Jump to content

1941_09_05 Гладътъ


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Гладътъ

Размишление.

Какъвъ е смисълътъ на глада? Какъвъ е смисълътъ на жаждата? Това сѫ въпроси, които хората често си задаватъ. Като не могатъ да отговорятъ правилно на тѣзи въпроси, хората считатъ глада и жаждата като бедствие въ живота. Не е така. Гладътъ е потикъ къмъ работа. Ако не гладува, човѣкъ щѣше да бѫде склоненъ повече къмъ почивка, както аристократитѣ. Обаче, като дойде гладътъ, човѣкъ започва да работи, да се движи отъ едно мѣсто на друго, става демократъ. Тъй щото, докато гладътъ сѫществува, хората ще бѫдатъ пъргави, енергични, способни за работа. Изчезне ли гладътъ, съ него заедно изчезватъ пъргавината и активностьта на човѣка. Въ този смисълъ, гладътъ е велика, мощна сила.

Ако направимъ вѫтрешенъ анализъ на думата „гладъ“, виждаме, че тя е силна дума. Кои думи сѫ силни? — Думата „любовь“ силна ли е? — Не е силна. — Защо? — Защото не е разбрана. Значи, силни думи сѫ разбранитѣ, т. е. тѣзи, които човѣкъ е изпиталъ и позналъ съ цѣлото си естество. Отъ памти-вѣка до днесъ хората говорятъ за любовьта, но, въпрѣки това, тя все още остава неразбрана. Нѣкои хора я разбиратъ по единъ начинъ, други — по другъ начинъ — нѣматъ опредѣлено понятие за нея. Кажете ли, че нѣкой човѣкъ има любовь, всички отговарятъ: Кой го знае, каква любовь има. Обаче, кажете ли, че нѣкой е гладенъ, всички разбиратъ състоянието му и сѫ готови да му помогнатъ. Думата животъ е сѫщо така неразбрана, както и думата „любовь“. Нѣкой живѣе, но какъ живѣе, не знаете. Кажете ли, че нѣкой човѣкъ е богатъ или сиромахъ, вие разбирате донѣкѫде смисъла на тѣзи думи. Богатиятъ обикновено е тлъстъ, дебелъ човѣкъ, а сиромахътъ — сухъ, слабъ. Но това не значи, че сиромахътъ нѣма сила въ себе си, нито че богатиятъ е силенъ. Като противоположность на думитѣ слабъ и силенъ употрѣбяваме думитѣ мекъ и якъ. Отъ тритѣ вещества — желѣзо, вода и огънь, кое е най-силно? Огъньтъ е по-силенъ и отъ желѣзото, и отъ водата, защото той разтопява желѣзото, а водата изпарява и я разлага на съставнитѣ ѝ елементи.

Като изучавате смисъла на думитѣ „гладъ и жажда“, коя отъ дветѣ е по-силна — Жаждата. Наистина, когато разпнаха Христа на кръста, Той не каза, че е гладенъ, но каза: „Жаденъ съмъ“. Значи, когато човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго, отъ единъ свѣтъ въ другъ, той ожаднява. Когато болниятъ е на оздравяване, той огладнява. Гладътъ е признакъ, че болниятъ ще оздравѣе. Ако не огладнѣе, той ще замине за другия свѣтъ. Като огладнѣе, човѣкъ приема храна отвънъ и влиза въ нови условия на живота. — Не може ли безъ гладъ? Трѣбва ли непрѣменно да гладува човѣкъ? — Безъ гладъ не може. Ако гладътъ изчезне, ще стане нѣщо неестествено. Когато гладътъ се задоволи, явява се доволството. Значи, всѣки недоволенъ човѣкъ е гладенъ. Всѣки доволенъ е ситъ; той е задоволилъ глада си.

Каква разлика сѫществува между думитѣ доволенъ и приятенъ, и недоволенъ и неприятенъ? Първитѣ две думи сѫ положителни, а вторитѣ — отрицателни. — Кое ги прави отрицателни? — Частичката „не“. Тя означава лакомството въ човѣка. Значи, нѣкой човѣкъ ти е неприятенъ, защото изялъ благото, което е приготвено за тебе. Ако нѣкой човѣкъ ти е приятенъ, това показва, че ти е далъ часть и отъ своето благо. Приятенъ човѣкъ е този, който ти дава нѣщо, а неприятенъ, който само взима, безъ да дава нѣщо отъ себе си. Той не прави това нарочно, но, като мисли само за себе си, изключва другитѣ отъ мисъльта си. Следователно, приятенъ човѣкъ е този, който мисли за другитѣ, а неприятенъ е онзи, който мисли само за себе си. Искате ли да бѫдете приятни на хората, мислете, освенъ за себе си, и за тѣхъ.

Отъ колко букви е съставена думата „гладъ“? — Отъ петь букви. Първата буква „г“ представя гегата на овчарската тояга. Съ гегата, като съ кука, овчарьтъ хваща овцата за крачето и я връща отъ пѫтя ѝ. И гладътъ хваща човѣка съ гегата си за крака и му казва, че не може да отива тамъ, дето се е запѫтилъ, но го праща нѣкѫде на екскурзия. Буквата „л“ е планински връхъ, на който човѣкъ се е качилъ, но трѣбва да слѣзе по склоноветѣ или ребрата на върха. — Лесно ли се слиза по този наклонъ? — Мѫчно е слизането, затова човѣкъ трѣбва да слиза бавно и внимателно, да мисли. Ако не е внимателенъ и не мисли, той ще падне отъ височината и ще се удари. Опасно е слизането по този наклонъ, то е дадено за героитѣ. Затова, именно, е казано, че гладътъ е само за героитѣ. Само героитѣ гладуватъ. За да стане силенъ, да се прояви като герой, отъ време на време, човѣкъ трѣбва да се подлага доброволно на гладъ. Гладътъ усилва организма. Има смисълъ човѣкъ да гладува, но не да прегладнява.

Като не разбиратъ естественитѣ закони, които управляватъ ума, сърдцето и тѣлото на човѣка, хората се страхуватъ отъ глада, мислятъ, че отъ гладъ ще умратъ. Чуятъ ли, че нѣкѫде има гладъ, тѣ настръхватъ. Тѣ не знаятъ, че едно отъ благословенията, които природата дава на човѣка, е гладътъ. Той събужда възвишени и благородни желания въ човѣка. Като гладува известно време, той започва да оценява всичко, което ималъ — хлѣба, плодоветѣ, зеленчуцитѣ, и въ него се събужда красивъ стремежъ къмъ ядене, Тогава човѣкъ разбира смисъла на яденето. като връзка съ живота — великата реалность на Битието. Чрезъ яденето човѣкъ се домогва и до знанието.

И тъй, гладътъ е първиятъ и най-великъ потикъ, който води човѣка къмъ разбиране благата на природата. Ето защо, като ви посети, трѣбва веднага да му станете на крака и да му се поклоните като на царь. И мѫже, и жени, и деца трѣбва да се поклонятъ на глада. Въ глада се крие щастието на човѣка. Който е опиталъ глада, той знае, какво нѣщо е щастието. Въ свѣта първо се явилъ гладътъ, а следъ това хлѣбътъ. Ако не сѫществуваше гладътъ, и хлѣбъ нѣмаше да има. За да се ползува човѣкъ отъ хлѣба, гладътъ е създалъ нѣколко важни органи: уста — входъ, презъ който влиза хлѣбътъ; езикъ — инспекторъ на храненето; хранопроводъ — стомахъ — химическата лаборатория на човѣка. Значи, въ устата, съ помощьта на езика и на зѫбитѣ, става първото раздробяване на храната, а въ стомаха и въ червата — смилането на храната. Като се нахрани, човѣкъ се чувствува разположенъ и готовъ за работа. Значи, гладътъ създава условия за добро разположение въ човѣка. Той води къмъ живота. Въ думата „гладъ“ има три отношения — г: л: а: д. Понеже тази дума започва съ буквата „г“, ние спираме вниманието си върху нея, като буква, която означава женския, мекия принципъ. Гладътъ приготвя човѣка за приемане на нѣкакво благо.

Първото нѣщо, къмъ което човѣкъ се стреми, е да придобие живота. Ако не гладува, човѣкъ не може да придобие живота; ако пъкъ е недоволенъ, той не разбира глада. — Защо е недоволенъ? — Защото, като получи нѣкакво благо, не го оценява. Щомъ си ялъ веднъжъ, ти трѣбва да бѫдешъ доволенъ, да оценявашъ това, което си получилъ.

И тъй, като задоволи глада си, човѣкъ е доволенъ вече. Какво трѣбва да прави, следъ като задоволи глада си? Ако е художникъ, ще рисува; ако е музикантъ, ще свири; ако е добъръ човѣкъ, ще прави добрини; ако е силенъ, ще помага на слабитѣ. Значи, следъ задоволяване на глада, всѣки човѣкъ трѣбва да свърши поне една добра, разумна работа. — Въ какво направление? — Много сѫ посокитѣ, въ които човѣкъ може да прояви своята дейность. Гладътъ е причина за проява на разумното и доброто въ човѣка. Ако не гладува, човѣкъ никога нѣма да копнѣе за любовьта. Човѣкъ трѣбва да гладува за любовьта, за да я прецени. Който не е гладувалъ за любовьта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, безъ да разбере той, какво нѣщо е любовьта. Когато яде, гладниятъ изпитва приятность. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли, отде е дошла, какъ е расла и т. н. Следъ това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история. Тя казва, че е дошла отъ слънцето, отъ красивъ свѣтъ; грѣла се е на неговитѣ лѫчи и днесъ, отъ любовь къмъ човѣка, се жертвува за него. Да ядешъ ябълка и да слушашъ историята на нейния животъ, това е цѣла поезия. Каква по-голѣма приятность може да има въ това, да изядешъ една ябълка, въ която се криятъ Божествени енергии?

Помнете: докато не е гладувалъ, човѣкъ всѣкога е недоволенъ. — Защо? — Той не е разбралъ вѫтрешния смисълъ на глада. Познава ли глада, доволство изпълва живота му, и той е благодаренъ за всичко, което му е дадено. Ще кажете, че нѣкой е недоволенъ, понеже нѣма пари. Това не е вѣрно. Защо богатиятъ, който има пари, е недоволенъ? Значи, паритѣ не правятъ човѣка доволенъ и щастливъ. Човѣкъ има знание, сила, и пакъ е недоволенъ. Щомъ дойде гладътъ, той започва да оценява нѣщата и става доволенъ. Следъ глада човѣкъ придобива всичко, което желае. Следователно, всѣко нѣщо, което иде преди глада, дохожда по незаконенъ начинъ. Всѣко нѣщо, което иде следъ глада, дохожда по законенъ начинъ. Гладувайте за великото и красивото въ свѣта, за любовьта, за да разберете дълбокия смисълъ на живота.

Гладътъ представя сили, които се криятъ въ женския, т. е. въ мекия принципъ. Той е свързанъ съ симпатичната нервна система. Гладниятъ усѣща особено дразнене въ слънчевия вѫзелъ. Той става активенъ, очитѣ му се отварятъ широко и вижда добре. Съ глада сѫ свързани и други центрове: около слѣпоочната область и обонянието. Като гладува, обонянието му се развива силно, и, отдалечъ още, той възприема миризмитѣ.

Гладътъ е главниятъ двигатель въ свѣта, въпрѣки това, хората искатъ да го премахнатъ. Вмѣсто да се освободятъ отъ него, тѣ си създаватъ голѣми нещастия и противоречия. Гладътъ не трѣбва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободенъ пѫть да се прояви. Отдето мине, гладътъ създава нѣщо хубаво. Въ органическия свѣтъ той прави чудеса. Тази е причината, поради която природата си служи съ него като съ великъ, мощенъ двигатель. Всички химически реакции се основаватъ на глада. Стремежътъ на елементитѣ да се насищатъ взаимно, не е нищо друго, освенъ задоволяване на глада имъ. Физическитѣ явления се основаватъ сѫщо на глада. Обаче, хората се страхуватъ отъ глада. Като чуятъ, че гладъ ще настане, коситѣ имъ настръхватъ. Радвайте се, когато гладътъ ви посети, защото ви дава възможность да разберете смисъла на живота. Ще кажете, че гладътъ мѫчи хората. Това, което мѫчи хората, е друго нѣщо, а не гладътъ. Гладътъ е Божественъ потикъ, на който никаква сила не може да противодействува. Който се осмѣли да тури нѣкакво препятствие на пѫтя на глада, самъ си създава нещастия. Като знаете това, оставете глада да действува свободно. Каквото пожелае той отъ васъ, бѫдете щедри къмъ него, нищо не му отказвайте. Жертвувайте всичко за него и не се страхувайте. Всѣка жертва ще бѫде възнаградена. Ще кажете, че хората умиратъ отъ гладъ. Тѣ умиратъ, когато не гладуватъ, а не отъ гладъ. Гладътъ продължава живота. Който е гладувалъ съзнателно, човѣкъ е станалъ. Една отъ най-силнитѣ думи въ речьта е гладътъ. Когато срещнете гладенъ човѣкъ, знайте, че Богъ го е посетилъ. Срещнете ли ситъ човѣкъ, ще знаете, че Богъ е далечъ отъ него.

Колкото и да се говори за глада, той все ще остане неразбранъ за хората. Благодарение на това, като ги посети, тѣ страдатъ. Разбератъ ли го, тѣ ще благодарятъ, че е дошълъ да ги разтовари отъ излишнитѣ тежести. И следъ това, като имъ даде нѣщо, трѣбва да бѫдатъ доволни. Ще кажете, че вълкътъ разкѫсва овцата отъ гладъ. Това не е гладъ, но насилие. Голѣма е разликата между глада и насилието. Гладътъ е онзи Божественъ потикъ въ човѣка, който го кара да възприема благата, които му сѫ дадени още отначало. Когато гладътъ посети човѣка, сърдцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда, и той започва да живѣе съзнателно. Който е гладувалъ, влиза въ положението на гладния и всѣкога дѣли благата си съ него. — Ако осиромашея? — Това не трѣбва да те смущава. — Ще напълня хамбара си съ жито. — Значи, ти си страхливъ човѣкъ. Обикновено богатитѣ хора сѫ страхливи. Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарътъ ви е пъленъ? Кѫде сѫ хамбаритѣ на растенията и на животнитѣ? Кой ги е осигурилъ? Растенията пущатъ коренитѣ си въ земята — въ Божествения хамбаръ, отдето взиматъ храна, колкото имъ е нуждно.

Днесъ всички хора разглеждатъ въпроса за хлѣба като социаленъ въпросъ и се чудятъ, какъ ще го разрешатъ. Този въпросъ е разрешенъ вече. Ако растенията сѫ го разрешили правилно, колко повече човѣкъ трѣбва да го е разрешилъ. Растенията пущатъ коренитѣ си въ черната земя, толкова страшна за човѣка, и получаватъ отъ нея всичко, което имъ е нуждно. Отъ черната земя тѣ вадятъ различни сокове и хранителни продукти. Тъй щото, изпаднете ли въ мѫчнотии, вземете примѣръ отъ растенията, които при неблагоприятни условия създаватъ сладки плодове. Чудни сѫ съвременнитѣ хора, които ужъ вѣрватъ въ Бога, а при това се страхуватъ да не умратъ отъ гладъ. Каква е тази вѣра, която допуща страха въ човѣка? Какъ може синътъ на единъ добъръ баща и на една добра майка, които сѫ го родили съ любовь и полагатъ всички грижи за него, да умре отъ гладъ? Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде. Докато яде и задоволява глада си, никога нѣма да умре отъ гладъ. Като влѣзе въ почвата, житното зърно задоволява стремежа си къмъ животъ и растене. Остане ли въ хамбара, не е доволно. То счита своя животъ като на последенъ сиромахъ — нищо не може да придаде и придобие. — Защо? — Неговиятъ импулсъ е спрѣнъ. Като знаете това, не спирайте дейностьта на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце и на човѣшката воля. Съ други думи казано: Не спирайте свѣтлината, топлината и силата въ човѣшкия организъмъ да се проявятъ.

Помнете: Гладътъ е първиятъ предвестникъ, първиятъ пионеръ, който отваря пѫтя къмъ живота. Какво по-голѣмо благо можете да очаквате отъ живота? Гладътъ създаде устата, зѫбитѣ, езика, гърлото, хранопровода, стомаха тънкитѣ, дебелитѣ чърва и т. н. Много добри нѣща е създалъ той. Който гладува, той се подмладява. За нѣкои гладътъ е адъ, но това е неразбиране и на глада, и на ада. Адътъ е мѣсто, дето човѣкъ познава себе си. Който не разбира дълбокия смисълъ на ада, казва, че той е мѣсто на мѫчение. Да познаешъ себе си, това не е мѫчение. Човѣкъ страда, мѫчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живѣе вече въ свѣтлина. — Еди-кой си умрѣлъ отъ гладъ. — Не, човѣкъ умира отъ безвѣрие и безлюбие, а не отъ гладъ. Мнозина се отказватъ да ядатъ отъ страхъ да не ги отровятъ, да не се разболѣятъ и т. н. Наистина, понѣкога е по-добре за човѣка по-малко да яде и да гладува, отколкото да яде много, да надебелѣе. Когато кокошката затлъстѣе, господарьтъ ѝ туря ножъ на врата. Ако е суха, слаба, той я оставя да живѣе, не я коли.

Пакъ повтарямъ: Гладътъ е най-великиятъ актъ, съ който природата си служи за събуждане на красиви потици въ човѣка. Разумна е природата. Тя следи човѣка, да види, какъвъ потикъ е събудилъ гладътъ въ него, и веднага му дава условия за реализиране на този потикъ. Това наричаме ние задоволяване на глада. То предвижда всички нужди, които гладътъ събужда въ човѣка, и ги задоволява. Ако гладътъ не е задоволенъ, причината за това е въ самия човѣкъ. Като не разбира дълбокия смисълъ на глада, той самъ се поставя на противоречия и казва, че ще умре отъ гладъ. Ако едно растение изсъхва, отъ гладъ ли е станало това? Нѣкой паразитъ го е нападналъ и изяжда, освенъ своето, и чуждото. Тъй щото, когато хората умиратъ, причината за това е по-низкиятъ животъ, който ги е нападналъ. Той се ползува отъ тѣхнитѣ енергии като отъ свои и постепенно спира развитието имъ. Като знаете това, не допущайте въ ума си нито една нечиста, лоша мисъль, нито въ сърдцето си нечисто, лошо чувство или желание. Нечиститѣ мисли и желания сѫ паразити, които изяждатъ човѣка и го пращатъ на онзи свѣтъ.

Като не разбиратъ смисъла на яденето и на глада, мнозина се запитватъ, защо трѣбва да яде човѣкъ. Трѣбва да яде, само следъ като е гладувалъ. Значи, между яденето и глада има тѣсна връзка. Който е гладувалъ, само той знае, какво нѣщо е яденето. Само гладниятъ яде сладко. Не е ли гладувалъ, човѣкъ яде механически, което нищо не допринася. Яжъ, когато си гладенъ, за да ти е сладко. Яжъ, следъ като си гладувалъ, за да разберешъ, че велико благо се крие въ яденето. Гладътъ води къмъ естествена, съзнателна и разумна обмѣна между човѣка и природата.

Мислете върху глада, изучавайте го, за да разберете силата и красотата, които се криятъ въ него. Като гладува, човѣкъ върши най-малката и лека работа въ свѣта.

Познай глада, за да разберешъ смисъла на живота.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

10. Беседа отъ Учителя, държана на
5. септемврий, 1941 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...