Jump to content

1940_08_18 Изучаване и приемане


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Изучаване и приемане

I. Послание къмъ Коринтянитѣ, 13 гл.

Мислете върху изречението: Изучавайте живота, приемайте любовьта. За да дойде до положението, да изучава живота и да приема любовьта, човѣкъ трѣбва самъ да си наложи дисциплина. Трѣбва ли човѣкъ да очаква отвънъ да го дисциплиниратъ, както желѣзарьтъ туря желѣзото въ огъня и после въ вода, докато го кали и му предаде известна твърдость? За да наострите ножа, трѣбва да го турите на точилото. За да влѣзе въ работа, точилото трѣбва да има крѫгла форма. Следователно, желѣзото, ножътъ точилото се дисцип-линиратъ въ рѫцетѣ на ковача и желѣзаря, но човѣкъ не трѣбва да очаква да дойде нѣкой отвънъ, да го дисциплинира. Той самъ трѣбва да се заеме съ тази работа. Сегашниятъ човѣкъ получава много нѣща наготово. Запримѣръ, храна, дрехи, жилище му се даватъ наготово. Обаче, има нѣща, за които той самъ трѣбва да се грижи, самъ трѣбва да си ги доставя.

Слушате нѣкой да казва: Трѣбва да има дисциплина въ нашата работа. Отде ще дойде дисциплината? — Отвьнъ. Не е правъ този човѣкъ. Време е човѣкъ да се освободи отъ дисциплината, която му се налага отвънъ. Всѣка външна дисциплина е резултатъ на временния порядъкъ въ живота. Сега иде новъ порядъкъ въ свѣта, който ще се рѫководи отъ любовьта. Любовьта е вѫтре въ човѣка, а не отвънъ.

Следователно, истинската дисциплина не иде отвънъ; тя е въ самия човъкъ. Той самъ ще си наложи, какво да прави. Новороденото дете е напълно подъ дисциплината на майката. Тя го увива въ пелени и го развива; тя го кѫпе, храни и постѫпва съ него, както намира за добре. Обаче, детето плаче, недоволно е отъ тази дисциплина. — Защо? — Защото иде отъ по-високъ свѣтъ, дето нѣма външна дисциплина, външенъ редъ и порядъкъ. Детето се чуди, какъ смѣятъ да го ограничаватъ, да отнематъ свободата му. То си спомня своя високъ произходъ и започва да заповѣдва. До четири-петгодишната си възрасть детето заповѣдва на майка си, на баща си, на братята и на сестритѣ си. Никой нѣма по-голѣмъ чинъ въ дома отъ малкото дете. То е генералътъ въ семейството. То събужда майка си, когаго пожелае, заповѣдва й, кога да го храни, кога да го кѫпе. То държи цѣлата кѫща на кракъ. Обаче, колкого расте, то постепенно губи положението си, слиза надолу: отъ генералъ става полковникъ, подполковникъ, майоръ, капитанъ, поручикъ, подпоручикъ, фелдфебелъ, взводенъ и най-после слиза до положението на обикновенъ войникъ. Щомъ стане войникъ, положението му се измѣня. Всички му заповѣдватъ и го пращатъ на работа.

Всички хора се оплакватъ отъ положението си и казватъ: Какво бѣше едно време, какво стана днесъ! Какво е станало? Изгубили сте високото положение, което сте заемали като дете. Нѣкога, като деца, сте били генерали. Като пораснахте, свалиха ви отъ високото положение, въ което сте заповѣдвали. и ви пращатъ въ живота, като войникъ — да работите. Това е въ реда на нѣщата. Като сте били генерали, само сте заповѣдвали. Сега, като войници. изпълнявате заповѣди. Отъ какви хора се нуждае свѣтьтъ: отъ генерали, или отъ войници? Свѣтътъ се нуждае отъ хора, които изпълняватъ заповѣди, т. е., които работятъ. Всѣки може да издаде заповѣдь, но малцина могатъ да я изпълняватъ. И грамофонната плоча може да заповѣдва, но нищо не може да изпълни. Въ човѣшкия животъ има много плочи. На всѣка плоча е написано нѣщо. Това, което наричатъ прераждане, не е нищо друго, освенъ произвеждане на живота върху плочи.

Всѣка плоча представя единъ животъ. Нѣкой день човѣкъ е неразположенъ. — Защо? — Плочата на неговия животъ не е добре написана. Върху нея сѫ отпечатани нѣща, които внасятъ неразположение на човѣшкия духъ. Следъ нѣколко часа поставятъ друга плоча, съ добро съдържание. Като слушате тази плоча, състоянието ви се измѣня, вие ставате радостни. После пакъ смѣнятъ плочата, и вие отново ставате скърбенъ. Дали сте скърбенъ или радостенъ, това се дължи на плочитѣ на вашия животъ, презъ който минавате. Обаче, скръбьта и радостьта, презъ които минавате, не сѫ още реаленъ животъ. Въ реалния животъ нѣма радости и скърби. Тамъ нѣма никакви промѣни. Реалниятъ живогъ е животъ на любовьта. Който живѣе въ любовьта, еднакво приема и скърбитѣ, и радоститѣ. Той се радва на скръбьта така, както и на радостьта. — Защо? — Защото чрезъ скръбьта той изучава физическия животъ.

Коя е причината за недоволството и за неразположението на човѣка? Всѣко преминаване на човѣка отъ приятното къмъ неприятното произвежда недоволство и неразположение. Запримѣръ, неприятно е на човѣка. когато минава отъ свѣтлина въ тъмнина, отъ радость въ скръбь, отъ добро въ зло, отъ младость въ старость и т. н. Обаче, и въ приятнитѣ нѣща има предѣлъ. Силната свѣтлина става неприятна за очитѣ. Тъй щото, понятията „приятно и неприятно“ сѫ относителни. Ние считаме приятни нѣща онѣзи, които сѫ нагодени споредъ законитѣ на природата. Въ любовьта човѣкъ самъ трѣбва да се нагажда. Докато хората те нагаждатъ, ти си генералъ; щомъ започпешъ самъ да се нагаждашъ, ти си войникъ. Каква е разликата между генерала и войника? Разликата е тази, че на генерала всички служатъ, а войникътъ самъ си служи. Въ широкъ смисълъ на думата, всѣки човѣкъ е генералъ. — Защо? — Защото има двама слуги, които му служатъ. Това сѫ двата крака, които го носятъ, дето пожелае. И краката, отъ своя страна, сѫ генерали, защото иматъ на разположение десеть слуги — пръститѣ.

Съвременниятъ човѣкь още не се е научилъ самъ да си служи. Той не е дошълъ още до положението на простъ войникъ. Като стане войникъ, човѣкъ самъ си служи и нѣма на кого да се сърди. Той разбира смисъла на живота. Докато е генералъ или полковникъ, човѣкъ дава заповѣди на по-долнитѣ чинове отъ себе си и, ако нѣкой не изпълнява заповѣдитѣ му, тои се сърди, иска обяснение, защо не го послушали. Като войникъ, човѣкъ самъ изпълнява. На кого да се сърди и кого да възнаграждава? Понеже всѣки човѣкъ има по единъ генералъ въ себе си, той се пита: Какво да правя съ моя генералъ? Ще го уволнишъ и ще го оставишъ въ запасъ. Истинскиять войникъ никога не се уволнява. — Защо? — Защото работата започва отъ него и свършва съ него. Генералътъ има знания, но иска другитѣ да изпълняватъ това, което той знае и заповѣдва. За да успѣва въ работата си, генералътъ трѣбва да дойде до положението на войника, самъ да изпълнява това, което знае.

За изясняване на известни идеи ние си служимъ съ формата на генерала и на войника. Вмѣсто генералъ и войникъ, можемъ да вземемъ други форми: господарь и слуга. Генералътъ е господарь, който заповѣдва. Войникътъ е слуга, който воюва. Слугата е войникъ, който служи. Тѣ се различаватъ само по орѫжието, съ което боравятъ.

Човѣкъ трѣбва да бѫде въорѫженъ, но кое е мощното орѫжие, съ което трѣбва да воюза? Мощното орѫжие на човѣка е неговата воля. Покрай това орѫжие той си служи още и съ орѫжието на ума. За да стане истински войникъ, човѣкъ трѣбва да приложи орѫжието на любовьта — най-мощното орѫжие въ свѣта. Много време трѣбва да работи човѣкъ върху себе си, докато придобие орѫжието на любовьта. Мнозина сѫ говорили за магията на любовьта, за нейната сила, като орѫжие въ рѫката на човѣка, вследствие на което всѣки се стреми да придобие любовьта. Много естествено. Кой не иска да бѫде свободенъ? Само любовьта освобождава човѣка.

Докато не е придобилъ любовьта, човѣкъ мисли, че всѣко настроение е любовь. Не е така. Любовьта не е нито разположение, нито настроение. Тя не се мѣни. Ако е топло на рѫцетѣ и на краката ви, това не е любовь. И ако рѫцетѣ и краката ви истиватъ, това още не показва, че сте изгубили любовьта си. Има студенина, която се причинява отъ безлюбието, но тя е различна отъ студенината, която се дължи на електричеството въ въздуха. Човѣкъ трѣбва да различава проявитѣ на нѣщата. Запримѣръ, въ детето има нѣщо чисто, което е проява на любовьта. На тази проява, именно майката и бащата, които сѫ генерали на физическня свѣтъ, сѫ готови всѣкога да се подчиняватъ. Щомъ детето изгуби чистотата си, родителитѣ вече не му се подчиняватъ, не изпълняватъ неговнтѣ заповѣди. Малко е детето, но докато живѣе въ Божествения свѣтъ, то заповѣдва на родителитѣ си, на братята и на сестритѣ си. Въ Божествения свѣтъ детето е войникъ. а родителитѣ — генерали. Слѣзе ли на физическия свѣтъ, детето става генералъ, а родителитѣ му — войници. Значи, въ Божествения свѣть войницитѣ заповѣдватъ, генералитѣ изпълняватъ. На физическия свѣть е точно обратно: генералитѣ заповѣдватъ, войницитѣ изпълняватъ.

Единъ лордъ тръгналъ съ дъщеря си да пѫтешествува по море. Единъ отъ слугитѣ имъ ги придружавалъ. Случило се, че параходътъ, съ който пѫтували, претърпѣлъ катастрофа. Лордътъ, дъщеря му и слугата имъ успѣли да се спасятъ. Качили се на една лодка, която вълнитѣ отнесли на единъ осамотенъ островъ. Тукъ тѣ прекарали цѣли десеть години. Тѣ носѣли въ куфаритѣ си малко провизии и жито. Понеже слугата билъ селянинъ, познавалъ земедѣлската работа, той разораль земята, следъ което посадилъ житото. Тукъ той заповѣдвалъ, а лордътъ и дъщеря му изпълнявали неговитѣ заповѣди. Така тѣ могли да прекаратъ десеть години на острова, безъ да умратъ отъ гладъ.

По нѣкакво щастливо стечение на обстоятелствата, единъ параходъ миналъ покрай острова, взелъ съ себе си лорда, дъщеря му и слугата имъ и ги завелъ въ Англия. Тукъ лордътъ заелъ положението си на господарь. Той заповѣдвалъ, а слугата изпълнявалъ.

За да не изпадатъ въ трудности и мѫчнотии, мнозина казватъ: Да бѫдемъ религиозни, да бѫдемъ учени, силни, волеви хора. Питамъ: ако религията не е въ състояние да ни свърже съ реалния свѣгь, защо ни е тя? Ако науката не е въ състояние да ни свърже съ реалния свѣтъ, защо ни е тя? Ако нашата воля не е въ състояние да ни свърже сь реалния свѣтъ, защо ни е тя? Значн, волята трѣбва да свързва човѣка съ физическия свѣтъ, сърдцето — съ духовния, а умътъ — съ Божествения Волята е външната страна на физическия свѣтъ, сърдцето — външната страна на духовния свѣтъ, а умътъ — външната страна на Божествения свѣтъ. Въ бѫдеще, когато се домогнете до вѫтрешния смисълъ на волята, на сърдцето и на ума, тогава ще разберете, какъ трѣбва да се проявятъ тѣ.

Изучавайте живота, възприемайте любовьта! Днесъ всички хора говорятъ за сърдцето и за чувствата, които излизатъ отъ него. Когато разбератъ външната страна на чувствата и на сърдцето си, тѣ ще знаятъ, какво представя духовниятъ свѣтъ; когато разбератъ външната страна на ума и на своитѣ мисли, тѣ ще видятъ, какво представя Божествениятъ свѣтъ. Ние можемъ да замѣстимъ думата „разбиране“ съ познаване. Следователно, човѣкъ може да работи свободно съ своя умъ, съ своето сърдце и съ своята воля, само когато ги познава. Ако човѣкъ познава законитѣ, които управляватъ ума, сърдцето и волята, лесно би се справилъ съ мѫчнотиитѣ си. Ако пожелае, човѣкъ лесно може да се подмлади. — Какъ? — Чрезъ волята си. Достатъчно е да си внуши нѣкаква положителна, права мисъль, за да разбие всички отрицателни мисли, които е придобилъ чрезъ самовнушение. Още отъ ранна възрасть на детето внушаватъ мисъльта за остаряване, и то постепенно започва да остарява. Близкитѣ му казватъ: И това дете ще порасне, ще възмѫжѣе, докато единъ день остарѣе. Не допущайте никакви отрицателни мисли въ ума си. Докато допущате отрицателното въ живота си, вие ту ще придобивате нѣщо, ту ще губите: ще придобиете любовьта и ще я изгубите; ще придобиете знание и ще го изгубите. Казватъ, че старитѣ оглупявали. Не оглупяватъ старитѣ, но понеже знаятъ да четатъ само по книга, щомъ затворятъ книгата имъ, тѣ не могатъ да кажатъ нищо.

Единъ отъ важнитѣ въпроси, които интересуватъ всички хора, сѫ въпроситѣ, защо нѣматъ успѣхъ въ живота си, защо работитѣ имъ не вървятъ и какво трѣбва да правятъ, за да уредятъ живота си? — На кого работитѣ не вървятъ добре? — На онзи, който нѣма приятели. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да придобие приятели? — Той трѣбва да плаща. Плащането седи въ работата. Като работи, човѣкъ плаща.

Представете си, че влизате въ магазина на вашия приятель, да си купите нѣщо. Ако нѣмате достатъчно пари, той самъ ще ви предложи да вземете на кредитъ. Той ви отваря кредитъ, защото има довѣрие въ васъ. Обаче, ако влѣзете въ магазина на чуждъ човѣкъ, когото не познавате, той ще ви даде всичко, каквото желаете, но срещу пари. Вие трѣбва да платите веднага. Той нѣма довѣрие въ васъ, не ви познава. Ако имате добъръ, богатъ и разуменъ баща, мислите ли, че ще изпаднете въ нужда? Казвате: Кѫде да намѣримъ такъвъ добъръ баща? Отъ васъ зависи, дали баща ви ще бѫде добъръ, или лошъ. Отъ васъ зависи да намѣрите добрия си баща. Ако държите въ джоба си нѣколко черешеви кокички и не мислите да ги посадите въ земята, тѣ всѣкога ще си останатъ едни и сѫщи. Вие не можете да познаете, какво се крие въ тѣзи кокички. Обаче, ако ги посадите въ земята, следъ четири-петь години ще имате нѣколко черешеви дървета, отъ които ще получите стотици килограми череши. Така само ще разберете доброто, което се крие въ семкитѣ или въ костилкитѣ на плода.

Тъй щото, ако искате да намѣрите доброто, което се крие въ човѣка, посадете го въ земята, покрийте го отгоре съ пръсть и следъ нѣколко години отъ него ще израсте голѣмо дърво, съ сладки, вкусни плодове. — Възможно ли е това? — Направете опитъ и ще се увѣрите въ думитѣ ми. Всѣки, който е садилъ семена, въ края на краищага се е облагодетелствувалъ. Природата възнаграждава щедро всѣки, който работи.

Съвременнитѣ хора малко успѣватъ въ живота си, защото се хранятъ съ консервирани мисли, чувства и желания. Мислитѣ и чувствата могатъ да се посаждатъ въ земята, както и семената. Тѣ криятъ въ себе си динамическа сила, която имъ дава условия да растатъ и да се развиватъ. — Кои мисли и чувства сѫ динамически? — Които иматъ приложение. Ако мисъльта ви е Божествена, тя привлича всички добри мисли на хората и ги обелинява. Ако чувството ви е Божествено, то привлича всички добри чувства на хората и ги обединява. Ако постѫпката ви е Божествена, тя привлича всички добри постѫпки на хората и ги обединява. Следователно, кооперирайте се съ добритѣ хора, за да си помагате взаимно. Всѣка Божествена мисъль, всѣко Божествено чувство и всѣка Божествена постѫпка сѫ общо благо за всички хора. Днесъ всѣки иска да има свои собствени постижения. Това е невъзможно. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, отначало докрая на живота си да е работилъ самъ. Всѣко добро дѣло, всѣко постижение е резултатъ на колективенъ трудъ. Ето защо, постиженията на цѣлото сѫ постижения на едного; постиженията на едного сѫ постижения на цѣлото. За да влѣзе човѣшкиятъ животъ въ права посока, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората трѣбва да бѫдатъ прави.

Това, за което ви говоря днесъ, е непостижимо още, но трѣбва да поставите основа. Ще кажете, че не можете да приложите любовьта сега, но ще я приложите въ бѫдеще, въ друго нѣкое прераждане. Нѣма защо да отлагате. Това, което предстои на човѣка да свърши, може да го свърши въ единъ день, а може и въ продължение на много години. За предпочитане е човѣкь да свърши работата си въ единъ день, отколкою да я отлага. Въ Божествения животъ има само единъ день. Като кажете, че можете да свършите работата си за единъ день, това значи, да живѣете въ Божествения свѣтъ. Въ човѣшкия свѣтъ, обаче, за свършване на една работа сѫ нужни много дни. Докато сме на физическия свѣтъ, ние свързваме деня съ изгрѣването и залѣзването на слънцето. Въ Божествения свѣтъ има ли слънце като нашето? Ако и тамъ има слънце, изгрѣва ли и залѣзва това слънце? Въ Божествения свѣтъ слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва, то грѣе вѣчно. Ако залѣзе, човѣкъ не може да остане тамъ. Той слиза на земята. Не е Божественъ свѣтъ този, въ който слънцето залѣзва. Това сѫ отвлѣчени работи, които нѣматъ нищо общо съ живота на сегашнитѣ хора.

Като живѣе на земята, човѣкъ се нуждае отъ здраво тѣло, да може да свърши добре работата, която му е възложена. Човѣкъ не може да бѫде здравъ, ако мисъльта му не е свързана съ мисъльта на добритѣ хора. Човѣкъ не може да бѫде добъръ, ако чувствата му не сѫ свързани съ чувствата на добритѣ хора. Човѣкъ не може да бѫде силенъ, ако волята му не е свързана съ волята на добритѣ хора. Човѣкъ не може да бѫде вѣрващъ, ако не познава Бога. Какво разбираме подъ думата „познаване“? Музикантътъ познава музиката и теоретически, и практически. Той познава на теория всичкитѣ музикални правила и закони, а на практика ги прилага. Следователно, дето има теория и практика, тамъ има приложение. Обаче, теорията сама не създава реалностьта. Теорията произлиза отъ реалностьта. — Кой изучава музиката? — Който не я познава. Който познава музиката, той я изпълнява. Нѣкой казва, че трѣбва да изучава духовния животъ. Да изучавате духовния животъ, това значи, да го прилагате. Що се отнася до любовьта, тя трѣбва да се възприема, а не само да се изучава. Ако любовьта се изучава. безъ да се възприема, това е теория.

Като ученици, вие трѣбва да се стремите всѣки день да се свързвате съ добри хора отъ физическия, духовния или Божествения свѣтъ. Физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ свѣтъ сѫ неразривно свързани помежду си. Тѣ не могатъ да се проявяватъ единъ безъ другъ. Ако се проявява всѣки за себе си, това показва, че връзката между тѣхъ е прекѫсната. Физическиятъ свѣтъ е семка, посадена въ земята; духовниятъ свѣтъ е поникналата вече семка, а Божествениятъ свѣтъ е дървото, което дава своитѣ плодове. Следователно, и любовьта може да бѫде въ състояние на семка, току що посадена въ земята. Тя може да бѫде въ състояние на поникнало растение. Най-после тя може да бѫде напълно развито растение. коего дава изобилно плодове. Ако човѣкъ познава любовьта на физическия и на духовния свѣтъ, а не познава любовьта на Божествения свѣтъ, нищо не е позналъ. Сѫщото се отнася и до знанието. Истинско знание е това, което иде отъ тритѣ свѣта едновременно.

Изучавайте живота, възприемайте любовьта! Значи, има какво да учи човѣкъ; има какво да възприема. Изучавайте главата, сърдцето и тѣлото си. Който не изучава главата си, не може да познае Божествения свѣтъ; който не изучава сърдцето си, не може да познае духовния свѣтъ; който не изучава тѣлото си, не може да познае физическия свѣтъ. Главата е обектъ на Божествения свѣтъ, сърдцето — на духовния, а тѣлото — на физическия. Познайте Бога съ ума си, обичайте Го съ сърдцето си и служете Му съ тѣлото си. Търсите ли Бога, търсете Го въ ума си, а не вънъ нѣкѫде. Не поставяйте човѣка на мѣстото на Бога и да му се кланяте. Свѣщьта никога не може да играе роля на слънце. Запалената свѣщь показва, че слънцето грѣе нѣкѫде, по тя не е слънце. Докато слънцето грѣе, и свѣщьта ще гори; щомъ слънцето изгасне, и свѣщьта изгасва. И огъньтъ гори, защото слънцето грѣе. Ако слънцето не грѣе, и огънътъ самъ по себе си ще изгасне. Обаче, огъньтъ не е слънце. Дойдете ли до вашитѣ мисли, чувства и постѫпки, гледайте на тѣхъ като на проявление на Бога. Тѣ представятъ само проявления на Бога, но не и самиятъ Богъ. Ако мислите, че въ тѣхь е Богъ, вие ще се натъкнете на голѣми противоречия.

Какво ще кажете за мъглата, която ви обикаля? Защо не можете да се освободите отъ нея? Защото любовьта й е по-голѣма отъ вашата. Вие се подчинявате на мъглата, защото любовьта й е силна. Човѣкъ се подчинява на всѣки, който има по-голѣма любовь отъ неговата. Мъглата ви обикаля, защото иска да вземе нѣщо отъ васъ, но вие не сте доволни. — Защо? — Намирате, че има нѣщо користолюбиво въ нея. Вие искате да се освободите отъ користолюбието на мъглата и да го замѣстите съ нѣщо по-високо. Какво ще правите, ако мъглата не иска да се вдигне? Ако мъглата не се вдигне, ние ще се вдигнемъ и ще я оставимъ наследница на голѣмото богатство въ планината.

Като сме дошли на земята, ние трѣбва да свършимъ работата си, и то по най-правиленъ начинъ. Трѣбва ли ученикътъ да свири по десеть пѫти на день една и сѫща пиеса? Ако я свири по нѣколко пѫти и желае майка му и баща му да го слушатъ, той ще ги отегчи. Нека научи добре пиесата си и само тогава да я свири. Излизате ли предъ публика, говорете върху това, което най-добре знаете; свирете това, което най-добре сте заучили. После не повтаряйте това, което сте говорили или свирили. Колкото и да е хубаво, щомъ го повторите, то ще изгуби красотата си.

Изучавайте живота, приемайте любовьта! Като приемате любовьта на ближния си, пазете се отъ използуване. Каже ли ви нѣкой, че ви обича, бѫдете внимателни къмъ него, безъ да го използувате. Нѣкой казва, че ви обича. Ако си позволите да го използувате, день следъ день любовьта му ще се намалява. Ще дойде день, когато нищо не остава отъ любовьта му. Обичайте човѣка за неговия умъ, за неговото сърдце, за неговата воля и за благороднитѣ му постѫпки, безъ да го използувате. Болниятъ обича здравия, защото може да получи нѣщо отъ неговото здраве; бедниятъ обича богатия, защото може да получи нѣщо отъ него; невежиятъ обича учения; грѣшниятъ обича праведния.

Естествено е човѣкъ да обича това, което самъ той нѣма, но правилно е да не се стреми да използува благото на другия. — Защо? — Защото любовьта не търпи никакво насилие. Доброволно тя е готова да даде всичко, но не чрезъ насилие. Дето е насилието, тамъ никаква любовь не сѫществува. Любовьта не търпи заповѣди. Тя сама може да си заповѣдва, но отвънъ не позволява на никого да й заповѣдва. Добре е понѣкога човѣкъ да изпълнява чужди заповѣди, но по-добре е, когато самъ си заповѣдва. Видите ли, че нѣкѫде не сте желанъ, че не ви обичатъ, не чакайте да ви кажатъ това, но веднага напуснете кѫщата на тия хора. Трѣбва ли да чакате, да ви кажатъ, че не ви обичатъ? Какво означаватъ думитѣ „не ви обичамъ“? Да не обичате нѣкого, това значи, че не можете да му дадете, каквото той иска, нито можете да приемете това, което той ви дава. Защо не искате да дадете и защо не искате да приемете? Не искате да дадете на нѣкого това, което той желае, защото не е готовъ да го върне. Не искате отъ нѣкого нѣщо, защото не можете да се освободите отъ него. Той ще ходи подиръ васъ като сѣнка.

Мнозина се оплакватъ отъ живота и отъ любовьта. — Защо се оплакватъ? — Защото били подложени на постоянни промѣни. Промѣнитѣ сѫ неизбѣжни. Тѣ не трѣбва да ви смущаватъ. Горящата свѣщь е признакъ на известни промѣни въ слънцето. Щомъ ставатъ промѣни вънъ и вѫтре въ човѣка, това показва, че ставатъ промѣни и въ свѣта. Ако въ човѣка не ставатъ промѣни, и въ свѣта не могатъ да ставатъ. Човѣкъ трѣбва да се радва докато може да мисли, да чувствува и да постѫпва. Това показва, че той е проводникъ на друга мисъль, на други чувства и на други постѫпки. — На кого е проводникъ човѣкъ? —  На Бога. Който е готовъ доброволно да въз приема и предава Божественото, той може да бѫде неговъ проводникъ. Яви ли се най-малкото колебание въ него, той не може вече да бѫде проводникъ на Божественото. Човѣкъ може да бѫде проводникъ на Божественото само по свобода и отъ любовь къмъ истината.

Изучавайте живота, приемайте любовьта! Познайте Бога съ ума си, обичайте Го съ сърдцето си, служете Му съ тѣлото си.

Единъ день Паганини далъ единъ хубавъ концертъ. Публиката останала възхитена отъ него и го запитала: Можсшь ли да дадешъ сѫщия концертъ на три струпи? Паганини излѣзълъ и свирилъ на три струни. — Можешъ ли да свиришъ на две струни? Паганини свирилъ на две струни. — Можешъ ли да свиришъ на една струна? Публиката очаквала Паганини да даде концерта си на една струна, но той не се явилъ.

Сега и на васъ казвамъ: Вие ще слушате концерта на великитѣ музиканти, докато на цигулката има четири, три и две струни. Остане ли само една струна, никакъвъ концертъ нѣма да чуете. Следователно, видите ли, че на цигулката сѫ останали две струни, спрете тамъ. Не желайте да слушате концертъ на една струна само.

Оставямъ ви да мислите върху този анекдотъ.

Т. м.

*

14. Беседа отъ Учителя, държана при

седемтѣ рилски езера, на 18 августъ, 1940 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...