Jump to content

1940_08_30 Прилежание


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Прилежание

Лука, 19 гл.

Тази сутринь ще говоря върху прилежанието.

Като изучавамъ живота на съвременнитѣ хора, виждамъ. че имъ липсва нѣщо. Тѣ се натъкватъ на много противоречия, които произтичатъ отъ самото имъ естество. Следъ всичко това тѣ се чудятъ, какво да правятъ съ себе си. Човѣкъ знае, кое е добро, но всѣкога не може да го прави. Той иска да бѫде ученъ, но не знае, какъ да стане такъвъ. Като търси причинитѣ на неуспѣха въ живота си, най-после човѣкъ дохожда до заключение, че мързелътъ му препятствува. Благодарение на мързела, той отлага нѣщата. Като се яви нѣкоя свѣтла мисъль въ ума му, той казва: Не е сега време за реализиране на тази мисъль, ще отложа малко. Нѣкой пропусналъ условията да учи на младини, затова мисли, че времето му е минало вече. Тъкмо на стари години той може да учи. Като младъ, външнитѣ условия го изкушавали. И като старъ има изкушения, но вѫтрешни. Докато се придържатъ въ старитѣ разбирания, хората не могатъ да постигнатъ нищо. Човѣкъ трѣбва да знае, че може да учи и като младъ, и като старъ. Отъ него зависи да използува условията.

Мнозина разглеждатъ живота съ огледъ на смъртьта. Тѣ искатъ да знаятъ, има ли другъ животъ, или не. Ако има другъ животъ има смисълъ тогава човѣкъ да живѣе по-високъ духовенъ животъ; ако нѣма другъ животъ, въпросътъ се поставя другояче. Дали има другъ животъ следъ смъртьта, или нѣма, това зависи отъ съзнанието на човѣка. Ако човѣкъ не е готовъ за другия свѣтъ, и да влѣзе въ него, нищо нѣма да придобие. Ако влѣзешъ въ нѣкоя черква, а не си религиозенъ, ще станешъ ли религиозенъ? Ако влѣзешъ въ водата, ще станешъ ли риба? Всичко, което човѣкъ може да придобие, зависи отъ неговия духъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да учи. Като учи, той придобива различни енергии, които сѫ необходими за изграждане на онази форма, която може да се нарече човѣкъ.

Съвременнитѣ хора нѣматъ ясна представа, какво нѣщо е човѣкъ. Тѣ казватъ, че човѣкъ се ражда, живѣе известно време и после умира. Като умре, всичко се свършва съ него. Нѣкои вѣрватъ, че следъ смъртьта си човѣкъ отива въ другъ свѣтъ, но повече нищо не знаятъ. Наистина, човѣкъ отива на онзи свѣтъ, но какво мѣсто заема тамъ, нищо не знае. При това, важно е да се знае, дали всички хора отиватъ на едно и сѫщо мѣсто. И животнитѣ сѫ въ човѣшкия свѣтъ, но какво мѣсто заематъ въ този свѣтъ, и тѣ не знаятъ. Кокошката знае, че живѣе въ курникъ, коньтъ — въ конюшна, волътъ — въ дамъ, рибата — въ водата, птицата — въ въздуха. Обаче, нито курникътъ, нито конюшната, нито дамътъ, нито водата, нито въздухътъ представятъ човѣшкия свѣтъ. Каква представа иматъ животнитѣ за човѣшкия свѣтъ, това зависи отъ тѣхното съзнание. Следователно, сѫщо така и представата на човѣка за този и за онзи свѣтъ зависи пакъ отъ неговото съзнание.

Първото сѫщество, което е започнало да мисли, е човѣкътъ. За какво мисли човѣкъ? Ще кажете, че човѣкъ мисли за много нѣща. За много нѣща мисли, но истинска мисъль е онази, която има за обектъ любовьта къмъ знанието. Като има любовь къмъ знанието, човѣкъ едновременно има и прилежание. Безъ прилежание нищо не се постига. Безъ прилежание нѣма знание, нѣма и любовь. Като не се спиратъ върху прилежанието, хората говорятъ за майчина любовь, за братска и сестринска любовь. Какво въ сѫщность е майчината любовь, и майката не знае. Тя мисли, че любовьта й се отнася главно до грижитѣ къмъ детето й: да го окѫпе, повие, нахрани, разходи на чистъ въздухъ и т. н. Майката се занимава по цѣли дни съ детето си, безъ да го познава. Коя майка е направила детето си философъ? Има майки, чиито деца сѫ философи, но самата майка е била философъ. Ако тя не може да мисли философски, и детето й не може да стане философъ. Като порасне детето, майката го изпраща на училище, тамъ да се учи. Тя вижда, че не е готова сама да учи детето си.

Днесъ има учени хора въ свѣта, но повечето сѫ външно учени, за предъ хората. Малко сѫ истинскитѣ учени. Нѣкои искатъ да се покажатъ предъ хората, че обичатъ науката, музиката, изкуствата. Религиознитѣ пъкъ казватъ, че обичатъ Бога. Който обича науката, трѣбва да докаже това, всички да разбератъ, че той прави нѣщо за науката. Който обича музиката, сѫщо трѣбва да докаже това. — Какъ? — Ще вземе цигулката и ще свири. Който обича Бога, трѣбва да се различава отъ другитѣ хора. Каквато мѫчнотия да срещне на пѫтя си, той лесно се справя съ нея. Мѫчнотиитѣ сѫ задачи на хората. Ако вѣрващиятъ и онзи, който обича Бога, не могатъ да разрешатъ правилно задачитѣ си, нито вѣрата, нито любовьта имъ сѫ истински. — Какъ да обичаме хората? — Както себе си. Кой човѣкъ не обича себе си? И мушицата, и пеперудката обичатъ себе си. Вижте, какво прави пеперудката, когато предстои да вали дъждъ. Тя предвижда това и предварително се скрива подъ нѣкой листъ на дърво, или на цвѣте, но така майсторски, че и при най-силния вѣтъръ, да не я вали дъжда. Тя внимателно пази дрешката си. Съ царска дрешка е облѣчена пеперудката. Ако дъждътъ намокри дрешката й, това е голѣмо изпитание за нея. Щомъ се намокри дрешката й, тя не може вече да живѣе. Ака прашецътъ на крилцата й се измие, тя не може да хвърчи, не може да каца отъ цвѣтъ на цвѣтъ, да си събира храна. Съ това тя губи условия за животъ. И човѣкъ е облѣченъ съ такива дрехи, безъ които не може да се развива. Запримѣръ, способноститѣ и дарбитѣ сѫ дреха на неговия умъ, а добродетелитѣ — дреха на неговото сърдце. Изгуби ли тѣзи дрехи, той оголява и се лишава отъ условия за животъ.

И тъй, искате ли да се развивате, пазете дрехата на вашитѣ способности. Пазете дрехата и на вашитѣ добродетели. Това се постига само съ прилежание. Като прилежава, човѣкъ става царь и господарь на себе си. Каквото каже, думата му навсѣкѫде се чува. Ако отиде на нивата, съ една дума само нивата се разорава; съ една дума само житото може да се овършѣе; съ една дума само житото се прибира въ хамбара. Такъвъ човѣкъ живѣе въ единъ уреденъ, организиранъ свѣтъ. Той е царь на себе си. Той самъ си заповѣдва, самъ изпълнява. Той е миналъ презъ прилежанието и го разбира.

Днесъ постоянно чуваме да се казва: Да се обичаме, да работимъ, да си помагаме! Само царьтъ може да обича, и само царьтъ е обичанъ. Само царьтъ работи. Само царьтъ помага. Можете ли да обичате простия човѣкъ? Кальта обичате ли? Отъ кальта, обаче, може да излѣзе нѣщо хубаво. Това, което излиза отъ кальта, може да се обича, но кальта никой не я обича. И грънчарьтъ не обича глината, но грънцитѣ си обича. Казано е въ Писанието, че ще станете царе и свещеници. Отъ човѣка зависи да стане царь и свещеникъ Нѣкои искатъ да отидатъ на небето, между ангелитѣ. Докато не стане царь на себе си, на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, и тѣ да изпълняватъ волята му, човѣкъ не може да отиде на небето. Религиознитѣ знаятъ това и казватъ: Каквото Богъ даде, или каквото Богъ каже. — Богъ казва да учите и да работите. Слушате ли заповѣдьта Му? Ученикътъ казва: Каквото каже учительтъ. — Учительтъ казва на ученика да учи. Ученикътъ повтаря всѣки день думитѣ на учителя, но не учи. Ако само повтаряте думитѣ на учителя, а не учите, нищо нѣма да постигнете. Нѣкои евангелисти знаятъ Стария и Новия Заветъ наизустъ, но не сѫ истински учени, или истински вѣрващи. Всичко зависи отъ вѫтрешното разбиране и приложение на тия истини. Каква полза имате отъ знанието на Свещеното Писание, ако го разбирате като Аврама, като Якова, като 12-тѣ сина на Якова и т. н.? Каква полза имате отъ знанието на Стария Заветъ, ако го прилагате като старитѣ евреи? Ще се избивате едни-други, ще колите и избивате животни, ще ги принасяте въ жертва на Бога. Нѣкой направи една погрѣшка и, за прощение на грѣха си, ще заколи едно животно. Днесъ поне, хората не принасятъ жертви на Бога, както едно време. Тѣ не принасятъ въ жертва животни, но друго нѣщо принасятъ. За да се ползува отъ Свещеното Писание, човѣкъ трѣбва да има дълбоко разбиране, да схваща вѫтрешния смисълъ на истинитѣ, по духъ, а не по буква.

Като изучавате проявитѣ на хората, виждате, че всѣки иска да се покаже, че разбира, че знае нѣщо повече отъ другитѣ и т. н. Добре е човѣкъ да се показва предъ хората, но когато е красивъ. За да бѫде красивъ, той трѣбва да има хубаво чело, правиленъ носъ, красиви уши. Кое чело е хубаво? Ако челото е високо два сантиметра, не е хубаво; ако е три, четири, петь сантиметра високо, все още не е хубаво. Челото трѣбва да бѫде високо поне отъ петь сантиметра нагоре, за да бѫде хубаво. Ако челото е шесть саниметра високо, може да бѫде красиво.

Какво означава числото шесть? Който владѣе числото шесть, той може да се качва по планинитѣ, между снѣговетѣ; той може да слиза и въ долинитѣ, при плодоветѣ. Той знае кога и какъ да работи и кога да почива. Числото шесть наричаме „законъ на прилежание“. Да бѫдешъ прилеженъ човѣкъ, това значи, каквото хванешъ въ рѫката си, да го свършишъ добре. Като имате поне шесть сантиметра високо чело, вие разполагате съ достатъчно почва, съ достатъчно ниви, върху които да посаждате семената на своитѣ мисли. По челото се познава умственото богатство на човѣка, както и богатството му въ Божествения свѣтъ. Видите ли високо и широко открито чело, това показва прилежанието на човѣка. Челото на животнитѣ е много низко, а нѣкои почти нѣматъ чело. Това показва, че тѣ сѫ крайно мързеливи. За да ги изкара отъ леностьта, отъ голѣмия мързелъ, природата е създала паразититѣ, голѣмитѣ мухи, стършелитѣ. Като кацатъ върху тѣхъ и ги хапятъ. животнитѣ, особено млѣкопитаещитѣ, започватъ да се бранятъ съ опашката си и бѣгатъ. По този начинъ тѣ излизатъ отъ своята инертность. Животното не се интересува отъ нищо. Че звезди има на небето, че вѣтъръ вѣе, че слънце грѣе — нищо не го интересува. То се интересува само отъ ядене. Като се наяде, лѣга да спи. Ако нѣкой стършелъ кацне на гърба на вола, той скача и бѣга въ гората. Той казва: Бѣгайте, кавалерия иде! — Каква кавалерия? — Една муха, която е хиляди пѫти по-малка отъ него. Говедото бѣга, защото не иска да учи, а стършелътъ е неговъ учитель, заставя го да учи.

Често и хората бѣгатъ въ гората. — Защо бѣгатъ? — Отъ страхъ. Тѣ бѣгатъ отъ учителитѣ, които идатъ да ги учатъ. Неволята, сиромашията, грѣхътъ, болеститѣ сѫ все учители, отъ които хората бѣгатъ. Колкото и да бѣгатъ, тѣзи уроци ще имъ се наложатъ. Хората бѣгатъ и отъ злото, но не подозиратъ, че още живѣятъ въ него. Злото е неорганизиранъ свѣтъ. Наистина, ние виждаме, че мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка още не сѫ организирани. Той трѣбва да работи съзнателно, да организира своя свѣтъ, да организира силитѣ на своето тѣло. Казано е. че Богъ създаде човѣка, но това още не значи, че го създаде съвършенъ. Човѣкъ има да работи много върху себе си, да се самоусъвършенствува. Богъ каза на Адама: „Отъ всичкитѣ дървета на рая ще ядешъ, само отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и на злото нѣма да ядешъ“. Адамъ и Ева не изпълниха заповѣдьта на Бога. Тѣ показаха непослушание, което говори, именно, за тѣхното несъвършенство. И за земята е казано: „Земята бѣше неустроена и пуста“.

Сега азъ нѣма да се спирамъ върху дървото за познаване на доброто и на злото, да го описвамъ. Опасно е това дърво. Само едно можете да знаете: то е едно отъ най-красивитѣ дървета въ свѣта. Който го погледне, не може да не спре вниманието си върху него. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е влюбвалъ въ това дърво. То съблазнява даже силнитѣ хора. Желанието на човѣка къмъ забогатяване, къмъ слава, къмъ придобиване на голѣми знания не е нищо друго, освенъ плодъ отъ забраненото дърво. За да не изпадне въ съблазънь, човѣкъ трѣбва да се изучава, да види, че всичко онова, което желае отвънъ, има го и въ себе си. За да се изучава, човѣкъ трѣбва да бѫде прилеженъ. Като изучавате себе си, вие изучавате и ближнитѣ си. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, пожелайте да прочетете поне една страница отъ неговата книга. Ако не можете да прочетете по една страница отъ всѣки човѣкъ, прочетете поне заглавието на неговата книга. Всѣки човѣкъ има различно заглавие на книгата си. Запримѣръ, първата красавица въ свѣта — Ева, имала едно заглавие; първиятъ юнакъ — Адамъ, ималъ друго заглавие. Знаете ли, какви сѫ били заглавията на книгитѣ на първитѣ човѣци? — Ако не ги знаете, ще ги наречете „първата красавица“ и „първиятъ юнакъ“. По подобие на тѣхъ ще наречете и останалитѣ хора красавици и юнаци. Какво правятъ сегашнитѣ „красавици и юнаци“? Тѣ се събиратъ да живѣятъ заедно и да воюватъ. Дето видите мѫжъ и жена, събрани заедно, ще знаете, че тѣ воюватъ помежду си.

Мнозина се спъватъ въ живота си, понеже се увличатъ отъ външнитѣ нѣща. Външното е отражение на нѣщо друго. Запримѣръ, физическиятъ свѣтъ е отражение на Божествения; красотата на физическия свѣтъ е отражение на Божествената красота. Тъй щото, ако срещнете една красива жена, знайте, че тя е отражение на Божественъ принципъ, който живѣе въ човѣшката душа. Жената е символъ на сърдцето, чрезъ което се изявява любовьта. Душата е свързана съ любовьта, която се изявява чрезъ сърдцето. Сърдцето върши една отъ главнитѣ служби въ организма; то движи кръвьта и я изпраща по цѣлото тѣло. Въ сърдцето се крие капитанътъ на парахода, който наблюдава посоката на движението му и следи, да не се удари въ нѣкоя канара и да потъне въ морето или въ океана.

Следователно, за да не потъне параходътъ ви, вслушвайте се въ Божествения гласъ и проявете всичкото си прилежание, да изпълните Неговитѣ заповѣди. Мощенъ е Божествениятъ гласъ! Когато Богъ проговори на Адамъ и на Ева, тѣ оживѣха. Като не послушаха Божествения класъ, тѣ излѣзоха вънъ отъ рая, въ широкия свѣтъ, да се мѫчатъ. — Защо ги изпѫдиха отъ рая? — Защото не учеха това, което трѣбваше, а се заеха съ изучаване на странични въпроси. Раятъ е велика школа, съ опредѣлена програма. Който влѣзе тамъ, трѣбва да изучава предметитѣ, които му се препо-даватъ, а не които той иска. Ако младата мома не учи уроцитѣ, които й се преподаватъ, тя ще напусне рая. Бащиниятъ домъ е раятъ за момата. Ако не слуша баща си, момата ще излѣзе вънъ отъ бащиния си домъ. Сѫщото се отнася и за сина. Ако синътъ се занимава съ любовни работи и не учи, бащата ще го изпѫди вънъ отъ своя домъ.

Казвате: Какво лошо има въ любовнитѣ работи? Има ли нѣщо лошо въ женитбата? — Нищо лошо нѣма въ женитбата, но, който се ожени, трѣбва да напусне рая. Женитбата е фалшивъ надписъ. Като се жени човѣкъ, даватъ му табела, на която е написано, че влиза вече въ Божествения свѣтъ, да учи. Вѣрно е, че човѣкъ учи въ женитбата. но не е вѣрно, че влиза въ Божествения свѣтъ. Какви по-добри уроци може да получи жената отъ мѫжа, и мѫжътъ отъ жената? Какви по-добри уроци могатъ да получатъ родителитѣ отъ децата? Докато сѫ малки децата, положението на родителитѣ не е лошо, но като започнатъ да растатъ, тѣ проявяватъ своитѣ желания. Тѣ искатъ да бѫдатъ добре облѣчени и нахранени, да иматъ слуги на разположение, да бѫдатъ богати, да разполагатъ съ пари. И ако родителитѣ не могатъ да задоволятъ желанията имъ, явява се споръ между тѣхъ. Децата искатъ обяснение отъ родителитѣ си, защо сѫ ги родили, щомъ не могатъ да задоволятъ всичкитѣ имъ нужди и изисквания. Свѣтътъ, въ който сѫществуватъ такива желания, не е Божественъ. Това е свѣтъ извънъ рая. Това е свѣтъ на погрѣшки и на заблуждения Въ този свѣтъ се явяватъ всички противоречия, недоразумения, изкушения и т. н. Въ рая нѣма противоречия и изкушения. Тамъ има само условия за изкушения. Който не прилага закона на послушанието, той се натъква на условията на изкушението. Вънъ отъ рая пъкъ виждаме плодоветѣ на изкушението.

Въ какво седи погрѣшката на Адама и на Ева? Тѣ проявиха непослушание. Змията изкуси Ева да яде отъ плода на забраненото дърво. Тя яде, но даде и на Адама да га опита. Заради непослушанието си тѣ трѣбваше да напуснатъ рая. Като излѣзоха вънъ отъ рая, родиха два сина: Каинъ и Авелъ. Каинъ уби Авела. Убийството е първиятъ плодъ отъ познаване на доброто и на злото. Каинъ уби Авела отъ зависть, че жертвата на Авела била приета отъ Бога, а неговата — не била приета. Каинъ искалъ да вземе нѣщо отъ брата си. Следователно, когато човѣкъ върши нѣкакво престѫпление, казваме, че той иска да вземе нѣщо отъ брата си. — Какъ може човѣкъ да измие своитѣ грѣшки и престѫпления? — Чрезъ прилагане на закона на любовьта. Преди да приложи любовьта, човѣкъ трѣбва да я придобие. Нѣкой иска да приложи любовьта чрезъ насилие. Това е невъзможно. Любовьта и насилието взаимно се изключватъ. Дето е насилието, тамъ нѣма любовь; дето е любовьта, тамъ нѣма насилие. Любовьта се придобива по пѫтя на прилежанието.

И тъй, започнете съ прилежанието. Само така ще придобиете любовьта, която носи щастие и блаженство за вашитѣ души. Да обичашъ нѣкого, както трѣбва, това значи, да имашъ най-малката възможность къмъ придобиване на любовьта. Като обичашъ едного, ти ще разтворишъ сърдцето си за всички. Това значи, да придобиешъ любовьта. Като обичашъ всички, ти постепенно отивашъ къмъ съвършенство. Съвършениятъ човѣкъ включва въ себе си всички живи сѫщества. Ще кажете, че е мѫчно да се обичатъ всички. Мѫчно е, но е постижимо. Неопитниятъ и младъ художникъ избира единъ ограниченъ кѫтъ отъ природата за обектъ на своята работа. Затова, именно, неговитѣ картини сѫ еднообразни. Опитниятъ и виденъ художникъ избира различни мѣста отъ природата, съ голѣмъ мащабъ, вследствие на което картинитѣ му сѫ разнообразни и многобройни. Колкото повече се свързва художникътъ съ природата, толкова по-съвършенъ става. Колкото повече художникътъ обикаля природата, толкова по-здравъ, по-добъръ и по-знаменитъ става.

Защо трѣбва да обичаме? — Да придобиете онова, което нѣмате, и да усилите онова, което имате. Отъ различнитѣ хора ще черпите различни нѣща. Като обичате нѣкои хора, вие ще станете по-здрави, отколкото сте били; отъ любовьта си къмъ други ще увеличите добротата си; отъ любовьта си къмъ трети ще увеличите разумностьта си. И най-после, отъ любовьта си къмъ четвърта категория хора ще свѣтнете, красотата ви ще се увеличи, ще станете подобни на ангелитѣ. Наистина, слушали сте да казватъ за нѣкого, че има ангелска красота. Тъй щото, искате ли да бѫдете добри, разумни, здрави и красиви, обичайте всички хора. Това е капиталътъ на вашата душа.

Нѣкой казва, че може да обича, само ако вижда обекта на своята любовь. Този човѣкъ живѣе въ физическия свѣтъ. Другъ казва, че се задоволява, когато чувствува, че обича. Този човѣкъ живѣе повече въ духовния свѣтъ. Трети казва, че му е достатъчно да мисли за човѣка, когото обича. Този човѣкъ живѣе въ Божествения свѣтъ. За да бѫде любовьта ви пълна, трѣбва да съедините тритѣ свѣта въ едно. Само тогава вие имате истинскага, положителна наука въ живота.

Коя наука наричаме истинска? Колко е голѣма тя? Истинската наука не се заключава въ много томове, но въ обясненията, които дава за сѫщината на нѣщата. Тя включва въ себе си въпроситѣ за произхода на човѣка, за причинитѣ, по които той се е поляризиралъ, за произхода на неговия духъ и умъ, за произхода на неговото сърдце и на неговага душа, за разликата между човѣка и животнитѣ. Човѣкъ живѣе и работи главно за ума си, а животното — за тѣлото си. Ако знанието на истинската наука се напечата, едва ли ще се събере въ 999 книги, голѣми като Стария и Новия Заветъ. Тамъ е описано и обяснено, защо отъ яйцето на кокошката въ 21 день излиза оформено вече пиле, а човѣшкиятъ зародишъ на 21 день е едва четири милиметра. Въ продължение на 56 деня човѣшкиятъ зародишъ нараства на шесть сантиметра, когато агнето и котката носятъ малкитѣ си 56 дни. Въ 56 деня тѣ сѫ вече оформени и се раждатъ. Значи, процесътъ на физическото развитие въ човѣка е бавенъ, а въ животнитѣ —  бързъ. Много време и много енергия отиватъ за съграждане на човѣшкия мозъкъ, понеже е сложенъ апаратъ. Мозъкътъ е създаденъ отъ особена материя, която се дѣли на три качества: отъ едната материя е създадена основата на мозъка, отъ втората — задната часть на мозъка, а отъ третата — предната часть. Ако разгледате отдѣлно предната часть на мозъка, ще видите, че и тя е съставена отъ нѣколко качества материя: материя на долната часть на мозъка, на срѣдната, на горната и на най-горната, дето се намиратъ висшитѣ морални чувства.

Казватъ за нѣкого, че е милостивъ, милосърденъ човѣкъ. Знаете ли, каде се намира милосърдието въ човѣка? То се намира въ предната и горна часть на челото. Челото на милосърдния човѣкъ е доста повдигнато. Ако челото на човѣка е наклонно, като покривъ на кѫща, този човѣкъ не е много милостивъ. Казватъ, че майката е милостива. Такава милость иматъ всички животни къмъ своитѣ малки. Милосърдниятъ човѣкъ е такъвъ къмъ всички животни и къмъ всички растения. Той цени човѣка, но цени и цвѣтето. Миризмата на цвѣтята е въ състояние да премахне скръбьта на човѣка и да внесе известно разположение у него. Уханието на цвѣтята не е нищо друго, освенъ прилежанието на човѣка. Цвѣтето се развива при неблагоприятни условия, но пакъ се справя съ тѣхъ. То излиза отъ земята, отъ кальта на живота, но веднага облича своята царска премѣна и разнася своето ухание надалечъ. Не може ли и човѣкъ, като малко растение, да проявява прилежанието си въ всички случаи на живота и да расте нагоре?

Сегашниятъ човѣкъ заема централно мѣсто въ живота. Той се счита за царски синъ, за светия, а при това го виждате окѫсанъ, полуголъ, съ петна на дрехитѣ си. Азъ не вѣрвамъ въ светия, на когото дрехата е окѫсана и нечиста; азъ не вѣрвамъ въ светия, на когото рѫцетѣ и краката сѫ кални и нечисти; азъ не вѣрвамъ въ светия, на когото ноктитѣ сѫ нечисти; азъ не вѣрвамъ въ светия, на когото ушитѣ сѫ заглъхнали; азъ не вѣрвамъ въ куцъ и въ слѣпъ светия. Тѣзи хора могатъ да се представятъ за светии, но не сѫ светии. Светията е красивъ, младъ, разуменъ, жизнерадостенъ човѣкъ. Дето мине, той носи животъ, знание и свѣтлина. Нѣкои си представятъ светиитѣ като старци, съ бѣла коса и бѣла брада. Не, светията нѣма брада. Той свѣти толкова силно, че нищо друго не виждате отъ него, освенъ свѣтлина. Има старци, но тѣ сѫ само на небето и сѫ 24 на брой. Тѣ седатъ около престола на Бога.

Сега, като слушате да говоря така, ще кажете, че това не е лесна работа. — Да, новото учение не е за деца. То е и за деца, но разумни. Ако сте възрастни, ще хвърлите брадитѣ си и нѣма да мислите за старость. Ще станете деца, които сѫ готови да учатъ, да възприематъ новото. На колкото години да сте, ще учите прилежно. Какво представятъ човѣшкитѣ години въ сравнение съ една слънчева година? Какво представятъ сто земни години по отношение на 20 милиона години, презъ което време слънцето се завъртва единъ пѫть около своя центъръ? Въпросътъ за старостьта е относителенъ. Той има отношение къмъ съзнанието на човѣка. Годинитѣ се опредѣлятъ отъ знанията, отъ опитноститѣ на човѣка. Старъ е онзи, който има знания, който е лридобилъ мѫдрость. Точилото се върти много пѫти около своята ось, но може ли да се нарече старо? Отъ дълго употрѣбление то се изтрива, но никакви знания не е придобило. Щомъ нѣма знания и опитности, точилото не е старо.

Казвате, че сте остарѣли вече, а не знаете, кѫде ще отидете. То е все едно да пита нѣкой, кѫде е университетътъ, а пъкъ не е готовъ за него. Щомъ не може да прочете надписа на университета, той не е за тамъ. — Ама, кѫде е духовниятъ свѣтъ? Ти носишъ духовния свѣтъ въ себе си, а не знаешъ, кѫде е той. Ти носишъ една книга въ рѫката си, а не знаешъ да четешъ. Тури рѫката на сърдцето си и ще намѣришъ духовния свѣтъ. Пулсътъ на сърдцето е духовниятъ свѣтъ въ човѣка. Както пулсътъ на сьрдцето у всички хора не е еднакъвъ, така и духовниятъ свѣтъ не е еднакъвъ за всички хора. Общо, сърдцето прави 72 удара въ минута, но все пакъ има разлика при различнитѣ хора. Запримѣръ, пулсътъ на добрия човѣкъ се различава отъ пулса на учения и т. н.

Какво представя пулсътъ на сърдцето? — Говоръ. Животътъ, който Богъ е вложилъ въ човѣка, говори чрезъ сърдцето. Той казва: Учи, работи, прилеженъ бѫди. Като се разгнѣвишъ, пулсътъ пакъ казва: Не се смущавай! Бѫди спокоенъ. Като се разболѣешъ, пипни пулса си. Той ще ти каже, какво трѣбва да правишъ. Вие носите богатството въ себе си, а го търсите отвънъ. Вие не търсите духовния свѣтъ въ себе си, а го търсите вънъ нѣкѫде. Ако не разберете сърдцето си, никога нѣма да разберете духовния свѣтъ. Преди да дойдете до възвишения духовенъ животъ, който е надъ васъ и ви обгръща, както слънцето обгръща земята, вие трѣбва да разберете живота на вашето сърдце, т. е. малкиять духовенъ свѣтъ, който е въ васъ.

И тъй, когато искате да знаете, какво е положението ви въ Божествения свѣтъ, турете рѫката си на челото. Вие пренебрегвате тия нѣща и се занимавате съ математика, съ философия, съ финансови науки, съ право и т. н. И това е добре, но освенъ вашата математика има жива математика, която опредѣля отношенията ви съ хората. Споредъ тази математика, всѣки човѣкъ е известно число, което вие трѣбва да знаете. Като знаете числото на човѣка, ще знаете, какви сили работятъ въ него. Нѣкои хора представятъ щастливи числа, а други — нещастни. Добре е, когато започвате нѣкаква работа, да срѣщате хора отъ щастливитѣ числа.

Желая ви да бѫдете прилежни, да срѣщате добри хора на физическия, въ духовния и въ Божествения свѣтъ. Когато срещнете нѣкой човѣкъ, радвайте се. Ако той ви поздрави, зарадвайте се още повече. — Защо ви поздравява? — Той иска да ви каже, че е отъ нашитѣ хора, т. е. той е съ насъ, а не противъ насъ. Радвайте се на всички хора, които сѫ съ насъ. Радвайте се и на ония, които не сѫ противъ насъ. Като срещнете нѣкой добъръ човѣкъ, не чакайте той пръвъ да поздрави. Можете и вие да го поздравите първи.

Сега, азъ не искамъ да хвърлямъ много пѫти мрежата си. Турете прилежанието по отношение на ума си, да учите. Поставете прилежанието къмъ сърдцето си, да развивате своитѣ чувства. Никога не съжалявайте, че обичате, или че сте обичали. Въ свѣта нищо не се губи. Всѣко нѣщо става на своето време и мѣсто. Всички вѫтрешни противоречия въ живота ви представятъ предмети за изучаване. Знаете ли, на какво се дължи неразположението, гнѣвътъ, скръбьта? Изучавайте тия състояния, за да знаете, какъ да се справяте съ тѣхъ. Когато сте разположени, ще давате; когато сте неразположени, ще взимате. Когато сте радостни, ще давате; когато сте скръбни, ще взимате. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, когато се разгнѣви? — Ако е жена, ще вземе метлата да мете; после ще вземе четката и ще мие. Ако е мѫжъ, ще вземе мотиката и ще копае; после ще вземе брадвата и ще сѣче дърва. Който работи на физическия свѣтъ, разширява главата си; който работи въ духовния и въ Божествения свѣтъ, прави главата си по-дълга и по-висока.

И тъй, мислете, за да направите челото си красиво; чувствувайте, за да предадете мекота на лицето и на очитѣ си; работете, за да направите тѣлото си пъргаво и пластично. Челото е Божествениятъ свѣтъ, носътъ — духовниятъ, а брадата — физическиятъ. Като работи съ мисъльта си, човѣкъ създава челото — Божествения свѣтъ. Като работи съ сърдцето си, човѣкъ създава свѣта, който заема областьта отъ веждитѣ до върха на носа. Като работи съ волята си, човѣкъ създава областьта, която се намира отъ носа надолу. Съ други думи казано: когато мисли, човѣкъ създава челото си; когато чувствува, създава лицето си; когато работи съ волята си, човѣкъ създава брадата си.

Сегашнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Безъ прилежание нѣма щастие. Щастието на човѣка зависи отъ развитието на неговото чело, на неговото лице и на неговата брада. На всички хора е дадена задача: да работятъ върху челото, лицего и брадата си, т. е. да създаватъ своя умственъ, духовенъ и физически свѣтъ. Като работите върху тази задача, вие ще се ползувате едновременно и отъ тритѣ свѣта.

Обичайте ума си! Обичайте сърдцето си! Обичайте и тѣлото си! Обичайте добритѣ хора! Обичайте и лошитѣ хора! Само по този начинъ ще изпълните волята Божия и ще разберете, че човѣкъ не е нищо друго, освенъ малъкъ свѣтъ, който се подържа отъ Божественитѣ енергии на възвишенитѣ свѣтове.

Нека останатъ въ ума ви тритѣ думи: вслушване, прилежание и изпълнение.

Т. м.

*

21. Беседа отъ Учителя, държана на

30 августъ, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...