Jump to content

1940_09_22 Връзка между Бога и човѣка


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Връзка между Бога и човѣка

Иоана 1:1—15.

Животътъ е пъленъ съ благодать и съ истина, въпрѣки това, хората и до днесъ още се запитватъ, какъвъ е смисълътъ на живота. По този въпросъ сѫществуватъ различни мнения. Нѣкои казватъ, че смисълътъ на живота за човѣка е да бѫде праведенъ, други — да бѫде силенъ, трети — да бѫде добъръ, четвърти — да бѫде ученъ, богатъ и т. н. Особено важно е днесъ за хората да имъ вървятъ работитѣ добре. Ние пъкъ казваме: Смисълътъ на живота за човѣка е ученето. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи. Той носи въ себе си задачи, които очакватъ своето разрешаване. Той самъ за себе си е предметно учение — задача за разрешаване. Училището е външната страна на учението, а човѣкъ — вѫтрешната страна.

Нѣкой се оплаква, че е боленъ. Много естествено! Щомъ не диша дълбоко, ще боледува. Другъ казва, че работитѣ му не вървятъ добре. — Вѣрата му е слаба. Ако вѣрата му е силна, работитѣ му ще се нареждатъ добре. Нѣкой ораторъ излиза на сцената да говори и се оплаква отъ публиката, че не го слушали, както трѣбва. Щомъ говоришъ, а хората не те слушатъ, това показва, че не говоришъ добре. Невъзможно е човѣкъ да говори и да пѣе добре, и да не го слушатъ. Ако не говори и не пѣе добре, все едно, че човѣкъ предлага на слушателитѣ си лоши плодове. Кой човѣкъ обича лоши плодове? Има смисълъ да яде човѣкъ плодове, но такива, които допринасятъ нѣщо за неговото здраве.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ послушание. Външно послушание иматъ тѣ, но насила ги заставятъ да слушатъ. Стражарь върви следъ тѣхъ и имъ казва: Тукъ ще влѣзете! — тѣ влизатъ. Сега вънъ ще излѣзете! — и тѣ излизатъ. Това не е послушание. Послушанието произтича отъ любовь. Преди да дойде стражарьтъ, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ и да чакашъ да вървите. Като знаешъ, че той ще дойде, ти трѣбва да го очаквашъ съ трепетъ. Никаква дума да не ти каже, никаква заповѣдь да не излѣзе отъ устата му, но ти да знаешъ предварително, какво трѣбва да направишъ. Мнозина очакватъ да дойде любовьта въ тѣхъ и тогава да започнатъ работата си. Трѣбва ли човѣкъ да очаква слънцето да изгрѣе въ него, че тогава да работи? Видите ли, че слънцето е изгрѣло, бѫдете готови вече за работа. Ако очаквате слънцето да изгрѣе въ васъ и тогава да работите, вие трѣбва да сте вече въ Божествения свѣтъ, за който още не сте готови. Не очаквайте това нѣщо. Бѫдете доволни, че слънцето грѣе отвънъ, за да можете и вие, както всички хора, да работите. Бѫдете доволни, че любовьта изпълва цѣлия външенъ свѣтъ и може да топли и вашето сърдце. Възприемайте и обработвайте свѣтлината на слънцето въ себе си. Възприемайте и обработвайте топлината на любовьта, да се движи вашето сърдце подъ нейния ритъмъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да не пропуща моментитѣ, когато свѣтлината слиза на земята. Той трѣбва да бѫде буденъ, да не изпуща моментитѣ, когато любовьта посещава неговото сърдце.

Мнозина се запитватъ, какво нѣщо е молитвата. Молитвата е отиване на човѣка при Бога. Много хора се молятъ, но молитвата на малцина се приема. — Защо не се приема молитвата на всички хора? — Защото не знаятъ, какъ да се молятъ, т. е. какъ да отиватъ при Бога. При Бога ще отидешъ такъвъ, какъвто си. Ако отивашъ на баня, ще отидешъ такъвъ, какъвто си. Щомъ си нечистъ, ще се измиешъ на банята. Ако си чистъ, никаква баня не ти трѣбва. Ако отивашъ на църква, ще отидешъ такъвъ, какъвто си, безъ никакви приструвки. Ако си нечистъ, ще се измиешъ. Щомъ искашъ да се измиешъ, ще забравишъ всичко. Кой колко има да ти дава, всичко ще забравишъ. Ще помнишъ само едно — че трѣбва да се измиешъ. Божиятъ храмъ не е търговско мѣсто, не е мѣсто за парична обмѣна, за плащане на дългове. Щомъ влѣзешъ въ този храмъ, ще забравишъ всѣкаква критика. Че този билъ такъвъ, онзи билъ онакъвъ, това не е твоя работа. Хората сѫ живи картини, които ти не си рисувалъ. Художникътъ, който е рисувалъ тия картини, знае, защо сѫ нарисувани така. Той ималъ известна идея, която вложилъ по особенъ начинъ въ всѣка картина. Ако искашъ да си дадешъ мнението, нарисувай и ти една картина, тури я до другитѣ и я остави, тя сама да говори за себе си.

Всички хора сѫ скулптори и художници. Въ този смисълъ, тѣ могатъ да се пресъздадатъ, да направятъ отъ себе си това, което искатъ. Ако главата ви не е такава, каквато трѣбва, вземете чукъ и длето, преработете я. Възможноститѣ сѫ въ вашата рѫка. Вие можете да направите, каквото пожелаете. Ако ухото, носътъ, устата, или брадата ви не сѫ такива, каквито трѣбва, вземете четката и ги преработете. Вие сте художникъ и скулпторъ на себе си. Ако тѣлото ви не е такова, каквото трѣбва, а искате да се явите съ него при Господа, вземете чука и работете известно време върху него, да го изваете, да го направите такова, каквото първоначално Богъ го е създалъ. Нѣма защо да се явявате предъ Господа съ тѣло, направено отъ хората. Казано е въ Писанието, че Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое. Върнете се къмъ този образъ и съ него идете при Бога. Ще кажете, че не искате да се върнете къмъ старото. Мислите ли, че разбирате живота? Ние не говоримъ за старото, въ смисълъ на изопаченото. Ние говоримъ за първичното, за онова, което Богъ е създалъ. То нито е старо, нито ще остарѣе.

Днесъ всички хора говорятъ за доброта и за справедливость, но нито сѫ добри още, нито справедливи. Защо още не могатъ да придобиятъ тѣзи качества? — Защото имъ липсва едно сѫществено качество, а именно — тѣ не могатъ да се смаляватъ. Всички хора вървятъ по закона на разширяването, по закона на уголѣмяването. Богъ се смалява, а тѣ се разширяватъ и господари ставатъ. Всѣки вѣрващъ мисли, че е господарь, че не е като другитѣ хора, че Господъ има особено благоволение къмъ него, че му говори и т. н. Богъ благоволи, наистина, но къмъ ония, които се смаляватъ, а не къмъ ония, които се разширяватъ и голѣми ставатъ. Господъ казва: Ако е въпросъ да бѫдешъ голѣмецъ, да станешъ великъ човѣкъ, по-голѣмъ отъ мене нѣма. Следъ всичко това, малкиятъ човѣкъ ще се напъва да се покаже голѣмъ. Колко голѣмъ може да бѫде човѣкъ на физическия свѣтъ? Като започнете отъ 1.50 м. и стигнете до два метра и половина, най-много до три метра. Да бѫде човѣкъ три метра високъ, това е рѣдко явление, едно отъ изключенията въ живота. Въ сѫщность, не е нужно човѣкъ да бѫде много високъ. Понѣкога голѣмитѣ предмети се намаляватъ, а малкитѣ — увеличаватъ. Това е само за удобство, да станатъ предметитѣ разбрани, да може човѣкъ да ги обхване и проучи. При сегашнитѣ условия, за да ви разбиратъ хората, вие трѣбва да бѫдете малки, да се смалявате. Малкиятъ човѣкъ може да влиза навсѣкѫде и да върши много работа.

Какво ще кажатъ женитѣ, ако се въведе старата мода на роклитѣ, съ обрѫчи долу? Какъ ще влизатъ въ кѫщитѣ, какъ ще сѣдатъ, какъ ще излизатъ? И на това ще се намѣри начинъ, но не сѫ практични тия моди. Колкото по-малко мѣсто заема човѣкъ, толкова по-добре. Днесъ най-удобна и най-практична е дрехата на смирението. Не мисли за себе си, че си най-добъръ, най-справедливъ и че като тебе другъ човѣкъ нѣма въ свѣта. По-добъръ, по-справедливъ отъ тебе е Богъ. Ти не си пръвъ. Заблуждение е да мислишъ, че си пръвъ въ всичко. Слушате нѣкой да казва: Докога хората ще ме тъпчатъ? Докога трѣбва да се смалявамъ? Преди всичко, този човѣкъ не е най-онеправданиятъ. Има единъ въ свѣта, който истински е онеправданъ — това е Богъ. Има единъ въ свѣта, когото всички тъпчатъ — това е Богъ. Има единъ въ свѣта, който истински страда — това е пакъ Богъ. Хората още не знаятъ, какво нѣщо е страданието. Богъ е онеправданъ, но не се онеправдава. Името Божие се тъпче, но Богъ поругаемъ не бива. Богъ страда, но не е страдалецъ.

И тъй, Единствениятъ, Който страда, това е Богъ, а хората чувствуватъ само страданията на Бога въ себе си. Учете се отъ Него да страдате и да търпите. Искате ли да знаете, какво нѣщо е търпението, вслушвайте се въ страданията на Бога, да видите, какъ Той страда, търпи и люби. Колкото повече страда, толкова повече изявява любовьта си навънъ. Като не разбиратъ закона на любовьта, хората казватъ: Господи, прекрати страданията ни. Знаете ли, какво ще стане съ свѣта, ако страданията изчезнатъ? Любовьта иде чрезъ страданията. За да придобиешъ любовьта, преди всичко, ти трѣбва да се ограничишъ. Да се ограничишъ, това значи, да дадешъ нѣщо свещено отъ себе си на онзи, когото обичашъ. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ между хората да имъ дамъ животъ, и то преизобилно.“ Какво по-свещено нѣщо знаете отъ живота? Ако Христосъ не бѣше дошълъ на земята и не бѣще далъ животъ на хората, какво щѣше да представя Неговото учение?

Следователно, хората иматъ вече животъ, и то преизобилно, но отъ какво се нуждаятъ въ настоящия моментъ? — Отъ миръ. Мирътъ трѣбва да дойде! — Чрезъ кои? — Чрезъ силнитѣ. Какъ ще говорите на хората за миръ, ако сте слаби? Силнитѣ по умъ, по сърдце и по воля трѣбва да говорятъ за миръ, а не слабитѣ. Богатитѣ трѣбва да говорятъ за щедростьта и да я прилагатъ, а не беднитѣ. За да станатъ силни, хората трѣбва да се упражняватъ. За да станатъ богати, хората трѣбва да работятъ. Ако не се упражняватъ и не работятъ, каквото знание и изкуство да иматъ, ще го изгубятъ.

Единъ младъ българинъ отишълъ да учи занаятъ при единъ майсторъ-грънчарь. Не е голѣмо изкуство да правишъ грънци, но все трѣбва да знаешъ, какъ да мѣсишъ глината, какъ да я ваешъ, какъ да печешъ грънцитѣ и какъ да ги продавашъ. Ако е въпросъ за глина, има, колкото искашъ, ако е въпросъ за грънци, можешъ да правишъ, колкото искашъ. Глината поне е евтина, не е както вълната, или маслото. Тѣзи съображения, именно, заставили младия момъкъ да изучава грънчарство. Той намѣрилъ единъ добъръ майсторъ и започналъ да изучава занаята. Цѣли три години работилъ при господаря си, мѣсилъ глината, ваялъ я, пекълъ заедно съ майстора си и, на края на третата година, той се обърналъ къмъ него съ думитѣ: Господарю, по всичко се вижда, че научихъ вече занаята. Решихъ да се отдѣля отъ тебе, да заработя самъ, да спечеля повече пари, да се оженя. Затова, моля те, да ме произведешъ майсторъ.

Майсторътъ му го изслушалъ внимателно и го обявилъ за самостоятеленъ работникъ. Момъкътъ си отворилъ работилница, купилъ си грънчарско колело и започналъ самъ да работи. Като изваждалъ грънцитѣ отъ пещьта, той оставалъ изненаданъ — всичкитѣ му грънци били напукани. Той разбралъ, че работата му нѣма да върви добре и че, освенъ загуби, нищо друго нѣма да има, затова отишълъ при господаря си, да пита, какво особено се крие въ печенето на грънцитѣ, за да не се пукатъ. Господарьтъ му казалъ: За да ти покажа това изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Момъкътъ си помислилъ: Значи, господарьтъ крие нѣщо отъ мене и ме заставя да му слугувамъ още три години. Нѣмало какво да прави, останалъ при господаря си още три години. Той му помагалъ въ всичко и виждалъ, че знае занаята. Чудѣлъ се, кѫде се крие изкуството да не се пукатъ грънцитѣ.

Единъ день, когато трѣбвало да вади грънцитѣ отъ пещьта, господарьтъ го извикалъ при себе си и му казалъ: Гледай, какво правя. Като изваждалъ гърнетата отъ пещьта, майсторътъ духвалъ въ всѣко едно поотдѣлно. Момъкътъ слушалъ, какъ въ всѣко гърне майсторътъ духалъ. — Чудно нѣщо, си казалъ момъкътъ, за едно „ху“ трѣбваше да уча още три години. Едно „ху“, но това „ху“ е цѣла наука. Като се умори, или като не вървятъ работитѣ му добре, българинътъ казва „ху“. Тамъ е погрѣшката. Не казвайте „ху“ отвънъ, но турете устата си на гърнето и вѫтре кажете „ху“. Щомъ постѫпвате по този начинъ, работитѣ ви ще вървятъ добре.

Днесъ работитѣ на всички хора не вървятъ добре. — Защо? — Защото всички проповѣдватъ любовь вънъ отъ хората, вънъ отъ тѣхнитѣ нужди. То е все едно да проповѣдвате на дърветата за любовьта. Каквото и да имъ кажете, тѣ нѣма да ви разбератъ. То е все едно богатиятъ да проповѣдва на богатъ за щедрость. Иска ли да проповѣдва, нека събере сиромаситѣ и да имъ каже: Братя, моитѣ хамбари сѫ пълни съ жито. Нека всѣки отъ васъ да изоре нивата си, да изчисти добре колата си, да впрегне воловетѣ си и въ колата си да тури единъ голѣмъ, здравъ чувалъ и да дойде при мене, да му дамъ отъ своето едро, хубаво жито, да го посѣе. Готовъ съмъ да дамъ жито на всѢки, на когото чувалътъ е здравъ. Въ скѫсани чували жито не турямъ. Каквото спечелите, ще остане за васъ. Това значи истинско говорене. Кой беденъ не би отишълъ да слуша този ораторъ? А тъй, излѣзълъ да говори нѣкой сиромахъ, безъ петь пари въ джоба си. Хубаво нарежда изреченията, по правилата на граматиката, но беденъ е, петь пари нѣма въ кесията си.

Сѫщото се отнася и до дишането. Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли, да съсрѣдоточи мисъльта си дълбоко въ себе си, да намѣри Господа и да каже: Господи, благодаря Ти, че си влѣзълъ въ мене. Щомъ каже така, той може да поеме въздухъ, да приеме Божиитѣ блага въ себе си. Като издиша, пакъ да каже: Благодаря Ти, Господи, че остави своето благословение въ мене. Цѣлиятъ день ще дишашъ, ще викашъ Господа. Той ще влиза и излиза отъ тебе, ще се разговаряшъ съ Него и ще благодаришъ за това, на което те е научилъ. Ако те боли кракъ, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетилъ. Докато болката ти не мине, не преставай да дишашъ дълбоко и да викашъ Господа. Каквато болка и да имашъ, съ дишане можешъ да я лѣкувашъ. Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работитѣ ви да се нареждатъ добре. Нѣкой диша бързо, като че неприятель го гони. Съ бързане работитѣ не ставатъ. Пазете носа си да не се простудява, да не се запушватъ ноздритѣ. Човѣкъ трѣбва да вдиша и издишва въздуха презъ носа, а не презъ устата. Богъ вдъхна животъ презъ ноздритѣ, а не презъ устата. Като диша презъ носа, човѣкъ мисли право. Като мисли право, той е здравъ. Дяволътъ е научилъ човѣка да диша презъ устата.

Освободете се отъ съветитѣ на дявола. Той ще ви съветва да продадете всичкитѣ си скѫпоценни камъни, и то на евтини цени. — Защо? — Да си оправите работитѣ. Не го слушайте. Той иска да ви опропасти. Двама души се каратъ и отиватъ при сѫдията, да ги сѫди, да имъ даде правото. Ако тѣ сами не могатъ да се разбератъ, отвънъ никой не може да ги оправи. Истинска сѫдба е тази, въ която любовьта взима участие. Тамъ, дето любовьта не взима участие, никаква сѫдба не сѫществува. Трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да докаже, че съмъ виновенъ. Нима азъ не зная, дали съмъ виновенъ, или не? Трѣбва да ме сѫди нѣкой, защо съмъ счупилъ стомната. Азъ зная, защо и какъ съмъ я счупилъ. Стомната е моя. Следователно, моя работа е, защо съмъ я счупилъ. Азъ съмъ майсторъ, самъ правя стомни. Като счупя една, ще направя втора стомна, по-голѣма, по-красива, по-добре гледжосана. Вь турско време сѫденето ставало бързо, безъ особени процедури. Сѫдията питалъ: Иване, имашъ ли да давашъ на съседа си? — Имамъ. — Плати ги още сега. Иванъ изважда паритѣ и ги дава на съседа си. После сѫдията се обръща къмъ съседа: Доволенъ ли си отъ присѫдата? — Доволенъ съмъ. — Имашъ ли да взимашъ още нѣщо? — Нѣмамъ. Дветѣ страни си отиватъ доволни.

Днесъ съ години разглеждатъ нѣкои дѣла. Въ единъ анекдотъ изъ живота на адвокатитѣ се разказва следното: Единъ адвокатъ взелъ едно дѣло. което се отнасяло до нѣкаква крупна сума. Адвокатътъ изучавалъ дѣлото, разглеждалъ го, представялъ го на дневенъ редъ въ сѫда, но така се нареждало, че постоянно се отлагало. Единъ день дъщерята на адвоката се оженила за младъ, способенъ адвокатъ. Дѣдото далъ на зета си въпросното дѣло като зестра за своята любима дъщеря. Въ най-скоро време зетътъ проучилъ дѣлото, използувалъ всички готови данни и го внесълъ въ сѫда. Следъ една седмица той се явилъ въ сѫда като адвокатъ, пледиралъ върху дѣлото и го разрешилъ. Зетътъ се похвалилъ на дѣдо си, че дѣлото е свършено. — Много време ще ходишъ гладенъ. Азъ се хранихъ съ това дѣло цѣлъ животъ, съ него подържахъ жена си и децата си, а ти го разреши въ единъ день.

Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ мисъльта, какъ ще се прехранятъ, и търсятъ начинъ за лесно осигуряване. Искате ли да прекарате живота си добре, посрѣщайте и изпращайте Бога съ любовь. Ако не Го посрѣщате добре и не Го изпращате добре, ще страдате, ще боледувате, ще гладувате и т. н. Това не значи, че Богъ ви е опредѣлилъ тия страдания, но като не можете да се ползувате отъ благата, които Той дава, ще живѣете въ лишения. Стомахътъ на нѣкой човѣкъ е разстроенъ, не може да приема храна. Ако го заставите насила да яде, той ще повърне, каквото е приелъ. По-добре да гладува нѣколко деня, нищо да не яде, отколкото да яде и още повече да разстрои стомаха си.

Хората се сѫдятъ, сѫдили сѫ се, но въпрѣки това, и до днесъ не могатъ да се изправятъ. Нѣкой направи погрѣшка, и той не може да си прости, осѫжда се. Какво се постига съ това сѫдене? Нищо не се постига. Тази година приложете следното правило: каквато погрѣшка и да направите, благодареге на Бога, благословете Го въ себе си, че сте сгрѣшили. Като благодарите, ще видите, какво ви липсва, кѫде е било слабото ви мѣсто, че сте сгрѣшили. Като благославяте Господа, Той ще изправи погрѣшката ви. Любовьта е единствената сила, която изправя погрѣшкитѣ. Нека всѣки за себе си бѫде справедливъ сѫдия, да сѫди по любовь.

Ще кажете, че е опасно да сѫдите по любовь. Не се страхувайте! Ако Адамъ бѣше приложилъ любовьта и послушанието, нѣмаше да попадне въ рѫцетѣ на дявола — изкуситель. Той пожела да стане като Бога и повѣрва на змията, че, ако яде отъ забраненото дърво, ще направи по-хубава градина и отъ райската. Змията говорѣше на едно слабо дете — Ева, и то й повѣрва. Това дете, излѣзло отъ Адама, даде отъ забранения плодъ на баща си, и Адамъ яде. Двамата сгрѣшиха понеже не послушаха Бога, но се подадоха на изкушението.

Кое е забраненото дърво, отъ плодоветѣ на което човѣкъ не трѣбва да яде? Човѣкъ всѣки день яде отъ това дърво и не знае, кое е. Това дърво има много наименования: безлюбие, умраза, ненависть, злоба, славолюбие и други. Всичко низко, подло, отрицателно, което разваля и разрушава човѣка, е свързано съ познаване на доброто и на злото. Външно то е облѣчено съ красиви дрехи, а плодоветѣ му сѫ позлатени, на слънце свѣтятъ. Така позлатени плодоветѣ, безлюбието минава за любовь, а злото — за добро. Нѣкой ялъ отъ забраненото дърво и ме пита, какво да прави, да се освободи отъ последствията му. — Отъ последствията не можешъ да се освободишъ, но трѣбва да приемешъ страданията разумно, да ги понесешъ геройски, за да се пречистишъЩомъ се пречистишъ и обновишъ, любовьта отново ще дойде. Ако любовьта те посети, безъ да си се изчистилъ, ти не можешъ да се освободишъ отъ злото. И въ края на краищата, пакъ ще изгубишъ любовьта.

Христосъ, вториятъ Адамъ, показа на човѣчеството пѫтя, по който може да се освободи отъ последствията на непослушанието, отъ злото въ свѣта. За да се изчисти, човѣкъ ще мине презъ страдания, презъ смъртьта и тогава ще възкръсне. Възкресението не е нищо друго, освенъ влизане въ рая. Безъ страдания нѣма възкресение. Ще кажете, че за Бога всичко е възможно. И за човѣка всичко е възможно, докато не е ялъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Щомъ яде, той непремѣнно трѣбва да мине презъ страданията и презъ смъртьта. Благодарете за страданията, които ви сѫ дадени, защото ще познаете Божията Любовь, която носи въ себе си възможности за изправяне и условия за придобиване на новия животъ.

Хората трѣбва да дойдатъ до положението, да съзнаятъ погрѣшкитѣ си, да не търсятъ виновници вънъ отъ себе си. Единъ баща завелъ детето си на училище, да го запище въ първо отдѣление. Понеже детето му било непослушно и крайно своенравно, той казалъ на учителя: Каквито погрѣшки направи детето ми презъ седмицата, записвайте ги на едно листче. Въ края на седмицата азъ ще дохождамъ да получа наказанието вмѣсто детето си. За неговия характеръ съмъ виновенъ азъ. После се обърналъ къмъ детето си и му казалъ. Ти ще внимавашъ, да не правишъ много погрѣшки. Колкото повече погрѣшки правишъ, толкова повече наказания ще получавамъ азъ.

Сега и на васъ казвамъ: Не правете много погрѣшки, да не измѫчвате Божественото начало въ себе си. Изчистете ума, сърдцето и тѣлото си, да не измѫчвате Бога въ себе си. Ще се запитате: Нима още не сме чисти? Нима още не сме добри? — И чисти сте, и добри сте, но още не сте се освободили отъ дървото за познаване на доброто и на злото. Вие не сте още отъ ония хора, които сѫ готови да вършатъ всичко отъ любовь. Малко хора сѫ готови днесъ да работятъ отъ любовь. И момитѣ, и момцитѣ се надѣватъ да се оженятъ, да благуватъ, да бѫдатъ щастливи, безъ да работятъ. Момъкътъ пише писмо на една, на втора, на трета мома, че ако се ожени за него, ще я направи щастлива. Момата се лъже, че ще бѫде гледана като царска дъщеря. Разумниятъ момъкъ не залъгва момата, но й представя положението, каквото е въ действителность. Той й казва, че ще се ожени за нея, ако е готова съ него заедно, рамо до рамо, да копаятъ, да оратъ, да жънатъ и т. н. Той не й обещава животъ безъ страдания, защото човѣкъ не може да расте и да се развива, ако нѣма страдания. Да знае човѣкъ, какъ да живѣе, това е велика наука.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате реалностьта на нѣщата. Сѫщевременно трѣбва да търсите причинитѣ на нѣщата. Всѣки за себе си трѣбва да отговори, защо е създадена земята, защо е създадено слънцето. Ако не знае абсолютната причина на нѣщата, ще знае поне относителната. Всѣки трѣбва да си отговори, че земята и слънцето сѫ създадени като предметни учения за него, да ги изучава. Богъ на любовьта е причината за създаване на великитѣ и красиви работи. Той ги създалъ за разумнитѣ сѫщества, да се учатъ и да мислятъ право. Следователно, искате ли да научите нѣщо за любовьта, идете при Бога, а не при хората. Какъ хората се обичатъ, това не е нѣкаква велика наука. Понеже хората не сѫ постоянни въ любовьта си, не можете да се учите отъ тѣхъ. Нова наука е нужна на хората, която да включва новитѣ отношения, новата любовь. Който люби по новъ начинъ, любовьта му остава споменъ въ него за вѣчни времена.

Въ какво се заключава новото учение? —  Новото учение подмладява хората. Затова Христосъ казва: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Новото учение прави хората деца. — Какво означава думата „дете“? — Детето е способно само да възприема и да се учи. Следователно, станете деца, да учите, да възприемате и да изправяте погрѣшкитѣ си. Ако отлагате, лихвитѣ растатъ, и дълговетѣ се увеличаватъ. Изправяйте погрѣшкитѣ си, преди да е залѣзло слънцето. Като отлагалъ отъ день на день да изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ натрупалъ голѣмъ дългъ, който индуситѣ наричатъ „карма.“ Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да плати дълга си. Не го ли изплати, той не може да върви напредъ. Обаче, ако мисли, че като живѣе по старъ начинъ, ще изправи погрѣшкитѣ си, той се лъже. Само любовьта е въ състояние да изправи погрѣшкитѣ на хората. Значи, ще живѣешъ по закона на любовьта, за да изправишъ всичкитѣ си погрѣшки. Ще обичашъ всички хора, безъ изключение. Ще ги обичашъ независимо това, дали ти даватъ нѣщо, или не. Любовь, която се обуславя отъ даване, е користна, подкупна любовь. Учете се отъ любовьта на Бога. Той, отъ памти вѣка и презъ вѣчностьта, не е престаналъ и нѣма да престане да ни обича и да ни изпраща своитѣ благословения.

Едно трѣбва да знаете: Безъ любовь нѣма животъ, нѣма растене и развитие. Подъ думата „любовь“ разбираме Бога. — Кѫде е Той? — Навсѣкѫде. Богъ е и въ въздуха, и въ свѣтлината, и въ водата, и въ храната. Следователно, ако не можете да приемете въздуха, свѣтлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате свѣтлината, ще облѣчете новитѣ, праздничнитѣ си дрехи. Това сѫ велики процеси, за извършването на които се иска будность и велико съзнание. Праздничнитѣ дрехи подразбиратъ свето отнасяне къмъ тия процеси. Въ това седи новото въ свѣта.

Като ученици, приложете любовьта въ всички свои прояви. Ако говорите, говорете съ любовь; ако мълчите, мълчете съ любовь; ако мислите, мислете съ любовь. Новата епоха, въ която живѣете, е епоха на любовьта. Щомъ е така, приложете и вие любовьта, да се зарадва небето, че има хора въ свѣта, които прилагатъ любовьта. Не мислете, че не е още време за любовьта. Закъснѣли сте даже. Не отлагайте нѣщата, защото всѣко отлагане води къмъ израждане. Приложете любовьта още сега, да вървите отъ слава къмъ слава, отъ знание къмъ знание. Не мислете, че при други условия ще бѫдете по-добре. Използувайте днешнитѣ условия, въ които се крие вашето бѫдеще щастие.

Тази година, отъ всички хора се иска да проявятъ любовьта си, да я приложатъ въ отношенията си къмъ всичко живо. Свържете правилно човѣшката любовь съ Божията и Божията — съ човѣшката, да се образува колелото на живота. Богъ ще живѣе въ насъ като човѣкъ, и ние ще живѣемъ въ Бога като човѣци. Само по този начинъ ще се оправи свѣтътъ.

„Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Казвамъ: И вашата любовь трѣбва да произтича отъ Божията. Ако любовьта на човѣка не произтича отъ Божията, тя не е свързана съ последната. Човѣшката любовь представя потенциална енергия, а Божията — кинетическа. Съ други думи, ние казваме, че сѫществува потенциальа и кинетическа любовь. Енергиитѣ на кинетическата любовь движатъ енергиитѣ на потенциалната. Тѣ турятъ грънцитѣ на грънчарското колело и правятъ отъ тѣхъ различни форми.

Новото учение седи въ следната максима: да съединимъ въ себе си човѣшката любовь съ Божията и Божията — съ човѣшката. И тогава, щомъ Христосъ е казалъ, че както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ, кажете и вие като Него: Както ни Отецъ възлюби, така и ние възлюбихме.

Т. м.

*

29. Беседа отъ Учителя, държана на

22. септемврий, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...