Jump to content

1942_08_26 Устойчиви връзки


Ани

Recommended Posts

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г..
Първо издание, София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Устойчиви връзки

Размишление.

Ако на съвременнитѣ хора се зададе въпроса, доволни ли сѫ отъ живота, какво ще отговорятъ? Всички хора искатъ да бѫдатъ здрави, весели и красиви, да бѫдатъ добре облѣчени, да иматъ хубави жилища. Мислите ли, че, ако имате тѣзи нѣща, животътъ ви ще бѫде добъръ? Мнозина не мислятъ по този въпросъ, тѣ искатъ да иматъ всичко и нищо повече не ги интересува. Какво ще кажете тогава за малкитѣ бръмбари и щурци, които се криятъ въ своитѣ дупчици и се задоволяватъ съ тѣхъ? Какво ще кажете за дърветата, които съ години стоятъ заровени въ земята? Не само това, но дойде единъ день нѣкой човѣкъ, замахне съ брадвата си и ги отсѣче едно по едно. Следъ всичко това ги туряте въ огъня да горятъ. Ще кажете, че това е Божия работа. Да горите дърветата, да кѫсате цвѣтята, това не е Божия работа. Богъ ли допуща недоволството, съмнението и подозрението? Той ли кара човѣка да се гнѣви, да не иска да работи и да учи?

Малко хора си даватъ отчетъ за своя животъ и за проявитѣ си и постоянно си мислятъ, че, ако въ този свѣтъ не сѫ добре, поне на онзи свѣтъ ще бѫдатъ добре. Тѣ си представятъ онзи свѣтъ като този. Старитѣ българи имаха особена представа за онзи свѣтъ. Тѣ мислѣха, че като замине нѣкой отъ близкитѣ имъ за онзи свѣтъ, тамъ ще го посрещнатъ всички негови познати отъ земята. Затова, като умре нѣкой тѣхенъ близъкъ, селянинъ или гражданинъ, всичкитѣ имъ познати, които иматъ покойници, ще се изредятъ при умрѣлия, да пращатъ много поздрави на тѣхния покойникъ. Какъ ще носи поздравитѣ имъ, не мислятъ по това. Преди всичко, умрѣлиятъ не знае, кѫде е адьтъ, или раятъ, не знае езика на онзи свѣтъ, а ще носи поздрави отъ земята. Както на земята човѣкъ трѣбва да ходи, да вижда, да чува, да разбира, да мисли и да чувствува, така и на онзи свѣтъ трѣбва да притежава тѣзи способности. Ако човѣкъ не може да ходи, въ кой свѣтъ ще бѫде тогава? Ако не вижда, не чува, не мисли и не чувствува, въ кой свѣтъ е той? Ще кажете, че това сѫ дребни работи. Не сѫ дребни нѣща тѣ. При това, трѣбва да знаете, че Богъ се занимава и съ дребни нѣща. Това, за което човѣкъ никога не помисля, Богъ за него, именно, мисли. Повечето хора мислятъ, че паритѣ движатъ живота. Въ сѫщность така ли е? Можете ли да купите живота съ пари? Никакви милиони не могатъ да откупятъ единъ животъ. Дойде ли смъртьта, паритѣ сѫ безсилни. Храната, водата, въздухътъ и свѣтлината даватъ на човѣка повече, отколкото паритѣ. Тѣ го повдигатъ, обновяватъ, подмладяватъ. Това съ пари не се постига. Цената на паритѣ зависи отъ свѣтлината. Ако нѣма свѣтлина, паритѣ не се виждатъ. Щомъ не се виждатъ, тѣ нѣматъ никаква цена. Обаче, дойде ли свѣтлината, паритѣ ставатъ видими. Щомъ сѫ видими, тѣ ставатъ ценни.

Ценно е това, което прави човѣка вѫтрешно и външно доволенъ. Ще кажете, че безъ пари не може. Съгласенъ съмъ, безъ пари не може, безъ хлѣбъ не може, но безъ кое не може нито единъ моментъ? Безъ въздухъ, безъ свѣтлина, безъ вода може ли? Ако нѣма свѣтлина, човѣкъ не може да се движи свободно. Какво ще кажете, ако той не довижда малко, или ако никакъ не вижда? Нѣкои мислятъ, че очитѣ сѫ нуждни само за земята, а не и за онзи свѣтъ. И тамъ човѣкъ трѣбва да вижда. Съ какви очи ще си служи, това е другъ въпросъ. Важно е, че и тамъ е нуждна свѣтлина, да вижда, кѫде ходи. Като отиде на онзи свѣтъ, първата работа е да видятъ, какъ се движи човѣкъ, по права, или по крива линия. Докато е на земята, той се стреми да върви по права линия. Въпрѣки това, друга една сила го заставя да криволичи, да се движи по крива линия. Не само това, важно е, какъ стѫпва човѣкъ. Правилно е да стѫпва първо на пръститѣ, а после на петата. Който не спазва този законъ, стѫпва първо на петата, после на пръститѣ. Така той вдига голѣмъ шумъ, разтърсва пода, дето стѫпва, и изразходва много енергия. Природата не обича хора, които вдигатъ голѣмъ шумъ около себе си и изразходватъ напразд-но енергията си. Животътъ не е само буря, нито само гърмотевици. Ако е само гърмотевици, хората ще се изпоплашатъ и изпокриятъ въ миши дупки. Много хора се страхуватъ отъ гърмотевици, палятъ свѣщи, молятъ се, безъ да подозиратъ, че гърмотевицитѣ действуватъ обновително. Когато природата плаче и се сърди, тогава, именно, обновява нѣщата. Дъждътъ е плачътъ на природата, а буритѣ и гърмотевицитѣ — нейниятъ гнѣвъ. Защо плаче природата? — Защото децата ѝ не я разбиратъ. Като имъ се разсърди и види, че пакъ не я разбиратъ, тя поплаче малко и се отдалечи отъ тѣхъ, като казва: Пакъ ще ви навестя. Щомъ се отдалечи, хората започватъ да я подражаватъ: викатъ, крѣскатъ, сърдятъ се, съмняватъ се едни въ други. Но работитѣ не се нареждатъ нито съ крѣскане, нито съ недоволство, нито съ съмнение и подозрение, нито съ плачъ.

Преди години вестницитѣ писаха за единъ интересенъ случай, който станалъ на Софийския пазаръ. Единъ селянинъ, отъ близкитѣ села, донесълъ едно каче съ чисто, прѣсно кравешко масло, да го продава. Приближили се до него двама граждани, добре облѣчени, и го запитали, колко иска за маслото. — Еди-колко си, казалъ селянинътъ. Тѣ му дали 50 лв. и добавили: Ние сме трима души съдружници. Третиятъ е свещеникъ въ село. Той е добъръ човѣкъ, ще плати останалата сума. Ето, вземи този пликъ, на който е написанъ адреса на свещеника, и ще получишъ паритѣ си. Тѣ турили въ плика 50 лв., за свещеника и му написали да приеме добре селянина и да му прочете една молитва, защото е малко психически разстроенъ. Като получилъ писмото, свещеникътъ го прочелъ, взелъ паритѣ и завелъ селянина въ черковата да му чете. Турилъ епатрихила на главата му и започналъ да чете. Селянинътъ се навелъ, колѣничилъ и слушалъ, какво чете свещеникътъ. Молитвата продължила 15—20 минути, докато най-после селянинътъ се обадилъ подъ епатрихила: Отче, тази работа съ четене нѣма да се нареди. Като чулъ, че говори несвързани работи, свещеникътъ продължилъ да чете още молитви. Селянинътъ пакъ проговорилъ: Отче, тукъ никакви молитви не помагатъ, пари трѣбва да дадешъ.

Нѣкои хора искатъ да разрешаватъ важни въпроси съ молитви. Какво става? Четатъ молитви една следъ друга, но, въ края на краищата, въпроситѣ оставатъ неразрешени. Животътъ се нуждае отъ добри и разумни хора. Нѣмо защо да четете молитва за 50 или за сто лева. Това е съблазънь. Ако нѣмаше пари въ писмото, свещеникътъ нѣмаше да чете молитви и нѣмаше да се изложи.

Много хора, като свещеника, четатъ молитви върху главата на нѣкой човѣкъ, дано се нареди работата имъ добре. Напримѣръ, нѣкой си купува лотариенъ билетъ и, ако не е вѣрващъ, очаква на щастието, да спечели нѣщо; ако е вѣрващъ, моли се на Бога да спечели, като обещава, че ще раздаде часть отъ печалбата на беднитѣ. Преди години дойде при мене единъ познатъ, да ме моли, да му кажа, кой билетъ е пъленъ, за да спечели поне 500 хиляди лева. Ако спечели, щѣлъ да даде на Братството 50 хиляди лева. Казахъ му, че ако Братството се нуждае отъ пари, то ще вземе пълния билетъ, нѣма да чака на него. — Сиромахъ човѣкъ съмъ, да си помогна на положението. — Сиромахъ си, но днесъ си по-добре, отколкото, ако станешъ богатъ. Богатството ще те заслѣпи и ще се откажешъ да служишъ на Бога.

Чудни сѫ сегашнитѣ хора. Тѣ разполагатъ съ голѣми богатства, но не ги ценятъ. Мозъкътъ, сърдцето, тѣлото, които имъ сѫ дадени, съ никакви пари не могатъ да се купятъ. Тѣ струватъ милиарди. Следъ всичко това, нѣкой казва: Какво струва човѣкътъ? Отъ пръсть е направенъ, въ пръсть ще се превърне. Не е така. Вие не знаете, отъ каква пръсть е направенъ човѣкъ. Не знаете, какви елементи има въ тази пръсть и какъ сѫ съчетани тѣ. Скѫпо струва човѣкъ. Сложенъ е неговиятъ организъмъ. Нѣкои хора сѫ недоволни, искатъ да бѫдатъ красиви. Добре е да бѫде човѣкъ красивъ, но красотата е опасна. Само умниятъ, добриятъ, любещиятъ могатъ да бѫдатъ красиви Който се учи, който обича истината, само той може да бѫде красивъ. Нѣма ли тѣзи качества, човѣкъ не може да бѫде красивъ. Интересно е, че човѣкъ е недоволенъ отъ грозотата, но върши нейната работа. Обича истината и любовьта, но не постѫпва споредъ тѣхнитѣ закони. Всѣки иска да бѫде обичанъ, и, като намѣри нѣкой да го обича, злоупотрѣбява съ него. Любовьта е свѣтлина. Какво взимате отъ нея? Отваряте се за свѣтлината и оставяте свободно да влѣзе въ васъ. Каквото ви даде тя, вие сте доволни отъ нея. Трѣбва ли, тогава, да искате отъ онзи, който ви обича, да ви даде всичко, каквото има? Чрезъ свѣтлитѣ слънчеви лѫчи, въ васъ влизатъ разумни сѫщества, които ви носятъ нѣщо ценно. Всѣко сѫщество се представя чрезъ специаленъ цвѣтъ — синь, червенъ, жълтъ, зеленъ, портокаловъ и т. н. Приемайте цвѣтоветѣ имъ и благодарете за тѣхъ. Не очаквайте да дойдатъ при васъ ангели, да ви донесатъ благата на живота. Каквото ви донесатъ, малко или голѣмо благо, бѫдете доволни отъ него. Ангелитѣ сѫ сѫщества на мисъльта. Тѣ не могатъ да се спиратъ при васъ съ часове и да ви занимаватъ. Тѣ минаватъ и заминаватъ край васъ, както свѣтлината. Тѣ се движатъ съ бързината на свѣтлината, никой не може да ги стигне, нито тѣ могатъ да се спиратъ на обикновени разговори. Който има свѣтли и възвишени мисли, може да следва ангелитѣ съ своята мисъль. Има ли нѣкой отъ васъ опитностьта, да е изпратилъ една свѣтла мисъль въ ангелския свѣтъ, която да се е върнала следъ известно време? Много мисли, чувства и постѫпки на хората ги осакатяватъ. Който иска да се освободи отъ тѣхъ, нека се погледне въ огледалото. Всичко е написано на лицето. Вземете четката, като художници, и заличавайте всичко, което ви спъва. Следъ. това нарисувайте такива линии, които да ви предадатъ онази красота и любовь, къмъ които се стреми вашата душа.

Истинскиятъ човѣкъ е художникъ, скулпторъ, музикантъ. Той работи върху себе си, да пресъздаде онзи първоначаленъ образъ, за който е казано въ Битието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Човѣкъ има очи. Защо? — Да изразяватъ възвишената мисъль на Бога. Чрезъ тѣхъ той трѣбва да я възприема и да се учи отъ нея. Който не може да възприема тази мисъль, постоянно се натъква на горчиви нѣща и се обезсърдчава. И горчивитѣ, и сладкитѣ нѣща сѫ на мѣсто. И природата си служи съ тѣхъ. Когато лѣкува човѣка, тя му дава горчиви хапове. Горчивото оправя работитѣ. Ако нѣкой не може да приеме направо горчивия хапъ, природата го покрива отгоре съ нѣщо сладко. Така постѫпватъ лѣкаритѣ съ децата. Има два вида животъ: единиятъ е отвънъ сладъкъ, отвѫтре горчивъ; другиятъ е отвѫтре сладъкъ, отвънъ горчивъ. Дали отвънъ, или отвѫтре е горчивъ, горчевината е неизбѣжна. Земниятъ животъ е отвънъ сладъкъ, отвѫтре горчивъ. Раждането на детето представя сладката обвивка на живота. Смъртьта на човѣка представя вѫтрешната горчевина на живота. Има единъ животъ, който и отвънъ, и отвѫтре е сладъкъ. Това е Божествениятъ животъ, въ който любовьта царува. Какви сѫ условията на този животъ? — Първото условие е свѣтлината. Който живѣе въ свѣтлина, животътъ му е сладъкъ и външно, и вѫтрешно. Човѣкъ е създаденъ отъ свѣтлина. Защо да не живѣе въ собствената си срѣда? Свѣтлината води къмъ доброто, а тъмнината — къмъ злото.

Кое е дошло по-рано въ свѣта: доброто или злото? Доброто е проявена реалность на нѣщата, а злото — сѣнка на тази реалность. Значи, доброто е дошло по-рано. Доброто представя клонетѣ на дървото, а злото — коренитѣ. Тѣ смучатъ хранителни сокове отъ земята и ги изпращатъ въ стъблото и клонетѣ. Сладкитѣ, вкусни плодове се раждатъ на клонетѣ. Между доброто и злото сѫществува такова отношение, каквото между коренитѣ и клонетѣ на дървото. Тѣ взаимно си помагатъ. Често хората свързватъ лошитѣ постѫпки съ злото. Въ сѫщность, тѣ не сѫ идентични. Злото влиза въ лошитѣ постѫпки и престѫпления на хората, за да ги изяви навънъ, но то се различава отъ тѣхъ. И доброто влиза въ лошитѣ постѫпки, за да ги изправи, но то е само условие за тѣхъ. Злото е кислородътъ на лошитѣ постѫпки и погрѣшки, то усилва проявитѣ имъ. Като влѣзе доброто между тѣхъ, горението се прекратява. То се противопоставя на злото, както азотътъ регулира буйното действие на кислорода въ въздуха, и човѣкъ може свободно да диша. Кое е по-добро: съ огънь да се живѣе, или безъ огънь? Огъньтъ, самъ по себе си, гори, изгаря и руши, но резултатитѣ му сѫ добри.

Едно се иска отъ човѣка — да мисли право. Впрегнете ума си на работа, и вървете напредъ. Ще кажете, че искате да видите Господа. Който има свѣтли мисли, чувства и постѫпки, всѣкога може да Го види. Животътъ е построенъ върху доброто. Значи, доброто е основа на живота. Богъ вижда доброто, което се прави, и постоянно пише. Бѫдещиятъ животъ на човѣка се опредѣля отъ това, което е писано въ неговата книга. Споредъ писаното се опредѣля кредитътъ на човѣка. Ако нищо не е написано въ книгата, или, ако писаното не е свѣтло, кредитътъ на човѣка се отнема. Може да е писано малко, но свѣтлина има въ него. Тази свѣтлина, именно, опредѣля човѣшкия животъ. Малко ще знаешъ, но добре и правилно ще го прилагашъ. Какъ ще постѫпишъ, ако видишъ, че две мравки се борятъ за една трошица? Едната казва, че първа видѣла трошицата; и другата казва сѫщото. Ти си сѫдия. Какъ ще разрешишъ спора? На коя отъ дветѣ мравки ще отдадешъ правото? На онази ли, която първа видѣла трошицата? Не, джобоветѣ на сѫдията трѣбва да бѫдатъ пълни съ трошици и, дето срещне недоимъкъ, да хвърля. Трѣбва ли хората да спорятъ за една трошица и да обвиняватъ Господа въ несправедливо раздаване на благата?

Кой човѣкъ е добъръ? Може ли да наречете добъръ онзи човѣкъ, следъ посещението на когото говедата ви започватъ едно следъ друго да умиратъ? Добъръ човѣкъ ли е онзи, ако, следъ неговото идване въ вашия домъ, плоднитѣ дървета започватъ да съхнатъ? Този човѣкъ носи нѣщо користно въ себе си. Той не е искренъ къмъ домакинитѣ, въ чиято кѫща влиза. Въ това отношение той прилича на онази мома, която дава видъ, че не иска да се жени, а сѫщевременно скрито поглежда къмъ момъка, който я интересува. Какво ще ѝ даде този момъкъ, ако той самъ не е полезенъ на себе си? Който не е полезенъ на себе си, не може да бѫде полезенъ и на другитѣ. Да бѫде нѣкой полезенъ на себе си и на ближния си, това значи, да е доволенъ отъ живота. Щомъ е доволенъ отъ живота, той е готовъ да служи на Бога. Пръвъ Богъ е далъ примѣръ за служене. Той е служилъ на хората, повдигалъ ги е, за да израснатъ, и така ги е училъ и тѣ да служатъ. Въпрѣки това, когато накаратъ човѣка да служи, той е недоволенъ, счита себе си за господарь. Нежеланието на човѣка да слугува е причина за страданията му. Той иска да бѫде щастливъ, богатъ, да се ползува отъ изобилието на живота, но други да работятъ за него. Овцата изработила вълната си, други я прали, прели и тъкали, а той облича готовитѣ дрехи и се докарва предъ хората. Виждате нѣкой облѣченъ съ нови дрехи, съ копринена риза, бѣла връзка, съ сребърни или златни копчета, върви напредъ, никого не поглежда. Защо носи връзка? Връзката има нѣкакво значение, което човѣкъ не знае. И пръстенътъ на рѫката на младата мома или на младия момъкъ има нѣкакво значение. Той е символъ за свързване. Добре е човѣкъ да разбира значението на нѣщата, като символи, въ които се крие нѣщо.

Кое е по-важно за човѣка: да бѫде добре облѣченъ, или да бѫде здравъ? — Здравето е надъ всичко. Здравето на човѣка зависи отъ свѣтлината на Божествената мисъль. Дето е свѣтлината, тамъ сѫ и благата; щомъ изчезне свѣтлината, и благата изчезватъ. Дето е топлината, тамъ е животътъ; щомъ изчезне топлината, смъртьта иде. Дето е силата, тамъ е здравето; щомъ изчезне силата, болестьта иде. Когато е здравъ, човѣкъ се ползува отъ всички блага на живота. Свѣтлината, топлината и силата сѫ срѣдства, пѫтища, чрезъ които възвишенитѣ сѫщества се проявяватъ и пращатъ подаръци на хората. На нѣкого даватъ пари, а на другиго — едно житно зърно. Разумниятъ се радва повече на житното зърно, отколкото на паритѣ. Житното зърно се размножава и храни цѣлия свѣтъ. Ако има жито, съ паритѣ можешъ да си купишъ, колкото искашъ; ако нѣма жито, паритѣ нищо не струватъ. Житото се яде, а паритѣ не се ядатъ. Паритѣ не даватъ нищо отъ себе си, а житото дава всичко, затова е станало толкова малко. Житото знае, кѫде е силата му. Ако го обработвате, въ продължение на десеть години можете да станете богатъ човѣкъ. Малко е житното зърно, но цѣлъ свѣтъ храни.

Всѣка свѣтла мисъль, всѣко свѣтло чувство и всѣка свѣтла постѫпка сѫ като житнитѣ зрънца. Малки сѫ тѣ, но всесилни. Тѣ носятъ благо за цѣлия свѣтъ. Като отидете на онзи свѣтъ, ще ви питатъ: Носите ли поне единъ отъ плодоветѣ на ума, на сърдцето и на волята си? Тамъ и най-малкитѣ плодове се ценятъ. Ако имъ занесете голѣми нѣща, тѣ нѣма да имъ обърнатъ внимание. За тѣхъ голѣмитѣ нѣща не сѫ важни. Ще каже нѣкой, че иска да стане голѣмъ, великъ човѣкъ. Кой човѣкъ е голѣмъ? — Който разполага съ голѣми възможности за правене на добро. Опредѣлено е, колко голѣмъ може да бѫде човѣкъ. Като дете, човѣкъ постепенно расте, дохожда до известна възрасть, и растенето спира. Следъ това отново се смалява. Значи, човѣкъ започва съ малкото, въ срѣдата на живота си е голѣмъ, израсълъ, и накрая пакъ се смалява. Това сѫ фази на единъ и сѫщъживотъ.

Въ какво се заключава цената на живота? — Въ умѣенето да привлича благата къмъ себе си. Този животъ е цененъ и полезенъ. Кой умъ е полезенъ? — Който привлича Божественитѣ мисли. Кое сърдце е полезно? — Което привлича Божественитѣ чувства. Коя воля е полезна? — Която привлича Божественитѣ постѫпки. Ако нѣма привличане въ живота, човѣкъ не може да постигне нѣщо, нито може да направи нѣщо полезно. Правете това, което разумнитѣ сѫщества правятъ. Вие искате всѣкога да бѫдете весели. Това не е необходимо. Веселието подразбира ясно небе, чистъ хоризонтъ. Ако всѣки день сте весели и радостни, небето ще бѫде всѣкога свѣтло, ясно и ще настане суша. Ако всѣки день сте скръбни, небето всѣкога ще бѫде облачно и постоянно ще вали дъждъ. Човѣкъ трѣбва да знае, кога да бѫде небето му ясно и кога — облачно.

Стремете се къмъ свѣтли мисли, чувства и постѫпки, за да бѫдете сами доволни отъ живота си. Не очаквайте хората да ви харесватъ и да бѫдатъ доволни отъ васъ. Вие сами трѣбва да бѫдете доволни отъ себе си. Само онзи е доволенъ отъ себе си, който носи музиката въ душата си. Той е доволенъ отъ пѣнието си, разбира, кои тонове сѫ чисти и кои не сѫ. Щомъ разбира и своитѣ, и чуждитѣ погрѣшки, той е истински музикантъ. За него не само пѣнието е музика, но и мисъльта, и чувствуването, и говорътъ. Стремете се навсѣкѫде да виждате музика и да я прилагате. Докато не превърнете живота си въ музика, вие не можете да се свържете съ природата и да се ползувате направо отъ нейнитѣ блага.

Преди да се свърже съ природата, човѣкъ трѣбва да се е свързалъ съ своя Създатель, да Го познава. Нѣкой живѣе десетки години на земята и още не Го познава. За свое оправдание, той казва, че не Го е видѣлъ. Това е невъзможно. Какъ можешъ да не познавашъ въздуха и свѣтлината, въ които си потопенъ? Богъ е Духъ. Богъ е свѣтлина. Следователно, Той е навсѣкѫде и въ всичко, не може да не Го познавашъ. Ученитѣ Го търсятъ по небето, по звездитѣ — въ голѣмитѣ нѣща. Тѣ не подозиратъ, че Той се крие въ малкитѣ, микроскопически нѣща. И въ голѣмитѣ ще Го намѣрите, но и въ малкитѣ — трѣбва да знаете да търсите. Нѣкои Го търсятъ въ сѣнкитѣ на нѣщата, но и тамъ не е. Той е въ реалнитѣ нѣща, а не въ тѣхнитѣ сѣнки. Реално е това, което работи за съграждането на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашата душа. Реално е това, което разширява ума, сърдцето и душата ви. Реалното прави човѣка доволенъ и щастливъ.

И тъй, за да бѫдешъ доволенъ, приемай всѣкога Божественитѣ мисли съ разположение. Тѣ сѫ сѫщественото въ човѣшкия животъ, защото сѫ вѣчни. Избѣгвай временнитѣ нѣща и се стреми къмъ вѣчнитѣ. Напримѣръ, паритѣ сѫ временни, свѣтлината е вѣчна. Човѣкъ се нуждае главно отъ хлѣбъ, вода, въздухъ и свѣтлина, а не отъ пари. Паритѣ идатъ най-после, като резултатъ на нѣщо. Тѣ сѫ слуги на вѣчнитѣ нѣща. Следователно, не обръщай внимание на паритѣ, като на резултатъ въ човѣшкия животъ. Човѣкъ се нуждае и отъ любовь. Ако имате любовь, паритѣ ще дойдатъ сами по себе си. Който нѣма пари, любовьта му е малка. Който има любовь, всѣкога ще намира по единъ наполеонъ въ джоба си. Любовьта носи живота, а животътъ е свързанъ съ златото. Затова, именно, златото е ценно. Стремете се къмъ Божествения животъ, да мине презъ васъ и да ви остави ценното, което носи въ себе си. Работете върху себе си, да придобиете качествата на златото.

Веселието на Бога е проявената свѣтлина. Радостьта на човѣшката душа е сѫщо така проявена свѣтлина. „Богъ се весели, човѣкъ се радва“ е казано въ Писанието.

— Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.

*

19. Беседа отъ Учителя, държана на

26 августъ, 5 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...