Jump to content

1942_06_22 Единното и недѣлимото


Ани

Recommended Posts

"Опорни точки на живота", беседи отъ Учителя,
държани при Седемтѣ рилски езера и въ София, 1942 г..
Първо издание, София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Единното и недѣлимото

Размишление.

„Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утешатъ“. (Матея, 5 гл., 4 ст.). — Кого утешаватъ? — Нажаления. Който никога не е билъ нажаленъ, не може да се утешава.

„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята“. (Матея, 5 гл., 5 ст.). — Защо кроткиятъ ще наследи земята? — Защото само на кроткия може да дадешъ нѣщо, което той да не присвои, да не го строши, или да не го поквари.

„Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. (Матея, 5 гл., 6 ст.). — Който не гладува и жадува за правдата, не може да бѫде здравъ.

„Блажени милостивитѣ, защото тѣ помилвани ще бѫдатъ“. (Матея, 5 гл., 7 ст.). — Искате ли да ви милватъ, бѫдете милостиви. Който не е милостивъ, не може да бѫде помилванъ.

„Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ Бога“. (Матея, 5 гл., 8 ст.). Съ други думи казано: Блажени чистосърдечнитѣ, защото тѣ ще видятъ любовьта, въ нейната слава и величие. Който не е чистосърдеченъ, той не може да види любовьта. Щомъ не вижда любовьта, той ходи въ тъмнина и всѣкога се спъва. Съвременнитѣ хора се спъватъ, защото не виждатъ любовьта.

„Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ“. (Матея, 5 гл., 9 ст.). — Какъвъ трѣбва да бѫде миротворецътъ? — Силенъ. Слабиятъ не може да бѫде миротворецъ. Той иска миръ, а се страхува да не го изнудятъ. Обаче, силниятъ носи миръ, затова ще се нарече Синъ Божи.

„Блажени гоненитѣ заради правдата, защото е тѣхно царството небесно“. (Матея, 5 гл., 10 ст.). — Каквото царство искашъ, ще бѫдешъ за него гоненъ. За да извадите житното зърно отъ класа, трѣбва да го гоните съ коне на хармана. Конетѣ, които тъпчатъ житото, представятъ противоречията въ умствения и въ сърдечния свѣтъ. Житото трѣбва да мине презъ много противоречия, за да излѣзе отъ него доброкачествено зърно.

„Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно царството небесно“. (Матея, 5 гл., 3 ст.). — Кой е нищъ духомъ? — Който не влага духа си въ земни работи. Не впрѣгай духа си въ земни работи подобно на земедѣлеца, който впрѣга вола въ колата си и го кара да оре. При това положение, както волътъ не може да бѫде свободенъ, така и духътъ не може да бѫде господарь на царството небесно. Бѫдете, прочее, нищи духомъ, за да бѫдете вънъ отъ ограниченията на материалния свѣтъ. Нищиятъ духомъ не иска нищо отъ материалния свѣтъ, и затова е свободенъ отъ неговитѣ връзки. — Може ли да се живѣе безъ материални блага? — Щомъ живѣе на земята, човѣкъ се нуждае отъ материални блага, но не трѣбва да се свързва съ тѣхъ. Кой е занесълъ нѣкакво материално благо съ себе си на онзи свѣтъ? Никой нищо не е занесълъ. Даже косъмъ не можете да занесете на онзи свѣтъ.

Единъ младъ момъкъ се оженилъ за една мома, която постоянно се кичела съ жълтици. Като гледалъ жълтицитѣ, той си мислѣлъ, че сѫ отъ чисто злато, и се радвалъ, че се осигурилъ. Какво излѣзло въ края на краищата? Жълтицитѣ били фалшиви. Земниятъ животъ е пъленъ съ фалшиви жълтици. Не се женете за мома, която се кичи съ фалшиви жълтици, колкото красива и да е тя.

Дръжте въ ума си мисъльта: реално е само това, което върви следъ васъ. Ако паритѣ вървятъ следъ васъ, тѣ сѫ живи, тѣ сѫ реални величини; ако не ви следватъ, тѣ сѫ фалшиви, нереални, на тѣхъ не може да се разчита. Не само момата трѣбва да носи жълтици, но и момъкътъ. И като срещне своята възлюбена, да окачи на врата ѝ три жълтици: едната да излиза отъ любовьта, втората — отъ мѫдростьта и третата — отъ истината. Ако не окачи тритѣ жълтици на врата ѝ, работитѣ имъ нѣма да вървятъ добре. Когато проповѣдвате на нѣкого, пакъ трѣбва да окачите тритѣ жълтици на врата му.

Какво означаватъ тритѣ жълтици? — Тритѣ добродетели: любовьта, мѫдростьта и истината. Благодарение на тѣхъ, разумнитѣ сѫщества създадоха очитѣ, ушитѣ и устата на човѣка. Понеже тѣ ни обичатъ, любовьта ни създаде устата, мѫдростьта — ушитѣ, а истината — очитѣ. Кой ни създаде носътъ? — Богъ. Той го създаде, за да приемаме уханието на цвѣтята. Синоветѣ на мѫдростьта пъкъ ни създадоха рѫцетѣ и краката.

Онѣзи отъ васъ, които сѫ дошли на планината, мислятъ, че сѫ сами, че нѣма никой около тѣхъ. Тѣ се заблуждаватъ, много сѫщества има около тѣхъ: слънцето, въздухътъ, водитѣ, камънитѣ. Ще кажете, че тѣ не сѫ живи, нищо не разбиратъ. Който мисли така, той се намира въ илюзиитѣ на живота. Всичко, което ви обикаля, е живо. Но за да се убедите въ това, трѣбва да минете презъ илюзиитѣ, да видите, че тѣ нѣматъ това съдържание, което влагате въ тѣхъ. Докато дойде до мѫдростьта на живота, до истинската свѣтлина, детето трѣбва да мине презъ нѣколко училища. То постѫпва първо въ основното училище, дето учителитѣ му откриватъ буквитѣ; после го учатъ да срича, да образува цѣли думи и изречения. Като се научи да чете, да пише и да смѣта, детето влиза въ прогимназията, после въ гимназията и най-после въ университеть. Като свърши науката на земята, едва тогава природата оживѣва за човѣка, и той гледа на нея като на нѣщо живо и разумно. Едва сега той може да предаде знанието си и на другитѣ хора. Който не знае азбуката, не може да пише; който не знае думитѣ, не може да говори; който не разбира законитѣ на живота, нѣма правилно отношение къмъ нѣщата, не може да решава задачитѣ си.

Като не разбирать законитѣ на живота и не знаятъ, какви връзки и отношения сѫществуватъ между душитѣ, мнозина се оплакватъ, че никой не ги обича. Тѣ не подозиратъ, че всички разумни сѫщества ги обичатъ. Нѣма разумно сѫщество въ свѣта, което да не ви обича. Всѣки моментъ тѣ ви донасятъ нѣкакъвъ подаръкъ, турятъ го тихо предъ васъ и незабелязано си отиватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да приеме подаръцитѣ на любовьта на време. Увлѣче ли се нѣкѫде, веднага ще дойдатъ около него ненапреднали сѫщества, които ще взематъ подаръцитѣ за себе си. Като знаете това, бѫдете будни, да се освободите отъ неразумнитѣ сѫщества около васъ, да получите подаръцитѣ на любовьта и правилно да ги използувате. Какъ ще се освободите отъ тѣзи сѫщества? — Като ги приспите. Щомъ заспятъ, вие сте свободни и лесно ще се справите съ благата, които ви се даватъ. Като се събудятъ, вие можете да имъ дадете, каквото искате.

Коя е причината, дето човѣкъ усѣща нѣкога сърдцето си праздно, като че нищо нѣма? — Мравкитѣ, които всичко изяждатъ, и мишкитѣ, които всичко изгризватъ. Тѣ се интересуватъ отъ външни нѣща и ги нападатъ. Ако искате да знаете, дали даденъ човѣкъ има такива сѫщества въ себе си, вижте го, накѫде гледа, като говорите съ него. Ако поглежда надѣсно и налѣво, той търси да намѣри нѣщо за ядене, както и начинъ, по-лесно да се домогне до това, което го изкушава. Ще знаете, че тѣзи сѫщества сѫ го нападнали. Той говори, но отъ време на време пресича мисъльта си. Обаче, каквото и да виждате въ събеседника си, трѣбва да мълчите, както мълчатъ камънитѣ, които присѫтствуватъ заедно съ васъ. И тѣ слушатъ, но мълчатъ. Около васъ има много слушатели — камънитѣ, вѣтърътъ, слънцето и др. Най-малко 12,000 слушатели има тукъ. Да имате толкова слушатели, това значи, да присѫтствувате на най-голѣмия съборъ въ свѣта. Обаче, тѣ могатъ да се събератъ въ единъ лешникъ, но могатъ да заематъ и цѣлото пространство. Сѫщото можемъ да кажемъ и за човѣка. И той е малъкъ и голѣмъ. Като духъ, може да заеме голѣмо пространство; като човѣкъ, дошълъ на земята въ плъть, той може да се смали. Като се фотографира, човѣкъ става малъкъ, едва се вижда.

И тъй, човѣкъ живѣе въ пространството като духъ, и на земята — като плъть. И въ двата случая той е потопенъ въ любовьта на свѣтлитѣ, разумни сѫщества. Етерътъ, както и висшитѣ свѣтове, сѫ населени съ сѫщества, които иматъ известно отношение къмъ насъ. Каквото е отношението на въздуха къмъ водата, по гѫстота, такова е отношението на етера къмъ въздуха. Има срѣди по-рѣдки и отъ етера. По отношение на тѣхъ, етерътъ е гѫста, плътна маса. Свѣтлината се плъзга по повръхнината му като по плоскость. Коя е причината за слизането на свѣтлината къмъ земята? — Нѣкакво напрежение или импулсъ. Както сгѫстениятъ въздухъ се стреми да се разшири и да заеме голѣмо пространство, така и свѣтлата ангелска мисъль се стреми да се разшири, да заеме голѣмъ обемъ и да свърши известна работа. Ние възприемаме тази мисъль като свѣтлина и я използуваме. Свѣтлината, която получаваме, не е нищо друго, освенъ подаръкъ отъ любовьта. Значи, човѣкъ се крепи и живѣе, благодарение на любовьта на разумния свѣтъ. Който не разбира проявитѣ иа любовьта, той изпада въ голѣми противоречия. Той търси човѣкъ да го обича, и като намѣри такъвъ, започва да го ограничава, иска да го задържи само за себе си. Така той се оплита и загубва любовьта. Не мислете, че ако нѣкой обича и васъ, и други, ще изгубите неговата любовь. Колкото повече хора обичате, толкова повече се разширява вашата любовь. Ако две кѫщи сѫ обърнати на изтокъ, иматъ еднакво число голѣми прозорци, тѣ ще се огрѣватъ еднакво отъ слънцето, т. е. ще приематъ едно и сѫщо количество свѣтлина. Сѫщото се отнася и за любовьта.

Помнете: Любовьта на Бога е еднаква къмъ всички сѫщества, съвършени или несъвършени. Любовьта на Бога е вѣчна и неизмѣнна. Едного обичатъ повече, защото се отворилъ повече за свѣтлината и за любовьта и приема повече. Другъ се затворилъ, затова получава по-малко — отъ него зависи да получи повече. Като се отвори, ще приеме повече свѣтлина и топлина. Въ сѫщность, Богъ обича еднакво и двамата. Ако се отворятъ еднакво, ще получатъ еднакво. Освободете се отъ заблуждението да мислите, че Богъ, като обича всички сѫщества, намалява любовьта си къмъ васъ. Любовьта на Бога, или на кое и да е сѫщество, къмъ васъ е специфична. Когото и да възлюби, освенъ васъ, колкото и да го обича, никой не може да отнеме любовьта Му къмъ васъ — тя е ваша и специфична. Правилно е, като обичате и като ви обичатъ, да се радвате. Радвайте се на проявитѣ на любовьта къмъ едного или къмъ всички. Любовьта е единна и недѣлима. Единственото нѣщо, което не се дѣли, е любовьта. Любовьта на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество е и твоя любовь. Любовьта има еднакво отношение, както къмъ едного, така и къмъ всички. Който обича единъ волъ, обича и човѣка. Когато младиятъ момъкъ се влюби, става мекъ, нѣженъ и къмъ животнитѣ. Ако преди това е бодѣлъ вола съ остена си, като се влюби, престава да го боде. Той знае, че и волътъ е живо сѫщество, което се нуждае отъ любовь, както и неговата възлюбена.

Защо биятъ човѣка? — По две причини: или за безлюбието му, или за любовьта му къмъ другитѣ хора. Единъ баща изпратилъ своя своенравенъ синъ на училище и казалъ на учителя му: Моятъ синъ е много упоритъ и своенравенъ. Когато се провини въ нѣщо, не го бийте, но си отбелязвайте, колко погрѣшки е направилъ и колко тояги му се падатъ, та като дойда при васъ, сложете тоягитѣ върху моя гръбъ. Следъ това се обърналъ къмъ сина си съ думитѣ: Синко, бѫди внимателенъ, за да се товарятъ по-малко тояги върху гърба ми. Тукъ бащата понася бой и страдания отъ любовь къмъ сина си. Понеже го обича, не иска да го биятъ. Като биятъ сина, бащата би страдалъ повече, затова предпочита да бѫде битъ вмѣсто сина си. Той приема доброволно страданията и наказанията. Има случаи, когато любовьта ви къмъ нѣкого ви причинява страдания, безъ той да ги желае.

Единъ младъ момъкъ се влюбилъ въ една красива мома, която не отговаряла на любовьта му. За да опита силата на неговата любовь, момата казала: Ще те обикна, ако извадишъ сърдцето на майка си и ми го донесешъ въ кутия. Момъкътъ изпълнилъ желанието ѝ. Извадилъ сърдцето на майка си, турилъ го въ кутия и хукналъ къмъ възлюбената си съ радость, че ще има вече любовьта ѝ. Въ бързината си, той се спъналъ и ударилъ силно крака си. Въ този часъ още сърдцето тревожно запитало: Синко, удари ли се?

Коя е причината за страданията въ човѣшкия животъ? — Желанието на хората да дѣлятъ любовьта. Каквито усилия да правите, любовьта остава единна и недѣлима. Който се опитва да я дѣли, той самъ се излага на страдания и противоречия. Следователно, любовьта причинява страдания на онѣзи, които искатъ да я раздѣлятъ и не разбиратъ, че тя е недѣлима. Любовьта носи радость на онѣзи, които я разбиратъ и знаятъ, че тя е единна и недѣлима. Който не разбира любовьта, влага въ нея качества съвършено различни на нейното естество. Тѣ играятъ роля на утайки, които тя туря на работа и, въ края на краищата, отъ тѣхъ излиза нѣщо ценно. Любовьта носи и безлюбието въ себе си и го туря на работа.

Като се говори за неразбиране на любовьта, дохождаме до пророцитѣ и виждаме, че и тѣ не сѫ я разбирали напълно. Тѣ се обръщали къмъ евреитѣ съ думитѣ: „Богъ завинаги ще ви изхвърли отъ лицето си“. Обаче, не излѣзло така. Достатъчно е било да се разкаятъ, за да имъ прости Богъ. Това показва, че пророцитѣ не сѫ разбирали всѣкога Божията Любовь.

Мнозина се запитватъ, защо страдатъ, щомъ Богъ ги обича. Много естествено. Докато се противи на любовьта, на Бога, човѣкъ е изложенъ на страдания. Следъ това той приписва на любовьта качества, каквито тя не притежава. Много качества има любовьта, но въ всичкитѣ си прояви тя остава единна и недѣлима. Безбройни сѫ проявитѣ на любовьта, разнообразни сѫ формитѣ, чрезъ които тя се проявява, но задъ всичко това стои единната и недѣлима Божия Любовь. Земедѣлецътъ може да посади житното зърно по различни начини, но резултатътъ ще бѫде единъ и сѫщъ — житното зърно ще израсте и ще даде плодъ. Каквито и да сѫ проявитѣ на любовьта, тѣ сѫ еднакво ценни. Едни отъ тѣхъ даватъ веднага плодъ, а други — следъ повече или по-малко време.

— Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.

*

2. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ

Рилски езера на 22 юний, 5 ч. с. 1942 г

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...