Jump to content

1940_08_11 Вѣра и вѣрване


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Вѣра и вѣрване

Деяния на Апостолитѣ, 26 гл.

Като четете 26. глава отъ деянията на апостолитѣ, ще се върнете две хиляди години назадъ, да видите, какво е говорилъ апостолъ Павелъ. Той ималъ такава опитность, каквато малко християни иматъ. За тѣхъ, именно, се казва: „Блажени, които не видятъ, а повѣрватъ“. Апостолъ Павелъ видѣлъ нѣщо и повѣрвалъ. Тома не видѣлъ, но и не повѣрвалъ. Той казалъ: Докато не туря пръста си въ раната Му и не опитамъ, не вѣрвамъ. Азъ съмъ положителенъ човѣкъ, не се занимавамъ съ халюцинации и въображаеми работи. Христосъ му отговорилъ: „Тури пръста въ раната ми и не бѫди невѣренъ, но вѣренъ“. При това положение, стихътъ: „Блажени вѣрващитѣ“ има смисълъ.

Мнозина смѣсватъ вѣрата съ вѣрването. Това сѫ два различни процеса. Вѣрата е положителенъ принципъ, който изключва всѣкакво противоречие. Въ каквото вѣрва човѣкъ, това става. Въ вѣрването не е така. Въ вѣрването повечето нѣща не ставатъ. Следователно, когато нѣщо не става, както мислимъ, това е вѣрване; когато нѣщо става, както мислимъ, това е вѣра. За опитния музикантъ нѣщата ставать, както мисли. Достатъчно е да вземе лѫка въ рѫката си, за да види, че всичко става, както е мислиль. За неопитния музикантъ не е така. Както и да движи лѫка по цигулката си, нѣщата не ставатъ правилно. Ако се осмѣли да даде концертъ, нищо нѣма да излѣзе отъ него. Следъ това той ще обвинява времето, публика га, лѫка, струнитѣ и т. н. Въ сѫщность, вината е въ самия него. Като не знае да свири, концертътъ не излиза, както трѣбва.

Съвременнитѣ хора живѣятъ повече въ отрицателното, отколкото въ положителното. Каквото и да имъ проповѣдвате, тѣ сѫ склонни повече да отричатъ нѣщата, отколкото да ги приематъ. Ако кажете на тия хора, че вѣрвате въ Бога, въ задгробния животъ, тѣ ще ви взематъ за посмѣшище. Вашитѣ вѣрвания сѫ халюцинации за тѣхъ. Това сѫ нереални, недействителни нѣща. По какво се различаватъ реалнитѣ нѣща отъ нереалнитѣ, отъ халюцинациитѣ? Реалнитѣ нѣща хранятъ човѣка, а халюцинациитѣ — не го хранятъ. Представете си, че чрезъ внушение цѣлъ месецъ подържате въ човѣка мисъльта, че му давате да яде хлѣбъ. Тои си внушава, че яде хлѣбъ, но накрая на мессца ще се почувствува силно изтощенъ. Обаче, ако въ действителность го храните съ хлѣбъ, накрая на месеца той ще бѫде здравъ и укрепналъ. Значи, когато влѣзе въ реалностьта на нѣшата, човѣкъ укрепва и придобива свѣтлина. Когато влѣзе въ областьта на внушението и халюцинацията, той отслабва и губи свѣтлината си. Тъй щото, срещнете ли човѣкъ, който говори за вѣра, а отслабва, ще знаете, че той е влѣзълъ въ областьта на халюцинациитѣ.

Една баба минала отъ православието въ евангелизма и започпала ревностно да чете Библията и Евангелието. Тя се натѫкнала на стиха отъ Евангелиего: „Ако имате вѣра като синапово семе, можете да мѣстите планини“. По това време, предъ кѫщата й имало една могила, която закривала слънцето и не давала възможность на свѣтлината да прониква въ стаята й. Тя често се молѣла на Христа, да махне тази могила отъ прозореца й. Една вечерь тя пакъ се помолила да й се помогне нѣкакъ, да се махне могилата. Като свършила молитвата си, тя легнала да спи, съ надежда, че сутриньта могилата ще бѫде премѣстена. Щомъ станала отъ сънь, тя погледнала презъ прозореца къмъ могилата и, като видѣла, че не се е помѣстила нито на единъ сантиметъръ, казала: Стана точно така, както си мислѣхъ. Тя казвала на съседкитѣ си, че споредъ думитѣ на Христа могилата може да се махне. Външно тя се молила за премахването й, но въ себе си мислила: Я се махне, я не. Това е вѣрване, а не вѣра.

Съвременнитѣ хора, съ помощьта на машини, вдигатъ голѣми тежести отъ 300, 400, 500 и повече тона. Опита ли се човѣкъ, самъ да направи това, не може. Като знае законитѣ на механиката, съ машини всичко може да направи. Щомъ дойде до вѣрата, нищо не може да постигне. — Защо? — Не знае законитѣ на вѣрата.

Нѣкой казва, че има вѣра, а се чуди, защо нѣма резултатитѣ на вѣрата. Той вѣрва само на думи, а не въ действителность. Безъ да разбира законитѣ, по които е създаденъ свѣтътъ и нѣкой мисли, че може да вдигне Витоша и да я тури на друго мѣсто. Защо е нужно да се мѣсти Витоша? Да премѣстите Витоша, да я вдигнете въ въздуха, трѣбва да има нѣкаква сѫществена причина за това. Кѫде ще я поставите? Трѣбва да има свободно мѣсто, да я сложите нѣкѫде. А тъй, нито има причини да се мѣсти, нито мѣстото й е опредѣлено. Въ този случай, нѣма по-голѣмо нещастие отъ това, да я мѣстите безъ причина. Какво ще стане съ София, ако върху нея поставите Витоша? Значи, думитѣ на Христа иматъ преносенъ смисълъ. На друго мѣсто Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. И този стихъ има преносенъ смисълъ. Обаче, нѣкои отъ ученицитѣ разбраха този стихъ въ букваленъ смисълъ и се съблазниха. Тѣ казаха: Какъ е възможно да ядемъ човѣшко месо? Които се съблазниха отъ думитѣ Христови, напуснаха Го. На онѣзи, които останаха при Него, Христосъ каза: Ако искате да се ползувате отъ моето Слово, вие трѣбва да разбирате вѫтрешния смисълъ на думитѣ ми. Всѣка дума има трояко значение: физическо, духовно и Божествено.

Сега азъ говоря за любовьта, но всички не я разбиратъ еднакво. Едни я разбиратъ буквално, отъ физическо гледище, други — духовно, а трети — Божествено. Като говоря за любовьта, сиромахътъ си мисли: Дано се намѣри нѣкой богатъ човѣкъ да ме обикнс, да подобри условията на живовта ми. Ученикътъ, който нѣма срѣдства да следва училище, иска да намѣри нѣкой благодетель, да го обича, за да го подържа да завърши учението си. Младата мома, която мечтае да се ожени, търси нѣкой богатъ човѣкъ да я обикне, да й даде една голѣма сума за зестра. Тя си казва: Днесъ и хубава да си, и млада да си, всѣки търси зестра. Питамъ: Птицитѣ съ зестра ли се женятъ? Тѣ лесно разрешаватъ въпроса — нито пари търсятъ, нито сватове. Ще кажете, че сте човѣци, а не птици. Така е, човѣшкитѣ работи ставатъ съ пари, а Божественитѣ — съ вѣра и съ любовь. Ако имашъ вѣра и любовь, безъ пари ще се оженишъ; ако имашъ вѣрване, съ пари ще се оженишъ.

Следователно, искате ли да знаете, какъ ще се наредятъ работитѣ ви, трѣбва да се изпитате, вѣра ли имате, или вѣрване. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо, което му подсказва, ще има ли успѣхъ въ нѣкаква работа, или нѣма да има. Запримѣръ, забелязано е, че когато човѣкъ предприеме нѣкаква работа, и лѣвото му око заиграе, нѣма да има успѣхъ. Ако дѣсното му око заиграе, ще има успѣхъ. Чудно е, наистина, каква връзка сѫществува между заиграването на лѣвото или на дѣсното око и успѣха или неуспѣха на дадена работа, но това сѫ факти, които мнозина сѫ опитали. Ще кажете, че това е нѣкакво съвпадение. Дали е съвпадение или фактъ, не е важно. Важно е, че всѣки е забелязалъ това нѣщо, и затуй се вглежда, очаква да види, какво ще излѣзе. У нѣкои хора лѣвото око играе на добро, а дѣсното — на зло. У други е точно обратно: дѣсното око играе на добро, а лѣвото — на зло.

Забелязано е още, че работитѣ на човѣка не се нареждатъ добре, когато между ума и сърдцето му има раздвояване. Докато между ума и сърдцето не се възстанови хармония, той не трѣбва да предприема нова работа. Искате ли да имате успѣхъ въ работитѣ си, умътъ и сърдцето ви трѣбва да бѫдатъ въ съгласие. Дойдете ли до нѣкаква сериозна работа, спрете се въ себе си и помислете добре, какво трѣбва да направите и какъ трѣбва да постѫпите. Съ бързане работитѣ не се нареждатъ. Ще кажете, че еди-кой си се наредилъ вече, кѫща си направилъ, оженилъ се, деца има, разбогатѣлъ, а вие нищо нѣмате. Какво особено е придобилъ отъ това? И богатиятъ умира, и бедниятъ умира. И богатиятъ отива на онзи свѣтъ съ празни рѫце, и сиромахътъ отива съ празни рѫце. Важно е, човѣкъ да занесе на онзи свѣть сърдце, пълно съ добродетели, и умъ — съ свѣтли мисли.

Новитѣ времена изискватъ нѣщо ново. Ако е въпросъ за богатство, за сила, за власть, хората сѫ имали това презъ всички времена и епохи. Богати сѫ били и сѫ осиромашели; силни сѫ били и сѫ изгубили силата си.

Кое е новото, което хората очакватъ? —  Свободата. Човѣкъ всѣкога се е стремѣлъ къмъ свобода. И досега още хората се борятъ за свобода, въпрѣки това, не сѫ я придобили. Нѣкои мислятъ, че свободата е въ богатството, въ знанието, въ силата. Свободата е нѣщо духовно, а не материално. Тя зависи отъ състоянието на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце и на човѣшката воля. За да се движи свободно, човѣкъ трѣбва да има опредѣленъ пѫть, който да следва. Свободата е нѣщо строго опредѣлено. Да бѫдешъ свободенъ, това не значи, че можешъ да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ, както искашъ. Свободата подразбира разумно мислене и чувствуване, разумни постѫпки. Свободниятъ човѣкъ се подчинява на природнитѣ закони. По отношение на природнитѣ закони той е ограниченъ. Това ограничение, именно, го прави свободенъ.

Въ природата сѫществува единъ законъ, споредъ който, никой нѣма право да туря въ стомаха си повече отъ това, което може да носи; никой нѣма право да носи на гърба си по-голѣмъ товаръ отъ този, който може да носи.

Вземе ли повече, той носи чуждъ товаръ. Чуждиять товаръ е тежъкъ, и всѣки може да ви го вземе. Нѣкой работи цѣла година, да събере новече храни, да се осигури. Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде нѣкой отвънъ, да го обере. Щомъ се безпокои, той не е свободенъ. За да бѫдете свободни, следвайте законитѣ на природата. Природата складира ли нѣкѫде въздуха? Тя не го складира, не иска да се осигурява. Хората, обаче, започнаха вече да складиратъ и въздуха. Това е необходимо, когато пѫтуватъ по високи планини, като Хималаитѣ. Като турятъ въздуха въ машинитѣ, хората тръгватъ по високитѣ планини, но мѫчно напредватъ. Не се пѫтува лесно по мѣста, кѫдето има нужда отъ складиранъ въздухъ.

И тъй, ще кажете, че богатството прави човѣка свободенъ. Философитѣ, които имаха свободна, права мисъль, богати ли бѣха? Не бѣха богати. Ние говоримъ за външното богатство, а не за вѫтрешното. Когато философътъ влѣзе въ общество между учени хора, всички го обикватъ. — Защо? — Вѫтрешно е богатъ той. Щомъ има вѫтрешно богатство, той носи въ себе си знание, сила и власть. Има ли тѣзи нѣща, той е свободенъ. Това, което той носи въ себе си, представя нѣщо реално, което никой не може да му вземе. Кои нѣща наричаме реални? Реални нѣща наричаме тѣзи, които самъ човѣкъ знае. Рече ли да ги сподкли сь другитѣ, всички да ги знаятъ, тѣ изгубватъ своята реалность.

Представете си, че двама актьори играятъ на сцената нѣкаква любовна роля. Публиката гледа, слуша тѣхнитѣ излияния, мисли, че, наистина, се обичатъ. Щомъ се свърши представлението, актьоритѣ се разотиватъ по домоветѣ си, като че нищо не е било. Единъ часъ преди това тѣ се обясняваха въ любовь предъ пуликата, но щомъ слѣзоха отъ сцената, любовьта имъ се свърши. Реална любовь ли е това? Любовь, която се изповѣдва предъ хората, не е реална. Значи, всѣко нѣщо, което се изнася предъ свѣта, всички да го знаятъ, не е реално. Свѣтътъ е голѣма сцена, на която се изнасятъ всички прояви на живота. За да не изгуби реалностьта на нѣщата, нѣкой се затваря, не позволява да проникватъ въ душата му. Като го погледне нѣкой въ очитѣ, той веднага се огражда, не иска да откриятъ тайнитѣ му. Каква тайна може да крие човѣкъ въ себе си? Той обича нѣкого и не иска хората да откриятъ любовьта му. Майката не иска децата й да разбератъ, че едно отъ тѣхъ е любимото й дете. Тя иска да покаже, че еднакво обича всичкитѣ си деца. Който е наблюдателенъ, лесно ще забележи, че къмъ едно отъ децата си тя проявява по-голѣма любовь. Тя ги обича еднакво, но въпрѣки това на любимото си дете ще даде нѣщо повече и по-хубаво отъ това, което дава на останалитѣ. Каквото и да прави, тя не може да се скрие. Любовьта изпитва човѣка.

Съвременнитѣ християни сѫ поставени на изпитъ, да провѣрятъ, каква е любовьта имъ. Безъ изпитъ, никой не може да влѣзе въ Царството Божие. Искате ли да влѣзете въ Царството Божие, веднага ще ви изпитатъ, каква обхода, какво поведение имате къмъ ближнитѣ си. Достатъчно е да отправите единъ кривъ погледъ къмъ нѣкого, или да кажете една обидна дума, за да се намѣрите вънъ отъ предѣлитѣ на Царството Божие. Тамъ нѣма стражари, които пѫдятъ хората, но човѣкъ самъ го напуща. Щомъ прояви нѣкаква дисхармонична постѫпка, той заспива. Заспиването подразбира помрачаване на съзнанието. Като изпаднете въ това положение. разумнитѣ сѫщества дохождатъ при васъ, връзватъ рѫцетѣ и краката ви и ви свалятъ на земята. Защо ви връщатъ на земята? За да се събудите. Значи, за единъ кривъ погледъ, или за една обида вие слизате на земята да се учите. Всички хора, които живѣятъ на земята, сѫ изпѫдени отъ онзи свѣтъ. защото сѫ отправили кривъ погледъ, или сѫ казали обидна дума на нѣкое отъ разумнитѣ сѫщества. — Ами Христосъ защо дойде на земята? — Той дойде да спаси човѣчеството отъ дълговетѣ му. Той стана порѫчитель на хората. За всѣки, който не плаща дълговетѣ си, викатъ Христа и Му казватъ: Ти си порѫчитель на този човѣкъ, плащай за него. Христосъ плаща за всички хора.

За благодарность на това, тѣ Го разпнаха. Чрезъ разпятието Христосъ видѣ, какво представя неорганизирания още човѣкъ.

Всички християни вѣрватъ въ Бога, убедени сѫ въ сѫществуването Му и очакватъ само добъръ животъ. Това е невъзможно. Въ началото, т. е. като се роди, детето е добре прието. Като порасне, човѣкъ минава презъ мѫчнотии и страдания. Като умре, т. е. като дойде до края на живота си, пакъ го изпращатъ добре. Това е законъ. Всички се радватъ на малкото дете. Майката го кѫпе по два пѫти на день, храни го, изпълнява всичкитѣ му желания. Като стане на четири-петь години, тя го изоставя малко. После го праща на училище. Щомъ свърши училище, праща го на работа. Трѣбва ли възрастниять човѣкъ да съжалява, че майка му не го носи вече на рѫце? Той разбира, че различнитѣ възрасти изискватъ различни отношения. Въ първо време децата почигатъ родителитѣ си, обичатъ ги. Като станатъ голѣми, започватъ да ги критикуватъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, децата не сѫ доволни отъ тѣхъ и казватъ: Дано по-скоро да си заминатъ за онзи свѣтъ, да ни освободятъ. Тѣ искатъ да бѫдатъ свободни, никой да не се мѣси въ работитѣ имъ. Като заминатъ родителитѣ, синоветѣ и дъщеритѣ плачатъ за тѣхъ. — Защо плачатъ? — Че ги огорчавали, че не ги оценили, както трѣбва. Майката и бащата слушатъ въ гроба, какво говорятъ децата имъ за тѣхъ.

Сегашнитѣ хора умиратъ преждевременно. Тѣ умиратъ, безъ да се борятъ. Щомъ дойде смъртьта, човѣкъ трѣбва да се бори съ нея. — Защо? — Защото Богъ не съизволява въ смъртьта на човѣка. Човѣкъ самъ създава смъртьта си. Ако прерѣже венитѣ си, той непремѣнно ще умре. Дойде ли смъртьта при васъ, вие трѣбва да й обявите двубой. Човѣкъ е дошълъ на земята да живѣе дълъгъ животъ. Ако живѣете 120 години, това е достатъчно. На сегашния човѣкъ е опредѣлено да живѣе 120 години на земята. Презъ това време той ще преживѣе всичко, което му е нужно. Който умира по-рано отъ тази възрасть, той изкуствено е причинилъ смъртьта си. Съвременнитѣ хора не могатъ да се справятъ съ противоречията на живота, вследствие на което умиратъ преждевременно.

Въ древностьта единъ отъ ученицитѣ на една окултна школа отишълъ при учителя си и му казалъ: Моля ти се, помогни ми да придобия изкуството да отварямъ очи на слѣпи, уши на глухи, да развръзвамъ езици на нѣми. — Ще бѫдешъ ли щастливъ? — Това ще бѫде най-голѣмото щастие за мене. — Да бѫде споредъ волята ти! — казалъ учительтъ му. Ученикътъ придобилъ това изкуство и тръгналъ по свѣта да помага: на слѣпи отварялъ очитѣ, на глухи — ушитѣ, на нѣми развръзвалъ езицитѣ. Въ скоро време славата му се разнесла по цѣлия свѣтъ Какво било очудването му, когато слѣпитѣ, които прогледали, започнали да го гонятъ; глухитѣ, които прочули, и нѣмитѣ, които проговорили, почнали да злословятъ по неговъ адресъ. Като дошълъ до крайно противоречие, той се върналъ при учителя си и се оплакалъ отъ нещастието, което го сполетѣло. Учительтъ му отговорилъ: Богъ затвори очитѣ на слѣпитѣ, ушитѣ на глухитѣ и устата на нѣмитѣ, за да не те преследватъ. Съ неразбиране на законитѣ, ти пожела преждевременно да ги освободишъ, заради което понесе последствията.

Може ли слѣпъ вълкъ да гони овцетѣ! Може ли глухъ вълкъ да чуе тропота на коня, който минава покрай него?

Сегашнитѣ християни се нуждаятъ отъ истинско знание, отъ истинска вѣра, да разбиратъ законитѣ на природата и на живота. Истински ученъ е този, който не се разколебава въ знанията си. Цѣлиятъ ученъ свѣтъ да е противъ него, той пакъ си казва: Азъ вѣрвамъ въ знанието, което съмъ опиталъ. Истински вѣрващъ е този, който не се разколебава въ вѣрата си. Цѣлиятъ свѣтъ да се обезвѣри, той пакъ да остава вѣренъ на своето вѣрую. Силенъ човѣкъ е онзи, който прави, каквото каже. Ако каже, че може да носи земята на гърба си, трѣбва да докаже това. Силниятъ прави всичко самъ. Той не очаква на чужда помощь. Мнозина могатъ да му се притекатъ на помощь, но той не очаква на никого. И като сгрѣши, той самъ поправя погрѣшката си, безъ да се самоосѫжда. Слабиятъ, като направи нѣкаква погрѣшка, не се опитва даже да я изправи, но започва да се самоосѫжда. Той казва: Не мога да си простя за направената погрѣшка. Нѣма защо да не си прощавашъ. Щомъ си счупилъ стомната, ще купишъ нова. Ще глобишъ малко кесията си, но ще изправишъ погрѣшката си. Мѫчно прощава човѣкъ на себе си, но оттамъ ще започне. Щомъ прощава на себе си, той може да прощава и на своитѣ ближни.

Казано е въ Стария Заветъ, че човѣкъ трѣбва да прощава на брата си по седемь пжти на день. И на Христа зададоха въпросъ: По колко пѫти трѣбва човѣкъ да прощава на брата си? По седамь пѫти ли? Христосъ отговори: Не по седемь, а по 77 пѫти по седемь.“ Не е лесно човѣкъ да търпи, да чака брата си да сгрѣши 77 пѫти по седемь, да му прости за направенитѣ погрѣшки и следъ това да има право да се произнесе за новата погрѣшка. Вие сте ученъ човѣкъ, но дойде единъ простакъ при васъ и ви казва, че сте невежа, че не разбирате отъ работата си. Какъ ще се въздържите да не му докажете, че сте ученъ? Вие ще кипнете, ще се разгнѣвите и ще му дадете да разбере, съ кого има работа. Единъ простъ човѣкъ се осмѣлилъ да каже на единъ силенъ: Ти си баба, страхливъ човѣкъ си. Мълчишъ само и гледашъ, какво правятъ хората около тебе. — Искашъ ли да ме познаешъ? — запиталъ го силниятъ. — Искамъ. Той го хваналъ за краката, вдигналъ го високо въ въздуха, обърналъ го съ главата на долу и го запиталъ: Сега познавашъ ли, кой съмъ? Още ли мислишъ, че съмъ баба и страхливецъ? — Познахъ те вече. Виждамъ, че си голѣмъ юнакъ. Следователно, щомь се натъкнете на нѣкаква мѫчнотия, която ви счита за страхливецъ, не й доказвайте, какво сте въ сѫщность, но хванете мѫчнотията въ рѫце, повдигнете я въ въздуха и я обърнете съ главата надолу. Докато мѫчнотията не признае силата ви, нѣма да я пуснете на свобода. Ще я държите съ главата надолу въ въздуха, докато най-после признае, че има работа съ силенъ човѣкъ.

Днесъ всички хора очакватъ да дойдатъ нови, благоприятни условия. Вѣрванията се нуждаятъ отъ условия, а не вѣрата. Ученитѣ, великитѣ хора създаватъ новото. Тѣ правятъ опити. Химикътъ не теоретизира само, но работи въ лабораторията си. Цѣли 20—30 години прави опити върху даденъ въпросъ, докато най-после се домогне до известенъ фактъ. Знаменитиятъ ученъ, Галъ, основатель на френологията, правилъ редъ наблюдения да намѣри мѣстото на смѣлостьта въ човѣшката глава, но не могълъ. Въ помощь му дошълъ единъ неговъ приятель, който развъждалъ кокошки. Между пѣтлитѣ си той забелязалъ, че едни сѫ много смѣли, а други — страхливи. Като ги изследвалъ, видѣлъ, че областьта задъ ушитѣ въ смѣлитѣ пѣтли е силно издута. Галъ се възползувалъ отъ това откритие и започналъ да наблюдава хората, да търси този центъръ у тѣхъ. Той намѣрилъ, че у смѣлитѣ хора този центъръ, задъ ушитѣ, е изпъкналъ, както въ пѣтлитѣ. Нѣкой казва за себе си, че е смѣлъ. Като погледна главата му, виждамъ, че е крайно миролюбивъ. И да иска да бѫде смѣлъ, не може. — Защо? — Главата му е тѣсна, особено задъ ушитѣ.

Свѣтътъ се нуждае отъ смѣли хора. Нѣкои не смѣятъ да се проявятъ, за да не правятъ погрѣшки. И да грѣшатъ, тѣ трѣбва да работятъ. Идете сега въ Русия, въ Германия, въ Англия, въ Франция, навсѣкѫде правятъ преобразования. Старото се замѣства съ ново. Опитайте се въ Русия да говорите за Бога, за вѣра, да видите, какъ ще ви посрещнатъ. Казано е въ Стария Заветъ: „Не споменавай Божието име напразно“. Тамъ сѫ видоизмѣнили този стихъ, въ смисълъ, да не се говори за Бога. Работи въ Негово име, въ името на справедливостьта, безъ да проповѣдвашъ. Старитѣ времена минаха. Нѣма какво да се вѣрва въ този или въ онзи. Истинскитѣ християни трѣбва да иматъ знания, за да разбиратъ законитѣ на природата, да прилагатъ любовьта. Идете въ Гермапия, и тамъ ще намѣрите нововъведения. Цѣлиятъ съвремененъ свѣтъ се преустройва. Правятъ се опити за нѣщо добро и велико. Ако положението днесъ не е стабилизирано, ще дойде день, когато новото ще възтържествува. Човѣчеството ще мине презъ изпитания, но ще придобие онази свобода, къмъ която душата се стреми.

Хората се раждатъ учени, добри, но трѣбва да проявятъ своята ученость и доброта. Отъ раждането си до последния день на своя животъ, човѣкъ развива това, косто е вложено въ него. Той не създава нищо ново, но само се проявява. При каквито условия да поставите змията, все змия ще си остане. Вълкътъ ще си остане вълкъ. Волътъ ще си остане волъ. Човѣкътъ ще си остане човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да разчита на онова, съ което е роденъ, което е вложено въ него. Достатъчно е него да развие.

И тъй, не чакайте времето, да станете добри. Вие сте родени добри. Проявете доброто въ себе си. Вие сте родени умни. Проявете своя умъ. Апостолъ Павелъ бѣше роденъ за проповѣдникъ на Христовото учение, но имаше криво разбиране за нѣщата, отъ което трѣбваше да се освободи. Христосъ го свали отъ коня и му каза: „Не ритай срещу остенъ. Стани и иди да проповѣдвашъ. Не бѫди повече Савелъ, но Павелъ.“

Много отъ сегашнитѣ хора сѫ савловци, подържатъ старото учение. Тѣ трѣбва да паднатъ отъ коня си, да напуснатъ старитѣ си разбирания, да станатъ павловци. Сега е времето, хората да се откажатъ отъ старото си разбиране и да приематъ новото. Докато дойдатъ до новото, тѣ неизбѣжно ще минатъ презъ борба, но това е необходимо. Въ какво седи новото? — Въ възкресението, въ великата свобода. Докато живѣе въ старото, човѣкъ се намира въ ограничения. Щомъ влѣзе въ новото, той се освобождава отъ ограниченията и възкръсва. Новото носи въ себе си Божията Любовь. Който вѣрва въ тази любсвь и я прилага, той ще се подмлали. Който не вѣрва въ любовьта, живѣе въ старото. Въ широкъ смисълъ казано: Които живѣятъ съ старото, сѫ стари хора. Които живѣятъ съ новото, сѫ млади. Ако младиятъ изгуби вѣрата си въ новото, остарява; ако стариятъ придобие вѣра въ новото, подмладява се. За утеха нѣкои казватъ, че, като се преродятъ втори пѫть, тогава ще се подмладягъ. Ако сега не се подмладятъ, и въ другото прераждане нѣма да се подмладятъ.

Като разглеждате сегашното положение на хората, виждате, че евреитѣ, които на времето си бѣха избранъ народъ, днесъ сѫ изложени на голѣми изпитания. Нѣкога бѣха пръвъ народъ, сега сѫ на последно мѣсто. Това се дължи на едно тѣхно опущение. Днесъ всички народи — германци, англичани, италиянци, французи, руснаци — се борятъ за първенство. Едно трѣбва да се знае: докато е на физическия свѣтъ, човѣкъ бива въ началото пръвъ, въ края последенъ. Като влѣзе въ духовния свѣтъ, въ началото е последенъ, въ края —  пръвъ. Щомь влѣзе въ Божествепия свѣтъ, и въ началото, и въ края е пръвъ. Само въ Божествения свѣть човѣкъ запазва силата си. Каквато е силата му въ началото, такава е и въ края. Това значи, да започне човѣкъ съ добро и да свърши съ добро; да започне съ любовь и да свърши съ любовь; да започне съ вѣра и да свърши съ вѣра. Човѣшкиятъ и духовниятъ свѣтъ, съединени въ едно, образуватъ Божествения. Следователно, когато човѣкъ съедини физическия и духовния свѣтъ въ себе си въ едно, той става кандидатъ за Божествения. Като живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ разбира, какво значи, да бѫде силенъ въ началото на живота си; като живѣе въ духовния свѣтъ, той знае, какво значи, да бѫде силенъ ва края. Като съедини началото и края въ едно, тогава вече разбира, какво значи, да бѫде кандидатъ за Божествения свѣтъ. Богъ казва за себе си: „Азъ съмъ алфа и омега“. Това значи: Азъ съмъ този, който и въ началото, и въ края съмъ единъ и сѫщъ, неизмѣненъ.

Всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде неизмѣненъ; какъвто е въ началото, такъвъ да бѫде и въ края. За тази цель той трѣбва да работи върху себе си, да бѫде внимателенъ къмъ всички: къмъ млади и стари, къмъ учени и прости, къмъ бедни и богати. Както всѣки човѣкъ е удъ на Божествения организъмъ, така и всѣки народъ. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ има свое мѣсто въ Великия организъмъ. Докато е на мѣстото си, той има велико предназначение. Напусне ли мѣстото си, той се намира предъ голѣма катастрофа.

Каква е задачата на съвременния човѣкъ? Задачата на всѣки човѣкъ е да създаде глава, която да бѫде добъръ проводникъ на свѣтлината; да създаде сърдце, което да бѫде добъръ проводникъ на топлината; да създаде тѣло, което да бѫде добъръ проводникъ на силитѣ въ природата. Въ това седи бѫдещата религия и бѫдещата наука. Отъ всички се иска свѣтълъ умъ, топло сърдце и здраво тѣло. Ще кажете, че това е задача на живитѣ. Но кѫде сѫ заминалитѣ за онзи свѣтъ? Тѣ сѫ стопени, както ледътъ се топи и превръща въ вода. Губи ли се водата? Водата не се губи, но се влива въ широкото море. Следователно, вашитѣ заминали се вливатъ въ васъ и ви предаватъ отъ своята свѣтлина, топлина и сила. Ако между баща ви и васъ има добра връзка, т. е. ако се обичате, като замине за другия свѣтъ, той ще се влѣе въ васъ и ще увеличи свѣтлината на ума ви, топлината на сърдцето ви и силата на тѣлото ви. Ако не се обичате, той пакъ ще се влѣе въ васъ, но ще изпитате понижаване въ свѣтлината на ума ви, въ топлината на сърдцето ви и въ силата на вашето тѣло. Сѫщото става и при заминаване на ваши приятели или неприятели. Който заминава за онзи свѣтъ, трѣбва да повдигне температурата на ближнитѣ си, а не да я понижи.

Желая ви да бѫдете добри проводници на Божествената свѣтлина, топлина и сила, за да внесете въ ума си повече свѣтлина, въ сърдцето си — повече топлина и въ тѣлото си — повече сила. Придобиете ли тия нѣща, вие живѣете въ вѣрата, а не въ вѣрването.

*

8. Беседа отъ Учителя, държана на

11. августъ, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...