Jump to content

1942_08_09 Наследници на Земята


Ани

Recommended Posts

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г..
Първо издание, София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Наследници на земята

„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята (Матея 5:5.).

Понѣкога човѣкъ изгубва смисъла на живота и не знае причината за това. Въ младини той е идеалистъ, а на стари години става материалистъ. Ако сѣчемъ постоянно клонетѣ на дървото, коренитѣ му се развиватъ чрезмѣрно и се забиватъ дълбоко въ земята. Значи, когато клонетѣ нѣматъ условия да се развиватъ, за тѣхна смѣтка се развиватъ коренитѣ. Сѫщиятъ законъ има значение и за човѣка. Когато човѣкъ нѣма условия да се развива духовно, той се развива материално. Коренитѣ въ него се развиватъ за смѣтка на клонетѣ. Обаче, човѣкъ, както и дървото, трѣбва да се развива правилно — и коренитѣ, и клонетѣ му трѣбва да растатъ еднакво, т. е. той трѣбва да се развива и материално, и духовно. Ето защо, ние се стремимъ къмъ такава наука, която да осмисли живота ни. Ние се стремимъ къмъ такава наука, която едновременно да усили вѣрата, надеждата и любовьта ни.

Мнозина се запитватъ, какво представя човѣкъ предъ вселената. Наистина, човѣкъ е микроскопическо сѫщество предъ вселената, но тя представя материалната страна за него. Той трѣбва да я изучава. За него тя е предметно обучение. Малъкъ е човѣкътъ, но милиарди клетки, т. е. милиарди малки сѫщества образуватъ тѣлото му и живѣятъ за него. Само стомахътъ му е образуванъ отъ десеть милиона клетки. Значи, човѣшкиятъ стомахъ е голѣма фабрика, въ която взиматъ участие десеть милиона работника. Който не разбира смисъла на тѣхната работа и не я оценява, казва, че храненето е проста работа. Не е проста работа. Десеть милиона работника участвуватъ въ обѣда, който ти си приелъ. Ако плащате по единъ левъ на работникъ, за единъ обѣдъ трѣбва да платите десеть милиона лева. Кой може да плати десеть милиона за единъ обѣдъ? И по една стотинка да плащате на работникъ, пакъ е много. Това е само за единъ обѣдъ. А колко пѫти на день яде човѣкъ? Направете изчисление, да видите, колко струва годишно работата само на стомаха. Следъ това изчислете, колко работници има въ мозъка, въ дробоветѣ и направете смѣтка, колко струва тѣхната работа. Приложете математиката, да видите, какво нѣщо е човѣкътъ и колко струва на природата. Само така ще разберете, имате ли право да се обезсърдчавате. Човѣкъ се обезсърдчава отъ две положения въ живота: отъ недоимъкъ и отъ изобилие. Въ първия случай той купува билети, конто не печелятъ; въ втория случай купува билети, които печелятъ, и той изпада въ такова изобилие, което го обезсърдчава; не знае, какъ да се справи съ него, че да се задоволи. Който не печели, не е доволенъ, търси богатство. И той може да спечели. — Какъ? — Или като купи всичкитѣ билети, или като разполага съ голѣми знания, да разбира науката за щастливитѣ числа и да си вземе билетъ, който печели.

Кой човѣкъ е истински богатъ? Богатъ е онзи, на когото умътъ, сърдцето и душата се проявяватъ правилно. Ще се запитате, сѫществува ли, наистина, душа. За мене този въпросъ е разрешенъ. Азъ виждамъ проявитѣ на душата всѣки моменть. Тя се изявява чрезъ човѣшкото тѣло. То е инструментътъ, чрезъ който тя работи. Азъ се разговарямъ съ нея и виждамъ, че тя крие въ себе си велика история. Тя носи голѣми знания въ себе си, всичко помни. Само учениятъ признава сѫществуването на душата, защото всѣки моментъ влиза въ разговоръ съ нея. Тъй щото, който пита, сѫществува ли Богъ, сѫществува ли душа, има ли любовь въ свѣта, той самъ опредѣля мѣстото си. Той самъ се поставя въ категорията на проститѣ, или на онѣзи, които искатъ да учатъ, или между истинскитѣ учени. За ученитѣ тѣзи въпроси съ предрешени.

Може ли човѣкъ да разреши въпроситѣ за душата и за духа, за доброто и за злото? — Може. За онзи, който е въ съгласие съ Първата Причина на нѣщата, всичко е възможно. И за него има невъзможни нѣща, но за тѣхъ той никога не мисли. Напримѣръ, той никога не се запитва, може ли да събере слънцето и луната на едно мѣсто и да имъ даде едно богато угощение. Колкото е възможно земята да отиде на гости на слънцето или на луната, толкова е възможно и тѣ да я посетятъ. Има хора лунни типове, но това не значи, че тѣ идатъ отъ луната. Луната имъ влияе силно, и тѣ вечерь ставатъ отъ леглото си, качватъ се по покриви; тѣ ходятъ свободно, безъ да падатъ. Това е въпросъ, който нѣма отношение къмъ невъзможнитѣ нѣща.

Нѣкой иска да бѫде богатъ, безъ да мисли за последствията, които богатството може да му създаде. Ако богатството ти създава нещастия, защо ти е то? Това богатство влиза въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата. Какъвъ смисълъ има да се качи човѣкъ на Монтъ-Еверестъ и да се задуши тамъ? Човѣкъ не е пригоденъ за голѣми височини. За да се изкачи на този връхъ, той трѣбва да носи съ себе си чистъ кислородъ, да подържа дишането си. Едно време и човѣкътъ е мислилъ, като рибитѣ, че вънъ отъ водата нѣма животъ. Но впоследствие и нѣкои риби се убедиха, че извънъ водата може да се живѣе и станаха птици. Въ бѫдеще човѣкъ ще се убеди, че може да се живѣе и на голѣми височини, дето въздухътъ е крайно разреденъ. Както рибитѣ използуватъ въздуха отъ водата, така и човѣкъ единъ день ще извади отъ въздуха онази материя, която е необходима за дишането. Тѣлото на бѫдещия човѣкъ ще бѫде по-фино отъ сегашното, и той ще живѣе въ етера. Тогава той ще пѫтува свободно отъ земята до луната, защото пространството между тѣзи планети е изпълнено съ етеръ, къмъ който човѣкъ ще бѫде нагоденъ да живѣе. Обаче, сегашниятъ човѣкъ не може да отиде на луната, не е годенъ за тамъ — дробоветѣ му не могатъ още да възприематъ етера. Който си е изработилъ дробове, нагодени къмъ етера, свободно може да пѫтува до луната. Споредъ окултиститѣ, има такива хора на земята. Тѣ пѫтуватъ не само до луната, но и до други планети. Обаче, какъ става това, не може да се докаже научно. За истината това не е важно. Тя не се нуждае отъ доказателства. Доказватъ се само материалнитѣ работи. Свѣтлината има ли нужда отъ доказателства? Ако доказвате броя на трептенията на червената, жълтата или на синята свѣтлина, съ това още не се доказва самата свѣтлина Трептенията сѫ превозни срѣдства на свѣтлината, но свѣтлината, сама за себе си, не е трептение. Човѣкъ си служи съ автомобила като превозно срѣдство, но самиятъ автомобилъ не е човѣкътъ. Автомобилътъ е едно нѣщо, а човѣкъ — друго; трептенията на свѣтлината сѫ едно нѣщо, а свѣтлината е съвсемъ друго; трептенията на музикалния тонъ сѫ едно нѣщо, а музиката нѣма нищо общо съ трептенията. Звукътъ се предава чрезъ трептенията на въздуха, но нито звукътъ, нито трептенията представятъ сѫщинската музика.

И тъй, когато говоримъ за човѣка, можемъ да го разглеждаме като индивидъ, като личность; можемъ да го разглеждаме и като колективно сѫщество, излѣзло отъ единъ общъ Източникъ на живота. Той е дошълъ на земята да живѣе за себе си, за дома си, за отечеството си, за цѣлото човѣчество. Най после, като мине презъ всички фази на живота, той ще съзнае, че е дошълъ на земята да живѣе за своя Създатель. Да живѣешъ за Създателя си, за Бога, това значи, да имашъ любовь въ себе си. Да живѣешъ за свѣтлината и да се ползувашъ отъ нея, това значи, да имашъ очи. Който има очи, той вижда и свѣтлината, и Бога и ги познава. Въ този смисълъ, тѣ не се нуждаятъ отъ никакви доказателства. Ще каже нѣкой, че чувствувалъ Бога. Чувствуването на нѣщата е срѣдство, съ което човѣкъ си служи, но то не е доказателство. То е превозно срѣдство за човѣка, каквото е автомобилътъ за физическия му животъ. Обмѣната между Бога и човѣшката душа е доказателство за сѫществуването на Бога и за Неговитѣ прояви като Любовь, Мѫдрость и Истина. Да живѣешъ въ Бога, и Той да живѣе въ тебе, това е доказателство за Неговото сѫществуване. Казано е, че Богъ е Любовь. Значи, любовьта е отношение на Бога къмъ насъ. Обичьта пъкъ представя отношение на човѣка къмъ Бога. Малцина разбиратъ тѣзи отношения, затова тѣ обичатъ, безъ да знаятъ, кого обичатъ. Нѣкой ги люби, безъ да знаятъ, кой въ сѫщность ги люби. Нѣкой казва, че едикой си го люби — Петко, Стоянъ, Драганъ. Човѣкъ не може да люби. Може ли едно кило вода да задоволи жаждата ви презъ цѣлия животъ? Може ли единъ скѫпоцененъ камъкъ да ви украси? Следователно, единъ човѣкъ не може да задоволи нуждата на душата ви, да бѫдете любени; нито човѣкъ може да обича само едного. Ако Богъ не живѣе въ човѣка, подобниятъ му не може да го обича. Може ли котката да обича човѣка за самия него? Тя го обича за хлѣба, който той ѝ дава. Като престане да я храни, и тя престава да го посещава — не го обича вече.

Всички хора говорятъ за любовьта, но малцина я разбиратъ като велика сила, като велика добродетель. Тя осмисля живота и внася хармония въ него. Безъ любовь животътъ е смърть, а безъ обичь — адъ. Когато престане да люби, човѣкъ умира; когато престане да обича, той слиза въ ада. Богъ каза на първия човѣкъ: „Въ който день ядешъ отъ забранения плодъ, ще умрешъ“. Това значи: въ който день престѫпишъ закона на любовьта, ще умрешъ. Смъртьта под разбира отдалечаване на човѣка отъ любовьта. Като говорятъ за любовьта, хората я разглеждатъ като проява, отъ една страна въ индивидуалния животъ на човѣка, а отъ друга, като проява на колективния животъ. Отъ това гледище авторитѣ, различнитѣ писатели, романисти, философи, разглеждатъ въпроситѣ на живота. Напримѣръ, Викторъ Хюго разрешава вѫтрешнитѣ противоречия въ индивидуалния животъ на човѣка. Толстой пъкъ разрешава единъ голѣмъ социаленъ въпросъ — причината за войнитѣ, за голѣмитѣ спорове и недоразумения между народитѣ. По отношение на своитѣ възгледи, въ романитѣ си „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“, и двамата сѫ прави.

И сегашнитѣ хора се питатъ, като Толстоя, коя е причината за сѫществуването на злото въ свѣта. Какво правятъ войницитѣ, когато минаватъ презъ нѣкой мостъ? За да не го разрушатъ, тѣ не вървятъ ритмично, но по единъ или по двама-трима, безразборно. На основание на този законъ отъ физиката, казвамъ: Злото сѫществува по причина на ритмичното правене на зло. Когато войницитѣ вървятъ ритмично по нѣкой мостъ, тѣ го събарятъ. Когато много хора вървятъ ритмично въ посока на злото, тѣ създаватъ голѣми катастрофи въ свѣта: земетресения, наводнения и др. За да престане злото, да се прекратятъ катастрофитѣ, хората трѣбва да се откажать отъ ритъма на своя изопаченъ умъ и своето сърдце, отъ единодушието въ злото. Тѣ трѣбва да се обединятъ по умъ, по сърдце и по воля въ правене на добро, за да превърнатъ земята въ рай, а живота си — въ музика и пѣсень.

Не е достатъчно само човѣкъ да търси причината на злото, но той трѣбва да бѫде готовъ да се откаже отъ него. Ако не се откаже отъ своята алчность, той не може да влѣзе въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Ако пчелата - работница не може да излѣзе отъ обществото на пчелитѣ, нищо нѣма да придобие. Тя ще има царица - пчела, която ще ѝ заповѣдва, и завинаги ще си остане работница въ кошера на своята царица. И въ кошера има редъ и порядъкъ, чистота, но този редъ и порядъкъ не е идеаленъ. Ако пчелата се стреми къмъ нѣщо възвишено, трѣбва да напусне кошера. Въ живота на пчелитѣ е допуснато многомѫжеството, което не може да бѫде идеалъ на единъ възвишенъ свѣтъ. Тѣхниятъ строй е отживѣлъ времето си. Всѣка съзнателна пчела търси нови условия, за новъ, възвишенъ животъ.

Въ какво се заключава идеалниятъ строй на живота? — Въ прилагане на любовьта и на обичьта. Вънъ отъ любовьта и обичьта никакъвъ идеалъ не може да сѫществува. Въ бѫдеще, когато се приложатъ любовьта и обичьта въ живота, хората нѣма да се страхуватъ отъ смъртьта. Тѣ нѣма да умиратъ, но ще минаватъ отъ единъ свѣтъ въ другъ. Хората умиратъ днесъ по единствената причина, че не сѫ хармонизирали любовьта и обичьта въ себе си. Който не ги е хармонизиралъ, не може правилно да ги прилага. Слушахъ една млада жена да се оплаква отъ положението си. Разправя, че се оженила преди две години, а се обичали съ мѫжа си седемь години преди женитбата си. И тя не знае, какво е станало помежду имъ, но той обикналъ друга жена и казвалъ ѝ: Ще ме извинишъ, сега не те обичамъ, както по-рано. Ако ти ме обичашъ, пожертвувай се за мене, остави ме свободенъ. Понеже жена му го обичала, макаръ и съ мѫка, тя го оставила свободенъ, не го напуснала, но не се мѣсила въ любовьта му. Тази жена е разумна. Тя разбира, че не може да се бърка въ живота на сърдцето, но иска да знае, коя е причината за новото положение, въ което се намира. Много просто. Кога човѣкъ обича нѣкого? — Когато той се жертвува за него. Следователно, тази жена въ миналото нѣкога се е пожертвувала за него, и днесъ той ѝ благодари съ обичьта си. Като обича тази жена, той ще прояви и къмъ жена си по-голѣма любовь, но ако тя го остави свободенъ. Той ще оцени жертвата, която тя прави за него, и ще ѝ благодари. Сѫщото се отнася и до жената. Любовьта е единна и непреривна. Въ нея нѣма никакви престѫпления, никакво зло. Престѫпленията, които хората приписватъ на любовьта, се криятъ другаде, а не въ любовьта. Тѣ не я разбиратъ, или криво я разбиратъ. Любовьта повдига и възкресява човѣка, а не го умъртвява. Богъ се проявява чрезъ любовьта въ всѣко живо сѫщество. Колкото повече хора обича човѣкъ, толкова повече се отворилъ за Бога. Любовьта е пѫть кьмъ повдигане. Какъ се проявява любовьта, не е важно Тя има милиони начини за проявяване. Важно е да се придобие нѣщо ценно чрезъ нея. Като се повдига отъ едно стѫпало на друго, човѣкъ ще дойде най-после до великата любовь, въ която нѣма измѣна, нѣма престѫпления, нѣма смърть. Тя носи радость и щастие, тя носи свобода и безсмъртие.

Задачата на разумния свѣтъ се заключава въ това, да освободи човѣка отъ заблужденията, които носи отъ миналото, да внесе въ живота имъ новъ, великъ моралъ. Защо трѣбва хората да се съмняватъ едни въ други? Трѣбва ли мѫжътъ да се съмнява въ жена си, да мисли, че тя търси други мѫже? Трѣбва ли жената да се съмнява въ мѫжа си? Защо мѫжътъ да не гледа на женитѣ като на свои дъщери и сестри и така да ги обича? Защо жената да не гледа на мѫжетѣ като на свои синове и братя и така да ги обича? Бащата обича дъщеритѣ си, майката обича синоветѣ си. Има ли нѣщо престѫпно въ тази любовь? Семейството е създадено, именно, за това, да регулира отношенията между мѫжа и жената, да ги повдигне на по-висока степень. Не мислете, че, ако нѣкой мѫжъ обича една жена, той върши престѫпление. Въ любовьта нѣма престѫпления. Невъзможно е да любишъ, и да вършишъ престѫпления. Който люби, не върши престѫпления; който не люби, върши престѫпления. Това се отнася еднакво и за мѫжа, и за жената. Радвайте се, когато хората се обичатъ. Не се ли радвате, когато бащата обича дъщеритѣ си, а майката — синоветѣ си? На земята нѣма по-възвишена любовь отъ тази на майката и на бащата.

Днесъ повечето хора не разбиратъ любовьта, а говорятъ за нея, приписватъ ѝ качества, каквито тя не притежава. Това е любовь на насѣкомитѣ, сь която ние не се занимаваме. Едва сега хората влизатъ въ любовьта на сърдцето. Тѣ четатъ романи, влюбватъ се, мислятъ, че познаватъ тази любовь. И нея още не познаватъ. Ако тази любовь още не е разбрана, колко по-неразбрана е великата Божия Любовь. Ще каже нѣкой, че познава Бога, че Той е близо до насъ. Понѣкога Богъ е близо до насъ, нѣкога е далечъ. Когато Го обичаме, Той е далечъ отъ насъ. Когато не Го обичаме, Той е близо до насъ, учи ни, възпитава ни. — Какъ? — Чрезъ страданията. Когато жената се оплаква отъ мѫжа си, ще знаете, че той е близо до нея, на всѣка стѫпка я следи, да не направи нѣ каква погрѣшка. Когато е далечъ отъ нея, тя е доволна отъ него и знае, че той я обича. Тя има вѣра въ него и го оставя да се проявява свободно. Понятията „близо и далечъ“ сѫ относителни. Разумнитѣ сѫщества, които се движатъ съ бързината на свѣтлината, отиватъ до слънцето за осемь минути и се връщатъ за осемь минути. Тѣ сѫ близо до насъ. Обикновениятъ човѣкъ, за да отиде до града и да се върне, трѣбватъ му единъ-два часа. Значи, той е далечъ отъ васъ. Въ бѫдеще мѫжътъ и жената ще живѣятъ далечъ единъ отъ другъ. Ако жената е на слънцето, мѫжьтъ ще бѫде на земята. После ще смѣнятъ мѣстата си. Мѫжътъ ще се качи на слънцето, а жената ще слѣзе на земята. Адамъ направи грѣшка, като извика жената отъ другия свѣтъ, въ който тя живѣеше. Той я взе при себе си, но, въ края на краищата, и двамата излѣзоха отъ рая. За да се обичатъ, хората трѣбва да се вселяватъ едни въ други. При това положение, тѣ нѣма да се каратъ, нѣма да се сърдятъ. Ако жената се разсърди, мѫжътъ ще се всели въ нея. Ако мѫжътъ се разсърди, жената ще се всели въ него. И така, тѣ нѣма да се каратъ, ще бѫдатъ скрити единъ за другъ. Самъ човѣкъ може ли да се кара? Вѫтрешната страна на живота представя небето, а външната — земята. Който иска да запази хармонията си, трѣбва постоянно да влиза въ себе си и да излиза, т. е. да се движи между небето и земята, като полюси на живота. Който разбира любовьта, не се страхува, че нѣкой може да му я отнеме. Любовьта е великото житейско море. Кой може да отнеме водата на това море и да го пресуши? Водата на любовьта е неизчерпаема. Който люби, никога не измѣня на любовьта. Който иска да го любятъ, трѣбва да стане като детето. Всѣки се радва на детето, всѣки го носи на рѫце. Можете ли да носите единъ мѫжъ или една жена на гърба си? Следователно, за да бѫде обичана, жената трѣбва да се откаже отъ желанието си, да я носи мѫжътъ на гърба си. И мѫжътъ трѣбва да се откаже отъ желанието си, жена му да го носи на гърба си. Само така той може да бѫде обичанъ.

Христосъ казва: „Кроткитѣ ще наследятъ земята“. Кой човѣкъ е кротъкъ? — Който носи въ себе си любовьта и обичьта. Той гледа на хората като на души, не се съмнява въ тѣхъ, не ги измѫчва, не имъ причинява страдания. Ако е жена, никога не се съмнява въ мѫжа си, не допуща нито една лоша мисъль за него; ако е мѫжъ, и той не се съмнява въ жена си и не допуща нито една лоша мисъль за нея. Кроткиятъ познава любовьта и обичьта и вѣрва въ тѣхнитѣ прояви.

Като се говори за любовьта, ние не разбираме свободната любовь, която хората допущатъ. Любовьта стои по-високо отъ свободата. Тя произтича отъ истината, а сѫщевременно носи въ себе си и истината, и мѫдростьта. Ще кажете, че никой не ви обича. Това не е вѣрно. Нѣма живо сѫщество въ свѣта, което да не е обичано. Едно се изисква отъ човѣка: да възприеме любовьта чрезъ ума, чрезъ сърдцето и чрезъ душата си. Който не възприема така любовьта, не може да я познае. Както познавате въздуха, така трѣбва да се запознаете и съ любовьта. И тогава, нѣма да казвате, че мѫжътъ ви или жена ви не ви обичатъ, но ще знаете, че, като ви е изпратилъ на земята, Богъ ви е обикналъ. Той не ви е пратилъ между мѫже и жени, но между братя и сестри, да имъ покажете, какво нѣщо е любовьта. Не очаквайте да ви обичатъ, но вие обичайте. Бѫдете герои да проявите любовьта, да бѫдете носители на новото въ свѣта.

*

15. Беседа отъ Учителя, държана на

9 августъ, 10 ч. с. 1942 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...