Jump to content

1940_09_15 Разбрани и неразбрани езици


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Разбрани и неразбрани езици

Иоана, 10 гл.

Мѫчно се говори на разбранъ езикъ, още по-мѫчно — на неразбранъ. Мѫчно е да се говори на своя езикъ, още по-мѫчно — на чуждъ. Ако знаешъ нѣкой чуждъ езикъ, можешъ, като говоришъ или пишешъ, да направишъ нѣкакви грѣшки, съ които да се изложишъ. Обаче, ако знаешъ малко езика, повече грѣшки ще правишъ и повече ще се излагашъ. Слушате нѣкой да казва, че всичко знае, а другъ — че нищо не знае. И въ дветѣ твърдения има нѣщо неразбрано. — Защо? — Защото, който казва, че всичко знае, не разбира, че има нѣщо, което не знае; който казва, че нищо не знае, не разбира, че все нѣщо знае.

На едно мѣсто въ Писанието Христосъ казва за себе си: „Азъ съмъ вратата на кошарата“. Въ обикновения животъ подъ думата „врата“ разбираме предметъ съ различна форма, направенъ отъ дъски, майсторски изработени. Този предметъ поставятъ на празно мѣсто, на стена или на ограда, и го закрепватъ така, че може свободно да се отваря и затваря. Съзнателна ли е вратата? Има ли представа за службата, която върши въ единъ домъ? Значи, понятието „врата“ има двояко значение: буквално и преносно. Човѣшкиятъ умъ си служи съ представи, изводи и заклюния, дохожда до вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Като понятие, вратата е допусната въ човѣшкия умъ. Нѣкои понятия, обаче, умътъ не допуща въ себе си. Когато говоримъ за врата, ние знаемъ, че тя се отваря за добри приятели и затваря за неприятели. Не става ли сѫщото и съ човѣшкия умъ и сърдце? За своитѣ добри приятели, вие отваряте и ума, и сърдцето си. За ония, които не обичате, вие напълно се затваряте.

Всички хора, изобщо, се отварятъ за приятелитѣ си, а се затварятъ за неприятелитѣ. Учителитѣ правятъ сѫщото: за нѣкои деца —  по-способни и добродетелни, тѣ се отварятъ повече; за ония, които не могатъ да влѣзатъ въ вѫтрешенъ контактъ съ тѣхъ, тѣ оставатъ затворени. Какво виждаме въ края на краищата? Отъ първитѣ деца, именно, излизатъ добри, знатни граждани и гражданки, а нѣкои се раждатъ даже въ царски домове, като бѫдещи царе и царици. — Защо нѣкои деца се раждатъ въ царски семейства? — Защото сѫ хранени съ царска храна. — Защо отъ многото яйца, които царицата - пчела снася, само едно излиза царица? — Защото е хранено съ специална, съ царска храна. Като изучавате живота на пчелитѣ, виждате, че яйцата на работницитѣ се хранятъ съ единъ видъ храна бръмбаритѣ, неправилно наречени „търтеи“ —  съ другъ видъ храна. Бръмбаритѣ представятъ свита на царицата. Благодарение на тѣхъ, тя върши своята работа. Тѣ сѫ отъ високо произхождение. Не е добре, когато бръмбаритѣ се размножатъ повече, отколкото трѣбва. Ако съвсемъ изчезнатъ, и това не е добре. Между пчелитѣ въ единъ кошеръ има известна пропорционалность, която природата допуща. Наруши ли се тази пропорционалность, пчелитѣ сами я възстановяватъ.

Всѣки човѣкъ иска да бѫде царь, или царица. Не е лесно да носи човѣкъ тази висока титла. Колкото по-високо мѣсто заема човѣкъ, толкова по-отговорно е положението му. Запримѣръ, положението на цѣлия кошеръ зависи отъ царицата. На всѣки 24 часа тя трѣбва да снася по две - три хиляди яйца, отъ които се излупватъ работници. Усилена е работата на царицата! Лесно е да каже човѣкъ, че иска да бѫде царь, свещеникъ, майка, баща, или учитель. Това сѫ едни отъ най-отговорнитѣ длъжности. Въ съвременния животъ всички добри начинания, както и всички лоши, се дължатъ все на майкитѣ и на бащитѣ. Като наруши нѣкой законъ, човѣкъ казва: Какво особено съмъ направилъ? Нарушилъ съмъ единъ малъкъ законъ. Каквото и да е нарушението, малко или голѣмо, то носи своитѣ лоши последствия. Ето, Адамъ и Ева нарушиха само единъ законъ, ядоха отъ плода на забраненото дърво, но и до днесъ още свѣтътъ не може да се освободи отъ последствието на това нарушаване. И до днесъ хората ядатъ отъ забранения плодъ и се чудятъ, защо не могатъ да се освободятъ отъ грѣха на първитѣ човѣци.

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ една голѣма кръчма, дето всички ядатъ и пиятъ отъ евтиното винце. Като излѣзатъ отъ кръчмата, тѣ започватъ да се каратъ. — Защо се каратъ? — Защото ядатъ отъ забраненото дърво. Докато не бѣха яли отъ забранения плодъ, Адамъ и Ева живѣха въ миръ и съгласие. Щомъ вкусиха отъ него, тѣ веднага се скараха. Само пияни хора се каратъ. Като видѣ, че се каратъ и не живѣятъ добре, Богъ запита Адама: Защо се напихте? За оправдание, Адамъ отговори: Напихъ се, Господи, отъ любовь къмъ жената, която ми даде за другарка. Азъ имахъ довѣрие въ нея, но тя ме изкуси. После Богъ се обърна къмъ Ева съ сѫщия въпросъ, на който тя отговори: Господи, змията ме излъга. Никога не мислѣхъ, че змия може да лъже, още повече, че е създадена отъ Тебе. Тя ми каза, че ако ямъ отъ забранения плодъ, ще стана Божество, ще придобия Твоитѣ качества. Азъ пожелахъ да стана като Тебе.

Оттукъ виждате лошитѣ последствия на кривитѣ мисли. Законъ е: нѣма мисъль, добра или лоша, която да не носи известни последствия. Казано е въ Писанието, че злото носи последствията си до четвъртото поколѣние, а доброто — до хиляди родове. Ако този законъ не сѫществуваше, нищо не би могло да се предаде на бѫдещето поколѣние. Наистина, съ доброто заедно се предава и злото, но като по-силно, въ края на краищата, доброто преодолява.

Като изнасямъ погрѣшката на Адамъ и на Ева, това не значи, че трѣбва да се страхувате да ядете. Има какво да яде човѣкъ. Отъ единъ плодъ само се забранява на човѣка. Работете върху себе си, да се освободите отъ вѫтрешния страхъ, който е причина за различни болести. Отъ страхъ хората умиратъ. Когато чумата отивала за Багдатъ, въ смѣтката й влизали само хиляда души. Като преброила числото на жертвитѣ, и тя останала очудена — на онзи свѣтъ отишли 20,000 души! Значи, хиляда души били избрани отъ чумата, а 19,000 заминали отъ страхъ. Голѣма сила е страхътъ. Голѣмо е неговото влияние. Хората се намиратъ подъ влиянието на страха така, както и подъ влиянието на модата. Цѣла зараза е модата. Малцина устояватъ на нейното влияние.

Хората се мислятъ за умни, учени, силни, а не могатъ да се справятъ съ страха, съ модата и съ много нѣща още. Тѣ казватъ, че растенията и животнитѣ сѫ невежи сѫщества, а се хранятъ съ тѣхъ. Какъ е възможно тогава, да се храни човѣкъ съ плодоветѣ на низшитѣ и некултурни растения, съ месото на невежитѣ животни, и да очаква, че отъ него може да излѣзе нѣкакъвъ особенъ гений или талантъ? Каквато храна употрѣбява човѣкъ, такъвъ става. Какво ще излѣзе отъ човѣка, ако продължава да се храни съ говеждо и съ свинско месо? Отъ глупавото и нечисто не може да излѣзе нѣщо умно и чисто. Какво излѣзе отъ ония, които ядоха отъ дървото за познаване на добро и на зло? Да оставимъ този въпросъ настрана. Той е единъ отъ деликатнитѣ въпроси. Опасно е да се говори за грѣха, за злото и за престѫплението. Да се говори върху тия въпроси, това значи, да се зарази човѣкъ. Силниятъ, високодуховенъ човѣкъ може да борави съ материята на грѣха и на злото, защото знае законитѣ, чрезъ които да ги трансформира. Които не разбиратъ тия закони и се опитватъ да спратъ злото, вмѣсто да го ограничатъ, то взима все по-широки размѣри. Тази е причината, поради която злото днесъ се шири налѣво и надѣсно.

Съвременнитѣ хора сѫ свидетели на единъ страшенъ дуелъ — две страни се биятъ. Въ първо време на едната страна бѣха две сили, а на другата — една. После положението се смѣни: първата страна остана сама, а къмъ втората се прибави нова сила. Значи, при първото положение на силитѣ отношението бѣше 2:1, а после стана 1:2. Всѣка отъ странитѣ търси правото си и мисли, че правото е на нейна страна. Обаче, и дветѣ страни иматъ мнение за себе си, че сѫ избраниятъ отъ Бога народъ, натоваренъ съ идеята да внесе въ цѣлия свѣтъ новъ редъ и порядъкъ. Така мислѣше едно време човѣкътъ. Той си казваше: Азъ съмъ господарьтъ на свѣта, трѣбва да се справя съ всички по-низши отъ мене раси и култури. Той влѣзе въ упорита война съ тѣхъ, но и до днесъ още не може да се освободи отъ кальта на тия низши раси. И до днесъ още той прави погрѣшкитѣ на предшествуващитѣ раси. Това, което змията прави, и човѣкъ го прави; това, което тигърътъ прави, и човѣкъ го прави; това, което комарътъ прави, и човѣкъ го прави. Това не значи, че въ всички прояви човѣкъ е като животнитѣ, но има още остатъци отъ животински чърти въ себе си, съ които мѫчно се справя.

Какво трѣбва да се прави, за да преодолѣе човѣкъ животинското естество въ себе си? Нищо друго не остава на човѣка, освенъ да спазва Божиитѣ закони и законитѣ на разумната природа. Това, обаче, се отнася до ония, които вѣрватъ въ Бога и въ разумностьта на природата. Ония, които не вѣрватъ, още търсятъ доказателства за сѫществуването на Бога. Чудно нѣщо! Какви доказателства ще дадете на хората, че свѣтлината сѫществува? Ако и това трѣбва да се доказва на човѣка, значи, той е слѣпъ. Който има очи, вижда свѣтлината. Тъй щото, не търсете доказателства за сѫществуването на Бога, но молете се очитѣ ви да бѫдатъ винаги отворени, да виждате свѣтлината на деня. Че не я разбирате напълно, че не знаете, какъ се предава, това е другъ въпросъ. Радвайте се и благодарете, че имате възможность да възприемате и познавате поне отчасти свѣтлината и топлината.

Мнозина се задоволявятъ съ едно ограничено понятие за Бога, за Когото могатъ да получатъ само физически доказателства. Тѣ вѣрватъ въ нѣкакъвъ Богъ, който не е нито любовь, нито свѣтлина, нито топлина, нито знание. Който търси Бога на любовьта, на свѣтлината, на топлината и на знанието, той не се нуждае отъ никакви доказателства за Неговото сѫществуване. Той Го познава вѫтрешно и се домогва непосрѣдствено до Божественитѣ идеи. Той не се нуждае отъ външни учители, самъ на себе си е учитель. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ усъвършенствуване. Като стане съвършенъ, човѣкъ лесно разбира нѣщата, не се нуждае отъ много обяснения. Като погледне само нѣкого, той веднага го познава. Като погледне слънцето, човѣкъ знае вече, че това е свѣтещо тѣло. Какво има на слънцето, каква е сѫщината му, той не знае, но достатъчно е, че разчита на неговата топлина и свѣтлина. Даже ученитѣ не знаятъ съ абсолютна сигурность, какво е въ сѫщность слънцето. Запримѣръ, за температурата на слънцето има различни мнения: едни учени подържатъ, че температурата му е около шесть хиляди градуса, други — около 25 милиона градуси, трети — надъ 25 милиона. Кое мнение е най-вѣрно, не се знае. Ние нѣмаме още такъвъ термометъръ, съ който да опредѣлимъ температурата на слънцето съ абсолютна точность. Споредъ нѣкои учени температурата на слънцето не е нищо друго, освенъ нѣкаква умствена преграда, съ която жителитѣ му се предпазватъ отъ жителитѣ на по-низкокултурнитѣ планети.

Кои сѫ първитѣ причини, които заставили хората да се биятъ? За да се биятъ хората, причината е религията, т. е. религиознитѣ култове. Докато били въ рая, първитѣ хора нѣмали никакъвъ култъ, който да внася между тѣхъ споръ и недоразумение. Тамъ сѫществувалъ единъ култъ — послушанието. Какъ сѫ живѣли Адамъ и Ева следъ излизането си отъ рая, не знаемъ, но какъ сѫ живѣли синоветѣ имъ — Каинъ и Авелъ, знаемъ. Родителитѣ имъ били вегетарианци, а синоветѣ — месоядци. Единъ религиозенъ култъ ги заставилъ да воюватъ по между си, и единъ отъ тѣхъ станалъ жертва. —  Кой бѣше този религиозенъ култъ? — Жертвоприношението. Авелъ билъ овчарь и принесълъ въ жертва на Бога една отъ своитѣ овце. Каинъ билъ земедѣлецъ, затова принесълъ въ жертва отъ своитѣ житни произведения. Спорътъ, обаче, се явилъ по причина на това, че димътъ отъ жертвеника на Авела възлизалъ нагоре, къмъ Бога, а на Каина — се разстилалъ по земята. Това породило зависть въ сърдцето на Каина. Когато димътъ отива нагоре, това показва, че времето ще се оправи. Значи, жертвата на Авела била приета, а на Каина не била приета, защото времето щѣла да се развали.

Като се огорчилъ, Каинъ започналъ да разсѫждава: Братъ ми принесе въ жертва живо сѫщество, и Богъ прие жертвата му. Щомъ е така, азъ ще принеса брата си въ жертва, дано този пѫть Богъ приеме и моята жертва. Това е криво разбиране на въпроса. Човѣкъ има право да принесе въ жертва нѣщо свое, което принадлежи само на него, а не чужди нѣща. Агнето бѣше собственость на Авела, житото — собственость на Каина. Тѣ имаха право да пренесатъ въ жертва това, което сами сѫ произвели, но що се отнася до чуждото, тѣ нѣмаха право да турятъ рѫка на него. Каинъ принесе въ жертва брата си, но Богъ го запита: „Каине, кѫде е братъ ти?“ — Не съмъ стражарь на брата си, да ходя следъ него. Каинъ излъга Господа. Той знаеше, кѫде е братъ му. Тогава Господъ му каза: „Кръвьта на брата ти вика за отмъщение.“ Каинъ се уплаши и рече: „Който ме срещне, ще ме убие за престѫплението ми.“ — Който се осмѣли да те убие, каза Господъ, наказанието му ще бѫде седмократно. Богъ остави Каина живъ, да носи последствията на своето престѫпление.

Днесъ всички народи се избиватъ едни други. Едно време фронтътъ бѣше на бойното поле, а сега фронтътъ е навсѣкѫде — и въ градоветѣ, и въ селата. Бомби падатъ всрѣдъ мирното население и избиватъ невинни деца, жени, мѫже, старци — когото намѣрятъ. — Какво ще стане съ свѣта? — Ще видите. Сега управляващитѣ сѫ пуснали една грамадна рѣка да тече. Въ скоро време тя ще обхване цѣлия свѣтъ. —  Какво може да се направи срещу това течение? Единственото нѣщо е да турите срещу течението здрави бентове, докато вкарате рѣката въ първото й корито, дето природата я пуснала да тече. Докато хората отбиватъ и пущатъ рѣкитѣ да текатъ по свое разбиране, всѣкога ще има лоши последствия за човѣчеството. Докато рѣката Нилъ течеше презъ Сахара, последната бѣше цвѣтуща мѣстность. Щомъ отбиха рѣката, Сахара стана пустиня.  Съ това хората извършиха грамадна грѣшка. Природата знае, кѫде трѣбва да текатъ рѣкитѣ. Когато е нужно да се отбие една рѣка, тя сама предвижда това и чъртае нови пѫтища.

Днесъ, следъ всичко това, което сегашнитѣ хора правятъ, тѣ се запитватъ, защо сѫществуватъ противоречията. Много естествено. Противоречията сѫществуватъ като резултатъ на отклонението, което човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце сѫ направили отъ правия пѫть, който Богъ имъ е предначърталъ. Тѣ сѫ отбити отъ правата посока и текатъ тамъ, дето не трѣбва, вследствие на което предизвикватъ голѣми нещастия. — Какво трѣбва да правимъ сега, за да избѣгнемъ тия последствия? — Трѣбва да поставите ума и сърдцето си въ посоката, която първоначално имъ била опредѣлена. — Каква е задачата на сърдцето? — Да пречиства кръвьта и, така пречистена, да я отправя и къмъ най- отдалеченитѣ части на организма. Споредъ нѣкои учени е изчислено, че сърдцето има на разположение 300 милиарда клетки, съ които се справя разумно. Тѣ сѫ поданици на неговата държава. Нѣма царь въ свѣта, който да има на разположение толкова поданици, както сърдцето.

Както виждате, човѣкъ е господарь на такова голѣмо царство, съ толкова много поданици и се оплаква, че е сиромахъ. Нѣкой даже нарича себе си „будала“ — „Буда — Аллахъ“. Думата „будала“ имала хубаво съдържание, но днесъ е изопачена. Първоначално тази дума означавала съвършенъ човѣкъ, произлѣзълъ отъ Бога. Значи, будала е съвършениятъ, който излиза отъ Бога. Впоследствие тази дума изгубила своя вѫтрешенъ смисълъ. Днесъ подъ понятието „будала“ разбираме човѣкъ, който не знае, какво прави — несрѫченъ е той. Нѣкой сгрѣши и, за свое оправдание, казва: Азъ съмъ будала. Това значи: Азъ, който имахъ всички условия и възможности да стана човѣкъ, изгубихъ всичко. Днесъ съмъ нищо друго, освенъ будала. Станахъ посмѣшище на хората. Който признава погрѣшкитѣ си и ги изправя, е истински будала. Докато всички хора не станатъ въ този смисълъ будали, свѣтътъ не може да се оправи. Обаче, да се прави човѣкъ на будала, да мисли, че може да излъже, да изиграе нѣкого, не му е простено. Той ще носи последствията на своето съзнателно изопачаване. Какъ ще излъжете слънцето? Какъ ще излъжете морето?

Мнозина казватъ, че трѣбва да бѫдатъ добри и свети, да се проявяватъ като хора. Ако мислятъ, че отсега нататъкъ могатъ да станатъ добри и свети, тѣ сѫ на погрѣшенъ пѫть. Тѣ сѫ закъснѣли вече Добритѣ хора се раждатъ добри. Светитѣ хора се раждатъ свети. Едно се иска отъ хората, да се проявяватъ такива, каквито сѫ Човѣкъ носи въ себе си всичко добро и възвишено, всички дарби и способности, но се нуждае отъ условия за тѣхното проявяване.

Хората не успѣватъ, или малко успѣватъ въ живота си, защото, или никакъ не работятъ, или малко работятъ. Тѣ търсятъ лесния пѫть. Тѣ искатъ да намѣрятъ рая. И да го намѣрятъ, тамъ не могатъ да живѣятъ днесъ. Въ рая ще влѣзатъ само готовитѣ хора. Споредъ мене, раятъ на земята, това сѫ северниятъ и южниятъ полюсъ, защото тамъ не е станало никакво престѫпление. На южния полюсъ сега живѣе любовьта, на северния — мѫдростьта, а на екватора — истината. Всички погрѣшки и престѫпления въ свѣта идатъ отъ екватора, понеже хората не прилагатъ правилно законитѣ на любовьта и на мѫдростьта. Щомъ не прилагатъ тия закони правилно, естествено е, че не могатъ да спазватъ и законитѣ на истината. Хората се отклонили отъ пѫтя на любовьта и на мѫдростьта, заради което сѫ изпратени въ свѣта на истината, т. е. на екватора, да изправятъ погрѣшкитѣ си. Въ пѫтя на изправянето си, човѣкъ ще се върне тамъ, дето първоначално е сгрѣшилъ. Значи, той ще отиде първо на южния полюсъ — при любовьта, съ нея да започне. Оттамъ той ще отиде въ северния полюсъ — при мѫдростьта. Като придобие любовьта и мѫдростьта, най-после ще отиде на екватора, дето ще намѣри истината, която ще му помогне да изправи погрѣшкитѣ си.

И тъй, като мине презъ южния полюсъ, презъ огъня на любовьта, човѣкъ се стопява, пречиства и отново се явява, като новородено дете. Детето трѣбва да расте при благоприятни условия, докато порасне, докато се кали и развие. Преждевременно то не може да отиде на северния полюсъ. Колко научни експедиции пропаднаха въ идеята си за откриване на северния полюсъ. — Защо? — Тамъ нѣма условия за животъ. Тамъ има голѣми течения, които не се понасятъ. Англичанитѣ направиха опитъ да сложатъ знамето си тамъ, но останаха излъгани: тамъ не стои никакво знаме. Руснацитѣ успѣха да стигнатъ на северния полюсъ, но въ скоро време теченията ги отвлѣкоха надолу. Само онзи може да се домогне до северния полюсъ, който е приелъ любовьта и непоколебимо вѣрва въ нея. Безъ Божията Любовь никакво постижение не сѫществува. Хората и народитѣ не успѣватъ, защото всѣки се мисли за избранникъ на Бога. Който е носитель на любовьта, на мѫдростьта и на истината, той е Божи избранникъ, като индивидъ, като общество или като народъ. Който зачита тия закони, той е отъ избранитѣ.

Всѣки човѣкъ носи въ себе си всичко, каквото желае. Щомъ е така, слушайте, какво ви говорятъ любовьта, мѫдростьта и истината въ васъ. Зачитайте тѣхнитѣ закони, за да бѫдете избранъ народъ.

Т. м.

*

28. Беседа отъ Учителя, държана на

15. септемврий, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...