Jump to content

1940_07_28 Вѣчно обновяване


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Вѣчно обновяване

Матея, 12 гл.

Човѣкъ се натъква на две опасности въ живота си: на гладъ и на преяждане. За да станатъ светии, нѣкои хора съзнателно си създаватъ гладъ. Тѣ постятъ често, да се пречистятъ по-бързо. Други пъкъ обичатъ да бѫдатъ пълни, затова ядатъ повече, отколкото трѣбва. Тъй щото, еднитѣ гладуватъ повече, а другитѣ преяждатъ. Гладуване и преяждане има не само по отношение на храната, но и по отношение на облѣклото. Нѣкои хора се обличатъ скромно, а други обичатъ разкошно облѣкло. Тѣ се обличатъ и събличатъ по нѣколко пѫти на день, да се покажатъ предъ хората, че сѫ богати, че иматъ вкусъ, могатъ да се обличатъ разкошно. Какво придобива човѣкъ отъ разкошното си облѣкло? Не само че нищо не придобива, но се натъква на голѣма опасность. Какво придобива говедарьтъ, който 20 години наредъ е пасълъ говеда ? Ще кажете, че говедата, които той е пасълъ, израсли и се угоили. Благодарятъ ли говедата му за услугата, която той имъ направилъ ? Тѣ ще му кажатъ: Ако не бѣше ти съ своята тояга, която дигаше и слагаше върху гърбоветѣ ни, ние щѣхме да си пасемъ свободно въ гората, безъ никакви ограничения. Наистина, не е завидно положението на говедаря.

Като говоря за незавидното положение на говедаря, мнозина питатъ, защо човѣкъ не трѣбва да бѫде говедарь? Много естествено. Говедото е представитель на животинското начало въ човѣка. Като знаете това, питамъ: трѣбва ли човѣкъ да пасе, т. е. да носи на гърба си своето животно? Животното въ човѣка е силно. Трѣбва ли тогава слабиятъ да носи на гърба си силния? За да носишъ животното на гърба си, ти трѣбва да бѫдешъ по-силенъ отъ него. Безъ да премѣрятъ силитѣ си, хората се товарятъ съ непотрѣбни нѣща. Запримѣръ, слушате религиознитѣ хора да преповтарятъ, какво е казалъ Христосъ преди две хиляди години. Не се товарете напразно. Сегашнитѣ времена изискватъ повече приложение, по-малко говорене. Христосъ и днесъ още говори. Словото му се носи въ вѣчностьта. Като говори, Христосъ запалва една свѣщь, която дава въ рѫцетѣ на онзи, който е лишенъ отъ свѣтлина. И той отъ своя страна може да запали свѣщь. Не е достатъчно свѣщьта само да се запали; важно е да не изгасва. Човѣкъ може да носи свѣщь, безъ да я запали. Защо му е такава свѣщь? Ще кажете, че свѣтлината трѣбва да се економисва. На физическия свѣтъ и свѣтлината, и водата трѣбва да се економисватъ, защото се плаща за тѣхъ, но въ духовния свѣтъ не е така. Тамъ е нужна повече свѣтлина. Не е лошо, когато се изразходва много свѣтлина и вода; лошо е, когато не се използува изразходваното количество разумно. Какъвъ смисълъ има, че нѣкой употрѣбилъ много вода за пране, а не опралъ дрехитѣ си добре? Какъвъ смисълъ има да поливате дърветата съ много вода, безъ да получите плодъ? Ще кажете, че на физическия свѣтъ сѫществуватъ нѣкакви аномалии. Дали сѫ аномалии, или не, това е другъ въпросъ. Важно е, че отговорностьта за тия нѣща не е ваша. Че гърми и свѣтка, отговорностьта не е ваша. — Не може ли безъ гърмотевици? — Щомъ гърми, не може. — Защо сѫществува суша? Защо ставатъ наводнения? — Това не е ваша работа. Защо хората не живѣятъ добре? — Както живѣягъ днесъ, този начинъ е най-добъръ. Ако могатъ да живѣятъ по-добре, щѣха да живѣятъ. Не търсете отговорностьта за нѣщата, които ставатъ въ физическия свѣтъ, въ себе си, но поучавайте се отъ тѣхъ. Учете се отъ всичко, за да придобивате знания.

Природата не обича невежи хора. Ако природата не обича и не търпи невежитѣ, пазете се и вие отъ тѣхъ. Не оставяйте глупави и невежи да ви управляватъ. Единъ селянинъ решилъ да отиде въ близкия градъ, да го острижатъ и обръснатъ. Обаче, докато се готвѣлъ да тръгне за града, единъ неговъ съседъ дошълъ съ ножици и бръсначъ и му предложилъ да го обръсне и остриже. — Разбирашъ ли отъ този занаятъ? — Разбирамъ. — Добре, тогава свърши тази работа. Съседътъ взелъ ножицитѣ и започналъ да стриже косата му. После взелъ бръснача, да го бръсне. Като се погледналъ въ огледалото, селянинътъ се ужасилъ — главата и брадата му били накълцани. Невъзможно било да се яви въ този видъ между хората. Ако трѣбвало да излѣзе нѣкѫде, турялъ калпака на главата си и не го свалялъ. Той не искалъ да се изложи предъ хората, но сѫщевременно не искалъ да изложи и съседа си, да го представи предъ хората за невежа.

Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски, тръгватъ по свѣта, първитѣ да проповѣдватъ Словото Божие, а вторитѣ — различни научни теории, но като не разбиратъ отъ работата си, въ края на краищата накълцватъ хората, изопачаватъ мислитѣ и чувствата имъ и казватъ, че сѫ свършили нѣкаква работа. Така постѫпватъ невежитѣ и глупави хора, но не и разумнитѣ.

Като ученици, вие не трѣбва да изпадате въ положението на невежия бръснарь, нито въ положението на невежитѣ проповѣдници, които обезобразяватъ човѣшкото лице, човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Вие искате да се явите предъ Бога, предъ любовьта, но трѣбва да знаете, че тя не търпи изопачени форми. Следъ това ще питате, какво нѣщо е любовьта. Любовьта е богата трапеза, на която сѫ сложени най-хубави и вкусни яденета, чинии и плодове. За приготвяне на тия вкусни нѣща, нужна е работа. Какъ трѣбва да работи човѣкъ? Работата подразбира такъвъ актъ, който произвежда свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ тѣлото. Каже ли нѣкой, че е тъмно въ ума му, това показва, че не е работилъ. Каже ли, че е студено въ сърдцето му, това показва, че не е работилъ. Каже ли, че е слабъ, немощенъ, той не е работилъ. Следователно, искате ли умътъ ви да бѫде свѣтълъ, сърдцето — топло и организъмътъ — силенъ, работете съ любовь.

Мнозина се оплакватъ, че не сѫ получили въ живота си това, което сѫ очаквали, вследствие на което се разочаровали отъ братя и сестри, отъ приятели и другари. Нѣма защо да се разочароватъ. Тѣ трѣбва да знаятъ, кой е истински братъ и коя — истинска сестра. Докато човѣкъ не е служилъ на любовьта съ всичкия си умъ, сърдце, душа и духъ, не може да се наречс братъ или сестра. Истинскиятъ братъ и истинската сестра иматъ правилна обхода къмъ всички живи сѫщества. Ако има крави, волове, братътъ се отнася съ тѣхъ добре. Той знае, че волътъ ще му оре нивата, докато има рога. Хвърли ли рогата си, нѣма да оре нивата му. Ако сте истински братя и сестри, вие ще зачитате всѣко живо сѫщсство, ще знаете, че ако днесъ е на по-низко стѫпало отъ васъ, ще дойде день, когато ще се издигне.

Като ученици на новото учение, вие трѣбва да зачитате и уважавате всички живи сѫщества, да не ги обиждате. Новото учение изключва всички обиди. Бѫдете слѣпи за погрѣшкитѣ на хората. Видите ли, че нѣкой грѣши, благодарете, че по този начинъ вие се освобождавате отъ сѫщата погрѣшка. Нѣкой върви по улицитѣ, замислилъ се нѣщо и по невнимание падналъ въ една дупка и изкълчилъ крака си. Не питай, защо е падналъ; не го осѫждай, че билъ невнимателенъ. Всѣки може да се замисли и да падне въ нѣкоя дупка. Благодари, че по този начинъ ти се избавяшъ отъ дупката. — Кога пада човѣкъ? —  Когато нѣма достатъчно свѣтлина. Ако трѣбва да пѫтувате вечерь по планини, чакайте лунни нощи, когато е свѣтло. Пѫтувате ли въ тъмнина, каквато лампа да имате, непремѣнно ще паднете въ нѣкоя дупка. За да не падате, трѣбва да имате будно съзнание, да знаете, кѫде отивате.

Изкачването по високи планински върхове подразбира влизане въ единъ висшъ свѣтъ. Следователно, изкачването на върха Мусала не е нищо друго, освенъ отиване при Бога, т. е. изкачване на нѣкое духовно мѣсто. Човѣкъ може да намѣри красивото и великото въ свѣта само по високитѣ мѣста. Въ този смисълъ, човѣкъ всѣки день може да се изкачва по високи върхове, да се освежава, да повдига мислитѣ и чувствата си. Животътъ по високитѣ върхове е животъ на истинска музика и поезия. Само оттамъ човѣкъ може да възприеме нѣщо възвишено и велико. Гениалнитѣ музиканти сѫ приемали музиката отъ високитѣ мѣста и после я сваляли въ низинитѣ, между хората. Колкото по-добри възприематели били, толкова по-точно сѫ я предавали. Човѣкъ може физически да се движи въ долината на живота, а умствено и духовно — по височинитѣ. Формата и положението не опредѣлятъ човѣка. Волътъ, коньтъ нѣматъ човѣшка форма, но не сѫ лишени отъ интелигентность. Какво ще кажете за рудокопача, който е почернѣлъ отъ вѫглищата, които копае ? Колкото и да е черенъ, и той е човѣкъ, съ известна интелигентность и опредѣлени стремежи.

Като ученици, вие трѣбва да се освободите отъ външната страна на нѣщата, да не се заблуждавате. Виждате, че нѣкой човѣкъ се моли съ часове и казвате, че е набоженъ. Това е външна страна на набожностьта. Този човѣкъ може да се моли отъ страхъ, а не отъ любовь. Ако отидете въ странство и влѣзете въ нѣкое религиозно общество, ще намѣрите поне двама-трима лѣкари. Защо влизатъ въ обществото? Отъ интересъ. Тѣ знаятъ, че дето сѫ събрани много хора, непремѣнно ще има нужда отъ лѣкари. Млада мома посещава редовно нѣкое религиозно общество. Защо го посещава? Отъ набожность ли? Отъ интересъ. Тя има предъ видъ единъ отъ младитѣ момци, които посещаватъ събранията. И младъ момъкъ може да посещава събранието по сѫщата причина. Той се интересува отъ нѣкоя мома. Не е лошо, че момъкътъ се интересува отъ мома, а момата — отъ момъкъ, но това сѫ малки божества. Единъ день тия божества ще изчезнатъ. Какво ще стане съ васъ? И паритѣ, на които хората разчитатъ, сѫ малки божества. Какво ще правите, като ги изгубите?

Сегашниятъ вѣкъ е вѣкъ на голѣми противоречия. И младитѣ, и старитѣ иматъ противоречия. — Защо? — Защото не сѫ разбрали още законитѣ на живота. Стариятъ се оплаква, че е остарѣлъ. Той не е остарѣлъ, но се е влюбилъ въ старостьта и не може да се отдѣли отъ нея. Той мисли, че като остарѣе, ще придобие нѣщо. Който остарява, безъ да поумнява,той не е разбралъ старостьта. Стариятъ иска да бѫде почитанъ и уважаванъ, безъ да се учи. Не, и стариятъ, и младиятъ трѣбва да се учатъ. Животътъ не носи никого на рѫце. Докато детето е малко, немощно, майката го носи на рѫце. Щомъ започне да ходи, тя го туря на земята, да стане самостоятелно. Докато е било малко, майката го наричала ангелче. гълѫбче, но щомъ порасне, тя туря това ангелче на земята, само да ходи. Ангелътъ едновременно е и младъ, и старъ. И на хиляди, и милиони години да е, ангелътъ е всѣкога младъ, защото при всички условия се учи.

И тъй, искате ли да останете вѣчно млади, учете се отъ всичко, Крушата, която изяждате, влиза въ вашия стомахъ и започва да се учи. Привилегия е за крушатя да бѫде изядена отъ човѣка. Свѣтлината, която влиза въ очитѣ ви, се радва, че сте я приели. Сѫщевременно и вие влизате въ свѣтлината. Слизането на свѣтлината отъ слънцето е външенъ процесъ. Проникването й въ човѣка и превръщането й въ знание е вѫтрешенъ процесъ. Това показва, че човѣкъ трѣбва да познава нѣщата едновремснно отвънъ и отвѫтре. Младостьта е външенъ процесъ, а старостьта — вѫтрешенъ. Когато младостьта и старостьта се съединятъ въ едно, образуватъ разумностьта. Който не е билъ младъ, не може да бѫде старъ; който не е билъ старъ, не може да бѫде младъ. Съ други думи казано: за да се подмлади, човѣкъ трѣбва да остарѣе; за да остарѣе, той трѣбва да се подмлади. Нѣкой пита, защо остарѣлъ. Много просто. Той остарѣлъ, за да придобие мѫдростьта. —  Защо съмъ младъ? — За да придобиешъ любовьта. Ако стариятъ не стане мѫдъръ, и ако младиятъ не люби, и двамата не сѫ разбрали живота. Любовьта и мѫдростьта сѫ полюси, между които животътъ се движи. Човѣкъ неизбѣжно трѣбва да се движи между тѣзи полюси.

Съвременнитѣ хора очакватъ да получатъ нѣкакви блага отъ Господа. Какви по-голѣми блага могатъ да имъ се дадатъ отъ ума, сърдцето, волята и тѣлото? Какви по-голѣми блага могатъ да имъ се дадатъ отъ душата и отъ духа? Какви по-голѣми богатства можете да очакнате отъ човѣшкия мозъкъ и отъ човѣшкото сърдце? При тѣзи грамадни богатства човѣкъ се счита сиромахъ. Той се намира въ положението на онзи, за когото е казано въ една отъ народнитѣ ни пѣсни: „Вода гази, жаденъ ходи“. При всичкото богатство, което е вложено въ ума, въ сърдцето и въ тѣлото на човѣка, той пакъ се осмѣлява да казва, че е сиромахъ. По цѣли дни и нощи телефонитѣ дрънкатъ и се чуватъ различни оплаквания: еди - кой си умрѣлъ, другъ — падналъ и счупилъ крака си, трети — осиромашалъ и т. н. Въ края на краищата виждате, че навсѣкѫде се образувала каша. Кой прави кашата? Богатитѣ хора. Тѣ се оплакватъ, че сѫ сиромаси, а въ сѫщность само богатитѣ иматъ възможность да правятъ каши. Богатитѣ се каратъ, кой повече да вземе; богатитѣ сѫ недоволни отъ свѣта. Казватъ за нѣкого, че лесно кипвалъ. — Защо кипва лесно? — По две причини. Когато водата въ неговия свѣтъ е или малко, или много, той кипва. Ако е малко, едва я туришъ на огъня, тя започва да кипи. Ако водата е много и въ дълбокъ сждъ, дълго време трѣбва да се чака, докато кипне. Кипването не е волевъ процесъ, не зависи отъ човѣка. Ако рѣката е пълноводна, това не зависи отъ нея. Щомъ е пълноводна, ще прелѣе, т. е. ще кипне. Като се намали водата, ще се прибере въ коритото си. Като знаете това, не се чудете, защо нѣкой човѣкъ кипвалъ. Щомъ водата е поставена на силенъ огънь, не може да не кипне.

Едно трѣбва да помните: всички сте богати, но не знаете това. Вие не подозирате, какви грамадни богатства криете въ себе си. Сѫщото се отнася и до любовьта. Вие имате любовь, но не сте я проявили още. Любовьта се изпитва вечерь, а не презъ деня. Ако искате да знаете, дали имате любовь, излѣзте вечерь вънъ, въ най-голѣмата тъмнина. Ако свѣтнете и освѣтите пѫтя си, имате любовь. Не свѣтнете ли, не сте проявили още любовьта си. Иска ли нѣкой да прояви любовьта си къмъ васъ, нека я прояви вечерь, въ тъмна, бурна ношь. Тогава има смисълъ да покаже, колко ви обича. Защо ще показва любовьта си презъ деня, когато навсѣкѫде е свѣтло? Презъ деня вие виждате, кѫде ходите, не ви е нужна никаква лампа. Ако искате да проявите любовьта си къмъ нѣкого, проявете я зимно време, когато вънъ е студено, когато нѣма печка въ стаята, да се топлите. Ако искате да проявите любовьта си къмъ нѣкого, проявете я, когато семейството на този човѣкъ е въ лишения, когато нѣма хлѣбъ, дрехи, обуща.

Значи, любовьта се изпитва вечерь, въ студено време и въ лишения. Ако любовьта ви носи свѣтлина, топлина и блага въ изобилие, тя е истинска любовь. Любовь, която не носи свѣтлина, топлина и изобилие, не е истинска. Каква любовь е тази, при която хората се измѫчватъ? Днесъ жени и мѫже, учители и ученици, приятели и познати не се разбиратъ. Любовь, която измѫчва, не е истинска. То е все едно, учительтъ да говори на ученицитѣ си, а тѣ да сѫ глухи. Какъвъ смисълъ има отъ неговитѣ думи? Какъ ще се ползува човѣкъ отъ красотата на природата, ако е слѣпъ? Любовьта иска хора съ отворени очи и уши, да виждать ясно и да слушатъ добре. Като виждатъ и слушатъ добре, тѣ могатъ да говорятъ разумно.

Като ученици, вие трѣбва да проявите истинската любовь. За да стане това, трѣбва да изправите отношенията си къмъ Бога. Много хора говорятъ за Бога, но нито страхъ иматъ отъ Него, нито срамъ. Тѣ допущатъ въ ума и въ сърдцето си мисли и чувства, които грабятъ, безъ да внасятъ нѣщо добро. Тѣзи мисли и чувства сѫ подобни на крадливитѣ котки. Ако крадлива котка влѣзе въ стаята ви, първо ще даде видъ, че нищо нѣма да вземе. Щомъ се обърнете настрана, тя веднага грабва нѣщо хубаво и пакъ дава видъ, че нищо не е взела. Човѣкъ не трѣбва да допуща въ ума и въ сърдцето си отрицателни мисли и чувства, защото тѣ ще го разрушатъ. Не давайте ума и сърдцето си въ услуга на хора, които не знаятъ, какъ да ги пазятъ. Искате ли да очистите ума и сърдцето си, пратете ги при Бога. По-вещъ майсторъ отъ Него нѣма. Дадете ли ги на хората да ги чистятъ, цѣлъ животъ ще съжалявате. — Ама виновни ли сме, че не знаемъ какъ да отидемъ при Бога? — Виновни сте, разбира се. Кой каквото прави, добро или зло, самъ е виновенъ. Всѣки самъ носи последствията на своитѣ дѣла. Като знаете това, трѣбва да мислите право.

Днесъ отъ всички хора се иска работа. Сегашнитѣ хора се мѫчатъ, трудятъ се и работятъ, но тѣ още не сѫ дошли до истинската работа. Истинска работа е тази, която произлиза отъ любовьта. Безъ любовь никакви постижения не можете да получите. Ако имате нѣкакви постижения, тѣ сѫ временни. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които се основавать на любовьта, сѫ вѣчни. Нѣкои се възмущаватъ отъ цѣлувкитѣ. Ако цѣлувката е идеална, проникната отъ любовь, тя повдига човѣка. Ако цѣлувката произлиза отъ тритѣ свѣта — физически, духовенъ и Божественъ, считаме я идеална. Значи, всѣко нѣщо, което има отношение едновременно и къмъ тритѣ свѣта, е чисто, възвишено и идеално. Ако то има отношение само къмъ двата свѣга, въ неговата чистота има една трета примѣси. Ако има отношение само къмъ единия свѣтъ, две трети сѫ примѣси. Тъй щото, задачата на всѣки човѣкъ е да разглежда своитѣ мисли, чувства и постѫпки и да ги пречиства. Докато дойдете до съвършената чистота, благодарете за всичко, което става въ живота. Ако искашъ да не се запалятъ дрехитѣ ви, не минавай край огъня. Ако трѣбва да минешъ, намокри дрехитѣ си съ вода, да не се запалятъ.

Всѣки човѣкъ трѣбва да разбира положението, въ което се намира, да не мисли криво за нѣщата. Запримѣръ, вие сте богати, а мислите, че сте сиромаси; вие сте добри, а мислите, че сте лоши. Богатството е въ вашия умъ. Обърнете се къмъ ума си и ще го намѣрите. Добротата е въ сърдцето ви. Отворете сърдцето си и ще проявите доброто, което е вложено въ васъ. Богъ не е изпратилъ човѣка на земята за поругание, но за учене и прилагане на доброто и любовьта. Като прилагате знанието и любовьта си, избирайте съответни за васъ методи. Мнозина си служатъ съ метода на аналогията. Само онзи може да прилага този методъ, който се е научилъ да наблюдава, да върви отъ причини къмъ последствия. Като придобие наблюдателность и философско гледане на нѣщата, тогава човѣкъ може да приложи метода на аналогията. Методътъ на аналогияга е съкратенъ процесъ.

Като не разбиратъ законитѣ на живота и на смъртьта, хората се питатъ. защо умиратъ. Човѣкъ умира, защото нѣма свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ тѣлото си. Щомъ токътъ на енергиитѣ се прекѫсне, животътъ се прекратява. Засега на човѣка е позволено да живѣе на земята най-много 120 години. Колкото и да е опредѣлено на човѣка да живѣе, той трѣбва да учи. Всѣки день той трѣбва да внася въ ума си по малко свѣтлина, въ сърдцето си — топлина, а въ тѣлото си — сила. Като замине за другия свѣтъ, първиятъ изпитъ, на който ще го подложатъ, ще бѫде върху свѣтлината, топлината и силата.

Кой човѣкъ е силенъ? Силенъ човѣкъ е онзи, който може да пресъздаде своя умъ, своето сърдце и своето тѣло. Да пресъздаде човѣкъ ума, сърдцего и тѣлото си, това значи, да се обнови. Това не с еднократенъ процесъ, но многократенъ. Човѣкъ трѣбва вѣчно да се обновява. Значп, задачата на всѣки човѣкъ е да работи за своето вѣчно обновяване. Това се постига чрезъ Божествената любовь, мѫдрость и истина.

Да вършимъ волята Божия, това значи, да се обновяваме. Не вършимъ ли волята Божия, ние се натькваме на изкушения. Щомъ, изпадаме въ изкушения, трѣбва да се молимь: Господи, прости ни, че Те заставяме да постѫпвашъ съ насъ, както не искашъ. Избави ни отъ изкушения, за да познемъ Твоето свѣтло, любещо лице.

Т. м.

*

4. Беседа отъ Учителя, държана на

28 юлий, 1940 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...