,но този косъмъ извръшва извѣстна служба, много голѣма длъжность на главата ни.  Ако сега се впусна да ви разправямъ за значението на космитѣ,  азъ ще се отвлѣка отъ въпроса, но ще дойда на сравнението съ врабчетата,което подразумѣва, че нашиятъ духовенъ животъ е подъ закрилата на Божествения Промисълъ; па и сравнението съ космитѣ на главата подразумѣва, отъ своя страна, че и физическиятъ ни животъ е тъй сѫщо подъ закрилата на сѫщия Божественъ Промисълъ. Необходимо е да се създаде въ насъ вѣра въ този Промисълъ, защото, само когато вѣрваме въ Него, ние можемъ да се развиваме правилно. Всѣко съмнѣние, което прониква въ умоветѣ ни и въ сърцата ни, че въ свѣта нѣмало Промисълъ, ни отдалечава отъ правилното разбиране реда на нѣщата и ни кара да се стараемъ да си създадемъ другъ редъ и други правила, съобразно съ нашитѣ възгледи. Мѫжъ и жена, като се оженятъ, мислятъ, че Господь имъ е турилъ власть; мѫжътъ казва: «Ти при майка си си живѣела така, но сега въ моята кѫща влизашъ подъ новъ законъ. Азъ съмъ малко сприхавъ, честолюбивъ, лесно се докачамъ — да се пазишъ, защото, ако ме обидишъ, ще приложа този строгъ законъ». Жената пъкъ казва на мѫжа си: «Азъ съмъ много чувствителна, деликатна, на работа не съмъ научена, да ме не карашъ на тежка работа: ако прѣстѫпишъ този законъ, работитѣ веднага ще се измѣнятъ». Както виждате, всички хора си приготвятъ свои закони. Но какво става въ края на крайщата? Скарватъ се и двамата. Защо? Защото положението, което тѣ сѫ завзели, е фалшиво въ самитѣ основи. Истинската добра женитба не е нѣщо, което е направено на земята. Три вида женитби има: едни, които се извръшватъ на Небето, други — на земята, а трети — въ ада; едни извършени отъ Бога, други — отъ хората, а трети — отъ дявола. Когато встѫпите въ бракъ, установенъ отъ Бога, той ще донесе любовь, миръ и радость въ дома ви; между мѫжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума нѣма да се чуе; тѣ ще прѣкаратъ блаженъ животъ. Когато ви съединятъ хората, то ще бѫде само да се усъвършенствувате: ще има между васъ търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелятъ. Тази женитба не е Божие творение, а човѣшко; споредъ вашия умъ ще бѫде и работата ви. Когато Господь прави една работа, като всемѫдъръ, всичко добрѣ нарежда; когато хората уреждатъ нѣщо, ще го наредятъ дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенствуването, за изглаждането на характера. Когато пъкъ дяволътъ ви жени, тогава въ кѫщи сигурно ще има раздоръ, развратъ — всичко лошо. Въ всѣки домъ, дѣто има такъвъ животъ, женитбата е станала отъ дявола. Прочее, дайте на всѣко нѣщо неговото точно опрѣдѣление и не смѣсвайте Божиитѣ дѣйствия съ човѣшкитѣ, нито пъкъ съ дяволскитѣ.
  
За да можемъ да мислимъ правилно и логически, ние трѣбва да разбираме източника на нѣщата. Ако има нѣщо разумно въ днешнитѣ науки, то е това, дѣто тѣ установяватъ, че въ свѣта сѫществуватъ извѣстни закони, които регулиратъ отношенията на нѣщата, на елементитѣ, на тѣлата; имаме установени закони на физиката, на химията, на човѣшката душа, които закони урегулирватъ отношенията на нѣщата, и никой не може да прѣстѫпи тия закони, безъ да понесе послѣдствията въ единъ или другъ смисълъ. И така, има три вида хора: едни, които схващатъ нѣщата по божественому, други — по човѣшки и трети — по дяволски; първото положение е, когато схващаме нѣщата, както сѫ отредени въ началото отъ Господа; второто е, когато човѣкъ мисли,  че Господь не се мѣси въ всички нѣща и че ние трѣбва да се намѣсимъ да поизгладимъ тия нѣща;когато Господь направи една работа, ние казваме: «Господь не е могълъ да я доправи; чакай да я корегираме»; третото положение е, когато всѣки самъ иска да стане Господь. Прѣди хиляди години хората сѫ схващали нѣщата по божественому, но въ упадъка си тѣ сѫ изгубили това схващане.Па и вие,когато сте въ добро настроение, въ душата си вѣрвате въ Бога;вървятъ ли работитѣ ви добрѣ,казвате:«Слава Богу,Господь се грижи за насъ»;но,щомъ дойде нещастие, казвате: «Господь ни забрави». На какво основание твърдите, че Господь ви е забравилъ,че Той е причината на вашитѣ страдания?Господь казва:«Понеже вие ме забравяте, и Азъ ще ви забравя». Ако вие се отдалечите отъ Него, и Той ще се отдалечи отъ васъ. Нѣкои мислятъ, че Богъ, Който е неизмѣненъ, постояненъ въ Своята любовь, когато почнатъ да се отдалечаватъ отъ Него, Той ще трѣбва и тогава да тръгне подиръ тѣхъ, като майка подиръ своето дѣте, и да вика: «Чакай, синко, не се отдалечавай отъ Мене». Не! Господь седи на Своето мѣсто, и, когато вие казвате: «Господь се отдалечи отъ мене», азъ разбирамъ, че вие сте се отдалечили отъ Него, а не Той отъ васъ. Пѫтьтъ на движението на нѣкои хора около Господа е правиленъ, съ незначителни измѣнения: малко се поотдалечи отъ Него, но пакъ се приближи, както е пѫтьтъ на земята около слънцето; на други, обаче, пѫтьтъ е, като на нѣкоя блуждающа комета: нѣкой пѫть се приближи твърдѣ много до слънцето, а послѣ съ вѣкове не се при ближава.Така и вие, като се отдалечите отъ Господа казвате:«Забрави ни Господь». Азъ ви казвамъ слѣдъ 75 години, като се приближите къмъ Него подобно на Халеевата комета, Господь пакъ ще Си спомни за васъ: зависи отъ орбитата, по която вие се движите около Господа — като наближи пѫтьтъ ви до Него, Той пакъ ще Си спомни за васъ. И сега всички вие се движите по извѣстенъ пѫть, но вие не можете да ме разберете еднакво—защо?—защото всички вие не се движите въ една и сѫща орбита.И азъ не ви осѫждамъ: азъ гледамъ на нѣщата много обективно, философски. Но ще възразите: «Такъвъ е пѫтьтъ ни». Въпросъ е, да-ли пѫтьтъ ви е такъвъ или вие сте го направили такъвъ. Азъ ви казвамъ, че не е такъвъ пѫтьтъ ви. Между София и Варна има желѣзенъ пѫть,който постоянно се разваля и поглъща голѣми разноски; този пѫть Господь ли го е направилъ? Ако Господь бѣше го построилъ, той щѣше да бѫде построенъ много умно; но хора сѫ го направили, и затова сѫ го направили толкова умно! Ако при постройката на единъ желѣзенъ пѫть вие постѫпите съобразно съ законитѣ на Божествения Промисълъ, никакви нещастия нѣма да ставатъ. Все пакъ техницитѣ иматъ по-добро схващане за нуждитѣ на постройкитѣ, отколкото вѣрующитѣ християни — за живота; тѣ казватъ: ние трѣбва да прѣсмѣтнемъ математически много добрѣ желѣзницата какви завои и какъвъ наклонъ трѣбва да направи по пѫтя си, за да се регулира силата на движението, защото, ако не се направи това, ще има катастрофа, а християнитѣ си думатъ: «Господь е добъръ; Той промишлява за насъ; какъвто наклонъ и да направимъ, все едно е». А, като се катурнатъ колата, казватъ: «Не ни вървятъ работитѣ». Не ще ви вървятъ, разбира се, защото глупаво постѫпяте; влакътъ ви се катурва, защото не сте взели въ съображение законитѣ на Божествения Промисълъ при установяване завоитѣ на желѣзнитѣ линии.

Ето защо вие духовнитѣ въ нѣкои случаи ще трѣбва да си събирате опитность отъ свѣтскитѣ хора, ученици да имъ станете. Не е срамота да бѫде човѣкъ ученикъ. А когато дойде до духовнитѣ работи, непознати на свѣтскитѣ хора, тамъ вече послѣднитѣ трѣбва да бѫдатъ ваши ученици. Всѣкѫдѣ не може да бѫдете учители — нѣкѫдѣ ще бѫдете учители, нѣкѫдѣ ученици.
  

Божествениятъ Промисълъ е строго опрѣдѣлилъ всички нѣща и явления; нищо не е случайно; всички събития, отъ какъвто характеръ и да сѫ тѣ, — физически, психически или сбществени — се рѫководятъ и направляватъ отъ едно висше Сѫщество, което бди за тѣхния ходъ. Тъй както поставятъ машинистъ да бди върху машината на трена, защото животътъ на пѫтницитѣ зависи отъ машиниста, така и нашата земя, която се движи въ пространството, има свой машинистъ, който по нѣкой пѫть туря въ машината повече огънь, по нѣкой пѫть по-малко. Пѫтьтъ и на земята има извѣстни кривини, завои, земята нѣкой пѫть се приближава до нѣкоя по-голѣма планета,която ѝ въздѣйствува.Тѣ сѫ работи далечни, които въ бѫдеще ще изучите и разберете. Но сега за Божествения Промисълъ, Който е необходимъ за васъ, ще ви приведа единъ примѣръ — единъ разказъ, който може да вземете за прѣдисторическа легенда, защото събитията, които се разправятъ въ него, сѫ неимовѣрни, алегорични. Нѣкои отнасятъ този разказъ къмъ врѣмето на Соломона, но тия нѣща, които се споменаватъ въ разказа, се отнасятъ къмъ много по-ранна епоха. Разправятъ, че нѣкога имало единъ много ученъ и уменъ царь, който разбиралъ езика на всички животни; като събиралъ животнитѣ всѣка година на съборъ,той ги училъ, наставлявалъ ги, и въ края на крайщата заключавалъ своята рѣчь съ думитѣ: «Онова, което Господь е направилъ, никой не може да го развали». Въ единъ отъ съборитѣ присѫтствували два голѣми орла, наречени «рока»; единъ отъ тѣхъ казалъ: «Азъ мога да разваля онова, що е Господь направилъ». Царьтъ казалъ: «Много добрѣ, докажи това фактически», и разпусналъ събора. Въ сѫщата година се замѫжила дъщерята на другъ единъ царь, пакъ за царски синъ. Когато ги вѣнчали,и тѣ се връщали отъ храма,радвайки се единъ на другъ,спусналъ се единъ отъ орлитѣ, задигналъ невѣстата, отнесълъ я на единъ далеченъ островъ и я свалилъ въ гнѣздото си на едно голѣмо дърво. Младоженецътъ, останалъ самъ безъ другарка, отчаялъ се и тръгналъ да пѫтува. Качилъ се на единъ корабъ; слѣдъ нѣколко мѣсеца плуване корабътъ се разбилъ, и вълнитѣ изхвърлили отчаяния пѫтникъ на сѫщия оня островъ, на който била отнесена другар- ката му. Започналъ той да се оплаква на Господа: «Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубихъ жена си, ами сега да бѫда изхвърленъ на този пустъ островъ? по-добрѣ да не бѣхъ се раждалъ!» Жена му, която била въ гнѣздото на сѫщото дърво, подъ което младоженецътъ оплаквалъ сѫдбата си, чула, че плаче човѣкъ, слѣзла и, като видѣла, че е сѫщиятъ нейнъ мѫжъ, скрива го въ гнѣздото. Като наближило врѣмето за слѣдующия съборъ на животнитѣ, дохождатъ двата орла,вдигатъ гнѣздото съ невѣстата и го занасятъ на събора. Царьтъ започналъ изново своята бесѣда и въ края пакъ заключилъ съ думитѣ: «Което Богъ е направилъ, никой не може да го развали»; тогава орелътъ се обадилъ пакъ: «Азъ развалихъ едно дѣло на Господа». —«Докажи», му рекълъ царьтъ.Орелътъ,като разправилъ историята на сватбата, царьтъ поискалъ да види невѣстата.Орелътъ извикалъ на невѣстата да излѣзе изъ гнѣздото. Но, когато излѣзла тя, съ нея заедно излѣзълъ и младоженикъть, Орелътъ, като видѣлъ, че онова, което Господь направилъ, той не можелъ да развали, пръсналъ се отъ гнѣвъ.Подъ орела трѣбва да се разбира човѣшкиятъ умъ.Ние казваме по нѣкой пѫть,че можемъ да развалимъ онова,що Богъ е направилъ, да измѣнимъ формата на нѣщата, но въ края на крайщата нѣщата оставатъ тъй, както Богъ Ги е наредилъ, а ние, като гордѣливия орелъ, въ яда си се пукаме.
  
Съврѣменнитѣ учители на всѣка крачка казватъ: «Опичайте си ума: съ глупости свѣтътъ не върви». Азъ казвамъ: благодарете на глупавитѣ, защото Господь заради тѣхъ държи свѣта. По-умни духове отъ дяволитѣ въ свѣта нѣма. Влизали ли сте въ тѣхното царство, да видите какъ живѣятъ? Говорите за човѣшка интелигентность, но, ако слѣзете при тия паднали духове, ще намѣрите понятия и за физика,и за химия,и за душевни проявления—много знания да излъжатъ, да измамятъ,да направятъ всичко.Ала тѣхнитѣ знания не може да внесатъ редъ и поредъкъ въ нѣщата, защото не почиватъ върху ония елементи които могатъ да циментиратъ живота. Знанията трѣбва да се циментиратъ чрѣзъ Божествената Любовь. Слѣдователно, когато нѣкой говори за знания и за факти, питамъ: имашъ ли циментъ да циментирашъ тия работи? Ако имашъ този циментъ,дѣйствително имашъ божествени знания;но,ако имашъ голи факти, безъ циментъ,тѣ не може да бѫдатъ въ услуга.Азъ ви питамъ:ако вие съберете 200 хиляди или милионъ овчи влакна и не знаете какъ да ги съедините,какво ще ви ползуватъ тѣ? Само когато ги изпредете и изтъчете по опрѣдѣленъ начинъ, може да си скроите дрехи и да се облѣчете. По сѫщия законъ, когато можемъ да циментираме вѫтрѣ въ себе си нашитѣ мисли, нашитѣ желания чрѣзъ този божественъ циментъ, Божествениятъ Промисълъ, ние ще можемъ да скроимъ дреха, съ който да облѣчемъ своята вѫтрѣшна голота. Прoчее, необходимъ ни е този Промисълъ, за да можемъ да живѣемъ и да се развиваме. И затова Христосъ казва: «Не бойте се» и пита защо петьтѣ врабчета не падатъ.Вие имате цифрата петь и другадѣ петь чувства,петь пръста;то е емблемата на човѣка на земята.Числото петь прѣдставлява човѣка— умния, мѫдрия човѣкъ — и казва, че този мѫдъръ човѣкъ не пада дотогава, докогато не сгрѣши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие нѣма да паднете; въ деня, обаче, въ който сгрѣшите, Господь ще позволи едно отъ тия врабчета да падне земята, а щомъ падне, ще почнатъ да падатъ и космитѣ ви отъ главата, което ще рече: ще почне да се разрушава вашиятъ животъ.
  
И тъй, имайте винаги прѣдъ видъ, че Божиятъ Промисълъ бди върху васъ дотогава, докогато вие вървите неуклонно по Неговитѣ закони; отдалечите ли се отъ Него, вашиятъ животъ почва да се разпада. Обърнете се пакъ къмъ слънцето на този Промисълъ, за да почне растенето наново.

 


(Бесѣда, държана на 24. май 1915 г.).

image004.png







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt