Jump to content

1941_09_10 Малкиятъ опитъ


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Малкиятъ опитъ

Р а з м и ш л е н и е .

Защо ходятъ децата на училище? — Да се учатъ. Защо е дошълъ човѣкъ на земята? — Да се учи. Значи, земята е училище, въ което човѣкъ първо се запознава съ учителитѣ и професоритѣ си, а после и съ своитѣ съученици. Той може да се запознае съ най-добри учители и професори, но това не е достатъчно. Той трѣбва да научи това, което чуе отъ учителитѣ си. Знанието, което човѣкъ придобива на земята, трѣбва да мине презъ тритѣ свѣта — презъ физическия, духовния и умствения. Съ други думи казано: първо човѣкъ трѣбва да възприеме знанието, после да го разбере и следъ това да го приложи. Само това знание става негова плъть и кръвь; само това знание може да занесе човѣкъ съ себе си на онзи свѣтъ. Знание, което не е станало плъть и кръвь на човѣка, не е истинско. То лесно се изпарява. То е подобно на ледъ, който се стопява, и на вода, която се изпарява. Като остарѣе, човѣкъ лесно забравя и се оплаква, че паметьта му отслабнала. Бащата пушилъ тютюнъ, турилъ лулата си задъ ухото, но забравилъ, кѫде я турилъ, и я търси по цѣлата кѫща: тукъ лула, тамъ лула — нѣма я. Пита жена си, децата си — никой не я видѣлъ. Най-после малкото дете казва: Татко, лулата е задъ ухото ти.

Коя е причината за отслабване на паметьта? Има много причини за това. Една отъ причинитѣ се дължи на разстройство на нервната система. Когато нервната система на човѣка е разстроена, явяватъ се различни болести — въ физическия, въ духовния и въ умствения животъ на човѣка. Ние казваме, че човѣкъ е нарушилъ нѣкои отъ законитѣ на тритѣ свѣта. Запримѣръ, когато наруши нѣкой законъ въ физическия свѣтъ, човѣкъ страда отъ стомахъ или коремоболие. Той се оплаква, че стомахътъ му е разстроенъ. Причината се крие или въ преяждането, или въ недояждането. И едното, и другото сѫ крайности, които влияятъ върху здравето на човѣка. Ако не яде, колкото е нуждно, човѣкъ ще се намѣри въ положението на магарето на Настрадинъ Ходжа, който постепенно намалявалъ количеството на храната му. Магарето отвикнало да яде, докато единъ день умрѣло.

Човѣкъ трѣбва да яде толкова, колкото да придобие нѣщо. Като сѣе жито, човѣкъ очаква нѣкаква придобивка на физическия свѣтъ; като прави добро, той очаква нѣкаква придобивка въ духовния свѣтъ. Да спечелишъ единъ приятель на земята, това е придобивка въ духовния свѣтъ. Материалнитѣ блага сѫ размѣнна монета на физическия свѣтъ, добритѣ приятели и чувства сѫ размѣнна монета въ духовния свѣтъ. Колкото повече приятели имашъ въ духовния свѣтъ, толкова по-добре се нареждатъ работитѣ ти на физическия свѣтъ. Интелигентностьта и любознателностьта сѫ размѣнна монета между сѫществата въ умствения свѣтъ. Ако влѣзете въ общество между учени хора, вие можете да се свържете съ тѣхъ, само ако имате умствени интереси, т. е. ако се интересувате отъ това, съ което тѣ се занимаватъ. Нѣмате ли интересъ, подобенъ на тѣхния, тѣ оставатъ чужди за васъ.

И тъй, всѣко нарушаване на физическитѣ закони, произвежда разстройство въ стомаха, корема и чървата; всѣко нарушаване на духовнитѣ закони произвежда разстройство въ дробоветѣ, т. е. въ чувствата на човѣка, всѣко нарушаване законитѣ на умствения свѣтъ, произвежда разстройство въ главата. Обаче, физическиятъ, духовниятъ и умствениятъ свѣтъ сѫ така тѣсно свързани, както този и онзи свѣтъ. Ето защо, въ който свѣтъ грѣши човѣкъ, това се отразява върху цѣлия му организъмъ. Сѫщо така казваме : дали грѣши на този или на онзи свѣтъ, човѣкъ еднакво носи последствията на своитѣ погрѣшки.

Какво представя онзи свѣтъ? За да познаете онзи свѣтъ, вие трѣбва да познавате тритѣ страни на физическия свѣтъ — физическата, духовната и умствената. И онзи свѣтъ, нареченъ духовенъ и Божественъ, сѫщо така има по три страни — физическа, духовна и умствена. Ако разглеждате физическата страна на физическия, духовния и умствения свѣтъ, ще видите, че тѣ, колкото си приличатъ, толкова се и различаватъ. Физическата страна на физическия свѣтъ е най-неуредена, въ духовния свѣтъ е по-наредена, а въ Божествения е съвършено устроена. Ако пожелаете нѣщо на физическия свѣтъ, много време трѣбва да мине, докато се реализира. Запримѣръ, искате хлѣбъ. Първо трѣбва да имате жито, да го смелите, да омесите брашното, да го опечете и най-после ще видите хлѣба на трапезата. Материалнитѣ работи въ Божествения свѣтъ ставатъ изведнъжъ. Достатъчно е да пожелаете да си хапнете хлѣбъ, и предъ васъ вече стои единъ голѣмъ хлѣбъ. Ако пожелаете да се разходите, предъ очитѣ ви се откриватъ голѣми градини, обширни полета и високи планини, по които свободно можете да пѫтувате.

Единъ младъ селянинъ често пѫтувалъ отъ едно село на друго и, за да съкращава пѫтя си, минавалъ презъ една гѫста гора. За да го предпази отъ нещастия, баба му казала: Синко, ще ти дамъ нѣколко заклинания, съ които ще си послужишъ, когато се натъкнешъ на нѣкаква опасность. Веднъжъ той минавалъ презъ гората и видѣлъ, че срещу него иде мечка. Какво да прави? Спомнилъ си за заклинанията, дадени отъ баба му, и приложилъ едното, но мечката продължавала пѫтя си. Приложилъ второто — никакъвъ резултатъ; приложилъ третото заклинание — мечката не мислила да се отбие отъ пѫтя си. Най-после приложилъ последното заклинание — качилъ се на една стара круша. Тукъ намѣрилъ спасението си.

Мнозина намиратъ спасението си на нѣкое високо дърво. Тѣ не се нуждаятъ отъ заклинания. Много естествено, щомъ се качишъ на крушата, никакво заклинание не ти трѣбва. Лесно е да отбиешъ мечката отъ пѫтя ѝ, ако внесешъ въ ума ѝ една противоположна мисъль. Мечката е страшна, когато си отмъстява, тя е злопаметна. Десетки години минаватъ, но тя помни, както доброто, така и злото. Вие можете да забравите, че сте ѝ направили зло, но тя никога не забравя.

На какво се дължи злото? На неорганизираната материя. Човѣкъ се стреми къмъ златото, понеже то представя организирана материя. Като размѣнна монета, златото опредѣля отношенията между хората, дава имъ възможность взаимно да си услужватъ. Колкото по-културни сѫ хората, толкова по-голѣми услуги си правятъ. На физическия свѣтъ размѣнна монета е работата, която се заплаща съ пари; въ духовния свѣтъ размѣнна монета сѫ чувствата. Колкото по-добри чувства има човѣкъ и колкото е по-разположенъ, толкова е по-богатъ. Ако храни лоши чувства въ себе си, той нѣма добро разположение на духа, поради което минава за сиромахъ. Въ Божествения свѣтъ размѣнна монета сѫ мислитѣ. Преди да дойде до работата, човѣкъ минава презъ нѣколко фази: мѫчение, трудъ и работа. Тѣзи фази сѫществуватъ въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Грамадна е разликата, обаче, между фазитѣ въ физическия, духовния и Божествения свѣтъ. Запримѣръ, на физическия свѣтъ едно сѫщество се мѫчи по единъ начинъ, въ Божествения свѣтъ — по другъ начинъ. И причинитѣ за мѫчението сѫ различни.

Нѣкое разумно сѫщество отъ Божествения свѣтъ иска да слѣзе на земята, да помага на хората, но не му се отваря пѫть. Като не може да постигне желанието си, то се мѫчи, но благородно е неговото мѫчение. — Кѫде е Божествениятъ свѣтъ? —Въ организираната човѣшка мисъль. — Кѫде е духовниятъ свѣтъ? — Въ сърдцето и дробоветѣ. — Физическиятъ свѣтъ? — Въ физическото тѣло. Значи, Божествениятъ свѣтъ е създалъ главата, духовниятъ — сърдцето и симпатичната нервна система, а физическиятъ — коститѣ, мускулитѣ и лигаментитѣ. Като изучавате свѣтоветѣ, ще видите, че процеситѣ, които се извършватъ въ тѣхъ, сѫ едни и сѫщи. Разликата се заключава само въ материята, която взима участие въ процеситѣ. Запримѣръ, храненето, като процесъ, сѫществува въ всички свѣтове, но сѫществата въ физическия свѣтъ се хранятъ повече съ твърда материя, въ духовния свѣтъ — съ чувства, а въ Божествения — съ мисли. Изобщо, каквото става въ Божествения свѣтъ, отразява се и въ низшитѣ свѣтове. И обратно: каквото става въ физическия свѣтъ, отразява се и въ висшитѣ свѣтове.

Сегашнитѣ хора се изучаватъ взаимно и виждатъ, каква голѣма разлика сѫществува въ отношенията имъ. Това се дължи на степеньта на тѣхното развитие. Колкото по-високъ е свѣтътъ, въ който живѣе човѣкъ, толкова по-добри сѫ отношенията му съ хората. Колкото по-надолу слизате, виждате, какъ хората постепенно губятъ довѣрието си. Запримѣръ, отивате при единъ банкеръ да искате пари на заемъ. Ако се ползувате съ голѣмо довѣрие, той ще ви даде пари и нѣма да ви иска порѫчители. Ако довѣрието ви е малко, порѫчителитѣ се увеличаватъ. Значи, ако живѣете на физическия свѣтъ, трима порѫчители ще ви искатъ.—Кои сѫ тѣ? — Първиятъ сте вие, а останалитѣ двама — краката ви. Ако живѣете въ духовния свѣтъ, ще искатъ двама порѫчители — рѫцетѣ. И най-после, ако живѣете въ Божествения свѣтъ, ще искатъ единъ порѫчитель — главата. Значи, въ Божествения свѣтъ главата е порѫчитель, въ духовния свѣтъ — сърдцето, а на физическия — тѣлото. Следователно, вѣрвайте на главата си въ Божествения свѣтъ, на сърдцето си — въ духовния свѣтъ и на тѣлото си — въ физическия. 

Като ученици, вие трѣбва да изучавате живата геометрия, да се запознаете съ живитѣ линии въ природата. Запримѣръ, какво ще кажете за правитѣ:

А__________В и А_______________С?

— Правата АВ е по-кѫса отъ АС. При това по-дългата линия е по-близо до насъ отъ по-кѫсата. Ако дветѣ линии представляват двама души, правата АС е човѣкъ, който е живѣлъ повече, обиколилъ повече свѣтъ, следователно, е по-ученъ, разполага съ по-голѣми знания.

SB_1941_4.JPG

Сѫщото се вижда и въ ѫгъла АСВ (ф. 1). Правата АС е човѣкъ, който е извървѣлъ по-дълъгъ пѫть, училъ повече и придобилъ повече знания. Правата АВ е  човѣкъ, който извървелъ по-малъкъ пѫть и придобилъ по-малко знания.

Гледайте на правитѣ линии като на мѣрки, съ които опредѣляте дължината на изминатия пѫть, разстоянието на предметитѣ по отношение на една неподвижна точка, степеньта на знанието и т. н. Мѣрки сѫ не само правитѣ линии, но и фигуритѣ, и тѣлата, както и тѣхнитѣ състояния. Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ съ бастонъ въ рѫка, който се клати натукъ-натамъ, едва върви. Вие веднага се произнасяте, че той не е здравъ, краката не го държатъ. Въ случая, краката сѫ мѣрка за здравето на човѣка. Изхвърлете отъ ума си мисъльта за бастона. Съ три крака не се ходи. Едно време бастонътъ ималъ значение като магическа прѫчица, която магитѣ носѣли. Обаче, днесъ тя се е продължила и служи на хората вмѣсто трети кракъ. Не уповавайте на бастона. Съсрѣдоточавайте мисъльта си и разчитайте на краката си, за да ходите правилно. Дето ходите, мислете само за пѫтя, който ви предстои. Ходете тихо, безъ шумъ и тропане. Искате ли да си изработите правилна и устойчива походка, свържете се чрезъ ума и мислитѣ си съ Божествения свѣтъ, чрезъ сърдцето и чувствата си — съ духовния свѣтъ и чрезъ волята и тѣлото си — съ физическия. Оттукъ вадимъ заключение: докато сте свързани съ Божествения свѣтъ, главата ви ще действува правилно; докато сте свързани съ духовния свѣтъ, сърдцето ви ще действува правилно; докато сте свързани съ физическия свѣтъ, тѣлото ви ще бѫде здраво и ще върши правилно своитѣ функции.

И тъй, за да пазите равновесие въ живота си, задържайте въ ума си само такива мисли, които оставятъ нѣщо хубаво въ васъ. Всѣка мисъль, която дава нѣщо отъ себе си, е Божествена. Всѣка мисъль, която само взима, безъ да дава нѣщо, е човѣшка. Влѣзе ли една човѣшка мисъль въ ума ви, съзнанието ви се помрачава, и вие губите вѫтрешния си миръ. Човѣкъ лесно губи мира си. Дошълъ нѣкой и му казалъ, че не е добъръ или че не е богатъ. Защо трѣбва да се обижда и да губи мира си? Влѣзъ въ скривалището си и вижъ, какво е състоянието на твоята умствена, сърдечна и материална каса. Ако имашъ въ касата си достатъчни свѣтли и красиви мисли, ти не си глупавъ човѣкъ; ако имашъ добри чувства, ти си добъръ; ако имашъ пари въ касата си, ти си богатъ. Щомъ каситѣ сѫ пълни, каквото и да говорятъ за тебе, не се смущавай. — Защо не ме оценяватъ? — Това е другъ въпросъ. Само учениятъ човѣкъ може да оцени учения; само духовниятъ може да оцени доброто; само богатиятъ може да оцени подобния си. Не е ли ученъ, духовенъ и богатъ, човѣкъ прилича на пѣтела, който намѣрилъ на бунището единъ диамантъ, но го ритналъ настрана и си казалъ: Защо ми е този камъкъ? Щомъ не е житно или царевично зрънце, той нищо не струва за мене. Пѣтелътъ може да се уподоби на човѣкъ, който е намѣрилъ скѫпоцененъ камъкъ, но го подхвърля настрана, не го цени. Пѣтелътъ не знае цената на диаманта. Ако го продаде, ще осигури своята прехрана за цѣлъ животъ. Скѫпоценниятъ камъкъ е отвлѣчена идея, съ която пѣтелътъ не може да се занимава.

Мнозина се запитватъ, какво представя Божествениятъ свѣтъ? На този въпросъ може да се даде следниятъ отговоръ: Свѣтътъ, въ който се реализиратъ всички мисли, всички чувства и желания, е Божественъ. Следователно, мислете и пожелавайте само доброто, за да се реализира то. Мислите ли лоши работи, и тѣ ще се реализиратъ, но ще носите отговорность за тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой пожелава да влѣзе въ Божествения свѣтъ, тамъ да живѣе. Не се минава много време, той се намира въ този свѣтъ. Пожелае ли да излѣзе отъ Божествения свѣтъ, излиза. Ако добриятъ човѣкъ се усъмни въ доброто и помисли, че ще го изгуби, въ скоро време доброто го напуща. И обратното е вѣрно: ако лошиятъ човѣкъ пожелае да бѫде добъръ, въ скоро време въ него става превратъ, и той дава ходъ на доброто въ себе си. Като знаете това, бѫдете внимателни къмъ своитѣ мисли и желания, за да реализирате само добритѣ, а лошитѣ да възпитавате. Има ли нѣщо мѫчно, да приеме човѣкъ една свѣтла мисъль, да пожелае да влѣзе въ Божествения свѣтъ? Пожелайте това и забравете желанието си. Нѣма да се мине много време, и вие ще влѣзете въ възвишения свѣтъ. — Какъ? — Съ мислитѣ, съ чувствата и съ постѫпкитѣ си. Ето защо, всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, отдѣлете по нѣколко минути да помислите за тритѣ свѣта — за Божествения, духовния и физическия. Ще кажете, че е забранено човѣкъ да мисли за свѣтове, дето не е готовъ да влѣзе. Забранено е да се вършатъ само лоши работи, но не и добри.

Разправятъ за една случка, станала между единъ руски полковникъ и единъ войникъ. Действителна ли е случката, или анекдотъ, не е важно. Войникътъ обичалъ „водка“ и често се напивалъ. Единъ день полковникътъ решилъ да го изпита, дали е пиянъ. За тази цель, той поставилъ на една рѣка две дъски, една до друга, и накаралъ войника да мине рѣката само по едната дъска. Като видѣлъ, че ще падне въ водата, войникътъ приложилъ хитрость: съ единия кракъ стѫпилъ на едната дъска, а съ другия — на втората и извикалъ: Ваше, високоблагородие! Да живѣе отечеството, да живѣете и вие! Съ единия кракъ вървя за отечеството, съ другия — за васъ. Ако отечеството не сѫществуваше, вие нѣмаше да бѫдете полковникъ. Така миналъ той на другия брѣгъ на рѣката. Полковникътъ се засмѣлъ, потупалъ го по рамото и му казалъ: Лошо правишъ, че пиешъ, но добре мислишъ. Мисли право, и върви напредъ. Следователно, не е забранено да мисли човѣкъ за велики и красиви работи. Забранено е да живѣе зле и да допуща лоши мисли въ ума си.

Като знаете силата на добритѣ мисли и чувства, бѫдете внимателни къмъ тѣхъ, не отлагайте. Дойде една добра мисъль въ ума ви, пристѫпете къмъ реализирането ѝ; дойде едно добро чувство въ сърдцето ви, проявете го; намислите да направите едно добро дѣло, изявете го. Всѣко отлагане носи нещастие; всѣко реализиране на доброто води къмъ щастие. Трѣбвало да станешъ рано, да направишъ нѣкакво добро — ще станешъ, не трѣбва да се ленишъ. Леностьта внася разрушения. Че времето не подхожда, и това не е право. За доброто, времето всѣкога е благоприятно. Каже ли ви се отвѫтре да направите нѣщо, не отлагайте.

Единъ офицеръ, участвувалъ въ миналата война, разправяше следната опитность: При едно голѣмо сражение бѣхъ на първа линия. Нѣщо ми нашепваше: Премѣсти се две крачки назадъ. Азъ не послушахъ този гласъ, и следъ нѣколко минути ме раниха. Ако бѣхъ направилъ две-три крачки назадъ, куршумътъ нѣмаше да ме засегне.

Другъ случай. Пакъ въ миналата война, трѣбвало единъ офицеръ да намѣри удобно мѣсто за взвода си, да се окопае тамъ и да държи отбранителна позиция. Нѣщо отвѫтре му нашепвало, кое мѣсто да избере. Той послушалъ гласа и се настанилъ съ войницитѣ си на опредѣленото мѣсто. Следъ нѣколко часа неприятельтъ започналъ да ги обстрелва, но куршумитѣ и гранатитѣ падали предъ и задъ тѣхъ така, че нито единъ войникъ не пострадалъ. На другия день трѣбвало да премѣстятъ позицията си. Войницитѣ настоявали да останатъ на сѫщото мѣсто, но сѫщиятъ гласъ нашепвалъ на офицера да избератъ друго мѣсто. Войницитѣ останали въ сѫщитѣ окопи, понеже предишния день били добре защитени отъ неприятелскитѣ куршуми. Офицерътъ билъ малко настрана отъ тѣхь. Какво станало? Гранатата паднала въ окопа и избила всички войници, само офицерътъ останалъ живъ, понеже билъ настрана отъ окопитѣ. Ето защо, ако единъ день заемете едно мѣсто, на другия день трѣбва да го смѣните.

Помнете: Еднообразието не допринася нищо за човѣка. Стремете се къмь разнообразие въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Бѫдете разнообразни, да не се отегчавате отъ живота. Каквото и да стане съ васъ, благодарете за всичко. Отъ сутринь до вечерь благодарете. Ставате сутринь отъ сънь, измивате се — благодарете за чистата вода. Следъ това правите молитвата си — благодарете, че сте станали живи и здрави и можете да работите. Благодарете за чистия и свежъ въздухъ, за храната. Че не сте свършили нѣкоя работа на време — благодарете и за това. Като свършите работата си, пакъ благодарете. Че сте счупили една чаша или чиния, благодарете. Можахте да счупите крака или рѫката си. Благодарете, че чашата дойде като изкупление.

Като ученици, вие трѣбва да правите малки опити, а не голѣми. Каквото ви казвамъ, прилагайте го. Кажа ви да си миете краката съ топла вода, мийте ги и благодарете за чистата вода. Казвамъ ви да правите гимнастика — правете упражненията и благодарете. Казвамъ ви да дишате дълбоко — дишайте дълбоко и благодарете за чистия въздухъ. Казвамъ ви да чистите обущата си — изчистете ги, турете имъ нови връзки. Отъ време на време оставяйте краката си свободни, да дишатъ и тѣ въздухъ, да ги огрѣва свѣтлината. Обущата сѫ затворъ за тѣхъ. Освободете ги отъ затвора, нека всѣки день и тѣ да приематъ въздухъ, поне по петь-десеть минути. Отъ васъ се искатъ малки опити, а не голѣми. Малкиятъ опитъ внася голѣмъ потикъ. Малкото зърно се размножава и дава класове съ 30, 60 и 100 зърна. Малката искра произвежда голѣма топлина. Въ мрачната нощь малката свѣтлина оправя пѫтя на объркалия се пѫтникъ.

Правете малки опити въ доброто, за да опитате силата и възможноститѣ, които се криятъ въ него.

Т. м.

13. Беседа отъ Учителя, държана

на 10. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...