Jump to content

1941_09_21 Знание и сила


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Знание и сила

„И тамъ имаше нѣкой си человѣкь,

боленъ отъ 38 години“

Йоана 5-5.

Тукъ се говори за нѣкой знатенъ, виденъ човѣкъ, на когото името не се казва. Казва се само, че е боледувалъ 38 години. Все едно, че се говори за него, като за човѣкъ № 38, който е пазилъ кѫпалнята, като стражарь, цѣли 38 години. Когато Христосъ го видѣлъ, казалъ му: Бѫди свободенъ! Откажи се отъ стражарството си. Само съ една дума Христосъ го уволнява отъ старата му служба и му дава свобода.

Азъ взимамъ числото 38 като число на освобождаване. И съвременното човѣчество се намира въ положението на този боленъ, търси начинъ да се излѣкува отъ болеститѣ и недѫзитѣ, които се криятъ въ него. Христосъ не е слѣзълъ още да освободи човѣчеството отъ недѫзитѣ му, да го оздрави. Ще дойде день, когато всички хора ще бѫдатъ здрави и силни, ще се излѣкуватъ отъ всички болести и недѫзи. Христосъ иде вече и за сегашнитѣ хора. Какъ ще се яви? — Въ различни форми: въ формата на науката, на религията. Едни търсятъ спасението си въ науката, други — въ религията. Наистина, и науката, и религията иматъ за цель да помогнатъ на човѣчеството. Коя наука ще му помогне? — Която иде отъ Бога. Казано е, че Богъ открива тайнитѣ на хората. Сегашното човѣчество се ползува отъ благоволението на разумния свѣтъ. Днесъ му се откриватъ такива тайни, за които въ миналото не е могло да се помисли. Въ миналото радиото е било достѫпно само за посветенитѣ. Само тѣ сѫ могли да се съобщаватъ съ онзи свѣтъ и да се разговарятъ съ заминалитѣ. Тѣ имъ съобщавали, какво има на онзи свѣтъ. Оттамъ посветенитѣ знаятъ, че на онзи свѣтъ има села, градове, както на земята; че тамъ има училища, гимназии и университети. Каквото има на този свѣтъ, сѫществува и на онзи свѣтъ, но въ най-красива форма, напълно усъвършенствувана. Тукъ хлѣбътъ е направенъ отъ ечемикъ, ръжь, царевица, жито — отъ добри и лоши качества, но хлѣбътъ на онзи свѣтъ е отъ съвършенъ, финъ материалъ. Когато обработватъ земята и сѣятъ житото, хората се каратъ, гнѣвятъ се, отправятъ си обидни думи и т. н. Това жито, както и нивата, сѫ опетнени, нѣматъ нуждната чистота. Храната, която човѣкъ употрѣбява, трѣбва да бѫде и физически, и психически чиста, безъ никакви примѣси и лоши влияния.

При какви условия се ражда чистото жито? Само онзи може да изкара чисто и здравословно жито, който е оралъ, сѣль и жъналъ съ любовь и пѣсень. Той излиза рано сутриньта на работа, впрѣга воловетѣ си и тихо, любовно се разговаря съ тѣхъ. Цѣлия день той не казва лоша дума на нѣкого, не допуща лоша мисъль въ главата си. Ако нѣма своя нива и свое жито, той има силно обоняние, знае, кѫде има чистъ, доброкачественъ хлѣбъ. Той не яде какъвъ и да е хлѣбъ. Ще кажете, че човѣкъ ще яде, какъвто хлѣбъ намѣри. Не е така. Не трѣбва човѣкъ да яде какъвто и да е хлѣбъ, нито да чете каква и да е книга, нито да вѣрва въ какво и да е. Има нѣщо, презъ което сѫ минавали и минаватъ всички хора — това е букварьтъ. Отъ него човѣкъ изважда най-ценното — буквитѣ и си служи съ тѣхъ при всички времена и епохи.

Днесъ почти всички хора знаятъ азбуката на своя езикъ, но малцина знаятъ азбуката на езика на природата. Какъвъ е езикътъ на природата, не се знае. Казва се, че най-старъ езикъ е ватанскиятъ. Санскритскиятъ езикъ е произлѣзълъ отъ ватанския. Обаче, езикътъ на природата е различенъ, не прилича на никой отъ старитѣ, нито отъ новитѣ езици. Много време трѣбва да живѣе човѣкъ на земята, докато научи езика на природата. Ако за пѣнието се употрѣбява десетки години, колко време е нуждно, за да се научи езикътъ на природата. Не е достатъчно само да се взиматъ правилни тонове, но трѣбва да се различаватъ. При това, трѣбва да се познава, повишенъ ли е даденъ тонъ, или пониженъ. За това се иска добре развитъ слухъ. Понѣкога хората искатъ да постигнатъ нѣщо, но не могатъ. — Защо? — Не го разбиратъ, пъкь нѣматъ и начинъ за постигането му. То е все едно да желаешъ да научишъ единъ езикъ и да не знаешъ, какъ да го постигнешъ. Казвашъ: Кой езикъ да уча? —Който езикъ и да учишъ, все е добре за тебе. Всички народи сѫ служители на Бога. Дали тѣ изпьлняватъ Божията воля, това е другъ въпросъ. Важно е, че сѫ поставени отъ Него на работа, да свършатъ нѣщо полезно, както за себе си, така и за ближнитѣ си.

Казвате: Кога ще се свърши войната, какво ще стане съ свѣта? — Това не ни интересува. Минавате край нѣкоя кръчма, чувате, че нѣкои се напили тамъ, биятъ се, чупятъ главитѣ си. Въ това време вие не можете да имъ помогнете, но, когато престанатъ да се биятъ и изтрезнѣятъ, вие ще отидете при тѣхъ, да видите, каква нужда иматъ отъ васъ. Ако нѣкой е пукналъ главата си, ще я превържете и ще се зарадвате, че му се дава възможность да научи единъ урокъ. Значи, вие имате отношение само къмъ онзи, който е пострадалъ отъ виното, но не и къмъ онзи, който иска пари, за да пие. Щомъ нѣма пари, да не пие. Пиянството не е човѣшко изобретение. То води началото си отъ пчелитѣ. Първа пчелата се научила да пие, да смучи сокове отъ растенията. Гледате нѣкоя пчела забила хоботчето си въ цвѣта и дълго време стои тамъ и смучи. Докато не се напие добре, тя не напуща цвѣта. Нека се опита нѣкой да попрѣчи на желанието и да смучи нектаръ отъ цвѣтята. Тя ще го жилне, че да я помни. И пчелата ще отиде, но и човѣкъ ще помни, кога го е жилила пчела. Царицата съветва работничкитѣ-пчели да не забивать жилото си дълбоко, но тѣ не я слушатъ. Колкото пчелитѣ изпълняватъ съветитѣ на своята царица, толкова и хората изпълняватъ заповѣдитѣ на Бога. Това не значи, че сѫ лоши. Човѣкъ е по-добъръ отъ много други нѣща. Той е по-добъръ отъ огъня, който може да го изгори; той е по-добъръ отъ водата, която може да го удави; той е по-добъръ отъ вѣтъра, който може да разруши кѫщата му; той е по-добъръ и отъ канаритѣ, които могатъ да го смачкатъ. Това не сѫ праздни думи, но вѣрни и истинни. Казано е въ Писанието: „Колко по-горе стои човѣкъ отъ овцата!“ Наистина, човѣкъ, е по-добъръ отъ много нѣща.

Когато искатъ да накаратъ нѣкого да прояви силата, знанието, добротата, или богатството си, кажатъ му нѣколко думи, за да засегнатъ честолюбието му. Запримѣръ, казватъ на нѣкого: Ти не си човѣкъ, баба си, страхливко си! И той започва: Азъ ли съмъ баба? Ще ти покажа, кой е страхливко. И започва да търка рѫцетѣ си, да се готви за борба. Току вижъ, хвърлилъ се въ борбата и ще го повалятъ на земята, или той ще повали противника си. Ако се отнася до знанието, пакъ ще се хвърли въ борба да доказва и ще се изпита. Днесъ всички хора — мѫже, жени и деца искатъ да минатъ за герои. Дойде нѣкой отвънъ и ги предизвика, и тѣ изведнъжъ се хвърлятъ. Така ги изпитва и дяволътъ. Ако победятъ, дяволътъ плаща разноскитѣ; ако дяволътъ ги победи, тѣ плащатъ. Който мисли, че е сиромахъ, той е победенъ отъ дявола и плаща разноскитѣ; който е богатъ, той е победилъ дявола и го заставилъ да плаща. Но борбата не е свършена нито за сиромаха нито за богатия. Дяволътъ никога не остава победенъ. Като види, че въ едно отношение е победенъ, той търси другъ случай. Отива при богатия и му казва: За нищо не те бива, ядешъ като пчела. — Азъ ли? Лъжешъ се. Ето сега ще ти покажа, пчела ли съмъ, или човѣкъ. Започватъ да се състезаватъ. Богатиятъ яде, и дяволътъ яде, докато най-после богатиятъ започва да боледува. Хванала го подагра — отъ преяждане и отъ угаждане.

Следователно, за да се справи съ злото, съ дявола, човѣкъ трѣбва да владѣе своитѣ мисли и чувства, своитѣ мускули — цѣлото си тѣло, т. е. да бѫде господарь на себе си въ всѣко отношение. Това не се постига изведнъжъ. Много работа се изисква отъ него, докато стане господарь на себе си. Има какво да учи човѣкъ. Свѣтътъ е предъ него, като книга, която ще изучава. Така той ще дойде до истинското знание, да разбере, какъ е създаденъ свѣтътъ. Ще провѣри истинностьта на човѣшкитѣ теории. Запримѣръ, споредъ нѣкои учени, слънцето е горящо тѣло, съ температура 25 милиона градуса; споредъ други — 50 милиона градуса, споредъ трети — още по-висока. Тѣ изключватъ всѣкакъвъ животъ на слънцето. Споредъ най-новитѣ теории, вѫтрешностьта на слънцето е твърда, и тамъ живѣятъ разумни сѫщества, а повърхностьта му е нагорещена, съ висока температура. Това, именно, го предпазва отъ нападения. Въ бѫдеще всѣки човѣкъ самъ ще провѣри истината и ще разбере, кои теории сѫ вѣрни. При това, пространството, което ни обикаля, е толкова обширно, че въ него могатъ да се вмѣстятъ много системи, като слънчевата. Обаче, всѣка система, както и всѣка планета, сѫ поставени на голѣми разстояния, да не се сблъскватъ. Всичко е предвидено и наредено разумно и целесъобразно.

Чудно е, наистина, да се говори за нападения между планетитѣ, но това е възможно. Понѣкога две слънца, които иматъ на разположение всичко, воюватъ помежду си. Защо воюватъ? — Има нѣкаква причина. Виждате нѣкоя царска дъщеря, задоволена напълно, нищо не ѝ липсва, остава ѝ само да работи, да се развива умствено. Но тя иска да се ожени, да стане майка, да ражда деца. Тя се заблуждава, никакви деца не може да роди. Колкото земята е родила дърветата и растенията, толкова и жената ражда. Земята отглежда само дърветата, но не ги ражда. Така и жената само отглежда децата, но не ги ражда.

Ние разглеждаме думата „женитба“ въ широкъ смисълъ. Който е слѣзълъ на земята и се облѣкълъ въ плъть, той е вече жененъ. Плътьта е материята, която той обработва, за да извае отъ нея нѣщо добро. Въ това отношение човѣкъ минава за керемидчия, но може да бѫде и градинарь — да облагородява цвѣтята и плоднитѣ дървета. Най-после той може да бѫде и учитель, да възпитава своитѣ мисли и чувства. Въ какъвто смисълъ и да разглеждате женитбата, човѣкъ трѣбва да бѫде служитель на Бога. Какво препятствува и на двамата — на възлюбения и на възлюбената, да служатъ на Бога? Въ семейството мѫжътъ и жената символизиратъ известни добродетели. Обаче, всѣка добродетель е ценна, когато се приложи на своето време. Не се ли приложи на време, тя нѣма нуждната стойность. Има знания, вѣра, които не струватъ нищо. Кога? — Когато мине времето на тѣхното приложение. Следователно, за човѣка е важенъ настоящиятъ моментъ, въ който се проявява науката, религията, знанието, любовьта. Що се отнася до миналото, то е изиграло ролята си; бѫдещето пъкъ е въ връзка съ настоящето — най-важно е настоящето.

Мнозина се гордѣятъ съ миналото си величие. Миналото не решава въпроситѣ. Важно е, днесъ да бѫдешъ великъ. Днесъ свѣтътъ се нуждае отъ велики хора, отъ истински герои. — Кой човѣкъ наричаме герой? — Който носи любовьта, мѫдростьта и истината въ себе си. Тѣ ще съградятъ неговото бѫдещо тѣло. Главата и тѣлото сѫ построени по закона на мѫдростьта, сърдцето — по закона на любовьта, а останалитѣ органи — по закона на истината. Който има тѣзи добродетели, радва се на добро здраве и богатство. Каквато работа започне, той има успѣхъ. Казватъ нѣкои, че героятъ трѣбва да бѫде въорѫженъ. Право е, той трѣбва да бѫде въорѫженъ, но съ снарядитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. По-силни снаряди отъ тѣхъ нѣма. Подъ закрилата на тѣзи снаряди, човѣкъ е осигуренъ за вѣчни времена. — Реални ли сѫ тѣзи снаряди? — Реални сѫ, защото не се измѣнятъ. Всѣко нѣщо, което не се измѣня, което не се губи и не се забравя, е реално.

Да се върнемъ къмъ числото 38. Тройката означава нѣщо благородно, юпитерианско; осморката е крайно материалистично число. Болниятъ, за когото се говори въ Евангелието, лежалъ 38 години, защото не могълъ пръвъ да влѣзе въ кѫпалнята. На 39-тата година дошълъ Христосъ и му казалъ: „Стани, дигни одъра си и ходи!“ Деветь е марсово число. Като видѣлъ болния, Христосъ му казалъ : Тури осмор ката настрана; извади деветорната, т. е. ножа, прерѣжи съ него превръзкитѣ, които те държатъ на леглото, и ще бѫдешъ здравъ. Той повѣрва и оздравѣ. Осморката е поставена на очитѣ, но въ хоризонтално положение. Значи, човѣкъ гледа съ очитѣ презъ осморката, т. е. презъ материалистичното число, докато дойде до знанието и истината, които ще го освободятъ. Въ бѫдеще човѣкъ ще има 12 очи, по едно око на всѣки зодиакъ. Да имашъ 12 очи, 12 прозореца, това значи, да имашъ широко съзнание, да възприемашъ свѣтлината отъ всички посоки. — Вѣрно ли е това? — Ще дойде день, когато сами ще го провѣрите.

Време е вече, вѣрващитѣ да правятъ опити, за да се създаде въ тѣхъ положителна наука. Безъ опити никакво знание не може да се придобие. Ако имате нѣкаква мѫчнотия призовете Името Божие. Нѣма да мине много време, и мѫчнотията ще се разреши. Гладенъ сте, три деня не сте яли — призовете Името Божие. Следъ малко време хлѣбътъ ще се яви предъ васъ. Какъ става това, не се казва. Важно е да опитате силата на Божието Име. Като стане това, ще опитате думитѣ ми. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да произнесе Името на Бога. Който произнесе това име съ любовь, съ знание и съ сила, и хлѣбътъ ще дойде, и мѫчнотиитѣ ще се разрешатъ. Това значи, да печелите на лотария, но всѣки билетъ трѣбва да ви осигури само за единъ день, а не за цѣлъ животъ. Вие сте пѫтници, не ви трѣбва много товаръ. Ще носите на гърба си раница съ провизии само за единъ день. Малкото се благославя. Съ петь хлѣба и две риби Христосъ нахрани нѣколкохиляденъ народъ, следъ което напълниха 12 кошници съ укрухи.

Сегашнитѣ хора се безпокоятъ за дребни работи. Ако заболѣятъ, веднага викатъ лѣкари, страхуватъ се. Тѣ не подозиратъ, че болеститѣ криятъ известни блага въ себе си. Всѣка болесть е задача за човѣка. Който реши задачата си, той самъ изважда благото, което е скрито въ болестьта. Ако роптаятъ, благото се крие отъ тѣхъ. Колкото повече роптаятъ, толкова повече болести ги нападатъ. Въ това отношение, хората сѫ майстори за болеститѣ. Богъ създаде живота, т. е. отвори вратата на живота, за да влѣзе Той самъ при насъ. Човѣкъ създаде смъртьта, т. е. отвори вратата къмъ нея. Богъ каза на първитѣ човѣци: Нѣма да отваряте вратата къмъ смъртьта. Въпрѣки заповѣдьта на Бога, Ева отиде при тази врата и, посъветвана отъ змията да влѣзе вѫтре, тя леко похлопа, отвори вратата и влѣзе да види, какво има тамъ.

Стремете се къмъ всичко, което води човѣка къмъ вратата на живота, а не къмъ вратата на смъртьта. Това се постига само съ свѣтли мисли и възвишени чувства. То се постига съ помощьта на истинското, положително знание. Това значи, да даде човѣкъ пѫть на новитѣ идеи въ себе си по новъ начинъ. Новитѣ идеи водятъ къмъ новъ животъ — животътъ на любовьта. Новиятъ животъ изключва съмнението, подозрението, лъжата. Защо ще се съмнявашъ въ любовьта? Казано е, че Богъ е Любовь. Следователно, дойдете ли до Името на Бога, никакво съмнение не допущайте въ ума и въ сърдцето си. Богъ е непогрѣшимъ. Всички могатъ да правятъ погрѣшки, но Богъ — никога. Нищо не може да Го застави да направи най-малката погрѣшка. Той е всѣкога на страната на слабитѣ, защото тѣ се нуждаятъ отъ подкрепа. Ето защо, когато нѣкой ви повдига, когато ви създава радости, дава ви условия да растете, ще знаете, че това е Богъ. Всичко положително, възходещо, красиво иде все отъ Него. Въ който свѣтъ и да влѣзете, тамъ ще намѣрите Бога. Той наблюдава, помага, повдига страдащи и паднали, възраства всичко, което покълва. Ще Го намѣрите и въ органическия, и въ неорганическия свѣтъ. Богъ дава ухо на всѣки зовъ, на всѣка молитва. Както и да се моли човѣкъ, щомъ молитвата му излиза отъ дълбочината на сърдцето, тя се приема.

Въ турско време имало единъ български учитель, който знаялъ да свири добре на цигулка. Понеже малко му плащали, той решилъ да си помогне съ цигулката, да изкарва прехраната си. Мѫчно било по това време да се прехранва човѣкъ съ цигулка, защото била въ сила поговорката: „Цигуларь кѫща не храни.“ Единъ день той взелъ цигулката и тръгналъ къмъ църквата. Като стигналъ тамъ, влѣзълъ вѫтре и започналъ да свири и да пѣе. Всички минавали и заминавали край него, но никой нищо не му далъ. Като видѣлъ, че богомолцитѣ не разбиратъ цигулката му, той отишълъ въ кръчмата и започналъ да свири. Всички присѫтствуващи се развеселили, събрали се около него и се обърнали къмъ кръчмаря: Дай по-скоро на даскала да си хапне и пийне нѣщо! Въ това време селскиятъ попъ минавалъ покрай кръчмата и се ужасилъ, като видѣлъ, че даскалътъ свири тамъ. Извикалъ го и го запиталъ: Даскале, дотамъ ли дойде? — Дѣдо попе, отговорилъ учительтъ, първо влѣзохъ въ църквата, между богомолцитѣ. Свирихъ и пѣхъ тамъ, но никой не ме разбра. Следъ това дойдохъ въ кръчмата. Още съ влизането, всички ме приеха добре — разбраха свиренето ми и благодариха. Църквата нѣма нужда отъ моята цигулка, кръчмата има нужда. Гладниятъ има нужда отъ хлѣбъ, а не ситиятъ. Добре е понѣкога човѣкъ да е гладенъ, за да усѣща външна и вѫтрешна нужда отъ нѣщо. И, като задоволи глада си, той трѣбва да пѣе.

Сега и на васъ казвамъ: При каквото положение и да се намирате, пѣйте. Започвате една работа, пѣйте; свършвате работата, пакъ пѣйте. Намирате се предъ нѣкаква мѫчнотия, пѣйте; излѣзете отъ мѫчнотията, пакъ пѣйте. Пѣйте и веселете се. Пѣйте и хвалете Господа.

Осветявайте Името Божие съ любовь.

Търсете Царството Божие и Неговата Правда съ любовь.

Изпълнявайте Божията воля съ любовь.

Т. м.

*

20. Беседа отъ Учителя, държана

на 21. септемврий, 1941 г. 10 ч. пр. об. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...