Jump to content

1940_09_08 Функции на вѣрата


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Функции на вѣрата

Послание къмъ Евреитѣ, 11. гл.

Въ 11. глава отъ Посланието къмъ евреитѣ се говори за вѣрата. Съвременнитѣ хора иматъ различни понятия за вѣрата. Кои сѫ побудителнитѣ причини да вѣрва човѣкъ? Отъ какъвъ характеръ сѫ тия причини? Едни отъ причинитѣ, които заставятъ човѣка да вѣрва, иматъ материаленъ характеръ, други — духовенъ, а трети — Божественъ. Понѣкога вѣрата на човѣка е въ състояние да реализира само материални блага; понѣкога тя реализира духовни блага. а понѣкога — Божествени. Има случаи, когато вѣрата на човѣка е въ сила да реализира едновременно и материални, и духовни, и Божествени блага. Отъ реализирането на благата, къмъ които човѣкъ се стреми, се опредѣля и неговата вѣра. Ако нѣкой се стреми къмъ постигане само на материални блага и може да ги реализира чрезъ вѣрата си, неговата вѣра е частична. Той казва, че е вѣрващъ, но неговата вѣра има отношение само къмъ материалния свѣтъ.

За да има ясна представа за себе си, човѣкъ трѣбва да си отговори на единъ сѫщественъ въпросъ: Какъвъ е неговиятъ стремежъ. Слушате нѣкой да казва: Единъ е моятъ стремежъ — да си поживѣя и да си похапна добре. — Това не е стремежъ. Като живѣе, човѣкъ непремѣнно ще яде. Ако не яде, не може да живѣе. Ако човѣкъ живѣе, само за да яде, това е изключително физически животъ. Този човѣкъ живѣе само за земята. За да не остане човѣкъ само на физическия свѣтъ, съ земни стремежи, религиознитѣ казватъ, че човѣкъ не трѣбва да яде много. Малко или много, това сѫ относителни понятия. Пчелата яде като пчела, комарътъ — като комаръ, слонътъ — като слонъ. Слонътъ може да каже, че яде малко. Колкото малко да яде слонътъ, съ единъ неговъ обѣдъ пчелитѣ могатъ да прекаратъ години. Не е въпросъ въ малкото или въ многото ядене. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае, колко ядене му е нужно. Той трѣбва да има правилни разбирания за живота. Какво дете ще роди майката, това зависи отъ нея. Докато е бременна, майката има грижи за детето си. То не е самостоятелно и зависи отъ майка си. Каквито грижи положи майката за детето си, духовни или физически, такова ще бѫде то. Обаче. когато се роди, детето постепенно се освобождава отъ влиянието на майка си. Тогава грижитѣ на майката се намаляватъ, а на детето се увеличаватъ. Когато грижитѣ на човѣка се увеличаватъ, той започва да се безпокои и казва, че животътъ му е дотегналъ, не иска повече да живѣе. Който не иска да има грижи, трѣбва да остане завинаги въ утробата на майка си. Обаче, излѣзе ли вънъ отъ тази утроба, непремѣнно ще има грижи. Не само, че ще има грижи, но отъ день на день грижитѣ му ще се увеличаватъ. Значи, грижитѣ на майката сѫ безгрижие за детето. И грижитѣ на детето сѫ безгрижие за майката.

Христосъ казва: „Не се грижете за себе си, има кой да се грижи за васъ.“ — Какво означаватъ тия думи? — Христосъ иска да каже, че докато е въ утробата на майка си, детето нѣма за какво да се грижи. — Какво трѣбва да прави детето въ утробата на майка си? — То трѣбва да се учи. Първиятъ урокъ, който детето учи въ утробата на майка си, е мълчанието. Като се научи да мълчи, то ще изучава кротостьта, смирението, въздържанието, любовь къмъ майка си. Започне ли преждевременно да си дава мнението по различни въпроси, майка му ще го изпѫди навънъ. Докато е въ утробата на майка си, детето нѣма право да се произнася за характера и проявитѣ на майка си. Каже ли само една дума, тя го изхвърля навънъ — единъ моментъ повече не може да остане въ утробата й. Първитѣ човѣци напуснаха рая, защото проговориха по-рано, отколкото трѣбваше. Дълго време тѣ трѣбваше да мълчатъ. — Защо? — Защото бѣха въ утробата на майка си. Богъ имъ каза: „Докато сте въ утробата на майка си, нѣма да ядете отъ забраненото дърво“. Обаче, тѣ побързаха да излѣзатъ вънъ, въ свѣта на грижитѣ. Тѣ проговориха преждевременно, заради което излѣзоха отъ майчината си утроба. Като се видѣха самостоятелни, тѣ ядоха отъ плодоветѣ на забраненото дърво и напуснаха рая. Всѣки човѣкъ, въ когото се яви желание да яде отъ забраненото дърво, трѣбва да напусне рая.

Мнозина се запитватъ, защо хората умиратъ и защо се раждатъ. Много просто. Хората умиратъ и се раждатъ, защото сами искатъ това. Който иска да се роди, ражда се; който иска да умре, умира. Детето се ражда, или защото майката иска, или защото то иска. Казвате: Така ли е въ сѫщность? — За мене е така, а за васъ, както искате. Вие можете да вѣрвате, можете и да не вѣрвате. — Ама, ние вѣрваме въ Бога, за Него мислимъ. — Въ Бога вѣрвате, а по цѣли дни мислите, какъ по добре да се наредите. По цѣли дни нареждате кѫщата си. Богъ не е човѣкъ, да дойде въ кѫщата ви. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да изостави кѫщата си, да не я чисти. Който е чистъ отвънъ, и отвѫтре трѣбва да бѫде чистъ. Нѣкой казва: Не ме гледайте, какъвъ съмъ отвънъ; гледайте, какъвъ съмъ отвѫтре. Нѣкой баща казва: Не ме гледай, какъвъ съмъ отвънъ, съ хората. Ела да ме видишъ, какъвъ съмъ съ жената и съ децата. Другъ казва: Не гледай, какъвъ съмъ съ жената и съ децата си; гледай, какъвъ съмъ съ външнитѣ хора. Наистина, нѣкои хора сѫ добри отвънъ, съ окрѫжавашитѣ; други сѫ добри въ дома си, съ близкитѣ си. Външната страна на човѣка е неговиятъ физически свѣтъ; вѫтрешната му страна представя духовния му свѣтъ. Тъй щото, когато нѣкой казва, да не обръщатъ внимание на външнитѣ му отношения, а на вѫтрешнитѣ, това значи, да не гледатъ физическата страна на живота му, но духовната. Азъ бихъ желалъ, човѣкъ да бѫде еднакъвъ и външно, и вѫтрешно, т. е. и въ физическо, и въ духовно отношение. Явява се въпросъ: външното отъ вѫтрешното ли зависи, или вѫтрешното отъ външното?

Да се върнемъ пакъ къмъ вѣрата. Тя е сила, която стимулира човѣка къмъ придобиване и развиване на нѣкои дарби и способности. Безъ вѣра човѣкъ нищо не може да постигне. Като вѣрва въ това, къмъ което се стреми, човѣкъ ще работи, за да го реализира. — Какво предстои на човѣка да реализира? — Човѣкъ се стреми да реализира всичко онова, което е вложено въ неговия умъ и въ неговото сърдце. Като се стреми да реализира своитѣ желания, той трѣбва да знае, кои, именно, трѣбва да реализира. Нѣкой иска по-скоро да израсте, да стане възрастенъ, да придобие повече знания. Обаче, като стане възрастенъ, той започва да се плаши и казва: Остарѣхъ вече. Защо се страхува отъ старостьта? Нали самъ пожела да стане възрастенъ? Той мислѣлъ, че като възрастенъ, ще има голѣми знания, но останалъ излъганъ. Той казва: Какво придобихъ въ живота? Бѣхъ дете, станахъ юноша, после — възрастенъ, сега съмъ старъ, но нищо особено не направихъ.

Какво представя младостьта и какво —  старостьта? Младостьта е чувалъ, който съдържа сто килограма тежесть, но е турено въ него само единъ килограмъ. Старостьта е пакъ сѫщиятъ чувалъ, който е напълненъ догоре. Младиятъ върви свободно, подскача и леко подхвърля чувала си. Стариятъ едва се движи, напълнилъ е чувалътъ си съ връхъ. Той носи сто килограма тежесть, гледа къмъ земята и пъшка. — Защо младиятъ се движи свободно? — Защото мисли само за днесъ. Като има единъ килограмъ брашно въ чувала си, той е доволенъ. Стариятъ едва се движи, но все за утрешния день мисли, какъ да се осигури за повече години. Като мислѣлъ за утрешния день, той все пълнѣлъ чувала си, докато най-после го напълнилъ догоре. Пъленъ е чувалътъ му, но не може лесно да ходи, не може да изправи главата си. Защо му трѣбватъ сто килограма брашно? Като има едно кило, достатъчно му е. Останалитѣ 99 килограма сѫ излишни. Като мислять да се осигурятъ, хората правятъ по нѣколко кѫщи: една за младитѣ, друга за старитѣ. Като израснатъ децата, тѣ правятъ още нѣколко кѫщи. После пъкъ за внучетата и т. н. Това е излишенъ товаръ, който преждевременно огъва гръбнака на човѣка къмъ земята.

Това сѫ примѣри отъ живота, които показватъ, какви сѫ резултатитѣ отъ осигуряването. Не е лошо да има човѣкъ кѫщи, но бащата е създалъ вече една кѫща на сина си —  неговото тѣло, нѣма защо да му прави втора кѫща. Ако синътъ иска да има втора кѫща, въ която да внесе кѫщата, която баща му направилъ, нека самъ се погрижи за това. Нека работи, за да си направи нова кѫща. Сѫщото се отнася и до дъщерята. Не е лошо родителитѣ да направятъ по единъ апартаментъ на сина и на дъщеря си, но по този начинъ тѣ ги лишаватъ отъ работа. Какво ще правятъ синътъ и дъщерята на земята, ако имъ дадатъ готови кѫщи за живѣене? Тѣ нѣма какво да работятъ. Когато способнитѣ ученици решатъ задачитѣ си, тѣ иматъ време да решатъ задачитѣ на неспособнитѣ ученици, но какво излиза въ края на краищата? Докато сѫ въ училището, неспособнитѣ ученици могатъ временно поне да минатъ за добри. Обаче, излѣзатъ ли отъ училището, животътъ ще ги постави на изпитъ, и тѣхната неспособность ще се прояви. Бащата осигурилъ сина и дъщеря си, турилъ въ банката на тѣхно име по сто хиляди лева. Когато се намиратъ въ затруднение, тѣ вадятъ по малко отъ вложенитѣ пари, докато ги свършатъ. Лесно се работи съ решени задачи: щомъ се свършатъ паритѣ, пакъ се даватъ задачи, но синътъ и дъщеряга не могатъ сами да ги решатъ. Който самъ е решавалъ задачитѣ си, той самъ може да си направи кѫща. Онзи, на когото други сѫ решавали задачитѣ, той нищо не може да спечели, никаква кѫща не може да си направи. Самъ да решавашъ задачитѣ си, това значи, да развивашъ търпението си. Нѣкой казва, че е търпеливъ, а като диша, повдига раменетѣ си, криви се ту на една, ту на друга страна. Който повдига и изкривява раменетѣ си, той нарушава равновесието си. Раменетѣ сѫ везни, поставени за граница между духовния и Божествения свѣтъ. Нарушите ли това равновесие, вие нарушавате хармонията на своя животъ.

Преди години единъ виденъ българинъ ме запита, какво ще стане съ Добруджа, ще си я вземемъ ли пакъ? Азъ казахъ, че Добруджа ще падне право въ устата ни, като зрѣлъ плодъ. Достатъчно е да отворимъ устата си и да чакаме — нищо повече. — Какъ може това? Може ли безъ бой да ни я дадатъ? — Може. Чакайте само и ще видите, какво ще стане. Българитѣ трѣбва да знаятъ, че на бой не имъ върви. Каквото сѫ взели съ бой, всичко сѫ изгубили. Сега не остава нищо друго, освенъ да чакатъ. Добре е човѣкъ да бѫде готовъ за бой, но той пръвъ да не предизвиква.

Какво означава боятъ? Да се бие човѣкъ, това значи, да тури нѣщо на гърба си. Всѣка работа, която не е свършена добре, води къмъ бой. Всѣко нѣщо, което смущава човѣка, създава въ него воинствено разположение. Ще кажете, че безъ война нѣма постижения. Съгласенъ съмъ и съ това. Човѣкъ трѣбва да работи, да воюва въ себе си. И да има вѣра, той пакъ трѣбва да работи. Истински вѣрващъ е онзи, който работи, а не онзи, който живѣе въ бездействие. Всѣки трѣбва да работи умѣрено, да не пресилва нѣщата. За да знае, кога и колко трѣбва да работи, човѣкъ трѣбва да развива чувството си, да предвижда нѣщата. Всѣки има това чувство, но всички не сѫ работили за неговото развитие, вследствие на което въ нѣкои хора то е силно развито, въ други — по-слабо, а въ трети — още не е проявено.

Често слушате нѣкой да ви говори, че ходилъ на онзи свѣтъ, видѣлъ Христа и Бога. И това ще ви разправя тъкмо онзи, въ когото прозрението е слабо развито, или почти никакъ. Той ще ви каже, че ходилъ на онзи свѣтъ! Какво видѣлъ тамъ? — Видѣлъ Христа, облѣченъ въ бѣли шопски дрехи и съ калпакъ на главата си. Видѣлъ още и Бога, въ видъ на старецъ. — Това сѫ негови специфични разбирания за Бога и Христа. Въ сѫщность, той не е видѣлъ нито Бога, нито Христа. Чудно нѣщо! Видѣлъ Христа, а работитѣ му не вървятъ добре. Видѣлъ Господа, а не може да реши една обикновена задача. Това сѫ заблуждения, отъ които човѣкъ трѣбва да се пази.

Като не разбиратъ законитѣ на духовния свѣтъ, хората се стремятъ главно къмъ физически придобивки. Тѣ искатъ да бѫдатъ физически красиви, безъ да подозиратъ, че физическата красота безъ духовната е временна. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ става и физически, и духовно красивъ. Има ли тази красота, човѣкъ свободно може да се яви предъ хората. Дето минава, всички се обръщатъ да го гледатъ. Страшно е, когато хората обръщатъ главата си отъ нѣкого, не искатъ да го гледатъ.

Синътъ на единъ турски бей се оженилъ за една млада мома, която била препорѫчана като голѣма красавица. Споредъ закона на Мохамеда, момъкътъ нѣма право да вижда своята избраница преди вѣнчаването. Той вѣрвалъ на препорѫката на своитѣ близки. Като се оженили, неговата избраница свалила предъ мѫжа си булото, съ което покривала главата си, и казала: Предъ кого трѣбва да се показвамъ? Мѫжътъ й трѣбвало да каже, предъ кои отъ неговитѣ близки тя има право да се показва. Като я видѣлъ, той се ужасилъ и казалъ: Показвай се, на когото искашъ, само на мене не се показвай.

Сега и на васъ казвамъ: Работете върху себе си да придобиете такава красота, че като ви види Богъ, да не каже, както синътъ на бея казалъ на своята избраница, но да каже: Показвайте се първо на мене! Следователно, ако вие имате смѣлостьта да се покажете на Бога, ще се показвате и на всички хора. Ако Богъ ви харесва, всички хора ще ви харесватъ.

И тъй, истински красивъ е онзи, който е красивъ едновременно на физическия свѣтъ, въ духовния и въ Божествения. Съ други думи казано: Красивъ човѣкъ е онзи, който е красивъ по умъ, по сърдце и по тѣло. Следователно, ако човѣкъ не е красивъ, търсете причината за това или въ физическия, или въ духовния, или въ Божествения свѣтъ. Виждате нѣкой човѣкъ съ много тънки устни и питате, защо устнитѣ му сѫ толкова тънки. Причината за тънкитѣ устни се крие или въ физическия, или въ духовния, или въ Божествения свѣтъ. Този човѣкъ е ялъ малко, или въ единъ отъ свѣтоветѣ, или въ двата, или въ тритѣ свѣта едновременно. Нѣкой човѣкъ има дебели устни. Той е ялъ много. За да направи устнитѣ си по-тънки, той трѣбва да яде по-малко. Изобшо, дали устнитѣ на човѣка сѫ тънки или дебели, това зависи отъ съотношението между другитѣ части на лицето. За тази цель човѣкъ трѣбва да знае нормата на нѣщата и оттамъ да прави своитѣ изчисления. Човѣкъ се стреми къмъ възвишения свѣтъ, дето нѣщата сѫ точно опредѣлени. Тамъ не може да се играе съ изкуството. Тамъ, между всички удове на лицето, както и на цѣлото тѣло, има известно съотношение, което не търпи никакво отклоняване. Като знае нормалнитѣ съотношения между удоветѣ на човѣшкия организъмъ, всѣки човѣкъ може да изучава себе си и постепенно да изправя своитѣ криви страни или отклонения.

Това сѫ задачи на бѫдещето. Ако нѣкой иска да има красива уста, преди всичко, той трѣбва да знае, какъ да говори. Който има красива уста. красиво говори. Словото, което излиза отъ устата на човѣка, храни първо него, а после и окрѫжаващитѣ. За доброкачествената храна всѣки е готовъ да плаща. Разумното слово прави устата красива, а неразумното я изкривява. Правилното чувствуване оформява носа, а неправилното го изкривява. Правата мисъль оформява челото, а неправилната го изкривява. Следователно, искате ли да имате правилно, добре оформена глава, вие трѣбва да мислите, да чувствувате, да постѫпвате и да говорите правилно и красиво. Ако главата е добре оформена, и тѣлото е красиво, стройно и добре развито.

Като изучава себе си, човѣкъ вижда, че много работа му предстои. Той казва: Чудно нѣщо! Едно време имахъ повече надежда и вѣра, а сега и надеждата, и вѣрата ми отслабнаха. Защо сѫ отслабнали? — Защото дружишъ съ хора, на които вѣрата и надеждата сѫ слаби. Той се намира подъ тѣхно влияние. Докато се кали и развие вѣрата и надеждата си, да не пада духомъ и да не се обезсърдчава, човѣкъ трѣбва да дружи съ хора, които иматъ силна вѣра и надежда. Каквото и да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ влияния. Като знаете това, работете върху себе си, да развивате своитѣ дарби и способности, да се калявате, да издържате на чужди влияния. Ако дружите съ добри, способни и вѣрващи хора, и вие ще развивате съответнитѣ дарби и способности. Когато учителитѣ и професоритѣ на ученицитѣ и на студентитѣ сѫ способни хора, работата върви добре. Не сѫ ли способни, ученицитѣ се спъватъ и не могатъ да учатъ добре. Запримѣръ, нѣкой учитель преподава химия, но не чувствува влѣчение къмъ нея. Щомъ учительтъ не обича предмета си, и ученицитѣ не го обичатъ. За да разбира химията, човѣкъ трѣбва да разбира любовьта. Ако не обича химията, той често пострадва: ту лицето, ту носа, ту рѫката му ставатъ жертва. Който не разбира, въ какви отношения, какъ и кога да се съединяватъ елементитѣ, той често се натъква на нѣкакви малки катастрофи.

Химикътъ трѣбва да разбира законитѣ, по които елементитѣ се съединяватъ. Не спазва ли тия закони, той се натъква на катастрофи: нѣкѫде ретортата се пръснала, нѣкѫде станалъ малъкъ пожаръ. На разбранъ езикъ казваме, че който се заелъ да сватосва елементитѣ, трѣбва да знае, какъ и кога да ги сватосва. Не знае ли това, по-добре да не се заема съ тази работа. Сѫщото се отнася и съ хората. Ако сватосвате младитѣ моми и момци, трѣбва да знаете, какъ да направите тази работа. Не знаете ли, какъ да сватосвате, и дветѣ страни ще съжаляватъ, че сте ги сватосвали. За да се оженятъ двама души, тѣ трѣбва да иматъ три допирни точки помежду си: на физическия, въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Въ това отношение птицитѣ стоятъ по-високо отъ хората. Тѣ се женятъ, както Богъ изисква, а хората се женятъ, или споредъ своитѣ желания, или споредъ желанията на хората. Нѣкой се оплаква, че остарѣлъ, че не се оженилъ. Той любилъ десеть души и казва, че не е жененъ. Това не е вѣрно. Чистота се иска отъ хората. Божествениятъ свѣтъ не търпи абсолютно нищо нечисто. Който влѣзе въ Божествения свѣтъ, трѣбва да бѫде безъ маска. Тамъ всѣки човѣкъ влиза такъвъ, какъвто е, безъ никаква маска на лицето си. Като влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ вижда своитѣ постѫпки; той вижда всички хора, съ които има добри или лоши отношения. И еднитѣ, и другитѣ ще вървятъ следъ него. Съ ония, които е обичалъ, той ще се яви при Господа и ще каже: Ето моятъ домъ. Добре е човѣкъ да обича. И цѣлиятъ свѣтъ да обича, той се ползува.

Какво значи, да обичашъ и да те обичатъ? — Да обичашъ и да те обичатъ, това значи, да си помагате взаимно. Приятно е на човѣка да го обичатъ. Той мисли, че това благо му е дадено за вѣчни времена. Не, човѣкъ се ползува отъ благата на любовьта, докато чешмата тече. Човѣкъ се ползува отъ любовьта, докато водата е чиста. Щомъ чистата вода престане да тече и отъ чешмата започне да излиза мжтна вода, човѣкъ се отказва отъ любовьта. За какво обичате човѣка? Човѣкъ може да бѫде обичанъ, не за неговата външность, но за онова, което изтича отъ него: за чувствата. за мислитѣ и за постѫпкитѣ му. Когато се обичатъ, хората се опознаватъ. Не можете да познаете човѣка, докато не го обичате.

Какво виждаме въ отношенията на хората? Тѣ казватъ, че се обичатъ, а въпрѣки това се каратъ и биятъ. Това е отрицателната страна на опознаването. Нѣкой седи настрана и гледа, какъ се каратъ. Иска да ги сѫди, да се произнесе, кой отъ двамата е правъ. Нѣма защо да сѫдите хората, нито да се произнасяте за тѣхната правота. Като се скаратъ, тѣ сами ще се опознаятъ и ще разбератъ, кой отъ двамата е по-правъ. Когато двама атлета се биятъ, тѣ ще разбератъ, кой отъ тѣхъ е по-силенъ. Който победи, силата е на негова страна. Докато не сѫ влѣзли въ борба, и двамата се мислятъ за силни. Щомъ се сбиятъ, спорътъ престава. — Защо? — Знае се вече, кой отъ двамата е по-силенъ. Ако не знаешъ, какъ да се боришъ, не влизай въ борба. Нѣкой влиза неподготвенъ, но мисли, че щастието ще му помогне. Излиза на сцената, но веднага го по-валятъ на земята. И следъ това се чуди, зашо не е успѣлъ въ борбата. Много естествено. Той разчиталъ на нѣкакво илюзорно щастие. Щастието на човѣка се заключава въ неговия умъ, въ неговото сърдце и въ неговата воля. Ако си шивачъ и можешъ да шиешъ хубави дрехи, да задоволявашъ клиентитѣ си, щастието ти седи въ ума и въ рѫката ти. Ако не можешъ да шиешъ добре, нѣмашъ щастие. Щастието се заключава въ любовьта. Работете съ любовь, за да бѫдете щастливи.

Днесъ всички религиозни хора сѫ подложени на изпитъ, да се провѣри любовьта имъ. Тѣ казватъ, че иматъ любовь къмъ Бога. — Какъ се познава тази любовь? — Като обичатъ жена си и децата си, тѣ мислятъ, че това е сѫщевременно любовь и къмъ Бога. Любовьта къмъ жената не е любовь къмъ приятеля, нито къмъ брата. Любовьта къмъ сина или къмъ дъщерята не е любовь къмъ приятеля. Всички видове любовь се различаватъ. Даже и любовьта къмъ дъщерята не е сѫщата, както любовьта къмъ сина. Дъщерята представя сърдцето, а синътъ — ума. Вие трѣбва да знаете тѣзи нѣща и да ги различавате, защото ви предстои матура. Всички хора трѣбва да държатъ матура за гимназия. За тази цель ви е даденъ конспектъ, по който ще учите. Само нѣколко въпроси ако не знаете, ще ви скѫсатъ. Вие трѣбва да знаете всички въпроси, че, дето ви пипнатъ, да отговорите. Има лесни и мѫчни въпроси, но трѣбва да знаете всичко. Комисията е строга и взискателна.

Като ученици, вие трѣбва да благодарите на Бога, че сте обичани и можете да проявите любовьта. Знайте, че любовьта, която излиза отъ сърдцето ви, иде отъ Великия източникъ на живота. Дето и да се докоснете, когото и да срещнете, вие ще възприемете нѣщо отъ него. Срѣщате една млада мома, която е влюбена въ нѣкой момъкъ, и вие възприемате любовьта й. Вие мислите, че самъ сте влюбени. Не, любовьта не е ваша, нито на момата. Обаче, рад вайте се, че въ даденъ моментъ можете да проявите любовьта. Човѣкъ може да счита за свое нѣщо само това, съ което се е родилъ. Всѣко нѣщо, което временно обладава, не е негово. Така се обясняватъ бързитѣ смѣни въ настроенията на човѣка. Нѣкой казва, че е голѣмъ грѣшникъ. Това не е негова мисъль. Той я възприелъ отъ другъ човѣкъ. На другия день сѫщиятъ човѣкъ казва, че е праведенъ. И тази мисъль не е негова, възприета е отнѣкѫде.

Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ“. Следователно, ако човѣкъ не може да възлюби хората, както Богъ го е възлюбилъ, неговата любовь е отражение на Божията. Тази любовь наричаме лична. Когато човѣкъ разбере, че любовьта на Бога къмъ всички хора е еднаква, поради което има предъ видъ нуждитѣ имъ, тогава само човѣшката любовь е проявление на Божията. Станешъ ли проводникъ на тази любовь, ти трѣбва да обичашъ еднакво и тѣлото, и ума си. Като обича своя умъ и своето сърдце, човѣкъ се свързва съ умоветѣ на всички добри и разумни хора и се радва на успѣхитѣ имъ. Ако срещне нѣкой силенъ човѣкъ, и на него ще се радва. Единъ день и той ще има възможность да стане силенъ. Обичайте хората съ ума си, съ сърдцето си, съ цѣлото си тѣло. Това значи, да обичате хората и въ тритѣ свѣта.

Днесъ хората се изпитватъ едни-други, вследствие на което развалятъ отношенията си.

Какъ ще те изпитва човѣкъ съ нечисти рѫце? Само онзи може да те изпитва, който стои по-високо отъ тебе, т. е. на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ чисти. Въ този смисълъ, само Богъ изпитва човѣка. Следователно, който се осмѣли да изпитва ближния си, трѣбва да бѫде чистъ. Той изпитва ближния си отъ наученъ интересъ, иска да знае, какво е вложилъ Богъ въ неговия умъ, въ неговото сърдце и въ неговата воля. Понеже хората сѫ проводници на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина и чрезъ тѣхъ се даватъ всички блага, интересно е да изучавате човѣка, а не да го изпитвате. Бѫдете готови да изучавате себе си и своя ближенъ безъ смущения и безпокойства. Ако живѣете безъ воюване, вие ще спечелите повече, отколкото, ако воювате. Ако спорите и се карате съ хората, вие ще изгубите повече, отколкото, ако живѣете съ тѣхъ въ миръ и съгласие. Защо трѣбва да се карате съ хората? Като се карате, вие ще се намѣрите въ трудни положения. После ще съжалявате, че не сте постѫпили добре.

Запомнете следното правило: когато искате да се карате съ нѣкого, провѣрете, дали  Богъ е въ него, или не. Ако Богъ е въ ума му, не се карайте съ него; ако е въ сърдцето му, пакъ не се карайте; ако е въ волята му, сѫщо така не се карайте. Видите ли, че въ нѣкой човѣкъ не присѫтствува Богъ, можете да му се посърдите, можете да се поскарате съ него. Той има нужда отъ учитель, да дойде нѣкой при него и да го разтърси малко.

Днесъ говоря по този въпросъ, защото Богъ присѫтствува въ умоветѣ, въ сърдцата и въ волята ви. Вѣрвайте на тия думи, ако искате да се самовъзпитавате.

Т. м.

*

25. Беседа отъ Учителя, държана на

8. септемврий, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...