Jump to content

1942_08_28 Постоянна благодарность


Ани

Recommended Posts

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г..
Първо издание, София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Постоянна благодарность

Размишление върху стиха: „Богъ е Любовь“.

Какво представя човѣкътъ? Ако говоримъ за духовния човѣкъ, характерно за него е това, че той изпитва всичко, а него никой не изпитва. Човѣкъ се интересува отъ много нѣща, но всички не сѫ еднакво важни, много отъ тѣхъ сѫ второстепенни. Единственото нѣщо, което интересува човѣка, е отъ какво зависи неговото благо. То се опредѣля отъ добротата му. Благо е за човѣка да бѫде добъръ. Добриятъ не се безпокои, нито смущава. Който се безпокои и смущава, не е истински човѣкъ. Той е развълнувана вода, която постоянно се блъска въ брѣговетѣ; той е канара, която постепенно се разрушава; той е изсъхналъ листъ, който пада отъ дървото и започва да гние; той е пепель отъ огнището. Хората се чудятъ, кѫде да турятъ нечистата си вода, парчетата отъ разрушената канара, изсъхналитѣ листа, както и пепельта отъ огнището, да не ги смущаватъ. На всички нѣща, които смущаватъ човѣка, сѫ турени различни имена.

Като четете Стария Заветъ, на много мѣста срѣщате да се говори за прокажения. Днесъ ние употрѣбяваме тази дума повече за психически прокаженъ човѣкъ, понеже физически тази болесть не е толкова разпространена, както въ миналото. Съ каквато дреха и да се облѣче прокажениятъ, пакъ прокаженъ си остава, дрехата нищо не го ползува. Съ каквато идея да се накичи, каквото чувство и да се вложи въ сърдцето му, нищо не го ползуватъ. Проказата не е нищо друго, освенъ неблагодарностьта на човѣка. Той трѣбва да се освободи отъ нея, да стане благодаренъ. Защо човѣкъ е неблагодаренъ? — Защото му липсва нѣщо. Като се огледа, той вижда, че му липсватъ нови обуща, нова дреха, нова шапка, нѣкаква книга и става неблагодаренъ.

Благодарностьта трѣбва да влѣзе въ човѣшката душа, като необходимость, не само за единъ моментъ, но завинаги. Радвайте се, че неблагодарностьта не е постоянна, но посещава човѣка периодически и отваря пѫть за благодарностьта. Герой е онзи, който всѣкога е благодаренъ. Неблагодарниятъ е подобенъ на каменнитѣ вѫглища, които сѫ се образували преди хиляди години отъ дървета, затрупани отъ земнитѣ пластове. Тѣ сѫ се овѫглили отчасти или напълно. Ние ги горимъ и се ползуваме отъ тѣхъ като гориво. Съ използуването на вѫглищата, човѣчеството се натъкна на голѣми мѫчнотии и изпитания. Вѫглищата се образували отъ гигантски предпотопни дървета, съ голѣми амбиции и копнежи. Богъ затворилъ тѣзи сѫщества въ земята, да не вдигатъ голѣмъ шумъ и безпокойство. Обаче, отъ невежество, хората ги пуснаха на свобода, и днесъ тѣ имъ причиняватъ по-голѣми пакости и мѫчнотии, отколкото въ миналото. Хората мислятъ, че като вадятъ каменнитѣ вѫглища отъ земята и ги горятъ, съ това печелятъ нѣщо. Не, каменнитѣ вѫглища се извадиха отъ земята преждевременно. Трѣбваше да се извадятъ по-късно — въ епохата на любовьта, когато сѫществата, които сѫ затворени въ тѣхъ, ще иматъ възможность да изправятъ погрѣшкитѣ си. Сега не само че не имъ се помага, но на пепель ги превръщаме. Тѣ трѣбва да се върнатъ къмъ своя първоначаленъ животъ.

Кои нѣща сѫ ценни: живитѣ, или тѣзи, които могатъ да оживѣятъ и да вършатъ работа? Влакътъ е цененъ, когато се движи, когато пухти подъ напора на водното напрежение. Тогава той пренася пѫтници, стока, изминава известенъ пѫть. Параходътъ е цененъ, когато се движи. Машинистътъ кара влака, капитанътъ — парахода и ги заставятъ да вършатъ нѣкаква работа. И човѣкъ е цененъ, когато се движи. Той може да се движи физически, сърдечно и умствено. Не е важно, въ кой свѣтъ става движението, важно е нѣщата да се движатъ. Движението ги одухотворява и ги прави живи. Прекрати ли се движението въ всички свѣтове, навсѣкѫде настава смърть. Както машината се направлява отъ нѣкого, така и човѣкъ трѣбва да има капитанъ, който да го управлява. Капитанътъ на човѣшката машина, споредъ едни, е неговиятъ духъ, а споредъ други — неговиятъ умъ. Той се справя съ всички мѫчнотии, несгоди и недоволства.

Желая ви, още тази сутринь, да постѫпите съ недоволството споредъ закона на любовьта, да му кажете, че е седнало на чуждъ столъ и да му дадете неговия. Мѣстото, на което седи, е почетно, то е опредѣлено за доволството. Досега недоволството и неблагодарностьта сѫ били господари въ човѣшкия животъ; отсега нататъкъ тѣ ще станатъ слуги, а доволството и благодарностьта — господари. Това не значи, че трѣбва да хванете неблагодарностьта и да я разтърсите. Ако постѫпите така, това значи, че вие я прилагате. Напротивъ, ще благодарите на неблагодарностьта, че ви е дала ценни уроци въ живота, и ще постѫпите съ нея по закона на благодарностьта. Какъ трѣбва да се постѫпва? — Много примѣри има за това, но, ако човѣкъ не е готовъ вѫтрешно да се справи съ недоволството и съ неблагодарностьта, примѣритѣ не могатъ да го ползуватъ. Много фокуси има, съ които човѣкъ може да си служи, но той и за тѣхъ трѣбва да бѫде готовъ.

Разправятъ за единъ фокусникъ следния примѣръ. Той взималъ 12 ножа и единъ следъ другъ ги забивалъ на една дъска, отъ разстояние на петь-шесть метра. Предъ дъската стояла жена, съ разперени настрана рѫце. Фокусникътъ отправялъ първия ножъ къмъ дѣсното й ухо, втория — къмъ лѣвото, третия — надъ главата, четвъртия — до врата, отъ едната и отъ другата страна, петия и шестия — отъ дветѣ страни на краката и т. н. Така забивалъ той 12 ножа, но толкова сполучливо, че нито единъ отъ тѣхъ не докосвалъ живото тѣло. Опитенъ билъ той, но не по-малка заслуга имала и жената. Единъ следъ другъ ножоветѣ се забивали около нея, безъ да трепне мускулъ на лицето или на тѣлото ѝ. И двамата се отличавали съ голѣмо самообладание. Не можете ли и вие да направите така съ неблагодарностьта? Поставете я на една дъска, и забивайте отъ всичкитѣ ѝ страни ножове, безъ да я докоснете, безъ да я нараните. Това е изкуство — да ликвидирашъ съ нѣщо, безъ да го огорчишъ, обидишъ или наранишъ.

Единъ виденъ гръцки скулпторъ и единъ виденъ художникъ решили да изработятъ нѣщо ценно, което да изнесатъ предъ свѣта. Скулпторътъ изработилъ единъ гроздъ толкова естествено, че излъгалъ птицитѣ. Като приближавали до него, тѣ се опитвали да клъвнатъ, но веднага се отдръпвали назадъ — човката имъ удряла въ камъкъ. Художникътъ пъкъ нарисувалъ една красива мома, покрита съ тънко було. Като дошълъ скулпторътъ, той пожелалъ да види красивата мома и се приближилъ до картината, съ намѣрение да вдигне булото. Като насочилъ рѫката си къмъ булото, останалъ излъганъ, то било рисувано. Той се задоволилъ да гледа красивата мома презъ булото. Какво сѫ постигнали двамата майстори съ изкуството си? Първиятъ излъгалъ птицитѣ, а вториятъ — човѣка. Въ грозда на скулптора липсва съдържание. Птицитѣ кацали и се връщали излъгани, но и скулпторътъ останалъ излъганъ отъ картината на своя приятель. Той мислилъ, че задъ булото ще види красивата мома. Голѣмъ майсторъ ще бѫде онзи, който може да извади задъ булото неблагодарностьта и вмѣсто нея да постави благодарностьта.

Днесъ всички хора казватъ, че трѣбва да се обичатъ. Всички говорятъ за любовьта, но картинитѣ имъ сѫ подобни на грозда, който скулпторътъ направилъ, и на булото на художника. Ще кацатъ птицитѣ върху грозда и ще се връщатъ, безъ да си вкусятъ отъ него. Ще дохождатъ хората до булото, задъ което се крие красивата мома, но и нея нѣма да видятъ. Любовьта иде само отъ едно мѣсто, а не отъ много мѣста. Докато иде отъ много мѣста, хората ще говорятъ за нея, но въ края на краищата всички ще умратъ. Сега, като те залюби единъ човѣкъ, ти трѣбва да умрешъ. Ако ти го залюбишъ, той трѣбва да умре. Ако залюбишъ кокошка, тя умира; залюбишъ ябълка или круша, и тя умира; залюбишъ паритѣ, и тѣ умиратъ. Каквото залюби човѣкъ, непремѣнно трѣбва да умре. Когато смъртьта влиза въ любовьта, това показва, че животътъ не се разбира, както трѣбва.

Въ древностьта, единъ отъ Учителитѣ на любовьта изпратилъ двама отъ своитѣ ученици въ свѣта да се учатъ и да проповѣдватъ. Тѣ пѣли и проповѣдвали на хората. Съ пѣсеньта си единиягь ученикъ развеселявалъ хората; вториятъ, не само ги веселѣлъ, но отварялъ сърдцата имъ и ги разполагалъ къмъ даване, къмъ добри отношения съ ближнитѣ си. Отъ пѣсеньта му болнитѣ оздравявали, скръбните забравяли скръбьта си. Сега и вие пѣете много пѣсни. Пѣете, че можете да любите и да обичате, да станете слуги на Бога. Желая ви, както пѣете, така да се проявявате. Какъвъ смисълъ има служенето, ако не сте доволни отъ живота? Недоволството показва, че не разбирате дълбокия смисълъ на служенето. Ако момъкътъ не служи на своята възлюбена, и ако момата не служи на своя възлюбенъ, любовьта не може да се прояви между тѣхъ. Любовь безъ служене не е истинска любовь. Първото качество на любовьта е даването. Не можете да наречете любовь това, което нищо не дава отъ себе си. Не можете да наречете обичь това, което не оценява проявитѣ на душата.

Любовьта и обичьта сѫ вѣчни принципи въ Битието. Любовьта излиза отъ Бога и носи Неговия животъ на всички сѫщества, да растатъ и да се развиватъ, да се радватъ и веселятъ. Всички очакватъ този животъ, но той не може да се прояви безъ любовь и безъ благодарность. Благодарностьта носи безсмъртието, а неблагодарностьта — смъртьта. Не се изисква много отъ човѣка, за да бѫде безсмъртенъ. Щомъ е всѣкога доволенъ и благодаренъ, той е придобилъ вече безсмъртието. Обралъ те нѣкой, благодари, че те обралъ; казалъ нѣкой лоши думи за тебе — благодари; заболѣлъ си нѣщо — благодари. Това сѫ сѣнки на живота, презъ които неизбѣжно ще минешъ. Че времето е дъждовно или вѣтровито — благодари; че имашъ или нѣмашъ нови дрехи — благодари. За всичко благодари: и за малкото, и за голѣмото благо. Нѣкой те нарекълъ животно — пакъ благодари. Има нѣщо лошо въ думата „животно“. Лошото се крие въ неговата неблагодарность. Животнитѣ изглеждатъ кротки, примирени съ положението си, но въ сѫщность тѣ сѫ крайно недоволни и неблагодарни. Опитай се да приближишъ при нѣкое животно, когато яде. То веднага ще даде изразъ, че е недоволно отъ тебе, не иска да го смущавашъ. Животнитѣ спазватъ това правило едни къмъ други, внимаватъ да не се безпокоятъ, когато ядатъ. Ако при вола се приближи другъ волъ, първиятъ веднага ще отправи рогата си къмъ него и ще му каже: Не виждашъ ли, че ямъ? Защо ме безпокоишъ? И доднесъ още животнитѣ не сѫ разбрали живота, който носятъ въ себе си, но и хората още напълно не сѫ го разбрали.

Често хората се спъватъ сами. Всѣки иска да знае, какво мислятъ другитѣ за него. Ако е религиозенъ, той иска да знае, какво мнение иматъ близкитѣ му, дали обича Христа и каква е любовьта му. Ако е свѣтски, той иска да знае, мислятъ ли го познатитѣ му за ученъ, за голѣмъ човѣкъ. Искате ли да знаете, каква е любовьта ви, вижте, какво ще кажатъ животнитѣ за васъ. Дойде едно куче около васъ, върти си опашката. То е гладно, иска да му дадете малко хлѣбъ. Ако го погледнете и нищо не му дадете, то има вече известно мнение за любовьта ви. То казва: Този човѣкъ нѣма сърдце, не влиза въ положението ми. Обаче, дадете ли му хлѣбъ, то разбира, че имате любовь. Колкото повече хлѣбъ му давате, толкова по-голѣма е любовьта ви. Младитѣ моми и момци си пишатъ писма, въ които изливатъ любовьта си. Каква любовь е тази, която е написана съ черно мастило? Истинската любовь трѣбва да се пише съ лѫчи на свѣтлината, а не съ черно мастило. Въ бѫдеще така ще се пишатъ любовнитѣ писма. Като отворите едно любовно писмо, трѣбва да се облѣчете съ лѫчи отъ свѣтлината, да свѣтнете. При това, ако въ писмото се говори за ябълки и круши, ще ги получите въ действителность. За каквото се пише въ писмото, ще го имате предъ себе си. Не е въпросъ да имате цѣли кошници съ ябълки и круши. Една ябълка да имате, но да отговаря на действителностьта.

Хората се интересуватъ още, могать ли да видятъ Бога и Христа. — Отъ тѣхъ зависи. Като извадятъ неблагодарностьта вънъ отъ себе си и внесатъ благодарностьта въ сърдцето си, тѣ ще видятъ и Бога, и Христа. — Какъ? — Въ проявитѣ на любовьта. Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, отвори широко сърдцето си, да влѣзе Божествената топлина въ него, да изпиташъ Божествената радость и веселие. Отвори ума си широко, да влѣзе Божествената свѣтлина въ него, за да изправишъ пѫтя си. Отвори широко душата си, да влѣзе Божествената сила въ нея, да те направи смѣлъ и решителенъ. Топлината, свѣтлината и силата, това е Богъ, Когото търсите. Той живѣе въ нашитѣ умове, сърдца и души. Като знаете това, гледайте съ благоговение на душата си, като жилище на Бога, на ума си — като на свещенъ олтаръ и на сърдцето си — като на свещена стаичка. Благодарете за ума, за сърдцето и за душата, които ви сѫ дадени. Благодарете и за сиромашията, и за болеститѣ, които сѫщо ви сѫ дадени. Болеститѣ, страданията, сиромашията представятъ проявитѣ на Бога, Който ви хваща съ рѫцетѣ си и изпитва любовьта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрезъ тѣхъ ви посочватъ новъ пѫть къмъ любовьта. Ще благодаришъ за всичко: ако си боленъ, ще благодаришъ; ако си здравъ, пакъ ще благодаришъ; като умирашъ, ще благодаришъ; и като се раждашъ, пакъ ще благодаришъ. Днесъ, като се ражда нѣкой, всички благодарятъ; като умира, всички скърбятъ. Щомъ дойде смъртьта, кажи: Благодаря, че е дошло време за умиране. Има ли нѣщо страшно въ смъртьта? Ако умрешъ, за да излѣзешъ отъ затвора, ти придобивашъ свободата си. По-страшно е, когато се раждашъ въ затворъ. Благодари и при единия, и при другия случай. Герой е онзи, който благодари и когато умира, и когато се ражда. Човѣкъ се изпитва и чрезъ смъртьта, и чрезъ живота. Ако не мине и презъ дветѣ положения, той не може да разбере любовьта и обичьта. Когато момъкътъ и момата се влюбятъ, тѣ трѣбва да дадатъ нѣщо отъ себе си, да се откажатъ отъ нѣщо, да се научатъ да служатъ единъ на другъ. Ако човѣкъ мисли само за себе си, той забравя, че трѣбва да служи на другитѣ. Ако Богъ служи на всички сѫщества, и човѣкъ трѣбва да следва Неговия примѣръ. Христосъ казва: „Отецъ ми работи, и азъ ще работя“. Хората искатъ да станатъ господари, безъ да сѫ служили на другитѣ. Това е невъзможно. Господарь може да бѫде само онзи, който се е научилъ да служи. Днесъ хората се учатъ да служатъ. Ако най-голѣмиятъ Господарь, Който е създалъ свѣта, служи, какво остава за онзи, който нищо не е създалъ? Затова, всѣки човѣкъ вѫтрешно трѣбва да пожелае да стане слуга, да служи на любовьта. Работата е служене, въпрѣки това, мнозина не сѫ доволни отъ работата си. Тѣ казватъ: Тази работа не ни подхожда, не е за насъ. Сократъ е билъ метачъ въ Атина. Като го запитвали, защо мете, той отговарялъ: Уча се да работя, да измета всичко нечисто въ себе си. Той искалъ да покаже, че човѣкъ може да бѫде благодаренъ на всичко. Сѫщевременно, той доказалъ, че човѣкъ може да бѫде благодаренъ и отъ лошата жена, затова се оженилъ за Ксантипа, известна по своя лошъ харак-теръ. Както и да постѫпвала съ него, той всѣкога благодарѣлъ. Тя го хващала за косата, разтърсвала главата му, но той спокойно отговарялъ: Благодаря, че разтръсвашъ главата ми, да мисля по-добре. Като го потупвала по гърба, той казвалъ: Благодаря ти, че изтърсвашъ праха отъ дрехитѣ ми. Чрезъ Ксантипа той си изработилъ една велика философия за живота и си казалъ: Благодарение на Ксантипа, азъ станахъ философъ.

Неблагодарностьта трѣбва да се превърне въ благодарность. Ако човѣкъ не може да направи това, нищо друго не може да постигне. Нѣма по-велико нѣщо въ живота отъ това, да бѫдешъ благодаренъ. Благодарностьта отваря пѫтя на любовьта. Мислите ли, че, който ви люби, може да ви направи зло? Злото се дължи на неблагодарностьта. За благодарния и за любещия е казано, че око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за тѣхъ.

Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, обичатъ се, но, въпрѣки това, постоянно се каратъ. Защо? — Защото тѣ не обичатъ Бога въ човѣка, а себе си. Нѣкой обикне единъ човѣкъ и веднага влиза въ него. Щомъ влѣзе въ него, той обича първо себе си въ своя възлюбенъ и започва да го хвали и да се възхищава отъ него. Въ сѫщность, той обича себе си. Като излѣзе отъ него, той вижда вече погрѣшкитѣ му и се чуди, какъ го е обичалъ. Докато възлюбенитѣ влизатъ единъ въ другъ, тѣ се обичатъ, но започватъ да се налагатъ, кой на кого да служи. Ако единиятъ отстѫпи и приеме да стане слуга, тѣ живѣятъ донѣкѫде добре, споразумяватъ се. Обаче, ако никой не отстѫпва, тѣ излизатъ навънъ и започва война помежду имъ. Ето защо, когато срещнешъ единъ човѣкъ, възлюби Бога въ него, а не човѣка, и кажи: Господи, готовъ съмъ да Ти служа, защото Ти внесе живота въ мене. Благодаря Ти за всичко, което си направилъ заради мене. Тогава ще чуешъ тихия гласъ на Господа: Влѣзъ въ Царството на любовьта и бѫди блаженъ. Това значи, Богъ да се весели въ човѣка, а човѣкъ да се радва и да има вѫтрешенъ миръ.

Сегашнитѣ хора се влюбватъ и разлюбватъ. Защо става това? — Защото всѣки човѣкъ влиза въ възлюбения си самъ, безъ Господа. Затова казвамъ: Като обикнешъ нѣкого, влѣзъ въ него съ Господа заедно, не влизай самъ. Като те обикне нѣкой, и той трѣбва да влѣзе въ тебе съ Господа заедно. Който влиза въ човѣка самъ, безъ Господа, той не носи любовьта. Влѣзешъ ли въ нѣкой домъ безъ любовь, ти носишъ нещастие за този домъ. Свѣтътъ, който сега се създава, е свѣтъ на любовьта. Влѣзешъ ли въ този свѣтъ, любовьта трѣбва да бѫде твой съпѫтникъ. Каквото помислишъ, каквото почувствувашъ, всичко трѣбва да бѫде продиктувано отъ любовьта. Както и да постѫпвашъ, всичко трѣбва да е написано съ рѫката на любовьта. Това може да ви се вижда чудно — нищо не значи. Чуднитѣ нѣща сѫ приятни. Ако нѣкой ти изпѣе една пѣсень, и ти не пожелаешъ да я чуешъ втори пѫть, това показва, че тя не е пѣта съ любовь. Изпѣятъ ли ти я съ любовь, ти ще пожелаешъ да я чуешъ и втори, и трети пѫть. Ако една пѣсень не расте като дървото и не зрѣе като плода, не е истинска, т. е. не носи любовьта. Ако една мисъль не расте и не зрѣе, не е права мисъль. Правата мисъль е капиталъ, на който човѣкъ всѣкога може да разчита. Каже ли нѣкой, че е остарѣлъ и нищо не може да постигне, той не мисли право. Правата мисъль подразбира вѣченъ животъ. Човѣкъ живѣе вѣчно, като съблича старата си дреха и облича нова. Казано е въ Писанието: „И прибра се Аврамъ при отцитѣ си“. Не е казано, че Аврамъ остарѣ и се прибра при старитѣ хора. Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Значи, въ онзи свѣтъ не се говори за старость. Тамъ има мѫдреци, а не стари хора. Този стихъ може да се преведе въ следния смисълъ: Ако благодарностьта не влѣзе въ сърдцето ти, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие. Благодарностьта води къмъ любовьта. Безъ благодарностьта не можешъ да намѣришъ пѫтя къмъ любовьта. Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидятъ, и като ви похвалятъ, еднакво благодарете. Не е въпросъ да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчевината въ сладчина. Всѣки човѣкъ е на фронта, началникътъ му заповѣдва, и той трѣбва да изпълнява. — Докога ще продължава това подчинение? — Докато човѣкъ дойде до онази вѫтрешна дисциплина въ себе си, докато придобие пълно самообладание, да стане господарь на себе си.

Сегашнитѣ хора страдатъ, защото не разбиратъ това, което става вѫтре въ свѣта. Вѫншно тѣ го разбиратъ, но вѫтрешно още не сѫ го разбрали. Външно свѣтътъ е добре нареденъ. Външниятъ редъ и порядъкъ е добъръ: навсѣкѫде има кѫщи, фабрики, работилници, желѣзници, параходи, аероплани. Превозни срѣдства има навсѣкѫде. Външно животътъ е улесненъ, но време е вече да се постави вѫтрешенъ редъ и порядъкъ, да се оправи и вѫтрешниятъ животъ на хората. Божественото носи вѫтрешния редъ и порядъкъ въ всички хора, въ всички домове, общества и народи. Вѫтрешниятъ редъ ще направи хората радостни и весели. Всѣко лице ще бѫде засмѣно. И тогава, колкото хлѣбъ сложите на трапезата, нѣма да се извинявате, че е малко, но ще благодарите и за него. Колкото плодове сложите на трапезата, ще благодарите и на тѣхъ. Нѣма да казвате, че нѣкой ви е далъ само една череша, но ще благодарите и за нея. Само една ябълка да имате, благодарете и за нея. Ако не благодарите за малкото, и то ще ви се отнеме.

Единъ светия тръгналъ за небето, да се срещне съ Господа, да Му даде отчетъ за дѣлата си. На пѫтя си срещналъ единъ богатъ човѣкъ, който го запиталъ, кѫде отива. — При Господа. — Моля ти се, кажи Му, че ми дотегна богатството, искамъ да се освободя отъ него. Ако не ме освободи, ще слѣза въ дъното на ада и ще се погубя. По-нататъкъ светията видѣлъ единъ голъ човѣкъ, заровенъ въ пѣсъка. — Какво правишъ тукъ? — запиталъ го той. — Какво правя? Лежа и оплаквамъ положението си. Дотегна ми вече тази сиромашия. Ти си светъ човѣкъ, кажи, моля ти се, на Господа, да ме освободи отъ сиромашията и отъ тази голота. Светията отишълъ при Господа, свършилъ работата си и на връщане пакъ миналъ по сѫщия пжть. Първо видѣлъ сиромаха, а после богатия. Той казалъ на сиромаха: Богъ те съветва, да благодаришъ за сиромашията и за голотата, въ които се намирашъ. Само чрезъ благодарностьта ще се освободишъ отъ сиромашията. — Това е невъзможно! — отговорилъ сиромахътъ. — Щомъ не можешъ да благодаришъ за сиромашията, тя никога нѣма да те напусне. После светията миналъ покрай богатия и му казалъ: За да се освободишъ отъ богатството, Богъ те съветва да роптаешъ, да проявишъ недоволство, че си богатъ. — Това е невъзможно! — отговорилъ богатиятъ. — Щомъ е невъзможно, ще носишъ богатството си и ще пъшкашъ подъ неговия тормозъ.

И тъй, който благодари за всичко, което му е дадено, е богатъ. Който не може да благодари и постоянно роптае, е сиромахъ. Благодарностьта се крепи върху три нѣща: доброта, разумность и справедливость. Дето сѫ доброто, разумностьта и справедливостьта, тамъ е любовьта. Дето отсѫтствуватъ доброто, разумностьта и справедливостьта, тамъ никаква любовь не сѫществува. Тамъ е човѣшкиятъ, временниятъ порядъкъ на нѣщата. Затова е казано въ Писанието: „Постоянно благодарете“. Ще кажете, че не е дошло още времето за Божествения порядъкъ. Не само, че е дошло, но повечето сѫ закъснѣли, трѣбва да усилятъ темпа на своя ходъ.

Мнозина запитватъ, въ какво да вѣрватъ, кое вѣрую е най-право. Не е въпросътъ за това. Всѣки трѣбва да се запита, благодари ли за всичко, което му е дадено. Ако всички хора благодарятъ за това, което Богъ имъ е далъ, тѣ ще се разбератъ. Тѣхното вѣрую е право, тѣ вѣрватъ въ единъ и сѫщъ Богъ. Ако хората постоянно благодарятъ, много нѣща ще имъ се дадатъ, и много тайни ще имъ се откриятъ. Обаче, държатъ ли само една неблагодарность въ сърдцето си, тѣ сами се спъватъ. Бѫдете благодарни на всичко, за да ви се даде онова, отъ което душата ви се нуждае. Дали космитѣ отъ главата ви падатъ или не падатъ, пакъ благодарете. Всѣки косъмъ е законъ. Като се свързвате съ тѣзи закони, трѣбва да ги прилагате. Ако не ги прилагате, нищо не се постига. Нѣкой вземе косъмъ отъ своя любимъ, радва му се, държи го за спомеиъ. Като се разочарова отъ него, хвърля косъма. За да не дойде до разочарование, той трѣбва да приложи закона, който е свързанъ съ косъма. Вложи доброто, разумностьта и справедливостьта въ душата си, за да приложишъ Божиитѣ закони.

Божиитѣ косми сѫ законитѣ на Битието. Тѣ сѫ лѫчитѣ на слънцето, за които постоянно трѣбва да благодаришъ. Всѣки лѫчъ трѣбва да се използува разумно.

Има особени лѫчи на Божията Любовь, които подхранватъ и развиватъ ума. Има особени лѫчи на Божията Любовь, които подхранватъ сърдцето и го правятъ мощно. Има особени лѫчи на Божията Любовь, които хранятъ душата.

Понеже днесъ е петъкъ — деньтъ на любовьта, желая ви, лѫчитѣ на Божията Любовь да хранятъ ума, сърдцето и душата ви не само единъ день, но за вѣчни времена.

Желая ви, постоянно да благодарите на тѣзи лѫчи.

Служете на Господа съ любовь, служете Му съ мѫдрость, служете Му съ истина, за да имате животъ, свѣтлина и свобода въ себе си.

*

20. Беседа отъ Учителя, държана на

28 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...