Jump to content

1941_08_26 Новиятъ пѫть


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Новиятъ пѫть

Размишление.

    Новиятъ пѫть е този, по който човѣкъ може да постигне всичко, каквото душата му желае. Съвременнитѣ хора страдатъ все отъ непостигнати желания. — Защо не могатъ да постигнатъ желанията си? — Защото ходятъ въ стария пѫть. Докато сѫ въ стария пѫть, ще постигнатъ само нѣкои желания, а повечето ще останатъ нереализирани.

    Сега азъ засѣгамъ повръхностно мисъльта за нереализиранитѣ и непостигнати желания. Давамъ ви само семенца, които вие сами трѣбва да посѣете. Като изникнатъ семената и се развиятъ въ голѣми дървета, тѣ ще дадатъ плодъ. Вие ще опитате плодоветѣ имъ и ще разберете, какво се е съдържало въ тѣхъ. Вие сте като пѫтници на голѣмъ параходъ, дошли на земята, да минете голѣмо пространство, да се учите, да придобивате знания. Наготово нищо не се дава. Всѣки самъ трѣбва да оре, да сѣе, да жъне, за да има право да се ползува отъ плодоветѣ си. Едно време земята, като голѣмъ параходъ, имала 500 комина; днесъ сѫ останали само 56. Голѣма екскурзия е предприелъ човѣкъ. Той е извървѣлъ едва половината пѫть, много още има да пѫтува. Досега земята е пѫтувала два и половина милиарда години. Значи, още два и половина милиарда години ще пѫтува. Като не знаятъ това, всички хора бързатъ, всѣки иска часъ по-скоро да постигне нѣщо, да реализира желанията си. Колкото и да бърза, въ единъ животъ човѣкъ не може да постигне всичкитѣ си желания. Дълъгъ е неговиятъ пѫть. Той ще се ражда и ще заминава много пѫти отъ земята, докато най-после спре на опредѣленото пристанище.

    Хората се страхуватъ отъ смъртьта, затова бързатъ да свършатъ работитѣ си. Нищо страшно нѣма въ смъртьта. Смъртьта е малко изпитание, презъ което всѣки човѣкъ минава. Да умрешъ, това значи, да ударишъ крака си въ единъ камъкъ и да се спрешъ нѣкѫде да го превържешъ. Понеже кракътъ те боли, ще поплачешъ малко и, като мине болката, отново ще продължишъ пѫтя си. Тъй щото, смъртьта не е нищо друго, освенъ удряне на краката въ камънитѣ. Колкото по-невнимателно вървишъ, толкова по-силно ще удряшъ краката си и толкова по-голѣми болки ще имашъ. За да не страдате, ходете внимателно, избирайте равни пѫтища. Всѣки ще умре, но да умре по естественъ начинъ, безъ голѣми сътресения и мѫчнотии.

    Всички хора се интересуватъ отъ смъртьта и питатъ, кѫде отива умрѣлиятъ. Нѣкои казватъ, че умрѣлиятъ отива при Бога, а други отричатъ сѫществуването на духовния свѣтъ и казватъ, че съ смъртьта животътъ на човѣка се свършва. Азъ пъкъ виждамъ, че умрѣлиятъ стои на пѫтя и плаче. — За какво плаче? — За съборената си кѫща. Когото срещне, той го спира и запитва, може ли да си направи нова кѫща. Отговорътъ е много простъ. Ако имашъ материалъ, можешъ да си направишъ нова кѫща. — Нѣмамъ материалъ. — Щомъ нѣмашъ материалъ, ще стоишъ на пѫтя и ще плачешъ. Ако искашъ да работишъ, ще ти дадатъ работа, докато спечелишъ пари, да си построишъ нова кѫща. Докато си направишъ кѫщата, ще живѣешъ подъ наемъ, като кираджия.

    Казвате, че умрѣлитѣ отиватъ при Бога. Богъ е навсѣкѫде. И подъ наемъ да живѣешъ, и собственикъ да си, пакъ си при Бога. Ако си собственикъ и не знаешъ, какъ да се справяшъ съ своята собственость, Богъ заповѣдва да те извадятъ отъ кѫщата и да те оставятъ на пѫтя, да се принудишъ да потърсишъ нѣкоя кѫща, да влѣзешъ въ нея като кираджия. Докато не признаешъ собственика на кѫщата за господарь, нѣма да направишъ своя кѫща. Ще ходишъ отъ кѫща въ кѫща, докато най-после разберешъ, че Единъ е истинскиятъ Господарь въ свѣта. Единъ е Господарьтъ и на собственицитѣ, и на наемателитѣ. Щомъ признаете Бога за Господарь на свѣта, всичкитѣ ви работи ще се наредятъ добре. Достатъчно е да помислите за Бога, за да се изпълни душата ви съ любовь и радость, лицата ви да свѣтнатъ като днешния день. Само при това положение човѣкъ започва да разбира, че е пѫтникъ, на когото предстои дълъгъ пѫть. Това сѫ два и половина милиарда години! Колко време сѫ нуждни, за да пренесете това число отъ едно мѣсто на друго? Ще кажете, че времето не се носи. И времето се носи. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ живѣлъ 45-50 години и тежи около 60-70 кгр. Той е сгѫстилъ времето въ себе си, събралъ е 45 години на едно мѣсто и, дето ходи, навсѣкѫде ги носи. Едногодишното дете тежи 7-8 кгр. Значи, детето е събрало малко време въ себе си. Стариятъ човѣкъ пъкъ постепенно губи отъ теглото си. — Защо? — Той билъ търговецъ, продалъ стоката си и олекналъ. Това не значи, че изгубилъ нѣщо. Материята, т. е. стоката е превърналъ въ пари. Като пипне джоба си, изпитва радость, паритѣ му дрънкатъ веселятъ го.

    Днесъ всички хора търсятъ новъ пѫть, но още живѣятъ по стария начинъ. Новиятъ пѫть подразбира нова мисъль и нови чувства. Докато човѣкъ мисли само за топлото си легло, да спи, колкото може повече, да се завива въ топли и дебели юргани, всѣкога ще бѫде далечъ отъ новия пѫть. Който се лени и мисли само за удобства, никога не може да възприеме новото. Подвиженъ трѣбва да бѫде човѣкъ и въ мислитѣ, и въ чувствата си. Нѣкои искатъ на станатъ духовни, но не сѫ се справили съ леностьта си. Тѣ мислятъ, че само по външенъ пѫть могатъ да станатъ духовни. — Въ какво се заключава външниятъ начинъ на работа? Ще кажете, че, за да бѫде духовенъ, човѣкъ трѣбва да яде малко, да бѫде слабъ, да се облича скромно. Вѣрно е, че духовниятъ човѣкъ не трѣбва да бѫде много дебелъ, но и сухъ не трѣбва да бѫде. Съберете дебелия и сухия, раздѣлете ги на две и, каквото се получи, ще се образува истински духовния човѣкъ.

    Какво представятъ дебелината и сухотата? Дебелината, т. е. пълнотата може да се уподоби на жената, на сестрата, а сухотата — на мѫжа, на брата. — Защо братътъ е сухъ, а сестрата — пълна? — Защото братътъ е миналъ презъ огънь и се е стопилъ. Понеже нѣкога и той е билъ дебелъ, по не изпълнявалъ Божията воля, прѣкарали го презъ огънь. За да не попадне въ сѫщото положение, сестрата трѣбва да изпълнява Божията воля. Като изпълнява Божията воля, тя дава часть отъ своитѣ мазнини на брата си, и обмѣната става правилно. Тъй щото, за да не стане суха, сестрата трѣбва да се научи да дава, а братътъ — да взима. Ще кажете, че това е алегория. Разбирайте, както искате, но казвамъ: Горко на сестритѣ, които иматъ богатство, но не даватъ. Горко на сиромаситѣ братя, които не знаятъ да взиматъ. Блажени сѫ богатитѣ сестри, които знаятъ да даватъ. Блажени сиромаситѣ братя, които знаятъ да взиматъ. Блаженъ е, който сѣе; блаженъ е и който жъне. Блаженъ е, който има дѣлъ въ сѣтото и въ жънатото.

    Какво разбираме подъ думитѣ тлъстъ и сухъ? Тлъсти хора сѫ ония, които иматъ жито за сѣене. Сухи пъкъ сѫ ония, които нѣматъ жито за сѣене, но могатъ да работятъ. Значи, тлъститѣ даватъ житото, сухитѣ го взиматъ и го посѣватъ на нивата. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на мѣстото си. Всѣки има своето предназначение. Ако свѣтътъ бѣше съставенъ само отъ тлъсти, или само отъ сухи хора, животътъ щѣше да бѫде крайно еднообразенъ. Еднообразието ражда нещастията. Човѣкъ не може нито постоянно да работи, нито постоянно да почива. Нуждна е смѣна на състоянията. Недоволството произтича отъ чрезмѣрна работа, която уморява човѣка. За да си почине, той трѣбва да бѫде доволенъ. Какво придобива човѣкъ, ако постоянно държи въ ума си мисъльта да стане богатъ, ученъ, силенъ? Какво ще направишъ, ако имашъ единъ милиардъ лева въ нѣкоя банка? Голѣмото богатство е товаръ, съ който човѣкъ мѫчно се справя.

    Помнете: Новиятъ пѫть въ живота съветва хората да не товарятъ умоветѣ си съ излишни мисли, сърдцата си — съ излишни чувства и тѣлата си — съ излишни постѫпки. Освободете се отъ всичко излишно. Задържайте въ душата си само сѫщественото, отъ което тя се нуждае. Човѣкъ може да се освободи отъ ненуждния товаръ по три начина: или като приложи любовьта, или като приложи мѫдростьта, или като приложи истината. — Кое е излишното, съ което човѣкъ се товари? — Всѣко нѣщо, съ което човѣкъ е натоваренъ и не знае, защо му е този товаръ, представя излишенъ товаръ. То не е нѣщо сѫществено. Той пъшка подъ този товаръ. Сѫщото е и съ товарнитѣ животни. Натоварите една кола съ пѣсъкъ и впрегнете два вола да я каратъ. Воловетѣ теглятъ колата, пъшкатъ, мѫчатъ се. Ако ги запита нѣкой, какво носятъ, ще кажатъ, че не знаятъ. Тѣ не знаятъ и кѫде го носятъ. Пазете се и вие да не носите товаръ, който не знаете, какъвъ е и кѫде го носите. Когато се натовари съ нѣщо сѫществено, човѣкъ се радва. Колкото и да е тежъкъ товарътъ, той е доволенъ. Обаче, ако носи нѣщо несѫществено, той пъшка, мѫчи се, чувствува се обремененъ. Следователно, пазете се отъ ненужднитѣ страдания, които сѫ излишенъ товаръ. Като не разбира законитѣ, човѣкъ самъ си създава страдания, които обременяватъ душата и духа му.

    Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ ненужднитѣ страдания, отъ излишния товаръ? — Още съ ставането си отъ сънь, той трѣбва да нагласи добре своя умъ, своето сърдце и своята воля, като струни на цигулката си, и да започне да свири. Тонътъ до е основниятъ тонъ на волята, ми — на сърдцето и соль — на ума. Тритѣ тона до, ми, соль образуватъ хармониченъ акордъ, който показва, че човѣкъ се е нагласилъ правилно, т. е. влѣзълъ е въ хармония съ Божествената воля, съ Божественото сърдце и съ Божествения умъ. Този човѣкъ е сѫщевременно въ хармония съ ума, сърдцето и волята на всички разумни сѫщества. Той може да се нарече щастливъ. Който не е въ хармония съ общия тонъ на живота, той е нещастенъ и постоянно се оплаква, че никой не го обича. Нещастието му се заключава въ това, че живѣе въ любовьта, а не я вижда. Майка му и баща му го обичатъ, носятъ всичкитѣ блага, отъ които и той се ползува; братята и сестритѣ му услужватъ, но той иска друго нѣщо. Едва става сутринь отъ сънь, чака го вече готова трапеза, съ различни блага. Сестритѣ и братята му го канятъ да се нахрани добре. Каква по-голѣма любовь искате отъ тази? Нищо друго не ви остава, освенъ да седнете предъ трапезата наредъ съ всички и да благодарите на Онзи, Който ви дава изобилно блага.

    Следователно, щомъ станете сутринь отъ сънь и се изправите на краката си, благодарете, че можете да ходите, да стоите прави. Краката сѫ основа на живота — добродетелитѣ, съ които можете да работите. Колкото и да сѫ слаби краката ви, бѫдете благодарни и за тѣхъ. По-добре ли е да нѣмате крака? Който има крака, а не може да се държи на тѣхъ, не може да ходи, той нѣма основа на живота. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да ходи, какъ да прегъва колѣнетѣ си. Щастието на човѣка зависи отъ умѣенето му да ходи. Като свива и изправя краката си, човѣкъ лесно минава презъ мѫчнотиитѣ, поставени на пѫтя му. — Защо сѫ поставени мѫчнотии на човѣшкия пѫть? Кой ги е поставилъ? — Това сѫ въпроси, на които нѣма да се даде отговоръ, не сте готови още да ги разберете.

    Нѣкои си задаватъ въпроса, кой е създалъ свѣта и защо го е създалъ. Да се задаватъ такива въпроси, това значи, да си въобразява човѣкъ, че може да разбере всичко. Какво може да разбере ученикътъ по музика, ако току-що е постѫпилъ въ училището? И да има желание учительтъ да му говори нѣщо върху музиката, ученикътъ нѣма да го разбере. Учительтъ ще говори, а ученикътъ ще слуша и най-после ще заспи — не разбира нищо отъ предмета. Той едва се е запозналъ съ първия тонъ на музиката. Като работи известно време въ това направление, той ще започне да разбира, какво нѣщо е музиката, какъ е създадена тя и какво е нейното предназначение. Ако питате, за кого е създадена музиката, ще ви кажа: Музиката е създадена за развлѣчение на младитѣ, красотата — за развлѣчение на възрастнитѣ, а почивката — за развлѣчение на старитѣ. — Какво представя почивката въ живота? — Това, което наричаме почивка въ живота, представя пауза въ музиката. Значи, за да разбира музиката, човѣкъ трѣбва да започне да работи отначало. — Кое е началото? — Главата е начало. Всѣко нѣщо има свое начало, т. е. своя глава. И човѣкъ, като живо сѫщество, има глава, която ражда нѣщата.

    Като изучаваме растенията и животнитѣ, виждаме, че и тѣ иматъ глава, т. е. начало на създаването си. Когато се е създавала главата на растенията, земята имала съвсемъ другъ видъ отъ този, въ който днесъ я виждаме. Когато се е създавала главата на животнитѣ, земята имала пакъ особенъ видъ; когато се е създавала главата на човѣка, земята е придобила новъ видъ. Днесъ се създава новъ човѣкъ, съ нова глава. Следователно, старата глава на човѣка трѣбва да се замѣсти съ нова. Докато е още съ старата глава, той не може да разбира свѣтлитѣ и възвишени идеи, които идатъ отъ разумния свѣтъ. Не само отъ нова глава се нуждае човѣкъ, но и отъ ново сърдце и ново тѣло. Хората умиратъ, за да се освободятъ отъ старитѣ си глави, сърдца и тѣла и да ги замѣстятъ съ нови. Само новитѣ глави могатъ да разбератъ, възприематъ и приложатъ новитѣ идеи. — Защо се раждатъ хората? — За да опитатъ Божиитѣ блага и Великата Божия милость. Когато нѣкой се оплаква, че животътъ му е тежъкъ, че не може да се справи съ мѫчнотиитѣ, Богъ казва: Вземете старата глава на този човѣкъ и му дайте нова. Това наричаме ние смърть. Като умре, той започва да плаче, да се вайка, иска пакъ да живѣе на земята, да изправи погрѣшкитѣ си. Богъ отново му дава животъ, да опита новитѣ условия и да се изправи. Така човѣкъ ту умира, ту отново се ражда, докато дойде до съвършенството, къмъ което се стреми. Своенравенъ е човѣкъ, мѫчно се изправя, но, въпрѣки това, Богъ му дава условия да живѣе, да се ражда много пѫти на земята, за да научи великитѣ Божии закони и да ги прилага.

    Първото нѣщо, което се изисква отъ всички хора, е да проявятъ доброто, което е вложено въ тѣхъ. Безъ доброто животътъ нѣма основа. Още съ ставането си отъ сънь, човѣкъ трѣбва да си постави за задача да направи едно добро, което до вечерьта още да принесе своя плодъ. Значи, ще посадишъ семето на доброто, ще го полѣешъ, да расте, и ще го наглеждашъ. Вечерьта ще отидешъ при него, ще оберешъ плода му и ще го принесешъ даръ предъ Божия олтаръ. Така постѫпва всѣки баща. Той се връща вечерь отъ работа и носи на децата си нѣщо за ядене, или нѣкакви играчки. Въ който домъ влѣзете, трѣбва да носите нѣщо хубаво — всѣки споредъ възможноститѣ си: музикантътъ ще принесе въ даръ нѣщо отъ своята музика, художникътъ — една отъ своитѣ картини, добриятъ човѣкъ — своето добро, което е подобно на аромата на цъвналитѣ цвѣтя, които отдалечъ привличатъ работнитѣ пчелички.

    Въ това отношение, всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята да учи, не е нищо друго, освенъ цвѣте, което трѣбва да цъвне, да завърже и да узрѣе. Цвѣтътъ и плодътъ сѫ неговитѣ богатства, които трѣбва да се разнесатъ по цѣлия свѣтъ. Отъ всички краища на свѣта ще дойдатъ работливитѣ пчелички, да събератъ медъ и да го занесатъ въ кошеритѣ си. Всѣка мисъль е цвѣтъ, който цъвти въ ума; всѣко чувство е цвѣтъ, който цъвти въ сърдцето и всѣка постѫпка е цвѣтъ, който цъвти въ тѣлото. Ако не цъвти въ ума, въ сърдцето и въ тѣлото си, човѣкъ не може да бѫде здравъ. Това е животъ вѣченъ, постоянно да цъвтишъ, да завързвашъ и да зрѣешъ и отъ плодоветѣ си да се ползувашъ и ти, и твоитѣ ближни.

    Цъвтенето, като вѣченъ процесъ, става не само съ мислитѣ, съ чувствата и съ постѫпкитѣ, но и съ любовьта. И любовьта цъвти. Има любовь, която цъвти въ тѣлото, въ сърдцето, въ ума, въ душата и въ духа на човѣка. Какъ става това цъвтене, не може да се обясни. То може само да се опита, но не днесъ. Сегашнитѣ хора сѫ въ началото на красивия животъ — въ живота на великата любовь. Единъ день тѣ ще влѣзатъ по-навѫтре и тогава ще разбератъ, какво значи, да цъвти любовьта въ тѣхния умъ, въ тѣхното сърдце и въ тѣхната воля. Още по-късно ще разбератъ цъвтенето на любовьта въ душата и въ духа имъ. Когато опитатъ тѣзи процеси въ себе си, хората ще се познаятъ като братя и сестри на единъ и сѫщъ Баща. Докато дойде този день, тѣ ще бѫдатъ чужди единъ за другъ, и отношенията имъ ще бѫдатъ, както тия между търговецъ и клиентъ. Търговецътъ дава толкова, колкото получава отъ клиента. Ако нищо не получи, нищо не дава. Засега размѣната или обмѣната между хората сѫ монетитѣ — книжни, медни, желѣзни, сребърни и златни. Тѣ сѫ подобни на мостове, които свързватъ единъ човѣкъ съ другъ. Когато правите мостъ, служите си съ дървени и желѣзни греди. Дървенитѣ лесно гниятъ, а желѣзнитѣ — ръждясватъ. И еднитѣ, и другитѣ не сѫ устойчиви. Тѣ трѣбва да се замѣстятъ съ златни. Изобщо, всички мостове въ човѣшкия животъ трѣбва да бѫдатъ отъ златни греди и, вмѣсто камъни, диаманти. — Възможно ли е това? — За психическия животъ на човѣка всичко е възможно. Защо мостътъ между мислитѣ и чувствата, между чувствата и постѫпкитѣ да не бѫде златенъ?

    Като ученици на живота, пазете се да не изгубите красотата, музиката и смисъла на живота, Запримѣръ, въ музикално отношение, тѣлото, сърдцето и умътъ иматъ свои основни топове. Основниятъ тонъ на тѣлото е до, на сърдцето — ми, на ума — соль. Всѣки тонъ отъ своя страна съдържа известни качества, които трѣбва да проявява. Въ този смисълъ, не е достатъчно умътъ да отговаря на тона соль но всѣка мисъль трѣбва да има достатъчно свѣтлина, звучность, ухание, сладость и мекота. Ако мислитѣ не съдържатъ тѣзи качества, човѣкъ не може да мисли право. Да мисли право, това е задачата на всѣки човѣкъ на земята. Когато гледате картинитѣ на нѣкой художникъ, отъ тѣхъ разбирате, какви мисли сѫ го вълнували. Запримѣръ, ако той рисува нѣкой човѣкъ и подъ очитѣ му туря голѣми сѣнки, това показва, че този човѣкъ е миналъ презъ тежки изпитания. Значи, художникътъ е възприелъ състоянието на обекта и го изразилъ на портрета. Ако сѣнкитѣ подъ очитѣ сѫ слаби, животътъ на този човѣкъ е лекъ. Дали веждитѣ на човѣка сѫ дебели или тънки, това показва, презъ какви физически мѫчнотии е миналъ той. Ако физическитѣ мѫчнотии сѫ били голѣми, веждитѣ сѫ станали дебели. Тънкитѣ вежди показватъ, че човѣкъ не е миналъ презъ голѣми физически изпитания. Следователно, когато рисува образи на хора, художникътъ влага въ тѣхъ и своята мисъль. Сегашнитѣ момци обичатъ повече моми съ тънки вежди, а не съ дебели. Който има дебели вежди, има повече да плаща — голѣми сѫ дълговетѣ му. Който има тънки вежди, почти е наредилъ материалнитѣ си работи.

    Когато хората се разочароватъ, казватъ, че не се нуждаятъ отъ любовьта на никого. Момата казва, че не се нуждае отъ любовьта на момъка; момъкътъ пъкъ, че не се нуждае отъ любовьта на момата. Това не е вѣрно. Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ. Това е велико, Божествено право на човѣшката душа. Любовьта е потикъ, импулсъ въ живота. Ето защо, като живѣе, човѣкъ се нуждае отъ любовьта на Бога, на ближния си и отъ своята любовь. Човѣкъ се нуждае отъ любовьта на растенията и на животнитѣ, отъ любовьта на свѣтлината, на въздуха, на водата и на земята. Човѣкъ се нуждае отъ всѣкакъвъ видъ любовь. Въ това, именно, се заключава предимството на човѣка надъ другитѣ животни. Всѣко живо сѫщество предава любовьта си на човѣка по свой специфиченъ начинъ: растенията — чрезъ своитѣ плодове; въздухътъ — чрезъ съставнитѣ си елементи и чрезъ животворната сила, която повдига и укрепва духа; свѣтлината — чрезъ благото, което носи въ себе си. Който разбира законитѣ на свѣтлината, лесно я възприема.

    Съвременнитѣ хора искатъ нѣщо, но не знаятъ, какъ да го придобиятъ. Религиознитѣ хора очакватъ нѣкакъвъ бѫдещъ животъ на небето, но не знаятъ, какъ да го придобиятъ, нито знаятъ, кѫде е това небе. Младата мома търси добъръ момъкъ, да я направи щастлива, но не знае, какъ и кѫде да го намѣри. Тя мисли, че като се облича хубаво, по-лесно може да го намѣри. Вѣрно е, че добре облѣчената мома спира погледа на момъка, но, като се ожени за нея, щастието ѝ нѣма да дойде отъ хубавата шапка и рокля, нито отъ модернитѣ обуща, но отъ нейната глава и нейнитѣ рѫце. Щомъ е разумна и работлива, тя може да бѫде щастлива.

    И тъй, за да бѫде щастливъ, да намѣри това, което иска, човѣкъ трѣбва да отвори ума, сърдцето и тѣлото си за новото, да чуе гласа на Бога, Който се разхожда въ райската градина и му говори. Богъ изпраща любовьта си къмъ всички живи сѫщества и ги учи, какъ да живѣятъ. Нѣкой се оплаква отъ брата си, че му взелъ известна сума и не иска да я върне. Господъ казва: Ще ви се даде двойно повече. Благодарете, че, поради нещастията, които ви сполетяватъ, имате възможность да отидете при Бога. Ако не ставаше нужда да се оплачете на нѣкого, не бихте потърсили Бога. Нуждитѣ на хората ги заставятъ да търсятъ помощьта на възвишенитѣ и разумни сѫщества. Запримѣръ, ако човѣкъ не се нуждае отъ просвѣта, не би търсилъ учители; ако не се нуждае отъ правосѫдие, не би търсилъ сѫдии и т. н. Дали животътъ е добъръ, или лошъ, това да не ви смущава. По-добъръ животъ отъ сегашния не можете да намѣрите. Ще кажете, че днесъ ставатъ войни, кражби, убийства. Въ бѫдеще всичко лошо ще се превърне на добро. Лошитѣ думи ще се превърнатъ на скѫпоценни камъни. Ако хората не ви разбиратъ, вие трѣбва да ги разбирате. Радвайте се, когато разбирате хората; радвайте се и когато тѣ ви разбиратъ. Ако разбирате учителя си, ще се ползувате отъ неговитѣ уроци. Ако той ви разбира, ще знае, какъ да ви предаде урока си, да го научите лесно. Изобщо, добре е хората взаимно да се разбиратъ.

    Кой разбира човѣка най-добре? — Разумната природа. Следователно, искате ли нѣщо, влѣзте въ връзка съ разумната природа, да вземете отъ нея това, отъ което се нуждаете, но и да ѝ дадете нѣщо отъ себе си. Природата дава, но иска да получи нѣщо отъ васъ. Единъ отъ важнитѣ закони на природата е законътъ на обмѣната. Не можешъ да обичашъ, ако не те обичатъ. И обратно: не могатъ да те обичатъ, ако не обичашъ. Природата се радва, когато ние оценяваме благата, които ни дава, и благодаримъ за тѣхъ.

    И тъй, проявете доброто и ходете въ правия пѫть. Впрегнете рѫцетѣ си на работа, за да проявите справедливостьта си. Ценете красотата, за да развивате очитѣ си. Възприемайте хармоничнитѣ звукове, за да придобиете разумностьта. Радвайте се на благоуханието на цвѣтята, за да бѫдете здрави. Всѣки човѣкъ е цвѣте съ специфично ухание. Ако обонянието ви е силно развито, като се приближите къмъ нѣкой човѣкъ, веднага ще го уподобите на нѣкое цвѣте — карамфилъ, роза, теменуга и т. н. Благодарете, че сте цвѣтя отъ Божествения свѣтъ и съ благоуханието си привличате разумнитѣ сѫщества при себе си. Ще кажете, че човѣкъ е най-съвършеното сѫщество на земята, създадено по образъ и подобие Божие. Думитѣ „образъ и подобие“ означаватъ предаване на Божията Любовь въ по-голѣма степень, въ сравнение съ всички други сѫщества. И растенията, и животнитѣ предаватъ любовьта, но човѣкъ я предава въ най-висока степень. Когато възприема и предава Божията Любовь правилно, човѣкъ е направенъ по образъ и подобие божие. Когато предава само своята любовь, човѣкъ е изопачилъ образа на Бога въ себе си и създалъ свой образъ, въ който има нѣщо изкривено: или очитѣ, или носа, или ушитѣ, или черепа, или рѫцетѣ, или краката. Като разглеждате сегашния човѣкъ, виждате, че нѣщо му липсва. Това показва, че той се е отклонилъ повече или по-малко отъ Първичния образъ, по който е билъ създаденъ.

    Всички хора се нуждаятъ отъ едно огледало, което постоянно да носятъ съ себе си. Каквато мисъль, или каквото чувство мине презъ ума и сърдцето ви, огледайте се, да видите, по-красиви ли ставате, или губите красотата си. Гледайте красивото въ свѣта и работете върху себе си, и вие да го придобиете. Радвайте се, че срѣщате хора съ красиви очи, уши, носове, рѫце и крака, да знаете, какво се изисква отъ всѣки човѣкъ. Красиви сѫ очитѣ на нѣкой човѣкъ, защото той възприема и предава Божията свѣтлина чрезъ тѣхъ. Ако очитѣ на нѣкого не сѫ красиви, това показва, че Божествената свѣтлина не се пречупва правилно чрезъ тѣхъ и, вмѣсто свѣтлина, отъ него излиза тъмнина. Тъмнината, която излиза отъ очитѣ на човѣка, говори за неговия изопаченъ животъ. Той крие нѣщо въ себе си, за което не иска никой да знае. Всѣко нѣщо, което е взето безъ позволение, трѣбва да се върне. Злото не се крие въ предмета, който е взетъ, но въ непослушанието. Никога не взимайте нѣщо безъ позволението на любовьта. Искате ли да откѫснете единъ плодъ, питайте любовьта. Ако ви позволи, откѫснете го. Ако не ви позволи, откажете се отъ него. Пазете свето заповѣдитѣ на любовьта. Тя заповѣда на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ забранения плодъ, но тѣ не я послушаха.

    Като се намѣрятъ въ мѫчнотии и изпитания, хората се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Смисъльтъ на живота се заключава въ послушанието. — Кого трѣбва да слуша човѣкъ? — Любовьта. Само онзи проявява послушание, който носи любовьта въ себе си и е готовъ да ѝ служи. Като обича нѣкого, той ще говори само върху нѣща, които неговиятъ възлюбенъ обича. И ще му дава само такива работи, каквито той обича. Ето, Богъ ни обича и ни дава само такива нѣща, които и ние обичаме и които сѫ за наше добро. Той ни е далъ тѣло, сърдце, умъ — нѣща, които ние разбираме, ценимъ и можемъ да използуваме като пособия за развиването на нашата душа. Като знае цената на това, което Богъ му е далъ, човѣкъ трѣбва да държи въ изправность своето тѣло, своето сърдце и своя умъ. Никакъвъ недѫгъ не се позволява да има човѣкъ — нито въ ума, нито въ сърдцето, нито въ тѣлото си. Бѫдещиятъ човѣкъ трѣбва да има съвършено тѣло, съвършенъ умъ, съвършено сърдце — безъ никакъвъ недѫгъ. За да се създаде такова тѣло, човѣкъ трѣбва още отсега да работи за изправяне на своитѣ недѫзи. Да се изправи човѣкъ съвършено, това значи, да се роди изново, отъ вода и Духъ. Затова е казано, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.

    Казано е въ Писанието: „Докато не се родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. За да се новороди, човѣкъ трѣбва да прави всичко съ любовь. — Защо? — Защото само любовьта изправя нѣщата. Като обичашъ, ти знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Каквото давашъ, ще давашъ съ любовь. Ако давашъ плодъ, ще дадешъ най-хубавия, който имашъ. Ако кажешъ нѣкаква мисъль, и тя ще бѫде най-хубавата, която имашъ. Ако дадешъ чувство, и то ще бѫде най-хубавото. Кой нѣма да благодари за най-хубавото, което му се дава? Всички живи сѫщества — и растенията, и животнитѣ, и хората говорятъ за любовьта, търсятъ я и, като я намѣрятъ, всѣки я проявява по свой начинъ. Хората се различаватъ единъ отъ другъ по начина, по който проявяватъ любовьта. Затова, именно, тѣ дѣлятъ любовьта на човѣшка и на Божествена. Любовь, която има отношение само къмъ единъ човѣкъ и се опетнява, е частична. Тази любовь наричаме човѣшка. Любовь, която има отношение къмъ всички хора и никога не се опетнява, е Божествена.

    Единственото нѣщо, което никога не се опетнява, е Божията Любовь. Единственото нѣщо, което никога не се опетнява, е Божията Мѫдрость. Единственото нѣщо, което никога не се опетнява, е Божията Истина. Вложете любовьта, мѫдростьта и истината като основа на живота си, за да бѫдете всѣкога чисти и да се ползувате отъ Божието благословение

    Сегашниятъ свѣтъ се нуждае отъ добри сестри, отъ справедливи братя, отъ разумни бащи и отъ любещи майки.

*

4. Съборна беседа отъ Учителя, държана на
26. августъ, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...