Jump to content

1941_09_07 Което не е


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Което не е

Размишление.

Като разглеждате пѫтя, по който се движатъ разумнитѣ сѫщества, виждате две ясно очъртани линии: линия на истината и линия на лъжата. За ония, които се движатъ по втората линия, нѣма по-употрѣбимо нѣщо отъ лъжата. Тѣ си служатъ съ нея отъ осемь хиляди години насамъ, но само трима души не могатъ да излъжатъ: човѣка на любовьта, човѣка на мѫдростьта и човѣка на истината. Тѣ правятъ опити да лъжатъ и тѣхъ, но въ това отношение приличатъ на малки деца, които се опитватъ да излъжатъ майка си. Каквито опити да прави то, майката разбира лъжата на детето. Тя го пита: Кѫде бѣше, мама? — Около плета на съседната овощна градина. Въ сѫщность, детето е било въ градината на съседа, качвало се е по дърветата, брало ябълки. Майката не може да се излъже. Тя познава по очитѣ, че детето лъже.

Какво представя лъжата? — Най-малката погрѣшка въ свѣта, която води къмъ най-голѣми опасности. При това, малкитѣ лъжи сѫ най-опасни. Голѣмитѣ лъжи всѣки ги вижда, не могатъ да се скриятъ, но малкитѣ сѫ невидими. Като си служатъ съ лъжата, хората я дѣлятъ на бѣла, т. е. невинна лъжа и черна — голѣма, опасна лъжа. Отъ гледището на възвишения моралъ, никаква лъжа не се позволява — нито бѣла, нито черна. Нѣкой разказва, че видѣлъ Слънцето, Марсъ, Юпитеръ и други нѣкакви планети. — Нищо не е видѣлъ, това е бѣла лъжа. Какъ може да види Слънцето, когато то е единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ земята? Другъ пъкъ казва, че слушалъ на радио, какъ пѣе Карузо. И това е бѣла лъжа — никакъвъ Карузо не пѣе. Нѣкога той е пѣлъ, хванали гласа му на плоча и следъ това я възпроизвеждатъ. Изобщо, бѣлата лъжа е разпространена и въ минералното, и въ органическото царство, между растенията, животнитѣ и хората.

Сега се явява въпросътъ: Кои хора лъжатъ? — Слабитѣ и неразумни хора лъжатъ, а не силнитѣ и разумни. Който лъже, той е слабъ. Излѣзълъ единъ турчинъ да се бори съ единъ българинъ — и двамата голѣми борци. Турчинътъ се съблѣкълъ и намазалъ добре тѣлото си да се хлъзга, да не може противникътъ му да го хване; българинътъ не се съблѣкълъ, затова и не се намазалъ и се хвърлилъ въ боя. Сграбчилъ той турчина за краката, вдигналъ го въ въздуха и го повалилъ на земята. Като се видѣлъ победенъ, турчинътъ извикалъ: Чакай, приятелю, не съмъ се намазалъ добре, затова ме повали на земята. Ще се намажа още единъ пѫть, че тогава ще се биемъ. И втори, и трети пѫть се намазалъ, но българинътъ постоянно го надвивалъ. Защо трѣбва да си служи съ бѣлата лъжа? Защо не си признае, че е по-слабъ отъ българина? Силата не е въ маслото. Защо трѣбва да си служите съ бѣли или съ черни лъжи? Маслото е малка помощь, но то не решава борбата. Следователно, и лъжитѣ не оправятъ работитѣ. Обичашъ нѣкого, но казвашъ, че не го обичашъ; не обичашъ нѣкого, казвашъ, че го обичашъ. Защо не казвашъ истината? Ако не обичашъ, кажи, че не обичашъ; ако обичашъ, кажи, че обичашъ. Съвременнитѣ хора сѫ наследили лъжитѣ на паяцитѣ, насѣкомитѣ, мухитѣ, рибитѣ, птицитѣ, млѣкопитаещитѣ и най-после сѫ дошли до собственитѣ си лъжи. Тѣ мислятъ, че, като излъжатъ, ще спечелятъ нѣщо. Не само че не печелятъ, но губятъ и това, което сѫ придобили. Виждате, че, като бутнете една мушица, тя се приструва на умрѣла. Щомъ се отдалечите отъ нея, тя започва да се движи. За да запази живота си, тя си служи съ бѣла лъжа. Който иска да я унищожи, и като мъртва ще я убие. Въ такова положение попада и човѣкъ. Той влиза въ едно духовно общество, иска да го приематъ за тѣхенъ членъ, обещава да даде всичкото си имане, да се пожертвува, да служи на Бога, но все пакъ задържа известна часть отъ богатството си за себе си, като казва: Не зная, единъ день може да ме изпѫдятъ, да имамъ нѣщо на разположение. Правъ е той, но ако влиза въ човѣшко общество. Обаче, ако влиза въ общество, дето цари Божественъ порядъкъ, нѣма защо да се страхува. Човѣшкиятъ и Божествениятъ порядъкъ се изключватъ взаимно. Който живѣе въ Божествения порядъкъ, нѣма нужда отъ хамбари; той не мисли за осигурявания; той не мисли за младость и за старость — за нищо не мисли. Ако ти трѣбва въздухъ, отвори устата си и ще приемешъ, колкото искашъ; ако искашъ свѣтлина, отвори очитѣ си, тя сама ще влѣзе; ако искашъ вода, извори има навсѣкѫде; ако искашъ храна, тропни съ магическата прѫчица, и предъ тебе ще се яви богата трапеза. Преди да пожелаешъ нѣщо, нуждитѣ ти сѫ предвидени. Като влѣзешъ въ Божествения свѣтъ, не трѣбва да се безпокоишъ, нито да се съмнявашъ.

Следователно, съмнението има мѣсто само въ човѣшкия свѣтъ, но не и въ Божествения. Можешъ да се съмнявашъ въ онзи, който мѣри нѣщата съ човѣшки везни, защото той все ще гледа да задържи нѣколко грама за себе си. Оттукъ нѣколко грама, оттамъ нѣколко, той мисли, че спечелилъ нѣщо. Всѣко нѣщо, придобито съ лъжа, изчезва. Всѣка философия, всѣка наука, основани на лъжата, ще изчезнатъ. Всѣки животъ, основанъ на лъжа, ще изчезне. Красота, придобита чрезъ лъжа, сѫщо изчезва. Изобщо, природата не търпи никаква лъжа. Защо ще правишъ косата си изкуствено черна? Има естественъ, вѫтрешенъ начинъ за почерняване на косата. Косата на човѣка побѣлява отъ голѣми скърби и грижи. За да почернѣе отново, бѫди веселъ, жизнерадостенъ. Изхвърли всички безпокойства отъ сърдцето, всички съмнения отъ ума си, и косата ти ще почернѣе. Дали вънъ е облачно, или ясно, тихо или вѣтровито, всичко трѣбва да ти е приятно. Ако нѣкой те обиди, радвай се, считай, че по-добри думи отъ неговитѣ не си чулъ. Ще кажете, че нѣкой ви обралъ — не вѣрвайте въ това. Какъ може да ви обере? Кѫде ща занесе откраднатитѣ вещи? Вънъ отъ земята не може да ги занесе. Земното ще си остане на земята. Лъжата и кражбата сѫществуватъ само въ човѣшкия порядъкъ.

Отде дойде лъжата въ свѣта? Отъ дървото за познаване на доброто и на злото. Това бѣше единственото дърво отъ човѣшкия порядъкъ, затова Богъ каза на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ забраненото дърво. Престѫпятъ ли заповѣдьта Му, тѣ ще излѣзатъ отъ рая. Като ядоха отъ плодоветѣ на това дърво, тѣ се скриха отъ лицето на Бога. Дълго време Богъ вика Адама, но той не се обади. Най-после каза: Тукъ съмъ, Господи, но срамъ ме е да излѣза предъ Тебе. Защо се срамувалъ Адамъ да се яви предъ Господа? Защото билъ голъ. Въ сѫщность, голотата не е нищо друго, освенъ лъжата въ човѣка. Не знаеше ли Господъ, кѫде е Адамъ, че трѣбваше да го търси? Богъ знае всичко, но не искаше да види лъжата въ лицето на Адама. Той му даде възможность да обмисли положението си и да изправи погрѣшката си. Обаче, Адамъ излъга Господа. Той каза: Господи, жената, която ми даде, ме накара да ямъ отъ забраненото дърво. Ева пъкъ се оправда съ змията. Тѣ скриха истината. Причината, да ядатъ отъ това дърво, се дължи на желанието имъ да станатъ учени и голѣми като Бога. Ева бѣше дете на Адама. Може ли бащата да се оправдава съ сина или съ дъщеря си? Бащата може да накара детето си да лъже, но детето никога не може да накара баща си да лъже. Който лъже, не е роденъ отъ Бога — другъ е неговиятъ баща.

Двама бащи има въ свѣта: баща на истината и баща на лъжата. Това сѫ два различни свѣта. Изучавайте се, да знаете, отъ кой свѣтъ сте дошли. Ако влизате въ чуждитѣ градини и кѫсате плодове безъ позволение, вие сте дете на лъжата. Ще кажете, че господарьтъ го нѣма въ градината. Богъ е Господарь на всички градини. Повдигнахте ли очитѣ си нагоре, да попитате Господа, може ли да си откѫснете нѣколко плода? Ще кажете, че гледате нагоре. Ако гледате къмъ дървото, това е едно нѣщо; ако гледате къмъ Бога, това е друго нѣщо. Позволението иде отъ Господаря на дървото, а не отъ самото дърво. Тъй щото, и като ядешъ, и като пиешъ вода, ще вдигашъ очитѣ си нагоре, къмъ Великия Баща на истината, и ще искашъ разрешение да ядешъ и да пиешъ. Не постѫпвашъ ли така, ти се свързвашъ съ лъжата. Ще кажете, че сте гладни, нѣма време да искате разрешение. Споредъ мене, гладенъ е само онзи, който служи на любовьта. Въ този смисълъ, гладътъ е едно отъ приятнитѣ чувства, което води къмъ любовьта. Нѣкои подържатъ мисъльта, че хората умиратъ отъ гладъ. Досега никой човѣкъ не е умрѣлъ отъ гладъ. Много хора умиратъ отъ преяждане, отъ лакомия, но отъ гладъ — никой. Змията каза на първитѣ човѣци, че, ако ядатъ отъ дървото за познаване на доброто и на злото, ще станатъ богове. Тѣ повѣрваха въ нейнитѣ думи и ядоха. Но думитѣ ѝ не бѣха истинни, затова се сбѫднаха думитѣ на Бога: „Който яде отъ забраненото дърво, ще умре“. Тѣ повѣрваха въ лъжата, а не въ истината. Който вѣрва въ лъжата, той е мъртавъ. Богъ казва на всички: Щедро давайте! Като бръкнешъ въ джоба си и извадишъ една монета, дай я, не я връщай назадъ. — Голѣма е монетата, ще обеднѣя. — Не се страхувай отъ сиромашията. Ако давашъ, и на тебе ще даватъ. Не се самозаблуждавай, че си сбъркалъ, като си извадилъ по-голѣма монета. Не лъжете себе си. Ако искате да станете човѣци, щедро давайте. Като сѣете нивата, жито ще имате; ако не я сѣете, по нея плѣвели ще растатъ.

Съвременнитѣ хора говорятъ за високъ моралъ, за правда, за истина, а когато трѣбва да доказватъ нѣщо, търсятъ свидетели. Истината сама свидетелствува за себе си. Смѣшно е да откраднете коня на нѣкого, а после да викате свидетели да отричатъ истината. Единъ циганинъ открадналъ единъ конь, за което го викали въ сѫда да отговаря. Попитали го: Ти ли открадна този конь? — Не съмъ го кралъ. — Какъ дойде коньтъ при тебе? — Единъ день отидохъ въ гората да сѣка дърва. По едно време се качихъ на една круша да си набера нѣколко плода. Следъ малко този конь мина презъ гората и, когато минаваше подъ дървото, азъ се отпуснахъ отъ дървото и политнахъ къмъ земята. Каква бѣше изненадата ми, когато се намѣрихъ на гърба на коня. Разумниятъ сѫдия нѣма да се усъмни въ това, че циганинътъ падналъ върху коня, но ще се запита, какъ така, това умно животно, не отишло при господаря си, а въ дома на циганина. Следъ това, ще дойдатъ свидетели да доказватъ, че циганинътъ не е открадналъ коня. Обаче, сѫдията не се лъже, той разбира, че циганинътъ е крадецътъ на коня. Той вижда ясно, като на филмъ, какъ е станала кражбата.

Бѫдещето сѫдопроизводство ще се съкрати, нѣма да има нужда отъ свидетели и защитници. Сѫдията ще покаже филма, въ който е представена цѣлата работа. Има ли нужда тукъ отъ бѣли и черни лъжи? Истината е на лице, нѣма защо да се доказва и отрича. Защо детето, което е крало ябълки, не каже на майка си, че е влизало въ градината, откѫснало си нѣколко ябълки, които скрило въ джобоветѣ си и избѣгало? Погрѣшката на детето се заключава въ това, че не е погледнало къмъ Бога, да иска позволение. Като се изповѣда предъ майка си и обещае, че втори пѫть нѣма да кѫса плодове безъ позволение, то изправя погрѣшката си.

Помнете: Отъ всички се изисква чистъ животъ, безъ никаква лъжа — бѣла или черна, Мѫчно е, наистина, изведнъжъ човѣкъ да се освободи отъ лъжата, но трѣбва да работите въ това направление. И религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора трѣбва абсолютно да изключатъ лъжата отъ живота си. Нѣкой говори нѣщо и казва: Истината ти говоря. Защо трѣбва да убеждава хората, че говори истината? Който говори истината, той е запалена свѣщь. Трѣбва ли да казва, че свѣщьта гори? Това всички виждатъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта. Дойдохъ между хората, за да се явятъ тѣхнитѣ дѣла“. Ако Христосъ слѣзе втори пѫть на земята, ще бѫдатъ ли доволни хората отъ Него? Тѣ не искатъ да се виждатъ дѣлата имъ. Тѣ не искатъ да се откриватъ тѣхнитѣ лъжи. Като изучавате хората, виждате различни методи, чрезъ които проявяватъ лъжата. Понѣкога е интересно да видите, какъ майсторски хората нагаждатъ нѣщата.

Преди години, дойде при мене единъ калугеръ, да поговори малко за новото учение, да каже, че се интересува отъ новитѣ идеи. На отиване ми каза, че ще дойде съ приятеля си, който сѫщо билъ заинтересуванъ отъ учението. На другата недѣля дойдоха двамата, и казаха, че искали да образуватъ по-голѣма група, да четатъ и работятъ заедно. Като се сбогуваха, калугерътъ остана при мене и ме помоли да му дамъ 150 лева, ималъ нужда отъ пари, не му достигали. За да покаже, че е честенъ, че нѣма намѣрение да лъже, той извади отъ джоба си единъ часовникъ и ми го даде въ залогъ, докато върне паритѣ. — Нѣма нужда отъ залогъ. — Не, моля ви се, вземете го, само при това условие ще приема услугата ви. Взехъ часовника и се раздѣлихъ и съ двамата. Поглеждамъ следъ това часовника, не върви. Външно даже изглежда разваленъ часовникъ. За да нѣмамъ после неприятности, да кажатъ, че азъ съмъ го развалилъ, дадохъ го на майсторъ, да го поправи. Майсторътъ каза, че часовникътъ нищо не струва. Бутна го тукъ-тамъ, взе сто лева и го върна. Следъ нѣколко деня пристига приятеля на калугера и ме пита: Другарьтъ ми остави ли при васъ единъ часовникъ? — Остави. — Той е мой. — Щомъ е твой, ще ти го дамъ. Дадохъ му часовника и нищо не казахъ. Въ себе си, обаче, казахъ: Платихъ 250 лева за една лъжа. Азъ знаяхъ, че ще ме излъже, но искахъ да видя, какъвъ методъ ще приложи. И двамата се наговорили да лъжатъ. И двамата сѫ артисти, притежаватъ едно изкуство. Първиятъ дойде да ми покаже изкуството си, но поиска за него 150 лева, а то излѣзе 250.

Бѫдете искрени къмъ себе си, за да различавате Божествения порядъкъ отъ човѣшкия. Тѣзи два порядъка сѫ близо единъ до другъ, както сѣнката до самия предметъ. Човѣшкиятъ порядъкъ е сѣнката на Битието, а Божествениятъ — самата реалность. Лъжата, която се шири въ човѣшкия свѣтъ, има далеченъ произходъ. Тя се проявява на земята, но крие зародиша си въ другъ свѣтъ. Тя е семе, което чака условия за своето проявяване. Най-благоприятнитѣ условия за развиването ѝ сѫ на земята. Ето защо, земята е пробенъ камъкъ, чрезъ който човѣкъ се изпитва, какво носи въ себе си. Въ другитѣ свѣтове човѣкъ може да се крие, и никой да не знае, обича ли да лъже, или не. Обаче, дойде ли на земята, никакво скриване не може да става. И децата го познаватъ, какъвъ е. Докато е на земята, човѣкъ се възпитава да говори истината. Защо ще разправяшъ за това, което ти самъ не си видѣлъ и чулъ? Не разнасяйте невѣрни новини. Ще кажете, че вестницитѣ писали това или онова. Всичко, каквото пишатъ вестницитѣ, не е истина. Четете, каквото се пише, но се въздържайте да вадите заключения. Когато грѣе слънцето, всичко става: цвѣтята цъвтятъ, плодоветѣ зрѣятъ, ледоветѣ и снѣговетѣ се топятъ. Какво става на месечината? — Нищо. Стремете се къмъ Божественото Слънце, което носи въ себе си животъ и радость за всички живи сѫщества. Подъ думата „Божествено Слънце“ разбираме Божествения свѣтъ — единствениятъ реаленъ свѣтъ, въ който не сѫществува нищо отрицателно.

И тъй, стремете се къмъ придобиване на истината. Търсете я въ разумната природа, а не въ временнитѣ и преходни форми. Вдигнете очитѣ си къмъ небето, да видите проявената истина. Небето изключва всѣкаква лъжа, свѣтлината — сѫщо. Тъмнината не носи абсолютната истина въ себе си, защото прикрива нѣщата. Ако искашъ ди се лѣкувашъ, излѣзъ на свѣтлина. Свѣтлината разкрива нѣщата, а тъмнината ги покрива. Свѣтлината представя пробуденото човѣшко съзнание, а тъмнината — заспалото съзнание. Ето защо, задачата на разумния свѣтъ се заключава въ пробуждане на човѣшкото съзнание. Като се пробуди съзнанието, човѣкъ може да се лѣкува. Заспало ли е съзнанието му, лѣкуването е мѫчно. Когато съзнанието е будно, човѣкъ гледа съ отворени очи на своитѣ погрѣшки и лесно ги изправя. Ако направи нѣкаква погрѣшка, той не търси начинъ да се оправдае, но иска да я изправи. Защо ще лъже себе си, че е нервенъ, че не могълъ да се владѣе и затова грѣшилъ? Влѣзъ въ себе си, анализирай лъжата и я прати навънъ. Има нѣколко вида лъжи, които не принадлежатъ на човѣка. Щомъ е така, той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Запримѣръ, лъжитѣ, които сѫществуватъ въ подсъзнанието, сѫ на минералитѣ и на растенията; лъжитѣ на съзнанието иматъ отношение къмъ животнитѣ; лъжитѣ на самосъзнанието се отнасятъ къмъ падналитѣ ангели, които се движатъ между хората и ги изкушаватъ. Знайте, че човѣшката душа стои далечъ отъ лъжата. Следователно, отбѣгвайте и вие лъжата, да не се петните. Ще ви каже нѣкой, че не трѣбва да вѣрвате въ Бога, че трѣбва да си поживѣете и т. н. Кога и какъ ще си поживѣете? Когато хората спятъ, вие ще ходите по веселби, да ядете и пиете съ другари. Това не е животъ, но разрушаване на силитѣ въ организма. Тъмнината прикрива истината. Тя създава облацитѣ въ духовния свѣтъ; тя помрачава съзнанието. Не мислете, че можете да излъжете Бога. Вие сте предъ лицето Му, което е свѣтлина. Кой може да закрие свѣтлината? Не лъжете себе си, т. е. своята душа; не лъжете ближния си; не лъжете и Бога. Най-малката лъжа ще ви обезсили, нѣма да ви спаси. Говорете всѣкога истината, за да не изгубите вѣрата си, да не затворите пѫтя на любовьта и на свѣтлината въ себе си.

Новото възпитание изключва всѣкакъвъ видъ лъжа, бѣла или черна. Остане ли най-малката следа отъ лъжа въ човѣка, той губи и последната си сила. Като не знаятъ това, хората мислятъ, че отвънъ отнематъ силата имъ и се пазятъ едни отъ други. Нѣкой се страхува да седне близо до своя познатъ, да не отнеме силата му. Това е неразбиране на нѣщата. Единственото нѣщо, което отнема силата на човѣка, е лъжата. Ще кажете, че не можете да търпите нѣкого. Това е лъжа. Не можете да го търпите, защото не носи нищо за васъ. Ако носи хлѣбъ, пари, ще го търпите. За нѣкого пъкъ казватъ, че е добъръ. Защо е добъръ? Защото носи блага за васъ. Не се лъжете отъ привиднитѣ отношения. Въ тѣхъ се крие лъжата. За да я познавате, трѣбва да развивате обонянието си. Лъжата се познава по миризмата, която отдѣля. Всички видове лъжи иматъ лоша миризма, но различни сѫ миризмитѣ имъ: нѣкои лъжи миришатъ на гниещи цвѣтя и растения, други — на развалено месо и т. н. За да не попадате на миризми, които понижаватъ разположението на духа, търсете любовьта, която изключва всички видове лъжи, които отнематъ здравето, силата, живота на човѣка. Въ този смисълъ, казваме: Любовь е това, което изключва лъжата и внася истината; любовь е това, което изключва смъртьта и внася живота; любовь е това, което изключва болеститѣ и внася здраве; любовь е това, което изключва тъмнината и внася свѣтлина.

Сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ новъ животъ, къмъ нови разбирания. Това може да се постигне само тогава, когато се изключи лъжата отъ живота. Следователно, изключете лъжата отъ миналото, въ всичкитѣ ѝ форми, както и сегашната лъжа. Нѣма живо сѫщество въ свѣта, което да не познава лъжата и да не си служи съ нея. И паякътъ, колкото и да е малъкъ, прави мрежа, да заблуждава мушицитѣ, да ги яде. Това е лъжа. Нѣкой заградилъ едно мѣсто, турилъ ключъ на вратата и казва, че това мѣсто е негово. И това е лъжа. Собствени нѣща сѫ само онѣзи, които човѣкъ може да занесе съ себе си на онзи свѣтъ. Кой човѣкъ досега е взелъ съ себе си на онзи свѣтъ кѫщата, мѣстото, нивитѣ си? Единственитѣ нѣща, които човѣкъ може да занесе съ себе си и на онзи свѣтъ, това сѫ истината, любовьта и знанието. Всичко друго, което следъ смъртьта му остава на земята, е лъжа. Ще каже нѣкой, че до гроба ще ви бѫде вѣренъ. И това е лъжа.

Младъ момъкъ се разхождалъ въ гората съ своята възлюбена. Той ѝ казалъ: Драганке, на мене ще разчиташъ. Виждашъ ли тази пушка въ рѫката ми? Голѣмъ герой съмъ. Нека се опита нѣкоя мечка да излѣзе срещу мене. Веднага ще я поваля на земята. Драганка се усмихва доволно, вѣрва и уповава на своя Стоянъ. Ето, че една мечка излиза отъ гѫсталака и тръгва срещу тѣхъ. Стоянъ веднага се покатерва на една стара круша, а Драганка, като не могла да го последва, легнала на земята и се присторила на мъртва. — Не се страхувай, Драганке, азъ ще стрелямъ отгоре, казалъ Стоянъ. Мечката подушила оттукъ-оттамъ Драганка и, като разбрала, че е много страхлива, отдалечила се отъ нея и продължила пѫтя си. Стоянъ веднага скочилъ на земята и казалъ: Драганке, какво ти каза мечката? — Каза ми другъ пѫть да не разчитамъ на такъвъ герой като тебе.

Питамъ: Какъвъ човѣкъ е този, който бѣга отъ страдания? Може ли да се нарече герой? Който не страда, не може да бѫде наследникъ на благата въ живота. Страданието е работа, която човѣкъ непремѣнно трѣбва да свърши. Следъ това иде радостьта. Страданието е неизбѣженъ пѫть. Щомъ Христосъ не може да избѣгне страданията, обикновениятъ човѣкъ още по-малко може да ги избѣгне. — Защо страда Христосъ? — За лъжитѣ на хората. Които живѣха съ лъжи, имаха всички блага на земята, но вѫтрешенъ миръ нѣмаха. Човѣкъ се нуждае отъ богатството на истината, на красотата, на здравето, на знанието, а не отъ богатството на лъжата. Човѣкъ не се нуждае отъ лъжливия животъ, който свършва съ гроба и съ червеитѣ. Който лъже, ще умре като обикновенъ човѣкъ, и червеи ще го ядатъ. Внесете истината въ тѣлото си, знанието въ ума си и любовьта въ душата си, но доброволно, съзнателно, безъ никакво насилие. Дето е любовьта, тамъ всичко се нарежда добре. Любещиятъ е осигуренъ, нѣма защо да се страхува. Той е готовъ да дава, но и другитѣ му даватъ. Ако има две ризи, две дрехи той дава едната на онзи, който нищо нѣма. Той живѣе споредъ Христовия законъ.

Много примѣри има изъ живота на хората, които могатъ да ви убедятъ въ истината, да я приемете безъ никакво колебание и съмнение. Защо ще се колебаете въ това, което даденъ човѣкъ е преживѣлъ и опиталъ? Щомъ той вѣрва въ нѣщо, и вие ще вѣрвате. Не може човѣкъ да ви убеди въ нѣщо, ако той самъ не вѣрва въ него. Не можете да разберете даденъ въпросъ, ако този, който ви го предава, самъ не вѣрва въ него. Затова е казано, че ученикътъ не може да бѫде по-горенъ отъ учителя си. Следователно, когато учите нѣкого, или когато му проповѣдвате, вие не можете да му дадете повече отъ това, до което сами сте дошли.

Сега, да се върнемъ къмъ лъжата. Невинна е лъжата, особено бѣлата, но въ началото си. Колкото повече минава времето, последствията идатъ едно следъ друго и, отъ малката лъжа, се произвежда голѣмъ пожаръ. Страшни сѫ последствията на лъжата. Ние я наричаме дреха, която покрива всички престѫпления. Тъй щото, не питайте, кога ще изчезнатъ престѫпленията, но питайте, кога ще изчезне лъжата. Когато лъжата изчезне, и престѫпленията ще изчезнатъ. Ако искате да не правите престѫпления, освободете ума, сърдцето и тѣлото си отъ лъжата.

И тъй, освободете се отъ лъжата, въ всичкитѣ ѝ форми, и благодарете за всичко, което ви се дава. Ако имате само хлѣбъ за ядене, благодарете и яжте съ любовь. Благодарете за всичко, което ви обикаля. Благодарете за слънцето, за звездитѣ, за месечината. Всичко е създадено за васъ, да се учите и да се ползувате отъ него. Благодарете, че сте дошли на земята, макаръ и извънъ рая. Ако животътъ извънъ рая е толкова красивъ, можете да си представите, колко е красивъ той въ рая.

Хранете ума, сърдцето, тѣлото, душата и духа си съ истината. — Защо? — За да бѫдете свободни. Казано е, че истината ще ви направи свободни.

— Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ.

*

11. Беседа отъ Учителя, държана на
17. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...