Jump to content

1941_09_12 Тритѣ перпендикуляра


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Тритѣ перпендикуляра

Р а з м и ш л е н и е .

За следния пѫть пишете върху темата „Прилежание.“

Думата прилежание произлиза отъ лежа, прилѣгамъ.— Кога лѣга човѣкъ? — Когато спи. Съньтъ означава почивка. За да си почине добре, човѣкъ промѣня условията, обстановката, въ която се намиралъ. Значи, той отива отъ единъ свѣтъ въ другъ. Той напуща физическия свѣтъ и отива въ духовния да се учи. Тъй щото, прилежниятъ човѣкъ отива отъ едно училище въ друго, да се учи. Който не се движи между два свѣта, не може да бѫде прилеженъ. Ако уподобимъ двата свѣта на две точки, казваме, че човѣкъ трѣбва да се движи между две точки, за да образува права линия, т. е. пѫть. Само онзи може да учи, да прилежава, който обича науката. Само онзи може да яде, който обича хлѣба. Ако нѣмаше любовь къмъ хлѣба, човѣкъ не би ялъ. Изобщо, човѣкъ яде само онова, което обича. Не обича ли нѣщо, той не го туря въ устата си. На сѫщото основание, казваме: Човѣкъ живѣе, защото обича живота.

Кои сѫ дветѣ точки на живота, между които човѣкъ се движи? — Скръбьта и радостьта. Скръбьта представя южния полюсъ на живота, а радостьта — северния.—Не може ли безъ скръбь? — Не може. Тя е най-добриятъ професоръ на човѣка. Тя го възпитава, учи го на умъ и разумъ. Дето влѣзе скръбьта, всички започватъ да учатъ. Тя предава уроци на всички хора. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не учи при скръбьта. Тя дава програма на всѣкиго и, ако не я изпълни, положението се влошава. Като влѣзе скръбьта въ дома на нѣкого, той започва да скърби. Думата „скърби“ е образувана отъ две срички — скър-би. Сричката „би“ има нѣколко значения: минало време отъ спомагателния глаголъ „съмъ“; минало свършено време на глагола „бия“. Майкитѣ биятъ децата си обикновено по задницата, която е свързана съ нервната система. Съ това тѣ искатъ да събудятъ нервната имъ система, да бѫдатъ внимателни, да избиратъ мѣстото, дето сѣдатъ, за да могатъ добре да учатъ. Като научатъ уроцитѣ си, или като свършатъ добре работата си, децата се радватъ. И възрастниятъ се радва като учи и работи. Радостьта е богата трапеза, предъ която всѣки сѣда да яде и да пие. Радостьта дава угощение на онзи, който е свършилъ нѣкаква работа. Тази е причината, поради която всѣки се стреми къмъ радостьта. Обаче, тя се ражда отъ скръбьта. Не можешъ да се радвашъ, ако не си миналъ презъ скръбьта. Коя майка не се е радвала, като роди здраво и живо дете? Обаче, докато е била бременна, докато е носила детето деветь месеца въ утробата си, тя е минала презъ голѣми скърби и страдания — животътъ ѝ е билъ на косъмъ. Когато се роди детето, майката се радва, че се е родилъ човѣкъ на свѣта.

Сега, като се говори за скръбь и страдание, хората се плашатъ, считатъ ги за опасни. Тѣ внасятъ нѣкакви примѣси въ скръбьта и въ страданието, които ги правятъ опасни. Извадете примѣситѣ отъ тѣхъ и ще видите, че скръбьта и страданието сѫ приятни. Тъй щото, чуете ли нѣкой да казва, че скръбьта му е голѣма, че положението му е опасно, ще знаете, че той е вмъкналъ нѣкакви примѣси въ скръбьта си, които го плашатъ. Помогнете ли му да се освободи отъ примѣситѣ, да изчисти скръбьта си отъ тѣхъ, ще видите, че той ще се усмихне приятно и ще се успокои. Ще остане скръбьта въ него, но тихо и съ радость ще я носи. Ще знаете, че страданието и скръбьта не сѫ опасни, но примѣситѣ, които приличатъ по нѣщо на тѣхъ, сѫ опасни. Водата не е опасна, но ракията, която прилича на вода, е опасна. Когато комисия отъ Съединенитѣ Щати занесла на дивацитѣ английска ракия, наречена „хуиски“, тѣ казали: Молимъ ви да ни освободите отъ тази дяволска вода. И въ страданието има хуиски, които упояватъ и приспиватъ човѣка. Следователно, когато страданието ви посети, не се страхувайте отъ него. Пийте отъ водата му и ще се благословите. Усѣтите ли, че въ водата на страданието има и ракия, подложете го на пречистване. Ракията е опасна, а не водата. Ако не можете да освободите страданието отъ примѣсената въ него ракия, вие трѣбва да го избѣгвате. Обаче, отъ чистото страдание и отъ чистата скръбь не бѣгайте, но се учете.

Представете си, че имате отвесната линия АВ. Какво е положението на тази линия по отношение на земята? — Перпендикулярно. Значи, всѣка права, която свързва центъра на земята (В) съ центъра на слънцето (А), представя перпендикуляръ къмъ плоскостьта на земята. Докато се държи за този перпендикуляръ, човѣкъ всѣкога ще бѫде въ равновесие. Отклони ли се отъ него, равновесието му се нарушава. Не само хората се стремятъ къмъ перпендикуляра на живота, но и растенията. Първоначално растението върви въ посока, перпендикулярна на земята, но, колкото по-нагоре израства, то се стреми къмъ перпендикуляра, който свързва центъра на земята съ центъра на слънцето. Сѫществува не само физически перпендикуляръ, но и умственъ. И той има две точки: точката на Божественото съзнание и точката на човѣшкото съзнанце. Ето защо, като мисли за Бога, човѣкъ върви по перпендикуляра, който свързва дветѣ съзнания — Божественото и човѣшкото.

Мнозина се запитватъ, защо човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога. Да вѣрва въ Бога и да мисли за Него, това значи, да се движи по онзи перпендикуляръ, който дава направление на неговия животъ. Безъ перпендикуляра на живота никѫде не можешъ да отидешъ. Отклонишъ ли се отъ перпендикуляра, ти се натьквашъ на спънки и противоречия. Ще кажете, че не искате да се движите по права линия, защото тя е пѫть на голѣми съпротивления. Разумно е човѣкъ да избѣгва правитѣ линии, но и като криволичи, като се движи по криви линии, пакъ трѣбва да се държи за перпендикуляра. Дали се движи въ физическия, духовния или умствения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се рѫководи отъ перпендикуляра. Оттукъ виждаме, че сѫществуватъ три перпендикуляра: перпендикуляръ на физическия свѣтъ, който управлява тѣлото; перпендикуляръ на духовния свѣтъ, който управлява сърдцето, и перпендикуляръ на умствения свѣтъ, който управлява ума. Тѣлото се движи между центъра на земята и на слънцето, т. е. между земята и слънцето; сърдцето се движи между скръбьта и радостьта като точки на перпендикуляра; умътъ се движи между човѣшкото и Божественото съзнание. Въ който свѣтъ да се движи човѣкъ, всѣкога се нуждае отъ две точки. Запримѣръ, за да бѫде художникъ, човѣкъ трѣбва да има зрение и рѫце; за да бѫде музикантъ, той трѣбва да има слухъ и рѫце; за да бѫде ораторъ, трѣбва да има уста и глава. Устата върши нѣколко служби: приема храната, раздробява я и говори. И художникътъ, и музикантътъ, и ораторътъ си служатъ съ прави и съ криви линии. Красиви сѫ кривитѣ линии, въ тѣхъ има мекота. Приятно е да гледате, какъ нѣкоя рѣка криволичи, извива се, докато се влѣе въ морето. Когато нѣкой казва, че не иска да криволичи въ живота си, той има предъ видъ пѫтя на лошитѣ хора. Страшно е, когато човѣкъ криволичи, безъ да се държи за перпендикуляра. Обаче, когато не се отклонява отъ перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормаленъ пѫть. Невъзможно е човѣкъ да се движи по абсолютно права линия. Тъй щото, когато говоримъ за прави линии въ живота, ние имаме предъ видъ относително прави линии, а не абсолютно. Запримѣръ, опитайте се да вървите по снѣгъ на нѣкое равно, плоско мѣсто и вижте, каква линия се образува отъ стѫпкитѣ ви. Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пакъ крива. Значи, като говоримъ за прави и криви линии, ние имаме предъ видъ относителностьта на нѣщата. На физическия свѣтъ нѣщата сѫ относителни, а не абсолютни. Съ огледъ на това, казваме, че по планинитѣ човѣкъ криволичи, а по равнитѣ и гладки мѣста върви по прави линии.

Отъ гледището на пѫтя, по който човѣкъ се движи, дѣлимъ хората на добри и на лоши. Добъръ човѣкъ е този, който върви въ правия пѫть, т. е. по пѫтя на правитѣ линии; лошъ е този, който върви въ кривъ пѫть, т. е. по пжтя на кривитѣ линии. Така е отъ гледището на относителната философия. Обаче, отъ гледището на абсолютната философия нѣма добри и лоши хора, но има такива, които изпълняватъ обещанията си и вървятъ безпрепятствено въ пѫтя си; има и други, които даватъ обещания и не ги изпълняватъ. Тѣ вървять по пѫтя на голѣмитѣ съпротивления и, за да ги избѣгнать, криволичатъ. Нѣкой далъ обещание на десеть души да се срещне съ тѣхъ въ единъ и сѫщи часъ. Възможно ли е да изпълни обещанието си? — Невъзможно е. Въ опредѣленъ часъ той може да се срещне само съ единь човѣкъ, а не съ десеть. Следователно, къмъ единъ отъ десеттѣ души той ще бѫде точенъ, но кьмъ деветтѣ нѣма да изпълни обещанието си. Къмъ кой отъ десеттѣ ще излѣзе точенъ? — Къмъ най- знатния, най-видния. Ако той е министъръ, къмъ него само ще изпълни обещанието си. Това показва, че неизпълнителнитѣ хора, или както ги наричать лошитѣ, сѫ хора на високитѣ върхове. Тѣ се стремятъ къмъ височинитѣ. Ето защо, ако искате да знаете, кои върхове сѫ високи, питайте лошитѣ хора. Тѣ веднага ще ви ги посочатъ.

Като се говори за правия пѫть на живота, мнозина го свързватъ съ човѣшкитѣ идеали. Като се стреми къмъ постигане на известенъ идеалъ, човѣкъ естествено върви въ правия пѫть. Колкото по-високъ е идеалътъ на човѣка, толкова по-правъ е пѫтьтъ, въ който върви. Различни сѫ идеалитѣ на човѣка. Запримѣръ, идеалъть на ученика е да учи и да свърши училище; идеалътъ на земеделеца е да изоре земята си и да я посѣе; идеалътъ на лозаря е да изкара добро грозде; идеалътъ на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалътъ на музиканта е да свири добре; идеалътъ на художника е да рисува добре; идеалътъ на всѣки човѣкъ, въ широкъ смисълъ, е да живѣе добре, т. е. да мисли, да чувствува, да постѫпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко. Човѣкъ се стреми къмъ добъръ и правиленъ животъ, за да придобие вѣчния животъ. Подъ думата „вѣченъ животъ“ разбираме безконеченъ. Безконечнитѣ нѣща пъкъ сѫ неизмѣрими, т. е. нѣма мѣрка, съ която да се измѣрятъ. Безконечниятъ животъ включва неизчерпаемитѣ възможности и условия, а конечниятъ — изчерпаемитѣ. Безконечностьта или вѣчностьта води къмъ велики и неизчерпаеми радости, а конечностьта — къмъ временни, преходни радости.

Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ страданията и правятъ усилия да ги избѣгватъ. Нѣкой казва: Бѣлъ день не видѣхъ отъ страдания! Това е преувеличаване. Колкото и да е голѣмо страданието, то е кратковременно. Последствията на страданието сѫ продължителни, но самото страдание е кратковременно, както свѣтлината. Щомъ е така, не се страхувайте, но вижте, какво ще научите отъ него. То иде, като професоръ при васъ, да ви посочи погрѣшкитѣ. Ако сте цигуларь и направите една погрѣшка, страданието веднага иде да ви корегира; ако сте художникъ и грѣшите страданието ще ви корегира. Дали правите добро или зло, то изправя погрѣшкитѣ ви. Ще кажете, че злото не е на мѣсто и трѣбва да се избѣгва. Ако вникнете въ последствията, които злото е причинило, ще видите, че и то е било на мѣсто. Запримѣръ, уволняватъ нѣкого отъ служба. Той страда, недоволенъ е, но следъ време го назначаватъ на друга, по-добра отъ първата служба. Ако не бѣха го уволнили, нѣмаше да намѣри по-добра служба. Искате да постигнете едно желание, но нѣщо ви препятствува. Не съжалявайте за това, но го замѣстете съ друго. Тъй щото, ако не можете да реализирате едно желание или една мисъль, замѣстете ги съ други. Страданието учи човѣка, да прави изборъ между мислитѣ и желанията си. Като страда, той вижда погрѣшкитѣ си и при всѣки новъ случай, знае вече, какъ да постѫпва. Благодарете на страданието, то е професоръ, който ви учи да живѣете правилно, да мислите, да чувствувате и да постѫпвате право. Като минете презъ школата на страданието, ще дойдатъ радоститѣ, които сѫщо така сѫ кратковременни.

Ние говоримъ за перпендикулярите, като за живи съзнания, по-високи отъ човѣка, които го рѫководятъ. Докато не дойде едно високо съзнание да ви рѫководи, вие нищо не можете да направите. Запримѣръ, какъ ще свирите на пиано или на цигулка, ако нѣмате учитель, който да ви рѫководи. Той ще ви запознае съ имената и мѣстата на тоноветѣ по клавишитѣ, или по струнитѣ на цигулката. Въ случая, учительтъ или професорътъ е по-високото съзнание, което ви учи и води въ пѫтя на музиката. Голѣма е разликата между онзи, който знае да свири, и който не знае. Първиятъ владѣе цигулката добре и чрезъ нея изразява това, което свири. Когато свири нѣкое Божествено парче, той повдига цигулката високо, главата — сѫщо, лицето му взима особенъ изразъ, и лѫкътъ се движи съ необикновена лекота и приятность. Ако свири нѣщо отъ материаленъ характеръ, той държи цигулката си надолу, къмъ земята, лицето му е навѫсено, мрачно, и лѫкътъ се движи тежко. — Не може ли да свири човѣкъ, безъ да приема единъ или другъ външенъ изразъ? — Не може. Невъзможно е да свиришъ, да пѣешъ или да говоришъ, безъ да дадешъ външенъ изразъ на това, което изпълнявашъ. Ако говоришъ въ голѣмъ салонъ, безъ да искашъ, ще повишишъ гласа си. Ако салонътъ е малъкъ, гласътъ ти ще бѫде естественъ, безъ повишаване. Силата на гласа зависи и отъ тембъра. Нѣкои гласове иматъ такъвъ тембъръ, че се чуватъ надалечъ. Като слушате такъвъ гласъ, струва ви се, че е близо до васъ, а, въ сѫщность, той иде отдалечъ, отъ два-три километра разстояние.

Сѫщото се отнася не само до гласа, но и до чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ на човѣка. Понѣкога тѣ биватъ толкова интенсивни, че проникватъ на дълбоко и обхващатъ голѣмъ периметъръ. Като знаете това, стремете се да предадете интенсивность на мислитѣ и на чувствата си. Щомъ сѫ интенсивни, тѣ сѫ разумни и лесно могатъ да се реализиратъ. Нѣкой казва, че обича музиката, има желание да слуша видни музиканти и пѣвци, но не му се иска да губи времето си, да ходи по концерти. Щомъ казва така, желанието му да слуша музика и обичьта му къмъ нея не сѫ интенсивни. Каквито препятствия да срещне интенсивното желание, непремѣнно ще ги преодолѣе. Затова е казано, че всичко, което човѣкъ желае, може да го постигне. — Кога? — Когато мислитѣ и желанията му сѫ интенсивни. За такива желания нѣма спънки, нѣма обезсърдчавания. Отъ сто страни ще обикалятъ, но ще си пробиятъ пѫть. Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянството. — Кога се обезсърдчава човѣкъ? — Когато желанията му не сѫ интенсивни, когато нѣма идеалъ, когато е изгубилъ перпендикуляра на живота си. За да се справи съ обезсърдчаването, човѣкъ трѣбва да регулира движението си съобразно перпендикуляритѣ на живота — физическия, сърдечния и умствения. Обезсърдчилъ се нѣкой, т. е. отклонилъ се отъ перпендикуляритѣ си и започналъ да философствува, че животътъ нѣма смисълъ. Отде знаешъ това? На колко хора е обезсмисленъ животътъ? Ако твоятъ животъ е обезсмисленъ, това не значи, че всички хора се намиратъ въ сѫщото положение. Като не живѣешъ разумно, естествено е да загубишъ смисъла на живота си, но вижъ, какво прави птичката. По цѣли дни тя търси храна, събира сламки, клечици, прави си гнѣздо и, следъ като се излупятъ малкитѣ, удвоява работата си, но, въпрѣки това, за нея животътъ не губи смисълъ. Човѣкътъ най-разумното сѫщество, се осмѣлява да каже, че животътъ нѣма смисълъ. Защо? Защото срещналъ една малка спънка. Приложи постоянство и прилежание, и спънката ще изчезне.

Хората се обезсърдчаватъ лесно, когато дойде гладътъ. Ако гладува нѣколко деня, човѣкъ казва: Ще се мре, не може да се носи това положение. Христосъ прекара въ постъ и молитва 40 деня. Ти не можешъ ли да гладувашъ поне три деня, безъ да се обезсърдчишъ? — Мѫчно се справя човѣкъ съ глада. — Вѣрно е това, но може да му противодействува. Ще кажете, че на онзи свѣтъ ще се освободите отъ глада. Но трѣбва да знаете, че гладътъ върви съ човѣка и следъ смъртьта. Тамъ страданието на гладния е по-голѣмо отъ това на земята. Много естествено, гладенъ си, но нѣмашъ уста, нѣмашъ стомахъ, съ които да се хранишъ; искашъ да дишашъ, нѣмашъ дробове. И като умре, човѣкъ пакъ страда, гладътъ продължава да го мѫчи. — Какъ ще се справи съ глада? — Като си изработи духовни органи: стомахъ и дробове, чрезъ които да се храни и да диша.

Единъ американецъ написалъ на английски една книга „Писма отъ онзи свѣтъ“, въ която описва положението на човѣшката душа следъ заминаването ѝ отъ земята. Въ онзи свѣтъ душата вижда предъ себе си богати трапези, съ красиви, вкусни плодове, но щомъ се отправи къмъ тѣхъ, да си хапне единъ плодъ, маситѣ започватъ да се движатъ предъ него, той следъ тѣхъ, но не може да ги стигне и да си вземе нѣщо за ядене. Желание за ядене има, но не може да го задоволи, понеже нѣма стомахъ. На друга страна вижда голѣми библиотеки съ книги; иска да прочете нѣщо, пакъ не може— библиотекитѣ започватъ да се движатъ; има желание да чете, но очи нѣма— не вижда написаното въ книгитѣ. Най-после вижда група приятели; иска да се поразговори съ тѣхъ, но и тѣ се движатъ, не може да ги стигне. Както виждате, на онзи свѣтъ има всичко, каквото и на земята, но човѣкъ нѣма органи, съ които да се ползува отъ благата, отъ които се нуждае. Това показва, че повечето оть хората сѫ заминали прежде временно за онзи свѣтъ, не сѫ свършили земната си работа. Много хора пъкъ не сѫ живѣли добре на земята. Който не живѣе добре на земята, и на онзи свѣтъ не е добре. За него онзи свѣтъ е илюзоренъ, т. е. свѣтъ на непостигнати желания. Който живѣе добре на физическия свѣтъ, и въ духовния ще живѣе добре — пѫтьтъ му е отворенъ.

Както и да се описва онзи свѣтъ, той остава неразбранъ. Двама милионери се срѣщатъ. Единиятъ запитва другия: Приятелю, защо си отслабналъ толкова много? Защо не се хранишъ добре? Пари имашъ, нищо не те ограничава. — Не ми позволяватъ. — Кой не ти позволява? Не разбирамъ, какъ може нѣкой да ти прѣчи да ядешъ. — Лѣкаритѣ не ми позволяватъ.— Защо?—Имамъ язва въ стомаха. — Това е другъ въпросъ, разбирамъ положението ти. Такова е положението на всѣки човѣкъ, който заминава неподготвенъ за онзи свѣтъ — има язва въ стомаха, въ ума и въ сърдцето си; не може да яде, да мисли и да чувствува.

Като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, хората казватъ: Невъзможно е да се нареди тази работа. — Защо да е невъзможно? Всичко иматъ на разположение, нищо не ги ограничава. — Отвънъ иматъ всичко, но язвата въ ума имъ прѣчи. — Това е другъ въпросъ. Азъ пъкъ казвамъ: Извадете язвата отъ ума си и ще видите, че невъзможнитѣ нѣща ставатъ възможни. Невъзможно е да свиришъ добре на ненагласена, пукната цигулка. Обаче, на здрава, нагласена цигулка може да свиришъ добре. Невъзможно е да живѣешъ въ срутена кѫща; възможно е да живѣешъ въ здрава, добре построена кѫща. Следователно искашъ ли да живѣешъ добре, да успѣвашъ, въ работитѣ си, ще изберешъ онѣзи форми и условия въ живота, които ти подхождатъ. Ти си господарь на положението, да избирашъ това, което ти подхожда. Какъ ще избирате нѣщата? — По това, което знаете за тѣхъ. Ако искамъ да ми донесете единъ карамфилъ или една ябълка отъ вашата градина, вие ще ги познаете по миризмата, по формата и по цвѣта имъ. Въ градината си имате много цвѣтя и плодове, но вие ще намѣрите карамфила и ябълката между тѣхъ и ще ми ги донесете. Когато природата изисква нѣщо отъ човѣка, тя му дава пособия, чрезъ които да намира и открива това, което му се иска. Следователно, когато нѣкой казва, че нѣщо е непостижимо за него, това значи, че той или не разполага съ нужднитѣ пособия да го постигне, или криво разбира нѣщата. Запримѣръ, нѣкой иска да стане богатъ, да разполага съ много пари и, като не може да реализира желанието си, казва, че богатството е непостижимо. Той е на кривъ пѫть. Природата му е дала пособия, съ които да постигне желанието си, но той не работи, не ги прилага. Какви по-ценни пособия може да очаквате отъ вашия умъ, отъ вашето сърдце и отъ вашето тѣло? Богатството се крие въ ума, въ сърдцето и въ волята на човѣка, а не въ банкнотитѣ и въ металическитѣ пари.

Външното богатство, къмъ което човѣкъ се стреми, е резултатъ на неговото вѫтрешно богатство. Каже ли нѣкой, че е невъзможно да стане богатъ, това показва, че той излиза отъ резултата на нѣщата. Така не се разсѫждава. Вървете отъ резултата къмъ причинитѣ на нѣщата и ще видите, че ви липсва нѣщо или въ ума, или въ сърдцето, или въ тѣлото. Махнете ограничението, което сте поставили нѣкога сами, и богатството ще дойде — невъзможното ще стане възможно. Човѣкъ е беденъ, когато липсва нѣщо въ ума, въ сърдцето или въ волята му. Придайте къмъ ума, къмъ сърдцето или къмъ тѣлото си това, именно, което ви липсва, и вие ще станете богатъ. Не търсете външното богатство, създадено отъ хората. Вие цените златото, защото хората го ценятъ; цените банкнотитѣ, защото държавата имъ дава известна цена. Обаче, и едното, и другото сѫ временни нѣща; тѣ сѫ резултатъ на човѣшкия порядъкъ. Какво ще бѫде положението ви, ако сте отличенъ ботаникъ и знаете лѣчебностьта на всички растения? Вие ще лѣкувате всички болести и ще ви канятъ и въ най-виднитѣ кѫщи да лѣкувате болни отъ туберкулоза, проказа, стомашно разстройство, главоболие и др. Дето отидете, ще изкарвате прехраната си и ще бѫдете богато възнаграденъ. Въ скоро време ще станете богатъ. Ако сте силенъ, ще се оплаквате ли отъ сиромашия? Ако сте пѣвецъ, ще ходите ли гладенъ? Ако сте способни, силни, даровити и учени хора и се оплаквате отъ сиромашия, причината е въ самитѣ васъ, въ вашата леность. Защо учениятъ не приложи знанието си, силниятъ — силата си, а даровитиятъ — своитѣ таланти? И слабиятъ може да направи това, което върши силниятъ. — Какъ? — Съ лостове. Природата му е дала умъ, да мисли, да се съобразява, съ малка сила да вдига голѣми тежести.

И тъй, когато нѣкой се оплаква, че работитѣ му не вървятъ добре, казвамъ: Причината за неуспѣха ти се дължи на скѫсяването на раменетѣ на твоя лостъ. — Какво да правя? — Продължи раменетѣ на лоста си. Сѫщиятъ законъ действува и въ човѣшкото тѣло. Забелязано е, че хора, които иматъ дълги рѫце, сѫ срѫчни. Хора съ кѫси рѫце не cѫ срѫчни. Хора съ дълги пръсти на рѫцетѣ сѫ срѫчни, добри математици и економисти. Раменетѣ, рѫцетѣ, пръститѣ на човѣка сѫ лостове, по които познавате неговата сила, неговитѣ възможности и условия. Има хора, на които пръститѣ сѫ тънки и дълги, на други — при основата дебели, а на върха заострени. И растенията иматъ различни форми, по които познавате тѣхнитѣ стремежи. Запримѣръ, борътъ расте нагоре и всѣкога запазва конусовидна форма. Дали расте самъ, на широко, или между много борове, той всѣкога запазва формата си, което го опредѣля като идеалистъ, съ стремежъ къмъ свѣтлината. Сѫщевременно той е економистъ, не заема голѣми пространства. Ако между бороветѣ попаднатъ други дървета, и тѣ растатъ нагоре, не се разширяватъ. Обаче, щомъ се издигнатъ надъ бороветѣ, веднага проявяватъ естеството си — почватъ да се разширяватъ. Щомъ се разширятъ, тѣ не могатъ да постигнатъ желанията си. Когато рѣката се разшири много, тя губи своя стремежъ, т. е. силата си. Искате ли да я напра¬вите буйна, стѣснете я и дайте ѝ наклонъ.

Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ човѣшкитѣ желания. Колко го по-голѣмъ обемъ заематъ желанията на човѣка, колкото сѫ по-широки, толкова по-бавно се реализиратъ; колкото по-стегнати сѫ желанията, толкова по-бързо се реализиратъ. При това, многото желания не правятъ човѣка щастливъ. Който има десеть човали ябълки и който има една ябълка, въ единъ и сѫщъ моментъ ядатъ еднакво сладко. Разликата е само въ това, че първиятъ се осигурилъ за по-дълго време, а вториятъ — само за момента. Обаче, нито първиятъ може да бѫде всѣкога щастливъ, нито вториятъ нещастенъ. Щастието се опредѣля отъ това, което човѣкъ въ даденъ моментъ има. Една ябълка, една хапка правятъ човѣка щастливъ. — Кога? — Когато сѫ дадени въ момента, въ който човѣкъ се нуждае. Такъвъ е законътъ въ природата. Човѣкъ не може да тури цѣла ябълка въ устата си, ще тури само една хапка. Въ момента една хапка ти трѣбва. Вториятъ моментъ — втора хапка. Важно е, хапката да иде редовно и на време. Затова е казано въ Писанието, че малкото се благославя, а не многото. Малкото благо, което постоянно приижда, е за предпочитане предъ голѣмото, което иде изведнъжъ.

Природата изисква отъ всички постоянна, съзнателна и разумна работа. Тя иска отъ всички хора да бѫдатъ доволни отъ малкото. За да постигне това доволство, човѣкъ трѣбва да изучава себе си. Нѣкой казва, че отъ него човѣкъ не може да стане. Въ каквото вѣрва, това става. Искате ли да излѣзе отъ васъ човѣкъ, вѣрвайте въ възможноститѣ, които ви сѫ дадени, а не въ това, което окрѫжаващитѣ ви говорятъ. Ако шишето ви е праздно, цѣлъ свѣтъ да казва, че има нѣщо въ него, то ще си остане праздно; ако шишето ви е пълно, цѣлъ свѣтъ да казва, че е праздно, то ще си остане пълно. Вѣрвайте въ това, което е, а не въ това, което не е. Ако главата ти е пълна, вѣрвай въ този, който ти казва, че е пълна, а не въ този, който казва, че е праздна. Вѣрвайте въ хората, които подържатъ положителни възгледи въ живота, а не отрицателни. Дружете съ хора, които иматъ положителни мисли, чувства и постѫпки. Ще кажете, че еди-кой си човѣкъ не е способенъ. Така не се говори. Способенъ е той, но се е надценилъ, мисли, че може да направи нѣщо повече отъ това, което въ даденъ моментъ върши. Той може да вдигне 50 кгр. тежесть, а казва, че вдига сто килограма. Като се засили да вдигне стотѣ килограма, вижда, че не може. Не е въпросъ да се правятъ неимовѣрни усилия, да се изразходва всичката енергия. Каквото прави, човѣкъ трѣбва да остави известна часть отъ енергията си въ запасъ, да не изразходва всичко. — Нѣкой не пѣе добре — Пѣе той, но не като голѣмъ пѣвецъ. Той пѣе по-добре отъ васъ. Радвайте се, че пѣе добре, и го слушайте, да научите нѣщо отъ него. Всички хора не могатъ да бѫдатъ пѣвци, нито философи, нито учени. Едни ще пѣятъ, други ще слушатъ; едни ще правятъ научни открития и изследвания, а други ще се ползуватъ отъ тѣхната работа; едни ще философствуватъ, други ще прилагатъ философията и ще се произнасятъ за нейната правота.

И тъй, не казвайте, че сте неспособни. Бѫдете искрени къмъ себе си и кажете: Способенъ съмъ, но съмъ мързеливъ, нехаенъ, губя времето си напраздно. Откажете се отъ бѣлитѣ и отъ чернитѣ лъжи и започнете да работите. Ако сте на мѣстото на малката стрелка въ часовника, ще благодарите, че давате възможность на голѣмата стрелка да се движи по-бързо отъ васъ; ако сте на мѣстото на голѣмата стрелка, ще благодарите, че опредѣляте възможноститѣ, които се криятъ въ малката стрелка. Дветѣ стрелки се допълватъ взаимно. Колкото е важна голѣмата стрелка, толкова е важна и малката. Голѣмата стрелка показва малкитѣ единици, а малката стрелка — голѣмитѣ. Значи, малкитѣ погрѣшки и добродетели се опредѣлятъ отъ голѣмата стрелка, а голѣмитѣ — отъ малката.

Какво представятъ малката и голѣмата стрелка въ човѣка? Малката стрелка е човѣшкото сърдце, а голѣмата — човѣшкиятъ умъ. Сърдцето търси щастието въ свѣта. Дето се обърне, все щастието очаква, дано спечели единъ-два милиона. Съ малкото не се задоволява. Умътъ пъкъ е търговецъ. Единъ левъ да спечели, той го туря въ касата си.

Слушайте ума си, който се занимава съ малкитѣ величини, съ левчетата. Като ги събира едно по едно, въ края на живота си ще спечели единъ милионъ. Ако живѣе 50—60 години и постоянно купува лотарийни билети, човѣкъ все ще спечели единъ милионъ. Той може и да съкрати това време. — Какъ? —Ако е даровитъ музикантъ и работи усилено 5—10 години, въ една вечерь може да спечели сто хиляди лева. Въ десеть вечери ще спечели единъ милионъ.

Виденъ цигуларь давалъ концертъ въ Парижъ. Единъ богатъ милионеръ тръгналъ отъ Америка да чуе този концертъ, но закъснѣлъ. Когато стигналъ въ Парижъ, концертътъ билъ свършенъ. Той научилъ адреса на цигуларя и отишълъ въ хотела, да го моли да му изсвири нѣщо. — Не мога, отговорилъ отъ стаята си цигуларьтъ, почивамъ си вече. Ще ви дамъ сто долари, ако ми изсвирите едно парче. — Не мога, уморенъ съмъ. — Двеста долари ще ви дамъ. — Не мога. Американецътъ увеличавалъ сумата и, като стигналъ до хиляда долари, цигуларътъ взелъ цигулката си и му изсвирилъ една соната. — Благодаря ви, отворете сега да ви платя. Цигуларътъ отворилъ вратата и взелъ хилядата долари. — Ще ви помоля да ми услужите съ цигулката си, да изсвиря и азъ нѣщо, за да се произнесете, мога ли да стана виртуозъ като васъ. Американецътъ свирилъ, а цигуларътъ слушалъ, и най-после казалъ: Ако свирите десеть години усилено, ще станете виртуозъ. За преценката той получилъ 500 долари. Само за единъ часъ цигуларьтъ получилъ 1500 долари.

Не допущайте никакви паразити въ себе си, ако искате да бѫдете здрави, силни, богати и учени. Съ други думи казано: Не допущайте нищо отрицателно въ себе си — съмнение, подозрение, леностъ, обезсърдчаване, които отниматъ силитѣ и ви лишаватъ отъ възможностьта да забогатѣете, да станете учени, силни и здрави.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

14. Беседа отъ Учителя, държана

на 12 септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. —Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...