Jump to content

1940_09_01 Десеттѣ девици


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Десеттѣ девици

„А отъ тѣхъ петь бѣха разумни,

и петь безумни“.

Матея 25: 2.

Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ разумни и неразумни хора. както петтѣ разумни и петтѣ неразумни девици По какво се отличава разумниятъ отъ неразумния или отъ глупавия човѣкъ? Разумниятъ човѣкъ е работливъ, разчита на себе си, а неразумниятъ е мързеливъ. Той седи, не работи и очаква всичко наготово. Той вѣрва въ щастие, което иде наготово, предъ краката на човѣка. Той казва: Това е щастие, да ти падне въ кърпа вързано, безъ да си работилъ. Мързеливиятъ нѣма никакъвъ занаятъ и току ходи отъ едно мѣсто на друго, движи рѫцетѣ и краката си, безъ да знае защо. И разумниятъ прави движения, но неговитѣ движения се различаватъ коренно отъ тия на неразумния.

Често религиознитѣ хора правятъ различни движения и казватъ, че Духътъ ги посетилъ. Сѫществена разлика има между движенията на Духа и тия на неразумния религиозенъ. За да не изпада въ заблуждения, човѣкъ трѣбва да знае качествата на духа, на душата, на ума и на сърдцето си. Както свѣтскиятъ човѣкъ, така и религиозниятъ трѣбва да иматъ знания, да разбиратъ нѣщата, а не както нѣкои турци, които казватъ, че човѣкъ не трѣбва да знае много. Като знае, че на онзи свѣтъ има седемь етажа нагоре, а въ този свѣтъ — седемь етажа надолу, това е достатъчно. Не е достатъчно това знание. Мнозина казватъ, че знанието разваля свѣта. Това не е вѣрно. Глупостьта, невежеството развалятъ свѣта, но истинското знание — никога. Неразумниятъ не работи, не учи, очаква да му дойде нѣкакво благо отъ лотария. Какво придобива човѣкъ, ако очаква щастието си отъ лотария? Нѣкои хора сѫ вложили по нѣколко хиляди лева въ лотарийни билети, дано имъ се падне милионътъ. Колко души могатъ да получатъ милиона? Само единъ човѣкъ има щастието да получи милиона, но всички го очакватъ. Вмѣсто да изразходва енергия и да губи, по-добре е човѣкъ да отдѣля паритѣ си за билета настрана, да ги спести. Колкото пѫти намислите да купите лотариенъ билетъ, турете тия пари въ една касичка. Въ продължение на нѣколко години вие ще имате спестени пари, които иначе щѣха да бѫдатъ загубени.

И християнитѣ, отъ времето на Христа до днесъ, сѫ гледали на Христовото учение като на лотария, вследствие на което сѫ го изопачили. Тѣ казватъ: Христосъ дойде да спаси човѣчеството. Днесъ ние сме спасени вече. Нищо друго не ни остава, освенъ да влѣземъ въ Царството Божие и да се радваме и веселимъ. Други пъкъ казватъ, че всичко ще имъ се даде по благодать. Да се мисли така, това значи, ученикътъ да влѣзе въ училището, да не учи и да изисква отъ учителя си добри бележки по благодать, отъ любовь. Това е невъзможно. Всѣка добра бележка отговаря на известно знание. Когато изисква нѣщо отъ другиго, човѣкъ трѣбва да е далъ, или да с готовъ да даде нѣщо отъ себе си. Едно отъ качествата на любовьта е даването. Ако давашъ, ще ти се даде. Следователно, ако християнитѣ не гледатъ на Христовото учение като на лотария и ако всѣки день прилагатъ нѣщо малко отъ него, днесъ тѣ щѣха да бѫдатъ най-богатитѣ и най-силни хора въ свѣта.

И тъй, не се заблуждавайте. Пазете се отъ старитѣ навици, отъ старитѣ разбирания. Въ човѣка има нѣщо инертно, неподвижно, което го прави ленивъ. Това не е истинското естество на човѣка. Човѣкъ има духъ, който е мощенъ, способенъ да твори. Човѣкъ има душа, която е широка, готова да обхване всичко въ себе си. Човѣкъ има умъ, способенъ да възприема свѣтлина и знание. Най-после, човѣкъ има сърдце, което възприема топли и благородни чувства. Не може ли човѣкъ съ тия четири елемента въ себе си да се справи съ инертната материя на тѣлото си? Силенъ е човѣшкиятъ духъ и може да се справи съ инертната материя. Обширна е човѣшката душа, за да използува всички условия и възможности, които й се даватъ.

Следователно, човѣкъ не може да бѫде силенъ, ако не разбира духа си; човѣкъ не може да се развива, ако не разбира душата си; човѣкъ не може да учи, ако не разбира ума си; човѣкъ не може да придобива богатства, ако не разбира сърдцето си. Ще кажете, че сърдцето е грѣшно. Това е старо разбиране. Ако сърдцето е грѣшно, това показва, че човѣкъ е работилъ много. Който е работилъ, само той се е оцапалъ. Не може човѣкъ да живѣе на земята, да работи и да не се оцапа. На земята има и добри, и лоши условия. Щомъ работи при лоши и мѫчни условия, човѣкъ непремѣнно ще прави погрѣшки. Грѣшниятъ човѣкъ има бѫдеще. — Защо? — Защото той търси начини да подобри живота и условията си, за да излѣзе отъ областьта на погрѣшкитѣ. Този човѣкъ правилъ погрѣшки по причина на недостатъчно свѣтлина въ ума си и поради лоши условия. Той работи, мѫчи се да придобие по-голѣма свѣтлина, да се справи съ условията, за да не грѣши. Той се обезсърдчава, мисли, че е загубенъ, че нѣма спасение за него. За него, именно, е спасението. Ако е праведенъ, той нѣма нужда отъ спасение.

Сега иде нова епоха въ свѣта, която изисква хора съ нови възгледи и разбирания. Старото трѣбва да се тури настрана. — Ама, ние остарѣхме, не можемъ вече да работимъ. — Сега, именно, трѣбва да работите, да учите, да изправяте погрѣшкитѣ си. Стариятъ трѣбва да се подмлади. — Какъ ще се подмлади? — Като замѣсти старитѣ си разбирания съ нови. Нови мисли, нови чувства, нови постѫпки сѫ нужни на човѣка. За да мисли право, човѣкъ се нуждае отъ повече свѣтлина въ ума си; за да чувствува правилно, той се нуждае отъ повече топлина въ сърдцето си. Свѣтлитѣ мисли внасятъ свѣтлина въ ума, а топлитѣ чувства — топлина въ сърдцето. Когато учительтъ даде нѣкаква задача на ученика, въ първо време задачата не му е ясна, не може да я реши. Колкото повече мисли върху нея, свѣтлината му се увеличава, и той решава задачата. Обичайте задачитѣ, които учителитѣ ви задаватъ, за да придобиете повече свѣтлина, съ която да работите.

Всички хора говорятъ за любовь, за обичь, за добро, безъ да знаятъ, какво сѫ въ сѫщность тѣ. Нѣкой казва, че като обичашъ нѣкого, имашъ желание да го срещнешъ, да се разговоришъ съ него. Другъ казва, че като обичашъ нѣкого, имашъ желание да го пригърнешъ, да му кажешъ нѣколко сладки думи. Трети казва, че като обичашъ нѣкого, имашъ желание да му направишъ нѣкакво добро. Много мнения сѫществуватъ за любовьта, но нито едно отъ тѣхъ не е дошло до абсолютното понятие за любовьта.

Ще кажете, че ако не знаете, какво представя любовьта, поне доброто познавате. — Какво нѣщо е доброто? — Доброто е семка. Ако само държишъ семката въ рѫката си и разправяшъ, че тя може.да се посади, да изникне, да израсте, да се развие, да цъвне и даде плодъ, това още не е доброто. Това е теория за доброто. За да имашъ ясна представа за доброто, ти трѣбва да го посадишъ въ земята и да видишъ, какво ще излѣзе отъ него. Отъ дървото можете да сѫдите за семката, но отъ семката не можете да сѫдите за дървото. Кои сѫ отличителнитѣ качества на добрия човѣкъ? Ако добриятъ човѣкъ влѣзе между хора, които се каратъ, веднага настава миръ; ако влѣзе между мързеливи, тѣ се раздвижватъ и започватъ да работятъ; ако влѣзе между скѫперници, тѣ отварятъ по малко кесиитѣ си и започватъ да даватъ. Скѫперникътъ трѣбва да бѫде щедъръ, но разумно. Да бѫдешъ щедъръ, това значи, да изливашъ изобилно вода отъ чешмата си. Има смисълъ да излива човѣкъ изобилно вода, но когато тя извира отнѣкѫде. Обаче, ако водата едва капе, трѣбва ли да се излива безразборно? Ако си въ пустинята, ще пестишъ водата; ако си на планината, при нѣкой изворъ, можешъ да я разливашъ повече. Когато нѣкой вика, сърди се, крещи, той е щедъръ човѣкъ. Неговата щедрость има мѣсто въ долинитѣ, да напоява растителностьта, но не и въ пустинята, дето водата е оскѫдна.

Съвременнитѣ народи воюватъ, но въпрѣки това говорятъ за миръ. Слушате да казватъ, че човѣкъ трѣбва да бхде миролюбивъ. Споредъ една статистика, отъ 1496 г. пр. Христа до 1861 г. сл. Христа, значи, въ продължение на 3357 г., само 227 години сѫ били мирни, а останалитѣ 3130 години сѫ били военни, воювали сѫ хората. Какво показва това? Ако влѣзете въ нѣкой домъ, ще видите, че и тамъ воюватъ. Като живѣе, човѣкъ все трѣбва да прави нѣщо. Ако нищо не върши. или ако е мъртавъ, за предпочитане е да се бие. За предпочитане е хората да бѫдатъ живи и да се биятъ, отколкото да умратъ, да ги заровятъ въ земята и отгоре имъ да пишатъ: Вѣчна имъ паметь. вѣченъ покой! Лошо нѣщо е войната, но ако не воюватъ хората, мирътъ нѣма да дойде. Мирътъ иде следъ война. Като се набиятъ хората добре и се помирятъ, тогава виждатъ, че въпроситѣ могатъ да се разрешатъ и по другъ начинъ. Като дойде мирътъ, хората се успокояватъ, започватъ да живѣятъ въ съгласие. Щомъ минатъ нѣколко години, тѣ пакъ забравятъ лошото и отново започватъ да воюватъ. Когато положението имъ стане тежко, пакъ викатъ мира. Мирътъ всѣкога се отзовава на вика на хората. Днесъ хората съзнателно се биятъ, за да дойде мирътъ, да научагъ нѣщо ново отъ него.

За какво се биятъ хората? — Да станатъ голѣми, велики, мощни. Това е криво разбиране. Външно голѣмото не е и въ сѫщность голѣмо. Въ действителность голѣмитѣ работи сѫ малки, а малкитѣ — голѣми. Като наблюдавате слънцето, което е единъ милионъ и 500 хиляди пѫти по-голѣмо отъ земята, то изглежда малко. Като наблюдавате една микроба подъ микроскопъ, тя изглежда голѣма. Размѣстване е станало. Турете микробата на мѣстото на слънцето, и слънцето — на мѣстото на микробата, за да имате ясна представа за тѣхъ. Докато мисли за себе си, че е голѣмъ, въ сѫщность човѣкъ е малъкъ. Щомъ започне да мисли, че е ма-лъкъ, той се приближава къмъ голѣмото. Истински мощното въ свѣта е малкото. а не голѣмото. Голѣмото се смалява, за да може да се схване и разбере. Малкото се увеличава, за да бѫде видимо и разбрано.

Не се заблуждавайте отъ привидностьта на нѣщата. Не се заблуждавайте отъ думитѣ на хората. Ще дойде нѣкой пророкъ да ви убеждава, че Господъ му казалъ да живѣе въ дома ви, да управлява. — Какво означаватъ тия думи? — Това значи: ще дойда въ дома ви, ще се кача на гърба ви, да ме носите. Така не говори Господъ. Защо този пророкъ не каже, че ще дойде въ дома ви да се качите на гърба му да ви носи? Ако каже така, по-скоро може да му се повѣрва. Ако бѣше уменъ, така трѣбваше да каже. Понеже е глупавъ пророкъ, той казва, че Господъ го пратилъ въ дома ви, да се качи на вашия гръбъ и да ви управлява. Това е невъзможно. Щомъ е пророкъ, той е силенъ.

Силниятъ трѣбва да носи на гърба си слабия, а не слабиятъ да носи силния. — Кой се качва на гърба на майката и на бащата? — Детето. Понеже детето се качва на гърба на майка си и на баща си, то вѣрва въ тѣхъ, че Господъ имъ говори. Следователно, знайте, че всѣки човѣкъ, на гърба на когото можете да се качите, за да ви носи, е Божи пратеникъ. Всѣки човѣкъ, на гърба на когото не можете да се качите, не е изпратенъ отъ Бога. Силата на човѣшкия гръбнакъ се изпитва чрезъ слабитѣ, които се качватъ на гърба на силния. Можете ли да се качите на гърба на слабия? Не можете. Той е слабъ, гръбнакътъ му не издържа. Свѣтътъ се нуждае отъ силни хора, а не отъ слаби. Не вѣрвайте на мисли и на чувства, на гърбоветѣ на които не можете да се качвате. Вѣрвайте само на тия мисли и чувства, които могатъ да ви носятъ.

Много заблуждения има въ свѣта, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Слушате нѣкой да казва, че е евангелистъ. Питамъ: Умътъ и сърдцето му станали ли сѫ евангелисти? Другъ казва, че е окултистъ. — Умътъ и сърдцето му станали ли сѫ окултисти? Докато умътъ и сърдцето на човѣка не се преобразятъ, не започнатъ да мислятъ като нею, той никакъвъ не е станалъ. Ще каже нѣкой, че станалъ ясновидецъ. Какво е неговото ясновидство? Какво особено е видѣлъ? Ако е въпросъ за ясновидство, всички хора сѫ ясновидци. — Кога? — Когато спятъ. Като стане отъ сънь, човѣкъ започва да разказва, какво е сънувалъ. Той видѣлъ на сънь хора, животни, градове, планини и рѣки, каквито въ действителность не е виждалъ. Истински ясновидецъ е онзи, който вижда и въ будно състояние, както и въ време на сънь.

Мнозина минаватъ за ясновидци, а при това питатъ, какво е тѣхното предназначение на земята. Предназначението на всѣки човѣкъ е такова, каквото е било на майка му и на баща му. Свърхъ това, той има да изработи още нѣщо. Изобщо, всѣки човѣкъ има умъ, сърдце, духъ и душа. Следователно, той е изпратенъ на земята да развие ума си, да придобие повече свѣтлина; той е изпратенъ на земята, да развие сърдцето си, да придобие повече топлина; той е изпратенъ на земята да придобие благородни качества, да разшири своята душа; той е изпратенъ на земята, да усили духа си, да стане великъ човѣкъ. Той ще има мѫчнотии, но ще гледа на тѣхъ като на задачи за разрешаване. Решавайте задачитѣ си, безъ да се спирате на нереални нѣща. Трѣбва ли актьорътъ, който играе ролята на старъ човѣкъ, да съжалява, че играе такава роля? Всички знаятъ, че той е младъ, но докато е на сцената, играе роля на старъ човѣкъ. Трѣбва ли актьорътъ да съжалява, че играе роля на нѣкой буенъ младежъ? Щомъ слѣзе отъ сцената, той ще хвърли младежкия костюмъ и ще се покаже такъвъ, какъвто е въ действителность. Следователно, не се смущавайте отъ ролитѣ, които играете на житсйската сцена.

Дали сте младъ, или старъ, това сѫ роли, които хората трѣбва правилно да изпълняватъ.

Кой човѣкъ е младъ и кой — старъ? Младъ човѣкъ е онзи, който е влѣзълъ въ областьта на любовьта и изпълнява волята Божия. Старъ човѣкъ е онзи, който е влѣзълъ въ областьта на мѫдростьта и прилага Божественото знание, което е придобилъ въ живота си. Когато младиятъ прилага любовьта, а стариятъ — мѫдростьта, и двамата учатъ. Не е старъ онзи, който е побѣлѣлъ, нито е младъ онзи, на когото косата е още черна. Докато живѣе, човѣкъ постоянно минава презъ фазитѣ на младия и на стария. Началото на живота е младостьта, краятъ — старостьта Като се съединятъ младостьта и старостьта, образуватъ колелото на живота, т. е. истината. Който не знае, кога и какъ да прилага младостьта и старостьта въ живота си, той не разбира истината. Младиятъ гледа съ радость на мѫчнотиитѣ и страданията. Щомъ дойде радостьта при него, той вади соковетѣ й и ги използува разумно. Сѫщото прави и стариятъ. Това наричаме истински младъ и старъ. Когато слънцето изгрѣва, човѣкъ е младъ. Щомъ залѣзе слънцето, той остарява и отива да спи, да почива. Сутринь пакъ се подмладява. Така се движи колелото, и човѣкъ придобива истината.

Сега иде нова епоха въ свѣта — епохата на любовьта. Тя се характеризира съ работа въ новъ духъ. Кой каквито погрѣшки е направилъ, ще почне да ги изправя. Ако е огорчилъ нѣкого, ще се примири съ него. — Какъ ще стане примиряването? — Като даде нѣщо отъ себе си. Ако човѣкъ не е готовъ да даде на ближния си поне една свѣтла мисъль, или едно свѣтло чувство, той не може да придобие новото, той не може да се ползува отъ любовьта. Ако съ силата на своя духъ и съ широтата на своята душа не може да подкрепи слабитѣ и страдащитѣ, той не може да се нарече човѣкъ на новото време.

Хората говорятъ за нови времена, за нова епоха, а по старъ навикъ още разискватъ върху въпроса за сѫществуването на Бога. Ако искатъ да упражняватъ ума си, могатъ да разискватъ по този въпросъ, но досега тѣ трѣбва да сѫ го разрешили вече напълно. — Защо? — Щомъ човѣкъ мисли, Богъ вече сѫществува. Той е мислилъ преди сѫществуването на човѣка. Когато мисли, човѣкъ изявява мисъльта на Бога, която е отправена къмъ него. Следователно, щомъ мисли, човѣкъ не може да пита сѫществува ли Богъ, или не сѫществува. Когато човѣкъ мисли за себе си, дали е добъръ, трѣбва ли да учи и какво да учи, това показва, че Богъ мисли за него. Хората мислятъ, че трѣбва да видятъ Бога. — Какъ ще имъ се представи Той? Въ своето величие ли? Не, никой човѣкъ не може да види Бога. Човѣкъ не може да види още подобния си, а иска да види нѣщо повече. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че сте видѣли еди-кого си. Вие не сте видѣли човѣка, но дрехата му. Виждате очитѣ му, това сѫ неговитѣ прозорци; виждате ушитѣ му — неговитѣ слушалки; виждате устата му — главниятъ входъ на кѫщата му; виждате носа му — неговиятъ вентилаторъ. Като разгледате човѣка отвънъ, най-после ще видите истинския човѣкъ — алфа и омега на нѣщата. Това е Божественото въ човѣка, облѣченъ въ дрехата на ума и на сърдцето си, накиченъ съ способности и добродетели. Красивъ и мощенъ е човѣшкиятъ духъ! Обширна е човѣшката душа! Тѣ представятъ Бога на земята. За този човѣкъ, именно, Псалмопѣвецътъ казва: „Когато видя лицето ти, душата ми се изпълва съ радость“.

Казано е въ Писанието: „Азъ съмъ алфа и омега“. Това значи: азъ съмъ началото и краятъ. Кое е началото въ човѣшкия животъ? — Младостьта. — А краятъ? — Старостьта. Като съедините младостьта и старостьта въ едно, получавате истината — проявениятъ човѣкъ. Приложете младостьта и старостьта, т.е. любовьта и мѫдростьта въ живота си, за да се проявите. Това е задача на всѣки човѣкъ. Човѣкъ не мисли за задачата си, а върху това, какъ ще се оправи свѣтътъ. Ако всички хора, всички християни проявятъ истината, въ която влизатъ любовьта и мѫдростьта, свѣтътъ моментално ще се оправи. Направете опитъ, всѣки отъ васъ да предаде своята любовь поне на единъ човѣкъ, той — на втори, вториятъ —  на трети, ще видите, че въ една година свѣтътъ ще бѫде оправенъ. Любовьта е огънь, който отъ една искра може да обхване цѣлия свѣгъ. — Колко свѣтлина приема семето? — Малко свѣтлина приема, но тя е въ състояние да го превърне въ голѣмо дърво. Мощна е любовьта, мощни сѫ и нейнитѣ елементи —  свѣтлината и топлината.

Казвате: Не сме ли приели Христовото учение? Не сме ли се обърнали къмъ Бога? Да се обърне човѣкъ къмъ Бога, това значи, да се преобрази коренно, да се откаже отъ стария животъ. Ако вълкътъ е приелъ моята любовь, трѣбва да каже: Досега ядохъ овце, отсега нататъкъ ще паса трева. Ако мечката е приела моята любовь, трѣбва да каже: Досега пиехъ кръвьта на говедата, отсега нататъкъ ще пия вода. Говедата могатъ да обикалятъ около мене. безъ страхъ за живота си. Следователно, ако и човѣкъ, като вълка, като мечката, се откаже отъ всичко старо въ себе си и приеме любовьта, той е приелъ Христовото учение. — Ама, трудни били задачитѣ ви! — Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Трудната задача иска работа, а не плачъ. Плачете преди да сте получили задачата. Щомъ я получите, работа трѣбва.

Свѣтътъ се нуждае отъ работници, а не отъ малодушни хора. Ако сте грѣшили, ще изправите погрѣшкитѣ си. Щомъ правите по-грѣшки, вие живѣете въ свобода. Погрѣшкитѣ показватъ, че сте злоупотрѣбили съ свободата, която ви е дадена. Сега иде истината, да ви даде начинъ да изправите погрѣшкитѣ, които сте направили съ злоупотрѣбление на Божията Любовь и Мѫдрость. Ако сте живѣли въ безлюбие, замѣстете го съ любовьта. Безлюбието прави човѣка жестокъ. Трѣбва ли да оставите вълка да дави овцетѣ? Ако е гладенъ, нека изяде една овца. — Защо той одушва десеть овце? — Да се осигури. Природата не позволява никакво осигуряване, никаква продажба. И любовьта не позволява никаква продажба. Трѣбва ли момата и момъкътъ да се продаватъ за пари? Трѣбва ли проповѣдникътъ и свещеникътъ да благословятъ за пари? Трѣбва ли ученикътъ да учи за пари? Трѣбва ли гадательтъ да гадае за пари? Ако можешъ да предсказвашъ, кажи нѣщо на човѣка и го остави свободенъ. Нека той реши, може ли да даде нѣщо, или не може. Важно е, предсказанието да се сбѫдне.

И тъй, не се стремете къмъ продажба. Ако имате нѣщо за даване, дайте го даромъ на хората. Това, което е за васъ, оставете го настрана. — Ама да станемъ богати, да придобиемъ знания, да придобиемъ любовьта, да проповѣдваме на хората. — Преди да проповѣдвате, вие трѣбва да живѣете въ любовьта и мѫдростьта. Проповѣдването е последна работа. Всѣки заминалъ за онзи свѣтъ е проповѣдникъ вече. Безъ да иска, той проповѣдва. Важно е да влѣзете въ свѣта на любовьта, но и тя да влѣзе въ васъ. Можете ли да кажете като Христа: „Отецъ е въ мене, и азъ въ Отца. Азъ и Отецъ ми едно сме“. — Защо трѣбва да проповѣдвашъ на хората? — Да имъ покажа, че имамъ знания. — И безъ да имъ проповѣдвашъ, ще се разбере, какви знания имашъ. Изпитътъ наближава. Всички хора ще бѫдатъ изпитани, да се разбере, каква е силата имъ, каква е любовьта имъ и съ какво знание разполагатъ. Ще излѣзешъ предъ изпитната комисия и ще се биешъ. Противникътъ ти ще бѫде силенъ човѣкъ. Тукъ ще се изпита и постоянството ти. Ако се откажешъ, още следъ първата борба, ти си отъ слабитѣ. Не, 99 пѫти ще излизашъ на борба, докато най-после победишъ. Ще излѣзешъ стотния пѫть, ще хванешъ противника си, ще го стиснешъ и ще кажешъ: Да знаешъ, кой съмъ! Да знаешъ, съ кого имашъ работа!

Желая ви да победите дявола, макаръ и на стотния пѫть. Като се борите съ него, вие черпите отъ силата му и ставате силни. Дяволътъ е много енергиченъ. Той се бори съ човѣка до последни сили, но като види, че е победенъ, казва: Научиха изкуството ми. Който не се е борилъ съ дявола, той не е развилъ силата си. Ако сте се борили съ него, не сѫжалявайте. Който се е борилъ съ дявола и го е победилъ, той има бѫдеще: ученъ може да стане, богатъ може да стане. Дяволътъ е учитель на хората. Много нѣща можете да научите отъ него. Въ миналото човѣкъ е оралъ, копалъ земята самъ, съ дветѣ си рѫце. Дяволътъ го научилъ, какъ да оре и да копае. Той му казалъ: Защо се мѫчишъ самъ? Вземи два вола, впрегни ги, направи си рало и иди да орешъ нивата. Вземи четири колела, тури имъ по една ось, съедини ги, направи си кола и започни да впрѣгашъ конетѣ, воловетѣ, да ти помагатъ.

„Петтѣ били разумни, а петтѣ — неразумни“. Като четете тази притча, казвате: Ние отъ кои сме? — Ако се борите съ дявола и го надвиете, вие сте отъ разумнитѣ; ако не се борите съ дявола, вие сте отъ неразумнитѣ. Ако се учите и придобивате добродетели, вие сте отъ разумнитѣ; ако не се учите и не придобивате добродетели, вие сте отъ неразумнитѣ. Ако изучавате закона на любовьта, вие сте отъ разумнитѣ; ако не го изучавате, вие сте отъ неразумнитѣ. Разумниятъ свѣтъ се нуждае отъ разумни и добри работници, а не отъ такива, които искатъ само да управляватъ.

„Петтѣ бѣха разумни девици, а петтѣ —  неразумни“. Разумнитѣ девици бѣха свързани съ любовьта. Сега и на васъ казвамъ: Свържете се съ любовьта така, че всѣка ваша клетка да е проникната отъ нея. Нека всѣка клетка на мозъка, на дробоветѣ, на стомаха ви стане часть отъ любовьта. Нека всѣка клетка на организъма ви излѫчва свѣтлината и топлината на любовьта. Само при това положение, човѣкъ може да бѫде напълно здравъ. Само истински здравиятъ е отъ петтѣ разумни девици, които навреме напълнили масленицитѣ си съ масло, за да посрещнатъ младоженика. Иде вече младоженикътъ! Той ще влѣзе при всѣки, който е готовъ и го очаква съ запаленъ свѣтилникъ. Щомъ влѣзе младоженикътъ, вратата ще се затвори, и отвънъ ще останатъ неразумвитѣ девици, т. е. вашитѣ стари, неразумни разбирания и възгледи. Оставете старото навънъ, не се занимавайте съ него. Старитѣ погрѣшки, старитѣ вѣрвания да останатъ навънъ. Нѣма защо да ги внасяте въ новия животъ. Младоженикътъ иде въ свѣта и носи нового. Приемете новото, което Той носи, и работете за него.

Кой е младоженикътъ въ сегашния свѣтъ?

— Христосъ. Той дойде въ свѣта, не да разреши нѣкоя своя задача, но да разреши задачата на човѣчеството. Сега и вие сте дошли, не да се занимавате съ себе си, съ своя личенъ животъ, но да работите за изправяне на погрѣшкитѣ и за разрешаване на мѫчнотиитѣ, останали отъ поколѣния насамъ. Всички погрѣшки не сѫ ваши, но понеже и вие имате дѣлъ въ тѣхъ, работете за общото съ общи усилия.

Т. м.

*

22. Беседа отъ Учителя, държана на

1 септемврий, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...