Jump to content

1942_08_16 На зазоряване


Ани

Recommended Posts

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г..
Първо издание, София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

На зазоряване

Казано е въ Писанието, че животътъ на праведния е като на зазоряване.

Често се задаватъ въпроситѣ: каква е основата на живота? Каква е основата на свѣта? Преди да се отговори на тѣзи въпроси, важенъ е въпросътъ за човѣшкия животъ. На какво почива той? Човѣшкиятъ животъ се рѫководи отъ три важни начала: отъ ума, отъ сърдцето и отъ волята. Като дойде до тѣхъ, той отива и по-далечъ, иска да знае, какво представя душата, сѫществува ли тя, или не. Душата е навсѣкѫде, но е толкова малка и толкова голѣма, че съ нищо не може да се измѣри. Какво представя животътъ? И на този въпросъ не може да се отговори лесно. Само онзи може да разбере живота, който познава висшата духовна математика. Сѫщото се отнася и за свѣта. Той е създаденъ отъ съвокупностьта на множество числа, наредени въ хармонични съчетания. Ще запитате, отъ какви числа е създаденъ свѣтътъ — отъ четни или нечетни? Да се отговори на този въпросъ, това значи, да се врачува.

Какво представя сегашниятъ животъ на хората? — Врачуване. Повечето хора живѣятъ, като че ли очакватъ да дойде нѣкой да имъ врачува. Тѣ живѣятъ отъ день за день. Ставатъ сутринь отъ сънь и си казватъ: Да видимъ, какво ще ни се случи днесъ. Така постѫпватъ младата мома и младиятъ момъкъ. Тѣ търсятъ нѣкоя баба — врачка, да имъ хвърля бобъ, карти, или да имъ гледа на кафе, какво ще имъ се случи въ близкото или по-далечно бѫдеще. Ако питате врачкитѣ, какво въ сѫщность виждатъ и разбиратъ на боба, или на кафето, и тѣ сами не знаятъ, но нѣкога налучкватъ нѣщо. Има врачки, които врачуватъ на хората, а на себе си не могатъ. Събератъ се две врачки, една на друга врачуватъ, но на себе си не могатъ да познаятъ.

Въ Варненско нѣкѫде имало една врачка, която познавала бѫдещето на хората. При нея се стичали хора отъ всички крайща на околията и оставали доволни отъ врачуването. Тя печелила много пари. Интересно е, че тя предсказвала на всички, какво ще имъ се случи, но на себе си нищо не могла да предскаже. Една вечерь я нападнали разбойници и я обрали. Всичко, каквото спечелила, минало въ тѣхни рѫце. Тя останала пакъ бедна, каквато била, преди да се прочуе като врачка.

Като живѣятъ, хората искатъ да се възпитаватъ, да просвѣтятъ умоветѣ си и да облагородятъ сърдцата си. Въ сѫщность, тѣ не знаятъ, какво искатъ. Първата задача на човѣка е да използува възможноститѣ и условията за проява на ума и на сърдцето, а после да се грижи за просвѣта на ума и за облагородяване на сърдцето. Щомъ се проявятъ тѣ, естествено е, че умътъ ще търси условия да се просвѣщава, а сърдцето — да се облагородява.

Задачата на човѣка е да опредѣли първо отношенията си къмъ Божественото въ себе си, къмъ своята душа и на нея да разчита. Съ какви капитали разполагатъ хората, какъ мислятъ, колко сѫ добри и силни, на това не разчитай. Разчитай само на онова, съ което ти разполагашъ, което ти носишъ въ своя умъ и въ своето сърдце. Ще кажете, че трѣбва да се разчита само на Бога. Това е другъ въпросъ. За да разчитате на Него, преди всичко, вие трѣбва да Го познавате, да Го разбирате като реалность, която сѫществува вънъ отъ васъ и вѫтре въ васъ. Той е и въ малкото, и въ голѣмото въ човѣка. Сѫщевременно, Той е и въ малкото, и въ голѣмото вънъ отъ човѣка. Следователно, когато казваме, че трѣбва да разчитаме на Божественото въ себе си, имаме предъ видъ Бога като реалность, въ която нѣма никаква измѣна. Следъ това човѣкъ може да разчита отчасти и на хората.

Човѣшкиятъ животъ се нуждае отъ здрава основа, при която, всѣко нѣщо да е поставено на мѣстото си. При това положение човѣкъ ще има ясна представа за смъртьта и за живота, за раждането и прераждането. Днесъ мнозина се произнасятъ повръхностно за смъртьта, и току слушате нѣкой да казва: Ще се мре вече. Отде дойде тази мисъль въ главата му? Защо младиятъ не мисли и не говори за смъртьта? Като наближи да се ражда нѣкое дете, всички казватъ: Дете ще се роди въ този домъ. Какво означава раждането? Въ широкъ смисълъ, раждането има много прояви. Не е раждане, само да се яви човѣкъ на свѣта. Ако нѣкой човѣкъ ви дойде на гости, и това е раждане. Докато е въ дома ви, при вашитѣ условия, той е ограниченъ. Щомъ напусне дома ви, за васъ той е умрѣлъ, но за себе си — роденъ, излѣзълъ отъ ограниченитѣ условия на вашия домъ. Тъй щото, понятията „раждане и смърть“ сѫ относителни. Човѣкъ се ражда, когато напусне ограничителнитѣ условия, при които е живѣлъ цѣли деветь месеца. Следъ това той влиза въ други ограничителни условия на живота. Следъ време напуща земята — умира, т. е. заминава за другия свѣтъ, дето отново се ражда. Значи, човѣкъ непрекѫснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането сѫ многократни процеси въ живота.

Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онѣзи, които нѣматъ кѫщи, т. е. които живѣятъ вънъ отъ тѣлата си. Ще кажете, че тѣ сѫ умрѣли хора. Ние наричаме умрѣлитѣ хора свободни. Ограничени пъкъ сѫ онѣзи, които живѣятъ въ малки, затворени кѫщи. Човѣшкото тѣло е малка кѫщичка, въ която духътъ и душата пребиваватъ временно. Ще кажете, че реалното въ човѣшкия животъ се заключава въ създаване на семейство: да се ожени човѣкъ и да си има жена и дечица. За колко време може да си имате жена или мѫжъ? Има ли случаи въ живота, когато мѫжътъ и жената да сѫ прекарали заедно единъ животъ отъ сто години? Ако се оженили на 20 годишна възрасть и сѫ живѣли сто години заедно, да заминатъ и двамата заедно на 120 години. Такъвъ случай не съмъ срѣщалъ въ живота си. Значи, като се оженятъ, мѫжътъ и жената живѣятъ заедно най-много 40–50 години и заминаватъ, единиятъ по-рано отъ другия. Реално ли е това, което трае само 40–50 години? Нѣкѫде мѫжътъ и жената живѣятъ заедно само една-две години и се раздѣлятъ. Реалнитѣ нѣща сѫ вѣчни. Който не разбира смисъла на женитбата, иска по-скоро да се ожени, да влѣзе въ новъ животъ. Това е лесна работа. Но трѣбва да се знае, че женитбата е слугуване. Всѣки може да стане слуга, но важно е, като се пазаришъ нѣкѫде да слугувашъ, да не те изпѫдятъ преждевременно, безъ да ти платятъ. Когато намаляватъ заплатата ти, това показва, че има нѣщо, което не е въ естествения редъ на нѣщата. Увеличаватъ ли заплатата, това е въ реда на нѣщата. Когато мома и момъкъ се оженятъ, тѣ скѫпо си плащатъ. Тѣ си даватъ по сто цѣлувки на день. Всѣка цѣлувка е чисто злато — ефективъ. Колкото по-дълго време живѣятъ заедно, цѣлувкитѣ постепенно намаляватъ. На втората, третата година едва ли си даватъ по една цѣлувка на день; на десетата година по една цѣлувка годишно. Значи, заплатата имъ се намалява до минимумъ. Когато заплатата между мѫжа и жената въ дома намалява, животътъ имъ постепенно се влошава, изгубва всѣкаква поезия. Много отъ сегашнитѣ хора не знаятъ да се цѣлуватъ. Това не е нищо друго, освенъ измама. Много хора не се рѫкуватъ правилно. Тѣ подаватъ само единъ, два или три пръста. Ще се рѫкувашъ съ цѣлата си рѫка, да знае човѣкъ, че може да разчита на тебе.

Съвременнитѣ хора отричатъ сѫществуването на душата, но, въ сѫщность, тѣхниятъ стремежъ къмъ проявяване не е нищо друго, освенъ стремежъ на душата да се изяви. Тя се проявява чрезъ ума, сърдцето и волята. Умътъ се проявява чрезъ очитѣ, сърдцето — чрезъ носа, а волята — чрезъ устата. Вижте, какво прави лъвътъ, когато хване жертвата си. Той я сграбчва съ краката си и я туря до устата си да я разкъса. Значи, устата е изразъ на волята. Нѣкои искатъ да знаятъ, иматъ ли воля, или не. Това не е важно. Важно е човѣкъ да има силна воля. Колкото по-голѣма е устата на човѣка, толкова по-силна е волята му, но колко голѣма трѣбва да бѫде устата, това е въпросъ, който сами трѣбва да изучавате. Всѣки човѣкъ има уста, носъ, очи, вежди, уши, но малцина знаятъ, по колко сантиметра сѫ тѣ. Никой не ги е измѣрвалъ точно, да знае голѣмината на своитѣ удове. Ако попитате единъ земедѣлецъ, колко голѣма е нивата му, ще ви каже точно. Ако го питате за кѫщата му и нейнитѣ размѣри, сѫщо така знае. Обаче, ако го запитате за главата му, нищо не може да ви каже, не знае нито колко е дълга, нито колко е широка. Страданията на хората се дължатъ на факта, че нѣщата, съ които си служатъ, не сѫ построени добре, не отговарятъ на точнитѣ мѣрки, които природата е предвидила. Сегашнитѣ кѫщи сѫ много хубави. По-хубави и по-удобни кѫщи човѣчеството не познава, въпрѣки това, тѣ сѫ нехигиенични. Свѣтлината не пада добре, поради което повечето хора сѫ нервни, лесно се дразнятъ. Пречупването на свѣтлината отъ стенитѣ и таванитѣ не става хармонично. Не само това, но и леглата, както и завивкитѣ имъ, не сѫ хигиенични. Сѫщото се отнася и до дрехитѣ, съ които се обличатъ. Тѣ не сѫ хигиенични, затова трѣбва да си изработятъ облѣкла, които да отговарятъ на изискванията на природата. Като дойдете до храненето, и тамъ има нѣщо нехармонично. Главниятъ елементъ при храненето — житото, го мелятъ съ камъни. Това значи, да отнематъ хранителнитѣ му вещества — етернитѣ масла, и да останатъ въ него трицитѣ. Въ бѫдеще, житото нѣма да се мели сухо.

Изобщо, една отъ причинитѣ за страданията на хората се крие въ преобладаване на прави линии и остри ѫгли въ тѣхния животъ. Поради изопачаване на живота си, човѣкъ е изкривилъ и своитѣ удове. Рѣдко ще срещнете правилно оформена глава. По тази причина, свѣтлината не се възприема еднакво отъ всички хора. Тя не пада подъ еднакъвъ ѫгълъ, затова хората иматъ различни възгледи, както върху религиозни, така и върху социални въпроси. Не можете да срещнете двама души, които да иматъ еднакви разбирания за любовьта. Ако двама добри художници се заематъ да рисуватъ единъ и сѫщъ човѣкъ, да предадатъ основнитѣ му чърти, тѣ ще се различаватъ въ схващанията си. И двамата ще предадатъ различно неговитѣ чърти. Всѣки ще изнесе това, което му е направило впечатление. И, въ края на краищата, ще имате два различни образа за единъ и сѫщъ човѣкъ. За да рисува точно, художникътъ трѣбва да следва пѫтя на природата: да предаде характернитѣ чърти на човѣка така, както природата ги е поставила, безъ никакво усилване или намаляване. Никой не може да надмине природата въ нейната работа. Задачата на човѣка е да подражава на природата, но не и да конкурира съ нея.

Какво представя човѣкъ? — Сборъ отъ милиарди малки душички или сѫщества, които се съгласили, въ името на Божията Любовь, да влѣзатъ въ човѣка и да работятъ за него, да му дадатъ изразъ на човѣкъ. Тѣ сѫ пожертвували живота си за него, станали сѫ негови слуги и, като не ги разбира, той казва: Какво нѣщо е тѣлото? — Нищо друго, освенъ машина. Нѣкои религиозни гледатъ на тѣлото като спънка за духовния животъ на човѣка и казватъ: Не ни трѣбва тѣло, можемъ да се освободимъ отъ него. За насъ е важна душата, която е огъваема, подвижна, вездесѫща. Колкото и да е голѣма, тя присѫтствува едновременно въ всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава, споредъ нуждата. Малкитѣ клетки създаватъ голѣмото тѣло. Като погледне тѣлото си, нѣкой се запитва, съ какво тѣло ще дойде въ бѫдеще. Не е важно, съ какво тѣло ще дойде човѣкъ на земята. Важно е, съ колко души ще дойде, т. е. съ какъвъ брой. Ако дойде съ по-малко души отъ тѣзи, които сега влизатъ въ тѣлото му, той никога нѣма да влѣзе въ рая. Доказано е, че на лошитѣ и престѫпни хора липсва нѣщо. Значи, въ всѣки животъ малкитѣ души ги напущатъ една по една. Тѣ започватъ да приличатъ на праздни кошери. Пчелитѣ ги нѣма, а кошеритѣ оставатъ. Когато душитѣ разбератъ, че нѣкой човѣкъ не изпълнява Божията воля, тѣ казватъ: Този човѣкъ нѣма да се оправи, да го напуснемъ, нека да си научи урока. Човѣкъ усѣща, че нѣщо изчезва отъ него, и той остава самъ. Това състояние на самота го плаши, той се усѣща вѫтрешно изоставенъ, осиромашалъ. Докато малкитѣ душички сѫ въ човѣка, той е радостенъ и веселъ. Щомъ го напуснатъ, той става скръбенъ, започва да се оплаква отъ живота си, докато единъ день си замине.

Когато остане самъ въ живота си, човѣкъ започва да търси Бога, да се моли. Той пита, кѫде е Богъ. Иска да Го намѣри вънъ отъ себе си. Безъ любовь и безъ обичь човѣкъ не може да влѣзе въ общение съ Бога. Да мисли човѣкъ, че може да живѣе безъ любовь и безъ обичь, това значи, да има материалистично разбиране за живота. Ако всички клетки поотдѣлно, както и всички удове на човѣшкия организъмъ, не могатъ да любятъ, и човѣкъ не може да люби. Любовьта е качество на душата. Значи, човѣкъ люби чрезъ клеткитѣ на своя умъ, на своето сърдце; човѣкъ люби чрезъ своята душа и чрезъ своя духъ. Колкото повече добродетели има човѣкъ, толкова и любовьта му е по-силна. Колкото по-голѣмъ е неговиятъ умъ, неговото сърдце, неговата душа и неговиятъ духъ, толкова по-силна е любовьта му. Домъ, въ който хората не се каратъ, е домъ на любовьта. За този домъ може да се каже, че е хигиениченъ. Какво ще кажете за този домъ, въ който хората постоянно се каратъ? Ще кажете, че тѣ се молятъ на Бога по три пѫти на день. Азъ чета надписитѣ и виждамъ, че тѣ се каратъ и оплакватъ отъ живота си по три пѫти на день. Тѣ се молятъ за хлѣбъ, за дрехи, за кѫщи, за пари. Рѣдко виждамъ надписи, които показватъ, че нѣкой домъ изпълнява Божията воля, че хората въ този домъ служатъ на Бога.Нѣма по-велико нѣщо въ човѣшкия животъ отъ служенето. На кого може да служи човѣкъ? — На съвършения. Кого може да слуша ученикътъ? — Учителя си. За да бѫде ученикътъ абсолютно послушенъ, учительтъ трѣбва да бѫде гениаленъ. Гениалниятъ учитель се отличава съ голѣмо постоянство и решителность.

Когато Мохамедъ проповѣдвалъ учението си, най-после той дошълъ до голѣмо обезсърдчение и решилъ да бѣга отъ хората. Не могълъ да издържи на хулитѣ и гонението, което обявили противъ него. Спрѣлъ на едно мѣсто да си почине и дълбоко се замислилъ. Въ този моментъ той видѣлъ, какъ една мравка, носеща много тежъкъ товаръ за нея, искала да го занесе въ мравуняка. Мохамедъ броилъ, колко пѫти мравката вдигала товара отъ земята и го изпущала. Най-после тя го вдигнала и успѣла да го занесе въ мравуняка. Като видѣлъ голѣмото постоянство на мравката, Мохамедъ си казалъ: Чудно нѣщо, една мравка проявява такова голѣмо постоянство и смѣлость. Тя може да вдига и изпуща 99 пѫти товара си, съ надежда, че на стотния пѫть ще успѣе, а азъ се обезсърдчихъ още отъ първитѣ опити. Ще се върна между хората и ще приложа постоянството на мравката. На стотния пѫть и азъ ще успѣя въ своята работа.

Малка е мравката, но и отъ нея можете да се учите. Човѣкъ иска едно нѣщо — да се осигури. Не постигне ли желанието си, той се обезсърдчава. За какво осигуряване ще мисли човѣкъ, когато, още съ идването си на земята, той е осигуренъ? Който го е изпратилъ на земята, Той го е осигурилъ. Вѣрвайте въ Онзи, Който живѣе въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Той ще нареди работитѣ ви, както трѣбва. Докато Го обичате, Той ще се грижи за васъ. Престанете ли да Го обичате, и Той ще ви напусне. Който се отказва отъ любовьта, мисли себе си за божество. Той иска да играе роля на голѣмъ човѣкъ. За да бѫдете голѣми, трѣбва да носите голѣмъ товаръ. Великиятъ човѣкъ разрешава велики въпроси. Той трѣбва да има предъ видъ благото на цѣлото човѣчество. Всѣки човѣкъ трѣбва да носи нѣщо, освенъ за себе си, още и за своитѣ ближни. Свѣтътъ се нуждае отъ живия хлѣбъ. Който мисли и за ближнитѣ си, той е добъръ човѣкъ. Той дава пѫть на Божественото въ себе си, затова привлича хората. Който мисли само за себе си, отблъсква хората, на него никой не разчита. Който не може да възприеме Божествената свѣтлина въ ума си, нищо не постига.

Човѣкъ е дошълъ на земята да се възпитава, да постигне три нѣща: да придобие изкуството, правилно да ходи и да се движи; второ, да учи, за да придобива знания и опитности и трето, да се научи да работи. Да работи човѣкъ, това значи, да прилага всичко, което е научилъ. Достатъчно е да се погледне въ огледалото, за да види, ясни или мѫтни сѫ очитѣ му. Яснитѣ, бистри очи показватъ, че човѣкъ е изработилъ въ себе си права мисъль, прави чувства и прави действия. Когато не мисли, не чувствува и не постѫпва право, очитѣ му са мѫтни, пълни съ влага. Едно време и земята бѣше пълна съ влага, но Господъ каза една дума, и влагата, т. е. водата се разпредѣли въ морета и въ океани, и небето се изясни. Нашиятъ умственъ свѣтъ трѣбва да се проясни, да се махнатъ облацитѣ и да се разкрие хоризонтътъ, чистъ и ясенъ. Звездитѣ на небето символизиратъ хората. Слънцето и луната представятъ дветѣ системи, съ които хората си служатъ. Слънцето е представитель на ученитѣ хора, а луната — на религиознитѣ. Казано е въ Писанието, че слънцето и луната ще потъмнѣятъ. Това подразбира, че религията и науката ще слѣзатъ отъ положението, въ което се намиратъ. Новъ животъ, нови пѫтища, нови условия идатъ въ свѣта.

Днесъ цѣлиятъ свѣтъ, всички народи се биятъ за нѣкаква идея. На мѣсто ли е тази идея? Ако каменарьтъ чупи камъни, за да направи кѫща, чупенето на камънитѣ е на мѣсто. Ако дърварьтъ сѣче дървета, за да ги вложи въ строежа на една кѫща, сѣченето на дърветата е на мѣсто. Обаче, ако каменарьтъ и дърварьтъ вършатъ една работа, безъ да иматъ предъ видъ нѣкакво благо, работата имъ не е на мѣсто. Да изсичате горитѣ безразборно, това значи, да си създавате най-голѣмитѣ нещастия. За да не страдате, обработвайте почвата, да усилвате растителностьта. Много отъ болеститѣ на хората се дължатъ на слабата растителность въ тѣхния организъмъ. Растителностьта въ мозъка, въ дробоветѣ и въ стомаха имъ е отслабнала, поради което тѣ заболяватъ отъ мозъчно разстройство, или отъ разстройство на дробоветѣ и на стомаха. Когато растителностьта въ човѣка е силна, той се радва на дълъгъ животъ. Растенията знаятъ законитѣ за дългия животъ по-добре отъ хората. Има дървета, които живѣятъ стотици и хиляди години, когато никой човѣкъ не е стигналъ хиляда години. Въ Стария Заветъ имаме примѣръ само за единъ човѣкъ, който е живѣлъ най-много, и то 900 години.

„Животътъ на праведния е като на зазоряване“. Дружете съ праведни и добри хора, за да изгрѣе и у васъ зората на новия животъ. Една българска поговорка казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.“ Ако дружишъ съ болни, боленъ ще станешъ; ако дружишъ съ здрави, здравъ ще станешъ; ако дружишъ съ уменъ, уменъ ще станешъ; ако дружишъ съ силенъ, силенъ ще станешъ. Следователно, за да се оправи свѣтътъ въ единъ день, хората трѣбва да дружатъ съ Любовьта, т. е. съ Бога. Животътъ на земята е времененъ. Човѣкъ е като наематель, отъ него зависи да остане за по-дълго или по-кратко време въ кѫщата, която е наелъ. Ако отношенията му съ домакина на кѫщата сѫ добри, той ще остане по-дълго време да живѣе въ нея. Развали ли отношенията си съ домакина, последниятъ ще го изпѫди отъ кѫщата си. Ако иска да продължи живота си, човѣкъ трѣбва да има любовь къмъ себе си и къмъ ближния си. Каква любовь? — Която възкресява. Ако младъ момъкъ, съ свѣтълъ умъ и сърдце, каже на една умираща мома, че я обича, тя ще се съвземе, ще оздравѣе и ще стане отъ леглото си. Тя е била готова да умре, защото мислила, че никой не я обича. Въ който моментъ се убеди, че нѣкой я обича, тя се пробужда за новъ животъ и оздравява. Сегашнитѣ хора умиратъ отъ безлюбие, а оживяватъ отъ любовь. Следователно, човѣкъ живѣе, докато има кой да го обича. Престане ли да го обича, той умира. Трѣбва да се убедите, че има Единъ, Който ви обича. Кой е Той? — Той е Единниятъ, Вѣчниятъ, Който не се отказва отъ никого, не сѫди никого, къмъ никого не отправя кривъ погледъ, на никого не казва горчива дума. Като срещне нѣкого, който направилъ една погрѣшка, Той му казва: Добро дете си ти, човѣкъ ще излѣзе отъ тебе. Ангелитѣ могатъ да не го харесватъ, но Богъ харесва всички. Той ще се усмихне и ще му даде своето благословение. Благодарение на погледа и на усмивката, които Богъ отправя къмъ васъ, вие сте радостни и весели. Осъмните ли се въ Него, радостьта ви напуща.Щомъ се насърдчите въ живота, радостьта отново ви посещава.

Всѣки човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да създаде образа на истинския човѣкъ. За образецъ на истинския човѣкъ ни служи Христосъ. Той казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратилъ“. Съ живота си Той доказа, че не е дошълъ да приложи своята воля. Ако бѣше приложилъ своята воля, Той можа да се помоли и да Му дойдатъ на помощь 12 легиона ангели. Единъ ангелъ е въ състояние да се справи съ 150,000 души. Значи, тѣ можаха въ една нощь да се справятъ съ цѣлото човѣчество. Цельта на Христа не бѣше тази. Той дойде да изпита любовьта на хората и да приложи Божията Любовь. Каква е любовьта на хората, Той и до днесъ още я опитва на гърба си. Казва се въ Писанието, че Христосъ срещналъ Савела на конь и го ослѣпилъ съ свѣтлината си. Христосъ го запиталъ: „Савле, защо ме гонишъ?“ — Кой си ти, Господи? — Азъ съмъ Исусъ, Когото разпнаха. Казвамъ ти да не риташъ срещу остенъ“. Отъ този моментъ Савелъ се обърна къмъ Христа и стана единъ отъ ревностнитѣ Му последователи. Савелъ разбра, че на жертвата, която Христосъ даде за цѣлото човѣчество, заслужава да се отговори пакъ съ жертва.

Съвременнитѣ хора мислятъ, че, като се пожертвува за Христа, човѣкъ трѣбва да се откаже отъ жена си, отъ децата си и да напусне своя домъ. Не е така. Когато мѫжътъ възлюби Христа и Го познае, ще обикне и жена си, и децата си. И жената, като възлюби Христа, ще обича и мѫжа, и децата си. Сѫщото се отнася и до децата. Като възлюбятъ Христа, тѣ ще обичатъ родителитѣ си. Когато хората възлюбятъ Христа, ще обичатъ и отечеството си, ще станатъ истински патриоти и родолюбци. Това значи познаване на Христа. Като познаятъ и възлюбятъ Христа, хората ще бѫдатъ готови да раздаватъ отъ своитѣ блага на онѣзи, които нѣматъ, както пощальонътъ носи писмата на онѣзи, за които сѫ предназначени.

Днесъ искамъ да направите следния опитъ: Като излѣзете отъ салона, да прекарате петь-шесть часа въ абсолютенъ вѫтрешенъ миръ. Каквото и да ви се случи презъ деня, да не виждате никакво противоречие, никаква дисхармония. Да си представите, че живѣете въ ангелския свѣтъ. Който и да ви говори, да се вслушвате въ думитѣ му и да си представяте, че слушате нѣкаква музика. Ако мѫжътъ или децата ви сѫ сърдити, разгнѣвени, изслушайте ги и си кажете: Колко хубаво говорятъ! Бѫдете глухи и слѣпи за погрѣшкитѣ на хората. Само така ще разберете Христовата Любовь. Христосъ живѣе въ човѣшкитѣ души. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника“. Защо? — Защото Той живѣе и въ неговата душа. Той се интересува отъ живота, а не отъ смъртьта. Следователно, ако човѣкъ умира, за да живѣе, смъртьта има смисълъ; ако живѣе, за да умира, нито животътъ има смисълъ, нито смъртьта.

Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щомъ съзнава, кой му е далъ главата, той трѣбва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава, какво благо му е дадено, човѣкъ трѣбва да си каже: Благодаря за Божествената свѣтлина, която възприемамъ чрезъ главата. Благодаря за любовьта, която възприемамъ чрезъ сърдцето си. Готовъ съмъ да приложа свѣтлината и любовьта, които възприемамъ, не само къмъ хората, но и къмъ най-малкитѣ сѫщества. Готовъ съмъ да направя пѫть и на мравката и да ѝ се притека на помощь.

Единъ день наблюдавамъ, какъ две мравки се каратъ за една трошица хлѣбъ. Питамъ ги: Защо се карате? Едната ми отговаря: Азъ първа намѣрихъ тази трошица; тя иска да вземе половината, но азъ не я давамъ. Въ този моментъ изваждамъ отъ джоба си много трошици и имъ хвърлямъ. Спорътъ веднага се разреши. И за дветѣ мравки имаше изобилно храна. Значи, изобилието разрешава въпроситѣ. Едно кило вода не разрешава спора, защото всички хора сѫ жадни, но изобилното количество вода разрешава всички спорове и противоречия. Малката любовь не разрешава въпроситѣ, но голѣмата ги разрешава. Да носишъ голѣмата любовь въ себе си, това значи, следъ като си работилъ цѣлъ день усилено, да се върнешъ вечерьта бодъръ, пъленъ съ сили и животъ въ себе си. Българинътъ, като прави стомнитѣ си, предвижда две отвърстия: голѣмо, презъ което стомната се пълни; малко, странично отвърстие, презъ което се пие вода. Значи, той много приема, малко дава. Красива е линията на страничното отвърстие, но то трѣбва да бѫде два пѫти по-широко отъ сегашното.

Помнете следния законъ: много давашъ, много взимашъ; малко давашъ, малко взимашъ. Много мислишъ, много знания придобивашъ; малко мислишъ, малко знания придобивашъ. Много работишъ, много печелишъ; малко работишъ, малко печелишъ. Това сѫ процеси на любовьта. Не можешъ да постѫпвашъ, както искашъ, и да се ползувашъ отъ любовьта. Мома или момъкъ, които се каратъ съ баща си, съ майка си, съ братята и сестритѣ си, не могатъ да живѣятъ добре и помежду си. Каквито обещания да дава момъкътъ на момата, той нѣма да ги изпълни. Невъзможно е, да се карашъ, сърдишъ и гнѣвишъ на родителитѣ си, а да живѣешъ добре съ своя възлюбенъ. Такава мома и такъвъ момъкъ могатъ да изпълняватъ службата на надзиратели, но не на мѫжъ или на жена въ семейството.

Днесъ Богъ ни гледа, какво правимъ, и се чуди на умоветѣ ни. Сегашнитѣ християни мислятъ да влѣзатъ въ Царството Божие по лесния пѫть. Нѣма лесенъ пѫть за Царството Божие. Който иска да влѣзе тамъ, трѣбва да бѫде готовъ да мине по пѫтя на Христа. Той дойде въ свѣта, донесе Божията Любовь, пожертвува се за човѣчеството, заради което Го разпнаха. Цѣла нощь римскитѣ войници се гаврѣха съ Него, но Той понесе всичко съ любовь и велико самообладание. Той знаеше, че единъ день тѣзи удари ще се сипятъ върху тѣхнитѣ гърбове. Римскитѣ войници опредѣлиха броя на ударитѣ, които бѫдещето човѣчество трѣбваше да понесе. Днесъ всички се интересуватъ, кой ще победи въ сегашната война. Като се свърши войната, ще видите, кой ще победи. Казвамъ: Блаженъ е този народъ, който пръвъ приложи Божията Любовь, Божията Правда, Божията Мѫдрость и Истина. Старото трѣбва да се заличи, да дойде новото, което носи условия за победа. Истинската победа ще дойде чрезъ любовьта, която изключва всѣкакво безправие. Свѣтътъ се нуждае отъ новъ редъ и порядъкъ, отъ разумность и справедливость. Безправието трѣбва да изчезне отъ всѣки домъ и отъ всѣка държава и да се замѣсти съ порядъка на правдата и любовьта.

„Животътъ на праведния е като на зазоряване“. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Търсете тогава разрешението на въпроситѣ въ любовьта, а не вънъ отъ нея. Като дойде между хората, любовьта ще оправи всички объркани работи. Тя носи новия животъ, който ще се изяви чрезъ ума, сърдцето и душата на хората. Отворете умоветѣ, сърдцата и душитѣ си за Онзи, Който всѣки моментъ ви говори чрезъ всички живи сѫщества. Слушайте, какво ви говори, и изпълнявайте Неговата воля. Отворете се за любовьта. Ще кажете, че любовьта е само за младитѣ. Не е така. Любовьта е за всички хора, за млади и за стари, за женени и за неженени. Само онзи може да се жени, който носи любовьта въ себе си. Любещиятъ е здравъ, уменъ и добъръ. Щомъ е така, не се женете за болни, за невежи и за лоши хора. Мома, която люби, влага любовьта си въ всѣко свое действие. Като готви, тя влага любовьта си въ яденето. Който яде отъ това ядене, ако е боленъ, оздравява; ако е недоволенъ, става доволенъ. Когато нѣкой казва, че има любовь въ сърдцето си, накарайте го да сготви. Отъ яденето му ще познаете, каква е неговата любовь. Докато дава пѫть на любовьта въ себе си, човѣкъ разполага съ всички нейни възможности. Щомъ изгуби любовьта, изгубва и възможноститѣ, съ които тя разполага. Животътъ е цененъ главно за любовьта, която носи. Тя ще възкреси всички убити и умрѣли. Тѣ ще възкръснатъ, ще се явятъ отново на земята, като левенти моми и момци, и всички единодушно ще извикатъ: Напредъ съ любовьта!

Блаженъ е онзи, който се е родилъ отъ любовьта. Йосифъ се роди отъ любеща майка и получи благословението на любовьта. Преди това, обаче, мина презъ две голѣми изпитания. Той видѣ единъ сънь, който разказа на братята си. Тѣ възнегодуваха противъ него и решиха да го убиятъ, но после измѣниха решението си и го продадоха на богати търговци, които отиваха въ Египетъ. Отъ тѣхъ го купи Пентефрий, началникъ на тѣлохранителитѣ. Неговата жена се влюби въ Йосифа. За да се освободи отъ нея, той избѣга, като остави дрехата си въ нейнитѣ рѫце. Наклеветенъ отъ жената на своя господарь, той бѣше осѫденъ да лежи въ затворъ. Йосифъ предпочете затвора, отколкото да сгрѣши предъ господаря си. Оттукъ той бѣше освободенъ, следъ като изтълкува съня на Фараона и зае високо положение при него. Когато настана гладъ въ Ханаанъ, братята му дойдоха при него за жито, поклониха му се — съньтъ на Йосифа се сбѫдна. Тогава Йосифъ имъ се откри, като тѣхенъ братъ, и имъ прости направената отъ тѣхъ погрѣшка.

Животътъ на Йосифа показва пѫтя, по който всички хора минаватъ. За да получи Божието благословение, човѣкъ трѣбва да мине по пѫтя на изпитанията и мѫчнотиитѣ. Той трѣбва да победи мѫчнотиитѣ, да се справи съ тѣхъ и тогава да дойде до любовьта. Любовь безъ мѫчнотии и изпитания не е истинска. Божията Любовь иде следъ голѣми изпитания и страдания. Голѣми блага, възможности и условия се даватъ на хората, но тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Богъ чака търпеливо да се осъзнаятъ всички хора и да се върнатъ къмъ Него. Времената сѫ усилни. Който иска, може да живѣе въ любовьта. Всички имате опитности, които трѣбва да използувате. Природата не обича повторението на нѣщата. Тя не позволява да се повтарятъ погрѣшкитѣ. Една погрѣшка, направена веднъжъ, е на мѣсто, човѣкъ се учи отъ нея. Обаче, не е позволено сѫщата погрѣшка да се повтаря.

*

17. Беседа отъ Учителя, държана на

16 августъ, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...