Jump to content

1940_09_08 Израилъ и българинъ


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Израилъ и българинъ

„Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога“. Като махнемъ думата „вѣченъ“, остава стихътъ: „Това е животъ, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“

„Каквото вържете на небето, вързано ще бѫде и на земята; каквото развържете на небето, развързано ще бѫде и на земята“. Това се отнася до онѣзи хора, които сѫ познали Бога, а не до онѣзи, които не сѫ Го познали. Това се отнася до онѣзи зрънца, които сѫ на нивата, а не до онѣзи, които сѫ въ хамбара.

Сега азъ ще говоря върху две положителни нѣща: върху вѣрата, която е потикъ къмъ знанието, и върху любовьта. която носи животъ. Безъ вѣра човѣкъ не може нищо да придобие. Безъ вѣра човѣкъ не може да угоди на Бога. Всѣки потикъ въ душата ви показва, че вѣрата се проявява. Това, което съвременнитѣ хора наричатъ вѣра, е материалистично схващане на вѣрата. Нѣкой казва: Не зная, дали това, което хората учатъ, е нужно. —  Всѣкога можешъ да го провѣришъ. Храната, която ядешъ, всѣкога можешъ да провѣришъ, добра ли е, или не; въздухътъ, който дишашъ. всѣкога можешъ да го провѣришъ; свѣтлината, която влиза въ очитѣ ти, всѣкога можешъ да я провѣришъ; пѫтьтъ, по който вървишъ, всѣкога можешъ да го провѣришъ, правъ ли е, или кривъ.

Дошло е време вече, когато трѣбва да посѣемъ нашето знание. Всичко е важно, но въ даденъ случай всичко не е полезно. Когато посѣете житното зърно, въ първо време вие не се интересувате отъ него. Щомъ израсте, върже плодъ и започне да зрѣе, вие се инте-ресувате отъ него: събирате го на снопи, овършеете го и го туряте въ хамбара. Отъ време на време вадите отъ житото въ хамбара и го употрѣбявате. Часть отъ него отива за тѣлото ви, часть — за сърдцето ви и часть — за ума ви. Онѣзи, които не знаятъ, какъ да ядатъ, изпрашатъ житото само къмъ тѣлото си, вследствие на което напълняватъ. Тѣ ядатъ повече, отколкото трѣбва. Има други, които сѫщо не знаятъ, какъ да се хранятъ, вследствие на което приематъ по-малко храна, отколкото трѣбва. Затова тѣ сѫ слаби. Човѣкъ не трѣбва да бѫде нито слабъ, нито пъленъ. Когато наливате нѣкаква течность въ единъ сѫдъ, внимавайте да не го напълните догоре, нека остане поне малко празно мѣсто. Нѣкои искатъ да бѫдатъ пълни, да знаятъ всичко. Тѣ искатъ да бѫдатъ пълни бурета. Защо имъ е толкова знание? Ако има малко пространство, човѣкъ може свободно да се движи; ако нѣма никакво пространство, той не може да се движи.

Сега вие не трѣбва да се спъвате отъ думитѣ „пълнота“ и „празнота“. Всѣка дума има свои елементи, отъ които е съставена. Разгледайте тѣзи елементи и ще намѣрите значението на тия думи. Вие сте българи, но не знаете, какво означава думата „българинъ“. Първиятъ елементъ въ тази дума е буквата „б“, която означава посѣване на семето. Вториятъ елементъ е буквата „ъ“, която означава товара, който българинътъ носи. Третиятъ елементъ — „л“ означава това, което българинътъ носи отъ горния свѣтъ. Четвъртиятъ елементъ — „г“ е вѣчното начало, за което българинътъ се е хваналъ. Петиятъ елементъ е буквата „а“, която показва, че българинътъ е бремененъ съ нѣщо. Шестиятъ елементъ — „р“ показва, че, като се хване за нѣщо, българинътъ не се отказва отъ него. Съ деветь чифта волове да го теглишъ, той не се отказва отъ идеята си.

На физическия свѣтъ българинътъ се нуждае отъ една хомеопатическа доза надежда; въ духовния свѣтъ той се нуждае отъ хомеопатическа доза вѣра, а въ Божествения свѣтъ — отъ любовь. Щомъ има надежда, той ще бѫде здравъ, ще се бори геройски съ всички болести. Ще хване една болесть, ще я тупне на земята и ще й каже: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Българинъ съмъ! Като има вѣра, той ще се справи съ всички противоречия въ духовния свѣтъ, ще ги стъпче на земята и ще каже: Знаешъ ли, кой съмъ азъ? Българинъ съмъ!

Какво означава думата Израилъ? Кои сѫ елементитѣ на Израила? Израилъ е онзи, който излиза отъ рая, из — рая, а пъкъ българинъ, който влиза въ рая. Първоначално сте били Израилъ, излѣзли сте отъ рая; после ще станете българи, ще влѣзете въ рая. Така се примиряватъ противоречията.

Колко малко е нужно на човѣка, за да бѫде щастливъ. Днесъ българитѣ сѫ щастливи, че имъ върнаха Добруджа. Цѣлъ празникъ е това. Досега българинътъ бѣше вънъ отъ рая, затова бѣше Израилъ. Сега стана българинъ. Значи, той е вече въ рая. Който влѣзе въ рая, всичко взима безъ война, по приятелски начинъ.

Сега азъ ви проповѣдвамъ върху вѣрата. Вѣрвайте въ онова, което Богъ е вложилъ въ васъ. Досега вие сте излизали отъ душата си, но като българи, трѣбва да влѣзете вече въ душата си, да не въздишате повече. Душата е раятъ на човѣка. Всѣки, който е вънъ отъ душата си и въздиша, той е и вънъ отъ рая. Който е престаналъ да въздиша, той е въ рая. Който въздиша, е Израилъ; който не въздиша, е българинъ.

Сега, ако се проповѣдва на хората за Бога, мнозина ще кажатъ, че това сѫ нереални работи. — Кои нѣща сѫ нереални и кои —  реални? — Това, което се губи, е нереално; това, което се придобива, е реално. Ако губишъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, тѣ сѫ нереални. Ако ги придобивашъ, тѣ сѫ реални. Следователно, когато губишъ нѣщата, ти си Израилъ; когато ги придобивашъ, ти си българинъ. Който губи, който се обезсърдчава, който страда, който не може да живѣе съ ближния си, той е Израилъ. Когато Христосъ дойде между израилтянитѣ, приеха ли Го? Не Го приеха. Не само това, но тѣ Го разпнаха. Тѣ мислѣха, че безъ Христа ще се повдигнатъ повече. Въ сѫщность, повдигнаха ли се? Тѣ не приеха Онзи, Който носѣше Божието благословение, но не се издигнаха, както очакваха.

Следователно, ако имате въ себе си една Божествена идея и я хвърлите настрана, мислите ли, че и вашето положение ще бѫде по-добро? Щомъ влѣзе въ ума ви една Божествена мисъль, вие ще я приемете — нищо повече. Въ нея се крие вашето бѫдеще щастие. Щастието на човѣка седи въ това, да стане българинъ. Днесъ всички сте въ Израилъ. Нѣма човѣкъ, който да не е въ Израилъ. Значи, всички сте извънъ рая и отсега нататъкъ трѣбва да влѣзете въ рая, да станете българи. Засега, първи вкарватъ въ рая българитѣ. —  Какъ ги вкарватъ? — Съ камшикъ.

Всѣки човѣкъ, билъ той германецъ, французинъ. англичанинъ, който се справя съ своитѣ мѫчнотии, е българинъ. Ако не може да се справя съ мѫчнотиитѣ си, не е българинъ. Какво представя българинътъ на физическия свѣтъ, не е важно. Ние разглеждаме елементитѣ на българина въ духовния свѣтъ. Отъ физическо гледище думата „българинъ“, споредъ нѣкои, е произлѣзла отъ думата „булгуръ“, което показва, че нѣкога българинътъ много употрѣбявалъ булгура за храна. На физическия свѣтъ българинътъ пѣе и играе, движи се и работи. Каквото вижда, той все мнението си дава, затова главата му страда. Той мисли, че ако стане министъръ, ще оправи свѣта. Всѣки българинъ мисли, че може да оправи свѣта. Това е Израилъ. Като дойде истинскиятъ българинъ и каже на камънитѣ да станатъ, тѣ ще станатъ. Онзи, който казва на камънитѣ да станатъ, а тѣ седатъ на мѣстото си, той е Израилъ. Онзи, който казва на Добруджа да се върне, и тя се връща, той е българинъ. Ако каже, и Добруджа не дойде, той е Израилъ.

Азъ взимамъ думата „българинъ“ въ смисълъ на човѣкъ, роденъ отъ любовьта. Всички европейски народи трѣбва да се родятъ отъ любовьта. Моето почитание къмъ всички народи, но тѣ трѣбва да повѣрватъ въ онова, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ. Само тогава може да стане истинско опознаване на народитѣ. Това не е за насърдчение, но истина, която единъ день ще провѣрите. Запримѣръ, думата „любовь“ не е еднаква въ всички народи, но идеята. която любовьта преследва, е навсѣкѫде една и сѫща. Съ каквото име да кръщавате любовьта, тя носи навсѣкѫде едни и сѫщи елементи. Сѫщото можемъ да кажемъ

и за вѣрата. Тя не е еднаква въ всички народи, но елементитѣ, които носи, навсѣкѫде сѫ едни и сѫщи.

Съвременнитѣ народи могатъ да се кръстятъ съ едно общо име — Божественъ народъ. И при това положение, пакъ ще има единъ български Божественъ народъ, турски Божественъ народъ, руски Божественъ народъ, френски Божественъ народъ, английски, италиянски и т. н. Едно е важно: въ бѫдеще всички народи трѣбва да принадлежатъ къмъ единъ новъ народъ, който ще обедини всички народи въ себе си. Ние не подържаме идеята, че на едно дърво трѣбва да има само единъ клонъ или единъ листъ. Едно дърво може да има хиляди клончета, но колкото по-голѣми ставатъ тѣ, толкова сѫ по-малочислени. Що се отнася до листата на дървото, тѣ сѫ многобройни. Обаче, дървото не може да роди толкова плодове, колкото листа има. Листата представятъ умствения свѣтъ на дървото. Колкото повече листа има дървото, толкова по-умно е. Плодоветѣ на дървото пъкъ показватъ степеньта на развитието, до което е достигнало. Наистина, дървото се познава по плодоветѣ си. Ако плодоветѣ сѫ кисели и стипчави, дървото има едно развитие; ако плодоветѣ сѫ сладки и ароматни, дървото има друго развитие, друга култура. Плодоветѣ на човѣка сѫ неговитѣ постѫпки. Отъ постѫпкитѣ на човѣка сѫдите за неговото развитие и култура.

Днесъ много хора търсятъ Бога, но не знаятъ, кѫде да Го намѣрятъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде прозорецъ за Бога. Богъ създаде слънцето и земята, но Той самъ не е нито въ слънцето, нито въ земята. Казватъ, че Богъ е навсѣкѫде. Наистина, Той е и въ човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Той е и въ страданията, и въ радоститѣ на хората. Богъ присѫтствува въ разумнитѣ страдания и радости. Нѣкой страда. — Защо? — Ималъ единъ приятель, който заминалъ за другия свѣтъ. Нека се радва, че заминалъ. Богъ го обикналъ и го повикалъ на гости при себе си. Като минавалъ по земята, Богъ харесалъ твоя приятель, далъ му карта да Го посети. Той отива на гости при Бога, а ти плачешъ и страдашъ за него.

Всички хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на живота. Нѣкой пѫть се ражда дете въ нѣкой домъ, и не знаете, защо се е родило. То може да бѫде момче или момиче. Ако въ единъ домъ се родятъ три — четири момчета, родителитѣ искатъ да иматъ и едно момиче. — Защо? — Защото момчетата носятъ единъ отъ най-твърдитѣ елементи въ себе си.

И тъй, ако човѣкъ ражда само мѫжки мисли, ще предизвика втвърдяване на мускулитѣ, на мозъка, на дробоветѣ си. За да не става това, човѣкъ трѣбва да прави смѣна въ мислитѣ си: първо да приеме една мѫжка мисъль, после — една женска и най-после — една детска. Отъ друга страна, ако въ ума на човѣка се роди една мисъль, непесрѣдствено следъ нея въ сърдцето трѣбва да се роди едно желание, и въ волята — нѣкаква постѫпка. Правилната обмѣна между мисли, чувства и постѫпки подразбира правилно развиване на човѣшката душа. Ако умътъ, сърдцето и волята не раждатъ, тѣ сѫ осѫдени на страдаия. Кои турци сѫ измѫчвали българитѣ: беднитѣ или богатитѣ? — Богатитѣ. — Защо? — Защото тѣ не раждатъ, т. е. не даватъ нищо отъ себе си. Въ това отношение, тѣ приличатъ на безплодни дървета. Кои дървета отсичатъ: плоднитѣ или безплоднитѣ?

Единъ отъ неджзитѣ на съвременнитѣ хора е, че избѣгватъ да раждатъ. По много причини тѣ се страхуватъ отъ раждането. Мѫжътъ казва: Добре, че не съмъ жена, да раждамъ. — Като се е родилъ на земята, по какъвто и да е начинъ, човѣкъ все ще ражда, не може да се освободи отъ раждане. Ако е мѫжъ, съ ума си ще ражда; ако е жена, съ сърдцето си ще ражда; ако е дете, съ тѣлото си ще ражда. Ако си господарь или слуга, царь или царица, пакъ ще раждашъ. Каквото положение и да заема човѣкъ на земята, непремѣнно ще мине презъ процеса на раждането. Човѣкъ живѣе, докато ражда; щомъ престане да ражда, животътъ минава презъ други процеси.

Сега, като говоря за раждането, азъ нѣмамъ предъ видъ онова състояние, придружено съ страдания. Азъ имамъ предъ видъ онова раждане, което е придружено съ радость и веселие. Азъ не говоря за раждане, придружено съ мѫчение, но за онова раждане въ човѣшкия умъ, което се изразява въ радость; азъ говоря за онова раждане въ човѣшкото сърдце, което носи любовь. здраве и разположение; азъ говоря за онова раждане въ волята, което прави човѣка свободенъ. Кѫдето и да ражда човѣкъ — въ ума, въ съ рдцето или въ волята, не е лесно да роди. Условия сѫ нужни за раждането. Земята ражда, само ако се намира подъ влиянието на слънчевитѣ лѫчи. Не е ли подъ тѣхно влияние, раждането е невъзможно. Освенъ това, важно е положението на земята спрѣмо слънцето. Тази е причината, поради която полюситѣ на земята сѫ лочти безплодни.

Малцина се интересуватъ отъ въпроса за раждането въ тритѣ свѣта —  умственъ, сърдеченъ и волевъ и запитватъ, какво да правятъ, за да станатъ богати. Придобиването на богатството е последенъ процесъ. Човѣкъ не може да стане богатъ изведнъжъ. Бързото забогатяване е изкуственъ процесъ. Както бързо е забогатѣлъ човѣкъ, така и бързо ще осиромашее. За да придобие вѣчното богатство, човѣкъ трѣбва да забогатѣе едновременно въ тритѣ свѣта — въ умствения, въ духовния и въ физическия. Когато всички хора станатъ богати по гози начинъ, земята ще се превърне на рай.

Да се върнемъ пакъ къмъ символичното понятие „българинъ“. Всѣки българинъ, който е позналъ Бога, може да влѣзе въ рая. Всѣки българинъ, който може да вързва нѣщата на земята и на небето, и който ги развързва на земята и на небето, живѣе въ рая — него можете да слушате. — Защо? — Защото Богъ го е кръстилъ. Името „българинъ“ не е произволно дадено. То съдържа въ себе си велика Божествена идея. Който е готовъ да приеме тази идея, той носи вече това име. Ще каже нѣкой, че е българинъ. Това не е достатъчно. Българинътъ трѣбва да съдържа три елемента въ себе си: тѣло, което се рѫководи отъ надеждата и работи безъ никакви ограничения; умъ, който се рѫководи отъ вѣрата и работи безъ никакви ограничения, и сърдце, което се рѫководи отъ любовьта и работи безъ никакви ограничения.

Следователно, като знаете, какво може да бѫде българинътъ, трѣбва ли да се обезсърдчавате? Трѣбва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовниятъ свѣтъ иска да кали човѣка, да му предаде повече твърдость, изпраща го на земята, между българитѣ. Когато иска да предаде на нѣкой великъ духъ твърдость, той пакъ го изпраща на земята, да се роди българинъ. Който иска да се справя съ мѫчнотиитѣ, да придобие твърдость, става българинъ. Българинътъ е професоръ по твърдостьта. Въ това отношение, когато се касае за установяване на нѣкаква

Божествена идея, човѣкъ трѣбва да бѫде българинъ.

Изобщо, за да се домогне до нѣщо, човѣкъ трѣбва да съдържа въ себе си съответно качество. Каже ли, че иска да бѫдатъ простени грѣховетѣ му, той трѣбва да отговори срещу това съ друго нѣщо. — Съ какво? — Съ щедрость. Законътъ на щедростьта подразбира изобилие. За да бѫде щедъръ, преди всичко, човѣкъ трѣбва да бѫде вѫтрешно богатъ, да не се страхува отъ никакви лишения и ограничения. Може ли да се нарече богатъ онзи, който има милиони килограми жито въ хамбара си, а се страхува да не настане гладъ, да не се влошатъ условията на живота? Колко жито му е нужно за една година? Като прекара спокойно една година, следната пакъ ще донесе своето благо.

Днесъ вие сте се събрали, да чуете нѣщо за настоящия моментъ. Това, което наричате настояще, е минало. Вие още не живѣете въ настоящето. Вашитѣ идеи сѫ на миналото, въ тѣхъ нѣма никаква реалность. Тѣ сѫ бентове, които всѣки порой, всѣка по-силна вода може да отнесе. Една отъ идеитѣ на миналото е човѣкъ да стане великъ. Чудно нѣщо! Човѣкъ е великъ, но като не съзнава това, стреми се къмъ нѣкакво въображаемо величие. Слонътъ е великъ, голѣмъ, но може ли да заповѣдва на човѣка? Човѣкътъ, малкото сѫщество, се качва на гърба на слона и го управлява. — Защо? — Защото е по-уменъ и по-добъръ отъ него. Той възсѣда слона, управлява го и му говори: Голѣмъ и великъ си, но си изпратенъ при мене, да те уча. Така постѫпватъ и всички ония, които ядатъ кокошки, патици, агнета и др. Тѣ ги колятъ, ядатъ и казватъ, че ги пращатъ на училище въ своя стомахъ, тамъ да се учатъ.

Като не познаватъ себе си, хората искатъ да притежаватъ качества, за които тѣ не подозиратъ даже, че се криятъ въ самитѣ тѣхъ. Нѣкой, запримѣръ, иска да бѫде добъръ. Щомъ иска да бѫде добъръ, той се стреми къмъ физическия свѣтъ, иска да изучава неговитѣ закони. Щомъ пожелае да влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ се стреми вече къмъ истината и свободата. Обаче, нито доброто е истинско добро, безъ свободата, нито свободата е ценна безъ доброто. Ако човѣкъ не може да приложи доброто свободно, все едно, че хамбарътъ му е пъленъ съ жито, а стомахътъ му е разстроенъ, не може да работи. Какъ ще се ползува отъ това жито? Какъ ще се ползува той отъ доброто, лишено отъ свобода?

Човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. да превръща енергията на житото въ работа. Житото прави човѣка поетъ, музикантъ, художникъ, ученъ, родолюбецъ и т. н. Безъ жито нищо не можешъ да постигнешъ. Въ духовенъ смисълъ, житото подразбира идеята, която Христосъ изказалъ въ стиха: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Съ други думи казано: Ако не разбирате онова, което е вложено въ житното зърно, и ако не знаете, какъ да го отправите къмъ своя умъ, къмъ своето сърдце и къмъ своето тѣло, вие не можете да приемете Божествения животъ. Като придобие Божествения животъ, човѣкъ излиза отъ свѣта на постояннитѣ промѣни. Той гледа на всичко отъ добрата страна. Дали приятельтъ му е добре разположенъ, или не, за него е едно и сѫщо. И на облачното, и на ясното небе той гледа съ еднакво разположение.

Следователно, докато живѣятъ въ свѣта на промѣнитѣ, хората често изпадатъ въ заблуждения. Запримѣръ, когато иматъ радости, тѣ казватъ, че Богъ ги обича, грижи се за тѣхъ. Щомъ дойдатъ страдания, казватъ, че Богъ ги е забравилъ, че нѣщо се изпрѣчило на пѫтя имъ. Това е заблуждение. Богъ не забравя хората, но тѣ Го забравятъ. Майката не забравя децата си, но децата забравятъ майката. Казано е въ Писанието: „Ако баща ви и майка ви забравятъ за васъ, азъ ще си спомня“. На друго мѣсто е казано: „Написахъ ви на дланьта си“. Като погледне къмъ дланьта си, Богъ вижда, кѫде е мѣстото на българина и си спомня за него. Всички могатъ да тъпчатъ българитѣ, но като погледне къмъ дланьта си, Богъ казва: „Тукъ сѫ тѣ“. Заслужава човѣкъ да бѫде тъпканъ отъ хората, но името му да бѫде написано на Божията рѫка. Това значи, да бѫдешъ подъ зоркото око на любовьта.

„Каквото вържешъ на земята, вързано ще бѫде и на небето“. — Кога? — Когато челото, носътъ и устата ти сѫ правилни и красиви. Вѣрата е създала челото, любовьта — носа, а надеждата — устата. Значи, чрезъ челото, т. е. чрезъ мозъка, човѣкъ възприема енергии отъ висшитѣ свѣтове, чрезъ носа — духовни енергии, а чрезъ устата — енергии отъ физическия свѣтъ. Човѣкъ не може да разбере законитѣ на земята, ако надеждата му не е развита. Щомъ разбира тѣзи закони, той гледа съзнателно на фазитѣ, презъ които човѣшкиятъ животъ минава, и разумно ги използува. Човѣкъ е билъ младъ и пакъ ще бѫде; той е билъ старъ и пакъ ще бѫде. Обаче, за да се използуватъ всички възрасти, като условия за работа и учене, нужно е будно съзнание.

Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ старостьта и, като дойдатъ до 50— 60 годишна възрасть, тѣ не смѣятъ да предприематъ никаква работа, нищо ново, понеже мислятъ, че тѣхното време е минало вече. — Кой ще работи тогава? — Младитѣ и децата. Това е заблуждение. Сегашнитѣ хора проявяватъ живота на миналитѣ поколѣния. Тѣхниятъ животъ е резултатъ на миналото. Животътъ на бѫдещето поколѣние пъкъ ще бѫде резултатъ отъ настоящия животъ. Тогава, какво наследство ще оставите на бѫдещото поколѣние, ако тъй рано се откажете отъ работа? Бѫдещето поколѣние ще покаже, какво сте били вие и какво сте имъ оставили.

Стремете се къмъ новото, въ което нѣма остаряване. — Въ какво се заключава новото? — Новото подразбира умъ свѣтълъ, пъленъ съ добродетели; сърдце чисто, пълно съ добродетели и тѣло здраво, пълно съ добродетели. Ще кажете, че тѣлото умира. — Има едно тѣло, което всѣкога върви съ човѣка и на този, и на онзи свѣтъ. Това тѣло никога не умира. То съблича само старата си дреха и свободно отъ нея продължава своя пѫть. И въ Божествения свѣтъ не приематъ човѣка безъ тѣло. Въ никой свѣтъ не приематъ човѣка безъ умъ, безъ сърдце и безъ тѣло. Той остава нѣкѫде въ козмоса, но при страшно мѫчително състояние. За да не изпада въ това мѫчително положение, човѣкъ трѣбва да пази физическото си тѣло, да не нарушава неговата чистота и цѣлость. Какво ще стане съ млѣчната още ядка на орѣха, ако преждевременно пострадатъ горнитѣ две покривки? Орѣхътъ е осѫденъ на смърть. Той не може да продължи своето сѫществуване. Като се запазятъ горнитѣ покривки, орѣхътъ се развива правилно. Всѣка покривка пада на времето си и, като се посади орѣхътъ, отъ него излиза новъ животъ. Казано е въ Битието: „И земята бѣше неустроена и пуста, и Духъ Божи се носѣше надъ бездната“. Духътъ Божи. това е свѣтлината на свѣта. Следователно. докато Слънцето на живота грѣе, използувайте свѣтлината му, да организирате вашата земя, т. е. тѣлото си, да го превърнете въ рай.

Въ Божествения свѣтъ слънцето грѣе всѣкога и освѣтява всѣки, който иска да се ползува отъ него.

Сега, азъ говоря за онѣзи българи, които сѫ въ Божествения свѣтъ. Има българи и въ духовния свѣтъ. Когато се намѣрите въ известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се къмъ българитѣ отъ духовния свѣтъ, тѣ ще ви помогнатъ. Ако и тѣ не могатъ да ви помогнатъ, обърнете се къмъ българитѣ въ Божествения свѣтъ. Тѣ непремѣнно ще ви се отзоватъ. Дали вѣрвате въ това, или не вѣрвате, не е важно. Ако е вѣрно, за моя смѣтка остава, азъ печеля; ако не е вѣрно, ще благодарите, че съмъ ви далъ едно богато угощение.

Сега, вѣрвайте въ онова, което Богъ е вложилъ въ вашия умъ, въ вашето сърдце, въ вашата душа и въ вашия духъ. Въ тѣхъ се крие Великиятъ въ свѣта. Тѣ произлизатъ отъ Него. Служете на духа и на душата си, на ума и на сърдцето си, като учители на вашия животъ. Ако тѣхъ не слушате, кого можете да слушате? Ако нѣкой дойде отвънъ и се опитва да ви въздействува, вие казвате: Не ставамъ робъ на никого! — Който не служи на Бога, само той е робъ. Който не люби, който не вѣрва, който не се надѣва, само той може да бѫде робъ. Всѣки, който е възприелъ истината, той е свободенъ. Който е възприелъ любовьта, знанието, той е свободенъ човѣкъ. Не е лесно, да приложи човѣкъ принципитѣ на любовьта и на свободата, да се откаже отъ старото. Тъкмо сѣдате предъ приятенъ, хубавъ обѣдъ и при васъ дохожда единъ гладенъ човѣкъ. Нѣщо ви нашепва: Раздѣли обѣда си съ този човѣкъ! Погледнешъ къмъ обѣда си, погледнешъ къмъ бедния човѣкъ, не ти се дава. Пакъ нѣщо ти нашепва: Раздѣли обѣда си съ този беденъ. Повикай го при себе си, Богъ е въ него. Ако не сподѣлишъ обѣда си съ него, ще съжалявашъ. Следъ дълго увещаване ти се съгласявашъ да дадешъ нѣщо отъ себе си на своя беденъ братъ. Не се стопява лесно коравото човѣшко сърдце.

Не е въпросъ да правимъ добро, съ което да се показваме предъ хората. Азъ съмъ за онова положение, когато човѣкъ почувствува присѫтствието на Бога, да стане на крака съ всичкото си уважение и почитание. Отъ хиляди години насамъ Богъ те е подкрепвалъ, давалъ ти е всички блага на разположение — ще станешъ и ще Му се поклонишъ. Заради Него, ще извършишъ всичко съ любовь. И най малкото да направишъ за Него, ще получишъ благословението Му. И царь да си, бѫди готовъ за Бога на всѣкакви жертви. За предпочитане е да бѫдешъ последенъ човѣкъ въ свѣта, но съ Бога, отколкото пръвъ и безъ Бога. За предпочитане е да бѫдешъ последенъ слуга, но съ Бога, отколкото пръвъ царь безъ Бога. Ако и царьтъ е съ Бога, още по-добре. Ако си мѫжъ, и Богъ е съ тебе, радвай се. Ако си жена, и Богъ е съ тебе, радвай се. Ако си дете, и Богъ е съ тебе, радвай се. Изобщо, въ каквото положение и да се намирашъ, важно е, Богъ да е съ тебе. Когато влѣзе въ кѫпалнята и намѣри онзи, който отъ 38 години лежеше боленъ, Христосъ го изцѣри. — Защо само него излѣкува? — Защото само той очакваше Христа. Дълбоко въ душата си той уповаваше на Бога. Значи, въ Израилъ по онова време имало само единъ, който очаквалъ да го избави нѣкой. Васъ кой ще избави? Днесъ и вие сте въ кѫпалнята, но ако не можете да се излѣкувате, ще влѣзете въ лоното на смъртьта. Кой ще ви избави оттамъ?

Единъ день наблюдавамъ, какъ единъ соколъ се спусна върху единъ косеръ, който спокойно си пѣеше, и го сграбчи. Веднага отправихъ мисъльта си къмъ сокола, казахъ му: Ще пуснешъ косера! Той го пусна и отлетѣ. При другъ случай наблюдавамъ, какъ единъ кълвачъ чука съ клюна си по едно дърво, кълве и търси червейчета. Работникъ е кълвачътъ, върши своята работа. Зададе се отнѣкѫде соколъ и право върху кълвача. — Слушай, това е работникъ, който върши работата си. Пусни го и не го смущавай. Той пусна кълвача.

Много соколи има въ живота. Единъ отъ тѣхъ е човѣшкото безвѣрие. Като дойде при васъ, то казва: Не е време за тази работа. Можете да я отложите за малко. — Щомъ работата е добра, не слушайте безвѣрието, но го вържете.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето. Каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето“. Какво ще вържете на земята? Ще вържете вашето безвѣрие, безнадеждие и безлюбие на земята, за да бѫдатъ вързани и на небето. Какво трѣбва да развържете на земята? Развържете вѣрата, надеждата и любовьта на земята, за да бѫдатъ развързани и на небето.

Пожелавамъ ви сега, като българи, да бѫдете образецъ на всички народи. Какво представятъ българитѣ? Тѣ не сѫ нито избраницитѣ на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да присѫтствуватъ на царската вечеря, подъ различни предлози: че си купили ниви и ги засѣли, че воловетѣ си опитвали, че се женили. Когато званитѣ се отказаха отъ поканата на царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопѫтищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слѣпи, да ги облѣка въ нови премѣни, да седнатъ съ мене заедно на трапезата“. Това сѫ българитѣ. Хроми и сакати сѫ тѣ за грѣха, за  престѫпленията. Слѣпи сѫ тѣ за злото — не го виждатъ. Тѣ сѫ осиромашели за стария и грѣшенъ животъ; тѣ се отказали отъ всички заблуждения и търсятъ новия свѣтълъ день, въ който Слънцето вѣчно грѣе, а Правдата строи нови пѫтища.

Благословенъ е онзи народъ, за когото може да се каже: Който не бѣше мой народъ, намѣри ме. Моятъ народъ, обаче, остана вънъ“.

Прочетете сега „Добрата молитва“, която ще бѫде символъ на новото вѣрую въ свѣта.

*

26. Беседа отъ Учителя, държана на

8. септемврий, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...