Jump to content

1941_09_14 Двама или трима


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Двама или трима

Матея 18 - 20

„Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрѣдъ тѣхъ“. — Който не разбира вѫтрешния смисълъ на стиха, търси двамата или тримата отвънъ; който разбира дълбокия смисълъ на стиха, търси двамата или тримата въ себе си. Той знае, че всичко иде отвѫтре, а не отвънъ. Ние виждаме погрѣшкитѣ отвънъ, но причинитѣ имъ сѫ вѫтрешни. Виждате на платното въ нѣкое кино известни погрѣшки. Тѣ не сѫ на платното, но на проекционния апаратъ. На сѫщото основание, човѣкъ вижда своитѣ погрѣшни мисли и чувства и се чуди, отде идатъ. Той не подозира, че тѣ излизатъ отъ него и се проектиратъ навънъ. Мѫчно е да убедите човѣка, че причинитѣ на погрѣшкитѣ му се криятъ въ него. Когато учениятъ прави погрѣшки, отдава ги на другитѣ учени. Ако се вгледа въ себе си, ще види, че погрѣшкитѣ се криятъ въ неправилното съпоставяне на фактитѣ, въ зависимость отъ разумнитѣ закони на природата. Има философи, които изнасятъ своитѣ философски твърдения предъ хората, доказватъ ги научно, безъ да сѫ ги опитали. Щомъ дойдатъ до опита, тѣ пропадатъ.

Единъ англичанинъ държалъ предъ хилядно общество научна сказка за „летящата машина“ — негово изобретение. Той описалъ устройството на машината, доказалъ принципитѣ, на които се основавало летението и, когато трѣбвало да направи опитъ, да покаже на публиката, какъ лети, останалъ изненаданъ—машината се забила въ земята и не се повдигнала нито на сантиметъръ.

Другъ англичанинъ държалъ сказка въ Лондонъ за американцитѣ, като народъ, съ неговитѣ отличителни чърти. Като описвалъ американеца, като типъ, и дошълъ до ръста, той казалъ, че американецътъ е срѣденъ по ръстъ, повече низъкъ, отколкото високъ. Между публиката присѫтствували трима американци. Като чули, че се говори за ръста на американеца, единъ отъ присѫтствуващитѣ американци станалъ правъ и казалъ: Господа, азъ съмъ американецъ. Той билъ високъ 1’90 см. Следъ него станалъ вториятъ американецъ, който повторилъ думитѣ на първия, и казалъ: Господа, и азъ съмъ американецъ. Той билъ по-високъ отъ първия — 195 см. Най-после излѣзълъ третиятъ, Джонъ Холъ — високъ два метра. Като видѣли тримата американци, наредени единъ до другъ по височина, публиката се засмѣла — всички започнали да рѫкоплѣскатъ. Въ този моментъ сказчикътъ напусналъ залата.

Следователно, ако изнасяте нѣщо отъ областьта на живота, на науката или на религията, преди всичко, вие сами трѣбва да сте го опитали. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде опитано и да принася нѣкаква полза, както за човѣчеството, така и за отдѣлния човѣкъ. Каква наука е тази, която не допринася нѣщо за човѣшкия умъ, за човѣшкото сърдце и за човѣшкото тѣло? Вѣрнитѣ и истинни нѣща се увеличаватъ и оставатъ за вѣчни времена. Невѣрнитѣ нѣща се губятъ и намаляватъ теглото си. Истината никога не губи теглото си. За всички времена и епохи тя остава една и сѫща по тегло — нито се намалява, нито се увеличава. Казано е, че краката на лъжата сѫ кѫси. Значи, ако краката ѝ сѫ били дълги, постепенно се скѫсили. Съ скѫсяване на краката ѝ, тя постепенно губи отъ теглото си. Въ това отношение светията никога не губи отъ теглото си. Обаче, обикновениятъ човѣкъ губи отъ теглото си. При една тежка болесть той може да изгуби 10—20 кгр. отъ теглото си, но, като оздравѣе, пакъ набавя загубеното тегло.

Нѣкои числа, отъ гледище на кабалата, представятъ установени, хармонични процеси; други пъкъ представятъ неустановени, дисхармонични процеси. Първитѣ числа сѫ подобни на организираната материя, а вторитѣ — на неорганизираната, затова ги наричатъ фатални. На български подъ „фаталность“ се разбира сѫдбата на човѣка. Въ сѫщность, прави се разлика между фаталность и сѫдба. Като говоримъ за фаталность на нѣщата, разбираме известни случаи или явления въ живота, които ставатъ безъ причина. Като говоримъ за сѫдбата, имаме предъ видъ случки, явления въ живота, които сѫ резултатъ на участието на нѣкакви причини.

Кои хора вѣрватъ въ фатализъма? — Повече проститѣ, неукитѣ. Предполага се, че ученитѣ не допущатъ никакъвъ фатализъмъ въ живота. Обаче, много случаи отъ живота на учени хора говорятъ обратното. Запримѣръ, Викторъ Хюго, виденъ френски романистъ, билъ голѣмъ фаталистъ. Преди да издаде нѣкой романъ, той нареждалъ нЬколко числа въ известенъ редъ и вадилъ едно отъ тѣхъ. По това число той познавалъ, ще бѫде ли приетъ добре романътъ му. Той съзнавалъ, че това е атавизъмъ, наследена чърта, но, въпрѣки това я проявявалъ. Значи, вѣрвалъ въ невѣрието си. Този, който не вѣрва въ нѣщо и го прави, е по-силенъ отъ онзи, който вѣрва въ нѣщо и го прави. Той преодолява невѣрието си. Има хора, които вѣрватъ въ нѣщо и не го правятъ. Тѣ сѫ по-слаби отъ безвѣрницитѣ. Който вѣрва и не прави, казва: Азъ зная истината по даденъ въпросъ. — Като знаешъ, защо не я приложишъ? — Нѣмамъ разположение. — Значи, ти си слабъ човѣкъ.

Като говоримъ за истината, мнозина искатъ да имъ се каже една истина. Истина е, запримѣръ, че когато се обичатъ, хората проявяватъ разумностьта си. Значи, обичьта е разуменъ, свободенъ и съзнателенъ процесъ. Повечето хора гледатъ на обичьта по другь начинъ—точно обратенъ на нашия. Споредъ тѣхъ, когато хората се обичатъ, тѣ се свързватъ, ограничаватъ се, или се заробватъ. Това, което ограничава и заробва човѣка, не е обичь, нито любовь. Ако, наистина, човѣкъ е ограниченъ, любовьта, именно, ще го освободи. По това ще познаете степеньта на вашата любовь, както и наученитѣ отъ нея уроци. Ако не можете да се освободите отъ ограниченията, нѣмате любовь въ себе си. Ще кажете, че сѫдбата ви е тежка, не можете да се борите съ нея. Това е криво разбиране — човѣкъ самъ твори сѫдбата си. Отъ него зависи да има добра или лоша сѫдба.

Въ древностьта сѫществувало едно царство, управлявано оть Саванъ-Ро. Поданицитѣ му били крайно бедни — нѣмали жито, царевица, поради което били принудени да убиватъ птици, зайци, да се хранятъ съ месото имъ. Кѫщитѣ имъ били крайно нехигиенични : тъмни, прехлупени колибки. Случило се, че въ царството на Савонъ - Ро дошълъ единъ ученъ, разуменъ и добъръ човѣкъ, който влѣзълъ въ положението на хората и решилъ да имъ помогне. Извикалъ по-буднитѣ отъ тѣхъ при себе си и ги запиталъ, защо живѣятъ толкова бедно. Тѣ му казали, че сѫдбата имъ е тежка, не могатъ да се борятъ съ нея. — Не е тежка сѫдбата ви, животътъ ви може да се подобри. Азъ ще ви помогна да се измѣнятъ условията ви. Съгласни ли сте?

— На всичко сме съгласни, само да се освободимъ отъ сиромашията. Ето, всички птици, зайци избѣгаха отъ царството ни, и ние сме осѫдени на гладъ. Учениятъ човѣкъ събралъ хората и започналъ да ги учи, какъ да обработватъ земята, да сѣятъ жито и царевица. Въ скоро време тѣ разполагали съ хубавъ, доброкачественъ хлѣбъ. Следъ това направилъ малки и голѣми работилници, фабрики съ голѣми пещи, въ които топѣли камъни, за получаване на прозрачно, стъкловидно вещество. Отъ него тѣ правѣли кѫщитѣ си, въ които влизало изобилно свѣтлина. Като осигурили хлѣба и жилищата си, значително подобрили живота си. Едва сега тѣ разбрали, че сѫдбата имъ била въ тѣхни рѫце.

Сега и на васъ казвамъ:Не бѫдете лоши поданици на своето царство — на тѣлото си. Нѣма лоши условия, нѣма лоши времена, нѣма лоша сѫдба. Лошото или доброто зависи отъ субективното разбиране на човѣка. Има известни съвпадения, нѣкои лоши или неблагоприятни външни условия, но тѣ могатъ да се избѣгнатъ и подобрятъ.

Въ една отъ приказкитѣ на „Хиляда и една нощь“ се разказва за една царска дъщеря, която се влюбила въ единъ простъ, беденъ момъкъ и се оженила за него. Момъкътъ обичалъ да яде чесънъ — нѣщо, къмъ което царската дъщеря имала крайно отвращение. Следъ сватбата, момъкътъ, по обичай, се наялъ съ чесънъ. Когато седналъ близо до царската дъщеря, да се разговарятъ, тя усѣтила миризмата на чесъна и, ужасена, отскочила настрана. Веднага извикала слугитѣ си, заповѣдала да ударятъ 25 тояги на възлю¬бения ѝ и да го изпѫдятъ вънъ. Той взелъ торбичката си и поелъ пѫтя къмъ дома си. Върви и си мисли: Какъвъ грѣхъ е направилъ, че трѣбваше да го биятъ и изпѫдятъ? Малка е погрѣшката му, наистина, но царската дъщеря не обичала чесъна, не могла да го търпи. Като искалъ да яде чесънъ, той могълъ да отиде въ гората, когато е самъ, а не предъ възлюбената си.

Какво представя чесънътъ въ очитѣ на царската дъщеря? — Грѣхътъ. — Тя имала крайно отвращение къмъ човѣшкия грѣхъ и всѣки, който се осмѣлявалъ да се яви предъ нея съ грѣха си, бивалъ изгоненъ вънъ отъ царството. Често хората се явяватъ и при Бога съ грѣха си, но веднага ги връщатъ назадъ. Като имъ ударятъ 25 тояги, тѣ отново слизатъ на земята. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е грѣшилъ. Съ други думи казано: Нѣма човѣкь, който да не е ялъ чесънъ. Погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората сѫ различни. Значи, чесънътъ има различенъ произходъ. Понѣкога той се употрѣбява за лѣкарство. Понеже миризмата на чесъна е неприятна, този, който яде чесънъ, трѣбва да избѣгва общества на хора, които не сѫ яли и не го обичатъ. Съ други думи казано: който грѣши и върши престѫпления, трѣбва да бѫде далечъ отъ хората. Който не може да въздържа езика си, да стои далечъ отъ хората. Влѣзе ли въ общество, тукъ ще каже една лоша дума, тамъ ще каже друга и, въ края на краищата, ще го изпѫдятъ навънъ и глоба ще плати.

Единъ селянинъ често говорилъ лоши работи за дявола. Каквото зло виждалъ, той казвалъ: Дяволска работа! Дяволътъ го спиралъ нѣколко пѫти и му казвалъ: Слушай, престани да говоришъ лошо за мене, че ще ти отмъстя по нѣкакъвъ начинъ. — Прави, каквото знаешъ, не ме е страхъ отъ тебе — отговарялъ спокойно селянинътъ. Дяволътъ намислилъ, какъ да си отмъсти на селянина. Той вложилъ въ него желанието да си купи едно магаре. Отишълъ селянинътъ на пазара и видѣлъ на едно мѣсто продаватъ магаре. Като разбралъ цената на магарето, намѣрилъ, че е евтино, и го купилъ. Върналъ се у дома си радостенъ и отвънъ още извикалъ: Жена, купихъ евтино магаре. Здраво е, ще ми носи вода и дърва. Още сѫщия день той отишълъ съ магарето за вода. Чешмата имала две курни. Като започналъ да налива вода, магарето се пъхнало въ чешмата и показало ушитѣ си презъ курнитѣ. Селянинътъ се опиталъ да го извади, но не могълъ. Почакалъ да дойде нѣкой на чешмата, да му помогне. Следъ малко дошли двама пѫтника, да пиятъ вода. Той имъ казалъ: Братя, помогнете ми да извадя магарето си отъ чешмата. — Кѫде е то? — Ето, ушитѣ му се подаватъ отъ курнитѣ. Пѫтницитѣ погледнали къмъ курнитѣ, но нищо не видѣли. — Защо се подигравашъ съ насъ? Ще ти покажемъ кои сме ние, и какъ смѣешъ да си играешъ съ насъ. Хванали го тѣ, набили го добре и го оставили на чешмата, да се разправя съ магарето си. Колкото хора дохождали, селянинътъ отправялъ сѫщата молба къмъ всички, но като не виждали никакво магаре, тѣ го считали за смахнатъ или за човѣкъ, който се подиграва, и го набивали. Като го набили десетина пѫти, той престаналъ да разказва за магарето си и решилъ да се върне у дома си. На тръгване магарето пакъ показало ушитѣ си, но селянинътъ се обърналъ къмъ него съ думитѣ: Виждамъ те, но не смѣя вече да говоря за тебе, защото ще ме биятъ.

Какво представя магарето? — Погрѣшкитѣ на човѣка, за които той постоянно говори. Колкото повече говори за погрѣшкитѣ си, толкова повече го биятъ. За да не ви биятъ, не говорете за погрѣшкитѣ си, но ги изправяйте. Докато никой не те пита, нищо не казвай. Важно е ти да знаешъ, че си сгрѣшилъ, да не прикривашъ погрѣшкитѣ си. За другитѣ не е важно, че си сгрѣшилъ и какъ, именно, си сгрѣшилъ. Затова хората казватъ, че не трѣбва да се казва истината. Трѣбва да се говори истината, но на тѣзи, които я разбиратъ, които сѫ готови за нея. Щомъ не я разбиратъ, по-добре да мълчатъ.

Мнозина сѫ дошли до заключението, че е по-добре да мълчатъ, отколкото да казватъ истината. Не е така. Ще говорите истината, когато и вие, и окрѫжаващитѣ сѫ готови за нея. Изкуство е да знаете, кога и какъ да говорите истината. Когато хората придобиятъ това изкуство, свѣтътъ ще се оправи. Дотогава още много пѫти ще бѫдатъ бити за истината. Кажете ли погрѣшката си на човѣкъ, който не може да ви разбере, той ще ви морализира, ще ви дава съвети да бѫдете внимателни и т. н. Вие ще се намѣрите въ положението на Настрадинъ Ходжа, който се качилъ на кѫщата си да я покрива. По невнимание, той се подхлъзналъ, падналъ на земята и изкълчилъ крака си. Като го видѣли, че куца, всички го питали: Защо куцашъ, Ходжа? Той разправялъ подробно на всички, какъ покривалъ кѫщата си, какъ падналъ и т. н. На своитѣ обяснения, той слушалъ все едни и сѫщи въпроси: Какъ стана тази работа? Защо не бѣше внимателенъ? Защо не потърси нѣкой майсторъ? Като му дотегнало да отговаря на всички и да слуша едни и сѫщи съвети, най-после той казалъ: Чудно нѣщо, какъ не се намѣри единъ човѣкъ да е падалъ отъ покривъ, и да знае, какъ се пада.

Следователно, когато нѣкой ви разправя една своя опитность, дайте му добъръ съветъ. Една жена разправяла на единъ мѫжъ своитѣ изпитания, като жена. Той ѝ казалъ: Кой ти е виновенъ, че си се родила жена. Уменъ ли е този отговоръ? Ако мѫжъть се оплаква на жената за изпитанията си, като мѫжъ, и тя му каже, че никой не е виновенъ, дето се е родилъ мѫжъ, и този отговоръ не е на мѣсто. Като кажете нѣщо на човѣка, трѣбва да бѫде разумно. Не питайте, защо човѣкъ се е родилъ мѫжъ, или жена, но дайте му добъръ съветъ, който да го ползува. Представете си, че една мома, селянка, иска да се ожени и ви пита, кого да предпочете: овчаря, съ когото е израсла, или нѣкой благородникъ, отъ висшето общество. За предпочитане е да се ожени за овчаря. При благородника ще има по-добри външни условия, но нѣма да има добъръ животъ.

Има два порядъка въ свѣта: човѣшки и Божественъ. Тѣ се преплитатъ взаимно, вследствие на което и хората се объркватъ, не знаятъ, кое е отъ човѣшки и кое — отъ Божественъ порядъкъ. Женитбата, запримѣръ, е актъ на човѣшкия порядъкъ. Недоволството на мѫжа отъ жената, на жената отъ мѫжа, на децата отъ родителитѣ и на родителитѣ отъ децата говори, именно, за човѣшкия порядъкъ, който произлиза отъ неорганизирания свѣтъ. Въ Божествения порядъкъ никакво недоволство не сѫществува. Докато сѫ въ човѣшкия порядъкъ, хората искатъ да бѫдатъ близо единъ до другъ, особено ако се обичатъ, да не посегне нѣкой на тѣхъ. Щомъ влѣзатъ въ Божествения порядъкъ, разстоянията между тѣхъ се увеличаватъ. Ако жената е на земята, мѫжътъ е на луната; или ако мѫжътъ е на земята, жената на луната. При такова разстояние, има ли възможность да се каратъ и сърдятъ помежду си? Ако това разстояние ви се вижда извънредно голѣмо, можемъ да вземемъ друго положение: мѫжътъ да е въ Америка, а жената въ България. Тѣ си пишатъ нѣжни, любовни писма, не се сърдятъ. Щомъ разстоянията се съкратятъ, тѣ ставатъ недоволни единъ отъ другъ. Много естествено, нѣматъ просторъ, нѣматъ достатъчно въздухъ да дишатъ свободно.

Мнозина сѫ дохождали при мене да ме питатъ, да се женятъ ли. Като ги разглеждамъ, казвамъ, че научно не имъ е опредѣлено да се женятъ. Тѣ се сърдятъ, недоволни сѫ, защо сѫдбата имъ е отредила такъвъ животъ. Щомъ искатъ да знаятъ причината за това, казвамъ, че другарьтъ или другарката имъ е на небето, не е слѣзълъ още на земята. Ако много настояватъ, могатъ да се оженятъ, но за чужда половина, а не за своята. После да не търсятъ вината за лошия животъ вънъ отъ себе си. Щомъ си се свързалъ съ чужда половина, ще носишъ последствията на погрѣшката си. — Искамъ да имамъ деца. — И това може да стане. Много сирачета има въ свѣта. Вземете си едно-две сирачета и ги отгледайте като свои. Ще кажете, че искате свои деца, отъ васъ родени. Така ли постѫпвате въ живота си? Вие отидете на пазара, купите си единъ конь, яхнете го и казвате: Този конь е мой. — Какъ може коньтъ, който не сте родили, да го наричате свой? Кобила го е родила, а вие казвате: Мой е този конь. Хората не могатъ да приематъ чуждитѣ деца за свои, защото мислятъ, че тѣхнитѣ деца сѫ по-добри и по-умни. Това е неразбиране на нѣщата. Така се мисли и за дърветата, за растенията, за животнитѣ. Хората гледатъ на растенията като на низкостоящи сѫщества. Прави сѫ тѣ. Въ едно отношение растенията стоятъ по-низко отъ човѣка, но въ друго отношение тѣ стоятъ по-високо. Запримѣръ, плодното дърво дава такива плодове, каквито човѣкъ по никой начинъ не може да направи. Затова пъкъ човѣкъ може да направи такъвъ модеренъ цвѣтарникъ, отъ стъкло и съ парно отопление, дето цвѣтята и плодоветѣ се развиватъ и при неблагоприятни външни условия и даватъ добри плодове.

Всички хора искатъ да изправятъ живота си, да развиятъ ума и сърдцето си, но не знаятъ по какъвъ начинъ, затова очакватъ на външна помощь. Тѣ разчитатъ на паритѣ си — това е външно условие; разчитатъ на имотитѣ си — и това е външно условие; разчитатъ на хората —това е последното условие. Преди всичко, човѣкъ трѣбва да разчита на своето тѣло — на главата, на очитѣ, на носа, на ушитѣ, на езика, на рѫцетѣ, на краката, на сърдцето, на дробоветѣ, на стомаха си — да благодари за това, което му е дадено. Това сѫпѫтищата, по които човѣкъ се въздига и постига своитѣ желания.

Какво желае човѣкъ? Всѣки желае да бѫде красивъ: да има красиви, изразителни очи, красиви уши, красива уста и т. н. Това зависи отъ васъ. Каквото пожелае, човѣкъ може да го постигне. Достатъчно е да се свърже съ клеткитѣ на очитѣ, ушитѣ, носа, устата си, като съ разумни, интелигентни сѫщества, и да имъ предаде желанието си. Като възприематъ желанието му, тѣ ще преустроятъ органитѣ му, и въ скоро време той ще се радва на добро зрение, съ което ще възприема само добри впечатления отъ външния свѣтъ; ще се радва на добъръ музикаленъ слухъ, съ който ще възприема само хармонични тонове въ природата. Отъ съзнателната работа на човѣка върху себе си зависи неговата физическа и духовна красота и мощь. Въ десеть години съзнателна работа човѣкь може да стане гений. Въ човѣшкото тѣло има милиарди клетки съ различни способности, които човѣкъ може съзнателно да използува. Ако се свърже съ музикалнитѣ клетки на ухото си, той може да стане добъръ пѣвецъ или музикантъ. Като не познава какви блага крие въ себе си, човѣкъ не разчита на тѣхъ и търси щастието си по външенъ, механиченъ начинъ. Той очаква на пролѣтьта, тя да му създаде условия за работа. Като мине пролѣтьта и нищо не придобие, очаква на лѣтото. И лѣтото мине, и есеньта, и зимата, но той нищо не придобива. Като си дошълъ на земята, ще разчиташъ на всички условия и блага, външни и вѫтрешни. Щомъ дойде зимата, ще се приберешъ у дома си и тамъ ще учишъ. Зимата е процесъ, въ който нѣщата се прибиратъ въ себе си, вглъбяватъ се. Дойде ли пролѣтьта, ще излѣзешъ навънъ, въ опитното училище на природата. Пролѣтьта може да се уподоби на раждането, а зимата — на смъртьта.

Следователно, когато се ражда, човѣкъ започва да работи върху себе си. Работете и вие върху себе си, безъ да се оплаквате. И оплакването не е лошо, но нищо не допринася. Да се оплаква бедниятъ, бездарниятъ, има смисълъ; но да се оплаквате вие, които сте и богати, и здрави, и силни, и даровити, това не е на мѣсто. Казвате, че работитѣ ви не вървятъ добре, при това, имате добъръ гласъ. Излѣзте на сцената и запѣйте. Който ви чуе, ще ви възнагради. Другъ е въпросътъ, ако гласътъ ви е грубъ, необработенъ. Такъвъ гласъ може да плаши хората.

Въ една музикална академия въ Америка се учили много младежи, момичета и момчета. Академията се намирала въ единъ отъ красивитѣ квартали на града. Единъ день дъщерята на единъ отъ виднитѣ професори по музика се разхождала около академията въ време, когато ученицитѣ се упражнявали. Единъ отъ тѣхъ излѣзълъ на двора, съ на мѣрение да си попѣе. Започналъ да пѣе, и, като видѣлъ дъщерята на професора, запѣлъ още по-силно. Пѣнието му приличало повече на викъ, на крѣсъкъ, отколкото на музикално пѣние. Младото момиче се уплашило отъ този крѣсъкъ и избѣгало. Ученикътъ видѣлъ това, затичалъ се да я стигне и попиталъ: Госпожице, защо бѣгате? — Уплашихъ се, биятъ нѣкого, чува се ревъ и крѣсъкъ. Като чулъ тази непринудена преценка за гласа си, ученикътъ премълчалъ, не казалъ, че той пѣлъ. Значи, има разлика между гласоветѣ. Не всѣки гласъ, който излиза отъ устата, е пѣние. Лъвътъ реве, плаши и хората, и животнитѣ, но не пѣе. Въ мъгливо време глутници вълци виятъ, но не пѣятъ. Ужасъ внася тѣхниятъ вой. И гаргитѣ, и свракитѣ издаватъ гласъ, но не минаватъ за пойни птици. Славеятъ, канарчето и други нѣкои птици се считатъ за пѣвци. Славеятъ е добъръ пѣвецъ, но се крие, не иска никой да го вижда. Той казва: Азъ се уча да пѣя, не искамъ да ми плащатъ за пѣнието. Той не продава изкуството си.

Днесъ много славеи има, облѣчени въ човѣшка форма. Нищо въ свѣта не се губи, нищо не се дава даромъ. Много време е пѣлъ славеятъ, за да стане добъръ пѣвецъ. Много време е пѣлъ човѣкъ, и още много ще пѣе, докато стане истински пѣвецъ. Първоначално човѣкъ е билъ поставенъ въ малки форми, отъ животинското царство, дето предварително се училъ да пѣе. Следъ като училъ много време, той приелъ човѣшка форма и се проявилъ като добъръ пѣвецъ. Човѣкъ върви къмъ постепенно усъвършенствуване, поради което е миналъ презъ всички форми на живота, като презъ школи. Запримѣръ, той е миналъ презъ школата на минералитѣ, на растенията, на рибитѣ, на птицитѣ, на млѣкопитаещитѣ, докато е дошълъ най-после до човѣка. И тукъ той не спира, продължава да се развива. Отъ бѣлата раса ще излѣзе шестата, свѣтеща раса, въ която хората ще се различаватъ отъ сегашнитѣ. Тѣхнитѣ тѣла, очи, уши, носъ, уста, ще бѫдатъ другояче устроени. Съвременнитѣ хора виждатъ само това, което става предъ тѣхъ, назадъ не виждатъ. Тѣ не могатъ да предсказватъ бѫдещето. Нѣкои хора, въ които интуицията е силно развита, предсказватъ бѫдещето, но тѣ сѫ малко на брой. Хората отъ шестата раса ще виждатъ на всички страни и посоки, ще виждатъ и бѫдещето. Тѣ ще виждатъ, какво се крие въ мозъка и въ сърдцето на човѣка. Стихътъ „нѣма нищо скрито — покрито въ свѣта“ ще бѫде напълно оправданъ за тѣхъ. Ако нѣкой нервенъ човѣкъ отиде при тѣхъ, тѣ нѣма да му говорятъ, какъ да се лѣкува, но ще го бутнатъ на специално мѣсто по главата три пѫти на день: сутринь ще го бутнатъ съ показалеца, на обѣдъ — съ срѣдния пръстъ, вечерь — съ безименния, а нѣкога, когато спи — съ малкия пръстъ. Като пипатъ на специално мѣсто по главата, въ продължение на три месеца, той ще бѫде съвършено здравъ и разположенъ. Неврастеникътъ не е търпеливъ. Като пипате центъра на търпението, къмъ него приижда повече кръвь, той започва да се храни, и човѣкъ става търпеливъ. Ако обнадеждите нѣкого, че може да постигне това, което желае, той ще стане търпеливъ.

Днесъ и религиозни, и свѣтски хора говорятъ за Бога, но малцина Го познаватъ. Ако Го познаятъ, тѣ ще станатъ подобни на Него. Ето, всички растения, които сѫ свързани съ слънцето, растатъ, развиватъ се и даватъ плодъ. Ако и хората, като растенията, се свържатъ съ Слънцето на живота, т. е. съ Любовьта, ще станатъ разумни, учени и интелигентни. Прекѫснатъ ли тази връзка, всичко ще изгубятъ. Не е достатъчно човѣкъ само да се ползува отъ слънчевата свѣтлина и топлина, но той трѣбва да знае, подъ какъвъ ѫгълъ да я възприема.

Следъ всичко това, хората се оплакватъ, че очитѣ имъ отслабватъ и не виждатъ добре. Много естествено, тѣ не работятъ съ очитѣ си, не правятъ достатъчно движения. Когато искатъ да видятъ нѣщо нагоре, надолу или настрана, тѣ не движатъ очитѣ, а главата си, поради което малко кръвь приижда къмъ очитѣ имъ и не се хранятъ добре. Сѫщо така хората не развиватъ и слуха си, а после се оплакватъ, че слухътъ имъ отслабвалъ. Не се занимавайте само съ отвлѣчени въпроси, нито съ грижитѣ въ живота си, но се вслушвайте въ всичко, което ви обикаля. Като минавате презъ нѣкоя гора, или като отивате на планината, вслушвайте се въ клокоченето на бистритѣ поточета и извори, въ шумоленето на листата, въ бученето на вѣтъра, въ пѣнието на птичкитѣ, въ говора на хората. По този начинъ ще развивате слуха и музикалното си чувство. Откажете ли се отъ външния свѣтъ и се вглъбите въ всѣкидневния си животъ, въ тревогитѣ и смущенията, слухътъ ви ще затѫпѣе и постепенно ще го изгубите. Обикновенитѣ и дребнави работи запушватъ ушитѣ. Явява се ушна каль, която трѣбва да се чисти. Започнете ли да човъркате ушитѣ си, слухътъ се разваля.

Едно трѣбва да знаете: за всичко има цѣръ. Който иска да развива слуха си, да пѣе. Който пѣе, не е изложенъ на оглушаване. Който обича истината, не може да ослѣпѣе. Обичайте пѣнието, за да развивате слуха си. Обичайте истината, за да развивате зрението си. Изобщо, по сѣтивата и по органитѣ на човѣка можете да опредѣлите диагнозата на неговото физическо и психическо състояние. Както лѣкаритѣ опредѣлятъ здравословното състояние на човѣка по очитѣ и по пулса, така по носа може да се опредѣли състоянието на ума, на сърдцето и на дробоветѣ — Възможно ли е това? — Не само е възможно, но и научно може да се докаже. Запримѣръ, забелязано е, че колкото по-дълбоко диша човѣкъ и повече време задържа въздуха въ дробоветѣ си, толкова носътъ му е по-широкъ. Сплеснатиятъ носъ показва, че дишането и кръвообръщението на човѣка сѫ слаби. Дължината на носа показва състоянието на ума. Ако носътъ е много заостренъ, човѣкъ е нервенъ, сприхавъ, раздразнителенъ. За да се успокои, той трѣбва да диша дълбоко. Всичко е написано на човѣшкото лице, на челото и на главата му. Който може да чете, ще опредѣли точно характера му. Ако се занимавате съ физиогномията, съ френологията и съ хиромантията, ще видите, че това сѫ науки, които работятъ съ точни, положителни данни.

Много астролози има днесъ — и въ Германия, и въ Англия, и въ Америка, но тѣ правятъ една погрѣшка — прехранватъ се съ астрологията. Въ това отношение тѣ приличатъ на врачки, които се прехранватъ съ гадания. Заради прехраната си, врачката си служи съ вѣрни и невѣрни гадания. Това не е наука. Майката и бащата трѣбва да бѫдатъ астролози, защото, още съ зачеването на детето, тѣ опредѣлятъ неговитѣ астрологически аспекти, благоприятни и неблагоприятни. Ако майката и бащата сѫ умни, и детето ще бѫде умно. Затова отъ голѣмо значение за детето е моментътъ на неговото зачеване и моментътъ на раждането му. Единъ напредналъ, възвишенъ духъ всѣкога избира умни баща и майка, чрезъ които да се роди. Невъзможно е да се роди той чрезъ невежи и неразвити родители. Ненапредналитѣ души се раждатъ отъ невежи и неразвити родители. Нѣкои казватъ, че сѫ родени отъ Бога. Чудно нѣщо, родени отъ Бога, а сѫ невежи, некултурни и грѣшници. Това е невъзможно. Родениятъ отъ Бога е гениаленъ човѣкъ, светия. Затова е казано въ Писанието, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Чувате ли нѣкой да ви разправя за онзи свѣтъ, за Бога, за ангелитѣ, а не може да изправи своя животъ, ще знаете, че той не говори истината.

Има анекдотъ за единъ отъ турскитѣ султани и за двама проповѣдници — турски ходжа и гръцки владика. Двамата често посещавали султана и му разправяли за невидимия свѣтъ: за Божиитѣ дѣла, за отношенията на Бога къмъ всички души. Тѣ разказвали на султана, какво прави Богъ всѣки день. Султанътъ ималъ търпение да ги слуша цѣли десеть години. Най-после той решилъ да ги изпита, доколко знанията имъ сѫ истинни. Единъ день той ги поканилъ на гости въ двореца, да се поразговори съ тѣхъ. Заповѣдалъ на слугитѣ си да сварятъ прѣсно млѣко въ голѣмъ, дълбокъ сѫдъ и да го донесатъ да почерпи гоститѣ си. Като сложили млѣкото на масата, султанътъ далъ на гоститѣ си по едно парче хлѣбъ; сѫщо такова парче взелъ и за себе си. Седнали да ядатъ, и той казалъ на гоститѣ си: Всѣки самъ ще надроби хлѣба си въ млѣкото и следъ това ще взима само ония хапки, които е дробилъ. Гоститѣ надробили хлѣба си, и султанътъ направилъ сѫщото, следъ което разбъркалъ хапкитѣ. Когато взели лъжицата да ядатъ, гоститѣ се спрѣли за единъ моментъ, не знаели, кои хапки сѫ тѣхни. — Защо не ядете? — запиталъ ги султанътъ? — Не можемъ да познаемъ хапкитѣ си. — Чудно нѣщо, не познавате хапкитѣ си, които сами сте дробили, а знаете, какво става въ невидимия свѣтъ, какво прави Богъ всѣки день. Съ други думи казано: човѣкъ не може да изправи своя животъ, да използува богатството, което му е дадено, за себе си, а се занимава съ нѣща, които сѫ далечъ отъ него и нищо не го ползуватъ. Голѣми богатства и възможности се криятъ въ човѣка, но трѣбва да се предизвикатъ съ нѣщо, да се проявятъ. Ако си неразположенъ, не се подавай на неразположението си, но влѣзъ между хора, които сѫ жизнерадостни, добре разположени. Тѣ ще събудятъ известни чувства въ тебе, и ти ще придобиешъ добро разположение. Ако си отчаянъ и си решилъ да се самоубиешъ, иди между бедни хора, които живѣятъ въ гладъ и лишения, и твоето отчаяние ще се разсѣе. Ще видишъ, че причинитѣ за страданието ти сѫ нищожни предъ бедственото положение на хората, между които си попадналъ.

„Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ посрѣдъ тѣхъ". Какво трѣбва да направите, когато дойде Господъ между васъ? Да изправите живота си, да ликвидирате напълно съ лъжата, като причина за гниене и разлагане на живота. Работете върху слуха си, да го развиете музикално, отдалечъ да чувате стѫпкитѣ на Бога. Безъ музикално чувство, нито Богъ може да ви посети, нито вие да отидете при Него. Като развива музикалното си чувство, човѣкъ се домогва до такива пѣсни, съ които събужда скрититѣ си дарби и способности. Така той може да събуди чувството на справедливость въ себе си и да изправи отношенията си къмъ всички хора. Музика, която не може да събуди стремежъ къмъ красивото и великото, не е истинска музика.

Единъ американецъ слушалъ концертъ на Камила Русо, ученичка на Паганини, която свирила „Съньтъ на живота.“ Той се трогналъ толкова много отъ музиката ѝ, че решилъ да се примири съ всички хора и да изправи живота си.

Мнозина се оправдаватъ за лошия си животъ съ външнитѣ условия, съ мѫчнотиитѣ и противоречията. Наистина, противоречие е да излѣзешъ въ студенъ зименъ день съ тънка дреха. Обаче, разумниятъ може да бѫде съ тънка дреха и пакъ да не му е студено. Той е вложилъ въ себе си любовьта, мѫдростьта и истината, чрезъ които запазва магнетичната сила на тѣлото си и не усѣща студъ. Чрезъ магнетизма той запушва поритѣ на дрехата си така, че студътъ не влиза презъ нея. Проявете любовьта, знанието, милосърдието, мира въ себе си, за да се справяте съ противоречията. Вложете милосърдието, справедливостьта, доброто въ себе си, за да се ползувате отъ топлината на живота. При това положение, не може човѣкь да усѣща студъ и горещина. Той регулира силитѣ на своя организъмъ и лесно се справя съ мѫчнотиитѣ.

Като ученици, работете върху себе си, за да развивате Божественитѣ чувства. Запримѣръ, българинътъ се отличава съ твърдость, което е Божествено чувство. Мѣстото на това чувство е горе, на главата, дето се намиратъ възвишенитѣ, моралнитѣ чувства. Не смѣсвайте твърдостьта съ упоритостьта. Твърдостьта представя вѫглерода въ Божествения свѣтъ. Значи, вѫглеродъть прави нѣщата твърди, водородътъ — меки, подвижни, кислородътъ — активни, азотътъ пъкъ имъ дава направление, регулира тѣхнитѣ енергии.

Изучавайте елементитѣ и тѣхнитѣ свойства, за да се ползувате разумно отъ тѣхъ. Казвате, запримѣръ: кислородътъ е въздухообразно вещество, подържа горението, а самъ не гори. Той е силно активенъ елементъ. Водородътъ е сѫщо така въздухообразно вещество, което гори, но не подържа горението. Двата елемента, съединени въ едно, образуватъ водата. Ние допълваме: водородътъ и кислородътъ не образуватъ водата, но даватъ условия за проявяването ѝ. Водата е носителка на живота. Безъ вода животътъ не може да се прояви, т. е. не може да се организира. Безъ въздухъ животътъ не може да расте. Азотътъ пъкъ отговаря на ума, който използува благата, дадени на човѣка. Ако знае законитѣ, чрезъ които се сѣятъ мислитѣ и чувствата, човѣкъ би ималъ бързи резултати. Той ще посади една мисъль въ мозъка си и едно чувство въ симпатичната нервна система и въ скоро време ще се ползува отъ тѣхнитѣ плодове. Значи, мозъкътъ е почва за сѣене на мислитѣ, а симпатичната нервна система и сърдцето — за чувствата. Като знаете това, сѣйте семената на добритѣ мисли и чувства въ мозъка и въ сърдцето си и не се безпокойте за резултатитѣ имъ. Щомъ сте спазили Божиитѣ закони, плодоветѣ ще бѫдатъ добри. Не чоплете посѣтитѣ семена, не ровете почвата. Имайте търпение, всѣко семе ще израсте и ще даде своя плодъ на време. Щомъ сте го посѣли на време, и плодътъ ще узрѣе на време.

Сѣйте добри мисли и чувства и не се страхувайте нито отъ живота, нито отъ смъртьта. Докато живѣете на земята, физическо тѣло ви трѣбва. Щомъ заминете на онзи свѣтъ, духовно тѣло ви е нуждно. Физическата материя, физическитѣ или временни мисли и чувства оставатъ на земята, а за духовния свѣтъ е нуждно духовно тѣло, изтъкано отъ свѣтли и възвишени мисли и чувства. Коренитѣ имъ сѫ въ физическия свѣтъ — въ ума и сърдцето на човѣка, а клонетѣ, цвѣтоветѣ и плодоветѣ — въ духовния свѣтъ. Затова е казано, че докато сте на земята още, трѣбва да се приготвяте за духовния свѣтъ. Хората живѣятъ на земята, готвятъ се за другия свѣтъ, но, като дойде време да умиратъ, страхуватъ се отъ смъртьта. Какво нѣщо е смъртьта? Преждевременно раждане. Докато е въ утробата на майка си, детето расте, оформява се и се развива. Щомъ стане на деветь месеца, то се ражда. Роди ли се по-рано отъ деветия месецъ, то е осѫдено на смърть. Следователно, човѣкъ се плаши отъ смъртьта само тогава, когато се роди преди деветия месецъ. Роди ли се на деветия месецъ, той не умира, но започва новъ животъ, минава отъ единъ свѣтъ въ другъ. Въ далечното минало, периодътъ за развитието на човѣка е траялъ 90 милиарда години, и постепенно се е съкращавалъ, на 9 милиарда, на 90 милиона години на 9 милиона, на 900 хиляди години, на 90 хиляди, на 9 хиляди, докато най-после е стигналъ до деветь месеца. Значи, всичкото знание, което е придобила въ дългия периодъ отъ време, природата го влага въ утробата на майката. Като прекарва деветь месеца въ майчината си утроба, детето възприема това знание и го складира въ себе си. Като излѣзе на бѣлъ свѣтъ, то носи голѣми знания, но трѣбва да попадне въ благоприятни условия, за да го прояви. Въ това отношение, човѣкъ представя зародишъ, въ който се криятъ голѣми богатства. Когато дойде часътъ за излизане на детето отъ утробата на майка си, тя му дава своето благословение и казва : Излѣзъ навънъ! Щомъ заплаче детето - това показва, че се е родило на време. Майката се радва, че се е родилъ човѣкъ на свѣта. Не заплаче ли, детето е мъртво. Само живитѣ деца се раждатъ. Радвайте се, когато видите, че нѣкой плаче. Той се е родилъ вече, Плачътъ на новороденото дете трѣбва да бѫде музикаленъ, а не крѣсливъ. При това, той трѣбва да отговаря на единъ отъ тритѣ основни тона: до, ми, солъ. Дете, на което плачътъ отговаря на тона до, е материалистъ, ще има добре развито тѣло; дете, на което плачътъ отговаря на тона „ми“, е духовно, сърдцето му ще се развива добре; ако плачътъ на детето отговаря на тона „солъ“, умътъ му ще се развива добре — то ще живѣе повече съ мисли и идеи отъ Божествения свѣтъ. Като расте, детето промѣня тона на плача си. Нѣкои деца сутринь взиматъ тона до, на обѣдъ — ми, а вечерь — солъ.

И тъй, когато плачете, благодарете за плача. Не се обезсърдчавайте, че дошълъ плачътъ. Той е Божественъ потикъ, който иде въ видъ на свѣтлина и топлина, да стопи ледоветѣ и снѣговетѣ, които обгръщатъ ума и сърдцето ви. Обилни сълзи ще потекатъ отъ умоветѣ и сърдцата на хората и ще полѣятъ изсъхналитѣ цвѣтя и дървета въ тѣхнитѣ градини. Радвайте се, когато плачете. Ако не плачете, вие сте северниятъ и южниятъ полюсъ на земята, дето цари вѣченъ ледъ, дето нищо не расте, не цъвти и не зрѣе. Бихте ли желали да не плачете, но да останете вѣчно покрити съ снѣгъ и ледъ? Христосъ плака. Той пролѣ нѣколко сълзи за човѣчеството, съ което предсказа неговата сѫдба. Много ще плачать хората, докато дойдатъ до истинския животъ. Нѣкои се срамуватъ да плачатъ, считатъ плача за слабости. Споредъ нѣкои окултисти, плачътъ трѣбва да се премахне отъ човѣшкия животь. Тѣ казватъ, че очитѣ на човѣка трѣбва да пресъхнатъ за сълзитѣ. Това е кривъ преводъ, толкова вѣренъ, колкото и стиха отъ Господнята молитва: „Не введи насъ въ изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“. Очитѣ не трѣбва да пресъхнатъ за сълзитѣ, но трѣбва да бѫдатъ влажни. Не казваме, че очитѣ трѣбва да се кѫпятъ въ сълзи, да бѫдатъ всѣкога мокри, но да иматъ влага.

„Дето сѫ двама или трима, тамъ съмъ и азъ“. Кои сѫ двамата? — Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце. Значи, тамъ, дето сѫ умътъ и сърдцето, ще дойде и Богъ между тѣхъ. Въ случая, Богъ представя разумната човѣшка воля. Ако умътъ и сърдцето сѫ въ съгласие, разумната воля ще се прояви. Безъ участието на ума и на сърдцето, волята създава нещастия и страдания на човѣка. Тази воля наричаме неразумна, невъзпитана. Ето защо, умътъ и сърдцето трѣбва да бѫдатъ въ съгласие, да призоватъ Бога между тѣхъ, да възпитатъ волята. Когато Ева яде отъ забранения плодъ, умътъ и сърдцето ѝ не бѣха въ съгласие, поради което и Богъ не бѣше между тѣхъ. Ева се подаде на потика на своята неразумна воля и сгрѣши. И до днесъ още човѣчеството носи лошитѣ последствия на неразумната човѣшка воля.

И тъй, не оставяйте въ себе си нито една неизправена погрѣшка. Една неизправена погрѣшка води следъ себе си много погрѣшки. Тѣ се размножаватъ, както паразититѣ. За да изправяте погрѣшкитѣ си, турете ума и сърдцето си на работа. Обикнете Господа съ цѣлото си сѫщество. Започнете да работите по новъ начинъ, и животътъ ви ще се нареди добре.

Помнете: Бащинъ домъ е цѣлата вселена. Бащинъ домъ е слънчевата система. Бащинъ домъ е цѣлата природа. Бащинъ домъ е цѣлата земя. Бащинъ домъ е всичко видимо и невидимо.

Т. м.

*

16. Беседа отъ Учителя, държана

на 14. септемврий, 1941 г. 10 ч. пр. об. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...