Jump to content

1941_09_19 Красивото въ живота


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Красивото въ живота

Р а з м и ш л е н и е .

Чете се темата върху „прилежението“.

За следния пѫть напишете десеть думи съ различно значение; всѣка дума да започва съ различна буква.

Къмъ кой свѣтъ се отнася прилежанието: къмъ физическия, духовния или умствения? Въ кой свѣтъ човѣкъ най-много прилежава? Въ физическия, при яденето. Човѣкъ би извършилъ чудеса, ако въ всички свѣтове прилежава така, както при яденето. И животнитѣ проявяватъ най-голѣмо прилежание въ яденето. Искате ли да намѣрите прилежанието, търсете го въ глада. При глада то стои всѣкога на постъ, като войникъ. Въ това отношение, гладътъ е генералъ, който заповѣдва на прилежанието. По съдържание и смисълъ, и думитѣ иматъ чинъ, както военнитѣ. Нѣкои думи сѫ прости войници, а други — офицери отъ различни чинове, докато дойдете до генерала. Всѣка дума има специфиченъ характеръ, споредъ службата и предназначението си. Запримѣръ, нѣкои думи сѫ крайно егоистични, понеже служатъ само на единъ човѣкъ. Други сѫ по-широки, по-любвеобилни, защото сѫ въ услуга на цѣло общество; трети пъкъ иматъ Божественъ произходъ и характеръ, защото сѫ въ услуга на цѣлото човѣчество. Думитѣ иматъ и двоякъ смисълъ. Казваме, запримѣръ, че подъ думата светия разбираме човѣкъ, който свѣти, носи свѣтлина на другитѣ. Светия ли е този, който носи запалена свѣщь? Той може да носи свѣщьта, за да намѣри предмета, който е изгубиль. Сѫщевременно, той носи свѣщь и да освѣтява пѫтя на заблудилия се пѫтникъ.

Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално. Въ кое отъ тритѣ посоки то е най-силно? Казвате за нѣкого, че е прилеженъ, но какъ се проявява прилежанието му, не знаете — не правите анализъ. Казвате за другъ, че е ученъ, че знае много, но въ какво се заключава неговата ученость, пакъ не знаете. Много нѣща знае човѣкъ, но не може да се ползува отъ знанието си. Истинско знание е това, което може да се използува при всѣки даденъ случай. Запримѣръ, намирашъ се въ нѣкаква мѫчнотия — ще си помогнешъ съ знанието. Не можешъ ли да си помогнешъ, знанието ти не е на мѣсто. Какво знание е това, което не може да ти помогне въ време на мѫчнотии и изпитания? Какво добро е това, което не може да ти помогне въ трудни моменти? Сѫщото можемъ да кажемъ и за злото.

Когато се говори за злото, хората иматъ особена представа за него. Тѣ го разглеждатъ като отрицателна сила, която руши. Това не значи, че злото нѣма приложение. Когато скулпторътъ чука камънитѣ, да извае отъ тѣхъ една красива статуя, зло ли върши той? За камънитѣ е зло, но за него е добро. Значи, не всѣкога злото е зло. Не всѣкога правото върви по права линия. Казваме, че право е онова, което не ощетява никого. Пѫтьтъ на правото е правата линия. Какъвъ е пѫтьтъ на извора или на рѣката? Водата обикновено криволичи, но пѫтьтъ ѝ е строго опредѣленъ. Тя има една цель — да се влѣе въ морето. Отъ това гледище, рѣката, както и да криволичи, върви въ правъ пѫть, защото отива къмъ морето. Кой човѣкъ е по-силенъ, който криволичи, или който върви по права линия? Представете си, че една рѣка тече и срещне на пѫтя си голѣма канара. Какво трѣбва да направи? —Или да пробие канарата, или да я обиколи. Ако започне да я пробива, трѣбва да спре движението си — това е невъзможно. Нищо друго не ѝ остава, освенъ да обиколи канарата. Рѣката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи — ще се отбие отъ пѫтя си. Въ случая, рѣката е по-слаба отъ канарата, затова тя ѝ се извинява. Ако бѣше по-силна, рѣката щѣше да я отнесе, безъ никакво извинение, и да продължи пѫтя си. Ако слабиятъ не се извини и не се отбие отъ пѫтя си, главата му ще се пръсне въ силния. Обикновено слабиятъ обикаля, отбива се отъ пѫтя си и криволичи, а силниятъ, или стои на едно мѣсто, или върви по права линия.

Мнозина искатъ да бѫдатъ силни. Като канари ли искатъ да бѫдатъ силни? Ако сте силни като канари, ще стоите на едно мѣсто и ще отбивате хората отъ пѫтя имъ. Какво особено може да направи онзи, който е силенъ, като канара? Нищо особено. Привидно водата е слаба, обикаля, лѫкатуши, но много полезни работи върши. Понѣкога върши и пакости, но повече добри работи прави. Отъ човѣшко гледище, водата върши пакости, но, отъ гледище на природата, тя върши работа, която отговаря на свойствата и способноститѣ ѝ.

Съвременнитѣ хора лесно се подаватъ на отрицателни влияния, и отъ най-малката отрицателна мисъль произлизатъ лоши последствия. Запримѣръ, срещне ви нѣкой и казва: Защо си толкова пожълтѣлъ? Да не си боленъ нѣщо? Щомъ чуете думата „болесть“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте боленъ. Чудно нѣщо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействувате, да се противопоставите на едно внушение. Защо ви плаши жълтиятъ цвѣть? Той е цвѣтъ на мисъльта, на човѣшката интелигентность. Вие свързвате жълтия цвѣтъ съ болезненото състояние на човѣка. Защо се страхувате отъ болеститѣ? Тѣ сѫ професори, които преподавать уроци на болния. Докато лежи, болниятъ учи преподаденитѣ уроци. Чрезъ болестьта той придобива нѣщо ценно: ако е билъ непослушенъ, започва да слуша, подчинява се на лѣкарскитѣ съвети. Лѣкарьтъ му казва да се обърне на лѣвата страна, и той се обръща. После на дѣсната—веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече отъ устата му. Даватъ му капки, хапове, той ги пие съ вѣра и на опредѣленото време. Ако е билъ грубъ, сега става мекъ, внимателенъ къмъ всички, благодари за грижитѣ, които полагатъ за него. Близкитѣ му го гледатъ, радватъ се, че изпълнява съветитѣ на лѣкаря. Болниятъ е ученъ човѣкъ, лежи въ леглото си, но съ мисъльта работи, копае, иска да извади нѣщо ценно отъ болестьта. И най-после, когато болестьта му се превърне въ радость, той оздравява.

И тъй, гледайте на болеститѣ като на уроци, въ които се крие нѣщо ценно, нѣкакво богатство. Щомъ намѣри богатството, болниятъ оздравява, т. е. минава въ по-горенъ класъ. Докато не намѣри скѫпоценния камъкъ въ болестьта, болниятъ лежи и пъшка. Значи, при всѣко минаване отъ единъ класъ въ другъ, човѣкъ боледува. Презъ много изпити трѣбва да мине той, за да свърши училището на земята. Сѫщото става и въ живота. Преди да влѣзе въ живота, ученикътъ минава отъ едно училище въ друго, докато най-после дойде до университета. Предъ всѣки изпитъ той трепери, да не го скѫсатъ. Отде произлиза думата „скѫсване“? Конецътъ се кѫса, но какъ ще скѫсашъ ученика? Значи, той е билъ вързанъ съ нѣщо. Съ какво? Съ мързела. Оттукъ вадимъ следното заключение: учительтъ кѫса само онзи ученикъ, който е вързанъ за мързела. Щомъ е така, ученикътъ трѣбва да благодари на учителя си, че го освобождава отъ мързела.

Като ученици на живота, вие трѣбва да правите вѣрни преводи, да влагате въ думитѣ такова съдържание, каквото сѫ имали първоначално, въ първичния езикъ. Запримѣръ, при обикновеното статично смѣтане, ние казваме, че единицата е най-малкото число, а 2, 3, 4, 5, 6, и т. н. сѫ по-голѣми отъ нея. Обаче, отъ гледище на динамичната, жива математика, не е така. Най-голѣмото число е единицата, следъ това двойката, тройката и т. н. И тогава, извършваме действието изваждане по следния начинъ: 2—3=1 .При обикновеното изваждане е обратно: 3—2=1. Числото две е майката, три е детето. Значи, детето излиза отъ майката, а не майката отъ детето. Като действия отъ различни свѣтове и отъ различенъ порядъкъ, и 3—2 е вѣрно, и 2—3 е вѣрно. Човѣкъ трѣбва да знае, въ кой свѣтъ и въ кой порядъкъ на нѣщата се намира. Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външенъ видъ тѣ си приличатъ, но по тегло и по съдържание всѣко зърно има по нѣщо особено, различно отъ другитѣ. Разнообразието е отличителна чърта на природата — и въ най-малкитѣ си форми тя внася нѣщо ново, особено, което ги отличава отъ подобнитѣ имъ.

Като изучавате човѣка външно, ще видите, че дветѣ му половини — лѣвата и дѣсната се различаватъ. Това различие сѫществува въ очитѣ, въ ушитѣ, въ ноздритѣ, въ устнитѣ, въ рѫцетѣ, въ краката. Едното око е положително, другото — отрицателно; едната рѫка е положителна, другата — отрицателна ; единиятъ кракъ е положителенъ, другиятъ — отрицателенъ. Значи, човѣкъ е съставенъ отъ плюсове и минуси, които взаимно се регулиратъ. Положителното дава, а отрицателното взима. Плюсътъ показва, че имашъ да давашъ, а минусътъ — имашъ да взимашъ. Като вземе нѣщо, човѣкъ трѣбва да дава. Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава — смѣна трѣбва да става. Който е давалъ, ще взима; който е взималъ, ще дава. Който се е натоварилъ, трѣбва да даде часть отъ товара си на онзи, който нищо нѣма. Щомъ се облекчи, отново ще взима. Въ това отношение гладътъ играе важна роля въ живота. Докато не гладува, човѣкъ не яде; щомъ не яде, той не взима никаква храна и не я обработва. Храната, като материя, трѣбва да се обработва, да се превърне отъ по-низко въ по-високо състояние.

Кой процесъ се е явилъ по-рано: даването или взимането? — Даването. Природата е дала първа, а следъ нея всички сѫщества. Значи, първиятъ процесъ е даването, а вториятъ — вземането. Тройката, т. е. детето взима отъ майката, отъ двойката. Имаме процеса 2—3. Така е въ динамичния свѣтъ, а не въ статичния. Това показва, ча ние живѣемъ въ относителенъ свѣтъ, въ който нѣщата сѫ вѣрни по отношение на едно положение, а невѣрни — по отношение на друго. Благодарение на относителностьта на нѣщата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина.

Сѫществува една реалность въ свѣта, която нито се доказва, нито се отрича. Съ нея не може да се работи, понеже е мѣрка на нѣщата. Обаче, дойдете ли до работата, ще започнете съ това, което отричате и доказвате. Нѣкой отрича истината. Защо? —Защото допуща лъжата. И лъжата има своето мѣсто въ природата, като полюсъ на истината. Истината показва пѫтя къмъ лъжата; лъжата показва пѫтя къмъ истината. Като възприемете истината, виждате, съ какви невѣрни понятия, криви разбирания живѣе човѣкъ. Затова казваме, че човѣкъ трѣбва да чисти речьта си, да се освобождава отъ лъжливитѣ и криви понятия, които е наследилъ отъ далечното минало. Нѣкой казва, че има кѫща, ниви, имоти, че е богатъ. Въ сѫщность, негова ли е кѫщата, негови ли сѫ нивитѣ? Кѫщата му е направена отъ материалитѣ на природата; нивата сѫщо принадлежи на природата. Той взелъ всичко отъ природата и казва, че е негова собственость. Човѣкъ се е оплелъ въ своитѣ понятия, объркалъ се е и следъ това, самъ не знае, кое е истина и кое не е. Нѣкой погледне къмъ слънцето и казва, че видѣлъ слънцето. Нищо не е видѣлъ. Това, което си видѣлъ, е микроскопическа часть отъ слънцето. Нѣкой видѣлъ Бога. Нищо не е видѣлъ. Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самиятъ Богъ. Който се домогне до крайчеца на истината, вижда, колко малко нѣща знае. Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите. Ако нѣкой знае повече, ще дава. Значи, ако знаешъ малко, ще взимашъ; ако знаешъ много, ще давашъ. Като взима оттукъ-оттамъ, човѣкъ забогатява. А щомъ забогатѣе, той трѣбва да дава.

Помнете: Истината дава, лъжата взима. Когато Ева вкуси отъ забранения плодъ, веднага се роди лъжата. Щомъ вземешъ нѣщо безъ позволение, лъжата иде. Ева мислѣше, че, като яде отъ забранения плодъ, всичко ще научи. Това бѣше първата лъжа. Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше. Който мисли, че, като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва. Като дойдешъ на земята, можешъ да станешъ и царь, но единъ день ще те детрониратъ. Ако си виденъ ученъ, единъ день ще изгубишъ знанието си. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Радвайте се, че като минавате отъ едно положение въ друго, все ще научите нѣщо. Радвайте се на малкитѣ придобивки, а не на голѣмитѣ.

Кой е изходниятъ пѫть? Какъ може да се освободи човѣкъ отъ лъжата? — Като я впрегне на работа. Ученъ човѣкъ е този, който знае какъ да впрегне лъжата на работа. Разуменъ човѣкъ е този, който се учи отъ истината. Тя му говори на особенъ езикъ, съвършено различенъ отъ човѣшкия. Чрезъ истината човѣкъ придобива прави възгледи за живота и за смъртьта. Той знае вече, че формата, въ която се е облѣкълъ, като мѫжъ, жена или дете, е временна. Съ нея той може да разполага най-много 120 години. Щомъ свърши работата си на земята, човѣкъ напуща формата, въ която е живѣлъ, и отива въ другъ свѣтъ, както младежитѣ отиватъ въ странство да се учатъ. Трѣбва ли да жали човѣкъ за старата си дреха? Трѣбва ли да плаче за свѣта на относителнитѣ понятия?

Животътъ на земята е относителенъ, поради което и възрастнитѣ хора, като децата, изпадатъ въ противоречия. Нѣкое дете бръкнало въ гърнето съ меда, облизало пръститѣ си и веднага го наказватъ. Голѣмиятъ братъ ялъ отъ сѫщия медъ, но никой не го наказва. Детето се чуди на това противоречие. Дохожда бирникътъ и срещу дългъ задига вола на селянина. Селянинътъ мълчи, нищо не казва. Влѣзълъ апашъ въ двора на селянина, взелъ вола му — всички го погватъ, даватъ го подъ сѫдъ. Има ли нѣкакво противоречие между постѫпката на бирника и на апаша? Привидно има противоречие, но има вѫтрешна причина за това противоречие. Бирникътъ взима вола на селянина и го освобождава отъ задължението му къмъ държавата. Апашътъ взима вола, но, вмѣсто да облекчи селянина, повече го натоварва. Нѣкой се наема да съгради кѫща на едного, взима паритѣ, дава срокъ, когато кѫщата ще бѫде готова, но задига паритѣ и избѣгва. Това наричаме престѫпление. Така гледа и природата на нѣщата. Тя дава на човѣка кредитъ, да свърши нѣкаква работа, но той задигне паритѣ, изяде ги и не изпълнява обещанието си. Тази е причината, дето човѣкъ е длъжникъ на природата въ всички свѣтове — и въ умствения, и въ духовния, и въ физическия. За да изплати задълженията си къмъ природата, човѣкъ трѣбва да бѫде изправенъ и къмъ най-малкитѣ си задължения и прояви. Дойде ли въ ума ви една мисъль — колкото и да е малка, приложете я. Влѣзе ли нѣкое чувство въ сърдцето ви, дайте му пѫть, да се изяви навънъ, да свърши нѣкаква работа. Искате ли да направите едно малко добро на физическия свѣтъ, веднага пристѫпете къмъ работа.

Следователно, не се обезсърдчавайте, че не можете изведнъжъ да се справите съ лъжата; не се обезсърдчавайте, че не сте дошли още до истината. Лъжата турете на работа, а отъ истината се учете, въ каквато степень и да се изяви тя. Ще дойде день, когато лъжата, въ всичкитѣ ѝ форми и цвѣтове, като бѣла и черна, ще изчезне отъ лицето на земята. Но, докато дойде този день, използувайте я като слуга, да ви работи.

Обичайте истината, и лъжата ще отстъпи мѣстото си и ще се прибере въ архивата на живота.

Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ си истината въ човѣка“.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

18. Беседа отъ Учителя, държана

на 19. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...