Jump to content

1940_08_04 Стотникътъ


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Стотникътъ

Отговори сготникътъ и рече му

„Кажи само речь, и ще

оздравѣе момчето ми“.

Матея 8:8.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ почивка. Всички несгоди, всички болести въ живота на хората се дължатъ на преуморяване. Благодарение на преумората, на изтощаването, организъмътъ на човѣка се отклонява отъ нормалнитѣ условия на здравето. Когато боледува, човѣкъ губи часть отъ енергията на своя организъмъ, вследствие на което и да иска да работи, не може, трѣбва да си почине. Понѣкога човѣкъ се пресилва, работи повече, отколкото трѣбва. — Защо? — За да спечели нѣщо повече. Човѣкъ трѣбва да работи, но да разпредѣля работата си: яденето да остави за физическия свѣтъ, труда — за духовния и работата — за Божествения. На физическия свѣтъ човѣкъ не трѣбва да работи много. — Защо? — Защото работата е предвидена за Божествения свѣтъ. Ако живѣе въ духовния и въ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се труди и да работи. Щомъ не се труди и не работи, той ще се мѫчи. Който казва, че се мѫчи, той нѣма представа за трудъ и за работа. Първото стѫпало въ човѣшкия животъ е мѫчението, второто — труда, а третото — работата. За да дойде до стѫпалото на работата, човѣкъ трѣбва да мине първо презъ мѫчението, после — презъ труда и най-после — презъ работата.

Днесъ човѣкъ разполага съ наука, религия, общественъ животъ. Това сѫ условия за човѣшкото развитие. Днесъ имаме голѣма свѣтлина, голѣма любовь, но между хората липсва нужното уважение и почитание. Не че абсолютно го нѣма, но не е достатъчно. Запримѣръ, срѣщате единъ сиромахъ човѣкъ и казвате: Сиромахъ е той. Значи, щомъ не е богатъ, не можете да му отдадете нужното уважение. Срѣщате единъ невежа, казвате: Невежа е той. Ако бѣше ученъ, друго уважение щѣше да има. Въ едно отношение сте прави, но трѣбва да знаете, че богатитѣ сѫ произлѣзли отъ сиромаситѣ, а ученитѣ — отъ невежитѣ. И обратното е вѣрно: сиромаситѣ сѫ произлѣзли отъ богатитѣ, а невежитѣ — отъ ученитѣ. Това може да се докаже биологически и математически, но нужни сѫ редъ изчисления. Това ще бѫде голѣма и отвлѣчена работа. Запримѣръ, като дойдемъ до моми и момци, и тѣ представятъ числа, а не кукли и кончета, съ които си играятъ децата. Трѣбва ли да се мисли, че момата е голѣма кукла, съ която момиченцата трѣбва да си играятъ? Трѣбва ли да се мисли, че момъкътъ е голѣмо конче, съ което момченцата трѣбва да си играятъ? Момата и момъкътъ сѫ числа, наистина, но живи числа, които растатъ, развиватъ се, размножаватъ се и т. н. Ето защо, въ момата и въ момъка се явява желание да не бѫдатъ сами. Това желание е вложено отъ самата природа. Човѣкъ не може да живѣе самъ и търси другарь, съ когото да сподѣли участьта на своя животъ.

Богъ направи първия опитъ. Той създаде човѣка и го остави да живѣе въ рая самъ, като монахъ. Въ рая човѣкъ имаше условия да живѣе мирно и тихо, отъ никого несмущаванъ, съ никого да не се кара. На негово разположение бѣха оставени всички плодни дървета, съ изключение на едно. Той имаше, какво да яде и да пие, да бѫде спокоенъ, но и при тѣзи условия не бѣше доволенъ. Той си каза: Не е добре човѣкъ да живѣе самъ. И пожела Адамъ да има другарка, съ която да се разговаря.

Това е положението и на сегашнитѣ хора. Тѣ иматъ на разположение всичко, но пакъ сѫ недоволни. Недоволството е болезнено състояние на човѣка. Какво въ сѫщность представя човѣкъ, не знаемъ. Отъ болеститѣ, отъ неговитѣ болезнени състояния не можемъ да сѫдимъ за самия човѣкъ. Отъ болеститѣ не можемъ да сѫдимъ за здравия човѣкъ. Вие можете да кажете само, че нѣкога този човѣкъ е билъ здравъ, а сега е боленъ. Като боленъ, той е недоволенъ, сърди се, кара се за нищо и никакво. Както и да му услужвате, отъ всичко е недоволенъ. Той намира, че окрѫжаващитѣ сѫ груби, невнимателни къмъ него. Щомъ оздравѣе, той започва да се извинява, че измѫчвалъ близкитѣ си, понеже билъ въ ненормално състояние. Ще кажете, че болниятъ трѣбва да търпи. Знаете ли, колко мѫчно може да търпи човѣкъ.

Много примѣри има въ живота, които показватъ, колко човѣкъ е нетърпеливъ. Обаче, какъвто примѣръ да дадемъ, все ще засегне нѣкого. Въ това отношение примѣритѣ сѫ опасни. Нѣкой примѣръ ще засегне мѫжетѣ, другъ — женитѣ, трети — синоветѣ и дъщеритѣ, четвърти — свещеницитѣ, учителитѣ, сѫдиитѣ и т. н. Като изнася нѣкакъвъ примѣръ, човѣкъ трѣбва да бѫде много внимателенъ. Сѫдията сѫди хората, но и отъ него не сѫ доволни. Нѣкой казва, че обича военщината. Обича военщината, но е или кандидатъ за офицеръ, или въ запасъ. Той съжалява, че не може да воюва. Лъже се този човѣкъ. Нѣма живо сѫщество на земята, което да не воюва. Ако човѣкъ не е на бойното поле, той воюва въ дома си. Мѫжътъ воюва съ жена си, жената — съ мѫжа си и т. н. Въ края на краищата всички хора воюватъ. Жената казва за себе си, че била миролюбива. Много примѣри въ живота показватъ, колко миролюбива е жената.

Иоанъ Веслей, виденъ английски реформаторъ, дошълъ на земята съ мисия да внесе реформи въ Англия, решилъ да си избере другарка за живота. И той, като Адама, си казалъ: Съ жена тази работа ще върви по-добре, отколкото безъ жена. Богъ го изпратилъ на земята да проповѣдва на хората безъ жена, но той решилъ, че съ жена ще бѫде по-добре. Както мислилъ, така постѫпилъ. Той намѣрилъ една мома, англичанка, и се оженилъ за нея. Три дни следъ женитбата си той срещналъ единъ свой приятель и му казалъ: Нѣма смисълъ човѣкъ да се жени. Жената, за която се оженилъ, не била толкова миролюбива, колкото си въобразявалъ. Като виждала, че при него дохождали млади моми и жени, тя го хващала за косата и го разтърсвала добре. Англичанитѣ носятъ кѫси коси, защото ги е страхъ отъ женитѣ имъ. Сѫщо така тѣ не носятъ и бради. Въ сѫщность, това не е така. Англичанкитѣ не сѫ толкова жестоки. Това е хуморъ. Женитѣ не сѫ толкова лоши, колкото ги представятъ. Тамъ, дето има скубане на коси, това се дължи на неразбиране и непознаване на Божиитѣ закони.

Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, но не могатъ. — Защо? — Защото търсятъ щастието вънъ отъ себе си. Човѣкъ не взема въ внимание, че всѣко сѫщество вънъ отъ него сѫщо така търси своето щастие. Всѣки иска да бѫде щастливъ. Всѣки иска да бѫде уважаванъ и почитанъ. Това желание е на мѣсто. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да влѣзете въ домъ, дего всички членове се уважаватъ и почитатъ. Като желаете това за себе си, помнете, че наредъ съ васъ всички хора желаятъ сѫщото.

„Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми“. Ние виждаме, че едно служебно лице се обръща къмъ Христа съ думитѣ: „Кажи само речь“. Той вѣрва, че като даде заповѣдь Христосъ, момчето му веднага ще оздравѣе. Той казва на Христа: Понеже ти разполагашъ съ власть и сила, кажи на болестьта да си отиде. Щомъ й заповѣдашъ, тя ще напусне момчето ми. Наистина, Христосъ може да заповѣдва на болеститѣ, защото задъ тѣхъ стоять разумни сѫщества. Задъ всѣко нѣщо стои нѣкаква разумна сила. Запримѣръ, виждате, че куршумитѣ отъ пушката и орѫдието отиватъ на точно опредѣлено мѣсто. Какъ е възможно куршумътъ, който е нѣщо несъзнателно, да отива на опредѣлено мѣсто? Задъ пушката и орѫдието стои едно разумно сѫщество — войникътъ, който измѣрва разстоянието и направлява посоката имъ. Като има предъ видъ прицелната точка, войникътъ удря на мѣсто. Нѣкой пѫть пушката може сама да гръмне, да убие нѣкого, но това се случва рѣдко.

Сега азъ искамъ да ви покажа начинъ, какъ да си почивате, да сте свободни, а не напрегнати. Нѣкои се страхуватъ да не се заблудятъ. Оставете този страхъ настрана. Слушайте, какво днесъ ви говоря, което може да ви ползува. Като отидете у дома си, правете, каквото искате. Ако чоплите това, което съмъ ви далъ, вие нито ще разберете предмета, върху който съмъ говорилъ, нито ще си починете. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да не мисли, че имамъ предъ видъ неговата личность, т. е. неговитѣ погрѣшки. Ако е въпросъ за погрѣшки, всички хора грѣшатъ. Всички хора иматъ и добродетели. Ние, обаче, нѣмаме предъ видъ погрѣшкитѣ и добродетелитѣ на хората. Хората се отличаватъ едни отъ други по това, че погрѣшкитѣ и добродетелитѣ на нѣкои отъ тѣхъ сѫ проявени, а на нѣкои — не сѫ. Когато погрѣшкитѣ сѫ проявени, тѣ пакостятъ първо на самия човѣкъ, а после и на окрѫжаващитѣ. Що се отнася до добродетелитѣ, човѣкъ трѣбва да има такива добродетели, които никога не губятъ цената си. Каква добродетель е тази, която днесъ има цена, а следъ нѣколко години се обезценява? Тя мяза на паритѣ, чиято стойность ту се намалява, ту се увеличава, въ зависимость отъ условията.

Презъ миналата война единъ българинъ внесълъ въ една отъ банкитѣ 600 хиляди германски марки. Той срещналъ единъ отъ приятелитѣ си, на когото се похвалилъ, че осигурилъ вече живота си. Въ една отъ нашитѣ банки внесохъ 600 хиляди германски марки и сега мога да си поживѣя нашироко, нѣма за какво да мисля. — Добре е твоето положение, но какво да правя азъ? Нито въ банкитѣ имамъ пари, нито въ джобоветѣ си. —  Потърси нѣкакъвъ начинъ и ти да се осигуришъ. Каква била изненадата на осигурения българинъ, който следъ известно време получилъ писмо отъ банката, въ което му съобщавали да извади вложенитѣ пари. Като отишълъ въ банката, единъ отъ чиновницитѣ му казалъ: Господине, извадете вложената сума отъ банката, защото нѣмаме смѣтка за такава малка сума, която се равнява на десеть стотинки, да подържаме специална графа въ книжата. Германската марка изгуби стойностьта си, съвършено се обезцени. За да се подържа една графа въ нашитѣ книжа, трѣбва да прибавя къмъ вашитѣ пари още 30 стотинки.

Всички хора си правятъ смѣтки въ живота, но въ края на краищата смѣткитѣ имъ излизатъ криви. Тѣ мислятъ, че сѫ осигурени, а после виждатъ, че се лъгали. Не разчитайте нито на 600 хиляди марки, нито на милиони. Единственото нѣщо, на което можете да разчитате, това е вашиятъ умъ, съ своитѣ трезви мисли. Разчитайте на вашето благородно сърдце и топли чувства. Разчитайте на вашата силна воля и на вашитѣ благородни постѫпки. Разчитайте на всѣки Божественъ импулсъ въ себе си.

Като се натъкватъ на мѫчнотии и не правятъ усилия да ги разрешатъ, мнозина казватъ: Както Богъ даде. Това е крива философия. Защо? Предртавете си, че имате голѣма нива, но нито я орете, нито сѣете и казвате: Каквото Богъ даде. Какво ще даде Богъ на тази нива? Тръне и бодили. Обаче, ако я разорете и посѣете съ жито, жито ще даде. Каквото посѣешъ, това ще получишъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до духовния животъ на човѣка. Ако посѣешъ нѣщо ценно въ ума, въ сърдцето и въ тѣлото си, Божието благословение ще дойде върху тебе. Ако работишъ и вѣрвашъ въ успѣха на своята работа, ще видишъ резултатъ; ако не работишъ и не вѣрвашъ, никакъвъ резултатъ не можешъ да имашъ. Отъ това гледище ние дѣлимъ хората на вѣрващи и безвѣрници. И еднитѣ, и другитѣ иматъ основание да вѣрватъ, или да не вѣрватъ. — Защо? — Защото въ безвѣрницитѣ Богъ е отвѫтре, и тѣ не Го виждатъ отвънъ. Въ вѣрващитѣ пъкъ Богъ е отвънъ. Тѣ не Го виждатъ отвѫтре. Бѫдещата религия има за задача да помогне на хората, да виждатъ Бога и отвънъ, и отвѫтре. Това подразбира истински вѣрващъ. Нѣкой минава предъ хората за безвѣрникъ, а въ сѫщото време виждатъ, че този човѣкъ е готовъ на всѣкакви жертви, не лъже, не краде, съ жена си и съ децата си се отнася добре. Той минава за безвѣрникъ, защото Богъ е вѫтре въ него, а не вънъ отъ него. За предпочитане е човѣкъ да минава за безвѣрникъ, да не вижда Бога, но да живѣе добре съ близкитѣ си, да не върши престѫпления, отколкото да е вѣрващъ и да върши престѫпления.

Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ религиозни, съ вѣрващи хора, но и тѣ не се разбиратъ помежду си. Едни отъ тѣхъ подържатъ гледището, че Богъ е строгъ и наказва хората за тѣхнитѣ погрѣшки. Други подържатъ гледището, че Богъ е Любовь. Казано е, че Адамъ и Ева сгрѣшиха въ рая. Богъ би ли ги? Имаше ли тояга въ рая? Тѣ престѫпиха заповѣдьта на Бога и заради непослушанието си трѣбваше да напуснатъ рая, да отидатъ въ свѣта. Адамъ и Ева сгрѣшиха, но причината за погрѣшката имъ не е една и сѫща. Ева се изкуси отъ змията. Тя повѣрва на нейнитѣ думи и яде отъ забранения плодъ. Адамъ пъкъ се изкуси отъ Ева, отъ жената. Какво трѣбва да направятъ, за да се освободятъ отъ погрѣшката си? За да изправи погрѣшката си, жената трѣбва да разбере характера на змията. Съ други думи казано: жената трѣбва да разбере естеството на животинското начало въ себе си. Щомъ го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мѫжътъ иска да изправи погрѣшката си, трѣбва да разбере естеството и характера на жената.

Подъ думата „животински животъ“ разбираме първичния животъ, който още не е диференциранъ, не е организиранъ. Въ процеса на организирането му сѫ произлѣзли безвѣрието и вѣрата. Безвѣрието има отношение къмъ физическия свѣтъ, а вѣрата — къмъ астралния, Значи, вѣрващитѣ живѣятъ въ астралния свѣтъ. Физическиятъ свѣтъ има отношение къмъ постѫпкитѣ на човѣка, а астралниятъ — къмъ неговитѣ чувства и желания. Безвѣрникътъ казва, че вѣрва само въ паритѣ и въ това, което вижда. Вѣрващиятъ вѣрва и въ това, което не вижда. Мнозина вѣрватъ въ сънищата си повече, отколкото въ действителнитѣ нѣща. Като сънуватъ нѣщо, по цѣли дни разправятъ сънищата си. Тѣ искатъ да знаятъ, какво означаватъ сънищата имъ. Нѣкой сънувалъ, че мечка го гони. Какво означава този сънь? Три тълкувания можете да дадете на съня си. Първото тълкувание: Ти си търговецъ, но ще намѣришъ такъвъ съдружникъ, който ще те гони като мечка. Ще имашъ голѣми неприятности съ него. Второ: Ако си младъ мъмъкъ, за женене, ще намѣришъ една млада мома, която ще те гони като мечка. Трето: Ако пъкъ си учитель, ученицитѣ ти ще те гонятъ като мечка. Тъй щото, мечката, която си сънувалъ, ще се изяви по нѣкакъвъ начинъ въ действителния ти животъ. Сънищата сѫ символи, или формули, чрезъ които природата говори на човѣка. Когато се казва, че нѣма нищо скрито — покрито въ живота, имаме предъ видъ езика на природата. Тя си служи съ символи и съ отпечатъци. Нѣма престѫпление или добро, което човѣкъ е направилъ и за което природата да не е турила отпечатъкъ върху неговото тѣло. Тя отбелязва всички престѫпления: индивидуални, семейни, обществени, народни и общочовѣшки. По сѫщия начинъ тя отбелязва и добродетелитѣ.

Какво означаватъ престѫпленията? Българитѣ сѫ дали лошо значение на думата „престѫпление“. Споредъ тѣхъ, да извършишъ престѫпление е лошо нѣщо. Въ сѫщность, когато малкото дете за пръвъ пѫть стѫпи на краката си и напусне животинското си състояние на лазене, родителитѣ се радватъ и казватъ: Пристѫпи нашето дете. Радостьта имъ е голѣма. Тѣ поканвантъ роднини и приятели въ дома си на угощение. Какво лошо има въ пристѫпването на детето? Има нѣщо лошо, но не въ самото пристѫпване, а въ последствията. Като започне да пристѫпва, детето не може още да пази равновесие, вследствие на което често пада на земята и се удря. Щомъ се удари, то започва да плаче.

Следователно, лошо е човѣкъ да върши престѫпления, защото ще носи последствията имъ. Престѫпишъ ли нѣщо, ще паднешъ, ще ударишъ главата си. Какво трѣбва да правишъ? Ще станешъ, ще измиешъ кръвьта отъ главата си и ще благодаришъ на Бога, че си научилъ нѣщо. Ще се молишъ, ще бѫдешъ внимателенъ, втори пѫть да не сгрѣшишъ по сѫщия начинъ. Колкото повече се училъ човѣкъ, толкова по-малко пада. Ще дойде време, когато ще пада най-много единъ пѫть презъ годината. Учете се да ходите добре. За да се научи човѣкъ да ходи добре, трѣбва да мисли. Ако не мисли, и най-слабото сѫщество може да му причини пакость. Единъ свещеникъ разправяше, че едно дете умрѣло отъ ухапване отъ комаръ. Малъкъ е комарътъ, но кръвьта на детето се заразила, и то умрѣло. Значи, едно малко сѫщество може да ви ухапе и да платите съ живота си. Трѣбва ли да се оставите на едно малко сѫщество да ви ухапе и да умрете?

Представете си, че нѣкой човѣкъ е ухапанъ отъ змия. Какво трѣбва да направите? Ако тръгнете да търсите лѣкарь, отровата ще се разпространи въ кръвьта, следъ което ухапаниятъ мѫчно ще се спаси. Какъ ще му помогнете тогава? Който има здрави зѫби, веднага трѣбва да изсмучи отровата и бързо да я изплюе. Приложете този методъ и по отношение на вашитѣ погрѣшки. Щомъ направите една погрѣшка, не губете време да я разглеждате, но веднага я изсмучете и плюйте навънъ. Оставите ли я известно време въ себе си, тя непремѣнно ще ви отрови. Ще кажете, че има грѣшки, които не могатъ да се изправятъ. Това не е вѣрно. Всички погрѣшки сѫ поправими. Нѣма погрѣшка въ свѣта, която да е непоправима. Голѣмитѣ погрѣшки ставатъ отъ малки причини. Голѣмитѣ пожари се произвеждатъ отъ една искра.

Въ миналия вѣкъ градътъ Чикаго изгорѣлъ отъ една свѣщь. Единъ чифликчия доилъ кравата си вечерь, съ свѣщь. По невнимание, кравата бутнала свѣщьта и запалила сламата въ обора. Никой не забелязалъ, че сламата въ обора гори, вследствие на което избухналъ голѣмъ пожаръ. Почти цѣлиятъ градъ изгорѣлъ. Въ началото пожарътъ може да се потуши, но остави ли се да вземе голѣми размѣри, мѫчно се изгасва. Следователно, искате ли да изправите една погрѣшка, хванете я още въ началото й, докато не се е разгорѣла. Въ края мѫчно се изправя. И на края изгасиха пожара, но следъ като Чикаго изгорѣ. После отново го съградиха и стана по-красивъ отъ по-рано. Този примѣръ показва, кога могатъ да се изправятъ погрѣшкитѣ. Изобщо, изостаналитѣ погрѣшки се изправятъ мѫчно. И тѣ могатъ да се изправятъ, но за това се искатъ усилия.

„Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми“. Това сѫ думи, които стотникътъ казалъ на Христа. Не можете ли и вие, като този стотникъ, да кажете на Божественото въ себе се: Кажи само речь, и азъ ще изпълня волята Божия. Човѣкъ трѣбва да се постави при тежки условия, при усилни времена, за да се научи да мисли. Като знае това, природата поставя всички хора на голѣми изпитания, да се научатъ да мислятъ.

Разправятъ единъ случай отъ живота на Наполеона, съ който се потвърждава горната мисъль. Наполеонъ ималъ на разположение единъ гениаленъ инженеръ, който му услужвалъ въ най-труднитѣ моменти. Единъ день Наполеонъ се намѣрилъ предъ една голѣма мѫчнотия: войската му незабавно трѣбвало да мине презъ една широка рѣка, която нѣмала мостъ. Той веднага извикалъ своя инженеръ и му казалъ: Заповѣдвамъ ти въ половинъ часъ да построишъ мостъ на тази рѣка. — Съжалявамъ, Ваше Величество, времето е кратко, а при това нѣмамъ никакви инструменти на разположение. — Ако въ половинъ часъ мостътъ не бѫде готовъ, ще заповѣдамъ да те застрелятъ. Инженерътъ се замислилъ дълбоко. Като се видѣлъ предъ голѣмо изпитание, той се натъкналъ на една свѣтла мисъль. Снелъ козирката отъ шапката си и по особенъ начинъ, като съ инструментъ, започналъ да измѣрва широчината на рѣката. Щомъ опредѣлилъ широчината й, въ половинъ часъ мостътъ билъ готовъ, и войската минала по него.

Тъй щото, натъкнете ли се на нѣкаква мѫчнотия или на нѣкакво изпитание, започнете да мислите. Само така вие ще намѣрите начинъ за неговото разрешаване. — Ама нѣмамъ инструменти. — Започнете да мислите. И безъ инструменти ще се справите. Всѣки човѣкъ има на разположение инструменти, които трѣбва да упражнява. Кои сѫ тия инструменти? Това сѫ неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата воля. Приложете ума, сърдцето и силитѣ на тѣлото си при всички случаи на изпитания и мѫчнотии. Вѣрвайте въ вашия умъ! Вѣрвайте въ вашето сърдце! Вѣрвайте въ силитѣ, които Богъ е вложилъ въ тѣлото ви! Нѣкои ще възразятъ, че въ грѣхъ ги е заченала майка имъ, затова не могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си. Тѣ цитиратъ стихове отъ Писанието, съ което искатъ да се оправдаватъ. Оставете настрана тѣзи стихове. Важно е, какво човѣкъ може да направи днесъ. Ако новороденото дете тежи три-четири килограма и е немощно, следъ 20 години пакъ ли толкова ще тежи? Следъ 20 години пакъ ли ще бѫде немощно? Не, то ще израсне, ще тежи 50-60 килограма и ще стане здравъ, силенъ момъкъ. Ако нѣкое дете, наистина, е родено въ грѣхъ, следъ 20 годишенъ добъръ, чистъ животъ грѣхътъ ще се заличи, ще изчезне.

Като ученици, вие не трѣбва само да цитирате стихове и да се спирате върху тѣхното буквално значение, но да разглеждате вѫтрешния имъ смисълъ. За да разбсрсте смисъла на стиха „въ грѣхъ ме зачена майка ми“, преди всичко, вие трѣбва да разбирате еврейски езикъ, да четете Библията въ оригиналъ. Всѣки стихъ има три тълкувания: едно тълкуване за обикновенитѣ хора, второ — за талантливитѣ и трето — за гениалнитѣ, т. е. за посветенитѣ. Стихътъ „въ грѣхъ ме зачена майка ми“ е вѣрно преведенъ, но малцина разбиратъ вѫтрешния му смисълъ. — Защо майката е заченала детето си въ грѣхъ? — Защото била силна, енергична, здрава жена. Тя му дала повече сила, отколкото трѣбвало. Ако бѣше родила едно слабо, хилаво дете, щѣше ли да има сила то да ходи тукъ-тамъ, да краде, да убива? Майката е вложила въ това дете толкова енергия, толкова здраве, че отъ изобилие на сила въ себе си започнало да кѫса главитѣ на мухитѣ, на кокошкитѣ, да краде плодове отъ дърветата и т. н.

Следователно, ако майка ви е вложила много енергия въ васъ, благодарете за това. Не обвинявайте майка си, че ви е родила съ много енергия, но потърсете начинъ, какъ да пласирате тази енергия, да я използувате разумно. Когато видя, че нѣкое дете кѫса главитѣ на мухитѣ, нѣма да считамъ, че е грѣшно, но ще зная, че е много енергично. Въ такъвъ случай, ще го извикамъ при себе си, ще му дамъ една лопатка или мотичка и ще го накарамъ да вади троскотъ отъ земята.

Нѣкои хора говорятъ за идеаленъ животъ, стремятъ се къмъ него и пренебрегватъ физическия. Тѣ не знаятъ, че за да дойдатъ до идеалния животъ, трѣбва да започнатъ отъ физическия. Като методъ за правилно развитие, тѣ трѣбва да отглеждатъ цвѣтя, плодове и зеленчуци. Мнозина избѣгватъ работата съ земята, считатъ я унизителна. Не е така. Всѣко растение, всѣки плодъ, съ които човѣкъ се занимава, внасятъ въ него свои качества. Запримѣръ, добре е да отглеждате фикусъ. Наистина, фикусътъ е безплодно растение, но и той дава нѣщо отъ себс си. Който иска да забогатѣе, нека отглежда фикусъ. Той внася спокойствие и разположение въ човѣка. Фикусътъ е за ученитѣ хора. Ако искате да станете активни, енергични, отглеждайте череши, главно червени череши; ако искате да усилите вѣрата си, отглеждайте сини сливи. Искате ли да бѫдете истински религиозни, вие трѣбва да се занимавате съ отглеждане на цвѣтя, плодове и зеленчуци. Въ програмата на всички религиозни системи като методъ за работа се препорѫчва отглеждане на растенията. Чрезъ тѣхъ човѣкъ се лѣкува. Като ги обработва, човѣкъ познава тѣхната магическа сила. Днесъ особено препорѫчватъ чесъна като лѣчебно срѣдство. Всѣки човѣкъ трѣбва да има въ градината си по нѣколко лехи съ чесънъ, лукъ, магданозъ, които да отглежда грижливо и съ любовь.

Често се говори за дървото на живота. Какво разбираме подъ думитѣ: „дърво на живота“? Това сѫ скрититѣ сили на растенията, отъ които зависи здравето и дължната на живота. Въ човѣка има тъй наречена „растителна система.“ Когато растителната система въ човѣшкия организъмъ се осакати нѣкѫде, веднага идатъ болести. Ако разглеждате човѣка като ясновидецъ, ще видите, че въ него има множество гори. Сегашнитѣ хора не познаватъ своето естество, не знаятъ, каква грандиозна работа имъ предстои и казватъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, ще бѫдатъ възнаградени добре за мѫченията и страданията, които сѫ прекарали на земята. Тѣ мислятъ, че тамъ ще отидатъ като на разходка, ще се облѣкатъ съ нови дрехи. Такъвъ свѣтъ не сѫществува. Онзи свѣгъ е свѣтъ на работа. Който отиде въ онзи свѣть, трѣбва да бѫде готовъ за работа. Тамъ има повече работа, отколкото на земята. Сѫществата, които живѣятъ на онзи свѣтъ, непрекѫснато работятъ. Сѫщото е и съ човѣка. Главата е неговото небе. Милиони и милиарди клетки работятъ въ мозъка и по този начинъ помагатъ на своя господарь. И господарьтъ, отъ своя страна, работи за своя мозъкъ. Като се натъкне на нѣкоя отрицателна чърта въ себе си, той се обръща за помощь къмъ своя висшъ умъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е крайно подозрителенъ. За да се справи съ своята подозрителность, той трѣбва да работи съ своя умъ, да развива разсѫдъка си, който води отъ причини къмъ последствия.

Мнозина казватъ, че не трѣбва много да мислятъ. Достатъчно е това, което Богъ е казалъ и направилъ, повече не имъ трѣбва. Това значи, да чакашъ наготово да получишъ нѣщата. Добре е, ако нѣкой ти донесе парче баница. Обаче, ако ти се яде баница, а нѣма кой да направи, ще си купишъ брашно, ще го пресѣешъ и самъ ще си я направишъ. Човѣкъ трѣбва да се научи, самъ да си прави, всичко каквото му е нужно. Има мѫже, които знаятъ да предатъ, да насноваватъ и да тъкатъ като жени. Тѣ знаятъ и чорапи да плетатъ. Като тъче, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да насновава нищелкитѣ. Отъ това зависи, какво ще бѫде платното. Нѣкои жени тъкатъ на две нищелки, други — на три, на четири и т. н. Дебелината на платното се опредѣля и отъ сновалката. Следователно, много фактори влияятъ върху дебелината и качествата на платното. Нѣкой човѣкъ има само основа, а вѫтъкъ нѣма. Безъ вѫтъкъ платно не може да се изтъче. Ако имашъ основа и вѫтъкъ и седнешъ на стана, и Богъ ще ти помогне. Когато влѣзете въ стана, и рѫцетѣ, и краката трѣбва да работятъ. Нѣкоя жена настани стана си, но чака съседката й да дойде да помага. Дойде съседката, влѣзе въ стана, изкара платното наполовипа и напусне работата. Платното върви, когато жената сама тъче и не очаква на другитѣ.

Какво представятъ основата, вѫтъкътъ и платното въ човѣшкия животъ? Основата е мисъльта на човѣка, вѫтъкътъ - неговитѣ чувства, а самото платно постѫпкитѣ му. Щомъ се изтъче платното, човѣкъ си ушива дрехи, съ които се облича. Докато тьче своитѣ мисли и чувства, работитѣ му вървятъ добре. Престане ли да тъче, работитѣ му се объркватъ.

Религиознитѣ хора иматъ добри желания, но предоставятъ работитѣ си повече на Бога. Тѣ малко работятъ, а повече се молятъ. Въ една английска църква, въ която проповѣдникъ билъ Спърженъ, се събрали виднитѣ членове на църквата, да се помолятъ на Бога да имъ изпрати една голѣма сума за благотворителни цели. Като ги изслушалъ, проповѣдникътъ казалъ: Братя, защо трѣбва да изкушаваме Бога? Всички събрани тукъ сме богати хора. Ето, азъ давамъ отъ себе си 500 лири стерлинги. Нека всѣки отъ васъ даде по една малка сума, сами да свършимъ работата си. Всички, които били на събранието, последвали примѣра на Спържена. Въ половинъ часъ предъ тѣхъ седѣла сумата десеть хиляди стерлинги. Като даде всѣки човѣкъ по една малка сума, работата тръгва напредъ. Трѣбва ли всичко да очакваме отъ Господа? Богъ е вѫтре въ насъ. Кому каквото трѣбва, ще го намѣри въ себе си. Достатъчно е само да отвори сърдцето си. Богъ е далъ много блага на хората. Тѣ трѣбва да бѫдатъ готови, да даватъ отъ тия блага на своитѣ бедни братя.

Днесъ отъ всички хора се иска работа. Започнете първо отъ Божествения свѣтъ и постепенно слизайте въ другитѣ свѣтове —  въ духовния и въ физическия. Колкото по-надолу слизате, работата става по-неприятна. Всички хора сѫ слѣзли на земята отъ единъ по-горенъ свѣтъ, за да се научатъ да работятъ съ любовь. Човѣкъ е дошълъ на земята да се научи правилно да живѣе. Той е тръгналъ отъ мѫчението и постепенно отива къмъ труда и работата. Като се мѫчатъ, хората впрѣгатъ на работа и животнитѣ. Въ бѫдеще тѣ ще се ползуватъ отъ новитѣ изобретения и по този начинъ ще облекчать положението на животнитѣ. Единъ день органическиятъ животъ ще се облекчи. и тогава хората нѣма да се мѫчатъ и трудятъ, както сега, но ще работятъ. Работата имъ ще бѫде по-малко отъ сегашната. За да дойдатъ до това положение, хората трѣбва да отидатъ при Онзи, Който живѣе въ тѣхъ и да Му кажатъ: „Кажи само речь“. Като чуете тази речь, всѣки отъ васъ трѣбва да си избере единъ планъ, по който да учи. Изучавайте всички предмети, за да придобиете нѣщо специфично отъ тѣхъ. Като изучавате физика, вие ще станете енергични; като изучавате химия, ще придобиете вѫтрешно спокойствие. Като изучавате астрономия, ще се запознаете съ вселената.

Хората изоставятъ близкитѣ до тѣхъ предмети и се занимаватъ съ отвлѣчени въпроси, запримѣръ, съ въпроса за възрастьта на земята. Интересни сѫ заключенията на ученитѣ за възрастьта на земята. Едни учени опредѣлятъ възрастьта на земята по количеството на разтворената соль въ водата; други я опредѣлятъ по наноситѣ върху земнитѣ пластове. Тѣ сѫ изчислили, че на всѣки 500 години земната кора се увеличава съ по три сантиметра. Това надебеляване на земната кора се дължи на наслояванията. Това е забелязано въ египетския теренъ. Други изчисления показватъ, че въ Америка, на всѣки 3600 години, земята се е снишавала съ 30 сантиметра. Въ Англия, на всѣки три хиляди години земята се е снишавала съ 30 сантиметра. Трети учени пъкъ опредѣлятъ възрастьта на земята отъ разлагането на радия, т. е. отъ превръщането му въ олово. Отъ всички изчисления се дохожда до заключение. че земята е на възрасть единъ милиардъ и 500 милиона години.

Другъ наученъ въпросъ, съ който се занимаватъ днесъ, е въпросътъ за възрастьта на слънчевата система. Интересно е, какъ сѫ дошли ученитѣ до мисъльта, да използуватъ превръщането на радия въ олово за опредѣляне възрастьта на земята и на слънчевата система. Ще кажете, че това сѫ отвлѣчени въпроси, които нѣматъ нищо общо съ живота на земята. Много отъ вѣрванията на хората сѫ подобни на тия въпроси, но, въпрѣки това, тѣ мислятъ, че иматъ положителни вѣрвания. Какво ще остане отъ вашитѣ вѣрвания, като отидете на онзи свѣтъ?

Кой човѣкъ е истински вѣрващъ? Истински вѣрващъ е онзи, който заминава за другия свѣтъ, безъ да умира. Като дойде часътъ на заминаването му, той свиква приятелитѣ си на угощение. Като се събератъ всички около него, той казва: Приятели, събрахъ ви да си хапнемъ и поговоримъ. Азъ заминавамъ вече за отечеството си. Сбогомъ, отивамъ у дома си, между своитѣ близки. Той се сбогува съ всички и изчезва, безъ да остави гробъ следъ себе си. Така трѣбва да заминаватъ всички хора, безъ да се страхуватъ отъ смъртьта. Приятно е човѣкъ да излѣзе отъ тѣлото си съзнателно и да отиде на разходка въ широкия свѣтъ. Човѣкъ може да излиза отъ тѣлото си, когато пожелае. Когато спи и сънува различни сънища, човѣкъ несъзнателно излиза отъ тѣлото си и се разхожда изъ пространството. Не можете ли да направите това и въ будния си животъ? Че наистина излизате отъ тѣлото си и се разхождате изъ пространството, се вижда по това, че се връщате освежени и обновени. Ако не сте могли да излѣзете правилно отъ тѣлото си, вие се събуждате неразположени и уморени.

Бѫдещата наука ще докаже на хората, че не трѣбва да се страхуватъ отъ смъртьта. Има нѣщо страшно въ смъртьта, но не е това, отъ което хората се страхуватъ. Единъ английски параходъ се спрѣлъ на пристанището, дето трѣбвало да престои нѣколко часа. Въ това време двама-трима моряци слѣзли на брѣга съ лодка, която завързали за единъ колъ, и отишли въ града да се почерпятъ. Тѣ се напили добре и, като се върнали на брѣга, прибързали да се прибератъ въ лодката. Това било късно презъ нощьта. Влѣзли въ лодката и започнали да гребатъ, за да стигнатъ парахода. Каква била изненадата имъ, когато на разсъмване тѣ видѣли, че следъ като гребали усилено цѣла нощь, не се мръднали отъ кола, за който била вързана лодката. Понеже били пияни, тѣ забравили да развържатъ лодката, вследствие на което гребли на едно и сѫщо мѣсто.

Тъй щото, страшното въ смъртьта е колътъ, за който човѣкъ е свързанъ съ земята. Като умре, всички, които сѫ свързани съ сѫщия колъ, го теглятъ, и той остава на едно и сѫщо мѣсто. Следователно, дойде ли часътъ за заминаването ви, скѫсайте вѫжето, съ което сте вързани за кола, и тръгнете свободно на пѫть. Като отиде човѣкъ на онзи свѣтъ, близкитѣ му го посрѣщатъ, радватъ му се, устройватъ му угощение. Вие питате, защо вашиятъ близъкъ не се обажда отъ онзи свѣтъ. Какъ ще се обади? Докато билъ на земята, всички го гонѣли, измѫчвали. Сега, следъ като се освободилъ отъ мѫчнотиитѣ на земята, той не иска да си спомня за нея.

Хората говорятъ за онзи свѣтъ, безъ да го разбиратъ. Онзи свѣтъ е по-уреденъ отъ този. Той е по-реаленъ отъ физическия, който виждате около себе си. Ще кажете, че онзи свѣтъ е невидимъ. За едни хора той е невидимъ, а за други видимъ. И мравкитѣ не виждатъ човѣшкия свѣтъ, но това не значи, че той е невидимъ. Както за насъ онзи свѣтъ е невидимъ и нереаленъ, така сѫщо и нашиятъ свѣтъ е нереаленъ за мравкитѣ. Значи, по отношение на онзи свѣтъ, и ние сме като мравкитѣ. Като влѣзе въ онзи свѣтъ, Христосъ възкръсна. Нѣкои мислятъ, че като умре човѣкъ, свѣтътъ се свършва. Не, следъ смъртьта си човѣкъ влиза въ по-реаленъ свѣтъ отъ този на земята. Като отиде на онзи свѣтъ, човѣкъ вече не умира, смъртьта не го хваща. Духовното тѣло никога не умира. Затова, именно, следъ смъртьта си, Христосъ постоянно се явяваше на ученицитѣ си и пакъ изчезваше.

Сега. колкото и да се говори по този въпросъ, все пакъ ще остане неразбранъ. Ако нѣкое сѫщество отъ онзи свѣтъ слѣзе на земята, то може да доведе коефициента на земната свѣтлина до единица. При това състояние свѣтлината претърпява известно пречупване, при което хората ставатъ невидими. Всѣки може да стане невидимъ. Човѣкъ може да попадне въ срѣдата на невидимитѣ, тѣ да го виждатъ, а той да не ги вижда. Тѣзи сѫщества сѫ поучени отъ хората. — Защо? — Защото сѫ по-умни отъ тѣхъ. Които виждатъ сѫ по-учени отъ тия, които не виждатъ.

Нѣкой си ималъ да дължи една сума. Запитали го, за колко месеца се е задължилъ. Той отговорилъ: За три месеца. Какво разбирате отъ това? Ако сте кредиторъ, ще разберете, че длъжникътъ има три месеца срокъ до изплащане на паритѣ. Ако сте длъжникъ, ще мислите, че имате три месеца срокъ за отлагане. Единъ запиталъ приятсля си: Какво да правя съ дълга си? — Изплати го. — Нѣмамъ пари. — Намѣри отнѣкѫде. — Имамъ малко, но не сѫ достатъчни. — Съкрати бюджета си по нѣкакъвъ начинъ, но плати дълговетѣ си, за да се освободишъ отъ тѣхъ.

И тъй, помнете, че въ свѣта има земни кредитори, на които сте задължени. Тѣ сѫ тъй нареченитѣ „земни банкери“, които скубятъ хората. Тѣ взиматъ по 10%, по 20%, по 30% лихва. Трѣбва да се освободите отъ тѣзи кредитори — нищо повече. Ти имашъ излишни желания, отъ които трѣбва да се освободишъ. Това сѫ банкерски операции. Ти искашъ да имашъ десеть костюма, нѣколко чифта обуща, нѣколко шапки, нѣколко ризи. Защо ти сѫ толкова много? Щомъ живѣешъ на земята, две-три ризи сѫ достатъчни. Като се изпотишъ, ще съблѣчешъ едната риза, ще облѣчешъ другата. Христосъ казва: „Който има две ризи, да даде едната на ближния си“. Той говори за другъ свѣтъ, а не за физическия. На физическия свѣть, за чистота, трѣбва да имашь поне дветри ризи. Ризата, съ която човѣкъ се облича, представя разумното въ него. Ако една разумна проява не може да ти помогне въ даденъ случай, защо ти е тя? Ако една мисъль не може да ти помогне за разрешаване на една мѫчнотия, тя е слаба мисъль. Ако едно чувство не може да ти помогне да разрешишъ мѫчнотията си, това чувство е слабо. Ако една постѫпка не може да ти помогне въ разрешаване на мѫчнотиитѣ, тя е слаба. Стремете се къмъ такива мисли. чувства и постѫпки, на които да разчитате при мѫчнотиитѣ си. При каквато мѫчнотия и да се намирате, разумниятъ свѣтъ ще ви помогне да я разрешите.

Единъ студентъ разправяше една своя опитность, отъ която се увѣрилъ въ помощьта, която разумниятъ свѣтъ дава на хората. Това се случило въ Пловдивъ. Единъ день той изпадналъ въ голѣма мѫчнотия. Нѣмалъ петь пари въ джоба си, а билъ много гладенъ. Като вървѣлъ по улицитѣ, миналъ край една гостилница, отдето му замирисало на ядене. Това увеличило още повече глада му. Цѣлъ день не турилъ хапка въ уста. Както вървѣлъ, чулъ единъ гласъ въ себе си, който му пошепналъ: Погледни на земята. Той погледналъ и видѣлъ една монета. Гласътъ продължилъ: Вземи монетата, иди да се нахранишъ добре и повече не пъшкай.

Какво показва това? Това показва, че въ природата сѫществува законъ, който има предъ видъ нуждитѣ на човѣка. Нѣма случай въ живота на човѣка, когато сѫщественитѣ му нужди да не сѫ били задоволени. Вѣрвайте въ разумното начало въ свѣта. Щомъ постѫпите разумно и отправите мисъльта си къмъ възвишения свѣтъ, веднага ще ви си притекатъ на помощь.

Следователно, за да се свържете съ разумния свѣтъ, отъ васъ се иска вѣра, поставена на опитъ. Отъ вась се иска вѣра, която да ви подмлади и освежи. Сегашнитѣ хора сѫ остарѣли преждевременно. Тѣ се страхуватъ отъ живота и постоянно се питатъ: Какво ще стане съ насъ? — Какво ще стане съ васъ? Новъ свѣтъ, нови условия идатъ. Вие трѣбва да бѫдете млади, да се пригодите къмъ новитѣ условия. Това, за което се страхувате, е старото, което си заминава. Стариятъ свѣтъ е мѫтната вода, която трѣбва да изтече, за да дойде бистра, чиста вода. Новъ, красивъ свѣтъ се приготвя за всички хора. Той носи такива блага, каквито никой не е очаквалъ. Всѣки ще стои подъ смокинята и ще яде. Това подразбира изобилието на живота. Всѣки ще бѫде задоволенъ, но отъ всички се иска работа. Всѣки ще работи доброволно, отъ любовь. Кой каквото прави, съ любовь ще го прави. Кжща ли градишъ, съ любовь ще я градишъ; обличашъ ли се, съ любовь ще се обличашъ. Всичко ще се върши съ любовь.

„Кажи само речь“. И каза Господъ: Станете вие, които спите. Събудете се вие, които дрѣмете. Почнете да мислите, да работите и да прилагате любовьта въ живота си. Щастие иде за цѣлото човѣчество. Слънцето грѣе за всички хора въ свѣта. Да бѫдемъ благодарни!

*

7. Беседа отъ Учителя. държана на

4. августъ, 1940 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...