Jump to content

1940_09_15 Любовь въ тритѣ свѣта


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Любовь въ тритѣ свѣта

Матея 12: 1—34.

Въ прочетената глава отъ Евангелието на Матея се вижда, до каква степевь хората изпадатъ въ дребнавости. Тѣ разискватъ, спорятъ за нищо и за никакво.

Фарисеитѣ Му рекоха: „Ето твоитѣ ученици правятъ онова, което не е простено да се прави въ сѫбота. (— 2 ст.). — Какво правѣли ученицитѣ Христови? Понеже огладнѣли, кѫсали класове въ сжботенъ день и яли. Съ това тѣ престѫпвали закона на сжботата. Чудно нѣщо! Всѣки човѣкъ престѫпва сѫботата. Още съ ставането си отъ леглото, той е престѫпилъ закона. Кой човѣкъ не престѫпва закона на сѫботния день? За да не го престѫпи, той трѣбва цѣлъ день да лежи въ леглото си, да не се мърда. Въ сѫботенъ день никой нѣма право да се облѣче. да тури шапка на главата си. Така разсѫждавали фарисеитѣ по онова време. Който разбира физиогномията, може да нарисува образа на фарисея. Като чете тѣхнитѣ прояви, той може да има вѣренъ образъ за тѣхъ. Изобщо, всички хора иматъ специфични лица: консерваторитѣ иматъ особени лица; тия, които обичатъ да си похапватъ, иматъ особени лица; религиознитѣ сѫщо иматъ особени лица. Не само това, но всѣки човѣкъ, който обича да се облича съ пъстри дрехи, сѫщо така има особено лице. Той има на главата си силно развитъ центъръ за цвѣтоветѣ. Каквито центрове има на главата си, това се изявява и на тѣлото му. Каквото човѣкъ обича, него изявява.

Кого обичате повече: онзи съ пълната кесия, или онзи съ празната кесия? Вие обичате повече онзи съ пълната кесия, защото има какво да вземете отъ него. Вие обичате повече онзи съ пълната торба, отколкото онзи съ празната торба. Религиозниятъ е човѣкъ съ пълна торба. Ще кажете, че вѣруюто му не е право. Това нищо не значи. Той носи въ торбата си хлѣбъ. Този хлѣбъ може да е сухъ, но все пакъ носи нѣщо. По-добре е да имашъ хлѣбъ, макаръ и сухъ, отколкото да нѣмашъ никакъ.

Изобщо, човѣкъ обича повече това, което е развито въ него. Запримѣръ, нѣкои хора обичатъ математика, а други не я обичатъ. Въ първитѣ, центъра на математиката е силно развитъ; въ вторитѣ, този центъръ не е развитъ. Нѣкои хора сѫ музикални, обичатъ музиката, защото музикалниятъ центъръ въ тѣхъ е добре развитъ. Нѣкои хора сѫ избухливи, сприхави, смѣли. — Защо? — Главата при ушитѣ имъ е повече развита, отколкото въ ония, които сѫ тихи, кротки. Центърътъ на смѣлостьта въ човѣка за пръвъ пѫть е откритъ отъ учения Галъ, който поставилъ основа на френологията. Той забелязалъ, че нѣкои хора сѫ по-сприхави и смѣли, но не могълъ да намѣри мѣстото на този центъръ. Въ помощь му дошълъ единъ неговъ приятель, който развъждалъ кокошки и пѣтли. Приятельтъ му забелязалъ, че нѣкои пѣтли сѫ смѣли, голѣми борци, а други сѫ по-кротки. Смѣлиятъ, като влѣзе въ борба, докрай устоява; кроткиятъ скоро отстѫпва. Той потърсилъ причината за тѣзи прояви и намѣрилъ, че главата при ушитѣ на смѣлитѣ пѣтли е широка. Като знаелъ вече това. Галъ констатиралъ сѫщото нѣщо и въ хората. Главата при ушитѣ на смѣлитѣ хора е по-широка, отколкото на тихитѣ. Най-много биятъ онѣзи деца, на които главитѣ сѫ широки при ушитѣ. Немирни сѫ тия деца, но и отъ тѣхъ може да излѣзе нѣщо. Кроткитѣ хора сѫ такива само при дадени условия. Излѣзатъ ли отъ тия условия, тѣ ставатъ буйни. Запримѣръ, водата въ езерата е тиха, спокойна. Въ нея можете да си измиете рѫцетѣ и краката, безъ никакъвъ страхъ. Обаче, ако дадете наклонъ на тази вода, ще видите, какво може да направи тя. Христосъ, който бѣше единъ отъ най-миролюбивитѣ хора на свѣта, извади камшика и изпѫди всички търговци отъ храма.

Сега и на васъ казвамъ: Извадете камшика си и изгонете всички лоши мисли отъ главата си. Вземете камшика и изгонете всички лоши желания отъ сърдцето си. Умътъ и сърдцето сѫ храмъ за човѣка, дето никакви търговци, никакви продавачи не трѣбва да останатъ.

Човѣкъ трѣбва да разбира нѣщата, да не изпада въ заблуждения. Като срещнете нѣкой човѣкъ, вие трѣбва да четете по него, като по книга. Защо рѫцетѣ на нѣкой човѣкъ сѫ по-дълги, отколкото трѣбва, за това има причини. Ние казваме, че всѣки удъ, който се упражнява повече, отколкото трѣбва, се повече развива. Значи, хора съ много дълги рѫце, въ редъ поколѣния сѫ обичали да взиматъ чуждо. Нѣма престѫпление, което човѣкъ да е извършилъ, да не е написано на лицето му. Безразборното изсичане и изкореняване на горитѣ сѫщо е написано на лицето. Ще кажете, че това не е престѫпление. Когато законътъ засегне човѣка, тогава само той разбира, кое е престѫпление и кое — не. Като знаете, че нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта, работете за придобиване на добри мисли и чувства. Като работите върху доброто, вие можете да изваете, каквото лице искате. Върху каквото работите, това постигате. Казваме за нѣкой човѣкъ, че яде много. — Кѫде виждаме това? — Въ този човѣкъ е развитъ специаленъ центъръ, който се намира въ областьта на слѣпитѣ очи. За такива хора се разправятъ баснословни работи. Разправятъ за единъ човѣкъ, че могълъ да изяде закуската на 72 деца наведнъжъ. За другъ нѣкой разправятъ, че могълъ да изяде едно агне отъ 12 килограма съ единъ голѣмъ хлѣбъ. И следъ това изяждалъ още два килограма халва. Чудно е това, наистина, но знаете, че слонътъ изяжда на день 70 килограма оризъ. Китътъ пъкъ яде още повече.

Какво показва това? — Че и въ човѣка има ненаситни желания, като тия на слона и на кита. Той иска да има милиони на разположение. Като има милиони, и тѣ не му стигатъ, иска да има милиарди. Какво ще прави съ толкова много пари? Човѣкъ може да има много пари, безъ да бѫде щастливъ. Колко богати мѫже сѫ били опропастени отъ женитѣ си! И колко богати жени сѫ били опропастени отъ мѫжетѣ си! Като се хванатъ за богатството, докато не го изядатъ, не се успокояватъ. Тукъ думитѣ „мѫжъ“ и „жена“ сѫ взети въ изопачена форма. Не е мѫжъ, нито жена този, който може да опропасти човѣка. Това сѫ опорочени форми, които носятъ нещастие за човѣчеството. По цѣлъ день тѣ се каратъ, биятъ слугитѣ и слугинитѣ си и минаватъ за енергични хора.

Добре е да бѫде човѣкъ енергиченъ, но ако едно чувство или една способность заематъ мѣстото на други, това нарушава хармонията въ човѣшкия организъмъ. Значи, и въ човѣшкия организъмъ има безправие. — Кога? — Когато нѣкое силно чувство, или нѣкоя силна способность вземе храната на по-слаби чувства и способности въ човѣка. Страшно е, когато човѣкъ се натъкне на тази вѫтрешна борба, на това вѫтрешно потисничество въ себе си. Колко войни сѫ водени за религиозното чувство на хората! Колко хора сѫ били изгаряни за тѣхнитѣ религиозни вѣрвания! Не е лошо, да бѫде човѣкъ религиозенъ, но лошото е въ злевъзпитаното религиозно чувство. Не е лошо да има човѣкь силенъ умъ, но лошо е, ако този умъ е злевъзпитанъ. Доброто се крие въ доброто възпитание. То води къмъ самообладание. А самообладанието подразбира умѣене да употрѣбишъ всѣка сила на време и на мѣсто. Истинскиятъ художникъ рисува на платно съ хубави бои и, каквото нарисува, изнася го предъ хората, и тѣ да кажатъ мнението си. Онзи, който не е истински художникъ, рисува, дето му попадне: на една стена, на друга стена. Приятно ли е на хората да рисувате по стенитѣ имъ? Да направишъ набързо нѣкаква скица, това не е художество.

Мнозина казватъ, че вѣрватъ въ Бога. Какво се ползува Богъ отъ вашата вѣра? Или какво се ползувате вие отъ тази вѣра? Други пъкъ казватъ, че вѣрватъ въ слънчевитѣ лѫчи. Какво се ползува слънцето отъ вашата вѣра? Или какво се ползувате вие отъ тази вѣра? Вѣрата на човѣка въ нѣщо трѣбва да отговаря на нѣкаква реалность. Запримѣръ, да вѣрвашъ въ слънцето, това значи, така да възприемашъ неговата енергия, че тя да помогне за растенето на твоя организъмъ. Следователно. ако вѣрата ни въ Бога не може да ни достави онази енергия, която ни е потрѣбна, какво се ползуваме отъ тази вѣра? Въ Евангелието е казано: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Съ други думи казано: „Въ това седи Любовьта, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“

Често казваме: Всичко въ свѣта произтича отъ Бога. — Кое всичко? — Всичко разумно. Значи, всички възвишени мисли и чувства произтичатъ отъ Бога. Всички добри и разумни хора произтичатъ отъ Бога. Добриятъ баща и добрата майка, добритѣ приятели произтичатъ отъ Бога. Всичко добро произтича отъ Бога и, въпрѣки това, вие отричате Онзи, отъ Когото нѣщата произтичатъ. Ще каже нѣкой, че самъ си ушилъ нѣкаква дреха. Той не се замисля, отде е взета дрехата и колко сѫщества сѫ работили, докато се приготви тя. Най-първо, овцетѣ сѫ работили за неговата дреха. После се е намѣрилъ нѣкой способенъ човѣкъ да изпреде вълната, да я изтъче и продаде като платъ. Ти купувашъ плата наготово, занасяшъ го на шивачъ, да ушие дрехата, и казвашъ, че имашъ нова дреха, или че си ушилъ нова дреха. Нѣкои четатъ Библията и минаватъ за религиозни, за учени хора. Въ какво се заключава тѣхната ученость? Тѣ четатъ за единъ или за другъ пророкъ. но нѣматъ тѣхната опитность. Тѣ четатъ за Христа, но никои отъ тѣхъ не е миналъ презъ опитностьта на Христа. Тѣ четатъ за апостолитѣ, но даже и тѣхната опитность нѣматъ. Кой има опитностьта на апостолъ Павла, да бѫде битъ за своитѣ убеждения? — Защо биха Павла? — Защото бѣше много смѣлъ. Преди да стане християнинъ, той гонѣше и преследваше християнитѣ. Като стана християнинъ, той искаше да обърне цѣлия свѣтъ къмъ новото учение. Обаче, евреитѣ му се противопоставяха и казваха: Ето единъ отстѫпникъ отъ нашата вѣра. Тѣ го биха петь пѫти по 39 удари, следъ което характерътъ му се смекчи.

Не е лесно, да внесе човѣкъ порядъкъ въ себе си. Често той влиза въ стълкновение съ себе си, не знае, дали това, което иска да направи, е на мѣсто. Той не знае, дали вѣруюто, което изповѣдва, е право, и пита другитѣ за това. Да питашъ другитѣ хора, дали е право това, което вършишъ, то е все едно да питашъ, дали дрехата, съ която си облѣченъ, седи добре на тѣлото ти. Ако питате мене по този въпросъ, азъ бихъ далъ особено мнение, особена мода. Дрехата на мѫжа и на жената трѣбва да вървятъ по линиитѣ на тѣлото. Ако нѣкое тѣло е изопачено нѣкѫде, било раменетѣ сѫ много низки, или дветѣ части на тѣлото несъразмѣрни, дрехата трѣбва да изправя тия дефекти. Казвате, че всичко е отъ Бога. — Това, което е отъ Бога, е съвършено. Обаче, изопаченитѣ форми не сѫ отъ Бога. Тѣ говорятъ за отклоненията, които хората сѫ направили въ редица поколѣния.

Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да моделира главата си, тѣлото си, да извае една съвършена форма.

Такъвъ, какъвто е сегашниятъ човѣкъ, кракътъ му не може да влѣзе въ Царството Божие. Какъ ще влѣзете въ Царството Божие, когато искате да бѫдете богати, щастливи, учени? Това сѫ земни желания. Който влиза въ Царството Божие, самъ по себе си е ученъ, богатъ, щастливъ. И на земята даже, човѣкъ е по-богатъ, отколкото предполага. Той има очи, уши, носъ, уста, мозъкъ, които струватъ милиарди. Когато човѣкъ е недоволенъ отъ живота, отъ богатството си, Богъ казва да го извадятъ отъ тѣлото му и да го заведатъ при Него. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ отиване на човѣка при Бога, да даде отчетъ, защо е недоволенъ.

Днесъ и мѫжетѣ, и женитѣ сѫ недоволни отъ живота си. Ако запитатъ жената, защо е недоволна, ще каже, че е недоволна отъ мѫжа си. Мѫжътъ пъкъ ще каже, че е недоволенъ отъ жена си. — Защо сѫ недоволни? — Тѣ се събрали да живѣятъ на едно разстояние отъ четири — петь квадратни метра и мислятъ, че могатъ да бѫдатъ щастливи. Въ бѫдеще, мѫжътъ и жената ще живѣятъ на разстояние най-малко отъ сто километра и отъ време на време ще се срѣщатъ. Тогава нѣма да спорятъ, но ще се разговарятъ като ангели. Много естествено, че днесъ не могатъ да живѣятъ добре. Ако мѫжътъ получава две хиляди лева месечна заплата, жената иска дрехи, обуща, украшения, които струватъ хиляди левове. Мѫжътъ се намира въ противоречие, какъ да й угоди. Другаде пъкъ мѫжътъ създава противоречия на жената.

Като наблюдавамъ проявитѣ на хората, виждамъ млади моми, които скубятъ пера отъ юрдечкитѣ. — Защо скубятъ перата имъ? — Тѣ се кичатъ съ тѣхъ, съ което искатъ да кажатъ, че могатъ да се нагодятъ на всички условия, благоприятни и неблагоприятни, т. е. и по суша, и по вода. Момцитѣ гледатъ на тия пера и не могатъ да разбератъ, какво означаватъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде добре облѣченъ. Това и природата го изисква. Тя е работила върху облѣклото, правила е много опити. Ако видите пауна, перата му сѫ много нашарени. Райската птица е облѣчена, съ такава красива дреха, както никоя царска дъщеря. Пеперудитѣ сѫщо иматъ красиви облѣкла. При това, цвѣтоветѣ сѫ хармонично съчетани. Благодарение на това, колкото по-културенъ е човѣкъ, толкова повече обръща внимание на линиитѣ на своята дреха.

Следователно, както дрехата трѣбва да се нагоди на тѣлото на човѣка, така и мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му трѣбва да се нагодятъ споредъ неговото съзнание. Само при това положение човѣкъ е доволенъ отъ себе си. При това, казвате, че искате да бѫдете щастливи. Човѣкъ може да бѫде щастливъ само при едно положение: когато живѣе споредъ разумнитѣ закони на природата и когато е въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, които водятъ съвършенъ животъ. Съвършениятъ човѣкъ използува разумно благата, които му сѫ дадени. Вие живѣете 40—50 години на земята и не знаете, какъ да използувате благата. Вие не знаете, какво нѣщо е приятель. Приятельтъ ви обича, цени и всѣкога желае вашето добро. Въ съвременнитѣ хора има нѣщо опорочено, благодарение на което истинското приятелство липсва. — Кое разваля любовнитѣ отношения между хората? — Неразумната ревность. Всички болести се дължатъ на ревностьта. Единственото нѣщо, което изключва престѫпленията, това е любовьта. Дето е любовьта, тамъ е хармонията. Следователно, не се страхувайте, когато мѫжътъ ви обича и други жени. Щомь обича и други жени, той ще обича и своята. Не мислете, че ако не обича други жени, ще обича само своята. Това е криво разбиране. Любовьта е онази сила въ свѣта, която изключва всѣкаква ревность и противоречия. Който обича, той е въ правия, Божественъ пѫть. Нищо въ свѣта не е въ състояние да опетни любовьта му. Море е великата любовь, нищо не може да я опетни. Хиляди нечисти капки да влѣзатъ въ морето, нѣма да повлияятъ на неговата чистота.

Любовьта, за която говоримъ ние, е законъ на Цѣлото. Следователно, Цѣлото всѣкога обича своитѣ части. Може ли човѣкъ да обича лѣвата си рѫка повече отъ дѣсната? Може ли човѣкъ да не обича нѣкой отъ своитѣ удове? Здравиятъ човѣкъ обича еднакво всички свои удове. Здравиятъ човѣкъ обича цѣлото си тѣло. За да бѫде мѫжътъ здравъ, той трѣбва да бѫде широкъ въ плещитѣ, въ раменетѣ, а въ долната часть — по-тѣсенъ. Никакъвъ коремъ не се позволява на мѫжа. Изобщо, между всички удове на здравия човѣкъ има съразмѣрность. Ако носътъ е по-дълъгъ, отколкото трѣбва, а ушитѣ — по-голѣми, това показва нѣкакво отклонение отъ правия пѫть. На магарето и на заека ушитѣ сѫ дълги, понеже тѣ сѫ живѣли при неблагоприятни условия. Заекътъ, запримѣръ, е крайно страхливъ. При всѣко шумоление въ гората, той насочвалъ ушитѣ си да слуша, да не иде нѣкаква опасность. Като насочвалъ ушитѣ си да слуша, той ги продължилъ.

Като знаете, че чрезъ упражнения човѣкъ развива удоветѣ си, казвамъ: Работете за развиване на своитѣ добродетели, разумность и сила. Вижте, какъ свири на пиано опитниятъ пианистъ. Като слага и вдига рѫцетѣ си отъ пианото, той изкарва приятни тонове за човѣшкото ухо. Такива трѣбва да бѫдатъ мислитѣ и чувствата на човѣка. Ако отъ вашитѣ мисли и чувства не се образуватъ приятни за ухото тонове, какъвъ е вашиятъ умъ и какво е вашето сърдце? Какъвъ човѣкъ сте вие, ако въ всѣки, когото срещнете, не видите една добра чърта? Ако искаме да угодимъ на Бога и да имаме Божието благословение, трѣбва да знаемъ, че всичко, което Той е създалъ, е добро.

Като не разбиратъ това, хората казватъ, че Богъ не е създалъ нѣщата, както трѣбва. Тѣ намиратъ, че липсва нѣщо. — Защо? — Защото не съпоставятъ нѣщата. Жената казва: Защо съмъ създадена жена? Преди нѣколко прераждания жената е била мѫжъ, а мѫжътъ — жена. Били ли сѫ доволни отъ положението си? И тогава не сѫ били доволни. Жената е форма, чрезъ която се възпитаватъ чувствата; мѫжътъ е форма, чрезъ която се възпитаватъ мислитѣ. За да могатъ въ човѣка да се развиватъ и мислитѣ, и чувствата, той дохожда на земята ту като мѫжъ, ту като жена. Мѫжътъ и жената сѫ форми, които единъ день ще се слѣятъ въ едно и ще образуватъ единъ човѣкъ. Когато се развиятъ чувствата и способноститѣ въ човѣка, тогава той ще бѫде душа, която ще живѣе въ другъ порядъкъ на нѣщата. Първоначално на земята сѫ сѫществували само растения и дървета, и всички мислѣха, че само дървета трѣбва да сѫществуватъ. После дойдоха рибитѣ, които мислѣха сѫщото, че въ свѣта трѣбва да има само риби. Следъ тѣхъ дойдоха птицитѣ, млѣкопитаещитѣ и най-после — човѣкътъ. Но и човѣкъ не е последна форма на творението. Сегашниятъ човѣкъ вижда само отпредъ, а бѫдещиятъ ще вижда навсѣкѫде: отпредъ, отзадъ, отгоре, отдолу. По този начинъ той ще се освободи отъ всички нещастия, които сполетяватъ днешниятъ човѣкъ. Това е ясновидството, за което мнозина говорятъ. Всичко това се постига само чрезъ любовьта. Любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния сѫ двата велики закона, които управляватъ свѣта. Като обича Бога и ближния си, нито мѫжътъ трѣбва да ревнува жената, нито жената — мѫжа. Щомъ ревнуватъ, тѣ сѫ още въ старата култура, тѣ не обичатъ Бога и ближния си. Ако обичатъ Бога и ближния си, любовьта имъ е света, къмъ когото и да е насочена тя.

Ще кажете, че тази любовь е висока, не е за вашето време. За васъ е тази любовь. Не само, че е за васъ, но вие даже сте закъснѣли за нея. Докато не придобие любовьта, човѣкъ вижда нѣщата наопаки. Запримѣръ, той вижда, че нѣкой държи въ рѫката си единъ орѣхъ и го заравя въ земята. Той се чуди, защо оставя орѣха въ земята да изгние, а не го изяде. Добре е да изяде орѣха, но още по-добре е да го посади. Като го посади, следъ нѣколко години орѣхътъ ще израсте, ще даде много плодъ, отъ който ще се ползуватъ повече хора.

Казано е въ Писанието: „Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Следователно, посадете вашитѣ добродетели, да израстатъ, да видите, какви сѫ плодоветѣ имъ. Човѣшкиятъ характеръ се познава отъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Нѣкои казватъ: Да положимъ живота си за Бога и за своя ближенъ. Това значи: Да обичаме Бога и въ Негово име да обичаме всички. Когато обичате нѣкого, и той ви обича. Ако вие не го обичате, и той нѣма да ви обича. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да обича всички хора. Ако сте пѫтникъ и по пѫтя си срещнете нѣколко чешми съ хубава вода, вие ще пиете отъ тѣхъ. Лошо ли сте направили? Чистата вода подобрява живота. Следователно, ако една жена обича правилно, тя се повдига. Сѫщото се отнася и до мѫжа. Любовьта повдига хората. Безъ любовь човѣкъ се осакатява, а съ любовь се повдига.

Сѫществуватъ три прояви на любовьта: човѣшка, ангелска или духовна и Божествена. Въ човѣшката любовь една трета е Божествена, а две трети сѫ човѣшка. Въ духовната любовь две трети сѫ Божествени. една трета духовна, а въ Божествената любовь три трети сѫ Божествена. И чувствата се дѣлятъ на три категории: чувства, които се отнасятъ до физическия свѣтъ; чувства, които се отнясятъ до духовния свѣтъ, и чувства, които се отнасятъ до Божествения свѣтъ. Приятелството е чувство, което има отношение къмъ духовния свѣтъ. Милосърдието се отнася къмъ Божествения свѣтъ, защото се прилага къмъ всички сѫщества: растения, животни и хора. Изявете любовьта си и въ тритѣ свѣта. Това е новото учение. Ако не живѣе едновременно въ тритѣ свѣта и не проявява любовьта си въ тритѣ свѣта, човѣкъ не може да бѫде гражданинъ на Царството Божие.

Като живѣе въ човѣшкото съзнание, човѣкъ трѣбва да се вслушва и въ онова, което Божественото му говори. Когато направи нѣщо лошо, човѣшката уста му казва: Не постѫпи добре. Когато направи нѣщо добро, Божествената уста му казва: Добре постѫпи. Вслушвайте се и въ дветѣ усти, които сѫ въ васъ и ви говорятъ.

Т. м.

*

27. Беседа отъ Учителя, държана на

15. септемврий, 5. ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...