Jump to content

1940_08_14 Божествена радость


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Божествена радость

Съвременнитѣ хора се дѣлятъ на свѣтски и духовни. Тѣ се различаватъ по начина на работата си: свѣтскитѣ хора, къмъ които се отнасятъ материалиститѣ, се движатъ отъ резултати къмъ закони и отъ закони къмъ припципи. Религиознитѣ и духовнитѣ се движатъ по обратенъ пѫть: отъ принципи къмъ закони и отъ закони къмъ резултати.

Като наблюдавате мѣстноститѣ около езерата, виждате, че тѣ иматъ особенъ строежъ, особена архитектура, която никой обикновенъ човѣкъ не може да изработи. Тукъ сѫ работили съвършени, възвишени сѫщества, предъ които и най-ученитѣ хора на земята сѫ деца отъ забавачница или отъ първо отдѣление. Тѣзи мѣстности сѫ едни отъ най-красивитѣ мѣста на Рила. Като се движите около езерата, изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалитѣ и на земнитѣ пластове. Да се движи човѣкъ по планинитѣ съзнателно, това значи, да изпитва истинска, Божествена радость.

Като се говори за радостьта, виждаме, че всички хора се стремятъ къмъ нея. Каква е тази радость, какво крие въ себе си, тѣ не се интересуватъ. За тѣхъ е важно, да се радватъ. Ние пъкъ казваме: Стремете се къмъ чистата Божествена радость, която не съдържа условия за страдания. Значи, има два вида радости: човѣшка и Божествена. Човѣшката радость носи въ себе си и радость, и страдания, а Божествената — само радость. Въ такъвъ случай, за предпочитане е човѣкъ да приеме страданието, което носи радость, отколкото радостьта, която носи страдание. Животъ съ страдания и радости е за предпочитане предъ животъ безъ страдания, но и безъ радости. Свѣтскиятъ човѣкъ предпочита радостьта предъ страданието, а духовниятъ — страданието предъ радостьта. Животътъ на свѣтския човѣкъ започва съ радость, свършва съ страдание; животътъ на духовния човѣкъ започва съ страдание, свършва съ радость. Божествениятъ животъ започва съ радость и свършва съ радость. Той примирява радоститѣ съ страданията на обикновения и на духовния човѣкъ, като образува отъ тѣхъ Божествената радость. Въ духовния животъ скръбьта трѣбва да отстѫпи мѣстото си на радостьта, а въ човѣшкия животъ радостьта трѣбва да отстѫпи на скръбьта. Само по този начинъ скръбьта и радостьта могатъ да се примирятъ и да се превърнатъ въ Божесткена радость. Само любовьта е въ състояние да примири радостьта съ скрьбьта.

Едно трѣбва да знаете: каквото и да правите, вие не можете да се освободите отъ страданията. Всички живи сѫщества страдатъ. Колкото на по-високо стѫпало се намиратъ, толкова по-голѣми сѫ страданията имъ. Страдания сѫществуватъ въ всички свѣтове: въ физическия, въ сърдечния и въ умствения. Като страда и разумно използува страданията си, човѣкъ придобива капиталъ, съ който гради своето бѫдеще. На физическия свѣтъ капиталътъ на човѣка сѫ неговитѣ постѫпки, въ духовния свѣтъ — чувствата, а въ умствения — мислитѣ. Съ други думи казано: размѣнната монета на физическия свѣтъ се крие въ постѫпкитѣ; размѣнната монета на сърдечния свѣтъ се крие въ чувствата; размѣнната момета въ умствения свѣтъ се крие въ мислитѣ. Ако не постѫпва добре, човѣкъ се лишава отъ капиталъ на физическия свѣтъ; ако не чувствува правилно, той се лишава отъ капиталъ въ сърдечния свѣтъ; ако не мисли право, той се лишава отъ капиталъ въ умствения свѣтъ. Като знаете това, не се гнѣвете за нищо и никакво. Когато получавате блага, радвайте се; когато отниматъ благата ви, пакъ се радвайте. Човѣкъ трѣбва да дойде до такова самообладание, че и като губи, и като печели, да запази своя вѫтрешенъ миръ. Който има самообладание, той цени еднакво и доброто, и злото.

И тъй, за да се справятъ съ злото, и съ доброто, хората трѣбва да се освободятъ отъ илюзиитѣ въ живота, т. е. да ги разбиратъ. Натъкне ли се на нѣкаква илюзия въ живота си, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да излѣзе отъ нея. На физическия свѣтъ илюзиитѣ сѫ неизбѣжни. Запримѣръ, ако сте въ тренъ, файтонъ или автомобилъ, струва ви се, че вие сте въ покой, а предметитѣ се движатъ. Така ли е въ сѫщность? При това, ако се движите къмъ западъ, предметитѣ се движатъ къмъ изтокъ. И това е илюзия. Докато гледа на илюзиитѣ като на реални нѣща, човѣкъ не е намѣрилъ правия пѫть въ живота. Човѣкъ трѣбва да живѣе много време на земята, за да се освободи отъ всички илюзии и да поеме правия пѫть.

Какъ може човѣкъ да живѣе дълго време на земята? Чрезъ преражданията. Много пѫти човѣкъ ще се преражда, докато научи уроцитѣ на живота. Но и това не е лесно. За да се въплъти и да дойде на земята, човѣкъ трѣбва да се конкурира съ милиони души. Единъ отъ тѣхъ ще се прероди, но докато постигне това, той минава презъ голѣми страдания. Щомъ се прероди, започва друга борба —  за първенство. Всѣки иска да бѫде богатъ, силенъ, ученъ, да заема първо мѣсто въ свѣта. Защо трѣбва да бѫдешъ пръвъ? Не можешъ ли да бѫдешъ последенъ и отъ това положение да работишъ, да реализирашъ своитѣ желания? Ако въ радостьта си пръвъ, въ скръбьта ще си последенъ; обратно: ако въ скръбьта си пръвъ, въ радостьта ще бѫдешъ последенъ. Това сѫ неизбѣжни пѫтища въ човѣшкия животъ. Кой богатъ не е осиромашалъ? И кой сиромахъ не е разбогатѣлъ? Ето, Давидъ бѣше овчарь и после стана единъ отъ виднитѣ царе на Израилъ. Като царь, той мислѣше, че може да направи всичко, каквото желае, но видѣ, че не е така. За всѣка своя погрѣшка той трѣбваше да плати. Въ всѣки човѣкъ има по единъ Давидъ, по единъ Соломонъ, съ които трѣбва да постѫпва разумно. Въ всѣки човѣкъ има отъ старитѣ пророци, които трѣбва да постави на мѣстата имъ.

Като знаете това, пазете се отъ своето минало, въ което се криятъ нѣкои отрицателни чърти. Запримѣръ, сегашниять човѣкъ се обявява противъ войната, не иска да убива, да върши престѫпления. — Защо? — Защого животътъ му се излага на опасность. Въпрѣки това, човѣкъ всѣки моментъ воюва съ своитѣ мисли и чувства. Въ тази борба нѣкои отъ мислитѣ и чувствата му изчезватъ, и то най-добритѣ. Въ края на краищата той мисли, че е победилъ. Вѫтрешната война въ човѣка трѣбва да престане. Щомъ престане вѫтрешната война, съ нея заедно ще престане и външната.

И тъй, за да се справи съ мѫчнотиитѣ, съ несгодитѣ и съ противоречията въ живота си, човѣкъ се нуждае отъ свѣтълъ умъ, отъ благородно сърдце и отъ здраво тѣло.

*

10. Беседа отъ Учителя, държана на

седемтѣ рилски езера, 14 августъ, 1940 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...