1941_08_27 Зората на живота

[Ани]

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене
Съдържание

Зората на живота

Размишление.

Упражнение. Рѫцетѣ настрана. Дѣсната рѫка се поставя предъ лѣвата, бавно се движи по нея до рамото, минава предъ гърдитѣ и се връща въ първото си положение — настрана. Следъ това лѣвата рѫка се движи бавно по дѣсната, дохожда до рамото, минава предъ гърдитѣ и се връща пакъ въ първото си положение — настрана. Така се прави нѣколко пѫти — съ лѣвата, съ дѣсната рѫка.

Съвременнитѣ хора търсятъ едни и сѫщи нѣща, но въпрѣки това се различаватъ едни отъ други. Причината за голѣмото различие между тѣхъ се крие въ тѣхнитѣ възгледи за живота. Всѣки излиза отъ своя философия за живота, отъ свои специфични разбирания и мисли, че тѣ сѫ най-прави. Като излизатъ отъ своята философия, тѣ искатъ да си обяснятъ отвлѣченитѣ въпроси на живота и тамъ се объркватъ. Малцина сѫ готови за отвлѣчени въпроси. Повечето хора трѣбва да се занимаватъ съ елементарни въпроси. Ще кажете, че искате да се домогнете до истината, да знаете причинитѣ на нѣщата. И да знаете причинитѣ на нѣщата, пакъ не сте дошли до истината. Истината стои надъ фактитѣ, надъ законитѣ и принципитѣ, надъ причинитѣ и последствията на нѣщата.

Нѣкои питатъ, защо се е счупила дадена стомна. Много причини има за счупване на стомната: или по невнимание на онзи, който я носилъ, или е вече ненуждна. Когато свърши работата си съ стомната, господарьтъ ѝ я хвърля настрана и я счупва. — Защо се чупятъ яйцата? — По много причини: или за да се опържатъ, или да се турятъ въ яденето, или да излѣзе пиле отъ тѣхъ. Когато кокошката разбере, че пиленцето трѣбва да излѣзе на бѣлъ свѣтъ, чукне яйцето, и то си подава главичката навънъ. — Кой начинъ на счупване на яйцето е най-добъръ? — Когато кокошката сама го чукне. Тъй щото, научете се и вие по този начинъ да чупите яйцата, да излиза животъ отъ тѣхъ. Така чупете и стомнитѣ си. Когато животътъ е затворенъ въ нѣкоя форма и е дошълъ часътъ на освобождаването му, позволено е да пукнете нѣкѫде тази форма, да се отвори, и животътъ да се прояви. Животътъ стои надъ всички форми, надъ всички условия и възможности. Той носи въ себе си и условията, и възможноститѣ.

Едно е нуждно на хората: истинско, положително знание. Нѣкои мислятъ, че знаятъ много. Сегашното знание е знание на миналото. Настоящето знание сега се придобива. Какво ще бѫде това знание, мѫчно може да се каже. Съ думи то не се предава. Какво знание носи даденъ човѣкъ, ще разберете отъ неговия животъ. Както говори, такива сили носи въ себе си. По говора на човѣка можете да опредѣлите характера му. Ще кажете, че българскиятъ езикъ е грубъ. Колкото и да е грубъ, всички българи не говорятъ еднакво. Нѣкои говорятъ меко, а други — грубо, остро, натъртено. Това зависи отъ силитѣ, които крие човѣкъ въ себе си. Какво представя човѣкъ днесъ, какъ говори, какъ се проявява, това не трѣбва да ви спъва. Той живѣе още въ своето минало. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ е влѣзълъ вече въ настоящия си животъ. Тогава можете вече да се произнасяте.

Срѣщате нѣкой каленъ, нечистъ човѣкъ — не го осѫждайте. Единъ день той ще се очисти и ще свѣтне. Гледайте, дали можете да му услужите съ нѣщо. Щомъ се е окалялъ, той е човѣкъ, който се е жертвувалъ за близкитѣ си, готовъ е на всѣкакви услуги. Виновенъ ли е човѣкъ, че муха е кацвала на него? Когато мухитѣ и комаритѣ кацватъ върху васъ, тѣ искатъ да взематъ нѣщо, или пъкъ да обърнатъ вниманието ви, че не живѣете добре. Когато мѫжъ и жена се каратъ, нѣкоя муха кацва по носа, по лицето на единия или на другия, заставя ги да измѣнятъ говора си, да се разговарятъ музикално. Щомъ престанатъ да се каратъ, мухата хвръква настрана. Какво заключение ще извадите за нѣкоя кѫща, въ която има много мухи? Дето има много мухи, тамъ има и много нечистотии. Кѫща, въ която се подържа голѣма чистота, мухитѣ сѫ малко, или почти ги нѣма. Нѣкоя домакиня се оплаква, че има много мухи въ кѫщата си. Обаче, ако следъ нея дойде друга домакиня, мухитѣ напущатъ кѫщата. Какво заключение ще извадите отъ тѣзи два случая? Естествениятъ изводъ е следниятъ: първата домакиня е била нечиста, поради което мухитѣ търсили храна. Втората домакиня подържала голѣма чистота въ кѫщата си, затова мухитѣ бѣгали навънъ, тамъ да си търсятъ храна.

Какво представятъ хапливитѣ мухи? Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ лоши мисли и чувства, които безпокоятъ човѣка. Когато мухитѣ хапятъ силно, това показва, че времето ще се развали; когато не хапятъ, времето върви къмъ подобряване. Причината, че мухитѣ хапятъ при разваляне на времето, е електричеството въ атмосферата. Когато има много електричество въ атмосферата, една часть отъ него се натрупва върху хоботчето на мухата, като върху острие, и тя се безпокои, търси начинъ да се освободи отъ него. Тя започва да хапе хората, животнитѣ и се освобождава отъ излишното електричество на хоботчето си. Това електричество се съединява съ електричеството въ човѣка, и той се дразни, докато електричеството отиде въ земята.

Какво трѣбва да се прави съ хапливитѣ мухи? — Да се поправи времето. — Ако мухитѣ влизатъ вкѫщи, какъ да се освободимъ отъ тѣхъ? — Като чистите редовно кѫщата си. Мухитѣ сѫ инспектори на чистотата. Като влѣзатъ въ нѣкоя чиста кѫща, тѣ веднага излизатъ вънъ. Ако кѫщата не е чиста, оставатъ вѫтре. Значи, всѣка нечиста мисъль е муха, която иде да ревизира общото състояние на човѣка. Ако вѫтре въ него владѣе абсолютна чистота, тя веднага излиза вънъ. Не е ли чисто вѫтре, нечистата мисъль намира храна, съ която подържа сѫществуването си. Колкото и да махашъ съ рѫката си, нечистата мисъль нѣма да те напусне. Трѣбва да се очистишъ вѫтрешно, за да я заставишъ да излѣзе навънъ.

Когато въ главата на човѣка влизатъ чисти мисли, той се радва. При радостьта, мускулитѣ на лицето заематъ особено положение. Тѣ приематъ повече възходяща посока. Когато презъ ума на човѣка влизатъ нечисти мисли, той скърби, мѫчи се, става тѫженъ — мускулитѣ му увисватъ надолу. Ще кажете, че не искате да страдате. И скръбьта е на мѣсто. Тя е толкова необходима, колкото и радостьта. Като скърби и страда, човѣкъ си почива. Въ сѫщность, смѣната на състоянията отъ радость въ скръбь и отъ скръбь въ радость представятъ почивка, а радостьта и скръбьта сѫ условия, при които човѣкъ работи и учи.

Какво трѣбва да учи човѣкъ на земята? Първото нѣщо, съ което трѣбва да се заеме, е изучаването на Божествения езикъ. Особена е азбуката на този езикъ. Тя се изразява чрезъ движения, чрезъ символи, чрезъ образи. Запримѣръ, срѣщате човѣкъ, който държи очитѣ си повече затворени. — Защо сѫ затворени очитѣ му? — Това е една отъ буквитѣ на Божествения езикъ. Вие можете да дете различни тълкувания на известенъ символъ, но той представя само една буква — повече отъ едно значение нѣма. Срѣщате другъ човѣкъ съ отворени очи. Колкото по-близо дохожда до васъ, толкова повече очитѣ му се разширяватъ. — Защо отваря той очитѣ си? — Защото е изгубилъ нѣщо и съ очитѣ си ви пита, не сте ли намѣрили изгубения отъ него предметъ. Тъй щото, като изучавате Божествения езикъ съ любовь и прилежание, вие радвате своя Учитель, и Той ви обича. Като придобивате знания, вие Го препорѫчвате като добъръ и опитенъ Учитель.

Казано е въ Писанието, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Колко хора сѫ оправдали своето подобие съ Бога? Казватъ за нѣкого, че говори много сладко — медъ капе отъ устата му. Колко души сте срещнали, отъ устата на които капе медъ? Не подразбираме, че въ букваленъ смисълъ трѣбва да капе медъ отъ устата имъ, но да носятъ любовьта въ себе си. Който има любовь въ сърдцето си, говори сладко. Той знае, какъ да постѫпва, какъ да се отнася съ хората. Като срещне нѣкого, той знае, на какво разстояние да стои отъ него — нито много близо, нито много далечъ. Разстоянието между двама души трѣбва да бѫде такова, че да става правилна обмѣна между тѣхъ. — На какво разстояние седи човѣкъ отъ печката? — Разстоянието се опредѣля отъ степеньта, до която тя е нагрѣта. Ако печката е силно нагорещена, човѣкъ седи далечъ отъ нея; ако е слабо нагорещена, той седи близо до нея, да приема топлината ѝ.

Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да взима отъ ближния си толкова, колкото му е необходимо въ дадения случай. Вземе ли повече, отколкото му трѣбва, обмѣната между тѣхъ не е правилна, поради което тѣ не могатъ да се обичатъ. Ако бакалинътъ, отъ който купувате стока, ви излъже нѣколко пѫти, вие не искате да имате вече отношения съ него и го напущате. Той ви става неприятенъ. Ето защо, за да имате добри и правилни отношения съ хората, вие трѣбва да имъ давате най-хубавото, което имате — най-хубави мисли, най-хубави чувства и най-хубави постѫпки. Най-малкото нарушаване на този законъ внася дисхармония въ отношенията ви. За да запазите добритѣ си отношения съ хората, всѣка сутринь нагласявайте ума си да мисли право; нагласявайте сърдцето си да чувствува право; нагласявайте волята си да постѫпвате право. За всѣко нѣщо се искатъ специални условия: за ума — достатъчно свѣтлина, ни повече, ни по-малко — толкова свѣтлина ви е нуждна, колкото да се виждатъ предметитѣ ясно; за сърдцето — достатъчно топлина и за волята — достатъчно сила. Безъ свѣтлина, безъ топлина и безъ сила човѣкъ не може да има правилни отношения нито къмъ себе си, нито къмъ ближнитѣ си, нито къмъ Бога.

И тъй, стремете се къмъ правилна обхода, къмъ взаимно уважение и почитание. Стойте на такова разстояние едни отъ други, че да не виждате лошитѣ си чърти. Докато сѫ далечъ едни отъ други, хората виждатъ само доброто въ себе си. Щомъ се приближатъ повече, отколкото трѣбва, тѣ не могатъ вече да се търпятъ. Тѣ виждатъ лошото въ себе си и бѣгатъ. Пазете нуждното разстояние помежду си, да не губите любовьта си. Ако двама души не се обичатъ, това показва, че нѣщо имъ липсва, нѣкакъвъ недоимъкъ се явява между тѣхъ. За да се възстановятъ отношенията имъ, тѣ трѣбва да потърсятъ други двама души да донесатъ това, което имъ липсва. Значи, умразата, неразположението между хората се дължи на нѣкакъвъ недоимъкъ въ тѣхъ. Щомъ дойде изобилието, и любовьта дохожда. Недоимъкътъ създава противоречията, а изобилието ги изглажда. — Отде иде изобилието въ свѣта? — Отъ любовьта. — Кой разпредѣля благата, които любовьта носи? — Умътъ. Значи, сърдцето носи благата, умътъ ги разпредѣля, а волята ги използува. Само по този начинъ човѣшкото тѣло се държи въ равновесие. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка, да ходи изправенъ и да се движи хармонично. Правилното движение е музика, хармония. За да не нарушава хармонията въ движенията си, човѣкъ не трѣбва да се дразни. Всѣко дразнене е излишно изразходване на нервна енергия, вследствие на което се изтощава нервната система. Когато нервната система се изтощи, човѣкъ става крайно чувствителенъ. Като слуша музика, когато не се свири добре, той не може да търпи. Като срѣща грозни хора, бѣга, не може да ги гледа. Пазете си нервната система, да не губите излишна енергия, за да понасяте всичко въ свѣта. Научете се да обличате грознитѣ нѣща въ красиви обвивки. Така постѫпва природата. Ако човѣкъ нѣмаше мускули, а бѣше само отъ кости, щѣше да бѫде грозенъ. Природата, обаче, го е облѣкла въ мускули, въ празднинитѣ турила нѣкакви органи и го направила красивъ. Какво щѣше да представя човѣкъ съ две празднини на лицето, вмѣсто очи? Природата е запълнила дветѣ празднини и го украсила съ очитѣ. Тѣ сѫ украшение на лицето. На устата пъкъ е турила специални мускули — устни, които сѫщо го правятъ красивъ. За да не губи красотата си, човѣкъ се стреми къмъ безсмъртие. Само безсмъртниятъ е господарь на всѣка частица отъ тѣлото си. Смъртниятъ, обаче, не е господарь на нищо. Като умре, той изгубва красотата си, губи всичко, съ което е работилъ.

И тъй, за да не губи това, което е придобилъ, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ безсмъртие, въ което е красотата на живота. На земята, като смъртенъ, човѣкъ не е толкова красивъ, колкото въ невидимия свѣтъ. — Защо? — Въ невидимия свѣтъ той е безсмъртенъ. На земята човѣкъ не е толкова добъръ и справедливъ, както въ духовния свѣтъ. Човѣкъ носи въ себе си доброто и справедливостьта, но не ги проявява всѣкога. Запримѣръ, той счита, че къмъ приятелитѣ си може да не бѫде толкова добъръ и справедливъ, както къмъ чуждитѣ хора. Въ това отношение той е на кривъ пѫть. Човѣкъ трѣбва да бѫде еднакво добъръ и справедливъ къмъ всички хора. Ако приятельтъ ви е направилъ нѣкаква услуга, работилъ ви, свирилъ или пѣлъ, вие трѣбва да му благодарите така, че и той да бѫде доволенъ отъ васъ. Оценявайте всичко, което хората правятъ заради васъ. Богъ е, Който ги праща да ви услужватъ, да ви правятъ добрини. Щомъ оценявате доброто, отдето и да иде то, първо вие се повдигате, а после помагате и на другитѣ. Като оценявате доброто, което ви правятъ другитѣ, вие се облагородявате и образувате хармонична връзка помежду си. Любовьта трѣбва да свързва хората, понеже тя носи животъ, тя носи всичкитѣ блага. Вънъ отъ любовьта, никакъвъ законъ не може да накара хората да живѣятъ добре. Вънъ отъ любовьта, никаква сила не може да премахне мѫчнотиитѣ и противоречията въ пѫтя имъ, Съ любовьта всичко се постига. Като любишъ, можешъ да станешъ и пѣвецъ, и музикантъ, и ученъ, и художникъ, и философъ. И тогава, ще раздавашъ щедро това, което си придобилъ. Ще бѫдешъ щедъръ и справедливъ, на всѣки ще давашъ толкова, колкото въ момента му е нуждно. Само така можешъ да задоволишъ окрѫжаващитѣ. Това значи, даромъ сте взели, даромъ давайте.

Сега, като ученици, съветвамъ ви да приложите музиката при самовъзпитанието, да развивате ума и сърдцето си. Пѣйте и свирете, безъ да мислите, дали ще ви харесатъ другитѣ. Ако задоволите себе си, и другитѣ ще задоволите.

Сега азъ ще ви изпѣя една малка пѣсень, съ следното съдържание: „Зора се чудна зазорява, зора на новъ животъ, която менъ въ живота призовава. Зора се чудна зазорява; зора, що носи чуднитѣ блага. Тазъ зора ме призовава на работа въ живота мой“.

Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че всички сте отъ високо произхождение: царски синове, княжески синове, графове, барони. Всѣки се държи на висотата на положението си. Добра почва сте, но тя се нуждае отъ семена, които да израснатъ и да се отгледатъ. Земята е щедра и справедлива: на всички дава еднакво храна, не прави разлика между хората. Тя дава еднакви условия за животъ и на бодилитѣ, и на плоднитѣ дървета, но ние нѣмаме еднакво отношение къмъ тѣхъ: къмъ плоднитѣ дървета сме разположени, а къмъ бодилитѣ — не. Бодилитѣ сѫ подобни на лошитѣ мисли, които отнематъ нѣщо отъ човѣка и помрачаватъ съзнанието му. Плоднитѣ дървета сѫ добритѣ мисли, които даватъ нѣщо на човѣка и повдигатъ съзнанието му. Щомъ е така, сѣйте въ съзнанието си, като въ почва, добри мисли и желания, за да се радвате на добри и сладки плодове.

Следователно, искате ли почвата ви да ражда доброкачествени плодове, дайте пѫть на Божественото Начало въ себе си. Нека То бѫде потикъ въ живота ви, да ви вдъхновява. Човѣкъ все трѣбва да обича нѣщо, за да се вдъхновява и да работи съ любовь. Детето може да се импулсира отъ едва ябълка или отъ една круша. Отъ какво може да се импулсира възрастниятъ? Въ импулса има движение. Като се събератъ всички импулси въ свѣта, образува се онази хармония, която движи цѣлия козмосъ. Дето е любовьта, тамъ сѫ импулситѣ, тамъ е хармонията. Щомъ любовьта отсѫтствува, всички импулси изчезватъ, и хармонията се превръща въ дисхармония.

Опитайте се да изпѣете пѣсеньта „Зора се чудна зазорява“, но така, че зората да обхване цѣлото ви естество, и вие да я почувствувате като импулсъ за работа, за новъ животъ, за движение.

Време е вече, всички живи сѫщества да излѣзатъ вънъ, на свѣтлина. Зората на новия животъ изгрѣ! Жабитѣ трѣбва да излѣзатъ отъ водитѣ, магаретата — отъ рудницитѣ, хората — отъ затворитѣ, и всички въ единъ гласъ да запѣятъ новия химнъ на свободата, новия день на зората — деньтъ на новата свѣтлина. При това положение всѣки ще прояви своята дарба и ще започне съзнателно да работи.

Нѣкѫде въ Америка, въ една каменовѫглена мина, едно магаре било затворено цѣли десеть години въ единъ рудникъ, да пренася вѫглища отъ едно мѣсто на друго. На единадесетата година то било изкарано навънъ, на свѣтлина. Като видѣло слънцето, магарето започнало да се търкаля, да реве отъ радость, да скача. Съ това то искало да изрази радостьта си за новия животъ, който му билъ подаренъ. И магарето разбрало, че животътъ се заключава въ свѣтлината и свободата.

Много отъ сегашнитѣ хора се спрѣли на едно мѣсто и мислятъ само за смъртьта, какво ще стане съ тѣхъ, като умратъ. Много просто — ще се освободятъ. — Какво ще стане съ децата ни? — Чудни сѫ хората, като се безпокоятъ за децата си. Децата сѫ самостоятелни, съзнателни души, като родителитѣ си. Богъ дава деца на хората, за да имъ покаже, че трѣбва да станатъ като тѣхъ, да възприематъ новото и да се учатъ. Хората иматъ братя и сестри, за да изработятъ братски и сестрински отношения и да придобиятъ известно благо чрезъ тѣхъ. Изобщо, майкитѣ, бащитѣ, братята, сестритѣ, децата носятъ нѣкакво висше благо, което трѣбва да се приеме и обработи. Всѣки човѣкъ носи по едно Божествено благо, което никой другъ не може да донесе. Благото, което бащата носи, никой другъ не може да донесе. Благото, което слугата носи, господарьтъ не може да донесе и т. н. Следователно, всѣки човѣкъ е цененъ дотолкова, доколкото носи благо, което му е дадено отъ Бога. Щомъ донесе благото, човѣкъ свършва вече работата си, както слугата свършва работата на своя господарь. Благодарете за службата, която ви е дадена. Носете благото въ свѣта така, както ви е дадено, безъ да се изкусите да го продадете или да го използувате само за себе си.

Като ученици, работете съзнателно върху себе си. Дойде ли ви нѣкаква болесть, не се страхувайте, но приложете любовьта въ живота си. Тя лѣкува всички болести. Гледайте на болеститѣ като на благо, дадено, за да работите върху себе си. Всѣка болесть се дължи на известни нечистотии въ капиляритѣ, които тровятъ кръвьта, предизвикватъ натрупвания въ венитѣ. Казватъ, че нѣкой страда отъ разширяване на венитѣ. Това не е нищо друго, освенъ наслоявания по стенитѣ на венитѣ. Кръвьта трѣбва да се пречисти. Чистата кръвь въ организма преодолява на всички физически и психически неразположения. Между движението на кръвьта въ артериитѣ и въ венитѣ трѣбва да има известна хармония, както между мажорнитѣ и миньорнитѣ гами. Въ това отношение, движението на кръвьта въ артериитѣ представя мажорни гами, а въ венитѣ — миньорни.

Помнете: Всѣки човѣкъ трѣбва да служи на любовьта споредъ своитѣ вѫтрешни разбирания, а не споредъ това, какво му се диктува отвънъ. Слушайте вѫтрешния си гласъ. Той говори въ името на любовьта. Като го слушате, ще се подмладите, силни ще станете и въ Царството Божие ще влѣзете. Радвайте се, че тихиятъ гласъ на Бога говори едновременно на всички души, на млади и на стари. Радвайте се, че Той дава отъ своитѣ блага на всички. Като размѣняте благата си, вие се ползувате отъ всичко, което Богъ изпраща въ свѣта. Радвайте се, че Богъ се проявява навсѣкѫде.

Казано е въ Писанието: „Така да просвѣтнатъ дѣлата ви предъ человѣцитѣ.“ Това значи: така да просвѣтнатъ вашитѣ умове, вашитѣ сърдца, така да просвѣтнатъ вашитѣ мисли, чувства и постѫпки, че който ви види, да каже: Ето единъ човѣкъ, носитель на Божията Любовь!

Желая ви да се всели Царството Божие на земята още днесъ.

Желая ви да придобиете качеството на свѣтлината, да влизате и презъ най-малкитѣ дупчици, за да изпълнявате волята Божия.

„Зора се чудна зазорява, зора на новъ животъ.

Зора се чудна зазорява, зора на новата любовь.“

*

5. Беседа отъ Учителя, държана на

27. августъ, 5 ч. с. 1941 г. София. — Изгрѣвъ.