Jump to content

1940_08_28 Учене и служене


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Учене и служене

„И повѣрва човѣкътъ на речта,

която му рече Исусъ, и отиваше си.“

Йоанъ, 4;50

Въ какво трѣбва да вѣрва човѣкъ и каква трѣбва да бѫде вѣрата му? Вѣрата може да бѫде положителна и отрицателна. Думитѣ „положително и отрицателно“ сѫ относителни. Споредъ нѣкои, думата „отрицателно“ подразбира отричане на нѣщо. Въ сѫщность не е така. Запримѣръ, свѣтлината е отричане на тъмнината, а тъмнината — отричане на свѣтлината безъ да вадимъ заключение, че свѣтлината е нѣщо отрицателно, а тъмнината — положително. Писанието препорѫчва на човѣка отричането. Важно е, отъ какво се отрича човѣкъ. Има смисълъ човѣкъ да се отрече отъ непоносимия си товаръ, отъ съмнението, отъ скръбьта, която го измѫчва, отъ безсилието и т. н. Обаче, като се отказва отъ едно нѣщо, човѣкъ трѣбва да приеме друго. Има нѣща полезни, които човѣкъ трѣбва да приеме. Изобщо, полезно е за човѣка да се откаже отъ едно нѣщо, за да възприеме друго. Невъзможно е човѣкъ да приеме нѣщо, докато не се е отказалъ отъ друго. Ако не се откаже отъ богатството си за смѣтка на другитѣ хора, човѣкъ не може да се ползува отъ любовьта имъ, нито отъ тѣхното уважение. Нѣкои мислятъ, че богатиятъ се ползува съ уважението и почитанието на хората заради богатството си. Това не е вѣрно. Ако го почитатъ само за богатството му, това почитание е користолюбиво. Тѣ иматъ предъ видъ да взематъ нѣщо отъ него. Ако го почитатъ и уважаватъ като човѣкъ, като душа, независимо отъ богатството му, това е другъ въпросъ.

Кое е по-добре за човѣка: да има благоволението на хората, или на Бога? Да има благоволението на своя огънь или на слънцето? За предпочитане е човѣкъ да се ползува отъ благоволението на Бога и на слънцето, отколкото отъ благоволението на хората и на своя огънь, защото Богъ и слънцето сѫ вѣчни източници, а хората и огъньтъ — временни.

Сегашнитѣ хора сѫ отегчени вече отъ еднообразието на живота и се стремятъ къмъ вѫтрешно, разумно разнообразие. Тѣ се стремѣли къмъ знание, богатство, сила, красота и сѫ ги придобили, но въпрѣки това сѫ нещастни. — Защо? — Защото не могатъ да се ползуватъ отъ своитѣ придобивки. Защо имъ е знание, отъ което не могатъ да се ползуватъ? Защо имъ е сила, отъ която не могатъ да се ползуватъ? Като казвамъ, че тѣ не се ползуватъ отъ своитѣ придобивки, имамъ предъ видъ ползата за тѣхнитѣ души, а не само за тѣлата имъ. Хората сѫ преситени отъ външния животъ, отъ външното разнообразие и търсятъ живота на вѫтрешното разнообразие, въ който има растене и подемъ.

Съвременнитѣ хора нѣматъ, добри отношения помежду си, понеже не се познаватъ. Синътъ и дъщерята живѣятъ много години при родителитѣ си и пакь не се позпаватъ: нито родителитѣ познаватъ децата си, нито децата познаватъ родителитѣ си. Щомъ се опознаятъ, отношенията имъ се подобряватъ, и любовьта имъ се усилва. Ако не се опознаятъ, родителитѣ съжаляватъ понѣкога, че сѫ родили такъвъ синъ или такава дъщеря. Не само това, често човѣкъ съжалява, че свършилъ нѣкаква наука, която не го обезпечава материално. Той свършилъ по музика, а съжалява, че не е следвалъ за инженеръ, да получава по-голѣми приходи. Другъ пъкъ съжалява, защо не е изучавалъ медицина, да осигури не само своя животъ, но и този на жена си и на децата си. Добре е човѣкъ да изучава медицината, за да помага на болни и на страдащи, а не да мисли за своето осигуряване. Добре е човѣкъ да познава себе си и да изучава онази наука, къмъ която има любовь и вѫтрешно влѣчение. Животътъ е красивъ, когато хората се познаватъ. Щомъ се познаватъ, тѣ се обичатъ и сѫ готови на взаимни жертви.

Днесъ всички хора се стремятъ къмъ нѣщо основно, къмъ нѣщо сѫществено. — Кое е сѫщественото за човѣка? — Това, което той може да приеме въ даденъ моментъ. Ако всѣки день човѣкъ не приема по нѣто, деньтъ е изгубенъ за него. Най-малкото нѣщо, което може да приеме презъ деня, осмисля живота му поне за този день. Като стане сутринь отъ сънь, първо човѣкъ възприема една мисъль и едно чувство. Следъ това той се измива, облича и се приготвя да закуси. Въ тия действия той приема нѣщо, което трѣбва да обработи. После започва да чете, да пише, да копае, да шие и т. н. Всѣка работа, съ която човѣкъ е свързанъ, допринася нѣщо за развитието му. Книгитѣ, които чете, сѫ писани за всички любители на четенето. Значи, тѣ сѫ писани и за него. Той трѣбва да възприеме отъ тѣхъ онова специфичното, което е писано за него. Щомъ го възприеме, той може да го обрабоги въ себе си. Като възприема и обработва. човѣкъ трѣбва да е готовъ да даде нѣщо отъ себе си. Правилна обмѣна трѣбва да сѫществува между хората. Не е ли готовъ да дава. човѣкъ дохожда най-после до обезсмисляне на живота. Той прилича на търговецъ съ много стока, която не може да пласира. Ще кажете, че сте бедни, че нѣма какво да дадете. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който не може да даде нѣщо отъ себе си. Поне едно добро желание всѣки може да отправи къмъ човѣка.

Мнозина казватъ, че искатъ да работятъ, но не знаятъ, какъ и отде да започнатъ. Това е най-лесната работа. Щомъ имате желание за работа, всичко друго иде естествено. Като започвате една работа, започнете я съ пѣсень въ душата си. Това значи, да започнете работата си съ любовь. Следъ това повикайте на помощь ума, сърдцето и волята си — вашитѣ слуги. Тѣ знаятъ повече отъ господаря си. Щомъ умътъ, сърдцето и волята участвуватъ въ една работа непремѣнно резултатътъ ще бѫде добъръ. Слушайге слугитѣ си, които ви сѫ дадени въ услуга. Слушайте ума и сърдцето си. Не мислете, че господарьтъ всѣкога стои по-високо отъ слугата. Христосъ дойде на земята да служи, да бѫде слуга на човѣчеството, а не господарь. Кой стоеше по-високо: Христосъ или хората, на които служеше? Кой стои по-високо: майката или детето? За да служи на свѣта, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ и да разполага съ голѣми знания. Не е достатъчно само да служи човѣкъ, но той трѣбва да знае, съ какво може да бѫде полезенъ на ония, на които служи. Като знае, какъ да служи, човѣкъ отваря сърдцата на своитѣ ближни и се ползува отъ любовьта имъ.

Слушате нѣкой да казва, че идеалътъ му е да бѫде красивъ. Добре е да бѫде човѣкъ красивъ, но красотата се обуславя отъ известни добродетели. При това, човѣкъ трѣбва да знае мѣстото на всички добродетели въ себе си. Когато младата мома отива на хорото, тя знае, какъ да се облѣче и кое да тури първо, кое — второ и т. н. Тя не се облича безразборно. Първо туря ризата си, а после останалитѣ дрехи. Когато войникътъ отива на бойното поле, първо облича долнитѣ си дрехи, после — горнитѣ, шинела и следъ това препасва пушката презъ рамо, патронитѣ — на пояса си и тръгва. Не трѣбва ли всѣки човѣкъ да бѫде като младата мома и като войникътъ, готовъ всѣки моментъ за работа? Той трѣбва да облѣче дрехата на ума, на сърдцето и на волята си, да застане като войникъ, да чака заповѣдьта на Онзи, Който го изпратилъ на земята.

Сега вие сте се събрали тукъ, но трѣбва да бѫдете въорѫжени. — Съ какво? — Съ орѫжието на любовьта, съ орѫжието на знанието и съ орѫжието на силата. Мощни сѫ тия орѫжия. Отъ тритѣ, най-мощно е, обаче, орѫжието на любовьта. Каква по-голѣма сила може да иска човѣкъ отъ тази, да знае всѣки моментъ, какъ и кѫде да прилага любовьта, която Великото начало влива въ сърдцето му? Любовьта прави човѣка красивъ и силенъ. Стотици и хиляди години трѣбва човѣкъ да живѣе подъ рѫководството на любовьта, за да стане красивъ, уменъ и светъ. Който иска да стане светия, той трѣбва да придобие любовьта. — Каква е задачата на светията? — Да свѣти. Той носи запалена свѣщь, съ която излиза вечерь, да освѣтява пѫтя на хората, да не се спъватъ. Пѫтьтъ на всички хора е различенъ. Светията трѣбва да знае това, за да отправя всѣки човѣкъ къмъ неговия пѫть и къмъ неговото предназначение. — Какво е предназначението на учителя? — Да учи малкитѣ деца да четатъ и да пишатъ. Сѫщевременно той ги учи, какъ да живѣятъ. Учительтъ по музика запознава ученика си първо съ цигулката, да знае, какъ да я държи, какъ да управлява лѫка. Следъ това започва да тегли лѫка върху празни струни. Като се научи да управлява лѫка върху струнитѣ, учительтъ започва да го учи нотитѣ и мѣстата на тоноветѣ на цигулката. Ще кажете, че това сѫ маловажни работи. Ако човѣкъ не знае маловажнитѣ работи, нищо не може да направи.

Какво представя, въ сѫщность, човѣшкото тѣло? Нищо друго, освенъ една сложна цигулка. Ако не знае да свири на собствената си цигулка, човѣкъ не би могълъ да издаде никакъвъ тонъ. Какъвъ човѣкъ е този, който не може да издаде никакъвъ тонъ? Ако цигулката ти е разгласена, какво ще излѣзе отъ нея? Една дисхармония. Следъ това, имашъ ли право да казвашъ, че хората сѫ лоши? Не сѫ лоши хората, но цигулката ти е разгласена. Настрой добре цигулката си и ще се убедишъ, че хората сѫ добри, че разбиратъ музиката. Докато цигулката ти е разгласена, лошото е въ тебе: не знаешъ да живѣешъ, не знаешь да ядешъ, не можешъ да спишъ добре, не знаешъ правилно да говоришъ, не знаешъ, какъ да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ съ себе си и съ своитѣ ближни. Това сѫ елементарни нѣща, които всѣки човѣкъ трѣбва да знае.

Каква е първата работа на човѣка, когато се събуди отъ сънь? — Какво прави детето въ този случай? — Детето отива при майка си и при баща си и започва да се разговаря съ тѣхъ. Добрата дъщеря и добриятъ синъ отиватъ при майка си и при баща си да ги поздравятъ. Между майката и дъщерята, отъ една страна. и между бащата и сина, отъ друга — има тѣсна връзка. Затова, именно, успѣхътъ на дъщерята зависи отъ успѣха на майката. И придобивкитѣ на майката сѫ придобивки на дъщерята. Каквото майката носи въ себе си, тя го предава на дъщеря си. Сѫщото се отнася за бащата и за сина. Ето защо синътъ и дъщерята трѣбва да благодарятъ за благата, които получаватъ отъ майка си и отъ баща си и да сѫ готови и тѣ да предаватъ своитѣ блага на другитѣ хора.

Новото възпитание препорѫчва на децата и на възрасгнитѣ да даватъ. Сегашното възпитание се страхува отъ даване, да не би човѣкъ да осиромашее. Колкото повече дава човѣкъ, толкова по-добре за него; колкото по-малко дава, толкова по-зле. Давайте изобилно, а не разточително. Какво ще стане съ живота на земята, ако слънцето не дава изобилно своята енергия? Какво ще стане съ живота на земята, ако слънцето престане да изгрѣва и да залѣзва? Мойсей е казалъ на евреитѣ да не си кланятъ на слънцето и на звездитѣ, да не се правягъ никакви земни кумири и идоли. Той говори за външната дреха на слънцето. Ние не говоримъ за външното слънце, за неговата дреха, но за Онзи, Който е въ слънцето и въ Когото е слънцето. Свѣтлината на слънцето не иде отъ самото слънце, но отъ Божествения Духъ. Свѣтлината е признакъ на онази мисъль, която Великиятъ огправя къмъ всички живи сѫщества на земята. Тази свѣтлина, именно, ни възраства и подкрепва. Безъ нея нѣма животъ, нѣма мисъль, нѣма знание.

Като четете различни писатели и поети, виждате, че всѣки пише за сльнцето на своя животъ. Значи, има нѣщо въ човѣка, което е подобно на слънцето. Докато това слънце грѣе въ човѣка, той вижда ясно нѣщата. Той познава хората и ги обича. Щомъ слънцето залѣзе, той гледа човѣка и не го вижда. Той казва: Виждамъ нѣщо да се движи; виждамъ, че има известна височина и широчина; виждамъ, че яде, както всички животни, но какво носи въ себе си, не виждамъ и не разбирамъ. Не е така. Като обичате човѣка, ще видите, че той крие въ себе си известна разумность. И като яде, и като спи, и като се движи, той се рѫководи отъ нѣщо разумно. Като яде, човѣкь трѣбва да върши това съзнателно. Щомъ иска да изяде една ябълка, той не трѣбва да пристѫпва изведнъжъ къмъ нея. Ще я подържи известно време въ рѫката си, ще разгледа цвѣта й, ще я помирише, ще се разговори съ нея и тогава ще яде.

Ще кажете, че нѣмате време да се занимавате съ ябълката. — За всичко има време. Човѣкъ трѣбва да яде и да мисли за храната, която приема, както и за храносмилането. Ако не мисли, той се натъква на различни болести. Изобщо, мисъльта на човѣка трѣбва да присѫтствува въ всички негови действия.

Следователно, безъ мисъль човѣкъ не може да се развива, а безъ любовь нищо не може да постигне. Щомъ не люби и не мисли, човѣкъ не може да се ползува отъ Божиитѣ блага. Той е подобенъ на трѫба, презъ която водата тече само, безъ да оставя нѣщо. Дето е любовьта, тамъ всичко никне, расте, цъвти и зрѣе. Щомъ любовьта изчезне, и животътъ се прекратява. Приложете любовьта въ своитѣ градини, да могатъ цвѣтята да растатъ и да се развиватъ. Човѣшкитѣ души сѫ градинитѣ на живота. Поливайте градинитѣ си съ любовь, да не изсъхватъ. Поливайте вашитѣ мисли и чувства — цвѣтята на вашата градина, съ любовь, да получите отъ тѣхъ очаквания плодъ.

Дайте пѫть на любовьта, за да се прояви тя чрезъ вашитѣ мисли, чувства и постѫпки. Постигнете ли това, вие влизате вече въ реалния животъ. Ако си недоволенъ отъ себе си, можешъ ли да очаквашъ другитѣ хора да бѫдатъ доволни отъ тебе? Ти си недоволенъ отъ себе си, значи, сготвилъ си лошо ядене. Ако си недоволенъ отъ яденето си, и другитѣ хора нѣма да бѫдатъ доволни. Мѣрка за нѣщата е самъ човѣкъ. Който е доволенъ отъ своитѣ мисли, и близкитѣ му ще бѫдатъ доволни. Който не с доволенъ отъ себе си, цѣлъ свѣтъ да го убеждава, че е гениаленъ, той нѣма да се съгласи съ тѣхъ. Всички хора сѫ гениални, но главно въ едно отношение — въ погрѣшкитѣ си. Всѣки е гениаленъ, когато чупи и разваля нѣщата. Кой не е чупилъ стомни? Въ това всѣки с гениаленъ. Обаче, като рече да паправи нова стомна, тамъ не е гениаленъ. Време е вече хората да започнатъ съзнателно да работятъ, да проявятъ своята гениалность.

Ще кажете за нѣкой човѣкъ, че е честенъ. Какъ познавате това? Честностьта има свой признакъ. Не само честностьта, но всички добродетели иматъ специфични линии, по които се познаватъ. Тия линии сѫществуватъ на три мѣста въ човѣка: на главата, на лицето и на рѫката. Като четете по тия линии, вие можете да кажете, кой човѣкъ е разуменъ, справедливъ, смѣлъ и т. н. Нѣкои хора сѫ смѣли, когато иматъ пари. Щомъ изгубятъ паритѣ си, тѣ губятъ и смѣлостьта си. Истински смѣлиятъ не носи паритѣ въ себе си, но тѣ вървятъ следъ него, като войници следъ своя генералъ. Ако той спре, и тѣ спиратъ. Той имъ заповѣдва, кѫде да отидатъ и каква работа да свършатъ. Златната монета върви подиръ господаря си, и, като й каже той да свърши нѣкаква работа, тя веднага започва да се търкаля — отива на опредѣленото мѣсто. Докато паритѣ не се подчиняватъ на вашитѣ заповѣди, вие не постѫпвате разумно. Ако паритѣ ви не работятъ, вие сте отъ ленивитѣ господари Предназначението на паритѣ е да се търкалятъ, да вършатъ работа. Едно време паритѣ сѫ били четириѫгълни, вследствие на което бавно се движили и малко работа свършвали. Сегашнитѣ пари сѫ крѫгли, лесно се движатъ и много работа вършатъ. Каквото имъ се каже, тѣ веднага изпълняватъ: кѫщи правятъ, дрехи шиятъ, храна доставятъ, книги пишать и т. н. Мощно нѣщо е парата въ човѣшкия животъ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате линиитѣ на вашитѣ добродетели, на вашитѣ дарби и способности. Въ материално отношение, кой каквото притежава, има и съответенъ докуметъ за това Ако притежава кѫща, човѣкь има крепостенъ актъ за собственость. Който иска да докаже, че кѫщата е негова, той веднага показва документа си. Нѣкой казва, че има любовь въ сърдцето си. Кѫде е документътъ му за това? Кѫде е линията, която показва, че, наистина, той има любовь? Който има добре развито музикално чувство веднага доказва това Той взима цигулката си и свири. Всички сѫ доволни отъ свиренето му. Ако не е музикаленъ, пакъ може да има цигулка, но той не свири, а скърца. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да развиете своитѣ дарби и способности, да ги закрепостите. Който погледне на главата и на лицето ви, да види, че сте собственикъ, притежавате известни добродетели и способности. Безъ такива собствености човѣшкиятъ животъ нѣма смисълъ.

Днесъ и вѣрващи, и безвѣрници се оплакватъ отъ мѫчнотиитѣ, въ живота — Защо иматъ мѫчнотии? — Защото не прилагатъ това, което знаятъ. Всички хора говорятъ какво е казалъ Сократь, Толстой, Христось, но не правятъ опити да следватъ примѣра на великитѣ хора. Великитѣ и гениалнитѣ хора сѫ станали такива, защото день и нощь сѫ, работили върху своя умь и своето сърдце, разработвали сѫ ги. Каква полза имате отъ житнитѣ зрънца, които Христосъ ви е оставилъ въ наследство? Трѣбва ли тия зрънца да стоятъ и до днесъ още въ хамбаритѣ на хората? Щомъ сѫ житни зрънца, тѣ иматъ условия да растатъ. Посѣйте ги на нивитѣ си и търпеливо очаквайте тѣхния плодъ. Какъвъ смисълъ има да стоятъ затворени? Отъ две хиляди години насамъ тия зрънца стоятъ въ хамбаритѣ и се пазятъ да не изгниятъ. Посѣйте ги на нивитѣ си! Нека изгниятъ. Казано е въ Писанието: „Ако житното зърно не се посади въ земята и не изгние, не може да даде плодъ“. Ако отъ две хиляди години насамъ семената на Христовото учение се посаждаха въ земята, цѣлиятъ свѣтъ щѣше да живѣе въ изобилие и доволство. Следователно, ако съ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, като житни зрънца, човѣкъ не може да бѫде полезенъ на себе си, най-малко може да бѫде полезенъ на своитѣ близки.

Като не разбиратъ законитѣ на живота, хората казватъ, че мисъльта не представя нѣщо ценно. — Това е неразбиране и ограничено схващане на нѣщата. Мисъльта има Божественъ произходъ. Вслушвайте се въ онова, което умътъ и сърдцето ви говорятъ, за да разберете, каква сила се крие въ тѣхъ. Лесно е да се каже, че не можете да направите това или онова и да не работите. Приложете вашата мисъль и вашата любовь въ действие. Отивате при нѣкой боленъ, искате да му покажете, че го обичате. — Какъ ще проявите любовьта си? — Като занесете цѣръ за болестьта му. Като обичате нѣкого, вие можете да му помогнете при всички условия. Когато обичате човѣка, ще намѣрите и лѣкъ за болката му. Като не го обичате, и лѣкъ не можете да намѣрите. Учитель, който обича ученицитѣ си, знае тѣхнитѣ нужди и на време имъ помага. Ако ученикътъ обича учителя си, и той познава неговитѣ нужди. Когато учительтъ обича ученицитѣ си, всѣкога имъ е полезенъ. И ученикътъ, който обича учителя си, сѫщо така може да му бѫде полезенъ.

Оттукъ вадимъ заключението: който обича Бога, той може да бѫде проводникъ на Неговия Духъ. Щомъ стане проводникъ на Божествения Духъ, човѣкъ се освобождава отъ робството. Той става господарь на условията. Да бѫдешъ господарь на условията, това значи, да бѫдешъ господарь на себе си, да бѫдешъ лѣкарь на себе си, да бѫдешь и учитель на себе си. Търсите ли лѣкарь, потърсете го първо въ себе си, а после повикайте нѣкой лѣкарь отвънъ, като асистентъ на вашия. Търсите ли учитель, потърсете го първо въ себе си, а после отвънъ. Външниятъ учитель ще бѫде като асистентъ на вѫтрешния.

Помнете: единъ е вашиятъ Учитель, Който е въ връзка съ всички учители вънъ отъ васъ. Единъ е вашиятъ Богъ, Който е въ връзка съ всички богове вънъ отъ васъ. Ако не познавате Учителя си вѫтре въ васъ, Който ви е далъ свѣтлина, да виждате и да разбирате нѣщата ясно, вие не можете да разбирате и външнитѣ учители. Ако не познавате Бога, Който е вѫтре въ васъ, Който ви е далъ животъ, вие не можете да познаете и да разберете окрѫжаващитѣ нѣща. Ако разберете това, което днесъ говоря, всички ще се подмладите, ще станете на 33 години. Които сѫ минали тази възрасть, ще се върнатъ назадъ. Всички ще станете млади, безъ никакви бръчки по лицата, безъ никакви гърбици. Всички ще олекнете и ще хвърчите съ вашитѣ аероплани. Ако мисъльта на човѣка не лети съ аеропланъ и не обикаля цѣлия свѣтъ, каква мисъль е тя? Ако съ окото си човѣкъ не може да вижда и най-отдалеченитѣ звезди на небето, какво око е това?

Астрономитѣ си служатъ съ телескопи, за изучаване на звездитѣ и на планетитѣ, но все още нѣматъ такива усъвършенствувани телескопи, съ които да виждатъ свѣтлината и на най-малкитѣ звезди. Въ бѫдеще и това може да се постигне. Чрезъ своя вѫтрешенъ телескопъ човѣкъ и днесъ може да види, какво представятъ жителитѣ на слънцето и на луната и какъ живѣятъ тамъ. Това, обаче, не е достояние за всички. Малцина иматъ тази способность. По какъвто и да е начинъ, въ бѫдеще хората ще разбератъ, че и на луната има животъ, както на земята. Нѣкои учени, както и младитѣ моми и момци, отиватъ на луната да се разхождатъ. Като се повдигне високо въ мисъльта си, човѣкъ отива на луната. Тамъ има по-висока наука отъ земната. Земята е забавачница още, дето хората изучаватъ азбуката на живота. Който отива на луната, той е научилъ вече азбуката.

Като говоря за луната и за слънцето, вие не сте доволни, искате да ви кажа нѣщо сѫществено, нѣщо реално. Щомъ искате нѣщо реално, щомъ искате да знаете, какво ви очаква, ето, казвамъ ви: Вие ще станете богати и ще осиромашеете; ще станете учени и ще изгубите знанието си; ще заемете високо обществено положение и ще го изгубите. Това може ли да ви насърдчи? Днесъ сте млади, следъ време ще остарѣете. Какво се ползувате отъ това знание? Каква е разликата между младия и стария? Младиятъ се рѫководи отъ любовьта, а стариятъ — отъ мѫдростьта. Младиятъ живѣе въ градината на любовьта, накичена съ безброй сладки, зрѣли плодове. Тази е причината, поради която младитѣ се захласватъ по плоднитѣ дървета. Стариятъ живѣе въ библиотеката на знанието и на мѫдростьта, дето по цѣли дни чете и прелиства книгитѣ на живота.

Следователно, като младъ, човѣкъ изучава любовьта; като възрастенъ, той изучава мѫдростьта, а като старъ, той изучава истината. Безъ да сѫ мипали презъ тѣзи училища, мнозина очакватъ времето на заминаването си за онзи свѣтъ. Тѣ искатъ да знаятъ, какво има на онзи свѣтъ. Азъ нѣма да ви кажа, какво има, но ще ви кажа, какво нѣма. Тамъ нѣма страдания, нѣма сиромашия, болести, невежество, изкушения и т. н. Въ онзи свѣтъ всѣки е на своето мѣсто. Тамъ всички пѣятъ, свирятъ, веселятъ се. Когато работятъ, всички работятъ заедно; когато се веселятъ, всички се веселятъ заедно. Тамъ всички сѫщества се надпреварватъ, кой пръвъ да услужи, кой повече да даде, кой по-добре да помага. Хората на земята сега изучаватъ тия нѣща.

Сега вие желаете да бѫдете добри, но безъ да искате, изкривявате линията на доброто. Вие сте художникъ, който още не се е научилъ да рисува. Нѣкой пише на възлюбената си любовно писмо, въ което излива любовьта си. Той пише, че умира отъ любовь и не може да живѣе безъ нея. Обаче, цѣлото писмо е нацапано съ капки отъ мастило. Вѣрно ли е това, което пише? Ако той имаше голѣма любовь, щѣше да напише писмото съ златно перо, върху хубава хартия и съ доброкачествено мастило. Буквитѣ щѣха да бѫдатъ добре написани, съ спокойна рѫка. Който види това писмо, ще разбере, че е пропито съ любовь. Много любовни писма сѫ написани все набързо, и всѣки се извинява, че бързалъ. Който много бърза, не живѣе по закона на любовьта. Единственото нѣщо, което не бърза, това е любовьта. Тя има време за всичко. Каквото пипне любовьта, всичко става безпогрѣшно. Нѣкой се моли на Бога и бърза. Той изговори нѣколко думи набързо и счита, че молитвата му е приета. Такава молитва отива най-много до райската врата и тамъ спира. Буквитѣ, съ които любовьта пише, сѫ еднакви по голѣмина. Ако излѣзе само една буква вънъ отъ реда, писмото не се приема. Препинателнитѣ знакове сѫщо се поставятъ на мѣстата си.

Като дойдете до обръщението въ любовното писмо, и тамъ се спира вниманието. Не е безразлично, какво обръщение ще напишете. Можете да напишете: любезни, обични, драги и т. н. Любезенъ означава човѣкъ, който носи нѣщо. Обиченъ е този, който служи. Прелюбезенъ е този, който става порѫчитель на нѣкого. Каквото обръщение и да турите, важно е вие да сте доволни.

Сегашнитѣ хора сѫ недоволни отъ старото въ живота, а не отъ самия животъ. Тѣ искатъ да се освободятъ отъ старото. Само любовьта е въ състояние да освободи човѣка отъ старото. Оцапаната дреха може да се очисти само съ топла вода и сапунъ. Въ този смисълъ, само любовьта е въ състояние да измие човѣшката душа отъ кальта, която се е наслоила върху нея отъ вѣкове насамъ. Кой човѣкъ, като мине презъ кальта, нѣма да оцапа краката си? Като се върне у дома си, той ще се измие и ще легне да спи съ чисти крака.

Две нѣща сѫ потрѣбни на човѣка: правилно да възприема Божията Любовь и правилно да я предава. Това значи, да бѫдемъ добри проводпици на Божията Любовь. Днешниятъ день благоприятствува за това. Небето е чисто, ясно. Въздухътъ е свежъ, кристаленъ. И той благоприятствува да бѫдемъ добри проводници на Божията Любовь, която ни обгръща отъ всички страни. Богъ се проявява чрезъ насъ и чрезъ цѣлия свѣтъ. Той управлява свѣта, и всичко, каквото става, превръща го въ добро. Божията Любовь поставя всичко въ редъ и порядъкъ. Докато страда, човѣкъ не разбира, какво благо се крие въ страданието. Щомъ мине презъ него, той вижда, че страданието му е донесло нѣкакво благо и благодари за него. Колко деца сѫ прогонвани отъ домоветѣ си, но като минатъ презъ страдания, тѣ се каляватъ, придобиватъ голѣми опитности, за които единъ день благодарятъ. За предпочитане е човѣкъ да мине презъ страдания, но да придобие любовьта, да стане уменъ и силенъ, отколкото да бѫде свободенъ отъ страдания и да нѣма никакви придобивки.

Велико нѣщо сѫ страданията. Тѣ носятъ такива богатства, които хората още не подозиратъ. Христосъ мина презъ голѣми страдания, но съ това увеличи силата си. Днесъ никой не може да Го разпне. Като дойде втори пѫть на земята, всички ще станатъ прави и мирни ще стоятъ. Силата на човѣка се изпитва въ страданията и изпитанията. Така се изпита и силата на Христа. Чрезъ възкресението, Той доказа, че е силенъ. Нищо въ свѣта не бѣше въ състояние да Го задържи въ гроба. Следователно, който иска да влѣзе въ новия животъ, трѣбва да умре за стария. Ако житното зърно не умре, не може отново да покълне и да израсте при новитѣ условия. Смъртьта трѣбва да дойде, да ни покаже, че ние сме достатъчно силни, да влѣземъ въ новия животъ. Като слиза отгоре, човѣкъ влиза отъ живота къмъ смъртьта. Това е първата му опитность. Като възлиза нагоре, човѣкъ минава презъ обратния процесъ: отъ смърть въ животъ.

Всички трѣбва да бѫдете герои, да не се плашите отъ смъртьта. Каквото да правите, не можете да избѣгнете смъртьта. — Какъ ли ще умремъ? — Много лесно. Ще отворите вратата на кѫщата си, ще се поклоните и ще излѣзете вънъ. Предъ васъ ще се разкрие широкъ, красивъ свѣтъ, и вие ще влѣзете въ друга кѫща, която апостолъ Павелъ нарича „домъ нерѫкотворенъ“. Това показва, че като напусне тленното си тѣло, човѣкъ влиза въ друго тѣло, което не гние и не се разваля. Нѣкой пита, съ старото тѣло ли ще възкръсне, или съ друго нѣкое? — Ако волътъ умре и възкръсне пакъ съ рогата и съ копитата си, това не е никакво възкресение. Това е пакъ робство. Възкресението изключва раждането. Който е възкръсналъ, той не се ражда вече по стария начинъ. Казано е въ Писанието: „Които се сподобятъ съ този вѣкъ, нито умиратъ, нито се раждатъ, нито се женятъ“.

Какво нѣщо е женитбата? Ограничение. — Защо се женягь хората? Да станатъ проводници на всликия Божественъ животъ. Отъ децата се сѫди за развитието на майката и на бащата. Ако тѣ не могатъ да родятъ добри синове и дъщери, какви майки и бащи сѫ? Родителитѣ трѣбва да бѫдатъ добри проводници на Божественото, но и децата имъ трѣбва да бѫдатъ такива, Какъвъ проповѣдникъ е този, който не може да внесе любовь между хората, на които проповѣдва? Какъвъ проповѣдникъ е този, който обърналъ хората къмъ Бога, а кесиитѣ имъ не обърналъ? Единъ американски проповѣдникъ казва: Азъ вѣрвамъ само въ едно обръщане на човѣка къмъ Бога, а именно — съ него заедно да се обърне и кесията му. Какво обръщане е това, при което човѣкъ се обръща, а кесията му не се обръща? Азъ пъкъ вѣрвамъ въ такова обръщане, при което, заедно съ човѣка се обръща и цѣлиятъ му домъ: и бащата, и майката, и жената, и децата, и братята, и сестритѣ, и воловетѣ, и овцетѣ му.

Желая ви, тази година да се обърнете къмъ Бога така, че заедно съ васъ да се обърнатъ и кесиитѣ ви. Вие сте обърнати вече, но кесиитѣ ви още не сѫ обърнати. Подъ думата „кесии“ разбирамъ сърдцата ви. Значи, сърдцата ви трѣбва да се обърнатъ, но не чрезъ насилие, а по закона на любовьта. Служене се иска отъ сегашнитѣ хора — служене по любовь. Каквото давате, давайте го съ съзнание, че принадлежи на Бога, а не на васъ. Ако имате пари, тѣ не сѫ ваши. Единственото ваше нѣщо е любовьта, която се излива отъ сърдцето ви. Всичко останало принадлежи на Бога. Когато предложите на нѣкого да хапне заедно съ васъ, на вашата трапеза, радвайте се, че яде сладко. Не се страхувайте, че ще яде много. Давайте всичко съ любовь, да се благослови даването ви.

Нѣма по-велико нѣщо въ свѣта отъ това, да вѣрши човѣкъ всичко съ любовь. Най-малкото нѣщо, направено съ любовь, причинява голѣма радость. Всичко, което е направено съ любовь, подразбира служене на Бога. Като работи съ любовь, човѣкъ всѣкога е доволенъ. Радвайте се на доброто, на силата, на красотата, на здравето на хората. Ако срещнете болни и слаби, пакъ се радвайте, защото можете да проявите любовьта си къмъ тѣхъ, да имъ помогнете. Помощьта не е само материална. но и духовна. Изкуство е да съградишъ една кѫща, но по-голѣмо изкуство е да поставишъ добри хора въ нея. При това, кѫщата трѣбва да бѫде чиста отвънъ и отвѫтре, да има въ нея редъ и порядъкъ. И въ природата сѫществува редъ, порядъкъ и чистота.

„И повѣрва човѣкътъ на речьта, която му рече Исусъ“. — Какво му каза Христосъ? — Христосъ му каза: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Това значи: както Христосъ върви изъ пѫтя и изпълнява волята Божия, това може всѣки човѣкъ да направи. Всѣки може да следва пѫтя на Христа; всѣки може да приеме истината и живота, които Христосъ проповѣдва. Като прилагате учението на Христа, изучавайте себе си, защото изпитанията идатъ. Всички хора ще бѫдатъ подложени на изпитъ. Много естествено. Ученикътъ всѣкога се изпитва. Не се страхувайте отъ изпититѣ. И да грѣшите, нѣма нищо страшно. Като направите една погрѣшка, ще я изправите. Съ изправяне на погрѣшкитѣ си, вие помагате на ония, които идатъ следъ васъ. Ако хлътнете въ нѣкой трапъ и навехнете крака си, вие ще имате грижата да запушите трапа. Съ това вие предпазвате отъ падане всички ония, които идатъ следъ васъ. Следователно, запушвайте дупкитѣ, въ които сте паднали, или които отдалечъ още виждате, за да предпазите отъ нещастие ония, които идатъ следъ васъ. Постѫпвайте по сѫщия начинъ и съ ония мисли и чувства, които ви причиняватъ мѫчнотии и страдания. Натъкнете ли се на такава мисъль, или на такова чувство, запушете ги, преди още да сте попаднали подъ влиянието имъ.

Често слушате нѣкои да казватъ, че хората трѣбва да се примирятъ. Какъ ще се примирятъ? Ако не обичашъ нѣкого, не отивай да се примирявашъ направо съ него, но вижъ кого обича той. Щомъ намѣришъ такъвъ човѣкъ, сближи се и ти съ него. Щомъ и двамата обичате единъ и сѫщъ човѣкъ, вие лесно ще се примирите. Като не разбиратъ законитѣ на любовьта, хората едни на други си пакостятъ. Запримѣръ, като видятъ, че двама души се обичатъ, неприятно имъ става. Нека тѣ обикнатъ другъ нѣкой. Свѣтътъ е мѣсто за приложение на любовьта. Има Единъ, Когото можете да обичате на всѣко време. Щомъ обичате Единния, ще обичате всички хора. Като обичате всички, ще обичате и Единния. Тази е правилната любовь, която наричаме Божествена. Като обичашъ единъ човѣкъ, ще обичашъ всичко негово: и дрехитѣ му, и очитѣ му, и веждитѣ му, и космитѣ му. Това значи, да обичашъ всички. Следователно, като обичашъ Бога, обичай всичко, което е вънъ отъ Него. Свѣтътъ се нуждае, именно, отъ тази всеобемаща любовь.

Кое е главното качество на любовьта? —  Служенето. Който обича, той е готовъ да служи. Той е на правъ пѫть. Който служи, той едновременно се учи. И като служишъ, и като ти служатъ, ти пакъ се учишъ. Учительтъ служи, а ученикътъ се учи отъ него. Като научи уроцитѣ си, ученикътъ започва да работи, т. е. да служи, а учительтъ го изпитва. Сега и вие ще учите и ще служите. Който не може да служи, не може и да работи; на когото не служатъ, не може и да се учи. Досега невидимиятъ свѣтъ ви е служилъ, съ своитѣ разумни сѫщества, а вие сте се учили. Отсега нататъкъ вие ще служите, а тѣ ще ви изпитватъ.

И тъй, приложете любовьта, макаръ и въ най-малъкъ мащабъ. Всѣки може да направи поне най-малкото добро. Всѣки може да прочете една малка книжка съ любовь. Всѣки може да посети единъ беденъ или боленъ съ любовь. Всѣки може да посети своя приятель съ любовь. Всѣки може да полѣе едно цвѣте съ любовь. Нѣма човѣкъ на земята, който не може всѣки день да прави по едно малко добро.

Хората се молятъ на Бога и очакватъ Той да имъ обърне внимание. Доколкото тѣ обръщатъ внимаиие на Божиитѣ дѣла, дотолкова и Богъ ще обърне внимание на тѣхъ. Следователно, доколкото вие обръщате внимание на картинитѣ на нѣкой художникъ или на творбитѣ на н нѣкой музикантъ, дотолкова и тѣ ще обърнатъ внимание на васъ. Ако не имъ обръщате внимание, вие не можете да се запознаете съ тѣхъ. Вие можете да се запознаете съ даденъ човѣкъ, само ако обичате неговия умъ, неговото сърдце, неговата душа и неговото тѣло. Влѣзте въ ролята си да обичате. Обикнете първо ума на човѣка, после — сърдцето му, душата му, духа му и най-после неговото тѣло. Обикнете ли човѣка по този начинъ, и той ще ви обича. Това изисква новиятъ животъ отъ всички хора на земята.

Обичайте всичко, което Богъ е създалъ, за да обичатъ хората това, което вие създавате.

Знайте, че задъ всичко, за което мислите, седи човѣшкиятъ умъ. Задъ всичко, което предизвиква човѣшкитѣ чувства, седи любовьта. Задъ любовьта седи Божиятъ Духъ.

*

19. Беседа отъ Учителя, държана на

28 августъ, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...