Jump to content

1940_08_04 Реалность на живота


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Реалность на живота

Размишление.

I. Послание къмъ Коринтянитѣ, 13 гл.

Съвременнитѣ хора лесно се отчайватъ отъ живота. — Защо? — Защото попадатъ въ областьта на еднообразието. Наистина, нѣма по-страшно нѣщо въ живота отъ еднообразието. Какво ще кажете за каменаря, който по цѣли дни чука камъни? Ще дойде день, когато той ще се отегчи отъ еднообразието въ своя животъ и ще каже: Отказвамъ се вече отъ тази работа, не искамъ камъни да чукамъ.

Въ този смисълъ природата, както и животътъ, не сѫ нищо друго, освенъ предметно учение. Задачата имъ е да учатъ хората, да ги извадятъ отъ еднообразието. За тази цель тѣ си служатъ съ различни явления и предмети, които иматъ свой опредѣленъ смисълъ и свое предназначение. Всѣко явление, всѣки предметъ крие въ себе си нѣщо реално, което трѣбва да се схване. Какво нѣщо е реалното? Ще кажете, че вѣрата на човѣка въ Бога, любовьта му къмъ хората сѫ реални нѣща. Това сѫ предмети за изучаване, но не сѫ никаква реалность.

Реалното се крие въ съдържанието на вѣрата и на любовьта. Запримѣръ, всѣки народъ си служи съ единица монета, въ която вѣрва и която обича. — Какво обича човѣкъ въ монетата? — Нейното съдържание. Съдържанието й е златото. Значи, златого е реалното въ монетата. Следователно, дали монетата е левъ, рубла, стерлингъ или доларъ, не е важно. Важно е съдържанието й, т. е. нейната реалность.

И тъй, ще знаете, че една реалность сѫществува въ свѣта, но съ много имена. Вие трѣбва да се спрете върху самата реалность, а не върху имената й. И въ лева, и въ рублата има нѣщо реално, което трѣбва да търсите. Щомъ намѣрите тази реалность, вие ще вѣрвате вече не въ силата на паритѣ като нѣщо външно, но въ силата на тѣхното съдържание, което никога не се губи. — Кое не се губи въ паритѣ? — Златото. Паритѣ могатъ да се изгубятъ, формата имъ да се измѣни, но златото като елементъ въ природата никога не се губи. Богатиятъ е цененъ дотолкова, доколкото кесията му е пълна съ злато. Щомъ има злато въ кесията си, на този човѣкъ може да се разчита. Нѣма ли злато въ себе си, той трѣбва да работи, да придобие нѣщо реално. Срѣщате единъ вѣрващъ, който носи въ рѫце красива чанта, но празна — нѣма петь пари въ нея. Той говори, какво челъ въ книгитѣ за онзи свѣтъ, за ангелитѣ, за Христа, а нищо не е видѣлъ. Чантата и кесията на този човѣкъ сѫ празни. Истински вѣрващиятъ трѣбва да има на разположение голѣмо богатство, да разполага съ злато, съ чиста монета. Той трѣбва самъ да е провѣрилъ това, което казва.

На английски езикъ е издадена една книга подъ заглавие: „Писма отъ онзи свѣгъ“. Въ всѣко писмо сѫ описани опитности на заминали души за онзи свѣтъ. Повечето опитности сѫ отрицателни. Единъ заминалъ се оплаква на родителитѣ си: Не зная, какво ще се прави тукъ. Толкова време вече, какъ съмъ влѣзълъ въ този свѣтъ, но постоянно съмъ гладенъ. Около мене има много маси, върху които сѫ сложени отилчни яденета. Тъкмо се приближа до една отъ маситѣ, да си хапна нѣщо, но масата веднага започва да се движи. Всѣки день обикалямъ маситѣ, приближавамъ се къмъ една или къмъ друга, но тѣ моментално се отдалечаватъ отъ мене. Азъ се движа къмъ тѣхъ, но тѣ се отдърпватъ Това става всѣки день, и въ края на краищата азъ постоянно гладувамъ.

Питамъ: Ако нѣщата постоянно се движатъ въ тебе и около тебе, и ти не можешъ да ги уловишъ, реални ли сѫ тѣ? Значи, отъ книгата „Писма отъ онзи свѣтъ“ излиза, че той е свѣтъ на постоянни промѣни, дето нѣщата непрекѫснато се движатъ, като на кино. Каква реалность има въ единъ свѣтъ на постоянни промѣни? Ще кажете, че това се отнася само до онзи свѣтъ, а не и до този. Ако е така, това положение би се търпѣло. Обаче, какво ще кажете, ако и на този свѣтъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора сѫ като на кино? Повечето хора говорятъ върху това, което сѫ чели и чули. Малцина говорятъ върху онова, което сѫ видѣли и опитали. Истинско знание е онова, което почива на опитъ, на преживѣване. Какво сте видѣли на кино, какво сте чели, това не представя никаква реалность.

Сегашниятъ свѣтъ се нуждае отъ нови нѣща: новъ животъ, нови разбирания, новъ моралъ. Днесъ, когото срещнете, все за любовь говори. Този казва, че ви обича; онзи казва, че ви обича. Всички хора повтарятъ едни и сѫщи изрсчепия. Свѣтьтъ не се нуждае отъ повторения. Каже ли нѣкой, че ме обича, азъ го питамъ: Джобътъ ти пъленъ ли е съ злато? — Не е пъленъ. — Тогава какъ ще вѣрвамъ въ любовьта ти? Въ сѫщность, какъ изявявате любовьта си на физическия свѣтъ? Ако обичате нѣкой беденъ, слабъ човѣкъ, вие лесно ще покажеге любовьта си къмъ него. — Какъ? — Ще го облѣчете добре, ще го нахраните, ще го изпратите на училище да учи. Слабиятъ пькъ ще носите на рѫце Обаче, какъ ще познаятъ богатиятъ и силниятъ, че ги обичате? Богатиятъ не се нуждае отъ материални блага. Силниять пъкъ не можете да носите на гърба си. И къмъ тѣхъ, обаче, можете да проявите любовь. — Какъ?— По духовенъ начинъ. Тѣ се нуждаятъ отъ духовно проявление на любовьта. Хиляди начини има, по които любовьта може да се прояви.

Представете си, че младъ красивь, но беденъ момъкъ се влюбва въ една княгиня. Той нѣма достѫпъ до нея, но иска да изяви любовьта си и да разбере, дали и тя го обича. Той трѣбва да се превърне на конь и да влѣзе въ обора на княгинята. Щомъ е красивъ, строепъ, кротъкъ, княгинята ще го обикне и постоянно ще го езди. Сега вече момъкътъ има възможность да провѣри любовьта на княгинята. Ако тя не го боде съ махмузитѣ си и сама се грижи за него, чеше го, мие го, въ сърдцето й има любовь. Отнася ли се небрежно къмъ него, боде ли го съ махмузитѣ, сърдцето й е жестоко. Ако като къмъ конь тя е внимателна къмъ него и се грижи да бѫде добре нареденъ и очистенъ, колко повече ще го обича като човѣкъ. Искате ли да знаете, кой има любещо сърдце, ще го провѣрите въ отношенията му къмъ животнитѣ. Ако съ животнитѣ се отнася добре, и съ хората ще бѫде добъръ и любещъ. Нѣма ли добра обхода къмъ животнитѣ, и къмъ хората ще бѫде такъвъ.

Всички хора сѫ поставени на изпитъ. Божественото въ свѣта изпитва любовьта на хората. Отъ най-малкитѣ имъ постѫпки и отношения къмъ растенията, къмъ животнитѣ, къмъ хората се познава, каква е тѣхната любовь. По това се познава любовьта на човѣка и къмъ Бога. Като знаете това, бѫдете внимателни къмъ вашия конь. Не оставяйте коня си на грижитѣ на вашитѣ слуги. Сами чистете коня си, сами го чешете, сами го вкарвайте и изкарвайте отъ обора си. Коньтъ, това е човѣшкиятъ умъ. Следователно, не давайте ума си на хората, тѣ да се грижатъ, тѣ да разполагатъ съ него. Докато човѣкъ се грижи за коня си, както за очитѣ си, той е неговъ господарь. Остави ли го въ рѫцетѣ на други, човѣкъ губи вече силата си.

Щомъ изгуби силага си, човѣкъ става недоволенъ. — Отъ какво е недоволенъ? —  Отъ всичко. Той е недоволенъ отъ храната, отъ облѣклото, отъ жилищего си, а даже и отъ тѣлото, отъ сърдцето и отъ ума си. Много естествено, че ще бѫде недоволенъ. Той далъ ума и сърдцето си на чужди хора, които ги оцапали. Следъ това той казва, че сърдцето му е болно, умътъ — помраченъ. Щомъ господарьтъ е отстѫпилъ ума и сърдцето си на наематели, Божественото го напуснало. Мнозина се оплакватъ отъ болести на главата, на сърдцето, на дробоветѣ. — Защо боледува главата? — Свѣтлина нѣма тамъ. — Защо боледува тѣлото? — Сила нѣма въ него. — Защо боледува сърдцето? — Топлина нѣма. Щомъ топлината въ човѣка се намали, той постепенно истива. Може ли човѣкъ да живѣе подъ критическата температура, подъ —273°?

Добре е да изследвате пулса на сърдцето си, да знаете, какъ бие при различни състояния. Поне единъ пѫть въ седмицата опитвайте пулса си. При това, вижте, има ли нѣкаква разлика въ пулса на сърдцето ви при обикновено състояние и при случаи, когато обичате или мразите, когато проявявате вѣра, надежда, милосърдие и т. н. Като правите наблюдения върху пулса си, ще видите, че при различни чувства и състояния имате различенъ пулсъ. При страхъ и безстрашие сѫщо така човѣкъ нѣма еднакъвъ пулсъ. Значи, пулсътъ на човѣшкото сърдце се намира подъ влиянието на различнитѣ гами на неговия животъ. Запримѣръ, мажорнитѣ, миньорнитк, хроматичнитѣ гами указватъ различно влияние върху пулса на сърдцето.

Човѣкъ трѣбва да изучава не само пулса на сърдцето, но и дишането. Това представя интересна наука. Като наблюдавате, какъ диша човѣкъ, ще забележите, че при различни състояния и чувства той диша по различенъ начинъ. Запримѣръ. вѣрващиятъ диша по единъ начинъ, безвѣрникътъ — по другъ; любещиятъ диша по единъ начинъ, а онзи, който мрази —  по другъ. Сѫщото се отнася и за мигането. Който вѣрва, мига по единъ начинъ; който не вѣрва, мига по другъ начинъ. Който лъже, мига по единъ начинъ; който говори истината, мига по другъ начинъ. Когато обича, човѣкъ движи рѫката си по единъ начинъ; когато мрази, той движи рѫката си по другъ начинъ. Това сѫ научни работи, които религиознитѣ хора трѣбва да знаятъ. Мнозина казватъ, че тия работи не сѫ за земята. Тѣ мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тогава ще ги изучаватъ. Не е така. Ако човѣкъ не е миналъ презъ забавачница, презъ отдѣления, презъ прогимназия и гимназия, никакъвъ университетъ не може да свърши. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да мине презъ всички науки и изкуства, да развива последователно мозъчнитѣ си центрове. Ако всички хора бѣха военни, главитѣ имъ щѣха да бѫдатъ широки. Ако всички хора бѣха честолюбиви, навсѣкѫде щѣхме да срѣщаме глави като краставици. Ако между хората преобладаваше женската любовь, т. е. любовьта на сърдцето, главитѣ имъ щѣха да бѫдатъ като дини.

Главата на човѣка трѣбва да бѫде симетрично развита отъ всички страни. Това значи, да е развилъ въ себе си всички мозъчни центрове. Милосърдниятъ човѣкъ е готовъ да помага на всички. Каквото положение и да заема, той слиза отъ висотата си и помага на слаби, немощни. Всѣка добродетель има свое мѣсто и своя линия. Нѣкой минава за религиозенъ човѣкъ, а нѣма съответната линия въ себе си. Като погледнете главата му, на мѣстото на религиозното чувство стои празнина. Този центъръ се намира отгоре на главата. Главата на религиозния човѣкъ отгоре е висока, като планина. Ако на това мѣсто има долина, човѣкъ трѣбва да работи, да развива религиозното си чувство, или любовь къмъ Бога. Центърътъ на справедливостьта се намира сѫщо въ горната часть на главата. Нарича се още центъръ на страха, на предпазливостьта.

Човѣкъ трѣбва да бѫде предпазливъ, да знае, какъ да постѫпва. Законътъ на справедливостьта е неизмѣненъ и се прилага еднакво къмъ всички живи сѫщества. Нѣма сѫщество, което може да избѣгне този законъ. Нѣкои го наричатъ „законъ на възмездие“. Споредъ този законъ, кой каквото мисли и чувствува, единъ день ще се върне къмъ него. Както постѫпва човѣкъ къмъ другитѣ, така ще постѫпватъ и къмъ него. Всички хора сѫ опитали и опитватъ този законъ. Като се намѣрятъ въ затруднения, хората казватъ, че свѣтътъ трѣбва да се оправи. Какъ ще се оправи свѣтътъ? Ще кажете, че законитѣ ще оправятъ свѣта. Ако законитѣ, наистина, могатъ да оправятъ свѣта, ето, самата природа се основава на действието на различни закони. Тѣзи закони оправиха ли свѣта? — Ама добри трѣбва да бѫдемъ. — Доброто сѫществува въ свѣта, но хората пакъ не сѫ добри. —  Защо? — Защото не го прилагатъ. Доброто трѣбва да се приложи. Природата дава изобилно храни, плодове, но тѣ не отиватъ на мѣстата си, т. е. не се разпредѣлятъ правилно.

Какъ ще се оправи свѣтътъ? Единствената сила, която може да оправи свѣта, е любовьта. Въ този смисълъ, мѫжътъ никога не трѣбва да се жени за жена, която не обича, за която не е готовъ да пожертвува всичко. Жената никога не трѣбва да се жени за мѫжъ, когото не обича, за когото не е готова да пожертвува всичко. Детето трѣбва да се роди отъ любовьта на майка си и на баща си. Дете, родено съ любовь, е родено въ присѫтствието на Бога. Дете, родено съ любовь, е дете на новото време. Въ заключение казвамъ: Само майкитѣ и бащитѣ, които живѣятъ въ любовь, сѫ въ състояние да оправятъ свѣта. Само тѣ могатъ да родятъ новитѣ хора. Ако нѣма такива майки и бащи, свѣтътъ ще си остане такъвъ, какъвто е днесъ. Безъ любовь никакво възпитание не може да се очаква. Любовьта трѣбва да присѫтствува въ сърдцето и на възпитателя, и на възпитаника. Какво ще излѣзе отъ вълка, ако го подложите на възпитание? Все вълкъ ще си остане. — Защо? —  Любовь нѣма въ сърдцето си.

Всички хора трѣбва да приложатъ любовьта въ своитѣ прояви, както и въ всички области на живота. Нѣмате ли любовь, нищо не се ползувате. Каква мисъль е тази, която не е родена съ любовь? Какво чувство е това, което не е родено съ любовь? Каква постѫпка е тази, която не е направена отъ любовь? Нѣмате ли любовь, нито женитбата има смисълъ, нито раждането. Ако вие родите синъ или дъщеря, които не обичате, ще имате голѣми изпитания съ тѣхъ. Защо ви сѫ такива деца?

Единъ български чорбаджия, виденъ човѣкъ, разправяше своята опитность съ първия си синъ. Той казваше: Първото ми дете се роди безъ любовь, но следъ него дойдоха четири момичета, добри деца. Съ първото дете видѣхъ и патихъ. Пращамъ го на училище, не иска да учи; пращамъ го на работа, не му се работи. По цѣли дни пуща хвърчила, играе му се. Единъ день излѣзохъ отъ нетърпение. Хванахь го здраво, вързахъ го съ вѫже и се отправихъ къмъ кладенеца, да го пусна вѫтре. Вдигнахъ го на рѫце, обърнахъ го съ главага надолу й започнахъ да го спускамъ. — Олеле, тате, не ме пущай въ кладенеца! Азъ не жаля за себе си. Като си решилъ да ме спускашъ въ кладенеца, това е твоя работа, но помисли за сестричетата ми. Тебе ще турятъ въ затворъ, а тѣ ще останатъ сами, нѣма кой да се грижи за тѣхъ. Като започна да ми говори така, стана ми мѫчно за него и го извадихъ отъ кладенеца. Развързахъ рѫцетѣ и краката му и започнахъ да си мисля: Уменъ билъ моятъ сннъ. Добре, че не го пуснахъ въ кладенеца.

Като изслушахъ опитностьта на чорбаджията, казахъ: Ти си много нетърпеливъ и несправедливъ. Не помнишъ ли, какъвъ животь водѣше преди да се оженишъ? Забрави ли своето пиянство? Забрави ли своитѣ лудории въ детинството си? — Наистина, азъ съмъ недоволенъ отъ сина си, а съмъ билъ по-лошь отъ него. При това, той е мое дете. На кого ще прилича, ако не на мене? Досега той се е провинилъ повече въ игри, въ хвърляне на хвърчила. Виждамъ, че отъ него човѣкъ ще стане. Той мисли добре, влиза въ положението ми.

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ преходенъ периодъ на живота. За да излѣзатъ отъ преходното, тѣ трѣбва да учатъ. Чорбаджията съзнавалъ, че синътъ му трѣбва да учи, но не избралъ добъръ методъ за възпитание. Какво щѣше да постигне, ако бѣше го пусналъ въ кладенеца? Хиляди хора днесъ сѫ пуснати въ кладенеца, но свѣтътъ не се е оправилъ. Хиляди и милиони хора досега сѫ били обесвани, изгаряни, затваряни, но свѣтъть все още не е оправенъ. — Какъ ще се оправи свѣтътъ? — Когато човѣкъ работи върху себе си. Тъй щото, свѣтътъ ще се оправи, когато съзнанието на хората се пробуди, когато отношенията имъ кьмъ Първата Причина на нѣщата станатъ правилни.

Кога ще се оправи свѣтътъ? Когато хората иматъ за размѣнна монета помежду си не парата, а своитѣ свѣтли мисли, възвишени чувства и благородни постѫпки. Въ бѫдеще, съ своитѣ чисти мисли, чувства и постѫпки човѣкъ ще може да си купи каквото пожелае. Само чиститѣ мисли и чувства могатъ да се реализиратъ. — Защо? — Защото въ тѣхъ е вложена Божествена сила. Богъ отговаря само на свѣтлитѣ и чисти човѣшки мисли и чувства. Има ли такива мисли и чувства преди да се помоли за нѣщо човѣкъ, получава отговоръ. Искате ли да имате чисти мисли и чувства, пазете се отъ еднообразието въ живота. Колкото по-разнообразни сѫ мислитѣ и чувствата ви, толкова по-добре Природата разполага съ милиони форми и начини за проявяване на любовьта. Трѣбва ли тогава хората да се стремятъ само къмъ единъ начинъ за изявление на любовьта? Тѣ се стремятъ къмъ една и сѫща форма на любовьта, защото познаватъ само човѣшката любовь. Ние пъкъ говоримъ за Божията Любовь, която хората едва сега започватъ да разбиратъ. За да познаете, каква е любовьта ви, наблюдавайте, какво става съ човѣка, когото обичате. Ако човѣкътъ, когото обичате, става добъръ, любовьта ви е Божествена. Ако не става добъръ, любовьта ви е човѣшка.

Мнозина страдатъ отъ любовь. Това е неправилно. Любовьта не причинява страдания. Ако страдатъ, това показва, че тѣ не разбиратъ любовьта, т. е. попаднали сѫ въ тъй наречената „паразитна любовь“. Както добрата и чиста храна се отразява благотворно върху организма, така и Божията Любовь прави човѣка здравъ, силенъ и добъръ.

Въ 13. глава отъ първото Послание къмъ Коринтянитѣ, апостолъ Павелъ накратко изброява качествата на любовьта. Той казва, че любовьта е дълготърпелива. Значи, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да придобие търпение. Преди да придобие търпение, той не трѣбва да се обижда. Честолюбивиятъ се обижда лесно, вследствие на което не може да търпи. Щомъ го засегне нѣкой, той веднага избухва. Какво лошо има въ това, че нѣкой ви нарекълъ скѫперникъ, или страхливъ? Кажете си, че, наистина, сте скѫперникъ и страхливъ. Раздали ли сте богатството си на сиромаси? Не сте го раздали. Значи, наистина сте скѫперникъ. Не ви ли е страхъ отъ змия и отъ мечка? Страхъ ви е. Значи, вие сте още и страхливецъ. — Защо? — Страхувате се отъ мечка, отъ змия и отъ други животни. Ето защо, искате ли да придобиете любовьта, вие трѣбва да сте се справили съ честолюбието си, съ обидитѣ. Какво трѣбва да правятъ великитѣ хора, писатели, поети, музиканти, художници, които сѫ изложени на критиката на цѣлъ свѣтъ?

Въ една отъ миналитѣ войни, единъ полковникъ билъ хванатъ въ пленъ. Като го водѣли въ казармата, единъ отъ войницитѣ го ударилъ съ пушката си по гърба. Той веднага се обърналъ назадъ, строго изгледалъ войника и си казалъ: Да имахъ сабя въ рѫка, щѣхъ да ти покажа, кой съмъ. Въ това време нѣщо му пошепнало: Върви напредъ смѣло и не се обръщай назадъ. Мина времето на голѣмитѣ величия. Война е това! Колкото силенъ да си, могатъ да те хванатъ въ пленъ. Хванатъ си вече, нѣма какво да правишъ. Смирение се иска отъ тебе.

Помнете: всички можемъ да бѫдемъ хванати въ пленъ. Днесъ доброто и злото воюватъ помежду си. Както на бойното поле можешъ да паднешъ въ пленъ, сѫщо така и въ живота. Въ това нѣма нищо срамно. Както добриятъ човѣкъ попада въ пленъ на злото, така и лошиятъ пада пленникъ на доброто. Когато стане примирие между доброто и злото, човѣкъ се освобождава отъ пленничество. Пленницитѣ на злото и на доброто сѫ герои, които не трѣбва да се възмущаватъ отъ пленничество Да бѫдешъ пленникъ, това значи, да се учишъ. Докато се освободи отъ пленничеството си, човѣкъ ще пада и става, ще прави погрѣшки и ще ги изправя.

Съвременнитѣ хора сѫ пленници не само на неприятелитѣ си, но и на своитѣ страсти. Единъ човѣкъ пилъ вино и ракия цѣли 25 години. Презъ това време той се опропастилъ окончателно. Недоволенъ отъ себе си, той решилъ да се откаже отъ пиянството. За тази цель отишълъ въ една кръчма и си зарѫчалъ чаша вино и чаша вода. Той седналъ предъ масата и погледналъ къмъ виното. Вѫтре въ него нѣщо настоявало да пие виното. Той пакъ погледналъ къмъ него и казалъ: Вече 25 години, какъ ти служа. Каквото ми заповѣдваше, всичко изпълнявахъ. Сега азъ ще ти бѫда господарь, а ти — слуга. Той надигналъ чашата съ вода, изпилъ я, заплатилъ виното и напусналъ кръчмата. Отъ този моментъ той престаналъ да посещава кръчмитѣ. Това е истински човѣкъ. Това е човѣкъ съ характеръ и воля. Следъ като пилъ 25 години, въ единъ моментъ той могълъ да се откаже отъ пиянството. Този човѣкъ е по-силенъ отъ ангела, който никога не е падалъ. Той се отказалъ отъ виното за смѣтка на Божията водица.

Какво представя Божествената вода? — Любовьта. Свѣтътъ ще се оправи, когато всички хора започнатъ да пиятъ отъ водата на любовьта. За да потърсите тази вода, ползувайте се отъ съвета на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашето тѣло.

*

6. Беседа отъ Учителя, държана на

4. августъ, 1940 г. 5. ч. с. София — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...