Jump to content

1940_08_19 Провѣтряване


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Провѣтряване

За кого се прави палатъ: за хората, или за животнитѣ? За какво е създадена човѣшката глава: за свѣтлината, или за тъмнината? Защо е дошълъ човѣкъ на земята: да се учи, или да благува? Хората сѫ дошли на земята да се учатъ, а въпрѣки това, тѣ търсятъ щастливъ животъ. Всички искатъ да живѣятъ идеално, а завършватъ съ разочарования. Всички искатъ да иматъ голѣми постижения, а въ края на краищата, или нищо не постигатъ, или малки постижения придобиватъ. Защо не успѣватъ? — Кѫде се крие причината за неуспѣха на хората? — Въ самитѣ тѣхъ. Тѣ се отклоняватъ отъ пѫтя си и се каратъ за първи мѣста. Всѣки иска да бѫде пръвъ, да заема първо мѣсто, всички да му се кланятъ. Той воюва, бори се съ този — съ онзи за първо мѣсто, докато единъ день види, че борбата била за нищо и за никакво — за кочината. Азъ употрѣбявамъ думата „кочина“ въ смисълъ на животъ, пъленъ съ низши желания. Дали сте на първо или на последно мѣсто, не е важно — все ножъ ви чака. Ако си войникъ на бойното поле, не е важно кѫде си — на първо или на последно мѣсто — все смърть те очаква. Като живѣете и търсите идеални условия, въ края на краищата оставате разочаровани, че не сте постигнали желанията си, че хората не се отнасятъ добре съ васъ и т. н. Всички търсятъ правата си, но не ги намиратъ. —  Защо? — Защото истинскитѣ постижения, както и добрата обхода, сѫ резултатъ на вѫтрешни условия.

Следователно, искате ли добра обхода отъ хората, първо приложете тази обхода къмъ себе си. Преди да търсите правата си отвънъ, първо отдайте правото на своята душа. Ако въ всѣки човѣкъ виждате присѫтствието на Бога и му отдавате нужното внимание, вие сте на правъ пѫть. Обаче, ако отъ човѣка, като форма, като личность, очаквате своето щастие, вие сте на кривъ пѫть. Коя майка е намѣрила щастието си въ своитѣ деца? Коя мома е намѣрила щастието си въ своя възлюбенъ? Кой богатъ е намѣрилъ щастието си въ паритѣ? Кой ученъ е намѣрилъ щастието си въ знанието? Майката загубва децата си, а съ това загубва и очакваното щастие. Възлюбената е изоставена отъ своя възлюбенъ; богатиятъ изгубва богатството си; учениятъ изгубва знанието си. Кой каквото е придобилъ и на което е очаквалъ, може да го изгуби въ единъ день и да стане нещастенъ. Следъ всичко това слушате, че всѣки търси своето право. Какво право може да ви се даде? Има нѣщо, което човѣкъ може да постигне, но правото си — никога.

Какво можете да получите отъ мъглата, кояго ви обикаля днесъ? Нищо не можете да получите. — Защо? — Защото мъглата взима, но нищо не дава. Ще кажете, че искате да постигнете идеалитѣ си. Колкото можете да хванете мъглата, толкова ще постигнете идеалитѣ си. Това не показва, че идеалитѣ ви сѫ непостижими, или нереални. Реални сѫ идеалитѣ ви, но тѣ бързо минаватъ и заминаватъ, не можете да ги следвате. Вие се държите за тѣхнитѣ сѣнки, а сѣнкитѣ сѫ далечъ отъ реалностьта. Ще кажете, че и сѣнкитѣ, и реалнитѣ нѣща сѫ все отъ Бога дадени. Ако това е така, защо се карате? Божиитѣ работи не произвеждатъ никакъвъ споръ. Когато спорятъ, хората сѫ далечъ отъ истината, далечъ отъ Бога. Следъ това ще кажете, че всичко произтича отъ Бога. За онзи, който разбира нѣщата, всичко е отъ Бога. За онзи, който не разбира нѣщата, нищо не е отъ Бога. За мѫдрецитѣ нѣма зло, нѣма и добро — всичко е любовь. За глупавитѣ, обаче, има и добро, и зло. Вънъ отъ Бога нѣма никакви постижения. Вънъ отъ изпълнение на волята Божия нѣма постижения. Тъй щото, който очаква резултати, трѣбва да работи съ Божественото. Той трѣбва да живѣе въ високитѣ сфери на живота, дето нѣма мъгли и облаци. Мъглата е резултатъ на човѣшкия животъ. Когато въ съзнанието на човѣка падне мъгла, и умътъ му се заоблачи, нищо друго не му остава, освенъ да се качи горе, надъ облацитѣ, или да слѣзе долу, подъ тѣхъ. Нѣкои се страхуватъ отъ мъглата, но тѣ не знаятъ, че има по-страшни мъгли отъ физическата. Запримѣръ, има религиозна, научна, обществена мъгла и т. н. Какъ ще се справите съ тѣзи мъгли?

Съвременнитѣ хора нѣматъ успѣхъ въ живота си, нѣматъ голѣми постижения. — Защо? — Защото не рабогятъ съ беззаветна, безкористна любовь. Тѣ мислятъ, че се обичатъ едни-други. Азъ вѣрвамъ въ тѣхната любовь, само ако обичатъ Бога. Ако не Го обичатъ, любовьта имъ къмъ хората е подобна на огънь, който е цененъ, докато гори. Щомъ изгори, нищо не остава отъ него. Кой би желалъ такава любовь? При любовьта на съвременнитѣ хора всичко изчезва. Коя кѫща е останала отъ началото на живота досега? Кое тѣло е останало безсмъртно? Докато живѣете само на физическия свѣтъ, нѣщата ще се явяватъ и ще изчезватъ. Като знаете това, какво дѣлите на земята? За какво се каратъ хората?

Днесъ всички хора се каратъ за първенство, всѣки иска да заеме първо мѣсто. Влизате въ една кѫща и виждате, че всички се каратъ за първо мѣсто. Всѣки счита това мѣсто за своя собственость. Каква собственость е тази, когато всѣки по-силенъ отъ тебе може да те измѣсти? Какво представятъ човѣшкитѣ кѫщи въ сравнение съ широкия и възвишенъ свѣтъ надъ насъ? Тѣ сѫ малки кочини, въ които всички пъшкатъ. Наистина, всички хора сѫ недоволни отъ положението си. И свинята живѣе въ кочина, но не по нейна желание — господарьтъ й я затворилъ. Пуснете свинята въ гората, да живѣе на свобода, и вижте, нѣма ли да бѫде доволна. Понеже се е родила въ кочина, тя мисли, че по-хубавъ апартаментъ отъ нейния не сѫществува. Обаче, ако се намѣри въ гората, тя ще разбере преимуществото на свободния животъ.

И тъй, ако искате да напуснете кочината, приложете чистата, безкористна любовь. Само любовьта ще ви даде правилно разбиране на живота. Тогава ще видите, че нито първото мѣсто, нито голѣмото богатство криятъ въ себе си нѣкакво благо. Ако е въпросъ за блага на живота, ще знаете, че благото на едного е благо за всички. Тогава и нещастието на едного е нещастие за всички. Погрѣшката на едного засѣга всички. Запримѣръ, нѣкой върви по улицитѣ, захласналъ се нѣкѫде и удря крака си въ камъкъ. Той пада на земята, но веднага близкитѣ му се притичатъ на помощь. Тѣ го вдигатъ на рѫце, занасятъ го нѣкѫде да легне и започватъ да го лѣкуватъ. Тукъ се вижда участието на цѣлото. Той ударилъ само крака си, но цѣлото тѣло усѣща болката. Когато частьта страда, и цѣлото страда. Това е законъ. Като знаете този законъ, бѫдете внимателни, защото като ударите крака си, вие причинявате болка, освенъ на себе си, и на своитѣ близки. За да бѫдете изправни въ отношенията си къмъ Бога, прилагайте любовьта си еднакво къмъ всички хора.

Щомъ пазите това правило, и хората ще се отнасятъ добре съ васъ, Каквото е вашето отношение къмъ хората, такова ще бѫде и тѣхното отношение къмъ васъ.

Следователно, прилагайте любовьта, за да живѣете добре. Христосъ проповѣдваше учението за любовьта и казваше: „Синъ Человѣчески не дойде да Му служатъ, но самъ да служи“. Значи, любовьта подразбира служене. Служете отъ любовь съзнателно. Не се страхувайте и не съжалявайте, че сте сгрѣшили. Ако направите нѣкаква погрѣшка, изправете я, Ако въ дома ви дойде нѣкой човѣкъ, къмъ когото нѣмате разположение, вие не го приемате добре. Това не е по закона на любовьта. Като съзнаете погрѣшката си, ще я изправите. Какъ ще я изправите? Като дойде още единъ пѫть сѫщиятъ човѣкъ въ дома ви, вие ще го нагостите добре, ще му услужите съ нѣщо и ще го поканите пакъ да ви посети. За да изправите погрѣшкитѣ на миналото и настоящето си, постѫпвайте винаги съ любовь. Любовьта урежда всички нѣща по най-лекъ и красивъ начинъ. Вървете по закона на любовьта, за да се ползувате отъ помощьта на всички хора. Щомъ излѣзете отъ закона на любовьта, близкитѣ ви ще се отдалечатъ отъ васъ. Не мислете, че като живѣете въ закона на любовьта, нѣма да имате противоречия. И въ любовьта има противоречия, но въ тѣхъ се крие нѣщо велико. Казано е, че любовьта разрешава противоречията; любовьта изключва противоречията. Това означава, че любовьта се справя съ противоречията по лекъ и правиленъ начинъ. Любещиятъ е изложенъ и на противоречия, но той приема всичко съ радость.

Ученитѣ на миналото сѫ търсили начинъ да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ благородни и проститѣ камъни въ скѫпоценни. Какво представятъ неблагороднитѣ метали и проститѣ камъни въ човѣшкия животъ? Това сѫ погрѣшкитѣ на хората. Задачата на съвременния човѣкъ е да превърне своитѣ погрѣшки и слабости въ добродетели, т. е. въ благородни метали и въ скѫпоценни камъни. Когато любовьта влѣзе въ човѣка, ще превърне погрѣшкитѣ и слабоститѣ имъ въ благородни метали и скѫпоценни камъни. Нѣма да остане погрѣшка и слабость въ човѣка, които любовьта да не превърне въ злато и диамантъ. Тя ще облагороди всичко неблагородно и ще превърне живота отъ адъ въ рай. Любовьта е алхимическиятъ камъкъ и жизнениятъ елексиръ на всички времена и епохи.

Приложете любовьта разумно, безъ да очаквате живота ви да се нареди добре изведнъжъ. И при любовьта ще имате мѫчнотии, но ще ги понасяте съ радость. Любовьта нѣма да налѣе знанието въ главата ви изведнъжъ. Постепенно ще придобивате знания, и всѣки день ще се убеждавате въ великата истина на живота. Щомъ се домогнете до истината, ще се освободите отъ всички земни и духовни противоречия. Значи, истината освобождава човѣка, а любовьта го учи да живѣе правилно.

Като ученици, вие трѣбва да се вглеждате въ отношенията си, да знаете, какъ да постѫпвате съ всѣки човѣкъ. Дойде ли нѣкой човѣкъ при васъ, приемете, че е изпратенъ отъ Бога. Щомъ сте убедени въ това, вие трѣбва да му покажете пѫтя къмъ Бога. Какво значи, да отправите човѣка къмъ Бога? Това значи, да го изпратите при любовьта, тя да го научи, какъ да живѣе. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го е привлѣкълъ. Никой не може да отиде при Отца ми, ако азъ не му покажа пѫтя“. Значи, смисълътъ на живота седи въ това, човѣкъ да отиде при своя небесенъ Баща. За да отидете при Баща си, вие трѣбва да намѣрите пѫтя.

Любовьта е пѫть, който води човѣка отъ физическия животъ въ Божествения. Безъ любовь никой не може да пристѫпи къмъ Бога. Кое дете може да отиде при майка си: живото, или мъртвото? Живото дете, което носи животъ въ себе си, може да отиде при майка си. Мъртвото дете не може да намѣри майка си. — Защо? — Защото смъртьта символизира безлюбието. Животътъ отъ своя страна представя любовьта. И най-лошиятъ животъ е проява на любовьта, макаръ и най-малката. Щомъ живѣе, човѣкъ проявява любовьта си. Като проявява любовьта си, той трѣбва да бѫде готовъ да приема всичко съ любовь и да върши всичко отъ любовь. Умирашь ли, ще умирашъ съ любовь; страдашъ ли, ще страдашъ съ любовь. Всички мѫченици страдаха съ любовь. Тѣ отиваха на гилотината съ любовь и съзнание, че отиватъ при своя небесенъ Баща. Тѣ знаеха, че щастието не е на земята. На земята човѣкъ е затворникъ, изпратенъ на заточение. Отсега нататъкъ човѣкъ трѣбва съзнателно да работи за освобождението си, да се върне отъ заточение.

Сега, като казвамъ, че сте изпратени на заточение, това не подразбира, че животътъ е лошъ. Погрѣшкитѣ и слабоститѣ на хората внасятъ димъ, мъгла и облаци въ съзнанието имъ. Погрѣшкитѣ и слабоститѣ внасятъ нѣщо твърдо, кораво въ сърдцето имъ. Какво трѣбва да направятъ, за да смекчатъ сърдцето си? Какво прави българинътъ, когато иска да омекчи конопа? Той го кисне въ вода. Направете сѫщото и вие. Турете погрѣшкитѣ и слабоститѣ си въ вода, да киснатъ известно време. Всички погрѣшки и слабости накиснете въ вода, не ги връщайте въ София. Бѫдете безпощадни къмъ тѣхъ. Кой колкото конопъ има въ себе си, да го накисне въ вода. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да нѣма конопъ въ себе си. Накиснете конопа добре въ вода, турете отгоре нѣколко камъни и го оставете. Като се върнете идната година, ще видите, че той е омекналъ вече и е готовъ за работа.

И тъй, като сте дошли на земята, вие трѣбва да учите. Земята е велико училище, въ което ви се преподаватъ уроци, които трѣбва да изучавате съ любовь. Каквото научите, трѣбва да е научено добре. Ще дойде изпитната комисия да види, какво сте научили. — Ама не ми се учи. — Това е твоя работа. Комисията е строга и взискателна. Ако не знаешъ, ще ти пише единица; ако знаешъ, ще ти пише шесть. — Не може ли учительтъ да ми пише шесть отъ любовь? — Учительтъ пише шесторка на ученика си съ любовь, но само ако ученикътъ е изучавалъ предмета му съ любовь. Безлюбието на ученика е минусъ, любовьта на учителя — плюсъ, но при събирането плюсъ и минусъ се унищожаватъ. Два плюса даватъ нѣщо. Тъй щото, искате ли да постигнете нѣщо, нека любовьта бѫде побудителна причина на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ ви. Дето е любовьта, тамъ е свободата. Правете всичко по любовь, т. е. по свобода, а не чрезъ насилие.

Живѣйте помежду си по любовь, да не става нужда да се карате и да търсите човѣкъ отвънъ да ви примирява. Никой никого не може да примири. Представете си, че двама души пѫтуватъ по планината, и единиятъ отъ тѣхъ изкълчи дѣсния си кракъ. Той не иска да остава назадъ отъ приятеля си и търси нѣкой да му помогне. Да му помогнешъ, това значи, да го примиришъ, т. е. да възстановишъ здравословното състояние на крака му.

Да смѣнишъ болния му кракъ съ здравия кракъ на приятеля му, това е невъзможно. Какво мога да направя азъ? Щомъ дойде тази работа до мене, азъ ще намѣстя крака му, ще го превържа и ще го поставя известно време да лежи на едно мѣсто. — Ама ще закъснѣя въ пѫтя си. По другъ начинъ искамъ да ми се помогне. — Щомъ си изкълчилъ крака си, другъ начинъ нѣма. При сегашния порядъкъ на живота, щомъ нѣкой изкълчи крака си, неизбѣжно ще страда и ще изгуби известно време, докато болкитѣ съвършено изчезнатъ. Единственото нѣщо, което мога да направя въ случая, това е да го предпазя да не изкълчи крака си.

И тъй, искате ли да се примирите, ще знаете, че при сегашнитѣ условия на живота това е невъзможно. Запримѣръ, ти обиждашъ себе си. Какъ ще се примиришъ? Кой ще бѫде посрѣдникъ да те примири? Ти направишъ една погрѣшка и търсишъ виновника вънъ отъ себе си. Тогава, какъ ще се примиришъ съ себе си? Виждашъ, че вината за погрѣшката е въ тебе, но какъ ще се примиришъ? Първата работа е да признаешъ, че вината за погрѣшката лежи въ тебе. Като излѣзешъ отъ заблуждението, че другъ е виновенъ за погрѣшката, ти си отваряшъ пѫть къмъ великия свѣтъ. После ще се яви въпросъ за примиряване съ себе си.

Време е хората да се освободятъ отъ заблужденията си и тогава да започнатъ правилно да работятъ. Защо трѣбва да ви заблуждава нѣкой, че запалилъ огънь, на който всички хора могатъ да се грѣятъ? Това не е вѣрно, нито е възможно. Богъ е запалилъ голѣмъ огънь — слънцето, отъ което излизатъ всички огньове. Грѣйте се на голѣмия огънь — на слънцето. Ползувайте се отъ неговата свѣтлина и топлина. Докато слънцето грѣе, приятно ви е. Докато хората се отнасятъ добре съ васъ, приятно ви е. Щомъ започнатъ да говорятъ строго, да ви се каратъ, вие сте недоволни. Учительтъ има право да бѫде строгъ съ ученицитѣ си. Той има право да имъ се кара. Строгиятъ тонъ не е нищо друго, освень провѣтряване. Той отваря прозорцитѣ да стане провѣтряване на въздуха. Когато пали огънь, човѣкъ духа. Духането е пакъ провѣтряване. По този начинъ той разпалва огъня. Като се запали огъньтъ, духането престава. Духане или провѣтряване става и въ умоветѣ, и въ сърдцата на хората. Безъ провѣтряване не може. Като се провѣтрява умътъ, мислитѣ на човѣка се проясняватъ. Като се провѣтрява сърдцето му, чувствата се ободряватъ. Каквото и да прави, човѣкъ не може да се освободи отъ провѣтряване. Той трѣбва да знае, че щастие на земята нѣма.

Казвате: Какво да правимъ, за да се освободимъ отъ погрѣшкитѣ си, да не става нужда да ни провѣтряватъ? Вие трѣбва да постѫпвате съ погрѣшкитѣ си така, както съ нечиститѣ дрехи. Какво правите съ нечиститѣ си дрехи? Перете ги: поставяте ги въ топла вода и ги натърквате съ сапунъ. Така натъркани, оставяте ги известно време да киснатъ въ вода. После ги перете съ вода. Следъ това, промѣняте водата, изпирате ги два-три пѫти въ чиста вода и сапунъ. Като се изператъ, изплаквате ги въ чиста вода и ги туряте на слънце да съхнатъ. Не давайте дрехитѣ си на чужди хора, сами си ги перете. Както перете дрехитѣ си, така ще перете и своитѣ погрѣшки. Докато не се научите сами да си служите, вие никога не можете да изправите погрѣшкитѣ си. Докато сте генерали и заповѣдвате на другитѣ, уволнение ви очаква. Като станете войници, вие сами ще си служите съ онова, което имате. Като войници, вие сами ще провѣтрявате стаитѣ си, сами ще провѣтрявате мислитѣ и чувствата си. Като войници, вие сами ще си заповѣдвате и сами ще изпълнявате. Въ това седи силата на Божественото начало въ човѣка.

Т. м.

*

15. Беседа отъ Учителя, държана при седемтѣ рилски

езера, на 19 августъ, 6 ч. с. 1940 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...